xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Растенията и Бушкрафта

| коментара 12

Растенията са важен аспект на Бушкрафта

Ако вече сте изучавали уменията за палене на огън, построяване на укритие и пречистване на вода, то вероятно сте забелязали, че умението да разпознавате дърветата и тревите е много важно. Дори нещо повече: те могат да ви осигурят съдове за хранене, въжета и върви, инструменти, лекарства и дори облекло. Колкото повече растения можете да разпознаете правилно и да знаете за какво са подходящи – толкова по-добре сте подготвени за пътешествие сред Дивото!

Да започнете да изучавате растенията е като да стъпите на безкраен път на израстване и обучение. Независимо дали изучавате растенията заради тяхната полза или заради красотата им, това ще разшири виждането ви за дивата природа. Можете да започнете с джобен определител на дивите растения, за предпочитане с цветни илюстрации. Обикновено хората се страхуват да ядат диви растения, защото приемат почти всички за отровни. Ще се изненадате колко бързо ще попаднете на ядливи видове.

Научете се да разпознавате растенията

В наши дни науката силно е опростила процеса на идентифициране на растителните видове, използвайки стандартизирани термини с които да описва техните форми и наименования. Всяко растение си има научно име и класификация. Абсолютно задължително за вашето обучение е да намерите подходящи определител с научните имена на растенията! Всяка от тези книги трябва да обяснява как точно става определянето на всеки вид, с помощта на алгоритъма в тях. Уверете се, че сте се запознали в подробности с него.

Изучаване на дивите растения с помоща на определител

Докато изучавате растенията, използвайте научните им имена. В повечето случаи това са стандартните имена, с които те са известни по цял свят. Това не е белег на ексцентричност и префърцуненост, а много практична и важна част от вашето обучение. Местните наименования са отличен начин да научите характеристиките и местообитанията на растенията, но понякога те могат да бъдат много объркващи. Нерядко се случва в един регион ядливо растение да носи име, което в друг да принадлежи на отровно такова. Дори в рамките на една и съща страна местните имена на растенията може да варират в широки граници, като дори преминават границата между ядливи и отровни! Затова винаги правете двойно сверяване на откритото растение, като използвате и научното му име.

Въпреки всичко, да се научите да разпознавате правилно растителните видове не е толкова лесно, колкото да ги погледнете в краткия определител. Дори най-добрите ръководства, с ясни фотографии или ботанически рисунки имат един общ недостатък – те са двуизмерни. Независимо от това колко умело са изработени, те могат да имат отчайващо неадекватни описания за деликатните характеристики на растението, като мирис, вкус, плътността на тъканите и дори шумът от листата, когато прекарате пръсти по тях.

Най-добрият начин да изучите растенията е, като няколко пъти сте съпровождани от експерт в тази област. От гледна точка на Оцеляването е важно да можете да определите дадено растение във всеки един стадий от развитието му, не само когато например цъфти. Обръщайте допълнително внимание на фините детайли. Ако хвърляте само бърз поглед над всичко и си мислите „А да, това ще го запомня.“ Можете да бъдете неприятно изненадани в истинска ситуация, когато ще ви се наложи понякога да избирате между ядливо и отровно растение.

Растения за храна

За разлика от останалите форми на дива храна, растенията не могат да избягат от Вас, което ги прави идеален първичен източник на храна за оцеляващия. Златното правило за дивите храни и особено за ядливите растения е: ЯЖТЕ САМО ДИВА ХРАНА, КОЯТО СЪС СИГУРНОСТ СТЕ ОПРЕДЕЛИЛИ КАТО ЯДЛИВА! Това означава, че трябва да изучите растенията, преди да разчитате на тях. Това не е толкова стряскаща задача, колкото може да ви се стори на пръв поглед. Просто започнете с най-разпространените и лесни за научаване ядливи растения.

Събиране на диви растения

Няма лесен и бърз начин да научите всички видове растения. При никакви обстоятелства не разчитайте на „теста за вкус“, който е сочен от различни източници като сигурен начин да разграничите отровните от ядливите растения! Когато изучавате ядлив вид, опитайте се да запазите в съзнанието си впечатления за неговият вкус и мирис, релефът на листата му и дори звукът, който издават, когато прокарате пръсти през тях. Често тази информация е по-добре да се запечата в умът ви, отколкото да бъде записана в бележника. Това е „старият начин“ на учене. Водейки си бележки, вие използвате ценна част от концентрацията си, за да пишете.

Научете се да „попивате“ всички детайли за растението, които всичките ви сетива откриват. Ако е ядливо – изяжте го! Това е най-добрият начин да запаметите трайно информацията в главата си. Ако изучите наистина подробно ядливите видове растения и се ограничавате в консумацията само на тези, които познавате добре, дори няма смисъл да изучавате отровните! Все пак обаче е добре да научите и най-разпространените отровни видове (Това ще е тема на някоя от следващите ми публикации).

Приготвяне на Ядливите части на растенията

Като цяло дивите растения изискват по-продължително приготовление, отколкото култивираните. Много често то изисква умения, време и известна активност. Докато много от тях могат да бъдат консумирани сурови, други съдържат отровни вещества докато не бъдат правилно сготвени. Преди да започнете да събирате ядливи растения, трябва да решите каква е целта ви. Дали ще събирате храна само за еднократно хранене, или като част от по-дълъг във времето порцион? Ако е второто – трябва да се концентрирате над събирането на растения, които съдържат повече хранителни вещества, като основна част от тях са частите богати на въглехидрати и захари.

Винаги, когато е възможно, планирайте хранителните си запаси от растения така, че да допълват всяко диво месо или риба, което можете да си осигурите. Опитвайте се да запазите съществуващите вкусни растения, като ги събирате съобразително. Винаги помнете, че докато събирате вашата храна, трябва също и да я пестите! Никога не унищожавайте напълно района с ядливи растения! Австралийските аборигени дори оставят след себе си част от ядливите корени, които намират, за да могат те отново да израстат. Ако имате възможността, винаги помагайте на семената да се вкоренят, като им осигурявате добър контакт с почвата.

Ето и техниките на приготвяне на дива растителна храна, с които трябва да сте запознати:

Правене на запарки и настойки

Настойките и запарките се правят, като растителният материал се накисва съответно в студена и в гореща, но никога кипяща вода. Кипенето унищожава съставките, които вие се опитвате да активирате. Чайовете трябва да са запарени, като използвате вода с температура близка до точката на кипене. Настойките изискват по-дълго време за извличане на активните съставки от растението.

Правене на отвари

Отварите се правят, като растителният материал се вари, за да се извлекат активните съставки.

Варене на зелени части

Когато варите зелени растителни части е важно да не използвате прекалено много вода. Сложете само толкова, колкото да покрие растителният материал. Ако използвате повече вода, ще загубите много от ценните минерали и витамини, съдържащи се в растенията. Разбира се това не важи, когато се правят супи и яхнии. Растенията, които са прекомерни горчиви, може да се нуждаят от неколкократно сменяне на водата, докато се варят. В този случай първоначалното количество използвана вода е по-голямо.

Готвене на пара

Готвенето на пара при всички случаи е за предпочитане пред варенето, с изключение на тези, когато трябва да се премахне горчивият вкус на продуктите. Различните растителни материали изискват различно време на приготвяне, в зависимост от големината и плътността си: листата изискват по-малко време, отколкото плодовете и корените.

Правене на кафе

Дивото кафе, като например това от жълъди, обикновенно не е толкова концентирано и силно, като истинското кафе, така че за подобен ефект трябва да бъдат използвани по-големи количества от него. Запарвайте кафето. Варенето ще го направи по-горчиво и пенесто

Правене на брашно

Дивото брашно може да бъде направено от много различни растителни източници. Най-добрите са папура и жълъдите. Приготвеното брашно невинаги е лесно да бъде съхранявано в условия на оцеляване. В най-добрият случай ще ви се наложи да го съхранявате в глинен съд с похлупак. Жълъдите е по-добре да се съхраняват цели, отколкото направени на брашно. За да стриете брашното ще имате нужда от специални камъни или дървени инструменти, с които да го направите.

Изкопаване на корените

Някои от ядливите корени са доста здраво и дълбоко врастнали в земята. Това е така, защото се нуждаят от влага и хлад. За да можете да ги измъкнете, ще се нуждаете от специална заострена тояга. Тя може да е със всякакви размери, но най-често е дълга около метър и с дебелина около 3-4 сантиметра. Единият й край се заостря и се „закалява“ с помощта на огън. С нейна помощ се опитайте по-скоро да премахнете пръстта около корена, отколкото да го надигате нагоре. Това понякога означава да изкопаете доста по-голяма дупка, отколкото сте мислили в началото. Когато най-накрая измъкнете корена, в образувалата се дупка оставете част от него или малко семена от самото растение.

По материали от „The Survival Handbook“, Ray Mears

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








12 коментара

  1. Кои са растенията на снимките?

  2. Принципно са произволни, защото ми харесаха снимките, но сега виждам, че мога да поставя пред читателите предизвикателството – Кои са растенията на снимките? (латинско име) 😉

  3. Една корекция – настойка и запарка са различни неща. При запарката има затопляне на водата малко под точката на кипене, а понякога и просто заливане с вряла вода и престояване известно време.
    Настойката се прави само със студена вода или спирт и растението престоява така с дни (понякога до 40).

    Огромно значение има кое е растението и кои точно вещества от него се опитваме да извлечем.
    Например – от шипки се прави отвара, от лайка и липа – запарка, от зелени орехи – настойка.

  4. Не ги разбирам чак до такива подробности билкарските термини, Случайна. Приемам, че наистина беше не съвсем точно описанието, затова го коригирах. Надявам се сега да е наред. 🙂

    Иначе наистина всяко растение си е частен случай, но тук пиша за нещата общо. Конкретните начини за използване на всяко растение смятам да опиша във по-следващите си публикации, затова се надявам да не завалят примерите от рода „това се вари така, другото се пие еди-как си…). 🙂

  5. Поздравления Стояне,тази тема колкото и да я ровим все може да изкачат още и още неизвестни неща.Преди години в часовете по ботаника в прогимназията работихме с такива определители.Не е толкова лесна работа особено за някои растения които много си приличат с други а и трябва да имаме добри образци в различни фази на развитие.От друга страна такива книги са библиографска рядкост.Преди години бях доста запален по тези работи и където и да влезех в книжарница из страната все гледах да открия но така и не намерих .Сега може би има някъде електронен.Преди време бях срещал някакъв за гъби.Ще ми се да кажа няколко думи и за самите растения които могат да се ядат.Много е важно да не се берат ако са расли върху замърсена почва.Преди години през едно сухо лято ,брах за зайците една чудесна свежа и крехка трева(райграс).Понеже не беше много ,дадох я само на една женска която още кърмеше а и се надявах малките да я опитат.Добре ,че те не ядоха защото майка им умря за няколко часа въпреки ,че я носих на ветеринар и там и сложеха някаква инжекция.Добре ,че малките все пак проядоха предсрочно та ги отгледах.Оказа се ,че чудесната зелена трева е съдържала арсеник и олово които се използват при производството на кристално стъкло.Бях брал тревата до оградата в стъкларския завод.При унищожаването на ТКЗСтата на много места зная ,че са останали препарати които направо са ги захвърлили къде ли не (по едно време се вдигаше шум по телевизията но не зная да са направили нещо).Край по -главните пътищата сигурно има не малко олово и тн.Поречията на някои реки са замърсени от тежки метали от обогатителни фабрики.Мисля ,че районите които се заливат често от реките са по-опасни от склоновете на възвишенията.

    • Да Георги, обширна е темата, но смятам да хвърля известна светлина върху нея в поредица от публикации. Най-основното.

      Иначе за случая със зайката: Райграсът (Lolium temulentum) по принцип го дават за отровно растение, така че е много вероятно не точно арсеникът и оловото в нея да са били проблемът. Едва ли може да ги натрупа в количества, които да направят нещо повече от средно тежко отравяне, било то и на заек. 🙂

  6. Може би имаме в предвид различни растения. С тази трева, за която писах ,се затревяват масово декоративните градинки и след окосяване се дава на животните.Многократно съм хранил зайците с нея и то в големи количества ,но не съм я брал от завода.В тази част на града не малко хора гледаха зайци и дори се надпреварвахме за тревата в градинките.По късно открих ,че мястото е силно замърсено със сместа от който се прави стъклото-преди това буйната трева го беше скрила.Земята направо червенееше от оловния миниум който е една от съставките ,а за арсеника научих когато прочетох рецептурата по която се изготвя тази смес.Разбрах дори ,че се използва за избистряне на кристалното стъкло.Не е възможно и тревата дирекно да е била поръсена със сместа.Замърсяването беше поне от няколко години и района беше станал почти непроходим.

  7. Задачата се оказа доста трудна за мен и не успявам да открия точното наименование на нито едно от разстенията на картинките.

  8. Стояне, извинявай можеш ли да ми кажеш точното име и автора на твоя определител на растения. 🙂

    • Засега моят определител е Интернет, както и няколко книги, между които на Рей Миърс и Наръчника за Оцеляване на Морската пехота и SAS. Не съм попаднал на достатъчно добър определител, който да си заслужава парите, но издирвам такъв. 🙂 Току-виж съм си създал собствен дотогава, което ще си проличи от поредицата публикации, които замислям. 🙂

  9. Супер 🙂 Чакаме другите статии 😉

  10. Стояне от коя книга си намерил полезните растения

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.