Преди няколко дни изгледах сериите на един филм, ко-продуциран от National Geographic Channel, за това как един човек иска да осъществи момчешката си мечта, и да поживее три месеца съвсем сам в дивият север на Канада. Филма се нарича „Сам в Дивото“ (Alone in the Wild). Снимачните дейности се извършват от самият автор, но това не пречи на отличният краен резултат, а самият филм показва доста реалистично трудностите и лишенията, с които ще се сблъска един, дори до някаква степен подготвен човек, решил да разчита толкова дълго време само на себе си.

Първо да кажем няколко думи за главният герой. Казва се Ед Уордъл (Ed Wardle). Обича да снима сам своите филми, като в частност обича личните приключения. Продуцирал е различни филми и шоута, които варират от обикновен документализъм, до екстремни приключения. Израстнал е в провинциална Шотландия, където развива любовта си към природата и планинарството. През 2007-ма изкачва Еверест и продуцира сериала „Еверест: Отвъд границата“ („Everest: Beyond the Limit“). През 2008-ма филмира една експедиция до Северният полюс, малко след като се е върнал от своето второ изкачване на Еверест.

Екстремният продуцент на филми, изкачил много планински първенци, е завършен леден катерач и е на напреднало ниво във гмуркането с акваланг. Пътувал е много в Южна Америка, Африка и Далечният Изток. Ако трябва да кажем истината обаче, Ед Уордъл не е експерт по оцеляване. Той е компетентен природолюбител и турист, но няма необходимите умения и знания за оцеляване. Ед е просто човек, който живее в Лондон, и обича Природата.

Сега малко за самият сериал: „Сам в Дивото“ („Alone in the Wild“) е собственост на Channel 4, и е продуциран от „Tigress Productions“. Ко-продуцент е National Geographic Channel. По време на това приключение, през което Ед не вижда нито един друг човек, той може да изпраща само еднопосочни съобщения относно състоянието и чувствата си. Също така трябва в точно определено време всеки ден да изпраща сигнал О.К. с помоща на сателитният месинджър SPOT, за да знаят останалите, че е добре. Целта е да оцелее самотен в продължение на трите летни месеца. Всичко това е представено в три епизода. Ед е оставен с помощта на хидроплан до Dog Pack Lake (езеро) в територията на Юкон, Канада. Оставени са му основна екипировка и провизии.

Във сериала няма да видите кой-знае какви умения и методи на оцеляване. Дори съм сигурен, че лесно ще откриете грешки, и ще предложите други планове за това, как би трябвало да се действа. Това, с което е ценен обаче, е представянето на ефекта на самотата и отчаянието от екстремната ситуация върху средно подготвен и издръжлив човек. Животът, а особено и оцеляването в Дивото, когато си сам, въобще не е романтичен и лесен, както някои сериали и книги ни го представят. То може да смаже психиката и на най-твърдите. Във сериала можете да проследите целият този процес: от усмивката и радостта в очите и гласа на мъжа, който е на път да сбъдне момчешката си мечта – до сълзите и проклятията, когато разбира, че тази мечта се е превърнала почти в кошмар.

Първоначално Ед се справя добре, но това е само защото все още разчита на вътрешните си запаси, и все още пълните дневни дажби, които успява да разнообрази с малко риба, растения и убито бодливо свинче. Според мен обаче, усилията му за добиване на допълнителни количества храна, не бяха достатъчни. Той разчиташе на риболов с въдица, на няколко стандартни примки за зайци, и на едно-две познати ядливи растения. Можеше да експериментира с кошове и капани за риба, повече и различни типове капани за животни (като например за катерици, белки и гризачи). Можеше да яде вътрешната кора на боровете, които бяха доста там. Абе имаше какво да се направи още. Това е грешката на повечето хора – търсят познатата и едра храна, като подминават изобилната дребна. Е, то лесно да се каже отстрани. Може пък да не е имало изобилна дребна храна, но аз малко се съмнявам. А, да… забравих да кажа: всъщност там има едри животни. Ед дори вижда лосове и елени, но не може да ги убива, защото Канадските закони не му позволяват.

Да не забравяме, че в района има и много мечки, които нерядко са нападали и хора. Готвенето на убитите животни би ги привлякло към лагера. Точно от мечките най-много се страхува Ед. Това го кара да огражда хамака си с електрическа ограда, и да изкарва много безсънни нощи в ослушване и догадки. Всъщност и тази неспокойна почивка вероятно е отнела много от силите му. Дори през деня Ед е постоянно на щрек за мечки. За това допринасят и намерените близо около лагера стъпки, изпражнения и места за спане. Веднъж дори вижда една, но камерата не успява да я запечата.

Лично аз, ако очаквах да изкарам толкова дълго време на това място, бих се замислил за някакво по-сигурно убежище. Примерно добра идея е построяването на платформа между няколко близко разположени бора, на които след това да им се оглади известна част от ствола. Това е често използван в тайгата метод за направата на „лабази“ – складове за оборудване и хранителни провизии, които са недостъпни за животните.

Може би няма да му е лесно да го направи. Уверявал съм се много пъти как нещо, което вкъщи на книгата изглежда бързо и лесно, може да отнеме доста време и усилия на сам човек. Но когато ще си там дълго време, дори на ден да правиш по една малка част от всичко, то след няколко по-несигурни дни ще се сдобиеш с убежището, което ще ти позволи да спиш спокойно и да възстановяваш силите си.

В края на краищата, липсата на добра почивка и добра храна изцедиха физическите и психическите му сили. Когато сърдечният му ритъм падна под 30 удара в минута, му бяха предоставени известни количества храна, за да може да се съвземе малко. Това обаче не беше достатъчно. Малко по-късно, на 50-тия ден от приключението, Ед реши да се откаже. Той изпраща сигнал S.O.S. с помощта на SPOT устройството, и скоро е прибран със самолет.

Всъщност да не задълбавам повече в анализи. Най-добре е да гледате филма сами. Дори ви го препоръчвам, за да видите колко дълго може да устои страстта към живот в Дивото на човек, който е гледал на това само от романтичната му страна. 🙂