xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Платото – 17.07.2009

| коментара 30

Шуменско плато - 17.07.2009 - Борова гора

Дойде време за поредната разходка по Шуменското плато. Доста време мина, откакто за последно бях там. Пустото му време… никога не стига! То човек трябва да си вземе отпуск, когато планира нещо. То точно така и направих де. 🙂 На 17.07. и 18.07. трябваше да съм на Платото.

Тръгвам от вкъщи в 6:00 сутринта. Трябва да изкача баира преди да е станало много топло. Изкачвам се до равното по пътеката през Попова нива. Много спокоен маршрут. Никога не съм се разминавал с някого по него. Не ми се преминаваше пак през вилната зона.

Този път смятам да не вървя по пътеки. Набелязал съм си маршрут предварително, и го въведох в GPS-a. Щеше да си е баш offroad разходка. Началната ми точка е на поляните между Ченгелтабия и Гарванлъка. До там стигам по пътя. Когато съм на точно определено място до укреплението на Ченгелтабия, GPS-a ми губи сигнала на всички спътници едновременно. А над мен е чисто небе! Това се случва за пореден път на абсолютно същото място. Чудя се каква е причината. Да не би да има нещо заровено? Или по някакъв начин там нарочно да се заглушава сигнала? Ако някой може да даде разумно обяснение, ще се радвам да го чуя! 🙂


Вижте Шуменско Плато – 17.07.2009 на по-голяма карта

Оттук вече поемам през гората. Маршрутът представлява почти права линия през най-гъстите гори, и възможно най-далеч от пътеките. Толкова много интересни места могат да се видят, когато излезеш от тях. GPS-ът ме води през долчинки със скалисти брегове, въртопи, полянки и гъсти пущинаци. Може придвижването да е по-бавно, но си заслужава.

Шуменско плато - 17.07.2009 - ВъртопиШуменско плато - 17.07.2009 - Въртопи

Има само няколко проблема. Скоро имаше период, в който валеше често, и в гората е доста влажно. Заедно със жегата се получава лоша комбинация. Дърветата са гъсторасли и трудно следваш правата линия, докато се чудиш откъде да ги заобиколиш. Постоянното високо вдигане на краката изморява допълнително. Освен това явно сега е сезона на разселване на подрастващите паячета-кръстоносци, защото буквално са оплели всяка пролука в клонака. Колкото и да се старая да премахвам мрежите им пред себе си, накрая пак се оказвам с облепено в паяжина лице и шапка, от която може да свалиш паяжина, достатъчна за превръзка на средно голяма порезна рана.

Шуменско плато - 17.07.2009 - Едно от по-старите дърветаСледвам терена нагоре и надолу през долове и хълмчета. Налага се да почивам често. Движа се с около километър и нещо в час. Но пък няма за къде да бързам. Няма нужда да се преуморявам. И без това ще стигна навреме там, където съм решил – една борова гора отвъд заслон „Автостроител“. Трябва да попълня и водните си запаси от Голяма Халваджийска чешма.

На места следвам някои пътеки. Просто са в моята посока. По тях има следи от животни, останали още когато почвата е била влажна. Някои от стъпките на глигани са големи колкото дланта ми. Близо до една такава забелязах и няколко дребни. Ако това е свиня майка, и още е в района, може и да имаме неприятна среща от трети вид. 🙂

Шуменско плато - 17.07.2009 - Следа от дива свиня

Има и доста наникнали гъби. Снимах няколко по време на разходката. Не съм гъбар и нямам намерение да ги събирам за храна. Така или иначе са слабо хранителни, а неправилно разпознатите понякога са способни да те убият дори само с една хапка.

Шуменско плато - 17.07.2009 - ГъбкаШуменско плато - 17.07.2009 - ГъбкаШуменско плато - 17.07.2009 - Някаква манатарка

Някъде около обед съм до заслон „Автростроител“. Местото е обрасло с високи треви. Ако не знаеш къде е заслона – не можеш да го намериш. Слязох в боаза точно пред него, но така и не го забелязах. Слизам малко надолу по пътечката до чешмата. Този участък трябва да се нарече „Алеята на пеперудите“. Пропитата с влага земя привлича стотици пеперуди венерина седефка, многоцветница, дяволска пеперуда и още няколко други вида. Мухите също са в изобилие.

Вече съм доста изморен и чучурчето студена горска вода ми изглежда просто като благословия. Фланелката ми е толкова плувнала в пот, че ако я стиснеш, ще прокапе. Затова я свалям и изпирам на чешмата. Обличам си ризата. Напълвам всички вместимости с вода (общо около 3 литра), и се отправям към крайната цел – мястото на лагера, дълбоко в боровата гора на около 300-400 метра оттук.

Минавам покрай заслона и се запътвам направо към мястото. Гората не е това, което очаквах в началото. Боровете са високи, но сравнително тънки. Много от тях са изсъхнали. Има и много паднали. Имам чувството, че гората си загива. На мястото на изсъхналите и паднали борове се виждат изникнали листопадни дървета (най-често липа или дъб). Не знам каква е причината. Може да не им е точно тук мястото. А може пък и гората сама да се разрежда, и измирането на някои борове да действа като катализатор за растежа на останалите. Ще видим.

Горският под е обрасъл с къпини, чиито стъбла са дебели почти колкото показалеца ми. Много трудно се върви през тях. Отнасям доста драскотини и спирам да завързвам връзките на обувките си през няколко минути. По тази причина се спирам и на първото по-чисто местенце. Обед е и трябва да се помисли за храна и почивка.

Шуменско плато - 17.07.2009 - Борова гора

Между две близки дървета смятам да направя импровизиран хамак, защото много ми се ще да си полегна. Правя въжето, което си нося, на два ката и го опъвам между тях. С няколко метра по-тънко въже правя напречни свързвания между двете въжета, като използвам пруски възли, за да не се разместват. За да не се затваря хамака, когато легна в него, правя две обтяжки от клон, на които съм направил улеи за да влезе в тях носещото въже. Отгоре застилам одеялото, което си нося.

Шуменско плато - 17.07.2009 - Импровизиран хамак

Хамака се получи идеално. Лежа в него сигурно повече от час и въобще не ми се става. Единственият проблем е, че напречните въженца са малко нарядко (нямам достатъчно дължина) и малко ми обиват дори през двойното одеало. Най-накрая гладът наделява и ставам да си сготвя варен ориз. Използвам „hobo“ печката, която гори идеално на шишарки и тънки борови клонки.

След като хапвам, мързела и умората съвсем взимат контрол над мен. Лягам си в хамака и се отнасям. По едно време даже започвам да дремя. Боровете бучат от вятъра, горските птички пеят тихо… Мога да си лежааа тук…

Шуменско плато - 17.07.2009 - Барометърът не показва хубави нещаЧасът става към 16:30. 29.1 градуса на сянка. Не е много, но при влагата се чувства като повече. Трябва да ставам и да се ориентирам към крайната точка на разходката. Нещо обаче ентусиазмът ми изчезна. Явно жегата беше подсилила умората и сега нямам желание за нищо. Тогава се превръщам в лош съветник на самия себе си. Едната част от мен (добрата) иска да отида на мястото, да построя подслон и да се приготвя за нощувка, а другата (лошата) ми повтаряше „и какво, ще си легнеш там и ще заспиш… това го можеш и вкъщи… прибирай се… достатъчно се измори… ще дойдеш, когато имаш желание за действие… сега само ще се разочароваш…“.

Поглеждам барометъра на часовника – прогнозира дъжд. Явно изкачването и спускането по баирите са го объркали. А може и да не греши! Не че дъждът може да ме уплаши, но не съм подготвен за него. Това беше последната песъчинка, наклонила везните в посока „към вкъщи“. Прибирам багажите си и се запътвам назад. Ето и нещо странно, което се случи. Бях спрял GPS-a за да не хаби батериите и сега го пущам отново. Явно гъстата растителност разсейва малко сигнала, защото ми трябваше известно време за да разбера, че не показва правилната посока Север. Не беше я обновил. А аз съм свикнал неговият горен край да ми посочва посоката на движение.

С грешно ориентирана карта се оказа, че вървя перпендикулярно на посоката, която трябва да следвам. Забутвам се в едни къпинаци и почти започвам да усещам ефекта на „загубилият се“, когато виждам какъв е проблема. Иначе координатите са точни, но картата на екрана е грешно ориентирана. Имам компас в раницата ми, но часовникът ми също има. Ориентирам набързо GPS-a по него и не след дълго съм на правилното място. Веднага щом излязох от гъстата гора и GPS-a започна да се ориентира по-бързо спрямо посоката север. Явно заради гъсталака и непрекъснатото ми движение му е било по-трудно да го прави. С две думи – нищо не е достатъчно сигурно, та да му се довериш напълно. 🙂

Последва 3-часово прибиране към вкъщи по един доста познат маршрут: „Голяма Халваджийска чешма – Ортабурун – Гарванлъка“. Като излязох на поляните разбрах, че барометърът не е грешал съвсем. На няколко километра южно от мен се бяха събрали дъждовни облаци. Само че посоката им на движение не беше насам. По пътя пак намирах гъби, а привечер през храстите дори надничаха и диви зайци.

Шуменско плато - 17.07.2009 - ПраханкаШуменско плато - 17.07.2009 - Едра гъбкаШуменско плато - 17.07.2009 - Заек в храстите

На слизане забелязах черепът на лисицата, която бях видял хваната в примка при една моя зимна разходка.

Шуменско плато - 17.07.2009 - Череп на лисица

Снимах малко клипче с основните моменти от разходката ми. Надявам се да ви хареса.

Добре си разтъпках обувките за един ден. Жалко, че не останах и да нощувам. Уж затова тръгнах. Знаех си, че ще съжалявам, ама какво да правиш. Понякога човек си е лош съветник. Ако имаше поне още един приятел с мен, та да ме разубеди… 🙂

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!







30 коментара

  1. Този 2ри въртоп дето си го срещнал, бях нощувал близо до него преди около 6-7 месеца…

    • @GEGATA: Интересно как го позна този въртоп, защото аз не съм сигурен, че ще го позная, ако го видя втори път. По платото има десетки точно такива. Още повече, че преди 6-7 месеца беше зима и имаше сняг, което прави разпознаването (а и нощуването на открито) доста по-трудно!

  2. Благодаря за разходката Стояне!Много съм любопитен с какво си снимал и как носеше камерата при снимане.Аз имам една цифрова „сапунерка“. Прави не лоши снимки и клипчета но става истински ужас ако трябва да се движа и да заснимам а и краткото време ме изнервя.Винаги най-интересното става накрая .Малко се притесних когато разказваше за онова място където прекъснал сигнала.На доста хора им хлопа дъската и само се ослушват да чуят за нещо интересно и могат да преровят и опустошат всяко място за да търсят съкровища.

  3. Когато се движиш нагоре/надолу не можеш да разчиташ на барометъра за прогнозиране на времето. Само ако стойш на една и съща н.в. И GPS-те наистина не работят добре в гора. Особено комбинацията от гора и дерета.

  4. Здравейте, иска ми се и аз да имах повоче свободни дни да направя такъв излет- ососбено, кото прочетох за излета по никополския бряг. Сега се сещам, че на няколко км от моето село има подходяща местност и започвам да се замислям 🙂

  5. @Георги Георгиев: И аз снимам с една „сапунерка“. Нося я в ръка. Картината изглежда по-стабилна, защото за направата на клипчето използвах програма, която предлага и стабилизация на картината. Малко към края обаче, кой знае защо стабилизацията изчезна и се виждат оригиналните сътресения на фотоапарата.

    За изчезването на сигнала – аз все пак не съм посочил точното място! 🙂 А и нека да ходят… то е толкова открито и често посещавано, че едва ли ще ги оставят да копаят безнаказано.

    @Слави: Да, знам че при движение нагоре-надолу не може да разчиташ много на барометъра, но пък за около 3 часа бях на едно място. Тогава ми прогнозираше дъжд. А GPS-a досега добре се е справял в гора, но тогава го пуснах в движение и явно инициализацията и намирането на сигналите от спътниците са били затруднени. После се оправи всичко.

    @plamen: Такива излети (особенно като по Никополския бряг) стават за часове дори. Предполагам ще намериш толкова свободно време. Тръгвай! 🙂

  6. Стояне да те питам от къде да си взема и аз такъв часовник с барометър

    • @Борис: Този часовник, който се вижда на снимките, ми е подарък от един приятел, но е модел, който отдавна не се продава. Иначе може да се ориентираш към някой модел на Suunto или Casio. Само че ще трябва да си приготвиш малко парички. 🙂

  7. Мисля че ще бъде хубаво ако може и други да ти пращат подобни клипове,за да ги пускаш тук.Мисля че ще е интересно.

  8. Не знам, но ми е адски познат… тогава си спомням, че се подхлъзнах и се затъкалях, но не стигнах до дъното на въртопа, защото един паднал клон ме спря. Не знам, но наистина много познат ми изглежда.

  9. това с gps-а.. ако го включа докато вървя, по някога и 10 минути не се закача като хората.. затова взех да го пускам 5 минути преди да тръгна, за по сигурно. инак в движение ако изгуби сигнал (вляза в сграда) на секундата се оправя като изляза на открито..а там дето казваш изгубил сигнал, интересно, щом на едно и също място. вече има достатъчно достъпни джамери, ама едва ли някой там ще го прави (нарочно). а, аз да се похваля, днес се погрижих за бъдещи проблеми от типа „Отнасям доста драскотини и спирам да завързвам връзките на обувките си през няколко минути“. Бях се заканил от последния път когато си чистих обувките 15 минути след километър в оная трева тип „стрелички“, добре изсъхнала, и днес се наканих – взех си гети..

  10. @Златко: Ми ако има желаещи да ми пращат клипове – няма проблем. Може да ги пускам като „гости на блога“. Иначе първоначално такова желание съм нямал – все името на блога в превод значи „моят живот“. 🙂

    @joy_boy: В този къпинак да ти кажа и гетите много няма да ти помогнат. Е, поне няма да си връзваш обувките постоянно. Там къпините са толкова едри и гъсти, че те хващат доста над коляното и се увиват около краката ти като бодлива тел. Жалко, че забравих да ги снимам. Исках колкото се може по-бързо да се измъкна от тях.

  11. Попадал съм в капини :).. а и в нещо като дива роза.. много е красиво като цъфне, ама ебаси бодлите, много здраво се вкопчват.. а те гетите за трева и шума повечко, инак прав си – само до коляното, а и капините ще ги раздерат доста бързо (уж са от кордура ама все пак..)

  12. Аз ползвам една военна техника за връзките. Връзвам здраво кубинките пантолните ги втъквам в тях и после зимам широк скоч и увивам 2-3 пати … да стане 5-6 пртъста широка лента и да захваща обувките и панталона… повярвайте ми врзъките няма начин да се отвържат. Тестваал сам го десетки пъти и съм доволен 🙂

  13. еее дуви, туй много крайна мярка бе :)..

  14. Оцелява пича… 😆

  15. Здравейте, много ми е любопитно за мястото, дето GPS-ът си губи сигнала- какво може да има заровено отдолу, а ако няма нищо, то каква би била причината- дали е възможно в почвата да има в повече метално съдържание и от това да дава смущения? Звучи малко тип “ ясновидци“ 🙂 но наистина буди доста интерес 🙂

  16. Стояне, може би не е мястото в тази тема, но не се сещам къде да го кажа- публикувах твоя блог в профила ми във http://www.facebook.com надявам се не ми се сърдиш, просто исках идеята да има повече привърженици. Ако искате, всички, които имат регистрация там, може да си направим една група 🙂 естествено, Стояне се надявам ти също да участваш и да ти допадне идеята 🙂

    • @plamen: За какво да ти се сърдя? Всеки може да публикува линкове към блога ми където пожелае. Даже бих се радвал. 🙂 Аз лично много рядко влизам във facebook. Ако обаче направите група – ще се включа в нея.

      Иначе за сигнала от спътниците: Аз се сещам какво заровено нещо може да повлияе – горивото от ядрен реактор, или нещо с мощно магнитно поле. 🙂
      Като оставим шегата настрана – това заглушаване го забелязвам не за първи път и то през няколко месеца, значи е постоянно. Единственото нещо, което ми изглежда най-обяснимо е, че на 200-300 метра от там има GSM кули-предаватели. Може и това да е причината, но аз съм бил много близо до тях, без да загубя сигнал. А този сигнал се губи на място с радиус около 10-15 метра. После пак се появява. Странна работа. Ще продължа да наблюдавам мястото.

  17. Не мисля, че каквото и да е заровено нещо може да влияе на приемането на сигнал от спътниците.
    Влияние може да окаже преграда между приемника и небето, не отдолу.
    Също така и джаджите за заглушаване на GSM много успешно се справят и с GPS.
    На мен ми се случи така миналата година в задръстване в Букурещ – загуби сигнал изведнъж и не се оправи над 20 минути. В последствие разбрах, че около мен в трафика е имало някой тамошен параноичен баровец с такова устройство. Когато се е отдалечил си хванах пак спътниците.
    Ама това едва ли е причината в тоя пущинак…

  18. Наистина е много спорен въпроса; Стояне, как мога да те намеря във facebook?

  19. Това със кулите е най вероатно на около 1 km от кулите не хващам никакво радио на тази честота с която хващамв града а хващам с по-ниска

  20. всъщност най вероятно е точно претоварване на ефира.. щом има и гсм-и.. като оставим настрана, че базовите станции излъчват във всички посоки към мобилните апарати, имай на предвид, че имат и връзка към „централата“ или др. базови станции.. тя по идея е със силно насочена антена и сигнала е доста силен.. ако по някакъв начин попадъш в зоната на излъчване може да се претоварва гпс-а от силния сигнал, въпреки, че е на различна честота (все пак сигнала от спътниците е доста слабичък…)

    • Мда… трябва да видя накъде сочат малките предаватели, които по принцип са със силно концентриран сигнал. Вероятно попадам в техния обсег. Загадката май ще се разплете. 🙂

      @plamen: Търси е-мейл xenos(maimunka)abv.bg.

  21. Относно сигнала на ГПС-а (малко в страни от темата)

    Не забравяйте че ГПС системата в крайна сметка е собственост на Пентагона. Макар и да отдават част от нея за комерсиални цели, понякога по някакви собствени съображения изключват гражданските канали на част от спътниците. Аз ползвам автомобилен ГПС почти всеки ден, така че това е част от пейзажа за съжаление 🙁 Затова е добре винаги да си носим хартиена карта и бусола, ако ГПС-а вземе че се сбъгяса, или му паднат батериите а нямаме нови

  22. Георги, аз залагам по скоро на смущения, не може 12 канала минимум на един гпс, и на всички изведнъж да се окаже, че пентагона им е резнал връзката точно в оперделено място от няколко до няколко десетки квадратни метра. ама да не извъртаме темата 🙂

  23. Стояне,вчера гледах клипчето и честно да ти кажа,останах много доволен.Oсобено с оня хамак…абе трепач видео. Oбаче,би ли могъл да ми дадеш линк или неква информация,за направата на хамака(този твоя от видеото),че нещо не съм много на ,,ти“ с тия плетения на хамаци и др.Пък много искам да си оплета един… 🙁

    искам и да ти покажа какви ножове ползвам ама незнам как да ти дам линк ;(

  24. Няма нищо сложно в тоя тип хамак Цецо. В доста ръководства съм го виждал описан. Или поне подобен на него. 🙂 Едно дълго въже, две пръчки за разпънки и малко връв да направиш напречната мрежа.

  25. Преиска ми се да те познавам лично Стояне….само при мислта,че има хора като теб се усмихвам.Ти си като глъдка свеж въздух.

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: