От днес блогът (и авторът му) излизат в кратка, неопределена по срок ваканция. В тези горещи летни дни работата е последното нещо, което преминава през главата на всеки човек. Аз не правя изключение и затова смятам също да си дам малка почивка.
През последните година и половина непрекъснато се стараех да намирам, подготвям, превеждам или пиша статии на най-различни теми от Оцеляването и Методите и уменията за живот сред Дивото. Това е задача, изискваща време и усилия, а те от своя страна водят до натрупването някаква умора.
В момента изпитвам началните симптоми на някаква, да го наречем, творческа криза. Може би това се забелязва и по удължаването на времето, през което публикувам нова статия. Явно имам нужда от малко почивка и презареждане.
За да не ви разочаровам, като ви карам да чакате нови статии все по-дълго време, смятам направо да обявя лятната ваканция на блога. По начални планове смятам следващия месец да не пиша нови неща. Е, може би ако се случи нещо интересно, или изпитам моментен прилив на енергия. 🙂
Утре заминавам за морето, а след това ще видим. Приятна ваканция и на тези, които смятат да направят същото. Пожелавам ви незабравими моменти сред Дивата природа! Живот и здраве, ще се видим след около месец. 🙂
27.07.2009 at 7:32
Стояне приятна почивка приято изкарване на морето,ще чакаме с нетърпение нови публикаций!!!!!
27.07.2009 at 9:48
Ами какво да кажа … Добре дошъл на морето 🙂 !
27.07.2009 at 11:15
Приятна почивка!
27.07.2009 at 11:54
Честито…, а ние продължаваме да се мъчим в иначе така приятните офиси, но нищо и нашето време ще дойде 🙂
Пожелавам ти приятна почивка.
27.07.2009 at 12:51
@Стоян, поздрави за свършената работа – нормално да има нужда от почивка 🙂
@Читател – някои от нас си почиват когато са далеч от морето, че и там има така приятни офиси.. 🙂
27.07.2009 at 16:38
Приятна почивка и от мен 🙂
27.07.2009 at 17:09
Желая ти приятна и ползотворна почивка! И не забравяй, че те очакваме. Да не се запилееш там някъде…около морето… 🙂
27.07.2009 at 17:34
Хобо, и там има приятни местенца :).. Не е така прохладно като в планините, нито пък има чак толкоз за катерене, но има достойни гъсталаци и гори в които не веднъж с удоволствие съм се губил 🙂
27.07.2009 at 19:34
ПРиятна почивка аз се върнах от морето на 22 ри а на 1ви заминавам за 10 дена в планината на скауския лагер
27.07.2009 at 20:28
Приятна почивка ,Стояне.Избягай от цивилизацията,поне за малко,всеки има нужда. Изкарай почивката си пълноценно!
28.07.2009 at 17:32
Приятна почивка и от мен, само един въпрос в населено място ли ще почиваш
28.07.2009 at 21:21
ТОй вече се цамбурка (няма го )
28.07.2009 at 21:34
Абе сигурно му се ходи някъде на къмпинг, ама жената едва ли го е оставила той да избира 🙂
31.07.2009 at 9:14
Здравейте отново! Благодаря за пожеланията!
Аз се върнах, но засега само ще присъствам в дискусиите под всяка статия. Както казах – не смятам да пиша нови този месец.
Бях в Равда (между Несебър и Поморие). Както казва joy_boy, сигурно бих предпочел къмпинг, но като сте с жена, и особено малко дете, удобствата са необходими. А и хотелчето на 5 минути път от южния плаж си беше хубаво.
Малко не ми хареса претъпканият плаж, който около 80% беше зает от платени чадъри, поставени през голямо разстояние, а безплатното място беше затикано в края при камъните и беше като игленик. Доколкото се сещам имаше нови наредби за това, каква част от плажа може да се заеме с платени чадъри и шезлонги и тя беше доста по-малка. Мисля, че не беше повече от 50%. Но като всички други наредби в България, и тази си е само на хартия.
Е, аз като включа не*бателния режим, нещата стават поносими, а и толкова бях зает с малкия, че въобще не обръщах внимание. Не съм отишъл да се ядосвам все пак. Не съм излязъл от водата почти през цялото време, строих замъци, плувахме с надувна лодка и се разхождахме по плажа. Какво по-хубаво. 🙂
31.07.2009 at 9:42
Важното е, че си си починал и си се занимавал с малчугана 🙂 Тия другите проблеми са на заден план 🙂
31.07.2009 at 19:31
А като стана въпрос за претъпканите плажове.. То вече си е предизвикателство да намериш 2 километра пуста ивица :).. най хубаво се къмпингува по морето късна пролет и рано есента.. като мине еуфорията на цяла българия да ходи на море 🙂
Инак има наистина хубави местенца, там де кола не стъпва 🙂
31.07.2009 at 19:34
Ами то толкова плажуващи … даже на бившия радиоактивен плаж преди Черноморец е ПРЕТЪПКАН, а камоли в Бургас… ужас…
18.08.2009 at 1:22
Докато почива блога май ще пишем в тази тема 🙂
Честит нов сезон на Беър! Миналата седмица се появи епизод 1 (този с Уил Фарел се води „special“ или нулев). На’що момче се разходи до Арктика, похапна северен елен (за първи път ме ядоса и направо ми идваше да не го гледам, нямаше нужда да убива животното), потъркаля се на замръзнал водопад, полпува в ледена вода и общо взето си се намръзна доволно. Очакваме следващия път в Алабама и епизод 3, който чакам с нетърпение – Виетнам. Сериите излизат в сряда, а в БГ тракерите се появяват четвъртък. Дано да са все така интересни и да не коли такива големи животни без да има нужда.
18.08.2009 at 8:57
Напоследък гледам и чета материали, които не са толкова комерсиални и атракционни като „Ultimate Survival“, така че малко позабравих Беър Грилс. Тъкмо ще излязат всички серии, преди да ми се освободи време, и ще ги изгледам наведнъж. 🙂 Не съм гледал серията, но мога да те успокоя, че вероятно северният елен, който е убил, е продаден на екипа от някоя ферма там. 😉 Той така или иначе е отглеждан за такава съдба. (Пак повтарям, че може и да греша, но е голяма вероятността.)
19.08.2009 at 0:54
Стоянчо, у наше село починалите ги погребваме ! Така ,че хващай се братко за работа 🙂 !
19.08.2009 at 8:15
Ехее… Дони… ти се сети бре! 🙂 Е аз още не съм си починал, тъй че нема ме погребвате, ама и за работа не ми се залавя. 🙂
21.08.2009 at 0:59
Стояне Ти си наистина златен с инфото което ни даваш. За някои неща съм сигурен от къде ги изравяш но за повечето и по-интересните евала и шапка ти свалям. Следя блога ти от доста време и все ми е итересно да чета за някоя иновация. И аз, като повечето посещаващи блога ти съм запален по така нереченото “ оцеляване“.
Слагам го в кавички поради сумати причини. Имам и една идея надявам се да ти допадне. Защо да не направиш малка тема за случаи на изгубили се или изчезнали хора по време на къмпингуране. Ако има някакви данни разбира се. Надявам се да е интересна идея. ( Пиша тук защото е последния ти постинг и се надявам да го следиш до края на ваканцийката ти) От мен имаш едно: Продължавай в същия дух.
21.08.2009 at 8:19
Благодаря за добрите думи J.M.! Надявам се, че ще успея и за напред да подържам този дух. 🙂
Идеята ти е добра, но сигурно ще е трудно събирането на информацията. Най-добре е тя да е от първа ръка (т.е. от потърпевшия), а не от разкази и слухове. Оттам идва и проблема – не познавам хора, които да са преживявали подобни неща. Може би ако пусна нещо като обява в блога, че събирам такива истории? Тогава пък не е сигурно, че няма да ме засипят с лъжливи такива. 🙂
21.08.2009 at 19:21
Да прав си. Не се бях замислил за това, че някой може да послъже. Е поне бе една идея. Имам и един въпрос, ходил ли си на зимни палатки? Ако знаеш кое ще е най-добро и полезно за носене в този период от годината. За сега не съм се пробвал но мисля тази зима да се пробвам.
21.08.2009 at 19:57
@J.M: Не, не съм бил на зимни палатки. На много разходки съм бил, но на палатка не. Аз също смятам да пробвам тази зима. Само дето не мисля, че ще е палатка, а нещо с подръчни материали. Още не съм го дообмислил.
В тази връзка сега правя попълнения в зимната си екипировка (основно дрехи), за да съм сигурен, че ще съм достатъчно подготвен за такова нещо (все пак най-вероятно ще съм сам).
Става бавно (заради финансовата страна), но пък до зимата се надявам да успея.
21.08.2009 at 20:43
От личен опит ще ти кажа, че ще е студено преживяване. Аз бях яноари месец (тая година) на Паша дере и да си призная доста ядове берях. Палатката си я бях разфасовал с чел да не е толкова място-заемаща и от нея почти нищо не остана, за сгряване си взех една бутилка ч. вино. Ноща падна рано, а възможности да си запаля огън нямах. Всичко около мен бе прогизнало и единственното което можех да направя бе да се навра в бивака и да пия на тъмно и студено. Неможах да се осетя кога да избягам от там така че останах за през ноща… с разгонена глутница чакали (Пеят наистина като детски хор) Ставах през двайсет мин. с надеждата да е минал поне час. На следващия ден в 6:30 при първи слънчеви лъчи изоставих и палатка, и вода, и вино, и си заминах със слаб ревматизъм в ставите. Но съм горд с това, че го преживях. Всеки би бил горд. Макар да нямаше сняг си бе наистина студено за този месец и географския ни климат. Надявам се да не е те притеснявам като пиша през час и ти правя поста на чат канал ( извинявам се ако ти е неприятно) затова ще спра за днес. Късмет и успех със сглобяването на сета и ако искаш нещо много, надали само парите ще ти попречат.
21.08.2009 at 20:56
@J.M.: Не се и съмнявам, че ще е студено. Може даже да се окаже, че ще е по-топло, отколкото това, за което се готвя. 🙂 И мен ме притеснява това, че нощите през зимата са дълги, и ако не си осигуря топлина и удобство, ще е едно дълго мъчение. 🙂 Познато ми е чувството да си поглеждаш часовника, като си мислиш, че е минало половин-един час, а то да са само някакви си 10 минути. 🙂
Възможности за палене на огън винаги има. Дърветата понякога ни изглеждат прогизнали, но всъщност отвътре са сухи (освен ако не лежат от дълго време в шумата или на земята). Просто ти е трябвало малко повече желание и находчивост. Но пък поне си научил какво е без огън. 🙂
Как така изостави палатката? Толкова ли ти беше писнало? 🙂
За писането на коментари – не се притеснявай. Когато има разговор и обмяна на опит, а не забиване в безсмислици – винаги ще се радвам да ги прочета и да отговоря.
Поздрави!
21.08.2009 at 21:19
Нали ти казах, поурязах я малко за да заема по-малко място, макар да е еднопластова едномесна и най-ефтината която можеше да се намери по магазините преди 3 год.
За оганя си прав до някъде, аз пристигнах там към 17:30 , а се мръкна към 19:00. Поръмя малко, а в тая местност почти са останали дървета. „Палаткат“ я опънах на една полянка до средно високо храсче и започнах да си събирам съчки. С джобното ножче поизтъргах мократа кора, поне да има нещо леко сухо. Ножа стана на л**на а колкото за съчките и клонките е те ти казвам и с горелка надали ще затлеят. опитах с магмезиева запалка, с обикновенна от 50 ст., след това с кибрит и вестник. Не стана с нищо от тях. Накрая ми писна да се мъча 🙂 и спрях. Не е болка за умиране тъй и тъй нямаше ко да готвя или да варя. Храната си бе типично степска Хамут Хляб буца сирене и вино, тук таме се намира из раницата някой шоколадче за радост на стомаха.
Надявам се следващия път като отида, да се справя по-задоволително от тогава.
Дет има една фраза Човек се учи от грешките си та и аз така.
П П :Ако ходиш сам си вземи радио, помага за вербалната скука и времето минава поносимо.
