Започвам поредица от публикации, в които смятам да ви запозная с най-често срещаните и полезни растения от гледна точка на Бушкрафта.

Отдавна смятах да го направя, но работата по такова начинание не е малко, и все не ми остава време да започна. Подбрал съм засега около 100 вида растения, които смятам да разгледам в поредица от 7-8 публикации. Тъй като те още не са завършени а предстои обработка на снимковия материал и превод на части от текста, предполагам, че няма да мога да пускам повече от една на седмица. Много е вероятно и да не са една след друга. Иначе на някой може да му писне 2-3 месеца да чете само за растения. 🙂

Принципно ще разглеждам всяко от растенията от гледна точка на приложенията му относно живота в Дивото, но доста от тях са и полезни билки, затова ще има и абзац, в който ще се описват и тези им свойства, както и начин на приложение.

Концентрирал съм се над растенията, които се срещат в България. Те са характерни и за по-голямата част от Европа. За чуждоземните смятам няма да ви е трудно да намерите информация, защото с тях са изпълнени ръководствата по Оцеляване, които се продават по книжарниците. 🙂

Надявам се всичко да ви е полезно!

Аир, акорус (Acorus calamus)

Описание: Многогодишно блатно тревисто растение с хоризонтално пълзящо коренище, дълго до 1,5 м и до 3 см в диаметър, с три ръбесто стъбло и линейно мечовидни листа с успоредно жилкуване, дълги до 120 см. Съцветието е цилиндрично, към върха леко заострено, обагрено в жълто и е разположено сякаш странично на стъблото. Плодът е суха червена ягода. Цялото растение, особено коренището, има силна и приятна миризма. Цъфти от юни до август.

Местообитание: Расте по мочурливите места и блата в Софийско, Казанлъшко и Варненско.

Ядливи и полезни части: Лютивият, ароматен корен става за приготвянето на сироп.

Като билка

Приложение: Използува се апетитовъзбуждащото и противовъзпалителното действие на билката при възпаление на стомашната лигавица, язва и лошо храносмилане. Дрогата се прилага и при диария, жълтеница, кашлица, анемия, нередовна менструация, зъбобол. Дъвкането на корените предизвиква гадене и повръщане, поради което се използува за отказване от тютюнопушене. Приписва им се противогърчово действие и способността да подобряват зрението и паметта. Влиза в състава на препаратите неутрацид и викалин за лечение на язвената болест.

Начин на употреба. Прилага се запарка от 3—4 г стрито коренище, залято с 250 см3 вряща вода. Запарката се приема топла, половин час преди ядене. Прилага се и спиртен извлек (тинктура) от растението по 50 капки преди ядене като апетитовъзбуждащо средство. Външно се прилага извлек, приготвен от 20 г корени на 1 литър вода — за компреси. Може да се комбинира с други растения.

Аспарагус,Зайча сянка (Asparagus officinalis)

Синоними: Зайча сянка, самодивска метла, медицинска аспержа.

Описание: Пролетните филизи на това растение представляват групичка, подобни на пръсти зелени издънки. Зрялото растение наподобява папрат, с перести листа и червени плодове. Цветовете му са дребни и със зеленикав цвят.

Местообитание: Расте из ливадите, храсталаците и гористите из цялата страна.

Ядливи и полезни части: Яжте младите стъбла, преди да се формират листата. Можете да ги пригответе чрез 10-15 минутно варене или ги сгответе на пара. Суровият аспарагус може да предизвика гадене или диария.

Като билка

Приложение. В народната медицина дрогата се прилага при отоци и задръжка на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система. Прилага се още при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простатата, заболявания на черния дроб. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички дрога и 250 см3 вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Бял равнец (Achillea millefolium)

Описание: Многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо до 50 cm. Листата са двойно до тройно пересто нарязани с линейно заострени листчета. Цветовете събрани в кошнички, които от своя страна са събрани в съставно щитовидно съцветие. Всяка кошничка се състои от 5 периферни бели езичести цвята и до 30 тръбести в централната си част. Цъфти през месеците от май до септември.

Местообитание: Тревисти места, ливади, храсталаци. Установен е в цялата страна – 0 до 2000 m надморска височина.

Ядливи и полезни части: Белият равнец е много мощна билка. Толкова, че не е много умно да я използвате като храна. Бременните жени не трябва да я ползват при никакви обстоятелства. Използвана е по цял свят – от древната Гърция, до Северна Америка. Традиционно е използвана за обработка на рани, Ако изсушите стеблата на сянка и после ги стриете на прах, то можете да го използвате за обработка на понякога доста сериозни открити рани. Прахът попива много добре кръвта и прави нещо като естествена коричка върху раната, която едновременно спира кръвотечението и възможните инфекции, поради антисептичното си действие.

Под формата на силна запарка може да предизвика изпотяване и да намали естествената ви защита от слънчево изгаряне.

Като билка

Приложение: Цветните кошнички и надземната част на растението се прилагат много често като кръвоспиращо средство при кръ-вотечения от матката, венците, носа, стомаха, хемороидите и др. Те намират приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки (язва, гастрит), при колит, газове, бъбречни заболявания, сърцебиене, главоболие, виене на свят и др.

Начин на употреба. Приготвя се запарка, като 15 г оситнена билка се залива с 200 см3 вряща вода. След като изстине, запарката се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. С нея може да се прави гаргара при кървящи венци, възпаление на устната лигавица и др. Запарката трябва да се прилага в
продължение на 1—2 седмици, за да се получи добро лечебно действие.

Бук обикновен (Fagus sylvatica)

Описание: Листопадно дърво високо до 30 m, рядко и по високо. Кората е сива и гладка. Едногодишните клонки са светло кафеникави, повече или по-малко хоризонтално разперени, отначало с власинки, после оголяват. Пъпките вретеновидни, 1,5-2 cm дълги, светлокафяви, остри. Листата с влакнести, 5-10 (18) mm дълги дръжки. Плодът 1-1,6 cm дълъг, тристенен, остро ръбест, с тънки и тесни крилца. Цъфти май месец.

Местообитание: В цялата страна. Главно в планините, където образува чисти букови гори или смесени с различни видове широколистни и иглолистни видове.

Ядливи и полезни части: Зрелите букови ядки лесно изпадат от семенните обвивки. Можете да консумирате тези тъмно кафяви триъгълни семена, като разкъсате тънката обвивка с помощта на нокът и измъкнете бялата сладка вътрешност. Буковите семена са едни от най-сладките между всички видове диви ядки. Те са една от най-ценните храни за оцеляващия, заради високото съдържание на мазнини в тях. Ако ги изсушите и стриете, можете да получите брашно. Можете да ги използвате и като материал за направата на кафе. Изпечете ги, докато сърцевината им стане златисто кафява и достатъчно твърда. След това я разтрошете и след варене или запарване в гореща вода ще получите задоволителен заместител на кафето.

Младите букови листа, греещи в жълто-изумрудено винаги са сигнал за наближаващото лято. Те са също така и вкусна добавка към горската салата или обвивка за приготвената на пара риба. Сандвичите с млади букови листа са наистина добри!

Боровинки (Vaccinium spp)

Описание: Големината на тези храсти варира от 30 сантиметра, до 3.7 метра височина. Плодовете могат да бъдат тъмносини, черни или червени на цвят и съдържат много дребни семенца.

Местообитание: Обичат открити, слънчеви места. Могат да се намерят в по-студените региони и на високи надморски височини.

Ядливи и полезни части: Плодовете могат да се консумират сурови. От тях могат да се направят и сладки сиропи и добавка към бисквити и супи.

Като билка

Действие и приложение. Листата на червената боровинка се използуват при възпаление и камъни в пикочните пътища като пикочогонно и протизовъзпалително средство.

Начин на употреба. Прилага се отвара от 3—4 чаени лъжички нарязани листа в 250 см3 вода, които се варят 15 мин. Изпива се на порции за 1 ден.

Бреза (Betula pendula)

Описание: Обикновената или бялата бреза – Betula pendula (В. alba), е високо до 30 м дърво, с изящна, ажурна корона и бяла кора, която се лющи на хоризонтални ивици. Тя е пионерен вид, т.е. един от първите, които се заселват върху оголените от пожари и сечи горски площи. Младите клонки на брезата са тънки и увиснали, сякаш „плачещи“, листата са сърцевидни или ромбовидни, със силно назъбен край. Цъфти през пролетта. Мъжките цветове са събрани по много в дълги съцветия, наречени реси. Женските съцветия са по-малки и кълбовидни. Характерният бял цвят на брезовата кора се дължи на веществото бетулин, което се намира в нея.

Местообитание: У нас се среща от 100 м надморска височина до горната граница на гората във всички планини.

