Джон „Прерийният вълк“ Макферсън (John „Prairie Wolf“ McPherson) и съпругата му Гери Макферсън живеят на 46 акра дива, камениста и обрасла с кедри земя, намираща се в Кремъчните хълмове на Канзас. Те наричат себе си общо „Прерийните вълци“ . Те са уважавани експерти по Оцеляване и живот сред Дивото. Имат репутацията на едни от най-добрите в тази област и това се забелязва в техните ръководства и материали по темата. Интересуват се от коренните американски индианци и тяхната самобитна култура.
Джон израства в Апалачите на щата Ню Йорк, а Гери – в горите на Минесота. Те продължават да живеят в бита, който сами са си направили (къщи от дървени трупи, навеси, без ток, с водоизточник захранван по гравитационен принцип). Всичко, което е направено от човешка ръка в тяхната частна собственост, е направено от тях с помоща на материали, взети от природата.
Участвали са в много местни, национални и световно известни медии, включително „Outdoor Life“, „Sports Afield“, „Backwoods Home Magazine“, „The History Channel“, „National Public Radio“ и „Voice of America TV“.
Интересът към живота в Дивото, умението да се справяш сам, и примитивните (индиански) умения е заел голяма част от живота и на двамата. Първите стъпки на Джон в тази област започват през далечната 1973-та, когато се запалва от книгата на Дийн Олсън (Dean Olson) „Умения за Оцеляване в Дивото“ („OUTDOOR SURVIVAL SKILLS“). Гери започва да трупа опит в по „домакински“ умения (като правене на сапун, обработка на кожи и т.н.), още от втората половина на 60-те години на миналия век. Женят се през 1987-ма.
Известно време през голяма част от годината те водят скитнически начин на живот навън в индианско типи, докато в края на 80-те те променят малко аудиторията си и започват да изучават по-примитивни умения и древни инструменти. Това малко пречи да практикуват скитническия си начин на живот, но те окриват, че така прекарват дори повече време сред природата с групите, които обучават.
Джон Макферсън е един от учителите на Лес Страуд. Джон и Гери продължават да обучават групи в умения за оцеляване. Поканени са и за инструктори при специалните части (рейнджъри, тюлени и т.н.), където провеждат много курсове.
Наскоро имах удоволствието да прочета неговата книга „Ultimate guide to Wilderness living“ (Пълно ръководство за живот в Дивото), както и да изгледам филмите от поредицата „Naked into the Wilderness“ („Голи сред Дивото“), любезно предоставени ми от един редовен читател на блога (10х BW 😉 ).
В тях ще видите и прочетете неща, които обикновено не очаквате от такъв тип книги и филми. Разликата с тях е, че тук всичко се започва от абсолютната нула. Няма високотехнологични джаджи, няма дори метални ножове, тенджери, тигани, нито палатки и платнища. Не случайно сериите са поставени под това общо име.
Всъщност авторите не са наистина голи, но единственото нещо, което взимат със себе си за своето неколкодневно пребиваване сред природата, са дрехите на гърба си, но като нямат право да ги ползват с никаква по-различна функция (включително и джобовете им). Това изключение е обяснено от Джон Макферсън с думите „Нашите тела просто физически не са способни да се справят без дрехи. Иначе не бихме ги взели.“
Всичко необходимо за престоя се добива на място: кремъчни ножове и брадви, печене на глинени съдове за готвене и вода, въжета и върви, изготвяне на убежище и капани за животни и т.н.
Всички тези неща са подробно обяснени както във книгата, така и във сериите от поредицата. Ето и техните заглавия:
- Brain Tan Buckskin (Обработена с мозък еленова кожа) – Как по примитивен начин се обработва еленова кожа, за да се превърне тя в мека и подходяща за изработка на дрехи материя.
- Primitive Fire and Cordage (Примитивен огън и въжета) – Палене на огън по примитивен начин. Изготвяне на въжета и върви от растителни и животински материали.
- The Primitive Bow and Arrow (Примитивни лък и стрела) – Направа на примитивни лъкове и стрели.
- Deer from Field to Freezer (Сърната от поляната, до фризера) – Как да разфасоваме и приберем всяка полезна част от убитата при лов сърна.
- Primitive Semi-Permanent Shelters (Примитивни полу-постоянни убежища) – Конструиране и тестове на полу-постоянни убежища от подръчни материали.
- How-to Construct the Asiatic Composite Bow (Как да направим Азиатски композитен лък) – Малко по-висши умения за изработване на азиатски рогов лък.
- Breaking Rock 1 (Чупене на камъни 1) – Изработване на сечива от кремък, обсидиан и др.
- Breaking Rock 2: Let’s Make an Arrowhead (Чупене на камъни 2: Да направим връх на стрела) – Фина обработка на кремъчни остриета.
- Primitive Wilderness Skills, Applied (Приложение на примитивните умения за живот в Дивото) – Примери за приложение на примитивни умения за оцеляване.
В книгата „Ultimate guide to Wilderness living“ ще прочетете по-подробно за техниките на обработка на кожа; палене на огън; изготване на въжета и върви; изработка на лък и стрели; капани и други оръжия; съхранение на храната; примитивни начини за готвене; изработка на кошове от клонки, трева, кора, камък, дърво и животински части; разфасоване на улова, дране и отделяне на сухожилията; примитивно грънчарство; изготвяне на примитивни инструменти; примитивни полу-постоянни жилища и т.н. И всичко това е направено така, както нашите предци са го правили преди хиляди години. Това са умения за живот в Дивото в най-чистият им вид. Не днешните високотехнологични джаджи, материи и химии, които днес обикновено се свързват с думата „Survival“.
Пак ще се повторя, но с голямо удоволствие прочетох книгата и изгледах филмите. Харесаха ми. Почти 100% е сигурно, че ще видите доста от материалите преведени, а може би и заснети наново в блога ми (живот и здраве 🙂 ). Вероятно ще издиря и още от книгите на Джон Макферсън. Препоръчвам ви ги!
11.09.2009 at 11:39
Чакаме статии! 🙂 Веднага ще преровя тракерите за филмите 🙂 Благодаря!
11.09.2009 at 13:06
Чудесна статия! А поредицата я има във ПиратеБей – пишете „Naked into the Wilderness“ и дърпате…
Да не забравя – не сте го чули от мен! 😛
14.09.2009 at 9:40
това ми тегли със 30 kb и ако включа няколко торента общата скорост пак е близо 30
14.09.2009 at 15:24
Тази литература има ли я на български някаде? 🙂
14.09.2009 at 16:33
Такова нещо на български едва ли ще излезе скоро. 😉
21.09.2009 at 10:32
Привет, Стояне! Проявявам известен интерес към изработката на каменни ножове; ако пуснеш някой обзор по въпроса, оформен в твоя практичен стил, смятам, ще се хареса и на други.
22.09.2009 at 20:04
Здравеи Стояне поздравления за блогът страхотен е .Вече ще станат няколко месеца от както го намерих в нета и не спирам да се ровя из него и почти вески ден гледам данеби да си написал някоя нова статия.От както започнах да го чета мога да кажа ,че ме запали по много от темите даже пробвах някои от нещата в реалните условия в дивата природа.Пожелавам ти да си жив и здрав и да продалжаваш да ни радваш с подобни и все по-интересни статии.
23.09.2009 at 15:46
Благодаря Кristiyan ! И на мен ми се щеше да мога по-често да пускам нови неща, но уви – напоследък все така се нареждат нещата, че не мога да намеря необходимото свободно време. 🙁 Дано не разочаровам прекалено много хора, но… така е с едноличните проекти – зависят от възможностите на създателя си. 🙂
06.10.2010 at 11:15
Здравейте!И аз се интересувам от изработката на кремъчни сечива,но у нас май този „занаят“не се развива:(.Ако има сродни души,нека се съберем в една обща тема и да обменяме опит!Поздрави!
06.10.2010 at 12:38
За изработката на кремъчни сечива (flintknapping по ингилизкому), смятам да почна скоро да пиша, защото самият аз също съм заинтересован. В момента съм на фаза „събиране на комплект инструменти“ и „разбиране на основите“. Ще видим каква ще стане! 😉
07.10.2010 at 14:27
Привет!За мен най-големият проблем е с добиването на материал за обработка.От София съм,а тук няма известни(поне за мен) находища.Наскоро разбрах,че археолози са открили „работилница“ за кремъчни инстументи и сечива край селото на баба ми-Оходен,Врачанско и ще го посета,но не знам дали ще е законно да добивам кремък оттам,ако е останал,разбира се .Иначе имам филма,за който говори Николай и малка колекция от снимки на перфектно изработени сечива.Ако те интересуват,разбира се!Поздрави!
07.10.2010 at 14:28
Flintknapping-а според мен не е лесна работа и е най-добре човек да бъде обучен.
Ето е дин вариант, макар че хич не е евтин… :Р
http://www.primway.net/bg/courses/flint-knapping/
07.10.2010 at 14:29
Ще я видим ние тая работа… лесна ли е, не е ли… 😉
28.10.2010 at 10:40
Ходих при бабата и намерих край селото една жила кремък във варовикови скали,но е много некачествен на повърхността,а да се копае е много опасно.Жалко!Кажете къде да търся що годе качествен кремък,че ми е голям мерак да се науча да го обработвам!Поздрави!
28.10.2010 at 13:02
Ами не знам, Бухала! Не съм запознат с находищата на кремък в твоя край. Обикновено обаче където има лош, би трябвало да има и хубав кремък. Иска се търсене. Не всяко парче става, и трябва специално да се търсят подходящите.
28.10.2010 at 18:01
Този дори и хубава искра с чакмака не дава. И изглежда един такъв сив и матов.Иначе при отчупване има много остър ръб. Аз живея в София,но бих се разходил до находище с подходящ кремък където и да е в Родината.Поздрави!