Отдавна смятах, че натрупалата се информация в блога ми трябва да се въведе в някакъв ред, но след като това ми беше напомнено и от редовен читател – нямаше как да не седна и да го направя. 🙂
В началото блогът ми стартира като личен ежедневник, което си проличава и от първите публикации. После някак нещата следваха естествения си ход и блогът стана тематичен. Не ми пречи да публикувам пак неща извън темата му, но като цяло тя си остава Методи и умения за живот сред Дивото, Оцеляване, Пешеходен туризъм… абе нещо такова.
Проблемът обаче се появи от факта, че за всички публикации, свързани с основната тема, първоначално беше отредена само една категория в блога – „Екипировка / Survival“. Името и беше прекалено общо и в нея попадаха публикации от всички аспекти на Оцеляването, Уменията за живот в Дивото, Екипировка и какво ли още не. Това създаваше трудности при намирането само на публикациите свързани с точно определен аспект (например „Вода“).
Разбира се, че имаше търсачка, както и етикети, но те не бяха най-доброто решение, така че бях принуден да разбия категорията на подкатегории, всяка от която беше конкретно за всеки основен аспект в тази Наука.
Ето и новополучените подкатегории:
- Вода
- Времето
- Експерти
- Инструменти / Екипировка
- Медицина / Първа помощ
- Направи си сам
- Облекло
- Огън
- Опасности
- Подслон
- Психология
- Пътуване / Навигация
- Сигнализация
- Храна
Старата категория беше най-добре да изчезне, но трябваше да измисля име на новата. Нарекох я Бушкрафт. Това е чуждица, която мисля няма точен превод на български, а според мен е най-точното описание на нещата, за които пиша в блога си. Сбор е от две думи bush (шубрак, обширна област с девстени гори) и craft (умение, занаят, професия). Зад граница тя е активно използвана, когато се говори на тази тема. Survival е малко ограничаваща и неточна дума, с която да обобщя всичко, което публикувам тук. Все пак сред Природата може не само да се оцелява, а и да се живее! 🙂
Надявам се да съм ви улеснил с това решение!
27.10.2009 at 20:43
Много добре! 🙂
27.10.2009 at 22:26
Супер 🙂 Добра работа!
29.10.2009 at 11:56
Страхотна работа! Поздрави!
30.10.2009 at 11:03
Хубаво е,че има развитие на блога.След време ще стигнеш до написването на книга или до телевизионно предаване.
30.10.2009 at 11:21
Ехеее… 🙂 Айде книга не е невъзможно да седна да пиша някой ден, ама това с телевизионното предаване – определено мисля, че няма да се случи. Чак такава публичност не ме влече. 🙂
31.10.2009 at 11:12
Стояне, тази иновация в блога е наистина полезна. Спестява време и е лесно да намериш това което търсиш, харесва ми. Колкото за книга що да не се пробваш, аз сега си играя да направя синтезирано джобно наръчниче от няколко книжлета.
Само най-важното и полезното. Ако решиш и ти да започваш нещо подобно ще е добре да знаеш че секция разстени (ядивни и неядивни) направо може да те изнерви от търсене и снимков материал. 🙂 Само да ти кажа, че ако ще се захващаш с това, с цел да продаваш нещо полезно и смислено, да знаеш че ще е много трудно. Имам опит с български книгоиздатели (не на такава тематика) и ако не кихаш банкноти, нищо няма да постигнеш. Моята идея е като отида в гората за няколко дена да си направя няколко капана, да набера малко листа и цветчета за подправки и естественно да имам мотивации и знания за всичко най-важно за един бетстващ, не че планирам да ставам такъв 🙂
31.10.2009 at 11:18
Какъвто съм заблеян забравих да попитам – а школа за оцеляване ще планираш ли да създадеш, че в нашта мила родина май си нямаме? Имаш знанията трябват ти само ученици и така от електронно-теоретичен тип помощ, ще може да помагаш и в практически вид.
31.10.2009 at 12:58
@J.M.: Ех… много напред в бъдещето гледаме! 🙂 Преди да направя школа (ако се реша де), първо трябва да натрупам солиден опит, че да мога да поемам отговорност за други хора. С моите скромни занимания от година-две насам едва ли някой би ме взел на сериозно. Теоретично може и да съм добре подготвен, но нека не заблуждавам никой – аз не съм експерт… поне не още… 🙂 Както и друг път съм казвал – аз съм обикновен човек с влечение и любознателност за тези неща. Някой ден може и да се променят нещата, но едва ли ще е скоро.
Колкото до това, че нямаме школа в България – нашето общество още не узряло за това. Малко са все още желаещите, малко са и парите, които се въртят в тази сфера. Точно затова и няма предлагане. Виж започнаха да се появяват скаутските клубове, както и разни фирми, които предлагат подобни изживявания. Това е началото. След няколко години нещата може да се променят. Може и тогава заедно с други подходящи хора, с които се надявам да се запозная, да направим нещо подобно но… 🙂
01.11.2009 at 13:48
Абе школа не, ама можем да си направим едно сдружение. 😉 Примерно Българска бушкрафт асоциация. Звучи, а?
01.11.2009 at 14:47
Black Wolf, звучи добре. Аз бих се включил в такава организация. А и тук в блога на Стоян се поопознахме чрез коментарите си. (10х за възможността, Стояне!)
01.11.2009 at 15:28
Наистина звучи, Black Wolf!
Определено си заслужава да се отдели време за мислене над този въпрос. 😉
01.11.2009 at 15:33
Поздравления Стояне за новото подреждане на блога!Сега е много по -удобно да се намират отделните статии .Колкото по въпроса сдружение -школа, ще е много добре ако се избягва всякаква комерсиализация.Мисля ,че нямаме нужда от някакъв елитарен клуб само на хора с възможности или да се създава нещо като борса за туризъм и магазини за оборудване.Идеята на скаутите най-много ми допада но тя е американския модел и при нашите условия също се превръща в нещо като елитарен клуб.Необходима е някаква форма на много по -широка достъпност и популярност за всички възрасти (не зная как стоят нещата с БТС)а и някогашното военно обучение (минал съм го навремето)имаше някои полезни страни макар ,че се провеждаше доста формално .Израстват поколения които са трогателно безпомощни и дори кратък престой в недотам екстремни условия могат да са фатални за тях.Да не говорим за наркотиците и другите опасности които направо се срещат на всяка крачка.Много от нас са бащи или ще стават и не ни е безразлично в какво общество ще израстнат децата ни .Нека не си правим илюзии ,че ако бдим над тях и ги обучаваме но живеят в опасна страна ще ги опазим.Мисля ,че малко се поувляках и не съм формулирал точно от каква форма на организация се нуждаем но мисля ,че главните насоки могат да се избистрят ако ги обсъдим а и конкретните пътища за тяхното постигане.Стояне,все пак този блог си е твой и ти решаваш аз давам само една идея.
01.11.2009 at 16:46
@Георги Георгиев: Говорим за нещо, което още не е реалност, а дори не е и обсъдено желанието за появата му. 🙂 Блогът ми не мисля, че има особено значение за всичко това, освен ако не изключим възможността който той предлага на хората с еднакви интереси да общуват.
Не се глася за лидер на евентуалното сдружение, защото някак си не се виждам в ролята на такъв. Би ми харесало ако то е общност от равни. Некомерсиална организация задължително, но ако се намери начин да подсигуряваме финансово някакви дейности – защо пък не.
Елитарен – също не, но пък хората в него би трябвало да имат поне основните необходими умения, желанията и интересът към изучаването на тази наука.
Абе май се олях. 🙂 Нещо като приказката за Гъргалчо стана. Още нищо не се знае. Може би предстоят обсъждания с желаещите… времето ще покаже. 🙂
01.11.2009 at 17:56
Страхотни идеи като цяло 🙂 Сдружението прави силата 🙂 Поздрави на всички
01.11.2009 at 20:02
Извинявай, с цялото ми уважение към времето и труда ти, които влагаш в този блог, но само аз ли забелязвам, че основната категория си я кръстил „Бъшкрафт“ нещо, което няма нищо общо с нещата, които пишеш тук ?
01.11.2009 at 20:13
@Любомир: Извинен си, но ако може да бъдеш малко по-конкретен. Не разбрах забележката. Отначало си помислих, че съм допуснал правописна грешка, ама се огледах и не я намерих.
А и ми е чудно как така всичко, което пиша няма нищо общо с бушкрафта? Как ли мислят останалите читатели? Ако имаш предвид, че публикациите на тема Оцеляване са малко повече от останалите – не значи, че и занапред ще е така!
01.11.2009 at 20:33
Това, което искам да кажа е, че блогът няма общо с Bushcraft-a. Единственото общо е едно единствено – оцеляването. Самата тема, която си избрал да покриеш не знам дали ще успееш, тъй като е доста обширна и обхваща неща, които до този момент не са споменавани тук, пък и където и да било из българския web.
01.11.2009 at 20:49
@Любомир: „Bushcraft is a long-term extension of survival skills. A popular term for wilderness skills in Australia, New Zealand and South Africa, the term was popularised in the southern hemisphere by Les Hiddins (The Bush Tucker Man) in Australia as well as in the northern hemisphere by Mors Kochanski and recently gained considerable currency in the United Kingdom due to the popularity of Ray Mears and his bushcraft and survival television programmes. Bushcraft is about surviving and thriving in the natural environment, and the acquisition of ancient skills and knowledge to do so. Bushcraft skills include; firecraft, tracking, hunting, shelter building, the use of tools such as knives and axes, foraging, hand-carving wood, container construction from natural materials, rope and twine-making, and many others. These are the kinds of skills well known to our ancient predecessors, many of which are still practiced today as an everyday skill amongst aboriginal and native peoples around the world.“ – Това ти го оставям да си го преведеш за домашно. След това пак ще си поговорим дали в блога ми не се пише за подобни неща. Не намираш ли противоречие в собствените си думи „… няма нищо общо… Единственото общо…“ ?
Като цяло мисля, че отиваш прекалено далеч в това, да решаваш предварително какво мога, и какво не мога да напиша. Това, че досега в българския web не си видял написано нещо подобно, автоматично ли означава, че не мога да го напиша?! Какво мен лично ме касае това, че не било написано? Та нали именно за това пиша – за да запълня празната ниша, която, вярвам, дразни много от нас. Би било истинска загуба на време да пиша за неща, които вече са достъпни в Интернет на родния ми език.
Принципно не искам да се заяждам с читателите си, затова ще прекратя спора. Искам само да знаеш, че съм много наясно с нещата, за които пиша.
01.11.2009 at 20:51
Само времето ще покаже кой е бил прав и кой крив!
Поздрави и успех!
01.11.2009 at 22:10
Всъщност Любомире, май подходих малко грубо в отговорите си, за което се извинявам, но така е винаги, когато ме подценят или обвинят, че говоря глупости. Но истината е, че аз много добре знам какво значи Бушкрафт, и защо съм озаглавил така главната си категория. Това може да се приеме като една тенденция в развитието на блога, в едно желание да изляза от рамките на Оцеляването, което се явява само част от голямата наука Бушкрафт.
Знам, че тя е обширна и едва ли мога да имам времето и познанието да напиша всичко по нея, но пък това трябва ли да ми пречи все пак да напиша нещо? А и никъде не съм писал или изявявал желанието за изчерпателност. Просто пиша за нещата, които са ми интересни. А и не взимам пари от никого, та да му дължа изчерпателност. 🙂 Като отидеш в библиотеката и погледнеш рафтовете по темата География примерно, мислиш ли че там има всичко, което се знае за географията? И все пак те са сложили тоя етикет. 🙂
Блогът ми не е затворена книга и нови материали ще се добавят постоянно. Това, което сега може да се прочете в него, утре ще е само част от нещо по-голямо, нещо по-всеобхватно и тогава определението „Бушкрафт“ ще е съвсем заслужено. Надявам се тогава все още да ме четеш, та да се съгласиш с мен! 🙂
Поздрави!
01.11.2009 at 21:04
Именно! 😉
Благодаря!
01.11.2009 at 22:23
Едно малко допълнение Стояне: Мисля ,че никъде не съм писал ,че те подозирам в лидерски амбиции, дори нямам такова усещане.Разсъждавах просто по тема която отдавна ме вълнува и за която мимоходом стана въпрос.Колкото до организацията-представям си я като закритата някога „Юнак“с планинарски (бушкрафт),военно -приложен и спортен профил.Като ,че ли е най-добре да няма деление по секции и строго обособяване.Пак се увлякох и взех да шия гащи на нероден Петко ,но си мисля ,че от всичко това ще има голяма полза.Бяха унищожени някои организации с подобни дейности в близкото минало и тяхната липса се чувства осезателно.Аз самия съм прескочил възраста за тези неща но ще се радвам ако и други се запалят за тази идея ,а както се знае от най-малкото въгленче може да се разгори буен огън .
02.11.2009 at 10:02
@Георги Георгиев: Сигурно не си ме подозирал в лидерски амбиции, но понеже каза „все пак този блог си е твой и ти решаваш„, не исках да оставям хората с грешни убеждения, че около мен се върти инициативата и от мен се взимат решенията. 🙂
Иначе с радост ще направя каквото ми е по силите и възможностите, нещо такова да стане реалност.
02.11.2009 at 14:28
Нещо не зацепих… 🙁 Може ли Любомир да каже защо блогът няма нищо общо с бушкрафта? И кое има общо.
Да, има още много теми, които не са засегнати, но нали това е идеята – материала постепенно да се обогатява и допълва.
Да вземем правенето на оръжия (прим. лък, атлатъл и пр.). Почти всички „бушкрафт мастъри“ (с 1-2 изключения), които пишат книги или правят филми дават изключително измислени (и неверни!) упътвания по въпроса…
Да, прим. в блога на Стоян си заслужава да се напише нещо за правенето на лъкове в „походни“ условия или при по-спокойна обстановка. Надявам се и това да стане някой ден, но не моге всичко да се изсипе изведнъж за 2-3 месеца.
Поддържането на подобен блог или сайт изисва време и усилия, затова праим евалла на Стоян за ентусиазма и упоритостта. 🙂
02.11.2009 at 16:06
Като казваме „робинзониада“ се сетих, че всъщност добрия стар Робинзон Крузо е май първия литературен „бушкрафтър“. 😛
02.11.2009 at 18:05
Пак съм аз 🙂 ! Евалата! Супер е станало! Ще има да разцъквам из блога с часове наред … както преди !
03.11.2009 at 1:36
по повод организацията :).. мисля, че може би ще е добре някъде някакси да се организираме на регионално ниво (е ако се съберем 2-3 от варна дето четат блога, всеки ще каже и на 2-3 приятели дето са запалени по идеята.. и така за всеки град..).. и не виждам, защо да не можем да си организираме тук таме срещи. абе има ли желаещи ще има и развитие работата.. колкото до „бушкрафт“-а.. това ми напомня за една книга, в която единия герой беше много добър учен, като му кажеш определен вид организъм, веднага се сеща за вида, подвида, произхода, развитието и куп други работи.. но ако го види на живо не го познава. та не разбирам защо толкова се хващате за измислени термини (измислени от хората).
03.11.2009 at 10:55
joy_boy казва:
„.. мисля, че може би ще е добре някъде някакси да се организираме на регионално ниво (е ако се съберем 2-3 от варна дето четат блога…)“
Аз съм от Варна и подкрепям идеята – може да се организира нещо такова.
05.11.2009 at 17:52
Привет Стояне!Сега разбрах ,че не съм се изразил достатъчно ясно и в желанието си да не правя повторения се е получило двусмислие.Там имах предвид само за блога.Организацията е съвсем друг въпрос.Само използвах случая защото стана въпрос за нещо подобно. Сега с радост установявам ,че поне се е появил пушек но иска още много триене.Като начало всяка организация която не се създава с много пари или държавен документ винаги възниква като малки групи на съмишленици събрани по регионален признак и чак когато групите укрепнат и наберат повече членове се провежда общ сбор.За щастие Интернет може много да опрости връзките , да ускори процеса а то с минимални разходи.
05.11.2009 at 20:54
Jo_boy и аз съм от Варна(та) ама да знаеш, че ако ти се сабира с някой в горите, ще трябва да чакаш да се стопли времето, щото нормален човек нямам да се съгласи да мръзне из нощите. Аз не съм от кекавите, затова тая зима съм из селската горица, близо до населено място, ако се наложи да бягам на топличко (да се надяваме да издържа над снега). Препоръчвам на всеки който чете това: НЕ СЕ МИСЛЕТЕ ЗА МНОГО МОЖЕЩИ И ЗНАЕЩИ, щото всеки който е загазил в гората точно това си е мислил. Едно е да четеш и да коментираш, друго е да го преживееш (от личен опит го казвам). Без лоши помисли ви го казвам, никой не знае какво ще му се надипли над главата. Колкото за лидер на групата, това съм аз 🙂 майтапя се разбира се, но за лидер ако си избирайте трябва да го селекционирате здравата, защото от него зависи всичко. Лидер се ражда (както може да се веме и сертификат вече), трудно е да се намери из блогове и форуми. Колкото за спорчето дали темата е наименувана коректно, то моето мнение е „ДА“ защото има и доста неща които си правиш вкъщи като трите вида печки и котлони ( нищо лошо Стояне, ама ако попаднеш в реална ситоация на оцелявяне надали ще мъкнеш печка), както и други дреболии които може и сам да си измайсториш или закупиш. Имайте на предвид че дори и на английски Бушкрафтинг и оцеляване са две различни неща и се различават по толкова неща. Но може да се признае че има и от двете в този блог което е много добро. А и надали е уместно да се спори за това дали е написано едното или другото, нали е важна информация, никой няма да се обърка чак толкова за какво чете. Стояне имаш ли някакви наблюдения върху сървайвинг курсовете в Англия? Намерих една школа (от многото) с много богат избор от програми и най-хубавото на нормални такси. Само ти трябва добър английски, май бяха около 60 паунда за дневно учение и 90 паунда нощно. Има и още за какво ли не.
05.11.2009 at 21:19
Стояне трябва да сложиш някаква опция за коригиране на коментари, че все се случва да напиша нещо и след пет минути пак да се сетя за допълнение. Например сега се сетих за една фраза на Рей Миърс (надявам се да е неговата де) „Всичко от което имам нужда в гората са само знанията ми които съм придобил с времето, а не нещата които мога да нося със себе си“ Има лека перифраза от моя страна ама неможе да е без хич. 🙂 На такъв човек как да не кажеш сървайвър. За мен истинския сървайвър може да преодолее всичко и да оцелее до края, а не просто да преживява до тогава. Надявам се да си ме разбрал. 🙂 Хубаво е да носиш нещо със себе си ама чак тористическа раница, пълна до горе с какво ли не, е това не го приемам за подвиг, а оцеляването ИСТИНСКОТО оцеляване си е един велик личен подвиг.
06.11.2009 at 9:16
J.M., нещо много епично взе да ми звучи всичко. Да не си пийнал пак греяно винце! 🙂 Шегувам се.:)
Виж сега, подхождаш прекалено обобщено и подценяващо към всички, които четат тук. Сигурен съм някои от тях си имат представа за какво става дума, когато се говори за зимни преходи и нощувки. Някои от тях са ходили и в казарма, ама по онова време.:)
Бушкрафт и Оцеляване не са различни неща, а второто е част от първото, това го казвам за последно вече.
Относно печките – да съм казал, че са за оцеляване?! Аз тук не пиша само за оцеляване. Но виж пък ако намериш консервна кутия в ситуация на оцеляване – изготвянето на подобна на тази печка ще ти е направо животоспасяващо, ако не разполагаш с много гориво и начини за набавянето му.
За ходенето с раниците – виж аз процедирам така: Тръгвам си с раницата и нещата, които смятам, че ще са ми необходими. Устройвам си се и започвам да си упражнявам уменията, който може да са палене на огън с подръчни материали, правене на капани, подслон и т.н. Ако ми омръзне, или времето стане кофти – имам си необходимото да продължа да си се чувствам добре и да се наслаждавам на излета. Истинското оцеляване си е мизерия и може доста да ти вгорчи впечатленията от природата. Няма нужда винаги да се подхожда така, за да станеш истински бушкрафтър или сървайвър. Ти гледал ли си всички филмчета на Рей Миърс, или да си чел книгите му (аз съм)? Да ти кажа той хич не ходи с празни джобове из горите. 🙂 А и ако винаги ходя из горите с раницата си, то е много вероятно да попадна в ситуация на оцеляване именно с нея, което ще е доста по-добре! 🙂
Абе като цяло – нека не се правим на чак такива герои. Нека оставим истинските мъки и усилия за момента, в който наистина ще са ни нужни. Иначе може и по-спокойно. Едно по едно. Не очаквай да научиш всичко необходимо в условия, доближаващи се до истинското оцеляване. Повечето умения и техники трябва да се усвоят в спокойна обстановка. Само тогава ще вникнеш в подробностите им.
Виж когато натрупаш достатъчно знания и умения, и наистина усетиш онова чувство на увереност във възможностите си и себедостатъчност – тогава можеш да почнеш и да скиташ зимно време из горите само с нож в джоба, и това ще е логичният ход на обучението ти. Но дотогава ще има още доста време. 🙂 И не ти го казвам като някой, който е патил. Нищо, че съм изчел купища книги и съм изгледал още толкова филми – все още не съм абсолютно сигурен, че съм напълно подготвен. Затова ще пробвам малко по малко.
За школите – мисля че бях гледал една английска, в която един от експертите е Джон Уайзман. Ами все още не са ни по джобовете. В такова нещо бих отишъл само ако ми трябва сертификат за някъде си.
Айде, че прекалено се олях. 🙂
14.11.2009 at 16:12
Стояме, за винцето не бери грижа, когато трябва ще му доде времето. Колкото за това че може би подхождам прекалено подценително към някои, не ми е било в главата докато съм го писал, ти го подчерта така че явно ти си засегнат. Прочетох че си писал и за хора които имат опит в това, незнайно защо мислиш че аз нямам никакъв опит в лагеруването на открито. Ходил съм по чукари и гори през всички сезони и много добре ЗНАМ КАК Е. За хората които са ходили в казарма, просто не разбрах защо си написал че имат опит в бушкрафтинга или както ти си го наричаш ОЦЕЛЯВАНЕ. За това дали са едни и същи неща Бушкрафта и Оцеляването, ще те оставя за втори път да не спорим (По-умния отстъпва). За печките ти писах с цел да разбера дали и тях ги хвърляш в секция оцеляване или бушкрафт. На въпроса ти ако намеря консервна кутия в гората, първо ще си кажа че наблизо има път по който да стигна до населено място, а след това ще я взема за да я метна в някой (контейнер). Е може и да ми мине да направя някакво средство за завет на огънче ама чак да пробивам димоотводи и да й правя модификации. Може и да я използвам за чаша или средство за готвене.
Така следващия ред ще го наименувам НИКОЙ НЕ СЕ ПРАВИ НА ГЕРОЙ. Стояне, според теб до къде ще стигнеш само с тренировки в горичката до града ти. Едно е да си знаеш пътя и да имаш опция да се върнеш у дома и съвсем друго да си на незнайна пустош без мисъл на къде да тръгнеш. Така че, ако си мислиш че като дялкаш пръчки в гората на 3 км. от дома ти ще станеш оцеляващ или добър бушкрафтър, е то не те знам защо намен пишеш че съм герой. Писал си и някакви неща за чувство на увереност, за някакви умения и знания, а да те питам теб от къде си си ги набавил тях. Както и сам казваш с четене на книжки и гледане на филмчета!? Не разбирам, значи ако и аз започна да гледам филмчета и да чета книжки и аз ще стана като теб, ОЦЕЛЯВАЩ и БУШКРАФТЪР. Нека да кажа че се занимавам като любител бушкрафтер от 5 години и нито през миг от този период от време не съм имал смелоста да се нарека ОЦЕЛЯВАЩ или БУШКРАФТЪР в пълния смисъл на думата. Не знам защо но в изреченията които ти пишеш за това как от даден човек ще стане по горните персони, аз усещам едно огромно количество горделивост и надменост.
За школите не знам кои точно си намерил но има някои които са много ефтини за бедняци като нас.
НЕ приемай всичко написано за убида, а за укор, защото за човек които добива знания от книжки, филмчета и малки излети за по нощ време в близката гора, аз не мога да кажа че е нещо повече от любиел на природата. Глупаво е да се спряга твоето дело за оцеляване, за природолюбителство или бушкрагтинг да но за оцеляване моля те НЕДЕЙ.
14.11.2009 at 16:53
Еххх, J.M… в по-горният ми отговор и за момент дори не съм си помислял да защитавам или изтъквам себе си. Наистина вярвам, че не всички от читателите са разни аматьори, както ти ги обобщаваш („… на ВСИЧКИ които четат този блог казвам…“).
На няколко пъти даже споменавам, че въобще не съм толкова велик, за колкото някои хора може да ме мислят. Аз съм си най-обикновен човек, който според теб засега е само природолюбител, но пък какво лошо има в това? А и някога да съм спрягал делата си за Оцеляване? Аз пиша за такова, но не съм казвал, че го правя… поне не засега.
Не съм писал, че лично аз имам достатъчното чувство на увереност и себедостатъчност. Никога не съм се наричал ОЦЕЛЯВАЩ и БУШКРАФТЪР. Изчети всичко в блога ми, и ако намериш поне на едно място, където съм написал, че съм такъв – евала ще ти кажа. Никога не съм се държал надменно. Просто те посъветвах ти да не го правиш с другите хора. Защото има и други, които не са толкова „кекави“ и също ходят тук и там през зимата.
Абе като цяло – грешно ме разбра. Нека да не спорим повече за глупави неща. Няма и да се засегна от всичко, което каза за мен, защото вероятно имаш основание да го кажеш. Аз си знам какво съм си намислил и как смятам да го изпълня. Де да имах достатъчното време и възможности да го направя още на момента… но…
А и така или иначе живота си е пред нас и това, което днес още не сме, вероятно ще станем след години! 🙂
Поздрави!
14.11.2009 at 17:14
И аз съм съгласен с тебе Стояне.Всичко което правиш за този блог и за нас които се стремим да обменяме мнения и опит е много полезно.Учудвам се ,че често се намират хора които всичко посрещат „с рогата напред“ или вечно търсят някакви нечисти подбуди.Мисля ,че точно за подобни случаи Конфуций е казал:“По-добре е да палнеш една свещица отколкото да се оплакваш от мрака“
14.11.2009 at 17:24
Стояне, от около два месец ми мътиш главата с тоя твой блог. Добре го списваш засега и за в бъдеще ти пожелавам да продължаваш в същия дух. Вниманието ми привлече това, че освен, че превеждаш статии и правиш свои опити. Както си е по български: око да види – ръка да пипне.
Ама много коментари се изписаха за това, което правиш за този блог. Не се впрягай много. Ти пиши – пък който иска да чете.
Бих ти предложил да помислиш нещо и за български традиции. Все още могат да се открият стари български рецепти за съхраняване на храна по време на дълги пътувания от времето преди бурканите, какво е било менюто на овчари, кюмюрджии, гурбетчии и т.н., които дълго време са на път (като трахана и качамак, които вече са споменати в блога). Какво е било съдържанието на “раниците” им; какви “лекарства” са носели със себе си, по какви правила са избирали място за нощувка и други. С две думи неща, които би било интересно да знаем и дори да можем да използваме и днес.
Успех.
15.11.2009 at 17:49
Стояне може и да си прав, може наистина да не съм разбрал някои неща както трябва, ама има неякои твои текстове които просто са леко назидателни. Няма нищо лошо в това да си природолюбител, само да не го бъркаме с друго. Тренировките са едно нещо, действителноста е друга. Без лоши чувства и продължавай напред. Не забелязах дали си написал предупреждение към четящите че ако стане нещо ти не отговаряш, ако не си те съветвам да го направиш, защото кой знае колко разумни хора четат, и последното не е клевета към четящите.
Тъй като имам проблеми с нета, рядко чета блога ти, не е умишлено.
15.11.2009 at 18:57
Малко се колебаех дали да коментирам това, но… не се удържах.
Значи за българските тредиции на „живот сред природата“ – не трябва да храним големи надежди, че ще научим нещо интересно, кой знае колко полезно и по-ценно от това, което се среща на други места по света.
Българинът се отнася (и очевидно го е правил и в миналото) към прирдата като към враг. Ако внимателно видим какво ни казва фолклорът, ще се натъкнем на същото. В наподните песни обикновено гората, планината са впраждебни и опасни места. Примерно щом едно животно не „стока“, а е диво, то трябва да се трепе, по възможност веднага. 😛
Поне моите собствени наблюдения сочат това.
Какво са яли и с какво са се лукували да речем овчарите? Наскоро препрочетох „Записките…“ на Захари Стоянов и от описанието на овчарския бит и начини за лекуване напрво ми настръхна косата… 😉
Българите прекарлено отдавна са се отдалечили от природата. Така че лично аз предпочитам да се интересувам от „бушкрафтърските“ умения на нородите, които доскоро (а някои все още са така) са живели много близо до природата. 😉
15.11.2009 at 19:49
Black Wolf, най-малко от теб съм очаквал такъв коментар. Няма да коментирам. Ще ти кажа само, че слабо познаваш народните песни и приказки. Във всички тях за гората се говори като за най-близко същество. За овчарите хич няма и да отварям дума. Жалко… Ама това е то положението след 20 години пропаганда от синия екран и всякакви американски телевизии. Хората знаят повече за бушкрафта отколко за живота на нашите дядовци и Българския бит и култура. . Срамота!
Почти започвам да схващам защо хората започнаха да се отказват от естествените материи като памук, вълна и кожа и ги замениха с всякакви найлони. За тези найлони плащат невероятни пари. Промитите от пропагандата мозъци не само не се усещат, че са изработени ами и агитират останалите със здрав разум да ги последват.
Замисли се в коя категория искаш да бъдеш. Ама аз не претендирам да разбирам. Може би за това не мога да разбера защо когато говорим за оцеляване трябва да се найлонизираме и да си купим най-скъпи играчки. Понеже не разбирам не се влияя от разните гурута, които ми ръсят акъл от екрана и интернет. Например скоро гледах клип на едното световно гуру как си точи ножа в аварийно бедствена ситуация. Пича даже си носеше специално портативно менгеменце да си стегне точилцето на него. Друг пък показваше как се готви. То хубаво, ама полевата му аварийно оцеляваща кухня бе по-модерно оборудвана от нашата домашна стационарна. Е не го разбирам такова оцеляване. Затова когато отивам да тренирам оцеляване се обличам в най-обикновен клин от резерва на БНА. Струва 5 лева и е безумно удобен. С него и в огъня да вляза все тая. Това последното трудно ще се случи с бушкрафтерите облечени в скъпи съвременни найлони. Нося максимум една войнишка мешка багаж. Един кат дрехи за преобличане и храна. Все пак съм на трнировка де, не в бедствена ситуация. Когато излизам като турист да скитам нося раница пълна с неща. Ама на туриста къщата му е раницата и той не е оцеляващ.
Е, мразят ме търговците. Мрази ме една цяла индустрия, че не им се давам да ме дресират като покупателно активно животно. Ама не ми пука. Няма да им вляза в схемата .
Не е необходимо да спорим с теб от тук нататък. Нито ти мен, нито аз теб ще превъзпитам. Ти си каза мнението, аз моето. Това му е хубаво на това „свърталище“, блога на Стоян, че ни дава право да си кажем и не ни цензурира много, много.
А пропо мислите ли, че един бушкрафтски форум като продължение на блога на Стоян ще е от полза? Ако да аз мога да организирам и инсталирам един на добър сървър.
15.11.2009 at 23:24
Да не се засегне някой… „сборище“ = средище на единомишленици. Поне аз го употребих в този смисъл. 🙂
15.11.2009 at 23:29
Ох, съжелявам… „свърталище“ = средище на съмишленици. Иимах това в предвид. 🙂