В зависимост от предназначението си, огънят може да бъде няколко типа:

• сигнален – за сигнализиране и обозначение на местонахождението ви
• осигуряващ пламък – за готвене на храната, за осветяване на лагера
• осигуряващ жар – дългогорящ – за приготвяне на големи количества храна, сушене на дрехи и осигуряване на топлина, ако се нощува около огнището
• прости печки (закрит огън) – за приготвяне на храната с минимален разход на гориво

За отопление се използва голям огън с широка основа, а за приготвяне на храна – малък, конусообразен, по възможност ограден с камъни, върху които може да се нареди посудата за готвене.

„Типи“ – За него са подходящи всякакъв тип дърва. Те се нареждат в конусовидна форма около центъра на огъня, като се опират частично едно в друго, осигурявайки достъпа на въздух. При тази конструкция на огъня дървата изгарят основно в своята горна част, но при това, поради тяхната близост, се получава ярък, висок и горещ пламък с концентрирана зона на нагряване. Нуждае се от непрекъснато добавяне на нови дърва и подръжка на формата.

„Индиански огън“ – Когато „типито“ се „срути“ в купчинка жар, върху нея се нареждат спираловидно дървета с дебелина колкото ръката ви. Те се слагат едно върху друго, като се опират само в единия си край, който се намира точно над центъра на огнището. С изгарянето си те се преместват по-навътре към него. Това е особено практичен и икономичен огън.

„Звезда“ – бърка се с „индианския“ огън. Състои се от 4 или 5 дебели (повече от 15 см) дървета, които се подреждат по радиуса на огнището, като краищата им се събират в центъра, върху купчинката жар. Гори бавно и осигурява постоянна топлина. Тъй като дърветата са по-дебели, те могат да послужат като опора за котле или друга походна посуда. Това е повече огън за постоянен лагер. Той е икономичен, лесно се регулира силата му, и ще гори дълго време с оказването на малко или никакво внимание и подръжка.

„Кладенец“ – Един от най-разпространените типове огън. Прави се от приблизително еднакви по дължина и дебелина дървета. След като се запалят първоначалните разпалки, до тях от двете им страни се поставят паралелно две по-дебели дървета. Върху тях се поставят още две и т.н.т. Това подреждане обезпечава добрият достъп на въздух до огъня и дърветата обикновено горят по цялата си дължина.

Такъв огън дава много пламък и въглени. Много е стабилен. Зоната на нагряване при него е значително по-голяма, отколкото при „типито“. Ако ви трябва горещ огън в студено време – това е един от най-добрите. При горенето „пада“ сам върху себе си и не изисква постоянно наглеждане. Ако „кладенеца“ е предназначен да изиграе ролята на сигнален огън, то той се построява предварително, а материала за разпалките се поставя вътре в него.

„Топящ се“ огън – Предназначен е за нощуване и сушене на дрехи и вещи, когато е нужно огънят да дава повече топлина и да гори дълго, без да трябва да се наблюдава  и подхранва постоянно. Прави се от дървета с дължина 1.5 – 2 метра, кръгли или разцепени веднъж по дължина, с дебелина около 10 см.
Този огън може да се построи в 3 варианта:

1. огънят се построява от два реда дълги дървета, по 2-3 броя на ред. Двата реда се пресичат под определен ъгъл, като точката, в която се пресичат се пада купчината от жар. Горенето се извършва точно в тази точка на пресичане
2. до купчинат жар се поставя дебело дърво, а останалите дървета се подпират върху него с единия си край. Купчината жар се оказва под тях.
3. три-четири дървета се поставят плътно едно до друго върху жарта. Горенето става по цялата им дължина, приемуществено в местата на тяхното съприкосновение.

„Топящият се“ огън гори без допълнително гориво и осигурява голяма зона на огрев. По тези причини около него може да се спи и без подслон над главата (ако не вали, разбира се).

„Нодя“ – Прави се от 2-3 дървета, разположени едно върху друго. За да не падат, плътно около тях се забиват колчета, които ги подкрепят. Преди да направите „нодята“, трябва да имате достатъчно количество жар, която сте получили с някой от другите типове огън. Тази жар трябва да разровите и разстелете  в тясна ивица с дължина колкото приготвените дървета. След това върху нея се нахвърлят съчки. Когато те се разпалят добре, върху тях се поставят дърветата.

Добре е повърхността на дърветата да се надялка на места, за да могат да се запалят по-лесно. Сухите дървета се запалват лесно и горят дълго (при диаметър 35-40 см или повече – цяла нощ). Около такъв огън може да се нощува дори и в най-силните студове.

Един от вариантите на „нодята“ е да се сложат две дървета успоредно едно до друго, а върху тях – трето. В силни студове можете да бивакувате и спите между две „ноди“, направени паралелно една на друга, през разстояние от окоо 2-2,5 метра. Огънят от тип „нодя“ е добре да се разполага по посока на вятъра.

„Огън на ловеца“ – Това е огъня на „белият човек“ и той е по-приложим в постоянните лагери, от колкото по време на път. Коренните народи са научили през многовековната си история, че е прахосничество да полагаш повече усилия от това, което е нужно, за да изпълниш дадена задача. Този огън изисква много повече организация от представените дотук (освен „нодята“). Неговата най-голяма сила е в това, че може да бъде пригоден към много специализирани готварски цели, особено печене на хляб и месо, и е лесен за подреждане и подържане при готвенето за големи групи от хора.

Недостатъкът му се крие в това, че освен ако не е добре вентилиран и правилно използван, той не предоставя адекватен достъп на кислород до жарта, което води до големи количества лютив дим, пълнещ очите със сълзи – позната ситуация в много аматьорски лагери!

Най-лесното организиране на „огъня на ловеца“ е чрез простото запалване на огън между две парчета сурово дърво или големи камъни така, че готварската посуда да може да се постави върху тях. Ако липсват подходящи сурови дървета или скали, за случая добра роля би изиграл и изкопан в земята „окоп“, което осигурява  икономичен и ефективен огън за места с недостатъчно количество дърва за гориво.

Дължината на огъня трябва да е около метър, а ширината му – колкото използваната за готвене посуда. Разположете огъня така, че преобладаващият вятър да „влиза“ от едната страна на образувалият се „тунел“ под малък ъгъл.

Тъй като а този огън се ползват дебели зелени парчета дърво, не е рядко срещана гледката, когато наполовина изгорели останки от такива огнища лежат на мястото на някогашни лагери. Оставилите ги се аргументират с това, че с времето те ще изгният и изчезнат, но всъщност те са белег, оставен от хора с ниска култура и без особена грижа за красотата на Природата. Ако не можете да изгорите напълно дърветата в огъня – по-добре ги заровете!

Ако времето е много ветровито и се намирате на открити пространства, добра идея е да запалите огън в ров. Можете да изкопаете Т-образен окоп, чиито дълъг канал да сочи срещу посоката на вятъра. Също така в окопано огнище можете да направите канал, който също да сочи срещу посоката на вятъра, и да доставя необходимия кислород. Друг вариант е огън, запален в пресечната точка на два канала, пресичащи се под ъгъл от 90 градуса.

Огнища, които са подходящи за случаи, в които горивото е в ограничени количества, са огнището тип „Дакота“, каменните „пещи“ и печките, изготвени от метални кутии. Те се изготвят малко по-трудно и бавно, но за сметка на това са страшно ефективни и с минимален разход на гориво.

Рефлектори за огъня
Чрез изграждането на рефлектор от едната страна на огъня се увеличава значително количеството топлина, която постъпва към вас. За да направите наистина ефективен рефлектор, частично заградете огъня с отражаваща стена и след това направете още една такава зад гърба си. Ще се учудите, колко голяма е разликата. Рефлекторите може да се направят от дърво, или просто чрез поставянето на раницата ви от другата страна на огъня. Може също да се използва платнище или отражаващата повърхност на фолиото за спешни случаи от комплекта за оцеляване (Внимание – то не е огнеустойчиво!).

Следващият път, когато ви се наложи да направите лагерен огън, ще знаете кой тип е най-добър за вашият случай!