Трета част от поредицата.
Зарастличе, чер оман (Symphytum officinale)
Описание. Многогодишно тревисто растение, достигащо на височина от 50 до 100 см. Коренището е късо, черно, с дълги, разклонени корени, отвън тъмнокафяви до почти черни, а вътре белезникави. Стъблото е изправено, в горната част разклонено, ръбесто, отчасти крилато от низбягващи листа. Листата са последователни, 10 до 15 см дълги; приосновните и долните стъблени листа са продълговато яйцевидни, дълго заострени, в основата стеснени в крилата дръжка; горните са по-дребни, ланцетни, приседнали и низбягващи по цялата дължина на междувъзлията. Цветовете са събрани в спирално завити съцветия. Венчето е тръ-бесто звънчевидно, на върха петделно, при разцъфтяване виолетово де пурпурно-червено, по-късно преминава в светлосиньо. Тичинките са 5, прикрепени за венеч-ката тръбица. Плодът при узряване се разпада на 4 черни, гладки, лъскави орехчета. Цъфти от май до юли.
Разпространение. Расте по влажни места из крайречни храсталаци и като бурен край огради и пътеки из низините и предпланините на цяла България. Употребяема част. Използуват се корените, събрани в края на лятото и през есента.
Ядливи и полезни части: Коренът става за ядене суров или сготвен.
Като билка
Действие. Съдържащите се в растението алантонн и други съставки ускоряват заздравяването на бавно зарастващи и гнойни рани, костни счупвания и други.
Приложение. Корените се използуват за улесняване заздравяването на рани, костни счупвания и др. Действието е потвърдено от експериментални проучвания върху животни и хора. Билката улеснява епителизирането на повърхностни гнойни рани, на язви на стомаха и дванадесетопръстника, на наранявания върху устната лигавица и венците (включително и гнойни). В редица страни са получени препарати от зарасличето за стимулиране зарастването на рани и растежа на кости. Забележително е, че при костни счупвания дрогата е била прилагана още от римските военни лекари. В нашата народна медицина тя намира приложение и при диария, кашлица кървене (от носа, от червата, при продължителна менструация и др.). Билката трябва да се използува много внимателно, тъй като съдържа съставки със силно действие и може да предизвика отравяне.
Начин на употреба. Сварените на каша корени се прилагат под формата на лапи при трудно заздравяващи рани, циреи и др. За гаргара и при язвена болест се използува запарка от 10 г корени на 250 см3 вода, която се изпива за един ден. Растението се прилага и в пресен вид (настъргани корени) при изгаряния, рагади на гърдата у кърмачки и други наранявания, при които бързо се успокоява болката на нараненото място.
Киселица, Дива ябълка (Malus sylvestris)
Описание: Повечето диви ябълки на външен вид изглеждат точно като културните, така че ще ви е лесно да ги разпознаете. Различните видове са доста по-малки от култивираните – плодовете на най-едрите не надминават 5 до 7.5 сантиметра в диаметър, най-често по-малки. Листата са дребни и прости, а често имат и тръни. Цветовете са бели или розови, а плодовете – червеникави или жълтеникави.
Местообитание: Дивата ябълка се среща най-вече в гористи райони. Най-често на границата между горите и полята.
Ядливи и полезни части: Дивите ябълки се консумират по същият начин, както и култивираните. Яжте ги сурови, след като ги обелите, или сготвите. Прекалено са твърди, така че е по-добре да ги сварите или изпечете, като след това ги направите на каша. С нея можете да овкусите и други храни, използвайки я като заместител на захарта. Изрежете всички гнили или проядени от червеи места. Ако имате брашно – можете да направите ябълков пай, или пък да ги използвате като плънка за различен дивеч. Ако се налага да съхранявате храна за по-дълги периоди – нарежете ги на тънки резенчета и ги изсушете. Те са добър източник на витамини.
Кървавиче (Polygonum bistorta)
Описание. Многогодишно тревисто растение с високо до 1 м, право, нераз-клонено стъбло. Развива дебело, змиевидно извито коренище (като буквата S). Приземните листа са големи, с дълги дръжки, а стъблените са малки, обхващащи стъблото, приседнали. И едните, и другите са продълговато ланцетни, заострени и целокрайни. Цветовете са дребни, розови, петлистни, със сраснал в основата си околоцветник. Цветовете са групирани в класовидно съцветие. Тичинките са 8. Плодът е тристенно орехче. Цъфти от май до август.
Разпространение. Расте по влажни и мочурливи ливади предимно в планинския пояс на почти всички наши планини до 2200 м надморска височина.
Ядливи и полезни части: Може да бъде използвано за направата на салати, или да бъде сготвено с почти всякаква друга храна, във вид на супа или яхния. Корените също могат да се консумират, но първо трябва да се накиснат във вода, след което да се изпекат. Те са по-ценни от гледна точка на медицината. Изсушени и разпрашени, те могат да се използват под формата на прах или запарка за обработка на порязвания и кръвотечения. Запарките и отварите от билката имат силни кръвоспиращи и запичащи възможности. В Европа често се използват при третиране на ухапвания от змии, а от коренните американски индианци – при ужилвания и ухапвания от насекоми.
Като билка
Действие. Кръвоспиращо, затягащо и противовъзпалително. Дрогата може да замени вносната билка Radix Ratanhiae.
Приложение. Коренището се използува при вътрешни и външни кръвотечения особено от стомаха и червата, при обилна менструация и кървава диария. Препоръчва се при възпаление на стомаха и червата, диария, дизентерия. обилна менструация, както и при възпаление на устната кухина и сливиците, при гнойни, бавно заздравяващи рани и при бяло течение у жените.
Начин на употреба. Запарка от 2 чаени лъжички билка с 250 см3 зряща вода, след като престои 20 мин, се изпива за 1 ден от възрастни и за 2 дни от деца. Може да се използува и външно.
Къпина (Rubus fruticosus)
Описание: Бодливи, храсталовидни растения с дълги полегати или катерливи одървенели стъбла и добре развити коренища. Листата са нечифтоперести, с по 3—7 листчета с дръжки. Листчетата са яйцевидни, заострени към върха, назъбени, отгоре зелени, отдолу белезникави поради наличието на власинки; по долната страна на главната жилка се намират дребни шипчета и по-едри – върху листната дръжка и клоните. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Венчелистчетата са 5, свободни, малко по-дълги от листчетата на чашката. Плодът е сборен, състои се от голям брой (20—30) месести костилкови плодчета. Отначало той е зелен, после се зачервява и при пълно узряване става черен, лъскав. Вкусът му е възкисел и с приятна миризма. Цъфти от май до август.
Местообитание: Къпината расте из горите, храсталаците, поляните, покрай пътищата, по предпланинските и планинските склонове на цялата страна.У нас са разпространени 44 вида, между които: сива къпина — R. canescens, полска къпина — R.caesius, влакнеста къпина — R.hirtus, кървавочервена къпина — R. sanguineus и др.
Ядливи и полезни части: Като се изключи консумацията на ядливите и вкусни плодове, изсушените листа на къпината са идеален заместител на чая. Те също така могат да се използват под формата на запарка, за третиране на стомашни проблеми и кашлица.
Като билка
Действие: Запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително, фитонцидно.
Приложение: В нашата народна медицина листата и корените се използуват при диария, гастрит, обилна менструация. Плодовете се използуват при простуда. Външно листата се прилагат при възпаление на лигавицата на устата, против кървене на венците и при хемороиди.
Начин на употреба: Използва се запарка или отвара от листата или плодовете, която се приготвя от 6—10 г листа или 15—20 г плод на 500 см3 вряща вода. Предпочита се отварата от листата. Тя може да бъде използувана и за гаргара.
Конски кестен (Aesculus hippocastanum)
Описание: Високо до 30 м дърво с конусовидна корона. Стъблото е покрито със сивокафява кора. Листата са срещуположни, сложни, съставени от 5 до 9 длановидно разположени приседнали листчета, които са продълговати, обратно яйцевидни, в основата клиновидни, а на върха късо заострени с неравномерно напилен ръб. Цветовете са събрани в едри, изправени нагоре гроздовидни съцветия. В съцветията има голям брой мъжки цветове, а само по няколко са женски или двуполови. Чашката е звънчевидна, петделна. Венчелистчетата са бели с жълто или червено петно в основата, на брой най-често са 4 или 5. Цветовете са с несиметричен строеж. Тичинките са от 5 до 7, по-дълги от венчето. Плодът е сферична, зелена, покрита с бодли кутийка, съдържаща по 1—2 едри, кафяви, лъскави семена, 2—3 см в диаметър. Цъфти през април-май. Плодовете узряват през сеп-тември-октомври.
Разпространение: Среща се като диворастящ вид у нас само в Преславския Балкан, на 380—500 м надморска височина. Това място е обявено за резерват под името „Дервиша“, а дървото за защитен растителен вид. През последното столетие конският кестен е засаден като декоративно дърво в паркове и градини навсякъде в нашата страна.
Ядливи и полезни части: Твърда, устойчива на гниене дървесина, много подходяща за палене на огън чрез триене, както и за издълбаване на красиви дървени купи, чаши и съдове. Плодовете са отровни, но дървесината може да се използва без проблем за готварски съдове.
Като билка
Действие. Дивият кестен притежава венотоничмо, противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Освен това той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци (тромби), намаляла вискозитета на кръвта.
Приложение. За лечение на хемороиди, разширени вени (варици), тромбофлебита и др. Доказано е, че екстракт от конски кестен понижава холестероловото съдържание в кръвта и оказва благоприятно влияние при атеросклероза. В народната медицина се препоръчва още за лечение на смилателни нарушения, дизентерия, бронхит, магарешка кашлица, маточни кръвотечния, подагра, ревматизъм, ишиас и др. Екстрактът влиза в състава на кремове против слънчево изгаряне. Счуканите и накиснати в ракия плодове (2:10) се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас. Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се съобщават за употребата му при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказан благоприятният ефект на гъстия екстракт от дрогата при синуити.
Начин на употреба. Дивият кестен влиза в състава на много фармацевтични препарати с противоварикозно и противохемороидно действие. От семената (ситно нарязани) се приготвя запарка от 1 кафена лъжичка дрога и 300 см3 вряща вода. След киснене 2 часа запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден. От листата и корите се приготвя отвара — 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 мин с 300 см3 вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
Коприва (Urtica dioica)
Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 150 см, с дълго, пълзящо коренище. Стъблото е четириръбесто, изправено, вдървенено в основата. Листата са срещуположни, продълговато сърцевидни, към върха заострени, с напилен ръб. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цветовете са еднополови, дребни, жълтозелени, групирани в увиснали съцветия — сложни реси. Цъфти от май до септември. Да не се смесва с гръцката коприва (Urtica urens L.), чието стъбло е ниско, а листата са с дълбоко нарязан ръб и са по-дребни от тези на обикновената коприва. Имат малки прилистници.
Разпространение: Растение, широко разпространено из цялата страна.
Ядливи и полезни части: Това растение може да бъде разпознато дори в тъмнината! За щастие парещите му способности изчезват след като бъде сготвено. Нежните листа и горни части на стъблото трябва да се сварят с неколкократна смяна на водата и да се консумират както спанака. Стават и за основа на супи и яхнии. Изсушени, листата стават за отличен билков чай. Изсушените стебла предоставят едни от най-добрите естествени влакна за направата на въжета и върви.
Като билка
Действие. Кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично.
Приложение. Пресният сок от растението и стритите пресни листа са използувани още от древната медицина като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от носа, червата, при маточни и други кръвотечения. Билката се препоръчва при анемии, при храносмилателни смущения с диария, кръвотечение от носа, обилна менструация, хемороиди. Прилага се и при бъбречни заболявания като диуретично средство, при захарна болест, хроничен бронхит, ревматизъм и др. Употребява се и външно като улесняващо епителизирането на раните средство, при отоци, при натъртвания, косопад и др. Експериментално не е потвърдена способността на копривата да ускорява съсирваемостта на кръвта, но е доказано съдосвиващото й действие и тонизиращото й действие върху матката. Този факт подкрепя целесъобразността на употребата на растението при маточни кръвотечения. Сходно действие има гръцката коприва (Urtica urens L.), която се прилага широко в нашата народна медицина като кръвоспиращо, маточно и диуретично средство.
Начин на употреба. Сухите листа от коприва се използуват под формата на запарка при дневна доза 4 чаени лъжички листа на 250 см3 вряща вода.
Къдрав лапад (Rumex crispus)
Описание: Къдравият лапад е здраво растение с преобладащо около основата на стъблото му листа. Стъблата достигат до височина от 15 до 30 см. Обикновено има един здрав, месест, подобен на картоф корен. Цветовете му обикновено са много дребни, растящи в зелени до лилавеещи гроздовидни съцветия.
Местообитание: Расте като плевел из полетата, край пътищата и по запустели места.
Ядливи и полезни части: Заради крехките си листа, лапада е полезно растение, особено в по-сухите райони. Можете да ги консумирате сурови или леко сварени. за да премахнете силният им вкус, сменете водата веднъж или два пъти по време на готвенето.
Киселец (Rumex acetosa)
Описание: Многогодишно тревисто растение, високо около 60 см, със сочни стъбла и листа. Цъфти през юни и юли. Горните листа са без дръжки и често са тъмночервени. С увеличаването на размера на цветовете, те придобиват червеникав цвят. Семената, когато узреят, са кафяви и лъскави. Многогодишните корени навлизат дълбоко в земята.
Разпространение. Расте по ливади и горски поляни в предпланинските райони.
Ядливи и полезни части: С малко по-остър аромат, киселецът може да се готви също както лапада, което го прави много добра добавка към рибни ястия. Киселецът е отглеждан културно в продължение на векове, въпреки че с времето популярността му е намаляла. Годните за ядене листа имат вкус, много близък до този на кивито или на кисели ягоди. Поради слабокиселия си вкус, се твърди, че гаси жаждата и се смята за полезен за повишаване на апетита. Листата могат да се добавят в салати за подсилване на вкуса.
Като билка
Действие. Противоскорбутно и затягащо. Оказва и пикочогонно действие. Наличието на оксалова киселина предразполага към образуване на бъбречни камъни и пясък. Билката подобрява дейността на черния дроб и жлъчния мехур, нормализира понижената киселинност на стомашния сок, подобрява апетита и премахва признаците на хиповитаминоза от недостиг на витамин С.
Приложение. При хиповитаминоза С (скорбут), за подобряване на апетита (при атрофичен гастрит), при чернодробни и жлъчни заболявания, при повишени стойности на холестерола в кръвта, кожни лишеи, диария, дизентерия и като общо тонизиращо средство при пролетна умора, атеросклероза.
Начин на употреба. Билката се употребява в свежо състояние. Около 1 супена лъжица от билката се запарва с 300 мл вряща вода. Ври още 5 минути. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.
Внимание! Не се препоръчва употребата на киселец от болни с оксалатни камъни или предразположение към това заболяване.
Киселиче обикновено (Oxalis acetosella)
Описание: Многогодишно растение. Нежно растение с дребни (15mm) бели цветове с лилави жилки по венчелистчетата. Листата му приличат на листа на детелина. Вечерно време или по време на буря листата и цветовете му се свиват. Има кисел вкус, от където произлиза името му. използва се за лечебни цели, а някъде и като салата или подправка за създаване на кисел вкус. Период на цъфтеж – през пролетта.
Разпространение: В горски, сенчести места
Ядливи и полезни части: Цялото растение е годно за консумация след сготвяне. Макар, че не трябва да се консумира в големи количества, неговият ябълков аромат е добре дошла промяна в ястията от повечето горчиви диви растения. Най-добре е да се яде сурово под формата на салата, но може да се използва и за смегчаване на горчивината на супи и чаеве от по-безвкусни растения.
Кучешка лобода бяла (Chenopodium album)
Описание: Достига до 1 метър височина, често с червени стъбла, покрити с прашец. Овални до копиевидни листа в убитозелен цвят и класове с малки зеленикави цветове.
Местообитание: В изобилие из безплодните земи.
Ядливи и полезни части: Листата стават вкусни, когато се сготвят подобно на спанака.
Кестен питомен (Castanea sativa)
Описание: Обикновеният кестен е дърво с височина 30-35м и диаметър около 2м. Короната му е мощна, с дебели хоризонтални или леко възходящи клони, като стъблото започва да се разклонява на малка височина от основата. Кората в млада възраст е гладка и масленозелена, а по-късно става дебела , кафяво-сива до възчерна. Тя е дълбоко напукана по дължина и сравнително плитка в напречна посока. При разлистване листата имат червеникав цвят, а през есента преди да опадат пожълтяват. Плодът е тъмно-кафяв орех, с дължина 2-3 см. Плодовете са събрани по няколко в сферична купола с диаметър от 3до 10см. Куполата е белезникаво-жълта, покрита с вдървенели остри израстъци. Обикновеният кестен е топлолюбив, влаголюбив и сенкоиздръжлив. Дървесината на обикновеният кестен е с тясна, светло-жълтеникава беловина и широко, тъмнокафяво ядро.
Местообитание: Расте при различни почвени условия, но най-добре се развива на плодородни, умерено влажни, свежи, песъчливо-глинести почви. В България образува естествени насаждения в южната част на страната – по северните склонове на Беласица, Славянка, Пирин и Огражден планина. За насажденията край гр.Берковица се смята, че има изкуствен произход.
Ядливи и полезни части: Питомният кестен е много полезен в ролята си на храна при Оцеляването. Зрелите кестени обикновено се събират през есента, но все още зелените могат също да послужат за храна. Може би най-лесният начин да ги приготвите е като изпечете зрелите кестени върху жар. Така те стават доста вкусни и можете да изядете големи количества. Друг начин е да сварите ядките след като премахнете твърдата външна обвивка. Когато се размекнат от варенето, можете да ги размачкате подобно на картофи.
Кощрява (Setaria glauca)
Описание: Това плевелно растение лесно може да се разпознае по тесните, цилиндрични глави, обвити в косъмчета. Семената са малки, не по-дълги от 6 милиметра. Отрупаните със семена глави опадват, след като те узреят.
Местообитание: По открити, слъчеви места, покрай пътища и в покрайнините на полята. Някои видове се срещат във влажни, блатисти местности. В някои части на света те се отглеждат за храна.
Ядливи и полезни части: Семената са годни за консумация, но са много твърди и понякога горчиви. Варенето премахва част от горчивината и ги прави по-лесни за ядене.
Люцерна (Medicago sativa)
Описание: Едногодишни, двегодишни или многогодишни тревисти растения. За представителите на рода е характерно, че имат сложни триделни листа, сравнително дребни жълти цветове събрани в гавести или гроздовидни съцветия. От близкия род Детелина (Trifolium) се отличава по това, че при детелините венчетата след прецъфтяване на цветовете остават свързани с плодовете, докато при видовете люцерна венчетата опадват. Към рода спада и синята люцерна (Medicago sativa) вид със сини цветове, който произхожда от Централна Азия и се култивира масово като фуражно растение.
Местообитание: В България естествено разпространени са 16 вида, 3 от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Ядливи и полезни части: Това хранително растение е е много богато на витамините А, D и К. Измито добре, то може да се използва като част от полева салата. Може да бъде изсушено и използвано като част от билкови смеси за чай. То няма достатъчно силен аромат, за да бъде използвано самостоятелно за направата на чай, така че пробвайте да го смесите с шипков чай.
Липа (Tilia spp.)
Описание: Три вида: Дребнолистна (Tilia cordata), едролистна (Tilia platyphyllos) и сребролистна (Tilia tomentosa). Високи до 25—30 м дървета, разклонени, с гъста корона. Листата са последователни, с неправилно сърцевидна форма, назъбени покрая, с дълги дръжки, с прилистници в основата. Листата на дребнолистната липа отгоре са тъмнозелени, отдолу — синкавозелени, при едролистната липа те са еднакво зелени от двете страни, а при сребролистната — отгоре са зелени, а отдолу бели, покрити е власинки. Плодът е едносеменно меко орехче при дребнолистната липа и с твърда, вдървена обвивка при останалите два вида. Дребнолистната липа цъфти най-късно към средата на лятото — след едролистната и сребролистната.
Разпространение: Сребролистната липа е най-широко разпространена в страната ни, докато останалите два вида са разпространени по-рядко в горите, по каменистите склонове на предпланинските и планинските области. Дребнолистната и едролистната липа се отглеждат като декоративни дървета.
Ядливи и полезни части: Външната кора на това растение се е използвала за материали за покриви, а вътрешната е отличен материал за въжета. Дървесината може да бъде използвана за паленето на огън чрез триене („огнен свредел“ и „огнен трион“). Цветовете, под формата на охладена запарка, се използват при главоболие.
Като билка
Действие. Цветовете на липата (липов цвят) притежават потогонно, леко дезинфекционно (противомикробно), противоспастично, противовъзпалително и диуретично действие.
Приложение. Използува се под формата на чай при остри катари на горните дихателни пътища (ларингити, трахеобронхити) и други температурни състояния. Като леко диуретпчно средство липовият цвят намира приложение за лечение на някои заболявания на пикочните пътища. Под формата на запарка или отвара липовият цвят се използува още и външно за гаргара при възпалителни заболявания на гърлото и устната кухина. В народната медицина се препоръчва отвара от липов цвят под формата на бани при изгаряния, кожни обриви, възпалени хемороидални възли, ставни болки.
Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан липов цвят на 250 см3 вряща вода. След около 20 мин запарката се прецежда и се пие гореща. За външна употреба се приготвя отвара от 100 г липов цвят и 2 л вода. За гаргара се приготвя отвара от 20 г липов цвят на 250 см3 вряща вода, като в топлата отвара може да се прибави и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат.
10.12.2009 at 16:29
А някой пробвал ли е копривата, как е на вкус? Иначе страхотна поредица от статии. Поздрави!
10.12.2009 at 16:46
Т.е. как дали някой е пробвал? Ти никога ли не си ял коприва? Ами… въпрос на вкус. 😛 Мнозина я харесват, аз не си падам много. Също като киселеца, лапада и спанака…
Впрочем, като дете в двора на баба ми на село имаше доста лапад и киселец. Аз често си късах и ядах листата сурови. Но сготвени не ги обичам.
10.12.2009 at 17:02
Ако сравнявам с лапада и спанака май и копривата ще ми допадне… Не съм ял макар и на село доста често да съм срещал, също и пазарите , някой път трябва да пробвам 🙂
10.12.2009 at 17:48
За копривата, какво да кажа: чакам с нетърпение всяка пролет да се появят нежните мъхести червеникаво-зелени връхчета на копривата, за да си набера за супа. Рядко нещо толкова просто ми доставя такова удоволствие като вкусната, застроена с кисело мляко „копривена чорба“! 🙂 А освен това е добър източник на желязо и витамини след дългата „месна“ зима.
Спомням си дори, че като малки когато сме играли далеч от къщи, в полята, сме яли нежните й връхни листа сурови. Само внимателно ги хващаш отдолу за дръжката, откъсваш ги, и полека-лека започваш да ги мачкаш между върховете на пръстите си все по-нагоре и по-нагоре, докато станат на топче. Така се отърваваш от парливите власинки, които трудно пробиват кожата на това място. След това стават за ядене. По вкус ми напомняше краставица. 🙂
П.П. Сега се сетих, че даже бях я „възпявал“ тая коприва в блога си миналата пролет 🙂
10.12.2009 at 18:16
Да кажа и аз няколко благи думи за копривата.Тя ми е радоста на пролетта а и когато зимата се забави отново избива и може да се бере.През лятото също-ако се късат само върховете и е расла на по-сенчесто място.Понеже през зимата е най-необходима използвам я сушена и смляна на прах като добавка на супи и най-вече на макароните.Много се ядосвам ,че я берат като билка с корените и я унищожават масово.
10.12.2009 at 19:23
Супата от коприва наистина е много добра. А някои хора използват стръкове коприва, за да се „жарят“ – помагало срещу ревматизъм, болки в ставите и т.н.
Много хора не печат или варят киселиците и дивите круши, а ги оставят да престоят известно време. През това време плодовете „угниват“ и стават много по-меки и приятни за ядене.
10.12.2009 at 21:59
На това май му се викаше ушав (за омекването на плодовете и угниването им). Едно време това са били шоколадовите бонбони , така ми е разправяла баба. Режат плодовете на резенчета и ги оставят да изсъхнат хубаво, преди да се ядат се потапят в вряла вода за 1мин да омекнат хубаво и са готови. Баба ми все още прави такива и са си хубави, на мен ми харесват 🙂
10.12.2009 at 22:48
Аз говорех за вкусовете. Иначе е твърде полезна копривата като храна, спор няма. И за ревматизъм помага, и на кръвообръщението.
А също и като средство за възпитание. Баба ми ме „жилеше“ с коприва като вършех бели. :p
11.12.2009 at 18:34
🙂
Зелена разядка
Джуркана коприва
Руло с коприва
Бурания
Каша от коприва по селски
Панирана коприва
Благовещениe, Благовец 25 март
Каша от коприва
Кюфтета от коприва
В http://gotvarstvo.georgievi.net/a/kopriva има линкове с рецепти на тези ястиял
Когато са сготвени както трябва, ястията от коприва са много вкусни. Аз най-обичам салата с оцет и каша от коприва – с орехи и всичко останало.
11.12.2009 at 21:08
или както казваше баща ми – и трева да е, като го увкосиш, става на салата 🙂
инак лично аз не съм ял коприва, но един авер разказва че по техния край редовно си берат и правят супа, и щом на него му харесва вярвам и на мен ще ми допадне 🙂
инак за ушафа – много обичах от вишни :).. сигурно още обичам де, ама рядко си ходя вече до село 🙁
13.12.2009 at 12:05
Копривата е еврибионт – тоест расте на много места по света. Много упорита и издръжлива е.
Стояне, Рей Миърс даваше свежите пролетни листата на липата като подходяши за салата.
13.12.2009 at 13:28
Липата също е много полезно растение, някой пробвал ли е да запали огън с този вид дърво по Bow Drill метода.
14.12.2009 at 8:56
Shady, с липа не съм палил огън, но цяла зима пием в къщи чай от липа. Жената признава само липата за чай. Сами си я берем като ходим из гората. В подножието на Бакаджика има много хубава липова горичка.
Не ти препоръчвам да пиеш липов чай от магазина. Миналата година гледах как циганите събираха липовия цвят. В Ямбол цялата главна улица открай до край е с липи които напролет миришат чудесно. Като им опада цвета мангалите го метат с прахоляка по земята и го събират в чували. После най-вероятно го продават някъде където го разфасоват в пакетчета. 🙁
04.01.2010 at 16:25
Стояне, шапка ти свалям за любовта към природата и популяризирането й. Със съпругата ми сме и билкари и гъбари. Фотоапарата е винаги с нас, но не съм си и помислял да систематизирам нещата, а на теб браво. Снимките са прекрасни. Най-ме е било яд в старите издания, че по рисунката не можеше да познаеш билката
12.04.2011 at 12:42
Младите листа на липата са чудни за сърми вместо лозови листа. Не са така киселки, но с много деликатен вкус.
31.08.2011 at 11:18
Ммммммммм… каша от коприва – обожавам! Забъркана с лук, чесън, сиренце, червена суха чушка и яйце!
Или салата – попарена и нарязана сурова коприва, може с малко чесън, счукани орехи, оцет (може и балсамико или ябълков) и олио (зехтин)! Една приятелка в пристъп на копривен екстаз добавя и кубчета целина (корен) и ябълка!
А също и божествената супа от коприва!
Нека не забравяме, че копривата е извънредно богата на множество полезни биологично активни вещества, идеалното растение – храна и лек едновременно, а също така и с практическо приложение като „доставчик“ на естествени влакна!
В същност, тъй като расте едва ли не навсякъде, по цял свят, оцеляването в отдалечени места, в планината или на полето, не би трябвало да е проблем – макар и да нямаме условията да се глезим с ястия от коприва, такива, каквито бихме си приготвили в една добре уредена кухня, със всички необходими за съответното лакомство съставки.
Поздравления за тези статии – толкова добре написани и полезни! Чудесен блог!
15.08.2014 at 14:26
Поздравление за сайта….сега като ми се чудят ,че ям треволяци 🙂 мога да показвам че има и други като мен….доста успокояващо…..