Пречистване и филтриране на водата

Има едно задължително и бързо правило, когато става дума за пречистване и филтрация на водата: Ако имате възможността и енергията да го направите – направете го!

Както отбелязах в предходната част, дъждовната вода, събрана в чисти съдове, или взетата от неотровни растения, е безопасна за пиене. Препоръчително е да пречиствате водата от всички останали източници. Най-бързият и лесен начин да направите това е с помощта на пречистващи хлорни таблетки, белина или йод. Ако използвате йодна тинктура, която чрез медицински експерименти е доказано, че е по-ефективна от белината, разтворете не повече от пет капки на литър вода. Разклатете добре и оставете да престои около 30 минути, преди да я използвате за пиене. Две капки белина са достатъчни за пречистването на литър вода.

Трябва да отбележим, че тези количества са за вода, която по принцип смятате за чиста или много слабо замърсена. Ако искате да пречистите вода, която смятате че е сериозно замърсена, удвоете количеството, което споменахме по-горе. Трябва също и да увеличите времето, в което водата престоява, преди да се използва за пиене, за да дадете време на химичните агенти да убият всички микроорганизми.

Тъй като е много вероятно в екстремна ситуация да нямате под ръка споменатите дезинфектанти, то ви остава да се обърнете към старият и изпитан метод – преваряването. Вече съм писал за това, колко дълго трябва да се преварява водата, но само ще спомена, че повечето експерти препоръчват водата да кипи в продължение на 5 минути. Други казват, че ви трябва само минута, ако сте на морското равнище, и трябва да добавяте по минута на всеки 300 метра над него. Важно е обаче да знаете, че преваряването на водата не неутрализира химичните замърсители.

Ако нямате подходящ метален съд, в който да преварявате водата, можете да го сторите дори в пластмасови или стъклени бутилки. Методът е прост и е лесен за изпълнение, ако имате въже и няколко дълги пръчки. Следвайте следните стъпки:

1. Направете тринога с помощта на три близки по големина пръчки;
2. Завържете въжето за гърлото на бутилката, използвайки някакъв затягащ се възел;
3. Напълнете бутилката до горе с вода и я провесете над огъня така, че пламъците едва да „лизват“ дъното й, без да се задържат дълго там, или да достигат над равнището на водата. Преваряването на вода над горещи въглени намалява риска от стопяване на бутилката, въпреки че това пак може да се случи, ако тя е прекалено близко до тях.

Вероятно един куп вредни вещества се изпускат от пластмасата във водата, когато бутилката се загрее, но мисля по-добър шанс имате да се справите с тях, отколкото със паразитите.
Друг вариант да кипнете вода в съд, който не издържа на директен пламък, е с помощта на горещи камъни. По този начин можете да кипнете вода в дървени съдове, непромокаеми платове или кожа.

Филтрирането без помощта на висококачествен „купешки“ филтър не е токова добро като пречистването, защото то обикновено не премахва болестотворните микроорганизми от водата. Това, което филтрацията може, е да премахне големите частици, като например кал и седименти, клечки, листа и различни насекоми и по-едри водни организми, живеещи във водата.

Най-простият начин да филтрирате или пречистите застояла, лошо миришеща вода е като я поставите в широк съд и я оставите да престои така около 12 или повече часа. Има няколко по-активни метода за филтриране, повечето от които включват прецеждането на водата през няколко слоя от различни материали, като чакъл, пясък, парцали и въглен. Можете да направите тези слоеве в съд, който има отвори и от двете страни, като например парче бамбук или кухо дърво.

Можете също така да направите тринога от дървени пръчки, на която през известно разстояние да завържете парчета плат, пълни с известно количество от изброените материали. Конструирайте филтъра си така, че водата да преминава успешно през различните материали, като ги подредите така, че най-порестия да е първи, а последен – най-плътния. Най-често използваните филтри могат да започват с чакъл, следван от пясък, парцал и накрая натрошен въглен (не пепел!), който е един от най-добрите филтриращи материали, достъпни сред природата. Както и при останалите филтриращи системи, колкото повече пъти водата премине през филтъра – толкова по-чиста ще стане.

Специфични за региона съображения при намирането на вода

Засушливи региони, пустини и каньони

Търсенето на основен воден източник е основната ви цел, но на едни от най-сухите места на Земята шансовете ви да го намерите са малки. По тази причина обикновено ще сте ограничени до изготвянето на дестилатори или кладенци за събиране на вода. Общоприето мнение е, че най-добрата ви възможност да намерите вода в тези региони е да търсите в най-ниските части на пресъхнали водни басейни, или в основата на пясъчните дюни. От опитните местни жители обаче може да разберете, че това не винаги е така. Например в пустинята Калахари едно от най-добрите места да намерите вода не са подножията, а върховете на дюните. Хълмовете там действат като попивателна, която всъщност изтегля водата от по-ниските части. В такива случаи е по-добре да следите за растения (които имат вода в корените си). Ако те са свежи по върховете, а в подножията на дюните са сухи и трошливи- значи сте наясно защо.

Заради радикалните температурни амплитуди, които понякога се получават в тези региони, можете да имате късмета да откриете кондензирала влага върху метални повърхности рано сутрин. Използвайте парцал за да попиете водата и след това я изцедете в подходящ съд.

Горите в студения и умерения климатични пояси

Тези места имат основни водни източници в изобилие. Следвайте пътеките на животните, водещи към долините, или използвайте топографски индикатори за локализирането на потоци, реки или езера. Внимавайте за застояла вода или места, потенциално замърсени с животински екскременти, като например тези близо до бентовете на бобрите.

Арктичните и полярните региони (през зимата)

През зимата е най-трудно да убедиш човек, че трябва да поема достатъчно количество течност. Студено е! Кой въобще ще си помисли да пие студена вода? Истината обаче е, че през зимните преходи нуждата от вода е по-голяма, отколкото при тези в тропичните региони! Има редица причини за това. Често усилията, които полагате, са по-големи: вървенето със снегоходки или в дълбок сняг изисква много енергия.

Студеният въздух много трудно задържа влага и поради тази причина е екстремно сух. Той изсмуква влагата от тялото ви точно така, както прави и пустинята. Както казах вече, можете да ядете сняг, когато физическата ви активност е повишена. Светлият цвят на урината, както и регулярното уриниране са индикатор, че не се обезводнявате. Обезводняването в студени условия също така ускорява процеса на охлаждане, което от своя страна увеличава риска от измръзване и хипотермия.

За щастие сте обкръжени от всичката вода, от която имате нужда, въпреки че тя не е в подходящото агрегатно състояние. Целта ви е да я разтопите, но яко това не е възможно, яжте сняг или лед рано сутрин, или когато работите усилено. Кишата е най-подходяща за топене, защото тя така или иначе вече си е почти вода. Следват я ледът, който е по-плътен от снега, и разбира се накрая снега. Ако топите сняг, внимавайте да не повредите съдът, в който го правите. Снегът е добър топлоизолатор, и ако сложите пълният до горе съд със сняг директно над огъня, много е вероятно да се образува празно пространство между него и дъното на съда, където водата ще се изпари и дъното може да прегори или дори да се разтопи. Започнете топенето с малки порции сняг. Веднъж образувала се вода на дъното ще разтопява новите порции сняг все по-бързо и лесно.

Ако нямате под ръка метален съд, има и други (макар и по-бавни) методи. Импровизирайте нещо като торба от някаква материя (или дори от чорапа си). Напълнете я със киша, лед или сняг и я окачете близо до огъня. Поставете някакъв съд под нея, за да събирате капещата вода. Друга техника е да сложите лед или сбит сняг върху каменна плоча над огъня. Закрепете леда или снега на едно място с помощта на няколко по-малки камъчета или други тежки предмети, и наклонете малко плочата, за да може получената вода да се стича от нея. Събирайте я във подходящ съд.

Възможно е също така да разпръснете сняг върху тъмна материя (като например платнище или торба за боклук), и да я оставите да се стопи на слънцето, като след това я изсипете в някакъв съд или я съберете във вдлъбнатина в материята. Тази техника изисква подходяща температура на въздуха, обикновено близка до точката на замръзване, и място, защитено от студеният вятър. Можете също така да използвате вдлъбнато парче брезова кора и горещи камъчета, за да разтопите или притоплите вода за пиене.

Ако ще използвате морски лед, важно е да откривате разликата между новият и старият лед. Новият морски лед е с голямо съдържание на сол, а старият е с по-чиста вода. Новият морски лед е с млечен цвят или сивее, не се чупи лесно, образува остри ръбове и е солен на вкус. Старият лед обикновено има син или черен цвят, троши се лесно, има заоблени ръбове и има вкус на прясна вода. Все пак можете веднъж на ден да ближете малко солен лед, за да възстановите запасите си от соли.

В морето или в открити води

Много е трудно да намериш вода, когато се опитваш да оцелееш на спасителен плот в океана. Една от впечатляващите истории за подобно оцеляване е тази на Дъглас Робъртсън, който заедно с жена си и детето си оцеляват 38 дни, след като яхтата им потъва, блъсната от стадо косатки на 322 км от Галапагоските острови. Те използват своята находчивост и силна воля за живот, за да оцелеят пет седмици и половина в открити води. Събирали са дъждовна вода на дъното на малката си гумена лодка.

Дъждовната вода е важен източник на прясна вода, когато сте в морето. Направете възможно най-голяма повърхност, с която да я улавяте, и се убедете, че цялата система е чиста. Отмийте всяка кристализирала сол точно преди да завали. Дъждовната вода е достатъчно чиста и безопасна за пиене (въпреки, че не е напълно чиста от замърсители), така че ще е срамно да я замърсите, като я събирате в мръсни съдове. Можете също така да използвате парцали за да събирате кондензиралата по лодката ви вода рано сутрин.

Ако сте в открити води, можете да добивате питейна вода от солената морска, като използвате специално закупен дестилатор, или ако имате подходящите материали, да си направите такъв, като следвате инструкциите за направата на вкопан слънчев дестилатор, но като вместо дупка използвате някой съд с по-широк отвор (бидон, леген и т.н.).

Джунгли

Добиването на вода не е от особена трудност в джунглите, тъй като те са известни като места с екстремни валежи. Намирането на основен воден източник не би трябвало да е проблем, а и събирането на дъждовна вода също е възможност. В дъждовните гори малките притоци на реките са с по-добра за пиене вода, отколкото самите реки. Реките в тези региони могат да повишат нивото си с 3 до 5 метра не дълго след обилен валеж. Водите им добиват цвят на мляко с шоколад заради всичките мръсотии и кал, които носят със себе си. Малките притоци са чисти и с по-малка вариация на водното равнище. Растенията, като например различните видове лози и лиани, бамбука, банановите и някои други дървета, могат да бъдат също отличен източник на вода.

Крайбрежни зони

Ако бедствате на плаж и нямате основен воден източник в близост, може да си осигурите добри запаси на вода, като изкопаете кладенец на плажа. Отдалечете се на достатъчно разстояние от линията на водата. Когато стигнете основата зад гърба на първата пясъчна дюна, започнете да копаете. Водата, която ще добиете би трябвало да е достатъчно филтрирана от пясъка, за да е прясна, особено в горните няколко сантиметра. Ако водата продължава да е солена, можете да я обезсолите сами, макар процеса да изисква доста енергия. Хвърлете във водата няколко горещи камъка и „хванете“ издигащата се пара с помоща на разпънат над дупката плат. След това можете да изцедите уловената вода в подходящ съд или в устата си. Друг трик е да изчакате отлива и когато се открие достатъчно широко пространство от пясъчния бряг, да тръгнете по него, търсейки следи от оттичаща се вода. Често те водят до източници на прясна вода, която се оттича от сушата към морето.

Блата

Водата в блатата не е толкова чиста и свежа като в планинските реки, но също може да ви подържа жив. Филтрирането и пречистването са препоръчителни, но ако нямате тази възможност – по-добре е да пиете, отколкото да се обезводните. Основната характеристика на блатата и мочурищата е, че водата тенденцията да се задържа, или да се движи много бавно, както и да е пълна с кал и боклуци. Но това не означава, че задължително съдържа паразити. Все пак е добре да филтрирате водата от блатото колкото се може по-добре, за да ограничите количеството седименти и мръсотия, която ще погълнете. Като минимум можете да я оставите да престои 12 часа, за да може по-тежките частици да се утаят на дъното.

Ако сте проследили животинска пътечка до блатото, тогава е от особена важност да вземете вода на достатъчно разстояние от мястото, където се събират животните на водопой. Както споменахме за крайбрежните региони, така и тук можете да използвате копаенето на кладенче на около 15 метра от линията на водата в блатото. Водата, която ще напълни вашата дупка все още може да се нуждае от филтриране, но определено ще е по-чиста от тази, която е в блатото.

Планини

Планините са добър източник на вода, особено в умереният климатичен пояс. В зависимост от сезона, снегът и ледът може да са достъпни за топене или ядене. На голяма надморска височина снегът се задържа по-дълго, дори през лятото, особено по северните склонове и в различни кухини и долове. Течащите води са лесно забележими в планините, така че няма да е нужно повече от едно бързо оглеждане на топографията на терена, в който се намирате, за да определите къде най-вероятно тече поток. Гледайте за дълбоки цепнатини и долове в планинският склон, където водата се събира, след валежи или просмукване в почвата и скалите. Ако всичко това се провали, следвайте някое дере надолу по склона, докато стигнете в долините, където шанса ви да намерите вода се увеличават.

<< Втора част