Ядливи и полезни части: Коренните американски индианци наричат дърветата „стоящият народ“. Всеки вид принадлежи към свое племе. Всеки е със своите уникални възможности, също като хората. Ако погледнем от тази гледна точка, брезите са едни от най-приятелски настроените „стоящи хора“. Те ни осигуряват материали за палене на огън, вода, захар, храна, медицина, плетене на съдове и др. Сокът от бреза е приятен за пиене и има известни лечебни действия. Може да бъде събиран рано на пролет. От него може да се направи захар. Във времена на истинска липса на храна вътрешната кора може да бъде изсушена и стрита под формата на брашно. От младите брезови филизи може да се приготви запарка, която помага при стомашни проблеми. Изсушените листа имат същото действие. Кората, навита на тръба, може да се използва като първокласна шина при счупвания и други травми.

Блатна мирта (Myrica gale)

Местообитание: Среща се като храст в блатисти местности.

Ядливи и полезни части: Това е легендарният репелент против комари, от чиито листа шотландците са изтисквали сока и са го втривали в кожата си. Изсушените листа могат да бъдат използвани като заместител на чая. За разлика от другите диви чайове, този може да бъде много силен, ако не внимавате. Ако сложите прекалено много листа или ги оставите да се киснат по-дълго време, той може да е толкова силен, че да блокира за известно време вкусовите ви рецепори.

Борове (Pinus spp)

Описание: Дървета, по-рядко храсти с вечнозелени листа (игли). Листата са разположени на снопчета върху скъсени клонки в различен брой (по 1, 2, 3, 5 до 7 игли в снопче). Мъжките шишарки са разположени гроздовидно в основата на младите клонки. Състоят се от спирално наредени люсповидни тичинки с по две прашникови торбички. Женските шишарки са разположени по върховете на клонките. Зрелите шишарки се състоят от керемидообразно наредени дървенисти или кожести люспи, които на върха си са обикновено разширени и надебелени, като образуват щитче (апофиза) с различна форма. Семената могат да са крилати, но има и видове с безкрили семена.

В България естествено разпространени са 5 вида: бял бор (Pinus sylvestris), черен бор (Pinus nigra), бяла мура (Pinus peuce), черна мура (Pinus heldreichii) и клек (Pinus mugo).

Ядливи и полезни части: Боровите дървета са един от най-важните източници на дива храна. Бялата вътрешна кора, изсушена и стрита във вид на брашно, е използвана от векове по цял свят като храна в екстремни ситуации. Това брашно е много хранително, но има един доста силен аромат на бор, когато бъде изпечено, така че добавката на каквито и да било други ароматни подправки е добра идея.

Младите борови иглички могат да бъдат накиснати в гореща вода, за да получите полулярният боров чай, богат на витамините С и А. Никога не варете игличките, защото така се намалява съдържанието на витамин С.

Всички видове борови шишарки продуцират семена, които могат да бъдат консумирани както сурови, така и изпечени или стрити на брашно. Рядко обаче те са достатъчно големи, за да бъдат лесно събрани в големи количества.

Бадем (Prunus dulcis)

Описание: Бадемът достига до височина около 12 метра. Прилича на прасковено дърво. Зелените бадемови плодове приличат на неузрели праскови и растат в групички. Самият бадем (ядката) е покрит с дебела суха, мъхеста обвивка.

Местообитание: Бадемът може да бъде намерен в горите, храсталаците и откритите пространства на тропиците, умереният пояс и пустините.

Ядливи и полезни части: Зрелите бадемови плодове имат ядлива ядка. Можете лесно да стигнете до сърцевината й, като просто я разчупите със някой камък. Като всички ядки, така и бадемовата е много хранителна. Ако можете да ги съберете в големи количества, можете да ги запазите за по-дълго време, като източник на питателна храна. Можете да преживеете доста дълъг период, като се храните само с бадеми. Ако ги сварите, кожестата обвивка на сърцевината пада и остава само бялото „месо“.

Иглика (Primula officinalis)

Описание: Игликата е от род обхващащ около 400-500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae. Имат къси нишковидни корени. Стъблата обикновено са изправени, но може и да липсват такива. Листата са захванати в основата на стъблото в розетка. Цъфти от февруари до май. Цветовете са петделни и съставляват право или наведено съцветие на върха на растението, или са единични в центъра на стъблената розетка. Плодът представлява многосеменна кутийка.

Местообитание: Игликата произхожда от умерените зони на северното полукълбо. В България са естествено разпространени 8 вида иглика, 4 от които са защитени видове. В диво състояние се среща из горите и ливадите в предпланинските и планинските райони.

Ядливи и полезни части: Всички части на растението са годни за консумация, но младите листа са най-добрата част за ядене.

Като билка

Приложение. Най-широка е употребата на корените на игликата при катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, грип. Използуват се още при възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране, подагра, шипове и др. Поради голямото съдържание на витамин С и на провитамин А листата на игликата се използуват в много страни като пролетна салата против отпадналост, главоболие, при скорбут (недоимък на витамин С), не-доимък на витамин А и др. Цветовете на игликата се прилагат в народната медицина при нервна слабост, безсъние, главоболие.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно счукани сухи корени и 250 см3 вода. Вари се 10 мин, след което запарката се прецежда и се подслажда със захар или с мед. Взема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно. От цветовете или листата се приготвя запарка, като 8—10 г дрога се зализа с 250 см3 вряща вода и се прецежда след 15 мин. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно.

Врабчови чревца, Птича трева (Stellaria media)

Описание: Едногодишно или двугодишно тревисто растение. Стъблото 10-40 cm дълго, полегнало или приповдигащо се, цилиндрично, тънко, нежно, силно разклонено. Долните листа са яйцевидни, остри или късо заострени, 0,3-2 cm дълги и 0,2-1 cm широки, с дълги до 1,5 cm дръжки; горните яйцевидни или елиптични, обикновено по-големи, заострени, почти приседнали; всички голи или ресничести в основата. Цветовете са 6-8 mm в диаметър. Венчелистчетата са 5 равни или малко по-къси от чашелистчетата. Тичинките са 3-5 на брой. Цъфти през всички месеци от годината.

Местообитание: Обикновен в населени места, край пътища, в дворове, край огради, като плевел в ниви, влажни тревисти места. Установен е в цялата страна от 0 до 1500 метра надморска височина.

Ядливи и полезни части: Врабчовите чревца могат да бъдат използвани като част от салата, или за вариво. Те обаче съдържат сапонини и не трябва да се консумират в големи количества. Заради тази им характеристика могат да бъдат използвани и като суровина за добиване на сапун.

Водна роза, бърдуче (Nuphar lutea)

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие.

Описание: Това растение има листа с дължина до 60 см, триъгълно изрязани в основата си. Формата им може да варира. Цветовете са жълти и с диаметър около 2.5 сантиметра. От тях се образуват бутилковидни плодове. Когато узреят те са с зелен цвят.

Местообитание: Могат да се срещнат в тихи сладководни блата с чиста, плитка вода (не по-дълбока от 1.8 метра).

Ядливи и полезни части: Всички части на растението са ядливи. Плодовете съдържат няколко тъмно кафяви семена, които можете да изпечете и смелите на брашно. Голямото коренище съдържа нишесте. Изкопайте го от тинята, обелете външната кора и сварете вътрешността. Понякога коренището съдържа големи количества от доста горчива съставка. Варенето със неколкократно сменяне на водата може да премахне горчивината. Въпреки това явно няма начин коренището да загуби оня свой мирис на застояла вода и тиня.

Водна лилия (Nymphaea alba)

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие.

Описание: Многогодишно тревисто водно растение. Коренището дебело, пълзящо. Нормално стъбло не се развива. Листата прикрепени към коренището, снабдени с дълги дръжки и петура, плуваща на повърхността на водата, а при голяма склопеност стърчат и над нея. Петурата на листа голяма, късо яйцевидна или възкръгла, с размери 10-30 cm, в основата дълбоко стреловидно изрязана, гладка, лъскава, целокрайна. Цветовете са 10-20 cm в диаметър, плуващи на повърхността на водата, слабо ароматни, отворени почти през целия ден. Тичинките многобройни. Семенната кутийка 25-30 cm дълга, полукълбеста до яйцевидна. Цъфти април-септември.

Местообитание: Блата, езера и разливи на реки в долните им течения.

Ядливи и полезни части: Водните лилии са също един отличен източник на храна, който даже е малко по-добър от техните роднини – водните рози. Семената могат да бъдат използвани за направата на брашно по същият начин, както и при предходните. Младите изникващи листа и развиващите се цветни глави могат да бъдат сготвени на пара. Най-добре е всички клубени, които са около коренището да бъдат извадени от тинята и да бъдат сварени като картофи.

Върби (Salix spp)

Описание: На височина достигат до 30 м, а в диаметър до 1,5 м. Листата им са силно продълговати и запилени по краищата. Сребристовлакнести са и с дълга дръжка. Цветовете ѝ, които приличат на цилиндърчета, се появяват заедно с листата и привличат рано пчелите, осите и другите насекоми. Те са събрани в реси. Издават приятна миризма и имат сладък сок. Мъжките цветове са жълтеникави, а женските — зелени. Те не се намират на едно и също дърво, а на различни. Семената на върбата са малки и снабдени с копринени власинки. Узряват през май—юни. Плодът прилича на малка кутийка, която е приседнала (без дръжка).

В България се срещат над 15 вида върба: бяла върба (Salix alba), плачеща върба (Salix babylonica), ракита (Salix viminalis), крехка върба (Salix viminalis), пепеливолистна върба (Salix cinerea), мрежестолистна върба (Salix reticulata), тревиста върба (Salix herbacea) и други.

Местообитание: Върбите растат край реките, заблатените места, потоците. Срещат се и по планините.

Ядливи и полезни части: Когато е зелена, дървесината е еластична, но става чуплива, когато изсъхне. Традиционно се използва за гъвкавите рамена на някои капани за животни и за направата на различни кошници, но може да бъде използвана и за палене на огън чрез триене. Кората на две до три годишните стебла и клонки съдържа салицилова киселина и може да бъде събирана и използвана под формата на запарка като заместител на аспирина. Това е един от най-ефективните природни лекове, въпреки че има много горчив вкус.

Върбовка теснолистна (Epilobium angustifolium)

Описание: Многогодишно растение. Израства на височина до 1.8 метра. Има големи цикламени цветове на дълга дръжка, а листата му приличат на листата на върба, от където произлиза българското и едно от английските му названия. По семената му има власинки като памук. Цъфти от юни до август.

Разпространение: Обича откритите слънчеви места, полусянка, на сечища, в близост до борова или смърчова гора или речни брегове. Това е първото растение, което се появява след опожаряване, от където произхожда наименованието Fireweed (пожарен бурен).

Ядливи и полезни части: Листата, стъблата и цветовете са годни за консумация през пролетта, но стават жилави през лятото. Можете да разцепите старите стъбла на растението и да изядете по-меката вътрешност. Младите пролетни корени на растението могат да бъдат добавяни в супи и яхнии. Младите издънки могат да се сварят или приготвят на пара. Сърцевината на по-старите стъбла може да се изсуши и да се смели като брашно. Запарката от млади листа, свежи или изсушени, може да бъде използвана против главоболие и мигрена. Този чай е много богат на витамин С.

Вратига (Tanacetum vulgare)

Описание: Многогодишно тревисто растение. Стъблата многобройни, изправени, високи от 40 до 160 cm, разклонени на върха, гъсто облистени. Листата последователно разположени, просто или двойно пересто насечени. Цветните кошнички в голям брой (до 100) в гъсти сложни (съставни), щитовидни съцветия, разположени по върховете на стъблата, 8-11 mm в диаметър. Плодовете са без хвърчилка. Цъфти юни – септември.

Местообитание: Тревисти и буренясали места, край пътища и огради, из храсталаци и горски поляни. Установен е във всички фитогеографски райони на България от 0 до 2000 м. надморска височина.

Ядливи и полезни части: Със силен аромат и парещ, горчив вкус. Използвайте я умерено като подправка, в големи количества е отровна. От листата и цветовете става чай, чиято миризма държи мухите настрана.

Като билка

Приложение. Използува се освен като противоглистно средство и при възпаление на пикочните пътища, камъни в бъбреците, главоболие, нервност, жълтеница и др. Противоглистного действие на билката се засилва при комбинирането й с цвят от пелин и лайка.

Начин на употреба. 2—3 г от билката или 8 г от сместа, получена от равни количества стръкове от вратига, изсушен цвят от пелин и пресен цвят от лайка се вари с 400 см3 вода в продължение иа 10— 15 мин. След изстиване се прецежда и се използува за клизми.Растението е отровно. Отварата не трябва да се пие. Туйонът, който се съдържа в надземната част, дразни силно лигавицата на бронхите. След краткотрайна възбуда на централната нервна система оказва силно подтискащо действие с парализа на дишането и сърдечната дейност. Билката не трябва да се прилага за самолечение.

Моля да коментирате само растенията, които са включени в тази част от поредицата! Както казах общият им брой е около 100, така че е много вероятно ако искате да коментирате някое друго полезно растение, то да бъде включено в някоя от следващите публикации. Да не разводняваме коментарите. 🙂

Втора част >>