Ако вече сте изучавали уменията за палене на огън, построяване на укритие и пречистване на вода, то вероятно сте забелязали, че умението да разпознавате дърветата и тревите е много важно. Дори нещо повече: те могат да ви осигурят съдове за хранене, въжета и върви, инструменти, лекарства и дори облекло. Колкото повече растения можете да разпознаете правилно и да знаете за какво са подходящи – толкова по-добре сте подготвени за пътешествие сред Дивото!

Да започнете да изучавате растенията е като да стъпите на безкраен път на израстване и обучение. Независимо дали изучавате растенията заради тяхната полза или заради красотата им, това ще разшири виждането ви за дивата природа. Можете да започнете с джобен определител на дивите растения, за предпочитане с цветни илюстрации. Обикновено хората се страхуват да ядат диви растения, защото приемат почти всички за отровни. Ще се изненадате колко бързо ще попаднете на ядливи видове.

Научете се да разпознавате растенията

В наши дни науката силно е опростила процеса на идентифициране на растителните видове, използвайки стандартизирани термини с които да описва техните форми и наименования. Всяко растение си има научно име и класификация. Абсолютно задължително за вашето обучение е да намерите подходящи определител с научните имена на растенията! Всяка от тези книги трябва да обяснява как точно става определянето на всеки вид, с помощта на алгоритъма в тях. Уверете се, че сте се запознали в подробности с него.

Докато изучавате растенията, използвайте научните им имена. В повечето случаи това са стандартните имена, с които те са известни по цял свят. Това не е белег на ексцентричност и префърцуненост, а много практична и важна част от вашето обучение. Местните наименования са отличен начин да научите характеристиките и местообитанията на растенията, но понякога те могат да бъдат много объркващи. Нерядко се случва в един регион ядливо растение да носи име, което в друг да принадлежи на отровно такова. Дори в рамките на една и съща страна местните имена на растенията може да варират в широки граници, като дори преминават границата между ядливи и отровни! Затова винаги правете двойно сверяване на откритото растение, като използвате и научното му име.

Въпреки всичко, да се научите да разпознавате правилно растителните видове не е толкова лесно, колкото да ги погледнете в краткия определител. Дори най-добрите ръководства, с ясни фотографии или ботанически рисунки имат един общ недостатък – те са двуизмерни. Независимо от това колко умело са изработени, те могат да имат отчайващо неадекватни описания за деликатните характеристики на растението, като мирис, вкус, плътността на тъканите и дори шумът от листата, когато прекарате пръсти по тях.

Най-добрият начин да изучите растенията е, като няколко пъти сте съпровождани от експерт в тази област. От гледна точка на Оцеляването е важно да можете да определите дадено растение във всеки един стадий от развитието му, не само когато например цъфти. Обръщайте допълнително внимание на фините детайли. Ако хвърляте само бърз поглед над всичко и си мислите „А да, това ще го запомня.“ Можете да бъдете неприятно изненадани в истинска ситуация, когато ще ви се наложи понякога да избирате между ядливо и отровно растение.

Растения за храна

За разлика от останалите форми на дива храна, растенията не могат да избягат от Вас, което ги прави идеален първичен източник на храна за оцеляващия. Златното правило за дивите храни и особено за ядливите растения е: ЯЖТЕ САМО ДИВА ХРАНА, КОЯТО СЪС СИГУРНОСТ СТЕ ОПРЕДЕЛИЛИ КАТО ЯДЛИВА! Това означава, че трябва да изучите растенията, преди да разчитате на тях. Това не е толкова стряскаща задача, колкото може да ви се стори на пръв поглед. Просто започнете с най-разпространените и лесни за научаване ядливи растения.

Няма лесен и бърз начин да научите всички видове растения. При никакви обстоятелства не разчитайте на „теста за вкус“, който е сочен от различни източници като сигурен начин да разграничите отровните от ядливите растения! Когато изучавате ядлив вид, опитайте се да запазите в съзнанието си впечатления за неговият вкус и мирис, релефът на листата му и дори звукът, който издават, когато прокарате пръсти през тях. Често тази информация е по-добре да се запечата в умът ви, отколкото да бъде записана в бележника. Това е „старият начин“ на учене. Водейки си бележки, вие използвате ценна част от концентрацията си, за да пишете.

Научете се да „попивате“ всички детайли за растението, които всичките ви сетива откриват. Ако е ядливо – изяжте го! Това е най-добрият начин да запаметите трайно информацията в главата си. Ако изучите наистина подробно ядливите видове растения и се ограничавате в консумацията само на тези, които познавате добре, дори няма смисъл да изучавате отровните! Все пак обаче е добре да научите и най-разпространените отровни видове (Това ще е тема на някоя от следващите ми публикации).

Приготвяне на Ядливите части на растенията

Като цяло дивите растения изискват по-продължително приготовление, отколкото култивираните. Много често то изисква умения, време и известна активност. Докато много от тях могат да бъдат консумирани сурови, други съдържат отровни вещества докато не бъдат правилно сготвени. Преди да започнете да събирате ядливи растения, трябва да решите каква е целта ви. Дали ще събирате храна само за еднократно хранене, или като част от по-дълъг във времето порцион? Ако е второто – трябва да се концентрирате над събирането на растения, които съдържат повече хранителни вещества, като основна част от тях са частите богати на въглехидрати и захари.

Винаги, когато е възможно, планирайте хранителните си запаси от растения така, че да допълват всяко диво месо или риба, което можете да си осигурите. Опитвайте се да запазите съществуващите вкусни растения, като ги събирате съобразително. Винаги помнете, че докато събирате вашата храна, трябва също и да я пестите! Никога не унищожавайте напълно района с ядливи растения! Австралийските аборигени дори оставят след себе си част от ядливите корени, които намират, за да могат те отново да израстат. Ако имате възможността, винаги помагайте на семената да се вкоренят, като им осигурявате добър контакт с почвата.

Ето и техниките на приготвяне на дива растителна храна, с които трябва да сте запознати:

Правене на запарки и настойки

Настойките и запарките се правят, като растителният материал се накисва съответно в студена и в гореща, но никога кипяща вода. Кипенето унищожава съставките, които вие се опитвате да активирате. Чайовете трябва да са запарени, като използвате вода с температура близка до точката на кипене. Настойките изискват по-дълго време за извличане на активните съставки от растението.

Правене на отвари

Отварите се правят, като растителният материал се вари, за да се извлекат активните съставки.

Варене на зелени части

Когато варите зелени растителни части е важно да не използвате прекалено много вода. Сложете само толкова, колкото да покрие растителният материал. Ако използвате повече вода, ще загубите много от ценните минерали и витамини, съдържащи се в растенията. Разбира се това не важи, когато се правят супи и яхнии. Растенията, които са прекомерни горчиви, може да се нуждаят от неколкократно сменяне на водата, докато се варят. В този случай първоначалното количество използвана вода е по-голямо.

Готвене на пара

Готвенето на пара при всички случаи е за предпочитане пред варенето, с изключение на тези, когато трябва да се премахне горчивият вкус на продуктите. Различните растителни материали изискват различно време на приготвяне, в зависимост от големината и плътността си: листата изискват по-малко време, отколкото плодовете и корените.

Правене на кафе

Дивото кафе, като например това от жълъди, обикновенно не е толкова концентирано и силно, като истинското кафе, така че за подобен ефект трябва да бъдат използвани по-големи количества от него. Запарвайте кафето. Варенето ще го направи по-горчиво и пенесто

Правене на брашно

Дивото брашно може да бъде направено от много различни растителни източници. Най-добрите са папура и жълъдите. Приготвеното брашно невинаги е лесно да бъде съхранявано в условия на оцеляване. В най-добрият случай ще ви се наложи да го съхранявате в глинен съд с похлупак. Жълъдите е по-добре да се съхраняват цели, отколкото направени на брашно. За да стриете брашното ще имате нужда от специални камъни или дървени инструменти, с които да го направите.

Изкопаване на корените

Някои от ядливите корени са доста здраво и дълбоко врастнали в земята. Това е така, защото се нуждаят от влага и хлад. За да можете да ги измъкнете, ще се нуждаете от специална заострена тояга. Тя може да е със всякакви размери, но най-често е дълга около метър и с дебелина около 3-4 сантиметра. Единият й край се заостря и се „закалява“ с помощта на огън. С нейна помощ се опитайте по-скоро да премахнете пръстта около корена, отколкото да го надигате нагоре. Това понякога означава да изкопаете доста по-голяма дупка, отколкото сте мислили в началото. Когато най-накрая измъкнете корена, в образувалата се дупка оставете част от него или малко семена от самото растение.

По материали от „The Survival Handbook“, Ray Mears