21.08.2009 at 21:36
@J.M: По това време на годината не би ли трябвало да е тъмно още в 17:30? 19:00 трябва да си е стабилна нощ вече. 🙂
Радиото – да, със сигурност би било по-добре с него, но аз нещо не мисля да го ползвам. Искам усещането за самота и изолация да е възможно най-пълно. През нощта понякога слухът ти толкова се изостря, че можеш направо да чуеш как гората „диша“. Нека оставим шумът и човешката реч за градовете. 🙂
21.08.2009 at 21:51
Тишината е наистина като дар. Ако не си свикнал с нея ще е трудно да издържиш на едно място. Много пъти съм си представял как си спя спокойно и изведнъж чувам как някаква съчко се разпуква до мен. Отварям очи и светвам фенерче. Лъча се плъзга по пода и се издига към човека надвесил се над мен. След което си представям как добре наточената му брадва ми разкатава черепа, но добре че това е само идея за филм. За падането на ноща не съм сигурен дали е точно в 19 и нещо ама автобуса който ме свали на 7 километра от мястото ми за бивакуване си спря по разписание около 17:00 +/- 10 минутки. Водната шир осветява още около 3 минути след залез, а и бях на открита полянка. Има и дървета ама са на метри от мен.
21.08.2009 at 22:28
Хехе, спри да гледаш американски филми на ужасите. А и си избирай места, които са по-малко достъпни. Идиотите, които правят проблеми, по принцип се навъртат на места, където има хора. 🙂
Да, на открито се мръква малко по-късно. А и сега видях, че мястото се намира по Черноморското крайбрежие. Иначе в гората по това време на годината ще си е направо пълен мрак.
21.08.2009 at 22:52
Ако има повечко хора поне някой може да те чуе ако почнеш да викаш. Има и лек риск да те охапе някоя змия, а да няма кой да ти изсмуче отровата от глезена (по-рискования метод е да режеш няколко сантиметра над раната и под турникета и да чакаш да изтече отровата). Видях клипчето с пепелянката дето я гонише, как разбра за нея първо я чу че шава или някак ти грабна погледа?
Когато си сам в безлюдно място от време на време има шанс да те хване носталгията да чуеш българска псуевня :). Преди година ако ме бе питал някой дали бих отишъл в гората сам и да преспя там, съм сигурен че ще му кажа с най-голямо одуволствие ДА, но сега ако се замисля бих му отговорил просто че БИХ го направил. Странно е как повечето хора като чуят палатки правят асоциация на походен хотел с бесплатно барбекю разтегателни легла и друга мебилировка и половината посуда от вкъщи. Малко са хората които отиват в гората за да разберат дали са мъже, които ще се справят, или деца които да се забягат към вкъщи след като са ги полазили мравките. ОК ще те оставя да си вършиш работите че аз съвсем се олях май. 😉
21.08.2009 at 23:07
Много пъти съм казвал, че нашите отровни змии имат няколко особености, които ги прави не особено опасни. Това са отровата, специализирана тясно над действието върху гризачи, малкото и количество и начинът на хапене, който е нещо като „кълване“. Средностатистически здрав човек, който няма алергия към подобни отрови, може да се справи без особени проблеми с действието й, като просто си полегне на хладно и сенчесто място и поема повечко течности.
Ако все пак се усложнят нещата – една ампула адреналин под езика би свършила добра работа. Това с рязането и изсмукването на отровата е непрактично, а понякога дори опасно.
Иначе пепелянката, която снимах, първо я чух, после я намерих. Жалко, че държейки фотоапарата с една ръка ми беше трудно да я хвана, за да я снимам по-добре. Докато го прибера и си намеря подходяща пръчка, с която да я затисна и уловя за главата, тя успя да се скрие в камънака и повече не я намерих.
Иначе от змиите не се притеснявам. Хората се страхуват да не би да ги срещнат, а аз обратното – дори нарочно ги търся. 🙂
22.08.2009 at 11:13
J.M. 🙂
На Паша дере има една прекрасна елова горичка… там до дървените маси… долните клонки се чупят лесно и винаги горят, сухо мокро – never mind. 🙂 Другия път не режи палатката, тя не е много голяма… вземи си и парче найлон от близкия магазин „Домашни потреби“ я завий като я разпънеш. Огъня и без това не можеш да си го запалиш вътре. Носи си спален чувал. Във варна и наоколо не става чак толкова студено, така че на Стоян ще му е доста по-трудно. 🙂
22.08.2009 at 11:30
да запалиш огън във зимата и особенно във 80 см сняг както имахме едно състезание от 7 -8 скаутски патрула само вълците успяхме след големи мъки .
А и да се похваля бях на скаутски лагер от 1 до 10
22.08.2009 at 11:51
Joy_boy, знам я еловата горичка, лагера ми бе малко по-надоло към баира за плажа.
Ако някой е ходил на скоро там дали е забелязал веселата табела: “ Чистете след себе си мамка ви!“ забита на едно дърво.
Колкото за Стоян не се и съмнявам че ще му е трудно, няма нищо лесно на тоя свят, но съм сигурен че ще се справи добре, има знанията, желанието и мотивацията които ще му помогнат.
Дълго се питах дали да си взема нова палатка, но след като размислих задълбочено мисля да си взема едно покривало + спален човал + хамак ( не въжен ). Мисля че ще е по компактно и по ползотворно от нормална палатка.
22.08.2009 at 13:31
JM 🙂
Там има и други весели табели от сорта на „Пазете природата чиста, вашта майка!“ 🙂
Скоро спах там в комбинация покривало (чувало-наелоново такова), въжен хамак и спален чувал (покривалото беше ако завали само за навес)… инак и аз имам мерак за такъв хамак, дето се затваря, ама няма за моите килограми.
22.08.2009 at 14:36
Аз бях бях там тоя понеделник с батовчед ми и неговата палатка. Мислих че времето ще е топличко и затова не си взех някакъв губер. Падна ноща всичко бе наред наядохме се с къкрещ бобец от консерва и стана време за лягане. Докато заспим се наложи да изпуша половин кутия. Та както и да е успях да се унеса върху надуваемия си дюшек ( Оказа се спукан и за 20 мин. става на гумено одеало), а колегата в палатката си спеше спокойно в спално чувалче. Помня че към 2:10 – 20 нещо ме побиха ледени тръпки. разсъних се и какво а установя, покрива на палатката се е клюмнал на една страна ( Палатката е с махащ се връх ). излизам да я оправя и като ме блъсна едно студено течение направо събите ми изщракаха злокобно. Тъй че кадето и да се ходи трябва нещо дебело за през ноща.
ПП: Получих и лоша новина на сутринта, брадвата ми остана без дръжка. Някак си е е сцепилаи половината е останала вътре. Сега я кормя с отверки и ножове. Не се сетих тогава да я метна в огъня за да се оправя по-набързо с проблема. До зимата ще е готова за работа. 😉
22.08.2009 at 17:00
Хехе, браво! 🙂
Ако ми остане време другия уикенд, ще направя и аз една-две нощувки там… местенцето е готино и е близо. 🙂
22.08.2009 at 19:05
Ако не е пълно с хора ще си късметлия, през почивните дни там е доста пълно с народ. Миналата година имаше някакво техно-денс парти на плажната ивица. Едвам се почиваше тогава.
22.08.2009 at 19:16
Абе първите две седмици на август ходех уикендите… е има си хора 🙂 Ама аз отивам не да се усамотявам. Последния път даже се запознахме с едни много готини стопаджии-палаткаджии от София :).
Инак ако ти се усамотява по морето лятото – препоръчвам деретата след нос Емине 🙂 А на Паша дере става, но по на юг, някъде доста след потъналия кораб, под военната зона… ама няма гаранция, че няма цъфне някой де 🙂
23.08.2009 at 0:56
То е хубаво да са повечко хора, ама главно от гледна точка на това, че може да не намериш добро място да опънеш дисагите. Ще остане или навътре в гората или върху пясъка, където не е много приятно (поне за мен не бе преди 2 години). Преди малко едно приятелче ми каза, че имало някаква тайна пътечка която водила до страхотно място. Малко плажче с 30 метрова ивица. Не знам точно от де почва пътеката ама била много пресечена. През някакви храсталаци и трънаци. С кола не може да минеш.