xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Полезни растения – Част Пета

| коментара 10

След кратко прекъсване, продължаваме поредицата за полезните растения.

Орлова папрат (Pteridium aquilinum)

Описание: Многогодишно растение с едри листа, дълги 40-400 см, 2-3 пъти перес­ти, кожести, на дълга дръжка, равна на петурата или по-дълга, голи или в основата си влакнести. Коренището дълго, пълзящо. Листните дялове тъпи или заострени, срещуположни, ланцетни, долните на къса дръжка, горните приседнали, свързани в основата си, целокрайни. Спорите кафяви, брадавичести.

Разпространение: Широко разпространена е в цялата страна от морското равнище до ви­сокопланинския пояс, особено по сечища, пожарища, поляни и гори.

Полезни и ядливи части: Старите листа са вредни, но младите, приличащи на грифа на цигулка стават за ядене, след като махнете мъхестите им части. Варят се около половин час. Не ги яжте обаче в големи количества. Корените са годни за консумация варени или печени.

Очеболец (Potentilla anserina)

Описание: Многогодишно тревисто растение с прави или в основата полегнали, разклонени и окосмени стъбла, високи 15-­30 см. Коренището е обикновено късо и дебело, тъмнокафяво отвън и червено отвътре, като при разрез се вижда характерно тъмнолъчисто образувание. Листата са приседнали (стъбловите) или с къси дръжки (при основните), триделни и едро назъбени, с големи прилистници. Цветовете са разположени по единично в пазвите на листата, с дълги дръжки. Те са жълто обагрени, с двойна 4-листна чашка, 4-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е набръчкано сухо орехче с многобройни семена.

Разпространение: Из влажните ливади, замочурените места и торфищата, но също по каменисти места в предпланинския и планинския пояс на всички наши планини.

Ядливи и полезни части: Месестите корени могат да се консумират сурови, но е по-добре да се сварят.

Като билка

Действие. Запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително, спазмолитично.

Приложение. Коренището се използува като запичащо и кръвоспиращо средство. Прилага се при кървене от носа, матката, при хемороиди и др. Употребата му при вътрешни кръвоизливи крие голяма опасност за болния— в такива случаи трябва да се потърси непременно лекарска помощ. Билката се препоръчва при възпаление на стомаха и червата, при язва, гастрит с намалена киселинност на стомашния сок, при диария (особено у старци); при чернодробни заболявания, възпаление на очите и др. Външно се използува при мокреща екзема, изгаряния, рани, натъртване с подкожни кръвоизливи, хемороиди, бяло течение у жените, невралгии, неврити и др. Пресният сок от корените се пие при чернодробни заболявания.

Начин на употреба. За вътрешно приемане се приготвя отвара от 5—10 г коренище в 1/2 л вода. След като ври 20 мин, се прецежда и се приема по 6—8 супени лъжици дневно. За външна употреба се прави по-концентрирана отвара с 30 г билка на 1/2 л вода. В народната медицина освен планински очиболец за същите заболявания се използува и пълзящият очиболец (Potentilla reptaiis).

Орлови нокти (Astragalus glycyphyllos)

Описание: Многогодишно тревисто растение, от основата силно разклонено с приповдигащн се или полегнали, 30—100 см дълги ребресто набраздени клонки. Листата са с къси дръжки, нечифтоперести, 10 — 20 см дълги с 4—8 двойки широко елипсовидни до продълговато яйцевидни, 2—5 см дълги листчета, отгоре голи, отдолу разсеяно, прилегнало белезникаво влакнести. Цветовете са жълтозелени, събрани в 3—6 см дълги, многоцветни гроздовидни съцветия с дълги дръжки, които излизат от пазвите на листата. Плодът е 3—4 см дълъг, сърповидно извит боб с бъбрековидни, гладки, червенокафяви семена. Цъфти юни—август.

Разпространение: Расте из храсталаци и горски поляни предимно в предпланините и планините в цялата страна до 1800 м надморска височина.

Ядливи и полезни части: Корените му могат да се консумират сурови или сготвени.

Като билка

Действие и приложение. Опитно е доказано действието върху сърдечно-съдовата система (понижава артериалното налягане, забавя сърдечната дейност, разширява кръвоносните съдове на сърцето). Това наложи дрогата в научната медицина за лечение па хипертонията, коронарната болест, сърдечно-съдовата недостатъчност. Билката намира приложение и като диуретично, запичащо и противовъзпалително средство. Използува се при бяло течение у жените, при възпаление на стомаха и червата.

Начин на употреба. Използува се воден извлек, приготвен от 2 чаени лъжички билка на 250 см3 вода, който се изпива за 1 денонощие.

Офика (Sorbus aucuparia)

Описание: Листопадно дърво високо до 15 метра с гладка кора. Короната е яйцевидна. Пъпките са напластени. Листата са сложни – перести, в общо очертание с ланцетна форма, 10-22 cm дълги, с 5-7 двойки листчета. Лисчетата са дълги 3-6 cm. Цветовете събрани в съцветия с диаметър 10-18 cm. Самите цветове са 8-10 mm в диаметър, венчелистчетата бели. Тичинките 20, дълги колкото венчелистчетата. Плодовете са полукълбести, сферични или яйцевидни, оранжеви или червени, с диаметър 6-9 mm. Цъфти април-юни.

Разпространение: В горите в цялата страна между 600 и 2000 метра надморска височина.

Полезни и ядливи части: Плодовете са богати на витамин С. Годни са за консумация сурови, но са с доста остър вкус. Могат да се направят на желе.

Орех (Juglans regia)

Описание: Дърво, високо до 30 м, с широка, силно разклонена корона. Листата са едри, 20— 60 см дълги, със 7—9 продълговати до яйцевидни или елипсовидни, целокрайни листчета, 5—15 см дълги и 2,5—8 см широки, в основата слабо сърцевидни; към върха заострени. Цветовете са еднополови. Мъжките цветове са събрани в многоцветни, 8—12 см дълги реси. Плодът е сферичен или яйцевиден, с месеста зелена външна обвивка и твърда дървениста, набръчкана вътрешна обвивка, разделен е непълно на 2—4 гнезда, в които е разположено семето. Цъфти април—май.

Разпространение: Културно растение, което се отглежда в цялата страна. По-рядко се среща и подивяло по чакълести и каменливи места в различни райони на страната.

Ядливи и полезни части: Орехите узряват през есента. След разчупването им се достига до хранителната, богата на протеини и мазнини ядка. Отварата от зелените части има антисептични свойства.

Като билка

Действие. Основните свойства на листата, корите и зелената обвивка на плодовете на ореха са противовъзпалително, запичащо, тонизиращо нервната и храносмилателната система. Придава им се и способността да понижават артериалното налягане и нивото на кръвната захар.

Приложение. Те се използуват при извънредно голям брой заболявания както за външна, така и за вътрешна употреба. Листата и корите най-често се прилагат за укрепващи бани при рахит, екземи, възпаления на кожата, на венците, на стомаха, на червата, при бяло течение у жените, хемороиди, кървене, нередовна менструация, опаразитяване с чревни глисти и др. Плодовете се прилагат при захарна болест и други смущения в обмяната на веществата.

Начин на употреба. За вътрешно приложение се приготвя запарка от 1 супена лъжица сухи листа с 250 см3 вряща вода, която се изпива за 1 ден. Външно листата се използуват под формата на от-зара, която се приготвя от 3—5 супени лъжици сухи листа, които се варят 15 мин в 1/2 л вода. Отварата се употребява за промивки и компреси. Пресните листа се прибавят във водата за баня на малки деца (десетина листа за едно къпане).

Папур ( Typha latifolia)

За това растение бях отделил цяла публикация, която можете да прочетете ТУК.

Подбел (Tussillago farfara)

Описание: Многогодишно тревисто растение с тънко, дълго, разклонено коренище. През ранна пролет от коренището израстват 4—15 см високи, неразклонени стъбла, покрити с дребни, яйцевидно ланцетни, кафявочервени листчета. На върха на всяко стъбло се образува по една цветна кошничка, до 2 см в диаметър, с обливка от един ред листчета. Съцветното легло е голо, без люспи и почти плоско. Цветовете са златистожълти, крайните са езичести, а средните— тръбести. Плодовете са тясно цилиндрични, ръбести, на върха с хвърчилка от многобройни власинки. След прецъфтяване стъблата загиват и едва тогава са появяват листата, разположени в розетка. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10—20 см в диаметър, в основата сърцевидни, неравномерно, вълнообразно, едро назъбени с червенокафяви зъбчета, отгоре зелени, голи, отдолу— бяло напластени. Цъфти от февруари до април.

Разпространение: Расте по влажни места, най-често по изкопи и насипи, край брегове на реки и потоци, а също из влажни ниви из цялата страна.

