xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Русенски Лом – 29-30.12.2009

| коментара 36

Поглед над каньона - Орлова чука, 29-30.12.2009

Стъпил съм на ръба на скалите. Под мен е дълбоката пропаст на каньона. На дъното му се вие река Черни Лом, мътна от скорошните дъждове и топенето на снега. В Русенски Лом сме. На 50-тина метра под нас, в скалите, се намира входа на втората по дължина пещера в България – Орлова чука (13 км!). Слънчев декемврийски следобед. Скалите са огрени в топлите цветове на ниското зимно слънце. Долу, в ниското, след завоя на реката се вижда борова горичка. Там някъде трябва да си направим бивак.

Това беше отдавна планувана разходка. Жалко само, че ще бъде малко по-кратка, от колкото я замисляхме в началото. Трябваше да включва 2 нощувки и поне 2 дни, но покрай празниците времето никога не стига. 🙂 Тръгнах от Шумен в 10:30 на 29-ти декември. Пристигнах в Русе около 12:20. Там трябваше да ме чака Николай – един приятел, с който се запознахме покрай блога ми. От автогарата направо поехме с колата му в посока гр. Две могили. Разстоянието до там е около 25 км.

Поглед над каньона - Орлова чука, 29-30.12.2009

На 2-3 километра преди началото на селището е отбивката за хижата до пещерата Орлова чука. Не засякох по кое време сме там, но трябва да е било малко след 13 часа. На паркинга се преобличаме и стягаме набързо багажите. Беше голямо мъртвило докато стигнем до паркинга, но точно когато си мислехме, че ще сме единствени, и се появиха микробус и лека кола. От микробуса под звуците на модерни руски песни се изсипа една сурия народ, който се оказаха някакви пещерняци, между които имаше и руснаци. Те също започнаха да навличат екипировката си. Е, успокоихме се, че вероятно ще са тук само заради пещерата, и няма да огласят много-много района.

Хижата - Орлова чука, 29-30.12.2009По пътеката - Орлова чука, 29-30.12.2009

Прекосяваме широката поляна пред хижата и тръгваме надолу по пътеката. Спираме се тук там по скалите, където гледката надолу е много добра. Почвата е доста влажна, както и всичко наоколо. На един от завоите вървим върху стар римски път, чиито коловози са изсечени в скалата. Прекосяваме 20-тина годишна борова горичка и малко гъсталаци от акациеви издънки и сме вече на равната поляна на северният бряг на реката. Сядаме до една стара върба да починем. Мислехме, по възможност да прекосим реката, за да отидем в по-гъстата гора отсреща, но тя е прекалено широка и дълбока, със стръмни брегове, а и наблизо няма мост. Ще трябва да си останем от тази страна.

Скалите - Орлова чука, 29-30.12.2009Поглед над реката - Орлова чука, 29-30.12.2009Западният ръкав на каньона - Орлова чука, 29-30.12.2009

Решаваме да си направим супа или чай. Моята манерка е празна. Мислех да намеря вода на място. Николай има една манерка и едно шише с вода, общо под 2 литра. Няма да ни е достатъчна, ако не намерим някъде тук. Реката е доста мътна, а бреговете стръмни, така, че решението с копаене на кладенче в брега не е много изпълнимо. В шубраците отстреща виждам петна останал сняг. Това поне е добър източник.

Вадя канчето на манерката си и отивам да събера малко. Снегът е стар и е останалата нестопена част от по-големи преспи. Лошото в такъв случай е, че обикновено в него се концентрира останалата пепел и дребни боклуци, като листа, клечки и т.н. Трудно ми беше да отделя най-чистата част. Е, нали поне ще се превари. Сетих се, че нагоре по скалите видях бистри басейнчета със снежна и дъждовна вода, които биха били идеален вариант, но сега не ми се връща чак до там.

Като за по-бързо, а и за тест, използваме джобната печка на сух спирт (Hexamine), която Николай е взел със себе си. Едно блокче беше достатъчно да разтопи около половин литър сняг, но пък не можа да го кипне. За да не разхищаваме и останалите блокчета, решаваме да използваме Wood Gas печката, която също си нося с мен. Тук вече разбираме, че ще имаме проблем с дървата. Уж са сухостой (чупим сухите клонки направо от дърветата), но са влажни. Усещат се още на допир. Зареждаме печката, но не можем да я запалим. Прекалено са влажни.


Вижте Русенски Лом – 29-30.12.2009 на по-голяма карта

Часът минава два следобед и е най-добре да не губим време в опити да запалим печката с тези дърва, или да търсим по-сухи, защото така или иначе трябва да започваме с организирането на бивака и паленето на същинският огън. Имаме само около 3 часа дневна светлина. Изсипвам снежната вода в манерката си и се запътваме на запад в каньона да търсим подходящо място.

Не много далеч откриваме идеално такова. Там дори стои старо огнище. Намира се на склона, но е малка, почти равна площадка. Е, има наклон, но се намират и равни места. Откъм север сме пазени от самият склон и боровата горичка върху него. От запад сме малко по-открити, но пак сме си по-ниско и се надявам през нощта да няма сериозно въздушно течение. На юг и изток гледката е открита към коритото на реката и отвесните скали отсреща.

Тук ще е бивакът - Орлова чука, 29-30.12.2009Подслонът е почти завършен - Орлова чука, 29-30.12.2009Скалите на отсрещният бряг - Орлова чука, 29-30.12.2009

Подслонът трябваше да е от типа „two-person kennel“, който да изградим почти изцяло от клони и трева. Но понеже времето ни притискаше, а изготвянето на подобно нещо щеше да ни коства доста обикаляне и събиране на материали, то решихме, че и този път няма да стане точно така, както искаме, а ще трябва да импровизираме с платнищата, които си носим. От две дълги и едно по-късо борови стъбла правим тринога, която покриваме с едното платнище, а с другото застиламе.

Получава се нещо като пирамидална палатка, която е отворена откъм едната си дълга страна. Платнището не е достатъчно за да покрием късата й страна, затова насичаме сухи борови пръти и акациеви издънки от близкия храсталак, с които затваряме отвора. Цялото укритие трябваше да изглежда така, но за това се изисква повечко време, с което не разполагаме.

Следва събиране на дърва за огъня. В боровата горичка намираме няколко изсъхнали дървета, които събаряме и насичаме. Завличаме ги до бивака и е време да запалим огъня. Огнището ограждаме с едри камъни, които някой вече е събрал на това място. Начупваме сухи съчки от борови клонки и аз надялквам малко стърготини от тях. Огънят се пали много трудно. Дървесината е влажна. Налага ни се да ползваме няколко лентички гума, за да стане по-бързо. С триона нарязваме донесените дърва на по-къси парчета, за да е по-удобно да ги слагаме в огъня. Те обаче не горят много добре. Личи си, че доста дъжд и сняг са видели в последните дни. А уж не сме ги събирали от земята. Горят вяло и пушат. Не топлят особено.

Огнището е готово - Орлова чука, 29-30.12.2009Огънят - Орлова чука, 29-30.12.2009Котлето виси на триногата - Орлова чука, 29-30.12.2009

Нито съм хапвал, нито пил вода от тази сутрин насам. Време е да помислим за храната. Тъй като сме ограничени откъм вода, а стана вече тъмно и късно, за да я търсим, оризът и банока, който смятахме да правим за вечеря отпадна. Правя тринога от няколко прави пръчки и на едно жило овесвам направена набързо от една клонка кука, за която ще закача войнишкото ми канче. В него разтопявам още около литър сняг и правим супа топчета (от готовите). Николай носи две парчета от някаква наденица, а аз около килограм сурово свинско месо. Правим едни хубави шишове и поне гладни няма да си легнем. 🙂

Да стопим малко сняг за супа - Орлова чука, 29-30.12.2009Да си сгреем ръцете - Орлова чука, 29-30.12.2009Огънят - Орлова чука, 29-30.12.2009

Докато свършим всичко това и часът станал 18 и нещо. Вече си е съвсем тъмно и след малко се появява и Луната. Времето е тихо, с купести облаци. Обикаляме около огъня и говорим за това-онова. Димът се издига почти отвесно нагоре, което предвещава добро време.

Започва да захладнява. Свалям часовника си и го закачам на една клонка на около метър и половина над земята. Искам да видя колко хладничко ще стане. Имам желанието да е поне няколко градуса под нулата. Някъде от скалите нагоре се чува зовът на бухал. Малко по-късно по отсрещните баири надига вой цял хор от чакали. От нашата страна обаче всичко изглежда безжизнено. Явно няма да ни навестяват животни тая нощ. 🙁

Времето напредва, а с него падат и температурите. Огънят не топли кой-знае колко, нищо, че го зареждаме постоянно с дърва. Те повече тлеят, отколкото горят. За да се стоплим се редуваме да режем с триона дългите борови стъбла на около 30 сантиметрови цепеници. Доста добре се отразява! Тревата и вещите ни започват да блестят, когато ги осветиш с фенерчето. Образува се скреж.

Небето се изяснява и Луната грейва със пълната си сила. Само няколко дни преди пълнолуние е, а въздухът е толкова кристално чист, че всичко наоколо се вижда съвсем ясно. Скалите отсреща заблестяват на лунната светлина и заприличват на покрити със сняг горски склонове.

Тревите се покриват със скреж - Орлова чука, 29-30.12.2009

Отивам до съседната поляна за да събера още едно котле сняг. Взех челника, но не след дълго го изключвам. Няма смисъл от него. Всичко се вижда. Мога и книга да чета на тази светлина. Преминавайки през боровата горичка се наслаждавам на промъкващите се през короните лунни лъчи, които осветяват на снопове леката мъгла във въздуха и чертаят сребристи петна по горският под. Толкова е тихо, че можеш да чуеш и мишка, ако пробяга по сухите борови иглички.

Преставам да следя времето и не мога да кажа със сигурност кога сме решили да си лягаме. Може би когато часовникът ми почна да показва температура някъде около -3 градуса. По-късно, вече вкъщи, щях да разбера, че той показва с около 2 градуса по-топло (засичах го с други два), така че е било около -5. Първоначално решаваме да спим като заредим огъня с няколко цепеници, които да го подържат, и си настроим аларма за събуждане след около час и нещо.

Понеже платнищата са полиетиленови, още от начало решихме огънят да е по-далечко от подслона, за да си нямаме ядове с по-буйни пламъци и искри. То такива така и не видяхме де, но огнището си остана по-далеч от необходимото, та да го ползваме като отопление през нощта. По тази причина с помощта на едно миларово фолио закрихме останалият отвор с надеждата поне малко по-топличко да стане вътре.

Подготвяне на постелята - Орлова чука, 29-30.12.2009Времето тече бавно - Орлова чука, 29-30.12.2009Закриваме подслона с миларово фолио - Орлова чука, 29-30.12.2009

Първите два-три часа сън минават лесно и поне за мен неусетно, но след 2:00 часа след полунощ започва да става наистина хладно. Около 2 и нещо ставаме да се поразтъпчем, да се посгреем около огъня и да решим как ще процедираме до сутринта. Моят спален чувал що-годе се държи добре, но този на Николай е малко тънък за зимни температури. Решавам да спим на смени от по 2 часа, като този, който спи, ще влиза в моя чувал, а отгоре ще се завива с по-тънкия.

Първо ще будувам аз – от 3 до 5 часа. Не знам защо, но това са може би 2-та най-бързо изминали нощни часове, които помня. Обикновено да си буден среднощ в гората означава мъчително бавно течащо време, но сега не беше така. Режа дърва за огъня, разхождам се по замръзналата, блестяща от скреж поляна, взирам се в пламъчетата на огъня… Дори за миг не ми се е доспало. Може би заради освежаващият въздух – към 5 часа видях, че температурата е вече под -4 градуса (разбирай под -6). Часовникът ми се е сдобил с искрящ бял „кожух“ от скреж, а водата в манерките е с плуващи в нея парчета лед. 🙂

Замръзналият часовник - Орлова чука, 29-30.12.2009

Към 5 и 20 събуждам Николай и заемам неговото място. Унасям се бързо, но усещам, че вече е по-трудно да се затоплиш в чувала. Към 7:30 той ме събужда и усещам, че краката ми са леко вледенени. Другият път трябва да си взема търлички. 🙂 Навън е вече светло и слънцето е огряло върховете на скалите отсреща. При нас е още сянка и всичко наоколо е побеляло от скреж. Студът е все още същият, а термометърът малко преди да стана е показвал -5 градуса (с поправката около -7).

Заскрежена утрин - Орлова чука, 29-30.12.2009Слънцето огрява върховете на боровете - Орлова чука, 29-30.12.2009На замръзналата поляна - Орлова чука, 29-30.12.2009

Николай се пъхва отново в спалните чували да си доспи, а аз се заемам с огъня и с малка разходка покрай реката. Свалих едно сухо дърво, което предполагам ще гори по-добре, и ще направи повече жар от влажните борови цепеници. Високата суха трева е налягала от скорошните снегове и ветрове и сега е замръзнала под формата на нещо като килим. Вървиш върху нея и чуваш как скърца и се чупи. Търсих дали в реката не се влива някое по-бистро поточе, от което да напълня вода, но не намерих. Пак ще трябва да топим сняг.

Притихналият лагер - Орлова чука, 29-30.12.2009

Връщам се в лагера. Слънцето вече огрява склона над него. Не след дълго лъчите му стигат и до нас. Скрежът изчезва бързо и въздуха чувствително се затопля. Събличам част от дрехите си. Стопявам още малко сняг, та да има за супа. Закуската е телешка супа и шишчета свинско месо. Явно за нещо повече пак няма да ни остане време.

На замръзналата поляна - Орлова чука, 29-30.12.2009Скалите на другият бряг - Орлова чука, 29-30.12.2009Скалите на другият бряг - Орлова чука, 29-30.12.2009

Сега се сещам нещо, което кой знае защо не ми мина през акъла снощи. Дървените чепове от старите клони на боровете съдържат в основата си голямо количество смола и горят учудващо дълго със силен пламък. Начупваме малко и огънят се разгаря силно. Ако бяхме направили това снощи, щяхме да имаме силен топлещ огън но… Другият път! 🙂

Панорама от замръзналата поляна - Орлова чука, 29-30.12.2009

Докато приберем багажите и станало време да си тръгваме. Жалко само, че нямахме време да разпръснем камъните от огнището и дърветата от лагера. Е, ако решите да посетите мястото, ще са ви от полза при направата на бивак ;).

Автобусът ми за Шумен е в 14:00, а успяваме да тръгнем с колата малко след 13:00. Наложи се малко да побързаме, но все пак стигнахме навреме и успях да го хвана. В къщи съм си малко преди да се стъмни. Добро излетче се получи. Е… не стигна времето за всичко, което си бяхме наумили, но пък и така не беше зле. Другият път повече! 🙂

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








36 коментара

  1. Браво за разходката! Пожелвам ти още много такива, а и по-добри за през новата 2010 г. Поздрави!

  2. Чудесно! 😉 Кажи за платнищата, че на снимките не се вижда добре – какви използвахте?

  3. Русенски Лом е невероятно кътче от България! Ако ти е харесало през зимата, значи просто трябва да го посетиш и през пролетта. И задължително с фотоапарата!

  4. Така като гледам супер сте си прекарали , а и с другар до себе си е още по-хубаво ! Поздрави!

  5. Студът е все още същият, а термометърът малко преди да стана е показвал -5 градуса (с поправката около -7).

    Какво имаш предвид с поправката

    • Ми че след 2 дена разбрах, че термометърът на часовника ми показва с 2 градуса по-топло, т.е. видях го, че показва -5, значи е било -7. 🙂

      Ама май малко неточно съм се изказал. Като казвам, че студа е все същия, имах предвид, че си е пак студ. Иначе дори малко по-студено си стана. 🙂

  6. Прочетох цялата статия и разбрах защо кой не чете пита

  7. Щеше да е супер ако беше направил клипче … Пролетната ваканция (~ 1.04.2010 ) ще ходим в Комунари. Ще преспим 3-4 вечери в гората, която е на 4 км от самото село… без храна, без вода – НИЩО ! Та да видим какво мога сам…

  8. Ахаха, колко е малък светът:) Струва ми се че тези в микробуса са били същите, с които посрещнахме Нова година:)
    Аз ен съм ходила много по Лома, но това, което съм виждала е много хубаво.
    Напролет още такива разходки ти пожелавам:))

  9. Да Случайна, как може пък точно тия, дето видяхме, после да празнуват с вас Нова година! 😆

    П.П. Все така на руски песни ли го карахте и тогава? 😉

  10. Поздравления ! А ще драснеш ли няколко думи за екипировката ви (облеклото по конкретно) и впечатления ? Благодаря предварително.

  11. Аз бях със Стоян там 🙂
    Облеклото ми беше термо бельо от мерино вълна, 2 чифта дебели вълнени homemade чорапи, 3-сезонни високи обувки Netwalk, полиестерен тънък панталон, 3 полара и скиорско яке. Спалният чувал някакъв за 20 лв. от Практикер със сигурно екстремна граница над нулата…. 😀
    Това обаче се оказа крайно недостатъчно/неподходящо за температурите там през нощта…
    Отделно носех брадва, нож, мултитул, Victorinox, платнище, кухненски прибори и посуда и т.н.

  12. Браво,за страхотната разходка !

  13. Браво, момчета! Относно топлото. Огъня, който сте запалили и да гореше добре нямаше да ви стопли заслона. Много е настрани от входа (че е далеч ясно защо, казвам в страни) и няма екран в противоположната страна. Така почти всичкото топло отива някъде из околността.

    Интересно как би се държало едно огнище тип Дакота в укритието с комин извън него (малката дупка). Иначе ето няколко изпитани метода за отопление:

    1. Едно портативно барбекю с дървени въглища върши повече от перфектна работа. Продава се във всяка бензиностанция. Представлява алуминиева, по-скоро от дебело фолио, тавичка заредена с дървени въглища и подпалки. Има даже и скара от дебела тел. Пробвал съм го в палатка. Гори около 12 часа и не иска грижи след като първоначално се разпали добре. Това само като споделен опит. Разбирам, че сте отишли на диво бивакуване с цел сървайвър.

    2. В канчето се слага вода. След като заври се пресипва в пластмасово шише от кока кола. Шишето се поставя в спалния чувал и служи за грейка. Изпитано е. Дори сутринта шишето е все още топло, а и имате преварена вода за следващия ден. Специално внимание към шишето да не стане фал и някой да се изгори. Бутилките от кока кола издржат на високи температури. От други питиета може и да издържат, може и да се стопят. Затова внимателно. Хубаво е да се пробва преди нощувката. Алуминиева манерка би свършила перфектна работа стига да има добре уплътняваща винтова капачка.

    3. Важно е да се топлят тези части от тялото където има най-силно кръвообращение. Топли чорапи и плетена шапка на главата вършат чудеса. Oxigen сподели, че сте имали вълнени чорапи. Пробвайте следващия път с шапки. Няма да повярвате колко по-топло е. А съчетано с шише гореща вода в чувала може и да се поизпотите даже.

    Това е от мен. Успех в следващите скиторения! 🙂

    • Hobo, огъня въобще не сме го брояли за отопление на подслона. Затова освен далеч, е и в страни. Там беше най-подходящото място. 🙂 Дори не очаквахме да е много студено, затова и отразяващ топлото екран нямаше. Ако разчитахме на огъня за топло, вероятно щяхме да напрвим някой от дългите огньове (от дълги трупи, като нодя например), както и екран ама…

      Иначе шишета дето да пълним с топла вода така или иначе нямахме. Николай предложи да си вземем в подслона някой друг камък от огнището, ама аз не исках да се цапаме, а и да рискуваме изгаряне на екипировката. А между другото тия камъни така ги бяхме наредили, че заедно с изправените зад тях дърва за сушене, образуваха нещо като малък топлоотразителен екран.

      За Дакота огнище – ми не знам… вероятно няма да топли много. Освен самата тръба от комина де, ама пък и такава нямахме… Това барбекю, дето казваш, може да се пробва някой път.

      А вълнени шапки имахме! 🙂 Без тях няма как просто. Абе като цяло не мога да кажа, че е било много студено. Поне аз студ не усетих много. Не съм треперил въобще. Само ми захладняваше отвреме-навреме. Кофти беше само сутринта, когато краката ми бяха позамръзнали, и като нахлузих замръзналите обувки, доста време ги чувствах ледени.

  14. Значи да се застраховам. ВНИМАНИЕ с барбекюто! Когато се ползва в палатка, задължително да се осигури добро проветрение. Дървените въглища отделят малко въглероден двуокис, но не се знае колко са истински и какви лепила са ползвани, ако са брикети. В нашия случай входа на палатката и отдушниците бяха широко отворени. Дори и така е комфортно топло и в същото време без риск от задушяване. Тези 12 часа горене са с перфектни дървени въглища. Уцелвал съм и едни, които много пушеха и горяха само 5-6 часа при това искаха постоянно някой да им бае, тоест да ги разбърква в тавичката иначе гаснеха.

  15. Това с обувките наистина е много неприятно. Виж какво казва по въпроса Никола Миронски за един техен зимен преход из Рила през далечната 1931г.

    „Решихме да спим с обущата, разбира се, добре почистени от снега и с разхлабени връзки. Мъчно бихме обули сутринта вдървените обувки.“

    Ето целия разказ:
    http://moiteplanini.com/story/rilski_maraton.html

    А тук са всичките му пътеписи все от тия години, когато още не е имало хижи в планините. Интересно е да се четат защото в някои от тях се споменава за екипировката им. Ако не бях прочел с какво са били без гортекс не бих излязъл от къщи. 🙂
    http://moiteplanini.com/story/index.html?user_id=203

  16. Днес си купих като твоя спален чувал „имаше цяла публикация за него“ .Имаше три различни дебелини и аз си взех средната. С него ли беше на излета. Поздрави

    • Ако за ТОЗИ чувал става дума – да, с него бях. То аз и нямам друг де. 🙂 Е… ако не се брои един летен, който пък по обем и тегло си е почти същия като този, така че без да се замисля си вземам пак него. 🙂

  17. Преди време спахме на Витоша зимата без палатка, само с огън. Тогава нямахме спални чували, т.е. имахме от тънките български (други май не се продаваха тогава??), които вършат работа за лятото, ама за зимата все едно си без чувал, плюс одеала тип „офицерски“.
    Беше снежно, с 20-30 см. сняг и студеничко, макар и поносимо; все пак на височина ок. 1400 м. в планината не е много топло. 😉 Опитахме нещо като нодья – не се получи съвсем, защото се разместваха стволовете, но горе-долу стана. Абе спахме си… 😉

    Чувам добри отзиви за поларените одеала и смятам да си взема едно.

  18. Това с обувките е много интересно. А дали могат да се затоплят някак преди да се обуят? С топли камъни, или с онези самозагряващи се пакетчета…

  19. Какви точно поларени одеала?

    • Black Wolf, колчета на нодья-та слагахте ли (да придържат стволовете)? За поларените одеала и аз подочух. Даже мислех да се разтърся за добра оферта, ама…

      Случайна, като побягаш и поскачаш малко с обувките покрай огъня, и се стоплят. 🙂

  20. Тази събота бях в Практикер София, и мернах че имат промоция на поларени одеала (цената за съжаление не запомних). Гледам че ги няма в брошурата им, явно промоцията е само за софийският им магазин.

  21. Не са скъпи поларените одеала – 20-30 лв. Има и по 10 лв., ама са явно детски.

    Освен това има завивки от микрофибър – от него се правят якета, канадки и други зимни връхни дрехи. Има и такива одеала – също в рамките на 20-30 лв. Не знам доколко са удачни.
    Мисля, че едно поларено одеало вътре в чувала върши добра работа, а и го запазва.

  22. Моите почитания за пореден път Стояне!Кураж се иска за такива преживявания ;)На 30 декември бях на вила в планината (Козница) и си спомням много добре синята луна, а описанието на луната, което си написал съвпада точно със спомените ми 😉

    Само 1 въпрос (приеми го като от лаик)!Защо не си взе повече вода при положение че знаеш че си за 2 дена там!В смисъл знам че е по-душевно когато сам си я намериш, но е в пъти по-опасно да си без вода, а и да рискуваш със замърсена 😉

    Поздрави!

    • Dip4ikov, когато знам, че в района в който отивам, има река, съм сигурен, че проблеми с водата не може да имам. Аз от Дунава пих, че от тази ли. 🙂 А по снимки от предходните няколко дни се предполагаше, че в каньона има останали преспи сняг. Въобще не съм се и съмнявал, че мога да остана без вода. Иначе със сигурност бих напълнил всичко, което имам в себе си. Верно, че беше недостатъчна за да сготвим нещата, които мислехме, ама то за това ние сме си виновни – нито разтопихме достатъчно, нито пък сколасахме с времето, та да стане. Водата наистина беше леко в недоимък. Средно сме изпили за това време по около 2 литра на човек, при необходимите 3-4, но… сървайвъл все пак. 🙂

  23. Да, прав си че за тръпката си залужава, пък и съм сигурен че сте достатъчно подготвени за оцеляване!Мерси за отговора 😉

    P.S.Платнищата, които ползваш са наистина добри и на добра цена 😉

  24. Много хубава история и доста поучителна. 🙂 ЧНГ! Успехи и здраве! Лина.

  25. Открих сайта на Русенски лом – http://www.lomea.org

  26. Русенски Лом е прекрасно място! Ако знаехме за това, че ще има ентусиазти за спане на открито, можеше да се включим и ние (членове от ТД „Сексагинта Приста“). Като се позатопли още малко, можем да го комбинираме със спускане с каяци по реката.

  27. Е направо се разчуствах от разказа. Това ми напомня на моят разказ за Една екзотична разходка до Тевно езер

  28. Pingback: Среща в Русенски Лом – 28-30 април 2012 г. | xenos::bushcraft

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: