Не съм от хората, които могат да отделят много пари за хубав нож. Но мога да дам малко пари, и пак да го имам! 😉 А защо не и два?!

Ето защо съм фен на Мора. Ножовете, които правят са невероятно добри за парите, които искат за тях. Може би повечето от читателите ми знаят, че използвам Мора 2000 като основен нож при разходките ми сред природата. Искаше ми се да имам и един малко по-малък, който да нося като спомагателен – например висящ на врата ми.

Идеален за случаят ми се видя моделът Mora Classic 2/0 – обща дължина 17 сантиметра, като острието е дълго 7 см. Поръчах си го още преди доста време от Флагмедиа, заедно със рибарската Мора, която подарих на тъста си. За съжаление ми изпратиха само вторият. Количествата Мора Класик 2/0 се бяха изчерпали, и ми обещаха да се обадят, когато получат нови. Така и не стана.

Преди година се появи магазинът за екипировка за оцеляване StayAlive. Наскоро се поинтересувах дали ги имат там, а и ми е доста по-близо отколкото София. Имаше – поръчах си. При доставката обаче се оказа, че ножът е Mora Classic 2, а не 2/0, който отново го нямало никъде из България. Човекът беше точен, както винаги, и ми го остави като подарък, с обещание да ми изпрати Classic 2/0 веднага, след като го получат. Удържа на думата си – получих и Класик 2/0!

Ето, че вече имам две класически Мори! Но в този случай „Колкото повече – толкова повече!“ – струват си всяка една стотинка! 🙂

Малко впечатления за ножовете:

Типична форма за един „бушкрафтърски“ нож – удобна дръжка от брезова дървесина, добре балансиран. Изработен е от карбонова стомана, което значи „ръждавейка“, но пък се точи чудесно и държи ряз доста дълго. Вярно за несвикналите ще е трудно да си изградят нови навици за подръжка на такъв нож, но ще се справят. Самият аз веднъж допуснах острието леко да почервенее от ръжда, след като забравих да го измия и подсуша добре след едно кастрене на мокри клонки. Сетих се след няколко дни, но… Това обаче лесно се оправя с кожен каиш и малко шлайф паста.

Иначе само ножовете от карбонова стомана могат в голяма степен да ви гарантират успешното изпълнение на метода за палене на огън с кремък и нож, който сте виждали в ръководствата. Това ще ви е много по-трудно с неръждавейките и ламинатите… ако успеете.

Единственото, което много не ми допада в изпълнението са каниите. Те са пластмасови и малко не се вписват в разбиранията ми за красиво и надеждно, но пък като временен предпазител на острието, преди да си направите хубава кожена кания, са добри.

Дръжките, както казах, са от брезова дървесина. Импрегнирани са в червена боя, в какъвто цвят е прието да се оцветяват дръжките на дърводелските инструменти. Ножът принципно е hidden tang, което ще рече, че металът от острието продължава навътре чак до края на дървената дръжка, само че е доста изтънен, и някои специалисти препоръчват малки „модификации“ (обгаряне на дръжката с цел приятен цвят и „каляване“ на дървото“, запълване на дупката със лепило или смола, и т.н.), с които дръжката да стане още по-надеждна. Аз самият като за начало смятам да се въздържа от тях, но след по-продължителна работа, може и да ми се наложи.

Дължините на двата ножа са, както казах за Mora Classic 2/0 – 17 см обща и 7 см острие, а на Mora Classic 2 – 21 см обща и 11 см острие. Дебелината на острието е 2 мм.

За какво мисля да ползвам ножовете – всичко, за което се сещате, че се върши в гората, и най-вече работа с дърво, въжета, кожа и т.н.: изготвяне на укрития, предмети, инструменти, feather sticks за огъня, фина работа по дървени предмети… абе практикуване на повечето неща, дето ги виждате по книгите. 🙂 Mora Classic 2 беше основният нож, с който направих дръжката на мокотаугана ми.

Добавено на 28.07.2010: Реших да обработя остриетата на двете ми Мори с Кока-Кола, както ме посъветва един от читателите по-долу в коментарите. Слабата киселина (фосфорна к-на)  в Колата „ецва“ повърхността на метала, и така го повишава устойчивостта му на атмосферните въздействия (влага, дъжд, ръжда). За целта ви трябва истинска Кока-Кола (не разните гаражни произведения). Остриетата се почистват много добре със сапун или спирт, за да се премахнат евентуалните мазни покрития, които да пречат на киселината да реагира с метала. След това поставяте ножа прав във някакъв висок съд (аз ги сложих във високи чаши), и наливате Кола, докато покрие цялото острие. Колата трябва да е разгазирана, защото образуващите се по повърхността на острието мехурчета, може да предизвикат неравномерно образуване на покритието. През първите няколко часа е добре да разбърквате отвреме-навреме. Аз държах моите ножове в Колата 12 часа. Може и повече, но получилото се покритие беше достатъчно добро. Ето резултатите:

Много ревюта и информация може да се прочете в Интернет за тези ножове. Няма и аз да задълбавам, но изводът от тях е един – на символична цена получавате чудесен нож, който бие останалите в своя ценови клас, а също и много от скъпите марки! Идеален за всеки любител (като мен), който разполага със също така „символичен“ бюджет. 🙂