Ядливи и полезни части: Подбелът е многофункционално растение, от гледна точка на оцеляващия. Неговите млади цветни пъпки и листа могат да бъдат прибавени към салати. Листата могат да бъдат изсушени и използвани под формата на отвара, като антисептик или чай. Те могат също да бъдат и изгорени, за да се получи подправка, заместваща солта, но соленият й вкус е по-слаб от този на въглен. Когато се движите из гъсталаците, това е едно от лечебните растения на древният войн: ако имате порязване или рана, можете да я обработите, като измиете едно листо от подбел и след като го размачкате, го поставите върху раната в ролята на антисептик. Всъщност древният метод да направите това е, като сдъвчете добре листа и изплюете сока върху раната.

Като билка

Приложение. Използуват се за лечение на ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси на белия дроб. Дрогата се употребява още за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, като апетитостимулиращо и подобряващо
храносмилането средство. Използува се и при възпалителни заболявания на пикочните пътища. В народната медицина е популярно налагането на пресни листа от подбел върху рани, язви, циреи, а под формата на лапи от счукани пресни или сухи листа — за лечение на кожни заболявания, възпалени разширени вени на краката, мазоли и др. Сухите листа се използуват още за пушене при задух (бронхиална астма).

Начин на употреба. Две супени лъжици дрога се залива с 500 см3 вряща вода и след изстиване запарката се прецежда. Изпива се за 1 ден.

Паламида (Cirsium spp)

Описание: Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки. Стъблото високо до 150 cm. Цветовете са еднополови. Горната разширена част на венчетата на разсечена до основата на 5 дяла. Цъфти през месеците от май до октомври.

Разпространение: Пустеещи места, край пътища и в посеви. Установен е в цялата страна 0 до 2000 m надморска височина.

Ядливи и полезни части: Независимо от своите бодливи листа и стъбла, паламидата е ценен източник на дива храна: свежите млади стъбла могат да бъдат обелени и консумирани сурови, а младите листа могат да бъдат сварени като зеленчук (губят бодлите си, когато се сготвят). Подобно на репея, паламидата също е двугодишно растение: корените от първата година на растението могат да бъдат обелени и консумирани сурови, или по-добре – добавени към яхния. Една от най-необикновените храни, добивани от паламидата, са цветните основи на обикновената паламида (Cirsium vulgare). Те могат да бъдат открити, като цветната пъпка се отвори и се достигне до цветната основа, която е с кремаво-бял цвят, който бързо изчезва при излагането й на въздух. Това е вкусна храна, по вкус приличаща на ядка. Фибрите в стъблата на паламидата стават за изплитането на върви.

Пащърнак (Pastinaca sativa)

Описание: Двугодишно до многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 50-100 cm. Листата до 35 cm дълги, просто пересто наделени. Главните лъчи на сложния сенник 4-20 на брой, 1,5-5 cm дълги, нееднакви, без обвивка от листчета в основата си. Сенниците с 6-15 цвята. Венчелистчетата са жълти. Плодовете елипсовидни, слабо издути или закръглени. Цъфти през месеците май – август.

Местообитание: По влажни тревисти места, край пътища. Отглежда се и като културно растение. Установен е във всички флористични райони, от 0 до 1500 метра надморска височина.

Ядливи и полезни части: Отглежда се и е известен като културно хранително растение още от древността. Коренищата му са годни за консумация сурови или сварени, а листата за подправка.

Риган (Оriganum vulgare)

Описание: Многогодишно тревисто растение с късо, пълзящо коренище. Стъблата са 30—80 см високи, изправени, четириръбести, в горната част разклонени. Листата са срещуположни, с дръжки, продълговато яйцевидни, 1—4 см дълги, целокрайни или неясно назъбени, на върха заострени, отгоре тъмнозелени, отдолу сивозелени. Цветовете са много дребни, светлочервени или розововиолетови, разположени в пазвите на керемидообразно припокриващи се виолетови прицветници. Събрани са по 5—25 в класовидни групи, които образуват щитчета, а от тях се формира сложно метличесто съцветие. Чашката е тръбеста с 5 зъбчета. Тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви закръглено яйцевидни орехчета. Цъфти от юли до септември.

Разпространение: Расте из храсталаци, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна докъм 1600 м надморска височина.

Ядливи и полезни части: Сладка на вкус билка за яхния. Отварата се използва против кашлица и коремни оплаквания. Сдъвканите листа облекчават зъбобола.

Като билка

Действие: Поради съдържанието на етерично масло риганът притежава антисептично, отхрачващо, антиспастично и успокояващо нервната система действие. Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези, засилва перисталтиката на червата, възбужда апетита.

Приложение: Билката се употребява като потогонно, успокояващо кашлицата и отхрачващо средство при остри катари на горните дихателни пътища, при бронхит, трахеит, бронхиална астма, коклюш. Влиза в състава на различни гръдни чаеве. Използува се още при атония и газове в червата, спазми на стомаха и червата, чернодробни и жлъчни заболявания. Поради успокояващото му действие върху централната нервна система намира приложение в народната медицина при нервна възбуда, безсъние, главоболие, полова възбуда. Външно се прилага под формата на бани при кожни заболявания – екземи и др.

Начин на употреба: Приготвя се чай от 1 кафена лъжичка дрога и 200 см3 вода, който се вари 5 минути и се пие топъл. За еднодневна доза се приготвя запарка от 2 чаени лъжички дрога и 50 см3 вряща вода, която кисне 2 ч, след което се прецежда. Пие се по 1 винена чаша 3—4 пъти дневно преди ядене. За външна употреба се вари 100—200 г дрога с 2—3 л вода в продължение на 10 мин. Прецежда се и се прибавя към водата за къпане.

Сагитария, Стрелолист (Sagittaria spp)

Описание: Водно растение, чиито листа са с характерна стреловидна форма.

Разпространение: Расте в езера и блатисти местности в тропиците и умереният пояс.

Ядливи и полезни части: Това растение е много важен източник на храна за оцеляващия. Грудките му могат да бъдат събирани от тинестата кал, в която растат, от есента, до началото на пролетта. Древният метод за това е, като газите в нея и използвате босите си крака в ролята на опипващи „ръце“. Това не винаги е свързано със мръзнене, както можете да си помислите, тъй като тинята в езерцата е пълна с разлагащ се хумус, и обикновено е чувствително топла. Когато повърхността е скована в лед, то импровизираното гребло може да е доста по-ефективно. Грудките обикновено са малко по-дребни от топка за голф. Не са вкусни, когато са сурови, но са много апетитни, когато са сготвени. За да ги сготвите, процедирайте както при картофите: сварете, изпечете, изпържете, направете ги на пюре и т.н.

Слива (Prunus domestica)

Описание: Овощна култура, но понякога може да се срещне и сред дивата природа. Със същото име се нарича и плодът на дървото. На височина сливата израства между 3 и 8 м. Цъфти рано напролет (март-април) с бели цветове, които се появяват още преди самите листа.Плодовете узряват края на лятото,началото на есента(август-септември). Плодовете ѝ са тъмносини, продълговати или със сферична форма, покрити с тънка ципа и съдържат костилка, която обикновено е горчива.

Ядливи и полезни части: Нейните месести, леко кисели плодове са чудесни за ядене. Костилката не се яде, но месестата част може да се консумира сурова или сготвена. Може да се изсуши. Така се превръща във чудесна суха закуска за из път. Може да бъдат направени и на мармалади.

Синя жлъчка, Цикория (Cichorium intybus)

Описание: Многогодишно тревисто растение с месест вретеновиден корен. Стъблата са ръбести, изправени, 30 —120 см високи. Приосновните листа са събрани в розетка и са неправилно вълновидно пересто изрязани на триъгълни дялове, а стъбловите са ланцетни, полустъблообхващащи. Цветните кошнички са единични или по няколко заедно, с къси дръжки или почти приседнали в пазвите на стъбловите листа. Обвивката на цветните кошнпчки е от два кръга листчета. Всички цветове са езичести, светлосини, рядко бели или розови. Плодът е с 5 неясни ребра и коронка от 1—2 реда къси люспици. Всички части на растението са с млечен сок. Цъфти от юни до октомври.

Разпространение: Расте по сухи тревисти места, край пътища и изкопи, като плевел из окопните култури и стърнищата и като бурен по рудерализирани места из цялата страна.

Ядливи и полезни части: Най-използваната част на синята жлъчка е удебеленият корен, който изпечен до кафяво и след това смлян, се превръща в заместител на кафето. Това „кафе“ е доста горчиво. В Европа корените се отглеждат специално на тъмно и топло място, а израстналите от тях безцветни стебла са част от популярна салата. Можете да постигнете същият ефект, като събирате листата, които „изчезват“ под земята. Зелените свежи листа на растението могат да бъдат сварени като зеленчук.

Като билка

Действие. Тонизиращо храносмилателната система, апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, слабително. Има известно диуретично действие.

Приложение. Дрогата се използува както другите съдържащи горчиви съставки растения за стимулиране па храносмилането – засилване на секрецията на жлъчка, стомашен и чревен сок от активиране перисталтиката на червата. Билката у нас най-често се прилага като жлъчегонно средство при жълтеница, камъни в жлъчния мехуp, лошо храносмилане, атоничен запек, хронични бъбречни възпаления и камъни в бъбреците, за стимулиране обмяната на веществата и др. Употребява се и външно при кожни пъпки, цирей и др. От корените на цикорията се приготвя заместител на кафето.

Начин на употреба. От стръковете се приготвя запарка, като 2 чаени лъжички стрита билка се залива с 250 см3 вряща вода. Запарката се изпива за 1 ден (стимулира жлъчната секреция). От корените също може да се направи запарка, която има очистително действие.

Самобайка (Glechoma hederacea)

Описание: Дребно тревисто растение с цветове, подобни на тези на лавандулата. Едно от първите пролетни цветя. Цъфти от март до юли.

Разпространение: Из цялата страна. Расте из сенчести места покрай реки и потоци, по мочурливи места.

Ядливи и полезни части: Когато се изсуши се превръща в силен билков чай. Младите му стръкове могат да бъдат използвани като част от салата, или да бъдат сготвени като добра добавка към супи и яхнии.

Като билка

Действие. Отхрачващо. Билката облекчава възпалителните заболявания на горните дихателни пътища. Добре действа и при бронхиална астма. Притежава пикочогонно действие. В народната медицинаа се употребява като общоукрепващо средство, заедно с бял равнец, коприва и жиловлек. Спомага за бързо заздравяване на гнойни рани.

Приложение. При кашлица, бронхит, бронхопневмония, бронхиална астма, гастрит, възпаление на венците, липса на апетит, затруднено уриниране, отоци, като общотонизиращо средство, за увеличаване на кърмата.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка ситно нарязана билка се запарва с 1 водна чаша вряща вода. Престоява 1 час. Изпива се на 3 пъти. Топли лапи помагат при мъчно заздравяващи рани, циреи и др.

Моля да коментирате само растенията, които са включени в тази част от поредицата! Както казах общият им брой е около 100, така че е много вероятно ако искате да коментирате някое друго полезно растение, то да бъде включено в някоя от следващите публикации. Да не разводняваме коментарите!

« Четвърта част | Шеста част »

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








10 коментара

  1. Сред дивата природа ореха и сливата се срещат . Има диви дървета и питомни .За туриста са ценни.
    -ядката на ореха , има повече хранителни вещества и от месото. Листата и плодовете съдържат йод , който помага на мозъка да мисли и да запомня. Дезинфекцията е ясна, но може би някои не знаят , че от обелките на плода и от цветовете се прави естествена,трайна кафява боя. На село преждите и сега се боядисват така. Един по-светъл брезент или бял памучен плат също може да се боядиса. Мога да опиша как се боядисва , ако някой го интересува – преди време правех разни опити.
    Катериците,порове,плъхове и други животни ги събират в леговищата и хралупите си за запас. При влажни условия плода плесенясва, защото не е херметичен.
    -сливата се яде ,но дивите (т.нар. джанки) са много кисели. В костилката има ядка , която също става за ядене . Някои дървета имат шипове ,които могат да послужат за шило , остър връх и т.н.

  2. anjsan ще , ще ми е интересно да опишеш боядисването и опитите които си правил. Ама по-добре ще е в форума, за да не разводняваме статията 😉

  3. Едно уточнение за Цикорията. Не е напълно равностоен заместител на кафето защото не съдържа кофеин. Затова се използва в много от безкофеиновите „кафета“ които се продават по магазините.

    • Като казвам „заместител“ имам предвид не действието, а вкуса и вида. Много искаш кафе, ама няма – правиш си от корени на цикория. 😉 Поне тия две прилики ще залъжат някак влечението.

  4. Поздравления Стояне! Идеята да ни запознаеш с полезните качества на дивите растения се оказа направо златна.Излиза ,че дори да попадне човек в най-дивия, дори опустошен от човешка намеса или бедствие,пущинак все ще намери храна.За някои растения бях подочувал по нещичко ,други макар и известни съдържат неподозирани възможности а трети за мен са направо откритие .Най-искрените ми благодарности!

  5. Браво Стояне! Искренно се радвам на сайта ти. Поздравления! За пръв път намирам на едно място толкова разностранна и интересна информация. Непременно ми се обади на имейла защото искам да ти пратя някои неща а също така и книгата „10 писма до Робинзон“на В.И.Сафонов Съжалявам, но не виждам друг начин да се свържа с теб

  6. Шапка ти свалям човече! Страхотна работа! Всичко е добре и с мярка направено. Браво!

  7. стояне искам да те питам имаш ли книгата “атлас по ботаника“ на „народна просвета“

  8. Моите поздравления за цялото усърдие, с което е съставен този внушителен списък. 🙂
    Едно незначително допълнение към Стрелолиста:
    Когато се приготвят грудките му, добре е да се обелят (няма значение дали преди или след вренето/печенето), защото ципата, с която са обвити, горчи.

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: