xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Пътешествия сред Дивата природа. Планиране и подготовка

| коментара 23

Планиране на трасето

В ежедневният живот кроенето на планове за оцеляване не влиза в списъка със задачи. Нашето общество е изградило система, която да ни помага в животозастрашаващи моменти. Ако имате нещастието да попаднете в автомобилна катастрофа например, има големи шансове линейката да пристигне скоро и да ви отведе в спешното отделение.
Само че има голяма разлика между това да чакаш линейката в страничното платно на магистралата, и да трепериш от студ на брега на придошлата река, която е отнесла раницата с екипировката и храната ти, а се задава и студена пролетна нощ в планината на десетки километри от най-близкото селище. Няма как да се обадите на спешна помощ. Линейката няма да пристигне.
Ето тук е мястото на правилното планиране и подготовка на пътешествието сред Дивата природа.

Но тук става въпрос за нещо повече от планиране на хранителното меню. Хубаво е да знаеш, че на третата вечер от прехода ще вечеряш пилешко с ориз, но какво ще правиш, ако загубиш хранителните си запаси? Най-честата причина за нещастията сред Природата е неподготвеността.

Повечето хора правят известнта подготовка преди пътешествията си. Да не направиш никаква подготовка – това е върха на глупостта. Но извън планирането на трасето, дестинацията, местата за бивакуване и хранителното меню, само енда малка част от ентусиастите наистина планират възможността да попаднат в ситуация на оцеляване.

Защо? Има няколко причини. Повечето хора не отчитат възможността самите те да попаднат в подобна ситуация, което може да се окаже фатална грешка. Други може би мислят, че имат достатъчно знания, умения и практика в оцеляването в Дивото, и не се нуждаят от допълнителна подготовка за специфичните условия на предстоящият им поход. Трети си мислят, че мисълта за най-лошият сценарий ги настройва песимистично, и отнема насладата и красотата на чудесното пътуване. Но няма нищо песимистично в това, да приемеш факта, че е възможно да попаднеш в екстремна ситуация. Това е просто един много важен усет, който трябва да притежавате.

Важността на планирането и подготовката за вашето „обикновено“ пътешествие никога не може да бъде преувеличена, защото всеки район си има своите специфични особености. Можете драстично да увеличите шансовете си за оцеляване в евентуално възникнала екстремна ситуация, само ако научите няколко прости, но полезни местни особености. Запомнете, че сред природата всеки човек сам е отговорен за своето оцеляване!

Ето най-важните стъпки, които трябва да направите при планирането и подготовката на едно пътешествие сред Дивата природа:

Направете своите проучвания

В днешно време всеки може да натрупа огромни познания за практически всяко кътче на Земята. За това ще му помогнат Интернет и големият брой книги и публикации в най-близката библиотека. Добре е да намерите добър джобен пътеводител за местността, по който да се водите. В книгите и онлайн материалите може да намерите информация за полезните растения в региона, които са източник на храна и вода, но трябва да сте сигурни, че можете да ги разпознаете.

Ако имате време и възможност да направите малка тренировка в района с местен експерт, това би ви помогнало много. От него можете да научите дребни хитрости, които ги няма в книгите.

Задавайте си правилните въпроси

Първо – трябва да научите всичко за вашият път и цел. Приключенията сред природата може да отнемат часове във взиране в картите. Изучете ги внимателно, за да получите усещане за релефа, преди да сте го видели. Ако разберете особеностите на местността, то в главата ви ще изникне картина на терена. По-късно, когато вече сте там, нищо няма да ви изненада неприятно. Освен това има още няколко жизнено важни неща, които трябва да знаете за района, който смятате да посетите:

  • какви видове дървета и растения се очаква да намерите?
  • кои от тях са ядливи?
  • къде се намират водните източници?
  • какви животни обитават района, и кои от тях са опасни?
  • какви са най-лошите възможни метеорологични условия за този район? (Вижте прогнозата за времето. Ако очакваните условия изглеждат зле, може би е по-добре да отложите малко пътуването.)
  • какви са очакваните дневни и нощни температури?
  • ако сте по крайбрежие – кога са най-високите приливи и най-ниските отливи, както и техните нива?
  • кои са местните хора, какви са обичаите и табутата им? Настроени ли са приятелски, или са враждебни?

Научете се да използвате карта и компас

8:00 часа. Време за малка закуска. Сникърс и енергиийна напитка. Междувременно избирам и маршрута.Никой не трябва да се втурва сред дивата природа без поне основни умения за разчитане на топографски карти и работа с компас! Винаги носете карта на местността. Дори да сте с водач. Какво ще стане, ако с водачът ви се случи нещо, или се окаже некомпетентен? Запомнете основните характеристики на местността (реки, пътища, мостове и др.). В случай на нещастие, ще имате поне някаква представа накъде да вървите, за да намерите помощ. (Половин ден път на изток ще ме изведе на магистралата). Това е особено важно, ако по някаква причина загубите картата си.

Разчитайте на себе си, а не на водача си

Хората са много по-добри в разучаването на трасето, ако го правят сами или в малка група. Много по-мързеливи и небрежни са, когато с тях има водач. Това е така, защото смятат, че водача:

  1. знае много добре какво прави;
  2. познава района като петте си пръста;
  3. се е погрижил за всички необходими вещи и провизии, в случай на нещастие.

Вярвайте на своя водач, но не разчитайте изцяло на него! С други думи – трябва да сте самоуверени. Запомнете, че водачът е просто човек, също като Вас. Известно е, че водачите правят грешки. Независимо дали от липса на опит или грешна преценка, те могат да въвлекат членовете на групата в ситуация на оцеляване, която иначе би могла лесно да се избегне. Едни от най-драматичните истории за оцеляване, които някога са били разказвани, са се родили именно от факта, че потърпевшите сляпо са се доверявали на своя водач.
Вашият водач ще ви бъде признателен за това, че се опитвате да поемете сами отговорност за себе си, и това ще ви накара да се чувствате по-силни.

Подържайте се във форма и знайте границите на възможностите си

Като всеки човек, който има някакви физически очаквания от своето тяло, и вие имате по-големи шансове да преминете успешно през ситуация на оцеляване, ако поддържате физическата си форма поне на средно ниво. Колко дълъг преход можете да направите за един ден? Колко умело можете да направите подслон при екстремални метеорологични условия? Колко ефективно можете да изкопаете дупка за слънчев дестилатор? Всичко това директно зависи от вашата физическа сила и форма. А и с добрата физическа форма идват и по-голямата самоувереност и самоуважение, и двете от които са критично необходими за силната воля за живот.

Като цяло, колкото повече обръщаме внимание на добрата храна и високото ниво на физическата си форма – толкова по-големи стават възможностите ни да се справяме с проблемите, толкова по-концентрирани сме в действията си, и толкова по-ясен поглед имаме над нещата. Това са всичките необходими качества, от които се нуждаете, ако се борите за оцеляването си.

Това обаче не значи, че не можете да тръгнете сред пустошта, ако не сте в отлична физическа форма. Но ако го направите, то ще се намирате в по-неизгодна позиция още от самото начало.

Като част от физическата подготовка, обърнете внимание на всякакви упорити и хронични заболявания (включително стоматологични), които могат да ви донесат затруднения. Ако пътувате в група, добре е да се осведомите за здравните проблеми на спътниците си, в случай, че се наложи да ги наблюдавате и да се грижите за тях.

Ако страдате от хронично заболяване, като например диабет или хипертония, вземете го предвид при планирането на пътешествието. И винаги вземайте повече медикаменти, отколкото са нужни за продължителността на престоя.

Ако смятате да пътувате до екзотични или тропически дестинации, уверете се, че сте преминали всички необходими ваксинации, като например за жълта треска, малария, холера, тиф, хепатит, дребна шарка, полиомиелит, дифтерия и туберкулоза. Също така е важна и ваксината против тетанус. Ако не се погрижите за това, може да станете жертва на болестите, разпространени в този район.

Погрижете се за психическата си форма

Въпреки, че често е пренебрегвана, психическата подготовка е важна част от уравнението за оцеляване. А най-добрият начин да се подготвите психически за приключение сред Дивото е да натрупате знания. Знанието наистина е сила, и то ви носи сигурността, от която се нуждаете, за да оцелеете, когато ви сполети бедствие.

Нека обобщим нещата, които ще ви помогнат в процеса на събиране на знания. Преди да тръгнете на пътешествие, трябва да направите следното:

  • съберете колкото се може повече информация за мястото, независимо от печатни или онлайн източници
  • поговорете с местен експерт, който да ви запознае със специфичните особености на района: флора, фауна, опасности, както и да ви посочи най-подходящите за изготвяне подслони, основните пътеки и водни източници, които терена предлага
  • усвоете поне основни умения за оцеляване и навигация
  • отчетете нивото на физическата си форма и преценете дали сте готови за пътешествието
  • изгответе  си специфичен за района комплект за оцеляване

Ако изпълните всички посочени стъпки, то ще знаете, че ако попаднете в беда, вие ще сте възможно най-подготвени, за да се измъкнете благополучно от нея.

Друго нещо, което може да направите, за да се подготвите психически за пътешествието (както и за всяка ситуация на оцеляване, в която можете да попаднете), е да приемете факта, че лошите неща се случват. Ако се впуснете в каквото и да е приключение сред Дивото с мисълта, че „Това не може да се случи на мен!“, то вие сте в заблуда. Трябва да се приучите да мислите точно обратното – „Това може да се случи и на мен. Може да остана сам насред тази пустош, дори първоначално да съм тръгнал с група от 12.“, или „Може да се заблудя и да се загубя, въпреки че това е една обикновена съботна разходка, и че в района има поне още 50 човека като мен.“

След като веднъж сте приели факта, че лошото може да се случи и на Вас, следващата логична стъпка е да се подготвите така, че това да е по-малко вероятно, и да сте готови да се справите, ако това все пак стане.

Подберете подходящата екипировка

Много е важно всяка част от екипировката, която вземате на приключение сред природата, да е подходяща за целта, да е здрава и с много приложения. Не се питайте дали ще върши работа при идеални условия, а дали ще върши работа в най-лошите възможни. Ако не може, бихте ли поверили живота си на нея?
Подборът на екипировката винаги зависи от вашата крайна цел. Добре е да се посъветвате с местни експерти и хора, които са извършвали нещо подобно в същия район.

Да приемем, че вече имате цялата необходима и правилна екипировка за вашето пътешествие. Следващата стъпка е да се уверите, че знаете как да я използвате. Не правете грешката да си мислите, че ще имате възможност да изучите екипировката си по време на вашето приключение. Екстремната ситуация може да се случи само няколко часа след началото на пътешествието и Вие да изпаднете в паника, защото например не знаете как да разпънете палатката си във връхлетялата ви буря. Затова, излезте в задният двор, влезте в гаража, или дори във вашата стая и прекарайте няколко часа в изучаване на възможностите и функциите на екипировката си.

Подборът на екипировката включва и изборът на подходящо облекло. Още една категория, в която малко местни съвети не са излишни. Не се доверявайте винаги на търговците от кварталният магазин. Питайте хората, които са били на пътешествия в тези райони. Запомнете, че лошо подбраните дрехи няма да ви накарат да усетите разликата между тях и подходящите, ако условията са идеални, но със сигурност ще ви накарат да се чувствате много отвратително, когато нещата тръгнат зле.

Вятър, дъжд, жега и отровни твари са само някои от трудностите, които можете да срещнете. Облеклото ви трябва да устои на всяка от тях. Уверете се, че дрехите ви са по мярка и не ограничават прекомерно свободата на движенията ви. Трябват ви дрехи, които да ви пазят сух и топъл, но същевременно и да предлагат достатъчно вентилация, за да избегнете прегряването. Мислете за дрехите си като за вашето първо убежище.

Информирайте другите за вашите планове

Информирането на други хора за това къде и кога смятате да ходите, е важен аспект от подготовката на пътешествието. За съжаление хората понякога се отнасят прекалено небрежно към тази част. Не го правете!

Винаги когато  се впускате в приключение сред Дивата природа, или при всяко пътуване през слабо посещавани местности, направете така, че поне двама различни човека да знаят за вашите планове, които включват:

  • същността на вашето пребиваване и действия;
  • коя е началната ви точка;
  • кога планирате да приключите;
  • вашият маршрут;
  • как може да комуникират с вас;
  • как може да ви открият, ако стане проблем;

SPOTЗа щастие технологиите изминаха дълъг път, за да направят пътешествията сред Дивото по-безопасни, отколкото някога са били. Уебсайтове като например www.SendanSOS.com ви позволяват да въведете своят план на пътешествие. Ако не влезете в акаунта си след датата на завръщане, която сте посочили, сайтът ще изпрати SOS съобщение до посочените от Вас адреси на познати хора.

Апаратът SPOT (персонално сателитно проследяващо устройство), не само позволява на други хора да следят вашето напредване по трасето, но също може да изпрати и SOS съобщение до списъкът с контакти, когато натиснете бутона HELP.

Ако използвате всички предимства, които днешното време предлага на ентусиастите, то вие драстично ще увеличите шансовете си да се измъкнете от практически всяка ситуация на оцеляване!

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








23 коментара

  1. Аз лично на технологиите не разчитам. GPS, MPS – боклуци. И 600 лева да дам за него каква е гаранцията, че няма да ми се разпадне в ръцете когато ми е най-необходима.Според мен по-добро нещо от карта и компас – НЯМА ! Сега ако сте в буря и няма видимост веднага ще викате – GPS. Аз не съм на това мнение. Все пак това е електроника (на която нямам особено голямо доверие) и колкото да е качествено винаги може да падне батерията и всякви такива докато картата и компаса… компаса може да се развали, но картата още е във вас 🙂 ! Може да се скъса, но може да се събере, да се подреди и пак да си я имате като ви се наложи, пък GPS-а скапили се … край. Все пак не знам някой да носи отверки, поялници и всякакви такива неща със себе си в гората, но лично моя избор е карта и компас. Лично за мен когато съм в гората бих предпочел да съм с карта и компас – по-евтино и по-добро в определени ситуации. 🙂

    • GEGATA, ако четеш внимателно, ще забележиш, че съм написал „винаги носете карта и компас“. GPS-a не замества картата и компаса. Той е само допълнение, при това добро. А и не са чак толкова „кекави“, колкото си мислиш. Издръжливи машинки са. А и батериите на много модели се сменят, така че може да си носиш резервни.

  2. Гега хората човек на луната пратиха (май:) ти не си сигурен 🙂 в електрониката..
    Във всеки случай аз лично намирам картата и компаса за доста по забавни, затова и GPS-a го ползвам само за логване и статистика (км скорост..). Инак това което ми направи впечатление – запознаване с терена/месността. Наистина не се оставяйте на това че някой друг се е ангажирал да ги проучи.. миналото лято на 3ма човека повтарях 2 месеца „пращам ви маршрута, поне на гугъл го огледайте, обща представа да има..“ накрая „ама дали сме насам ама дали сме на там“ и това при положение че тръгваме без някой да е обявен за водач, уж и 4римата участваме.. а после кво, картата малко неясна, спомените от гугала малко неясни.. ако всеки е проучил внимателно, колкото и да забравяте, винаги може да сглобите приблизителна картинка..

  3. Безпорно чудесна статия.Поздравления!Струва ми се обаче ,би могло да се направи едно допълнение.При общуването с природата е необходимо да се спазва принципа на постепенно увеличаването на натоварването и трудностите.Колкото и добре да е направено планирането ,екипировката да е от класа , дори и медицинската подготовка (прегледи)и електрониката да са на ниво ,липсва ли елементарния опит и създаден инстинкт за самосъхранение както и натрупан опит и увеност ,оцеляването винаги може да се окаже под въпрос.Можем да си представим ужаса на човек който никога не е бил сам в гората,не е спал дори в палатка , не е палил огън дори в къщи в печката ако вместо веселата компания и в приятна обстановка се отзове сам под дъжда ,в мрака и неизвесноста. Съвременния „цивилизован“човек се е откъснал от природата и за това завръщането му (поне частично )трябва да става внимателно ,стъпка по стъпка .Ако това се спазваше, никога нямаше да се случва хора случайно попаднали на прекрасни местенца да правят такива безобразия.

  4. Безспорно е така. Може направо „културен шок“ да получи някой :). Имам познати дето и в градска среда не са много съобразителни, представям си какво ще е да попаднат изведнъж в гъста гора без път пред себе си. Все пак наистина трябва да има някакво постепенно навлизане, някаква градация (и на знанията и на километрите ако щете и на нощувките и багажа).. не може някой който до сега не е излизал след табелата, изведнъж да тръгне на 10 дневен преход с преспиване на открито. Въпреки, че някои хора го правят, така, за идеята, да видели.. Според мен като със всяко нещо, апетитът трябва да идва с яденето. Не може просто да идеш до мола и да си накупиш кордура и гортекс за 1000 лева и да станеш човек който се оправя в природата.

  5. Радвам се, че Стоян подхвана една наистина важна тема. Поздравления Стояне. Съгласен съм с всичко казано от теб. Предварителната подготовка е ключ към доброто прекарване и оцеляването. Както ни е известно от прастари времена хората са казали „през зимата носи торбичка, а през лятото – абичка“. Относно модерните технологии, на които Гегата не се доверява, ще кажа следното. Както казва Стоян винаги носете карта и компас. Но се научете и да боравите с тях. Най-съществената функция на всеки GPS-предавател е определянето на географските координати. Поради тази причина най-добре би било GPS-а да се съчетае с GPS-съвместима карта. В България има няколко такива – на Пирин, Източна Рила, Западна Рила, Северозападна Рила и Боровец и Витоша. Тях ги издава Искар-тур. В противен случай това устройство не е много полезно.

  6. Иска ли някой да поръчаме нещо от немския магазин http://www.asmc.de ? Има много готини неща, но трябва да поръчаш над 50 евро, за да ти я изпратят. Ако има желаещи да поръчаме нещо (всеки за себе си каквото си хареса) и да разделим разноските – нека пише.

    Иначе за статията – единствено мога да кажа, че е супер. Все пак Стоян я е писал!

    • Борисе, с риск да те разочаровам, ще кажа, че статията не е изцяло писана от мен. По скоро текста е селектиран и превеждан от мен. 🙂

  7. Но е факт, че е в блога и помага на толкова много хора 🙂 !

  8. Няма значение дали Стоян е целият автор важното е : че си е направил да го намеряи да го преведе да качи снимки я да го публикува …и тн

  9. Стояне, имал ли си срещи с мечки и какво си правил ако си имал такива изживявания:)

  10. Ицо, имал съм близки срещи с мечки… ама от тия, дето ги водеха циганите едно време. 🙂

    Иначе не. Не се срещат в района, в който живея. Иначе вероятно щяхме да се видим. 🙂
    То не е и толкова лесно да срещнеш мечка. Противно на схващанията на повечето хора, мечката е предпазливо и потайно животно. Можеш да я видиш само ако я изненадаш. Говоря за нашите мечки де. Някои от чуждоземните видове са малко по-агресивни и безстрашни, но с малки изключения всички биха предпочели да избегнат контакта с хора, ако е възможно.

  11. Всъщност, споре мен зависи.. Ако една мечка (или каквото и да е по едро животно) не е виждала или патила от човек никога преди, по скоро не би се пазила от него.. Все пак, нещо с по малко тегло, ходи на 2 крака, явно не може да се движи достатъчно бързо.. Ако има интерес (гладна, жадна:) ) няма да му мисли да напада. А ако няма интерес, няма да се старае да се крие много.. А и пушката сигурно и изглежда като обикновенна клонка..

  12. Напротив joy_boy, дивите животни избягват точно нещата, които никога не са виждали. Точно защото са им непознати и нямат изградено поведение за тях. Като попаднат на нещо непознато, единствената „разумна“ за тях реакция е да го избегнат. Тук не говорим за животните, които са живели в свят без заплахи от хищници и т.н. (като Галапагос примерно). Те наистина не се страхуват от човека и не бягат (поне така е било преди време).

    А и това с преценката на заплахата – при хищниците тя е по друг начин. Те гледат височината и ширината на фронталният изглед. Колкото са по-големи – толкова те смятат за по опасен. Не случайно съветите за отблъскване на атаката на някои хищници (хиени, кучета, пуми и т.н.) включват и тези, да изглеждаш възможно най-висок и да разпериш встрани разкопчаното си яке например. Не са толкова интелигентни да преценяват тегло и евентуалната скорост на движение.

    „Предпазливостта към непознатото“ е намерила приложение и при ловът на вълци. Опъват се в гората едни въженца с червени флагчета по тях, които водят към мястото, където ловците чакат на пусия. Вълците никога не пресичат тези въженца, въпреки че спокойно могат да го направят. Те са им непознати и нямат изграден рефлекс за тях. Червеният цвят на флагчетата не играе роля – вълците виждат черно-бяло. Вървят си покрай ограждението, докато стигнат до чакащите ги ловци.

    Мога да давам примери много, но се отплеснах и не това е темата на публикацията. Но пак ще повторя като заключение – мечките (поне в България) ще направят всичко възможно да избегнат срещата с човек. Те се страхуват повече от нас, отколкото ние от тях. Е, ако имате лошия късмет да ги изненадате, или да застанете между мечка-майка и мечетата й – тогава наистина имате сериозен проблем. 🙂

  13. Стояне, имаш ли преки впечатления от използване на SPOT устройството ? Вижда ми се доста смислена идея и се замислям дали да не се възползвам от него.

    • @Георги Николов: За съжаление финансовите ми възможности не ми позволяват да си купувам всяка хай-тек джаджа, която изглежда практично. 🙂
      Иначе SPOT върши точно това, което е написано, че трябва да прави. Рекламно лице му е Лес Страуд.

      Аз все още не съм го сложил в списъка ми с „неща, които трябва да имам“, защото едва ли скоро ще съм на места, където да го имаш е наистина много добро предимство.

  14. Хм, ясно е че Лес Страуд не би станал рекламно лице на нещо което не работи, по скоро се чудех доколко би било приложимо в БГ това чудо. Доколкото разбрах аварийният сигнал се праща на тел. 112, ама от там дали са подготвени както технически, така и организационно да приемат такъв сигнал и да го насочат където трябва – ПСС, Бърза помощ ?

    • Ами трябва и в България да е приложимо. Щом имаме телефон 112, значи той трябва да работи като на всяко друго място из Европа. Сигналът явно е някакъв вид съобщение. Не съм много наясно с техническото обезпечаване и комуникациите на спасителните служби.

      Ето какво пише в сайта: „SPOT works around the world, including virtually all of the continental United States, Canada, Mexico, Europe and Australia, portions of South America, Northern Africa and Northeastern Asia, and hundreds or thousands of miles off-shore of these areas.“ Може да се види и диаграмата с покритието.

      Но освен това ти остава и опцията да се разпратят съобщения до списъка с контактите, което също е само по себе си достатъчно. Изпраща им се емайл със сигнала за помощ и координатите, откъдето е изпратен. Оттам нататък те вече могат да се обадят и да обяснят всичко на спасителните екипи.

  15. Е то тая работа със смс-а може да го върши и секи нов телефон с функция ДжиПиЕс… аз съм си я сложил тази програмка на телефона и пращам от време смс с позицията и тя излиза директно на Гугъл мап. Само проблема там е с батерията но аз като съм по горите го пускам само от време на време и то за GPS-a

    • Duvi, за смс ти трябва GSM обхват. За SPOT ти трябва чисто небе… е… може и покрито с клони. 🙂 Идеята е, че имаш ли GPS обхват – имаш и възможност за авариен сигнал. Освен това SPOT работи с две АА 1.5V батерии, които като са напълно заредени са достатъчни за както следва:

      Включено състояние, но неизползване: около година;
      Режим на проследяване на маршрута: около 14 дни;
      Режим на изпращане на SOS: минимум 7 дни;
      Изпращане на съобщения до контактите: 1900 съобщения

      Вземи си няколко чифта батерии (а може и соларно зарядно) и се сещаш за какво става дума. Хич не си е GSM. 🙂

  16. Мдам цената не е много висока като за такова устройство … ама почти 300 лв. на година такса са си не малко пари… но пък за хора дето това правят постоянно е супер…. някой ден може и да си взема такова… жената ще се кефи да знае къде съм постоянно 😉

  17. Дуви стига бе, ние нали ги лъжехме, че ходим на тренировки за оцеляване сред дивото, а всъщност си пиехме с приятели в друг квартал :)?

  18. Соларното зарядно е важен елемент при скитане сред дивото. С него можеш да заредиш своите GSM и GPS, е стига да има слънце. Аз си купил едно такова, което е с формата на продълговата кутийка. То обаче е малко неподходящо за дълги преходи, когато носиш твърде голям багаж. В сайта на BCB International се предлагат много добри сгъваеми слънчеви панели, едни имат гнезда и директно зареждат 2 до 4 батерии тип АА – AA Battery Foldable Solar Charger, а други имат акумулатор, който се зарежда, след което зарежда съответното устройство – Foldable Solar Chargers. последните се различават по броя и големината на слъчневи панели от 5W, 10W, 20W, 30W и 60W. Хубавото на тези устройства е тяхната компактност, лекота и възможността да ги закрепиш върху капака и гърба на раницата. Ееех защо ги няма още и у нас?

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: