xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Джон „Прерийният вълк“ Макферсън

| коментара 16

Семейство МакферсънДжон „Прерийният вълк“ Макферсън (John „Prairie Wolf“ McPherson) и съпругата му Гери Макферсън живеят на 46 акра дива, камениста и обрасла с кедри земя, намираща се в Кремъчните хълмове на Канзас. Те наричат себе си общо „Прерийните вълци“ . Те са уважавани експерти по Оцеляване и живот сред Дивото. Имат репутацията на едни от най-добрите в тази област и това се забелязва в техните ръководства и материали по темата. Интересуват се от коренните американски индианци и тяхната самобитна култура.


Джон израства в Апалачите на щата Ню Йорк, а Гери – в горите на Минесота. Те продължават да живеят в бита, който сами са си направили (къщи от дървени трупи, навеси, без ток, с водоизточник захранван по гравитационен принцип). Всичко, което е направено от човешка ръка в тяхната частна собственост, е направено от тях с помоща на материали, взети от природата.

Къщата на МакферсънКолибата и ограждението за конете

Участвали са в много местни, национални и световно известни медии, включително „Outdoor Life“, „Sports Afield“, „Backwoods Home Magazine“, „The History Channel“, „National Public Radio“ и „Voice of America TV“.

Интересът към живота в Дивото, умението да се справяш сам, и примитивните (индиански) умения е заел голяма част от живота и на двамата. Първите стъпки на Джон в тази област започват през далечната 1973-та, когато се запалва от книгата на Дийн Олсън (Dean Olson) „Умения за Оцеляване в Дивото“ („OUTDOOR SURVIVAL SKILLS“). Гери започва да трупа опит в по „домакински“ умения (като правене на сапун, обработка на кожи и т.н.), още от втората половина на 60-те години на миналия век. Женят се през 1987-ма.

Живот в типиНомадски живот

Известно време през голяма част от годината те водят скитнически начин на живот навън в индианско типи, докато в края на 80-те те променят малко аудиторията си и започват да изучават по-примитивни умения и древни инструменти. Това малко пречи да практикуват скитническия си начин на живот, но те окриват, че така прекарват дори повече време сред природата с групите, които обучават.

Джон Макферсън е един от учителите на Лес Страуд. Джон и Гери продължават да обучават групи в умения за оцеляване. Поканени са и за инструктори при специалните части (рейнджъри, тюлени и т.н.), където провеждат много курсове.

Със специалните частиСъс специалните частиСъс специалните части

Ultimate guide to wilderness livingНаскоро имах удоволствието да прочета неговата книга „Ultimate guide to Wilderness living“ (Пълно ръководство за живот в Дивото), както и да изгледам филмите от поредицата „Naked into the Wilderness“ („Голи сред Дивото“), любезно предоставени ми от един редовен читател на блога (10х BW 😉 ).

В тях ще видите и прочетете неща, които обикновено не очаквате от такъв тип книги и филми. Разликата с тях е, че тук всичко се започва от абсолютната нула. Няма високотехнологични джаджи, няма дори метални ножове, тенджери, тигани, нито палатки и платнища. Не случайно сериите са поставени под това общо име.

Всъщност авторите не са наистина голи, но единственото нещо, което взимат със себе си за своето неколкодневно пребиваване сред природата, са дрехите на гърба си, но като нямат право да ги ползват с никаква по-различна функция (включително и джобовете им). Това изключение е обяснено от Джон Макферсън с думите „Нашите тела просто физически не са способни да се справят без дрехи. Иначе не бихме ги взели.“
Всичко необходимо за престоя се добива на място: кремъчни ножове и брадви, печене на глинени съдове за готвене и вода, въжета и върви, изготвяне на убежище и капани за животни и т.н.

Гери с ръчно изработени дрехиКремъчен връх на стрела

Всички тези неща са подробно обяснени както във книгата, така и във сериите от поредицата. Ето и техните заглавия:

  • Brain Tan Buckskin (Обработена с мозък еленова кожа) – Как по примитивен начин се обработва еленова кожа, за да се превърне тя в мека и подходяща за изработка на дрехи материя.
  • Primitive Fire and Cordage (Примитивен огън и въжета) – Палене на огън по примитивен начин. Изготвяне на въжета и върви от растителни и животински материали.
  • The Primitive Bow and Arrow (Примитивни лък и стрела) – Направа на примитивни лъкове и стрели.
  • Deer from Field to Freezer (Сърната от поляната, до фризера) – Как да разфасоваме и приберем всяка полезна част от убитата при лов сърна.
  • Primitive Semi-Permanent Shelters (Примитивни полу-постоянни убежища) – Конструиране и тестове на полу-постоянни убежища от подръчни материали.
  • How-to Construct the Asiatic Composite Bow (Как да направим Азиатски композитен лък) – Малко по-висши умения за изработване на азиатски рогов лък.
  • Breaking Rock 1 (Чупене на камъни 1) – Изработване на сечива от кремък, обсидиан и др.
  • Breaking Rock 2: Let’s Make an Arrowhead (Чупене на камъни 2: Да направим връх на стрела) – Фина обработка на кремъчни остриета.
  • Primitive Wilderness Skills, Applied (Приложение на примитивните умения за живот в Дивото) – Примери за приложение на примитивни умения за оцеляване.

В книгата „Ultimate guide to Wilderness living“ ще прочетете по-подробно за техниките на обработка на кожа; палене на огън; изготване на въжета и върви; изработка на лък и стрели; капани и други оръжия; съхранение на храната; примитивни начини за готвене; изработка на кошове от клонки, трева, кора, камък, дърво и животински части; разфасоване на улова, дране и отделяне на сухожилията; примитивно грънчарство; изготвяне на примитивни инструменти; примитивни полу-постоянни жилища и т.н. И всичко това е направено така, както нашите предци са го правили преди хиляди години. Това са умения за живот в Дивото в най-чистият им вид. Не днешните високотехнологични джаджи, материи и химии, които днес обикновено се свързват с думата „Survival“.

Пак ще се повторя, но с голямо удоволствие прочетох книгата и изгледах филмите. Харесаха ми. Почти 100% е сигурно, че ще видите доста от материалите преведени, а може би и заснети наново в блога ми (живот и здраве 🙂 ). Вероятно ще издиря и още от книгите на Джон Макферсън. Препоръчвам ви ги!

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








16 коментара

  1. Чакаме статии! 🙂 Веднага ще преровя тракерите за филмите 🙂 Благодаря!

  2. Чудесна статия! А поредицата я има във ПиратеБей – пишете „Naked into the Wilderness“ и дърпате…

    Да не забравя – не сте го чули от мен! 😛

  3. Николай казва:
    11.09.2009 в 13:06

    Чудесна статия! А поредицата я има във ПиратеБей – пишете „Naked into the Wilderness“ и дърпате…

    Да не забравя – не сте го чули от мен! 😛

    това ми тегли със 30 kb и ако включа няколко торента общата скорост пак е близо 30

  4. Тази литература има ли я на български някаде? 🙂

  5. Привет, Стояне! Проявявам известен интерес към изработката на каменни ножове; ако пуснеш някой обзор по въпроса, оформен в твоя практичен стил, смятам, ще се хареса и на други.

  6. Здравеи Стояне поздравления за блогът страхотен е .Вече ще станат няколко месеца от както го намерих в нета и не спирам да се ровя из него и почти вески ден гледам данеби да си написал някоя нова статия.От както започнах да го чета мога да кажа ,че ме запали по много от темите даже пробвах някои от нещата в реалните условия в дивата природа.Пожелавам ти да си жив и здрав и да продалжаваш да ни радваш с подобни и все по-интересни статии.

  7. Благодаря Кristiyan ! И на мен ми се щеше да мога по-често да пускам нови неща, но уви – напоследък все така се нареждат нещата, че не мога да намеря необходимото свободно време. 🙁 Дано не разочаровам прекалено много хора, но… така е с едноличните проекти – зависят от възможностите на създателя си. 🙂

  8. Здравейте!И аз се интересувам от изработката на кремъчни сечива,но у нас май този „занаят“не се развива:(.Ако има сродни души,нека се съберем в една обща тема и да обменяме опит!Поздрави!

    • За изработката на кремъчни сечива (flintknapping по ингилизкому), смятам да почна скоро да пиша, защото самият аз също съм заинтересован. В момента съм на фаза „събиране на комплект инструменти“ и „разбиране на основите“. Ще видим каква ще стане! 😉

  9. Привет!За мен най-големият проблем е с добиването на материал за обработка.От София съм,а тук няма известни(поне за мен) находища.Наскоро разбрах,че археолози са открили „работилница“ за кремъчни инстументи и сечива край селото на баба ми-Оходен,Врачанско и ще го посета,но не знам дали ще е законно да добивам кремък оттам,ако е останал,разбира се .Иначе имам филма,за който говори Николай и малка колекция от снимки на перфектно изработени сечива.Ако те интересуват,разбира се!Поздрави!

  10. Flintknapping-а според мен не е лесна работа и е най-добре човек да бъде обучен.
    Ето е дин вариант, макар че хич не е евтин… :Р
    http://www.primway.net/bg/courses/flint-knapping/

  11. Ще я видим ние тая работа… лесна ли е, не е ли… 😉

  12. Ходих при бабата и намерих край селото една жила кремък във варовикови скали,но е много некачествен на повърхността,а да се копае е много опасно.Жалко!Кажете къде да търся що годе качествен кремък,че ми е голям мерак да се науча да го обработвам!Поздрави!

    • Ами не знам, Бухала! Не съм запознат с находищата на кремък в твоя край. Обикновено обаче където има лош, би трябвало да има и хубав кремък. Иска се търсене. Не всяко парче става, и трябва специално да се търсят подходящите.

  13. Този дори и хубава искра с чакмака не дава. И изглежда един такъв сив и матов.Иначе при отчупване има много остър ръб. Аз живея в София,но бих се разходил до находище с подходящ кремък където и да е в Родината.Поздрави!

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: