xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Папурът и Оцеляването

| коментара 19

Папур - Общ вид

Папурът (Typha latifolia) е едно от най-важните (ако не и най-важното) растения за оцеляващия. То може да послужи като източник на прахан (пухът от плодните тела), „свредели“ за палене на огън чрез триене, влакна за плетене на въжета, материали за плетене на кошове и рогозки. Най-важното му качество обаче е това, че той може да ви предложи дива храна по всяко време на годината!

typha_latifoliaПапурът се среща край различни езера, блата и реки и като цяло обича тинестата почва. Обикновено той расте в разширяващи се туфи, които може да са и убежище на различни водолюбиви птици, които гнездят в тях.

През зимата коренището на папура, което по това време на годината може лесно да бъде извадено, може да бъде използвано за направата на хранително брашно. Обелете и очистете корените от всякакви червеи, ларви и тиня. След това отделете от тях сърцевината. Натрошете я и я омачкайте добре в голям съд с вода. Водата ще стане мътна и с млечен цвят от скорбялата, съдържаща се в корена.

След като в ръцете ви останат само добре измити влакна, изхвърлете ги и повторете процедурата с ново коренище. Така, докато водата стане много наситено бяла. Сега оставете скорбялата да се утаи и да се отдели от водата. Тогава тя може да се излее и скорбялата да се остави да се отцеди. Добавете нова чиста вода и разбъркайте сместа, за да я измиете. Може да ви се наложи да повторите това няколко пъти, преди да получите чисто бял продукт.

Папур - КоренищеПапур - Почистената сърцевина на коренището

След като скорбялата се утаи и възможно най-голямо количество от водата се отдели, тя може да бъде използвана за направата на „кифлички“, чрез простото омесване на полученото брашно с малко вода, и изпичането му върху горещ камък. В кифличките можете да поставите и някой плод.

Сърцевината на корена може да се консумира и сурова, като се дъвче, докато се извлече от него скорбялата, и в устата ви останат само фибри.

Папур - Младите филизиПрез ранната пролет папура започва да пуска нови филизи. Те могат да бъдат обелени и задушени, или попарени, за да се превърнат в крехко ястие. Филизите могат да се консумират и сурови, но е по-добре да бъдат сготвени, в случай, че може да съдържат паразити. Тези растат бързо на групи и могат да се използват за храна докато не достигнат височина от 50 см.

В късната пролет зелените цветни стъбла започват да се подават от обвивката на защитните листа. Те могат да се събират и варят, или задушават, за да се ядат също като варените царевични кочани.

Папур - Прашеца

През лятото цветните тела узряват и натежават от богат на протеини прашец. Забелязва се отдалеч по ярко-жълтият си цвят. Той може да бъде събиран, като цветника се наклони над кошница или торба, и се потупа внимателно с помощта на пръчка. По този начин могат да се съберат големи количества прашец (често по една супена лъжица от цвят). Изсушен той може да послужи за направата на каши, или да се добави към брашното, получено от корените. От тестото, замесено с този прашец и малко вода, може да бъдат изпечени вкусни питки. Можете да направите дори и палачинки! Ето една рецепта:

Палачинки от цветен прашец на папур

  • Палачинки от прашец на папур1/2 ч.ч. прашец от папур
  • 1/2 ч.ч. обикновено брашно
  • 2 ч.л. сода за хляб
  • 1 ч.ч. мляко (може и разтворено сухо мляко)
  • 1 яйце (или негов заместител)
  • 1/4 ч.л. сол
  • 1 ч.л. захар
  • 2 ч.л. олио

Смесете и разбъркайте добре сухите съставки, след това добавете млякото и олиото. Разбъркайте докато се получи хомогенна смес. Нагрейте тигана, или друг подходящ съд, за да го изсушите добре. Разлейте малко от сместа върху горещия тиган (както се правят палачинки). Обърнете палачинката, когато тя стане на мехурчета, малко преди те да се пукнат. Запазете ги топли. Количеството е достатъчно за 10 палачинки с диаметър около 15 см.

Пух от папурСлед като колелото на жизнения цикъл на папура направи пълен оборот, той пуска от основата на коренището си малки, с размерите на пръст, роговидни издънки (вижда се една на снимката с обеления корен). Те могат да се събират и варят за храна. Коренището, към което са прикрепени, също е ядливо и може да се приготви както картофите. Вкусът му може да бъде доста приятен.

Някои автори посочват, че плодните глави (след като узреят), могат да бъдат обгорени, за да се отделят семената от пуха, но това ми изглежда непрактично, а също така се губи ценният пух, който може да послужи както като прахан и изолационен материал, така и като подсушаваща превръзка за рани.

И като обобщение: Ако сте попаднали в беда – огледайте се наоколо. Ако виждате тъмно-зелените гъсталаци на папура, значи положението ви може да не се окаже чак толкова безнадеждно!

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!









[wp:svejo-net]

19 коментара

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: