Едва ли има някой от читателите на този блог, който да не е чувал за швейцарското ножче „Викторинокс“. То често присъства в екипировката на много ентусиасти, занимаващи се с най-различни спортове и активност на открито. Споменава се от всички експерти по темата на Оцеляването и уменията за живот сред Дивото. Добре е да научите за качествата на този чудесен джобен инструмент.
Малко история
Швейцарският армейски нож „Викторинокс“ е на повече от 100 години. Този полезен джобен инструмент за всичко е официално регистриран на 12 юни 1897 година. Над 34000 от ножчетата с Швейцарски кръст в емблемата си напускат фабриката в централна Швейцария всеки ден. 90 процента от тях са за експорт в над 100 различни страни.
В допълнение към войнишкият нож, който всеки новобранец получава при постъпването си в армията, Викторинокс разработват нов, елегантен и лек джобен нож с шест практични инструмента. Наричат този модел „Офицерски и Спортен нож“ („Officers and Sports Knife“).
След невиждано успешната история на швейцарското армейско ножче „Викторинокс“ по цял свят, то успява да излезе и в орбита около Земята, като част от стандартното оборудване на екипажите на Космическата Совалка. Ножът се е доказал успешно и в много експедиции: по актрическия лед на Северният Полюс; на най-високият връх на Земята – Еверест; в тропическите дъждовни гори на Амазония и къде ли още не. Той е бил, и продължава да бъде животоспасяващ елемент в ситуации на крайна опасност и нужда.
Ню Йоркският Музей на Модерните Изкуства и Музеят на Приложните Изкуства в Munich са го избрали като експонат в колекциите си от предмети с отличен дизайн, а след Линдън Джонсън насам, всички американски президенти подаряват на гостите си швейцарско ножче „Викторинокс“.
В днешни дни „Офицерският нож“ е достъпен в над 100 различни модела. Всеки нож преминава през качествен контрол за дефекти в стоманата, преди да се пусне в продажба.
Знаете ли, че най-големият модел се нарича „SwissChamp“ и е съставен от 33 части?! Изработката му преминава през над 450 стъпки!
За високото качество и различните екстремни ситуации, в които ножчето „Викторинокс“ е изиграло ключова роля, може да се напишат много страници. Затова смятам да пропусна примерите. Ще насоча вниманието ви само към това, как да подберете подходящия за Вас модел.
Някои хора си мислят, че колкото повече „джажди“ има по ножчето – толкова по-добре, и се хвърлят на умопомрачително скъпи и дебели модели. Истината е, че е много по-вероятно те да ви донесат неудобство, отколкото полза. Дебелото и широко ножче стои неудобно в ръката. Това е особено осезателно, ако ви се наложи да дялкате някое парче дърво. Много е вероятно на дланта ви да се появят пришки. Най-добре е да си изберете ножче, в което инструментите са разположени в 2 реда. Тогава дебелината е оптимална и ножчето стои добре в ръката.
Ако това ще ви е основен нож, към който ще прибягвате често, ви препоръчвам 111 милиметровата серия. Това са по-големи от стандартните ножове, които имат удобна ергономична дръжка и заключващ механизъм на всеки от инструментите, който предотвратява случайното затваряне на острието по време на работа. Освен това всеки инструмент е пропорционално по-дълъг от тези на стандартната серия, и съответно допринася за по лесната, удобна и безопасна работа. Единственият недостатък е, че тези модели са двойно по-скъпи от подобните стандартни такива.
Стоманата е първокачествена, с доживотна гаранция от фирмата. Ножовете се заточват лесно в полеви условия и „държат ряз“ достатъчно дълго време.
Въпреки всевъзможните инструменти, с които могат да са окомплектовани ножовете „Викторинокс“, по отношение на живота сред Дивото и Оцеляването, основно ще ви се наложи да работите с няколкото инструмента, които ще изброя по-долу.
Дълго острие
Тук няма да ви давам много примери за какво може да се използва. Това си е нож и е подходящ за операции, в които се изисква нож. 🙂
Трион
Един от най-полезните инструменти. Учудващо ефективен е. С триона на моя „Victorinox Camper EcoLine“ съм прерязвал без особени усилия дърво, с дебелината на китката ми. През по-меките дървета (липа, топола, върба) преминава като през масло. С трионите на ножовете от серията „111 мм“ работата е още по-лесна. Много полезен инструмент при изготвяне на укрития, работа с дърво, събиране на стърготини за прахан при палене на огън и т.н.
Отварачка за консерви
Полезна вещ при бивакуването. Освен това може да ви помогне при изготвянето на опростен вариант на печка от типа „Hobo Stove“.
Шило за пробиване на дупки.
Освен, че може да пробива дупки чрез просто промушване, то има и остър режещ ръб, който позволява пробиването на дупки в твърди материали, като например дърво и кост. Просто натискате и извършвате въртеливи движения.
В шилото има ухо за прекарване на конец, връв, сухожилие или кабел, с които да зашиете различни материи. Полезно при изготвяне на укрития с платнища или други материи, както и за поправка на дрехите и екипировката.
Пинцети
На пръв поглед не особено полезна вещ, но след като преминете през някой трънлив гъсталак, или някоя треска от току-що разцепеното дърво се забие в ръката ви или друга част от тялото, ще оцените тяхната наличност.
Като цяло това са най-важните инструменти, които трябва да притежава вашият „Victorinox“. Изберете си модел, който задължително да ги притежава. Всичко останало е екстра. За да бъда по-нагледен, ще покажа приложението на някои от тези инструменти в една примерна ситуация. Да речем, че сте загубили копче, което се е намирало на важно място по вашите дрехи или екипировка. С помощта на ножа „Викторинокс“, можете да се справите с този проблем в рамките на няколко минути.
Първо с помощта на триона отрязвате от някоя клонка малко монетообразно парче с необходимите размери.
След като почистите ръбовете му с острието на ножчето, пробивате с шилото две дупки, през които ще го зашиете към материята.
Копчето е готово и вие се справихте с изникналият проблем. Подобни копчета, изработени от кост или еленов рог са много ефектни и издръжливи.
И като заключение:
Ножът „Victorinox“ е добро допълнение към вашата екипировка. Никога няма да съжалявате, че сте си го купили. За много хора той се е оказал разликата между живота и смъртта. Никога няма да подведе и Вас!
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви! |
[wp:svejo-net]










02.08.2009 at 15:43
Морите се точат в полеви условия, че и отчупени връхчета се коригират горе-долу без особен зор. 😉
Това Сандо го знае, особено откак оправи до съвсем задоволително състояние моята Мора в полеви условия.
Освен това Сандето наточи ножевете на половината банда преди 10-ина дни на последния лагер 😉 но по-горе е забравил да каже за каиша, който си носеше за заглаждане… Каиша е важен! 😉
02.08.2009 at 15:45
Друга готина ножка за всекидневна употреба е Опинел, но Сандето, който от доста време има такава, да да каже по-добре впечатления.
02.08.2009 at 17:08
Аз имам модела на мтел има всичко което си изброил без триона
02.08.2009 at 17:21
@хаотичен – за Фелкнивени в България има ги във ВИП-а в Дървеница – поразрови се в коментарите под темата „Как да изберем най-добрият нож за Оцеляване?“, там съм дал подробности.
@Вlack Wolf – каиша наистина е важен 🙂 След заточването на финният камък, острието погледнато под микроскоп има трионообразен профил, почти като на тези с фабрична серетация, само че микроскопични. Та тези микро-зъбчета се чупят сравнително по-лесно и ножът губи по-бързо ряз. А след като минеш ножа на каиша, самото острие се заглажда, и със същото заточване държи ряз много по-дълго.
02.08.2009 at 22:05
Всъщност, това, от което човек има нужда сред природата е хубав нож, брадва и здраво шило. С тези неща може да се прави всичко, което се постига с многобройните джаджи на мултипуловете.
03.08.2009 at 13:35
Георги Николов: Ти ме уби… никога не бих се сетил да погледна острието под увеличително стъкло или микроскоп, макар че е съвсем очевиден прийом за обективна проверка на заточката. Благодаря и за информацията за Фелкнивените!
04.08.2009 at 11:47
Майко… аз като свърших с фиината част на камъка и го минах с кожения колан, бръсне та се къса… като фабрично наточен… 🙂
06.08.2009 at 12:18
Гега, привет,
а мажеш ли колана с нещо преди това?
06.08.2009 at 12:36
И за китайските камъни от 2 лв. да попитам – от къде да си купя едно?
06.08.2009 at 13:40
@Борис Петров – не го мажа с нищо. Значу аз го точа на 2 колатна искуствена и инстинска кожа. На изкуствената на задната част е грапавичка и го минавам 5-6 пъти и на инстинския колан слагам съвсем малко веро да се плъзга, защото накълцах колана…
Китайските камъни ги има във всеки по-голям супермакрет за строителство 😉 !
06.08.2009 at 18:20
Гега потърси полир(шлайф) паста за да мажеш колана с нея
06.08.2009 at 18:32
GEGA, при шлайфането на колан движението е обратното на това при заточване с камък ! Т.е. не с острието напред, а с тъпата част и издърпваш към теб, иначе ще насечеш колана. Колана не се маже с нищо, само се прилага доста по-голям натиск отколкото при заточване на камък.
Ето едно кратко видео по въпроса:
07.08.2009 at 1:06
Георги – мислех, че полир пастата би помогнала? а и мисля съм виждал като давам ножове за заточка, крайния стадий е с кече с полир паста, но мога и да греша, че точиларя дето ходя вярно е добър, ама не дава да се моташ около него много много като работи 🙂
07.08.2009 at 13:59
„GEGA, при шлайфането на колан движението е обратното на това при заточване с камък ! Т.е. не с острието напред, а с тъпата част и издърпваш към теб, иначе ще насечеш колана.“
Мда… осъзнах се… А някой да знае къде се продават специални кожени чудесии за наточване на ножове… навит съм да си взема 1 ..
07.08.2009 at 15:58
@joy_boy – по принцип полир пастата би трябвало да е предпоследната операция, и след нея да се мине на каиша, но не съм специалист, може и да греша. Като каза точилар – в София ли е този при който ходиш ?
@GEGATA – няма смисъл от „специалена кожена чудесия“, всеки по-широк стар колан от естествена кожа ще свърши идеална работа. Напр. войнишки колан, всеки който е ходил казарма има по един такъв в къщи 🙂
08.08.2009 at 9:24
Ами аз искам да си взема, защото нямаме стари колани в нас и после ме пердашат, защото съм направил колана на баща ми на л……..а.
09.08.2009 at 20:48
Георги – от Варна съм.
09.08.2009 at 21:26
Днес се върнах от Камчията (реката), там преспах 1 вечер и този викторинокс рязах, кълцах, драх…. бръснеше… тва чудо няма изтъпяяне о.О …
10.08.2009 at 19:06
Gega, дълго да ти служи. Аз на времето имах от по малките варианти.. И понеже видях от един приятел който имаше (той ме зариби), той така ми каза „пази го да не го изгубиш, цял живот ще те изкара..“. Прав беше човека, сигурно щеше да ме изкара цял живот, ако не го бях изгубил (няма да казвам как, то са едни пиянски истории свързани с пътуване във влак, ракия, водка и буркан с кисели краставички 🙂 ).
11.08.2009 at 15:33
Дядо ми си беше направил кожено точило за бръснича. Това точило има формата на лък за музикален инструмент, но широк колкото колан и с дръжка. Мисля, че беше направено от цяло парче дърво. Ако мога да се опитам да обясня как изглежда с думи…
Ок – ще пробвам
ако го гледате отстрани би изглеждало като Правоъгълник, чиято долна основа е дървена и продълговата – дълга колкото кожения ремък който ще ползвате за заточване. Срещуположната страна на правоъгълника ще е самият ремък. А късите страни на правоъгълника са дървени и са с дължина около 4,5-5 см. На една от късите страни има перпендикулярно поставена дръжка. Ремъка от своя страна се държи само на късите страни с няколко винта за дърво или пирончета. Предполагам може да се закрепи и по-удобно като се направи възможна смяната му…
Но много по-лесно е да си купите ремък, да съшиете единия му край, така че да се прокара метална халка от единия му край, и кукичка или друга халка на срещуположния край. Така закачате някъде едната халка, държите другата и просто прокарвате острието по продължението на кожата с лек натиск.
11.08.2009 at 15:39
Ама сега се усетих, че това си е за съвсем различна тема – как да наточим ножа си… 🙂
18.08.2009 at 21:47
Здравейте на всички , дълго време ме нямаше у нас и нямах достъп до интернет…. е сега имам. В тези два клипа чичо Рей Миърс (сигурно познат на повечето от вас) показва как си точи ножа , реших че може да ви е от полза. 1 част – http://www.youtube.com/watch?v=We1-CDNaSFs ||| 2 част – http://www.youtube.com/watch?v=FPRiJ_YnSCI
19.08.2009 at 10:05
А ето как ги заточва в полеви условия, ползвайки Fallkniven DC4 точило (по-големият вариант на е ТОВА моето). 🙂
18.09.2009 at 11:29
здр имам 3бр. ножки на викторинокс 1.3613 чисто нови с кутика и книжка продавам ги за по 20лв.бр. тел. 0899143163
ето линк:
http://get.bg/catalog/product_info.php?cPath=10_472&products_id=14307
02.10.2009 at 19:45
Ето как да си държите Викторинокс ножчето: http://www.victorinox.ch/index.cfm?site=victorinox.ch&page=15&lang=E Имам го и е много удобно, което и да изберете!
19.10.2009 at 12:16
И аз вече съм част от хънтсмъните 🙂 1.3713.3
02.11.2009 at 0:25
Отскоро поглеждам в този блог.Няма дума,много ми харесва.Да ви кажа нещичко по конкретната тема…Колкото повече „функции“ изпълнява едно сечиво,толкова по-калпави са.Викторинокс от посочения модел може би е изключение.Не знам…
Друго – пълно е с ментета.Аз имам тъкмо такова и отдавна съм го захвърлил.Взимам с мене една проста яка чекия,та когато я загубя да не ме е яд.Допълнително към пакета за оцеляване имам игли,сгъваема ножичка,малко ножче,парченце ножовка и т.н.Когато съм за повече време,взимам и късо мачете(яко,не за тръстика) или сгъваемо леко трионче.
Освен това,ако всичко ни е наред и натаманено с тези удобства,къде е тогава тръпката? Наскоро видях в мазето старо ножче „ръждавейка“с дървена дръжка.Да знаете само колко години съм „оцелявал“ с него!
02.11.2009 at 9:57
Бате Цецо, ножчетата Викторинокс (стига да са истински) и от много други модели са си много дори инструменти. Доказвали са се много пъти. Вземи си едно от посоченият модел примерно, или пък още по-добре от по-голямата серия, и ще видиш, че няма да съжаляваш! 😉
02.11.2009 at 16:43
Благодаря,Стояне.И аз знам кое е хубаво.Но то обикновено не е за моя пенсионерски джоб.А коледна добавка няма да има…;-((( Писах по-горе,че имам сгъваемо трионче.То всъщност е сглобяемо,част е от комплект с други сечива.Трудно се работи с него.В Мосю Бриколаж има много хубави сгъваеми,но са по 40 лв.Пак пари …
02.11.2009 at 16:46
Мда… пустите му пари… То и аз се чувствам като пенсионер вече… нищо че уж работя… 🙁
03.11.2009 at 1:24
Ех ама и вие :).. Всички работим, и парите все не стигат.. Ама така ще е първите 100 години. А после кееееф. Аз обаче, съм се убедил, че хубавите неща струват пари.. Бай Цветан сигурно ще каже, че обикаля планините от 55 години с войнишка мешка или с ловна раница (ония брезентовите).. И аз съм пробвал, ама по-добрата раница си струва парите, с удобството и лекотата които дава на път.. Същото е и с другите железарии.. Гледаме сега телевизия, там оцеляват и с парче желязо, заострено на камък. Аз обаче не виждам защо трябва да се мъча толкоз – предпочитам сигурен нож, хубава раница, здраво въже, добра екипировка.. еех, всичко струва пари.. ама за тея неща ги давам с удоволствие, макар и трудно да съм ги избачкал 😉
06.11.2009 at 0:50
Добри ми joy_boy,бай ти Цветан беше един от първите в България,които се сдобиха с модерните навремето полски раници с външен алуминиев скелет – самар.Носих я до скъсване на торбата,уших си нова и нея скъсах.Мешка на гърба си не съм слагал,дори като войник,бяхме с малки раници австрийски тип.Като малък носех раници от бял копринен(!) брезент,шиеше ми ги баща ми тапицера ;-).Носил съм и брезентова с вътрешни банели (не със старите самари,доста удобна).Сега има 5 или 6 раници + 2-3 малки.Напоследък ходя главно с McKinly (55-толкова ми е оптимума) и Eye (50) – китайска,но съвсем поносима.На еднодневни и в града с Bora sport.
Между другото , като младеж можех да карам из Рила с 40 литрова раница 5-6 дни,сега 55 литрова не ми стига.Защо така,момчета?;-(
А вчера ходих на „Цар Самуил“93 . Айде стига-ножове като за три пенсии.Като губя нож,по-добре да е евтин.
29.11.2009 at 15:15
Здравейте
Някой знае ли дали „Викторинокс“ произвеждат раници и ако „да“,евентуално от ъде мога да си купя
29.11.2009 at 18:37
Мисля по скоро не. Ако да – то най вероятно просто брандирани (с надпис викторинокс) като за рекламен подарък.
23.01.2010 at 13:39
Стояне,а ножчето викторинокс от комплекта на мтел добър ли е?
23.01.2010 at 15:55
shadow , ако прочетеш по нагоре ще видиш че сме дискутирали за ножчето от м-тел . Аз ползвам такова и досега не ме е предало. Напълно оригинално си е, просто когато фирмата М-тел ги е закопувала ги е поръчала с печат – Mtel . Всеки може да си сложи свое собствено лого когато поръчва от официални им сайт (мисля че само от там можеше, може и да се лъжа)
23.01.2010 at 18:53
е има и минимални бройки все пак, но да – всеки може да си поръча с лого
потвърждавам и другото което казва Shady – ножчето си е оригинално, работи безотказно.
23.01.2010 at 20:02
Благодаря за инфото!
За почистването: ако пазите кутийките от ножчетата, там има такова упътване.дано да съм бил полезен!
Aз също имам и victorinox picknicker. Aко знаете ми кажете нещо повече за този модел.