Това е устройството на евтина, лека и лесна за изработка печка на дърва, подходяща за пешеходен туризъм, велотуризъм и полева кухня. Тя има двустенен дизайн, който предварително загрява въздуха между двете стени на печката, за да възпламени отделилите се при горенето на дървата газове и дим. Правилно изготвена и заредена, тя гори със ярък, бездимен пламък, който оставя малко сажди и слабо, или съвсем не обгаря земята под себе си.

Hobo stove печката, която ползвах досега (и не казвам, че няма да ползвам) е много практична и ефективна, но като видях в Интернет този дизайн, реших, че мога да постигна едновременно по-голям КПД и по-голяма компактност. Моят вариант на хобо-печката има доста отделни части, които трябва да се сглобяват преди всяко ползване и да се разглобяват след това. Тази практически няма нужда от разглобяване. Единствената подвижна част е поставката за съдовете, която се явява и екран за допълнителна ветроупорност.

По написаното от различни хора, пробвали тази печка на дървесен газ, останах с впечатлението, че е много практична и ефективна при готвенето с минимални количества гориво. Някои дори бяха стигнали до крайности, като във вътрешността на печката бяха вградили малък вентилатор, захранван на батерии или соларни панели, който осигурява допълнителна тяга, от което печката се превръща направо в горелка! 🙂 Е, нищо не ми пречи и аз да я изпробвам, пък да видим какво ще стане! Моят вариант обаче ще е по-опростен и ще разчита на обикновената конвекция, за да доставя въздух за горенето (никакви електрически джаджи!).

Материали:

Печката е изготвена от често срещащи се консервни кутии. Моите са от сухо мляко за деца „Фризо“ (голямата кутия) и по-малка кутия (от консервиран боб). Малката кутия, от която ще направим поставката за съдовете е от консервирана риба тон. Нищо не ви пречи обаче да използвате каквито и да било други подходящи кутии. Просто спазвайте горе-долу пропорциите.

Необходими инструменти:

• Дрелка
• Бургии за метал с диаметър 5 и 10 мм
• Ножица
• Шило или кабарче
• Ролетка или шивашки метър
• Маркер
• Клещи
• Няколко малки видии (самонарезните са идеални)

Изготвяне

1. Изрязване на уплътнителният пръстен за вътрешната кутия
Добре е да имате още една голяма кутия, от чието дъно да направите уплътнителният пръстен за малката. Това става, като го изрежете плътно покрай ръба, така че да пасва точно върху дъното на другата, която ще използвате за външна. Върху полученият кръг очертавате с маркер дъното на малката кутия. Гледайте да е добре центрирана! На малко повече от половин сантиметър по-навътре от полученият кръг очертайте друг. Изрежете вътрешността по тази линия. За да ви е по-лесно изрязването, може предварително да направите нагъсто дупки с кабарчето или шилото по линията на разреза.

Правите радиални разрези по вътрешната страна на получената „шайба“, които да стигат точно до очертанията на външната окръжност. Огъвате получените „езичета“ надолу. Така те ще прилепват плътно около вътрешната кутия.

2. Пробиване на дупките по дъното на вътрешната кутия

За да се получава добра добра циркулация на въздуха и добро изгаряне на горивото, по дъното на вътрешната кутия трябва да се пробият множество дупки, подобно на мрежа. Аз използвах 5 милиметрова бургия, с която направих множество дупки по дъното и два реда дупки по страничния долен ръб. По страничният ръб дупките са през 1 сантиметър, измерено от център до център на всяка дупка. Лесно можете да го направите, като увиете около кутията шивашки метър или ролетка и направите маркери през 1 сантиметър. По дъното на кутията дупките не следват точно определено разстояние, а както прецените за добре, като гледате нито да са много отдалечени една от друга, нито да са прекалено на гъсто, та да остават съвсем тънки ивици метал между тях.

3. Пробиване на дупките около отвора на вътрешната кутия.
На около половин сантиметър от горният ръб на кутията пробийте през малко разстояние по цялата окръжност отвори с размер 5 милиметра. Това са отворите, през които ще постъпва предварително загретият въздух, който ще възпламенява дървесният газ, отделен при горенето на дървата. Не съм измервал точното разстояние, през което се правят отворите, но гледайки снимката предполагам, че ще се ориентирате. Ако при пробиването излолзвате повече въртенето на бургията, отколкото натиска, ще получите по-правилни и чисто изрязани отвори.

4. Поставяме предварително изрязаният уплътнителен пръстен около горният край на вътрешната кутия.
Внимателно, с известен натиск наместваме уплътнителният пръстен на мястото му до горният ръб на вътрешната кутия. С това работата по нея вече е приключила.

5. Изрязваме отвор с диаметъра на вътрешната кутия в дъното на външната.
В дъното на външната кутия изрязваме отвор, в който да влезе плътно по-малката. Можете да го направите по същият начин, както очертахме и изрязахме уплътнителният пръстен.

6. Пробиване на дупките по външната кутия.
По долният край на външната кутия трябва да пробием дупки, през които ще постъпва богат на кислород въздух към горящите дърва. Също така част от него ще се загрява между двете стени на печката и ще постъпва през отворите по горният край на вътрешната кутия направо в отделилите се при горенето горещи газове, като по този начин ще ги кара да се възпламенят и да изгорят с по-висока температура. Аз съм ги направил в два реда. Първият е на около сантиметър от долният край на кутията и е от отвори с диаметър 1 сантиметър. Вторият е малко над него и е с отвори по 5 мм. Външната кутия е готова.

7. Сглобяване на двете кутии.
Време е да сглобим двете вече готови кутии. Внимателно натискайки малката кутия я наместваме на мястото й в отвора, който изрязахме в дъното на външната. Гледаме уплътняващият пръстен и самата вътрешна кутия да прилегнат колкото се може по-плътно до ръба й. Ако някъде се образуват по-големички процепи – може да ги запълните със станиол от опаковката на шоколад например. Можете също да ползвате и огнеупорни лепила. Както решите!

Ако отвора е направен както трябва, няма да се налага допълнително закрепване и кутиите би трябвало доста здраво да паснат една в друга. Аз обаче за по-голяма сигурност използвах 3 малки видии, за да застопоря вътрешната кутия под ръба на въшната, както и други три, с които захванах уплътняващият пръстен също за нея. Печката е готова! Позволих си малко да изшкуря външната кутия, но това не е задължително, особено ако тя не е боядисана.

8. Изготвяне на поставката за съдовете
Поставката за съдовете аз направих от кутия консервирана риба тон. Изрязвате дъното й, надупчвате я нагъсто с 5 милиметрова бургия, като може да използвате тук там и по-малка, където остават по-големи пространства. Изрязвате и част от страничната стена, като ръбът прегъвате и сплесквате, за по-голяма устойчивост. Освен че се получава стойка за посудата, в която ще готвите, това е и екран, който придава допълнителна ветроупорност на пламъка. При мен се получи така, че диаметърът на тази малка консервна кутия съвпада точно с диаметърът на долният отвор на печката, така че когато прибирам печката мога просто да го напъхам там.

В процеса на тестване на печката разбрах, че тази поставка трябва да има малко по-различен дизайн, за да е по ефективно излизането на пламъците през нея. Ще поправя този недостатък, но първо трябва да изям още една консерва риба тон. 🙂

Използване на печката

За да запалите печката, първо ще трябва да напълните вътрешната кутия с някаква биомаса в ролята на гориво. Най-добрият избор са клечките с дебелина на молив, които са събрани от сухи мъртви дървета, най-добре стоящи прави, или висящи по клоните. Всичко, което е лежало дълго на земята, вероятно е поело различно количество влага, пречеща на доброто изгаряне. С различна степен на успех печката може да изгаря и въглища, шишарки, парчета тръстика, снопчета трева и т.н.

Напълнете кутията със съчки, като ги поставяте успоредно на повърхността на дъното в прекръстосващи се подобно на мрежа слоеве. Това е най-добрият вариант, но пък и всяко друго подреждане би свършило работа. Можете например да ги слагате и вертикално. Запълнете кутията близо до нивото на горният ред дупки, но никога не ги закривайте! Поставете печката върху негорима повърхност и я защитете от вятъра.

Можете да си носите ветроукритие, но освен ако не пътувате из абсолютно равнинен терен, можете просто да намерите по-закътано или ниско място, където да си готвите храната. Върху заредените в печката дърва запалете малък огън. Изкуството на палене на огън си е уравнение с множество променливи, и за него се изисква умение и практика. Добре бихте се справили обаче, ако направите топка от леснозапалим материал, върху която да запалите малък огън тип „типи“. Идеята е да подпалите лежащите под него съчки, като направите въглени, които да паднат между тях и да ги запалят. За това можете да използвате и изготвената поставка-ветроупорник, като наредите върху нея тънки съчки, които да запалите отдолу.

Ако е правилно направена и заредена, печката ще започне да възпламенява отделилият се дървесен газ около минута след запалването й. Когато газовете и димът започнат да горят чисто и ярко, тогава е време да поставите готварският съд върху поставката. Добре е да имате някаква подготвена пръчка (може и метален шиш) с който да размествате горящите съчки, ако е нужно, но ако сте изпълнили всичко правилно, това няма да ви се наложи.

Когато заредените съчки се превърнат изцяло в жар, можете да подържате горенето като добавяте по една-две съчки отвреме-навреме. Те ще се запалват бързо и отделените от тях газове ще подържат огъня още известно време. В това състояние печката трябва да бъде захранвана с гориво периодично, но с малки количества, като се стремите да намерите баланса между прекалено много газ, който не може да изгори пълно, и прекалено малко, недостатъчно да задържа необходимото количество жар в нея.

Добре е да имате капак от ламарина, с който да закривате отвора на печката, когато няма да я използвате за известно време. Това ще накара съществуващата жар да тлее бавно. Ако премахнете капака, тя ще изтлее до чиста пепел. Печката може да бъде използвана и за направата на въглени. Запалвате я и я оставяте да гори, докато престане да се отделя пушек и съчките се превърнат в жар. След това затрупвате с пръст или пясък долните отвори на външната кутия и запушвате горният отвор.

Та това е накратко теорията и инструкциите за изготвяне и използване на печката. Оттук нататък започват тестовете в реални условия! 🙂
Междувременно ето и клипчето, което заснех:

Резултатът: Ефективно, бездимно изгаряне на дървата, като налепа от сажди по съдовете е значително по-малко от hobo stove печката, която ползвах досега. С две шепи тънки трески тя горя повече от половин час, като кипна около 700 мл вода, но можеше да се справи и с повече.

Ще ми бъде приятно, ако някой от Вас опита да направи същата, или модифицирана печка от този тип, да я тества и да си изкаже мнението!