xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

По хълмовете на Никопол

| коментара 7

Хълмовете на Никопол

Редовните читатели на блога сигурно са забелязали, че през последните две седмици нещо не се усеща присъствието ми. Да… нямаше ме. Бях в Никопол. Там нямам Интернет, но дори и да имах, вероятно пак нямаше да го ползвам. Малко почивка… активна. Всъщност там бях само от 24.05 до 31.05. Останалото ми време беше заето от насъбрала се работа. Затова чак сега успявам да драсна нещо в блога. Извинявам се на тези, които съм накарал да чакат! Ето, че се завръщам и обещавам да има нови интересни материали. 🙂

За тия, които не знаят – Никопол е малък, спокоен град, разположен на река Дунав. Град, намерил достойно място в историята на България, който сегашната икономическа ситуация бавно смазва. Съпругата ми е родом от там, та погостувахме малко на родителите й.

Още от миналата година бях запланирал някои неща, свързани с Никопол. Някои изпълних, други – не съвсем в първоначалният им вид. Както и да е – доволен съм от почивката. Макар, че почти винаги след това тя ти излиза през носа. 🙂

На втория ден от гостуването ни, реших да се поразходя по хълмовете около Никопол. Крайната ми цел беше скалната църква „Свети Стефан“, която се намира на километър от Никопол, по течението на Дунав. Другата цел – да се изкача на някой от хълмовете, откъдето се виждат островите, влизащи в границите на Природен парк „Персина“. Исках да ги огледам с бинокъла, ако е възможно. Защо – ще разберете по-късно. 🙂

Хълмовете на НикополХълмовете на НикополХълмовете на Никопол

Разходката ми трая около 2-3 часа и се изявяваше най-общо във вървенето по брега на Дунав. Брегът е като цяло песъчливо-каменист, което го прави удобен за вървене. На някои места може да се натъкнете на кал и боклуци. Да не забравяме все пак, че това е голяма международна река, която носи какъв ли не плавей.


View Хълмовете на Никопол in a larger map

Хубавото беше, че нямаше почти никой по него. През почти цялото време си бях сам на пясъка. Най-много двама-трима човека да съм видял.

По брега има високи варовикови скали, които пазят сянка чак до обед. На някои места скалните отвеси са по около 70-80 метра. Изглеждат много живописно.

Хълмовете на Никопол

Именно с такъв скален отвес е издълбана и скалната църква „Свети Стефан“. Тя се намира в местността „Плавала“, землището на гр. Никопол.Обявена е със заповед 1634/27.05.1976 г. на МГОПС, ДВ бр.54/1976г., за историческа местност с име „Скалната църква“, с площ 1 ха. Църквата е изсечена във варовика, по стените изобилстват стари надписи и рисунки от епохата на зараждането на християнството (3-4 век). Със Заповед РД-709 от 10.06.2003 г. е прекатегоризирана в Природна забележителност, като името и площта се запазват.

Хълмовете на НикополХълмовете на НикополХълмовете на Никопол

Ето и едно клипче от там:

Скална църква „Свети Стефан“, гр. Никопол from xenos on Vimeo.

След като си починах на хладно в скалната църква, продължих по склона над нея и се изкачих на хълмовете отгоре. Наклонът е много голям и през цялото време съм вървял „на четири крака“. Така се озовах „лице в лице“ с една забързала се надолу по склона костенурка.

Хълмовете на НикополХълмовете на НикополХълмовете на Никопол

Горе ви очакват интересни хълмове, подобни на камилски гърбици, които по това време на годината са обрасли с хубава зелена трева. Полъхът на трева и наближаващо лято ме върна назад във времето, когато да бъда сред полето беше ежедневие, а не рядко удоволствие, както сега. Оттук гледката към Дунав (а и Румъния) е прекрасна. Казват, че рано сутрин при ясно време оттук можели да се видят Карпатите. Не можах да видя островите, защото трябваше да стигна до следващия хълм, а нямах време за това. Само да го нямаше заводът, който изглежда като бомбардиран през Втората световна война, и не пипнат след това.

Хълмовете на НикополХълмовете на НикополХълмовете на Никопол

На връщане без малко да си навлека контузия, заради която да изкарам остатъка от отпуската в леглото и стола. На няколко места по брега трябваше да вървя по разхвърляни големи бетонни блокове. Принципно внимавам, но сега бързах и реших да ги премина в стил Беър Грилс – със скачане от един на друг. При един от скоковете трябваше от около метър и половина да се приземя върху ръба на един такъв бетонен блок. Единият ми крак попадна на точното място, но другия стъпи само на пръстите. От нарасналата с годините ми тежест (както и допълнителната на гърба ми), не успях бързо да стегна мускулите колкото трябва, и без малко пръстите ми да опрат предната част на подбедрицата. 🙂 Добре, че обувките ми бяха сравнително дълбоки.

Преряза ме болка, подобна на удар от ток и почти чух, как глезенът ми „изхълца“. Опитах се да продължа да вървя, но след няколко стъпки разбрах, че няма да стане така лесно. Седнах да си почивам и да премислям, как ще се развият нещата. Предположих, че вероятно съм разтегнал връзки и/или сухожилия, и че щом сега боли толкова, то вероятно след няколко часа ще се надуе и няма да мога да стъпвам дори.

За мое щастие всичко отмина след няколко минути почивка. Само ме понаболяваше малко като клекна върху този си крак. Добре, че не стана по-сериозно.

Ето и още снимки на скалите по брега на Дунав, близо до Никопол. Направих ги малко по-късно при едно пътуване с лодка надолу по течението. Има какво да се види.

Хълмовете на НикополХълмовете на НикополХълмовете на НикополХълмовете на НикополХълмовете на НикополХълмовете на Никопол

Ето и записа от GPS-a.

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








7 коментара

  1. Браво Стояне! Добре дошъл. Липсваше на блога. Направил си си супер почивка. Човек има нужда от нещо малко по-различно от работа.

  2. Преди известно време случайно открих този страхотен блог, с голямо задоволство установих, че почти всички от публикуваните теми са страшно интересни, особено тези свързани с изготвянето на укрития, палене на огън и оцеляването /пребиваването/ на човек сред природата. Изключително ме радва факта, че всичко описано тук е изпробвано в полеви условия и реално работи а не просто преписано от някъде.
    Честно казано се бях по-притеснил като не виждах нови публикации известно време, да не би Автора да се отказал (да не си посмял и да си помислиш ей :), а то било просто заслужена почивка. Поздрави за чудесния блог и смело на пред.

    • Благодаря за комплиментите, читател! Въобще не съм се и замислял да се отказвам! 🙂
      Между другото, твоят коментар е под номер 1000 в блога ми. Бих почерпил една бира, ако ми беше наблизо. 🙂

  3. Днес денят е страхотен – нов „спешъл“ епизод на Беър с Уил Фарел и нова публикация в блога 🙂

    Хубава разходка!

  4. Нов “спешъл” епизод на Беър с Уил Фарел ?!?!?
    Това кога ?
    Статията е доста добра, както винаги 🙂 !

  5. Гега, има го в Арена. Май се води като спешъл епизод към 5 сезон. Не знам кога и къде е излъчвано премиерно, но аз за първи път го видях. Беър и Уил Фарел са в северна Швеция и оцеляват или по-точно Беър оцелява и за двамата 🙂 Разбираемо не е много хард епизода, но е смях 🙂

  6. Pingback: Пътепис: По хълмовете на Никопол | Разходка.ком

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.