xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Платото – 21-22.09.2009

| коментара 25

Шуменското плато - 21-22.09.2009

Дойде ред и на поредната нощувка на Платото. Принципно съм решил да има поне една такава във всеки един месец от годината, но да видим дали ще успея да спазя графика. 🙂 Насъбралите се почивни и празнични дни от 19.09. до 22.09. бяха добра възможност. Този път имах определени цели, но в последствие те останаха неизпълнени.


Първоначално плановете ми бяха да остана около 36 часа на една закътана полянка, която намерих при една от предишните ми разходки (не търсете по траковете – не е обозначена и те специално са променени така, че да я заобикалят отдалеч 🙂 ). Стори ми се, че много малко вероятно някой да знае къде се намира, защото е в гъста гора и заобиколена от много храсталаци. Плюс това е и далеч от пътеките, които съвсем не са малко по цялото плато. Там възнамерявах да построя полу-постоянно убежище от подръчни материали (клони, трева, кора), по модифицирана от мен конструкция, което да ми е нещо като „базов лагер“, в който да отсядам при лошо време, или при оттрениране на някои умения.

Трябваше да тръгна към мястото в понеделник рано сутринта, но разни задачи, свързани с ремонтни дейности вкъщи, ме забавиха и поех нагоре чак към 3 часа следобед. Първа спирка – чешмата „Извора“ до комплекс „Бохеми. Тук автоматично ставам с 5 килограма по-тежък – 2 литров кемълбек, 4 половин-литрови бутилки в раницата и 900 милилитрова манерка на кръста. Раницата надхвърля 20-те килограма. Добре поне че времето е приятно, с температури от около 22-3 градуса, та изкачването нагоре не е особено трудно. Дори успях да го направя само с една единствена почивка (при по-горещо време са обикновено 2-3). Ярко слънце, хладен бриз, бели облачета и почти кристален въздух – няма как духът ти да не е на max. 🙂

Шуменското плато - 21-22.09.2009Шуменското плато - 21-22.09.2009

Колкото и време да съм спестил от почивките обаче, все пак тръгнах късно и на полянката съм чак към 17 и нещо. Имам само около 2 часа дневна светлина и определено няма да свърша почти нищо. Със разочарование констатирам, че никак няма да ми е лесно да изградя някакво по-масивно убежище тук. Дърветата (келяв габър) са прекалено възлести и криви, за да е лесно с тях да се правят конструкции, трева за покрива почти няма, а подходяща може да се намери на най-малко 300-400 метра от тук, което предполага пренасянето й през много гъсти клони и храсталаци. Явно не съм огледал добре мястото предният път. На всичкото отгоре сега забелязвам и животинска пътечка (от тия, които дивите животни ползват, отивайки до воден източник или място за паша). На места земята е разровена от диви прасета, търсещи корени и грудки. Виждат се и заешки екскременти.

Явно полянката си е доста оживена, което пък не е добре, ако искаш да нощуваш спокойно на нея. Не, че някое от животните, които биха я посетили, може да е заплаха, но колкото да нарушат спокойствието ти – могат. Въпреки, че винаги има малък трик, който да „пресече“ такава пътека поне временно – като ти се „ходи по малка нужда“ – теглиш 2-3 тигела отгоре и готово. Или пък да си „оградиш“ лагера по този начин.:) Миризмата на човек (а още повече от мъжки пол) е достатъчно стряскаща за повечето животни. Съжалявам момичета, но на вас това няма да ви е много лесно. 🙂

Първото нещо, с което се заех след пристигането ми, беше да събера достатъчно дърва за огъня. Това ми отне около половин-един час, защото трябваше да чупя и сека сухите прави дървета (тези по земята не стават – скоро валяха дъждове и освен много пушек, от тях друго не мога да очаквам). После трябва и да ги нося през шубраците. Aбе кофти работа… но иначе пък те сгрява.

Избрах си мястото за нощуване в единият ъгъл на полянката, който е защитен откъм северозападната си страна – посоката от която най-често духа ватъра по тези места. Имах мерак да си направя издигнато над земята легло и се захванах с изготвянето му. Намерих две по-здрави и прави дървета, които щяха да свършат идеална работа. Забих в земята носещите чатали и колчета. Всичко изглежда лесно, но ми отне известно време, през което светлината доста намаля. Наложи се да включа челника си. Мислех да намеря по тънки и прави клонки, които да наредя върху получилата се рамка, но тъй като стана тъмно, щях да се лутам с часове из клонака, та да намеря достатъчно на брой подходящи.

Шуменското плато - 21-22.09.2009Затова веднага превключих на алтернативен план. Имах 15 метра паракорд, както и още 7-8 метра подобно въже, от които смятах да изплета нещо като носеща мрежа върху готовата рамка. След малко бях готов. Реших да го пробвам. Ето ти обаче проблема. В бързината забравих, че тази промяна на плана трябваше да внесе и промяна в конструкцията. Ако бях направил леглото с клонки, вместо мрежа, тежестта щеше да натиска рамката надолу и наличните подпори щяха да са достатъчни. Сега обаче мрежата теглеше двете дълги страни на рамката една към друга и подпорите трябваше да издържат на страничен натиск. Естествено това нямаше как да стане, защото не бях ги подсигурил със вътрешни диагонални подпорки или външни обтяжки (като при палатките), и леглото се „сгъна“, оставяйки ме да си лежа направо на земята.

Шуменското плато - 21-22.09.2009Ядосах се колко съм несъобразителен, и като прибавим това, че стана доста тъмно а и въжето беше доста по-късо, отколкото е нужно, за да с направи мрежа, която да не се врязва в гърба ти, зарязах цялата работа, развалих готовата рамка и на нейно място направих проста пирамидална палатка с платнището, което носех. Тревата по полянката се оказа малко и едва събрах достатъчно, за да направя някаква поне минимална изолация от студената земя, върху която да застеля спалният чувал.

Не остана и време за готвене. Всъщност време винаги има, ама не ми остана желание. Имах два хубави сандвича в раницата, които в комбинация със Сникърс за десерт, щяха да ми осигурят спокоен сън. 🙂 Изкопах набързо огнището и го оградих с малки камъни, които намерих разпръснати по полянката. Температурата започна бързо да пада и да седиш до трепкащият пламък си е доста приятно. Уж даваха минимални температури през нощта от около 11 градуса, но още в десет без нещо те паднаха под 10 градуса.

Шуменското плато - 21-22.09.2009Шуменското плато - 21-22.09.2009Шуменското плато - 21-22.09.2009

По тревата почна да се събира роса. Всичко утихна. Само се чуваха щурците и някакви далечни звуци от автомобили и мотори. След още час и те заглъхнаха. Разхождам се по поляната и гледам звездите. Луната се намира във фаза няколко дни след новолуние и няма да се появи. Небето е катранено-черно а звездите са толкова много и толкова ярки. Млечният път е наистина като диря разлято мляко. Никой не знае, че съм тук. Никой не подозира. Сам в тъмното. В такива моменти сякаш забравям за останалият свят. Той престава да съществува. Супер! 🙂

Шуменското плато - 21-22.09.2009

Към 23:30 решавам, че е време да помисля за сън. Слагам няколко по-сурови дървета в огъня, за да задържат жарта до сутринта и се напъхвам в топлия спален чувал. Унасям се бързо, толкова е тихо. Очаквах да ме безпокоят разни животинки, на чиято пътека съм застанал, но не стана така. Събуждам се за кратко през известно време.

Шуменското плато - 21-22.09.2009Към четири часа сутринта температурата е паднала до 4.6 градуса. Малко по-късно беше дори 4.3. Къде са обещаните 11-12. 🙂 Явно съм дотигнал почти до комфортната температура на спалният чувал, защото усещам лек хлад. Не толкова силен, че да ме накара да се свия или да потреперя, но и определено вече не ми е и топло. Облечен съм с камофлажен памучен панталон, риза и полар. стегнал съм отвора на чувала така, че навън да е само лицето ми.

Шуменското плато - 21-22.09.2009Шуменското плато - 21-22.09.2009

Пак заспивам. Събуждам се около 6 и нещо. Вече е почти светло. Ставам и се опитвам да възкреся огъня. Има достатъчно останали въгленчета, и за кратко време вече седя до буен и горещ пламък. Време е да помисля за сгряваща напитка. Имам инстантна супа. Трябва ми само гореща вода, която сгрявам в канчето от манерката. Няма по-хубаво нещо от гореща супа в хладна утрин край огъня. 🙂

Разтурвам подслона и разпъвам платнището върху съседните храсти, за да могат първите слънчеви лъчи да го изсушат. Доста влага беше кондензирала по него, както и по спалният ми чувал. Чувам тропот. Нещо преминава в бяг отвъд стената на храстите. След него чувам лай на чакали. Явно са подгонили сърна или диво прасе.

Шуменското плато - 21-22.09.2009Шуменското плато - 21-22.09.2009

Към 10 часа се залавям с готвене. Варен ориз и наденица на шиш – закуска за шампиони! 🙂 И почти бях готов, като чух приближаващи стъпки и човешки гласове. Станах прав и се прокашлях, за да могат да ме чуят и да не ги стресна, когато се появят, защото идваха точно към мен. Те притихнаха замалко, след това смениха посоката и ме заобиколиха отдалеч, като дори спряха да говорят. Опитах се да ги различа сред храсталаците, но трудно. Само мярнах движение. Мисля, че бяха гъбари.

А аз мислех, че тази полянка едва ли някой я знае, и едва ли някой друг скоро ще стъпи на нея. Но има няколко типа хора, които могат да се появят навсякъде – горски, ловци и гъбари. Бях забравил колко малко ни е Платото. Май ще се размина със строежа на полу-постоянен подслон. Не бих искал някой да го намери. Май в нашите условия по-добре ще е да се замисля за една хубава малка четирисезонна палатка.

Като се нахраних, събрах багажите и поех към къщи. Попаднах на един стар череп от кошута (поне аз на такова го оприличих). Абе толкова сърни и елени в тая гора, как веднъж не попаднах на някой рог. Нали всяка година ги сменят. Да не би да ги изяжда нещо. Толкова хубави приложения имат еленовите рога.

Шуменското плато - 21-22.09.2009

Жена ми обаче се обади (на тази полянка телефона ми нямаше обхват и съм пропуснал цели 8 повиквания от нея) и ми припомни, че съм й обещал да набера къпини. Да… обещал бях, ама въпросните къпинаци се намират на 3 часа път от мястото, където съм в момента. 🙁 Ама няма как… обещанието си е обещание – трябва да се спазва. Запътих се натам.

Шуменското плато - 21-22.09.2009

Къпините бях забелязал при една моя предишна разходка. Намират се в боровата гора зад заслон „Автостроител“. Там са много. Целият под на гората е обрасъл с тях. Почти без почивка стигнах там за около 2 часа. Доста по-бързо от друг път, но уви – къпините все още бяха червени (разбирай зелени). Не намерих дори колкото да ги опитам. Разочарован се запътих бързо назад. Без почивка. Разбих си краката от ходене… с тая 20 килограмова раница. 🙂

Шуменското плато - 21-22.09.2009Иначе гъби наникнали колкото щеш. Че имаше и доста от ядливите сърнели. Аз обаче не си падам по гъбите. Дори да съм сигурен, че са ядливи, пак не бих рискувал, ‘щото и с опитни гъбари се случват сакатлъци. Кой знае колко няма да се наям с това.

Пътят на връщане го взех пак така бързо, само с една почивка на поляната в местността Ортабурун. Колкото да хапна един Сникърс, малко енергийна напитка за ободряване и да си разтрия пръстите на краката, че рискувам посиняване на някой нокът.:) По поляните до Ченгелтабия се спрях малко, за да събера малко шипки и глог, че да има за чай през зимата. Тая година обаче са по-малко от миналата и някак дребни. Явно от сушата. Започналата да съхне трева по поляната е идеално място да се срещнеш със същества, които приличат на Пришълци – богомолките от вида Empusa fasciata.

Богомолка Empusa fasciata

Та това е като цяло… прибрах се вкъщи около 17:00.

П.П. Днес ударих 31 лета. Ха поне още толкова да има! 🙂

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








25 коментара

  1. Pingback: pipe.bg

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: