xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Фотоотчет – 24 януари 2010

| коментара 11

По пътя ; Фотоотчет - 24.01.2010 ; 1/34

Реших да направя нов тип публикации в блога ми. Общо те ще се наричат „Фотоотчети“. От време на време си правя кратки разходки, които не са нещо особено и не заслужават особен разказ за тях, но пък успявам да направя някоя интересна снимка, или пък да тествам нещо ново, да открия друго… абе всякакви такива дреболии. За да не се губят, или пък да им търся място в другото съдържание на блога, просто ще си ги пускам така – множество снимки с кратък текст.

Първият от поредицата фотоотчети ще е за разходката ми по платото миналата неделя (24.01.2010).

Времето беше прекалено хубаво, за да се проспи вкъщи. Е… „хубаво“ казано условно, защото температурите бяха около -11 – -12 градуса, а до умереният северен вятър сигурно ги правеше да изглеждат към -20. Снегът – до коляно, а пътеки нагоре нямаше. Поне беше слънчево. 🙂

Снегът е до коляното ; Фотоотчет - 24.01.2010 ; 2/34 Фотоотчет - 24.01.2010 ; 3/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 4/34

Излязох в от къщи около 9 и нещо. Изкачването по познатия маршрут над вилната зона ми отне около 2 часа за някакви си 2 км. Газенето в сняг до коляното и из баир нагоре не е особено приятно занимание. На места правех почивки за по минута-две през 50 метра. Въпреки сериозно минусовите температури, успях да се поизпотя на няколко пъти. Това беше и една от причините да не напредвам особено бързо – гледах да избягвам прегряването, че да не се простудя.

Фотоотчет - 24.01.2010 ; 5/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 6/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 7/34

Всъщност една от причините да изляза из гората, беше и за да пробвам част от зимната екипировка, за която писах. Гетите се справиха отлично в дълбокия сняг. Въобще не ми пукаше къде и как се ровя из него. След като се прибрах бях много доволен, че чорапите и обувките ми бяха също толкова сухи, колкото преди да тръгна. Ръкавиците също се представиха отлично. Страшно топли са.

А като цяло бях облечен така: блузата от основният слой, блуза от акрил и вълна, поларен клин и поларът „Champion“, военният клин с подплатата, термо-якето, якето от GoreTex, вълнена шапка (която замалко смених с балаклавата) и арктическите ръкавици. 🙂

Фотоотчет - 24.01.2010  ; 9/34

Малко преди обяд успях да се кача на познатите поляни близо до Ченгелтабия. Мислех да отида някъде по-далеч, но като се замислих колко „бързо“ стигнах до тук, май най-добре щеше да бъде да похапна и да поседя някъде наоколо, преди да си тръгна обратно по утъпканата вече пътека. През лятото колкото и да си представям и да знам, че наоколо няма никой, при вида на поляните без следа от нито една стъпчица, това е къде-къде по-убедително. 🙂

Фотоотчет - 24.01.2010 ; 8/34

Набутвам се в близкият дол, където високите дървета предлагат по-тихо местенце. Утъпквам си малка площадка, на която да запаля огъня. Мързи ме да разровя снега до почва, затова паля огъня върху скара от сухи клонки. Така няма да загасне след разгарянето си, а в момента, в който скарата прогори, снегът отдолу вече ще се е стопил и ще е гола земя.

Фотоотчет - 24.01.2010 ; 10/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 11/34Огънят ; Фотоотчет - 24.01.2010 ; 12/34

Паленето на огън в студено и снежно време не винаги е лесна задача, но ето една малка хитринка, която използвах: Направих си стандартното „типи“ върху скарата. Намерих парче кора от половината обиколка на едно дръвче, приличаща на малка ваничка. В раницата ми имаше отчупен чеп от изсъхналите долни клони на боровете. Той е буквално пропит от смола, която му придава меден цвят.

Настъргах фини стърготинки в тази „ваничка“ докато я запълних почти наполовина. След това нямаше нищо по-лесно да ги запаля и да получа доста силен начален пламък. Най тънките сухи съчки наредих направо върху „ваничката“, чиито ръбове ги държаха на достатъчно разстояние от запалените стружки, за да не ги загасят и едновременно с това да се разпалят. Цялата тази „хитринка“ я пъхнах под „типито“ и не след дълго си имах топлещо огънче! 🙂

Фотоотчет - 24.01.2010 ; 13/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 14/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 15/34

Като гледах вятъра сутринта си помислих, че ще е добре да си взема платнището, което да опъна да ми пази завет за огъня, но не се наложи. Едно че бях в дол, друго че имаше и дървета. Нямаше абсолютно никакъв проблем с огъня. Платнището все пак ми влезе в работа – използвах го за седалка така, както си е навито. Иначе трябваше да намеря някое сухо дърво, което да направя на пейка.

Фотоотчет - 24.01.2010 ; 16/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 17/34Топла супа ; Фотоотчет - 24.01.2010 ; 18/34

Успях да хапна, да си направя супа и да стопя сняг, колкото да си напълня отново празната манерка. А, забравих да кажа: въпреки че на мен си ми беше от време-навреме направо горещо, все пак си беше достатъчно студено, та всеки път да изпитвам затруднения при отвинтването на капачката на манерката. Висеше ми на кръста и всеки път беше със замръзнала винтова резба 🙂 Може би ако се носи под дрехите ще е по-добре. Или поне ако се завие с нещо стърчащото й гърло. Водата вътре не замръзна, поради изолиращия чохъл.

Топя сняг ; Фотоотчет - 24.01.2010 ; 19/34 Фотоотчет - 24.01.2010 ; 20/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 21/34

Заседях се тук около час-два да се понаслаждавам на тишината и да се постопля на огъня. Толкова беше приятно, че ако имаше още някой, с когото да поделя тежката работа по устройването на зимен бивак и събирането на достатъчно дърва, бих останал и през нощта! 🙂

Фотоотчет - 24.01.2010 ; 22/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 23/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 24/34

На връщане вече беше чувствително по-лесно. Вървях си в дирите, което ми спестяваше доста от усилията. Слънцето беше почнало да клони доста на запад и от ниската светлина снегът блестеше много приятно. Жалко, че фотоапарата не успява да го запечата. Някаква странна радост ме обзе, когато отново стигнах до пустата бяла поляна и откриващата се на юг гледка със заснежените поля.

Фотоотчет - 24.01.2010 ; 25/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 26/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 27/34

На връщане снимах малко повечко. Не бързах за никъде и по-не ме мързеше да бъркам във вътрешното си яке за фотоапарата.

Фотоотчет - 24.01.2010 ; 28/34

Като се обърна назад към следата от двойното ми преминаване имам чувството, че кой-знае колко народ е минал оттук 🙂

Фотоотчет - 24.01.2010 ; 29/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 30/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 31/34

Абе като се отпусна да пиша, трябва някой с гегата да ме завръща! Уж щеше да е повече снимки, с малко текст. 🙂

Фотоотчет - 24.01.2010 ; 32/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 33/34Фотоотчет - 24.01.2010 ; 34/34

Към 16:00 се прибрах в къщи. Температурите тъкмо бяха почнали да падат отново, за да станат -17 на другата сутрин. Един полезно и приятно изкаран мразовит ден! 😉

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








11 коментара

  1. Много ми харесва! Давай натам…

  2. Стояне, ако по платото има иглолистни дърва пробвай да си направиш чай от игличките (предполагам знаеш как) . Става чудесен чай богат на витамини !

  3. Газенето в дълбок сняг наистина е страшно уморително. Май на дневен ред са снегоходки 🙂

    П.С. Явно имаш око за фотографията, много красиви снимки.

    • Shady, чаят от борови иглички е по-скоро запарка, защото наистина е богат на витамин С, но прекалено горещата вода го разрушава. Това е моето пояснение към „чая“ от борови иглички – САМО гореща вода, никакво варене! 🙂

      Благодаря, Георги! Между другото, точно това смятах да вмъкна в текста, ама съм забравил – до следващата зима със сигурност трябва да си измайсторя и снегоходки! Иначе няма да има дълги (като разстояние) зимни разходки. Прекалено е трудно газенето. 🙂

  4. Много приятна разходка. Когато природата е навлякла зимния си кожух има един специфичен чар, който не може да се сравни с нищо.

  5. Идея за следваща статия – Снегоходки. За тази зима!

    • Тая година мисля, че не мога да си направя. А много ми се щеше като пиша статия за това, да мога да показвам и лични снимки от процеса на изработка. За другата зима може и да успея! 🙂

  6. Отлична идея! Пътешествията ти със снимков материал ми са кажи-речи любимата част от блога ти още откак го открих, страшно добре разказваш и показваш. Много добре, че ги слагаш в отделен раздел! А газенето в снега определено не си е работа и пречи на пътешестването – миналата събота/неделя в един момент ми идеше направо да се разрева с глас както бях затънал посред гората, никакво разстояние не може дас е покрие така. Подкрепям идеята на anjsan за статия за снегоходки, то се е видяло, че ще трябва да се инвестира там, но ми е интересно как стои въпросът със самоделки.

  7. „В раницата ми имаше отчупен чеп от изсъхналите долни клони на боровете“. Под отчупен чеп имаш предвид просто стърчащия остатък от клона, или отчекваш по-навътре към стъблото? Питам, защото от известно време се оглеждам по платото за някой дънер от отрязан или пречупен бор, защото знам, че в него се събират доста смоли. Но ако работа върши и стар отчупен клон, би било чудесно.

    • Ами колкото по-навътре един клон (бивш) навлиза в стъблото, толкова по-пропит е със смола. С две думи – колкото по-навътре го счупиш – толкова по-добре! 😉

  8. „thumbs up“

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: