xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Полезни растения – Част Четвърта

| коментара 9

Зимна борова горичка

Ето ви и поредната, четвърта част на поредицата! 😉

Репей (Arctium lappa)

Описание: Двегодишно тревисто растение с вретеновиден месест корен, сивокафяв отвън в бял и сочен отвътре. Стъблото е високо до 1,5 м, силно разклонено. Долните листа са едри, целокрайни, яйцевидно заоблени, с нарядко разположени власинки и с дълги плътни дръжки. Листата по стъблото са последователни, по-дребни. Цветните кошнички са по-едри, топчести, червеновиолетови, разположени на върха на стъблото в щитовидно съцветие. Цветовете са двуполови с тръбесто венче. Обвивките листчета на кошничките са зелени, на върха си кукесто завити. Плодовете са леко сплеснати. Цъфти през лятото.

Разпространение: Расте по влажни, необработени и буренливи места, около и в селищата, из гори и храсталаци в цялата страна.

Ядливи и полезни части: Репеят е ценно ядливо растения, от гледна точка на оцеляването. Неговите млади листа са богати на витамини и могат да бъдат сготвени като зеленчуци. Но най-ценното от всичко е неговият голям, богат на въглехидрати корен. Тъй като репеят е двугодишно растение, което означава, че за завършване на жизненият му цикъл са нужни две години. На първата година той образува малка групичка листа, разположени близо до земята. Това му позволява да събира слънчева енергия и да я трупа в корена под формата на захари и скорбяла. На втората година той използва натрупаната енергия, за да образува цветни стъбла с височина между 1 и 1.80 метра височина.

Богатият на енергия едногодишен корен е този, който е наистина ценен за оцеляващия. Този корен прониква право надолу и на дълбоко в почвата и може много трудно да бъде изваден. За да сготвите коренът, трябва да обелите дебелата му кора и да го варите дълго, с няколко сменяния на водата, за да изчезне неговата влакнестост. Той може да бъде и изпържен, но най-доброто му приложение е да го включите като част от супа или яхния.

Големите широки листа може да бъдат използвани за увиване на лапи и дори за загребване на вода и слънчеви шапки. Обелете листните дръжки и ги консумирайте сурови или ги сгответе като зеленчук. Част от изсушеното стъбло може да бъде привързано към дълга права пръчка, и да послужи за паленето на огън по метода „Hand Drill“. Влакната от изсушените стъбла може да послужат за изплитането на въжета.

Като билка

Действие. Билката действува стимулиращо върху обмяната на веществата, усилва клетъчния растеж. Има диуретично, потогонно и дезинфекционно действие.

Приложение. Използува се при бъбречни камъни, при подагра, ревматизъм, гастрит и язва на стомаха. Външно намира приложение като средство, стимулиращо заздравяването на рани, язви, изгаряния, при хемороиди и др. Много популярно е използуването на отвара от репей като средство за укрепване на косата при косопад.

Начин на употреба. За вътрешна употреба се прави запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязан корен се залива с 1/2 л вряща вода. Оставя се да престои една нощ. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша 3—4 пъти дневно. За външна употреба се прави отвара, като 1 супена лъжица корен се залива с 1/2 л вода и се вари в  течение на 30 мин, след което се прецежда. Използува се за гаргара, за лапи, измиване на косата и т. н.

Лайка (Matricaria chamomilla)

Описание: Едногодишно тревисто растение с изправено, високо до 50 см стъбло, силно разклонено в горната си част, с последователни, двойно до тройно пересто нарязани листа с тесни заострени дялове. Цветните кошнички са разположени на върховете на стъблените разклонения. Състоят се от 12—18 периферни бели езичести цветчета и многобройни вътрешни жълти тръбести цветчета. Обвивката на кошничките е от керемидообразно наредени, продълговато яйцевидни, тъпи, с широк ципест ръб, жълтеникавозелени листчета. Цялото растение и особено цветните кошнички имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус. Цъфти от май до август.

Разпространение: Расте по ливадите, поляните и пасищата, около населените места, покрай пътищата. Разпространено е из цялата страна. Най-често може да се обърка със дрyги растения, като саполското подрумиче — Antheinis arvcns, което се различава по листчетата на обвивката на кошничките, които са тъпи, широко ципести, докато у лайката са меки, и по плътното цветно легло; и кучешката лайка- Anthemis colula, която има твърди, линейно шиловидни листчета на обвивката на кошничките. Полското подрумиче и кучешката лайка имат неприятно тежка миризма, докато миризмата на лайката е приятна.

Ядливи и полезни части: Чаят от лайка има успокояващо действие, улесняващо и подобряващо съня на изтощеният физически оцеляващ, който се е мъчил да построи добър подслон. Под формата на запарка може да се използва и като леко обезболяващо. Събирайте растението, когато цъфти (за предпочитане) и го сушете на сянка.

Като билка

Действие. Лайката има противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, по-тогонно и други действия. Отдавна използувана от народната медицина, лайката навлезе широко в научната медицина. Проучени са нейният състав и действие. Най-важната действуваща съставка на етеричното масло е хамазуленът. Доказано е неговото противовъзпа-лително, спазмолитично и газогонно действие.

Приложение. Като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство лайката се използува вътрешно и външно при голям брой заболявания: възпаления на храносмилателната система на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити (с болки и колики), при язва на стомаха и дванадесетопръстника. Външно се прилага под формата на промивки при възпаления на конюнктивите, при хемороиди, болезнени и трудно заздравяващи рани, мокрещи екземи, при потене на краката и др. Под формата на инхалации се предписва при грип, фарингити, ларингити и др. Като успокояващо средство лайката намира приложение при болезнена менструация и при смущения на съня (в Италия чаят от лайка се продава в пликчета с надпис Sogni d’oro — „Златни сънища“). Лайката се използува в козметиката за освежаване на кожата и за поддържане цвета на русите коси.

Начин на употреба. Най-добре е да се използува извлек, получен на студено (10 чаени лъжички билка се залива с 500 см3 студена вода. След 8 часа се
прецежда и се изпива за 1 — 2 дни ). Може да се използува и запарка за вътрешно и външно приложение — 2—3 cупени лъжици билка се залива с 250 см3 вряща вода и престоява в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти.

Лепка, еньовче (Galium aparine)

Описание: Едногодишно тревисто растение с грапава, лежащо или катерливо крилато, четириръбесто стъбло; дълго до 1,5 м. Листата са разположени по 6-9 в прешлени тясно епилично ланцетни, по края с шипчета. Цветовете са дребни, бели, събрани в полусенници, с 4-листно, сраснало в основата венче, и 4 тичинки, без чашка. Плодът е сух и бодлив, почти сферичен, разпадлив.

Разпространение: Из храсталаците, край пътищата и оградите, в градините и посевите, често из цялата страна.

Ядливи и полезни части: Името на това растение идва от „навика“ му да се лепи по дрехите ви, когато минете през него. Разходка из летният подлес, където това растение се чувства отлично, ще ви покрие с малки зелени семенца, които лепнат подобно на велкро-лепенките. Но това е най-лесният начин да си осигурите кафе, защото изпечени и смлени, тези семена се превръщат в негов заместител. Лепкавите зелени стъбла на това растение, преди да започнат да образуват семена, може да бъдат сготвени подобно на спанака, въпреки, че не са чак толкова хубави.

Като билка

Лечебно действие и приложение: Билката притежава противомикробно и пикочогонно действие. Употребява се при пясък и камъни в бъбреците и мехура. Препоръчва се още при чернодробни страдания, вода в коремната област, ревматизъм, гуша, скорбут, диария, плеврит,епилепсия, циреи, стомашни и чревни болки. Пресният сок от растението се прилага против епилепсия и кожен рюс, а смесен със свинска мас (1:10) – за мазане при скрофули, лишеи, кожен рак, циреи, кожни изриви. Стритата изсушена билка се използува за посипване при рани и циреи.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 вииена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Леска обикновена (Corylus avellana)

Описание: Едър храст, а понякога и малко дърво, достигащо до 5 м височина. Стъблото е с червеникава или пепелявосива гладка кора, покрита с множество лещанки. Листата са последователни, обратно яйцевидни, закръглени или закръглено яйцевидни до 13 см дълги и 6—10 см широки, към върха изведнъж стеснени и заострени, в основата сърцевидни, по ръба неправилно остро двойно напилени. Цветовете са еднополови. Мъжките цветове са разположени в дълги до 8 см увиснали реси, събрани на групи по 2—4. Женските цветове са разположени по 2 в малки пъпковидни образувания, от които по време на цъфтежа се подават само червеникави близалца. Плодът е сух, неразпуклив лешник. Цъфти февруари—април.

Разпространение: Расте из храсталаците и в широколистните гори като подлес, особено в окрайнините на гори, горски поляни и сечища в цялата страна до 1800 м надморска височина.

Ядливи и полезни части: Леската расте бързо и образува дълги и прави издънки, което ги прави естествен избор за кастрене. Чисто отрязаните близо до почвата издънки, ще израстат отново от същото място. В някои части на Англия има такива дънери, които са с диаметър повече от метър, свидетелстващи дългогодишно редовно кастрене. Това дърво е едно от най-полезните, от гледна точка на Бушкрафта и Оцеляването. Понеже расте с прави издънки, то е естественият избор за материал за изработката на стрели.

Леската може да се използва и за направата на решетки за ограждане или покриване на укритието, както и да се правят плетове, които да насочват животните към поставени капани. Може да се използва и за изплитане на кошове. Отлична е за направата на помощни инструменти за готвене, като шишчета за печена на риба и месо, и маши за преместване на горещи камъни. Лесно може да бъде извита в обръчи, които ще запазят формата си, когато се изсушат.

През есента узряват плодовете, наречени лешници, които са със превъзходен вкус и висока хранителност, заради голямото съдържание на мазнини в тях. Събират се когато узреят и се разтворят напълно, малко преди да изпадат. Могат да бъдат изсушени и смлени на брашно. Все още неразпукалите се и неузрели плодове също могат да бъдат консумирани, като се разчупят и се изяде свежата сърцевина. От гледна точка на природната медицина, кората и листата на леската може да бъдат използвани под формата на отвара, за лекуване на трудно заздравяващи рани.

Като билка

Действие и приложение: Листата и кората на леската се използуват при възпаление на пикочните пътища, за засилване тонуса на венозните кръвоносни съдове и капилярите и за намаляване пропускливостта на капилярните стени. В народната медицина намират приложение при капилярни кръвоизливи, разширени вени, варикозни язви и др. Листата се прилагат при възпаление и кървене на венцитe, при язвена болест, при хипертрофия на простатата жлеза. Експериментално е установено благоприятното действие на леската при язвена болест.

Начин на приложение: Прилага се запарка от листата и отвара от кората на леската. Дневната доза е 1 супена лъжица билка на 150 см3 вода.

Лъжичина (Alliaria petiolata)

Описание: Лъжичината (чеснова трева) е двугодишно тревисто растение. Стеблото е 1м високо, обикновено неразклонено. Листата са прости, приосновните бъбрековидни с дълги дръжки, а стеблените сърцевидно-овални с къси дръжчици или приседнали. Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е четирилистна. Венчето е бяло също четирилистно. Плодът е неясно четиристенна гола шушулка. Семената са с надлъжни бразди. Цялото растение притежава чеснов вкус и миризма. Цъфти през април и май.

Разпространение: Среща се у нас из горите и сенчестите места предимно в планинските райони до 1000м н.в.

Ядливи и полезни части: Растение със силна миризма. Няколко листа, добавени към салатата от диви растения, може да й добавят много интересен аромат. Когато са смачкани, листата отделят силна миризма на чесън. Сокът от листата, или отвара от тях, може да бъде използван за обработката на порязвания и трудно заздравяващи рани.

Като билка

Като пикочогонно и потогонно средство, против кашлица и скорбут, против глисти.

Див Морков (Daucus carota)

Описание: Двегодишно културно растение. През първата година образува листна розетка и месест кореноплод, а през втората — цветоносно стъбло. Стъблото е сложен сенник с перести прицветници в основата на главните лъчи. Цветовете са бели. Плодът при узрязане се разпада на две половини, покрити по ребрата с шипчета. Член е на семейството Сенникоцветни, което включва някои крайно отровни видове. Винаги подходжайте с голямо внимание при идентифицирането им! Това растение обаче лесно може да бъде определено, без да сбъркате: в центъра на бялото му съцветие винаги има един единствен пурпурен цвят. Коренът му е с кремав цвят и близък по големина до култивираният си братовчед. Цъфти юли—септември.

Разпространение: Повсеместно разпространен у нас по-сухи тревисти места.

Ядливи и полезни части: Коренът е годен за консумация суров, но най-добре е да се добави към яхнии и супи.

Като билка

Действие. От плодовете на моркова е получен сумарен препарат, притежаващ спазмолитично действие. Морковът има диуретично действие. В народната медицина е известен и като средство против глисти (острици).

Приложение. Използува се при коронарна недостатъчност. Като източник на витамин А той е широко използуван под формата на салата, сок, морковено брашно и др.
Приложен локално под формата на каша, пресният морков действува благоприятно при слънчеви изгаряния.

Мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi)

Описание: Вечнозелено пълзящо храстче с приповдигащи се крайни разклонения. Стъблата са до 150 см дълги, гъсто облистени. Листата са последователни, с къси дръжки, обратно яйцевидни до обратно ланцетни, с клиновидна основа, кожести, целокрайни, с меки къдрави власинки по ръба, отгоре тъмнозелени, а отдолу по-светлозелени, с ясно изпъкнало мрежесто жилкуване. Цветовете са бели или розови, разположени на върха на стъблото в увиснали гроздовидни съцветия. Чашката и венчето са петделнн. Тичинките са 10. Плодът е яркочервен, кълбовиден, сухомесест, с 5—7 костилчици. Цъфти юни—юли.

Разпространение: Расте по сухи каменливи и скални поляни в пояса на иглолистните гори в почти всички наши по-високи планини.

Ядливи и полезни части: Плодовете могат да бъдат сготвени за храна, но не са вкусни, когато са сурови. Изсушените листа са известният „киникиник“ (kinnikinik) който коренните Американски индианци толкова силно ценят за техните тютюневи смеси.

Като билка

Действие и приложение. Листата на мечото грозде се прилагат отдавна при бъбречни заболявания. Опитно е потвърдено благоприятното действие на билката при тези заболявания — получава се успокояване на болката и изхвърляне на песъчинките от пикочните пътища. Използува се много често за дезинфекция на пикочните пътища предимно при хроничен цистит, пиелит и бъбречни камъни. Билката е основна съставка на диуретичните чаеве.

Начин на употреба. Използува се отвара от билката, която се вари 5 мин. Ако се вари по-дълго, се извличат много танини, които дразнят лигавицата на храносмилателната система. Обикновено чаят се приготвя от 1 супена лъжица билка, накисната за 1 нощ в 1/2 л студена вода. Сутринта извлекът се кипва за 5 мин, прецежда се и се приема по 1—2 супени лъжици 3—4 пъти дневно след ядене. Тъй като действието е по-силно при алкална урина, препоръчва се към отварата да се прибави 1 лъжичка сода бикарбонат.

Мечи лук, Левурда, Див чесън (Allium ursinum)

Описание: Многогодишно луковично растение с продълговата, около 1 см дебела, единична луковица, покрита с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка. Стъблото е 15—40 см високо, тристенно, обхванато в основата от листните влагалища. Листата са 2, елипсовидно ланцетни, на върха заострени, към основата стеснени в 5—20 см дълга дръжка. Съцветието е полукълбест сенник. Цветовете са бели, с 6 линейно ланцентни околоцветни листчета. Тичинките са 6. Плодът е тристенна тригнездна кутийка, с по 1 семе във всяко гнездо. Цъфти април—юни.

Разпространение: Расте из сенчестите широколистни гори докъм 1200 м надморска височина из цялата страна.

Ядливи и полезни части: Благодарение на своя много силен аромат, тези членове на семейство Лукови могат да бъдат открити дори само по миризмата си. Свежите им млади листа могат да бъдат сготвени или направени на салата. Цветните им стъбла могат да бъдат чудесен заместител на зеленият лук, а луковиците да се добавят към яхнии и други ястия.

Малина дива (Rubus idaeus)

Описание: Полухраст, достигащ на височина 1 — 1,5 м. През първата година стъблата са тревисти, безплодни, със синкавозелен налеп и къси тънки шипчета. Втората година тези стъбла вдървеняват, дават цветоносни клонки и след узряване на плодовете загиват. Листата са тройни или перести с 5—7 листчета, отгоре зелени, голи, отдолу сребристосиво напластени. Цветовете са бели, около 10 мм в диаметър, с дълги дръжки. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките и плодниците са многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни червени костилкови плод-чета; лесно се отделят от изпъкналото, леко влакнесто цветно легло. Цъфти май— юли, а плодовете узряват юли—август.

Разпространение: Малината е разпространена из гори и храсталаци от равнините до високите части на планините в цялата страна.

Ядливи и полезни части: Много популярен див плод, който едва ли има смисъл да бъде специално представян. Може би единственото полезно допълнение, което може да се направи е, че листата може да бъдат изсушени и използвани за направата на чай. Отлична комбинация е например комбинацията от листа на къпина и малина.

Като билка

Действие. В прясно състояние или под форма на сок или сироп плодовете на малината са приятно витаминозно, общоукрепващо, потогонно и тонизиращо средство.

Приложение. Изсушени, плодовете на малината се употребяват като потогонно средство самостоятелно или в състава на комбинирани потогонни чаеве при висока температура, възпалителни заболявания на горните дихателни пътища. В народната медицина се препоръчва използуването на листата и корените на малината при някои стомашно-чревни заболявания (катари, диарии, стомашни и чревни колики, повишена киселинност). Външно запарка от малинови листа се прилага за плакнене на устата и за гаргара при възпалителни процеси в устната кухина и при гърлобол.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица сушени плодове и 250 см3 вряща вода или от 1 супена лъжица листа или корени и 250 см3 вряща вода. Изпива се след прецеждане като топъл чай.

Мокреш, Кресон, Изтравниче, Пореч (Nasturtium officinale)

Описание: Многогодишно тревисто растение, в основата с полегнало и вкоре-няващо се във възлите стъбло, нагоре възходящо до изправено, 10—60 см високо. Листата са нечифтоперести, с почти целокрайни, закръглени или широко елипсовидни листчета; долните листа са с 1—3, а горните — с 5—9 и повече листчета. Цветовете са бели, разположени на върха на стъблото в гроздовидни съцветия, удължаващи се след прецъфтяването. Чашката и венчето са четирилистни. Тичинките са 6, с виолетови дръжки и жълти прашници. Плодът е тясно елипсоидна, сърповидно извита, странично сплесната шушулка с яйцевидно лещовидни, червенокафяви семена. Цъфти май—юли.

Разпространение: Расте край извори, планински потоци, реки, езера и други водоеми из цялата страна докъм 1500 м надморска височина.

Ядливи и полезни части: Това е първокласно растение за салати, но трябва да бъде много добре измито. Може да бъде отличено от лъжливият мокреш по равният ръб на листата (при лъжливият той е назъбен), както и по по-слабо оребреното стъбло.

Мъртва коприва бяла (Lamium album)

Описание: Многогодишно тревисто растение с пълзящо хоризонтално коренище. Стъблата са 30 до 60 см високи, приповдигащи се или изправени, четириръбести, кухи, прости, по-рядко разклонени. Листата са срещуположни, сърцевидно яйцевидни, 3—8 см дълги, на върха заострени, по края назъбени. Цветовете са бели, разположени в прешлени в пазвите на горните листа. Чашката е звънчевидна, с 5 жилки и 5 почти еднакви зъбчета. Венчето е двуустно, 2—2,5 см дълго. Тичинките са 4, разположени под горната устна. Плодът се разпада на 4 орехчета. Цъфти април—юли.

Разпространение: Расте по буренливи места, край пътища и огради сравнително рядко, предимно в Югозападна България.

Ядливи и полезни части: Младите листа се използуват за салата.

Като билка

Действие. Кръвоспиращо (скъсява времето на кръвосъсирване).

Приложение. Цветовете на бялата мъртва коприва се прилагат като кръвоспиращо и адстрингентно средство при кръвотечения (от матката, белия дроб, хемороидите, носа и др.) и при възпаления (на бъбреците, бронхите, кожата и др.). Използуват се и при бяло течение у жената, при трудно уриниране у старци, при спазми на бронхите и на пикочните пътища, при безсъние, кожни обриви, циреи, диария и др.

Начин на употреба. Запарка от 4 чаени лъжици сухи листа на 250 см3 вряща вода се изпива за 1 ден.

Овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris)

Описание: Едногодишно или двегодишно тревисто растение (прил. 79). Стъблата са единични, 5—60 см високи, прости или разклонени. Приосновните розеткови листа са продълговато обратно ланцетни, с дръжки, цели или врязани до пересто наделени. Стъбловите листа са последователни, продълговати, приседнали, цели или нарязани, в основата стреловидни, често стъблообхващащи, а най-горните са ланцетни или линейни. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия, които при плодовете силно се удължават. Чашката и венчето са четирилистни, а тичинките са 6. Плодовете са триъгълно клиновидни шушулчици с много семена. Цъфти април—август.

Разпространение: Расте като плевел и бурен по тревисти места, край пътища и сгради, по пасища и ливади из цялата страна до 2000м надморска височина.

Ядливи и полезни части: Сварете листата й, чиито вкус е като на зелето, и могат да се смесят с различни растителни храни.

Като билка

Действие. Кръвоспиращо, тонизиращо матката. Приложение. Стръковете се прилагат като кръвоспиращо и тонизиращо матката средство при маточни кръвотечения по всяко време освен при бременност и преди раждане. Фармакологичното проучване установи слабо тонизиращо действие върху маточната мускулатура и върху мускулатурата на периферните кръвоносни съдове. Дрогата показва и понижаващо артериалното налягане действие. Изсушената билка не ускорява съсирваемостта на кръвта. Само прясната билка леко скъсява времето на кървене. Може би затова в народната медицина растението се използува предимно в прясно състояние. Необходими са допълнителни проучвания, за да се прецени точно полезността на билката. Засега няма убедителни данни за нейната ефикасност и не трябва да се разчита безрезервно на действието й, което може да стане причина за тежък кръвоизлив.

Начин на употреба. Приготвя се извлек от 4 чаени лъжички билка с 1 л вода. След 8 часа извлекът се прецежда и се изпива за 1 ден. Използува се и като спиртен извлек.

Моля да коментирате само растенията, които са включени в тази част от поредицата! Както казах общият им брой е около 100, така че е много вероятно ако искате да коментирате някое друго полезно растение, то да бъде включено в някоя от следващите публикации. Да не разводняваме коментарите!

« Част Трета | Част Пета »

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








9 коментара

  1. Изключително полезни постове и определено ще си ги напечатам при първа възможност.

    • Алекс (както и останалите), ако не бързаш, след края на поредицата смятам да вкарам цялата информация в един pdf файл, който след изпечатване и сгобяване ще се превръща в един малък и полезен джобен наръчник във формат А6 (10х15 см) 😉
      Само че ще отнеме още време… може месец… 🙂

  2. Аа Стояне благодаря че отбеляза, сега ще чакам да я направиш тая работа ,ще стане чудесно ! Поздрави! 🙂

  3. Стояне уникална идея.С нетърпение чакам всичко да се събере на едно място.Браво 🙂

  4. Стояне благодаря за прекрасния блог и за полезните съвети който даваш,научих много неща от теб. Пожелавам ти весела коледа и успешна нова година.

  5. На пролет ще си имам джобен наръчник. 😉

  6. Тъкмо ще съвпадне със разеленяването

  7. До всички читатели на блога!!!!!!

    Честито Рождество Христово!!!!
    Пожелавам здраве и късмет, щастие и успехи!….

  8. Тяна, в една фармакологична статия намерих още един сигурен белег за отличаването на Дивия морков (Daucus carota) от бучинишът. При стриване на листа от бучиниш те отделят миризма на миша урина а листата на дивия морков си миришат на морков.

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: