От предходната част разбрахме, че за да се доближиш, а в най-добрият случай и станеш Едно с Природата, най-важни са правилната нагласа и развитието на Усещане за нея. Да придобиете, и разгърнете тези качества, ще са ви нужни остри сетива. Как да ги направим такива, и как да чуем природната симфония, и нарушенията в нея, ще научим от следващите редове на Том Браун.

… продължение от първа част.

Изостряне на сетивата

Страхът е велик учител, но има и други начини да изострите сетивата си. Тук бих искал да ги обобщя накратко:

Първото е, че тези, които си мислят, че просто могат просто да излязат сред гората, и да усвоят изкуството на виждането, чуването, проследяването и дебненето, без никаква практика, жестоко заблуждават себе си. Усещането за Природата изисква същият вид концентрация, както и всяко друго изкуство. Ако учите някого да играе тенис, не му казвате просто: „Ето тенис-ракетата, ето топката – пробвай сега да прехвърлиш топката през мрежата.“ Първо му показвате различните удари и го карате да упражнява непрекъснато всеки от тях по отделно, наблягайки на правилната стойка и стъпка. След това започвате да комбинирате ударите. Когато ударите станат втора природа на ученика, и той може плавно да преминава от един към друг, вие започвате да му говорите за стратегия и го въвеждате в още по-креативни аспекти на играта.

Преди да владеете играта, трябва да владеете основите й. Същото е в сила и за Усещането за Природата. Младият индиански съгледвач не се учи да наблюдава природата като върви по пътеката, или седи под боровете. Той е взет под ръководството на някой от племенните старейшини, и безмилостно е притискан до границите на своите възможности. Той изучава основите до крайност, защото знае, че животът му, и живота на много други, могат да зависят от неговите решения и постъпки.

Отваряне на сетивата

Има няколко прости упражнения, които можете да изпълнявате, за да изострите сетивата си, независимо от това дали сте в гората за забавление, или на дългосрочно трениране на умения за оцеляване.

Първото и най-важно упражнение е да се отпуснете. Просто легнете, или седнете в комфортна позиция на място, което ви харесва. Затворете очи, отпуснете се, и забравете за всичко. След това поемете дълбоко въздух няколко пъти. Има два начина да си поемете дъх: Единият е като скитник от бутилка с евтин алкохол, а другият е като ценител – френски вина. Бъдете като ценителя. Отпуснете се и вкусете дъхът си. Не се опитвайте да помиришете нещо. Просто оставете въздуха да тече навътре и навън, оставяйки го да ви донесе информация за това, което съдържа.

След това „отворете“ ушите си, и слушайте. Отново – не се насилвайте! Просто бъдете възприемчив за цялата симфония от звуци. Не се концентрирайте върху един звук, за сметка на друг. Слушайте всичко. Потопете се под основната глъчка, и открийте инструментите, които може никога досега да не сте забелязали. След това „вкусете“ чистотата на звука, и чуйте как той се прелива по всички начини. Накрая забележете „дължината“ на звуците. Усетете празнините, ехото, тихите мелодии, и острите, открояващи се нотки, и започнете да изчертавате в главата си симфоничният пейзаж.

Със все още затворени очи, започнете да усещате с цялото си тяло. Не концентрирайте сетивността си само в допира на пръстите ви. Нека цялото ви тяло оживее от усещане. Усетете влажният дъх на вятъра по бузата си. Усетете натиска и повърхността на дрехите върху тялото ви, и на земята под вас. „Картографирайте“ и тези усещания.

След това отворете очи и се огледайте наоколо. Не назовавайте и не преценявайте нищо. Погледнете отражението на огъня, и вижте танца в него. Вижте топлото сияние върху стените на убежището ви, или по лицата на приятелите ви. Погледнете цвета на земята, и как пукнатините и браздите в нея оживяват от сенките. Погледнете очертанията на дърветата, звездите, и сенките на нощта.

Най-накрая съберете всичко това в едно. С отворени очи поемете дълбоко дъх. Усетете, помиришете и вкусете вятъра. Вижте и чуйте света около вас с нова искреност. Докато го правите, представете си, че можете да станете още по-отворен, че няма граница за разгръщането на Усещането. Докосвали ли сте някога истински листо, борова игличка, или парче кора? Усещали ли сте някога с цялото си тяло това, което ви казва денят? Вслушвали ли сте се някога внимателно в обгръщащата ви Природа? Не обръщайте внимание само на очевидното. Не бъдете ограничен от времето, мястото, или начинът си на мислене. Потопете се дълбоко, винаги дълбоко. Нека собствената ви цел бъде като тази, написана от Уилям Блейк: „Да видиш света в песъчинка, и небето в диво цвете. Да държиш безкрайността в дланта си, и вечността в един час.“

Докато изпълнявате тези упражнения, позволете на духът на гората да протече през вас. Представете си го като успокояващ повей, проникващ във всичко. Усетете как започвате да трептите в ритъма му. Това е нещото, което Дебнещият Вълк (учителят на Том Браун, бел.прев.) винаги е правил, и аз вярвам, че това го е доближило по-близо до истината, която съдържа в себе си. Дебнещият вълк понякога спираше до някой храст и се заглеждаше в някое листо така, сякаш му говореше. Потриваше го между пръстите си, усещаше праха, който е събрал, и наблюдаваше как светлината си играе с него. Той забелязваше цветовете, сенките, формите, геометричният дизайн, и начинът, по който той е закрепен към растението. Понякога можеше да отдели време и да го помирише или вкуси. Можех да видя как той се докосваше до него със сърцето си, без дори да беше изречена една дума.

Концентричните кръгове

Друг начин да достигнете по-близо до Природата е, като станете пределно чувствителни към смущенията в потока на живота. Какво се случва, когато хвърлите камък в тихо езерце? Първоначално има плясък. След това от точката на сблъсъка се надигат серия от концентрични вълни. Техните кръгове започват да се разширяват, ставайки все по-големи. По своят път те засягат всичко, през което минават. Насекомите са подхвърлени нагоре, сякаш от океански вълни. Водните лилии се вълнуват. Рибите се стрелкат към укритията. Песъчинките по брега се разместват по нов начин. След това вълните тръгват обратно към точката на своето зараждане. Простият удар на един единствен камък поражда стотици смущения, всяко от които може да създаде стотици други, докато най-накрая повърхността на езерцето се изглади, и всичко се върне към нормалният си вид.

Същото нещо се случва и в гората. Лисица върви в открита долчинка и е забелязана от малки птички, които си играят и пискат по клоните над нея. Скоро вниманието на сойките е привлечено, и те започват да „крещят“ по нея. Сърната чува крясъците на сойките, обръща рязко глава и наостря уши. След това хуква далеч от източника на тази опасност. Тъй като обаче се намира наблизо, то лисицата чува това и спира крачката си. Вълните са се върнали, и лисицата е засегната от собствените си концентични кръгове.

Неща от този тип се случват навсякъде, по всяко време. Но системата е много по-сложна, от колкото изглежда. Природата не е като плоската повърхност на езерцето. Тя е многоизмерна. Смущенията, които се излъчват, не са само тези, доловими физически със сетивата, но са и вибрациите на духът-който-преминава-през-всяко-нещо. На най-дълбокото ниво всичко е Едно, и всяко нещо може да бъде усетено и разпознато в обвивката на всяко друго.

Като говорим за Усещането за Природата, това значи, че можете да се научите да нагаждате себе си към симфонията на гората, и да разбирате смущенията, които се появяват, на все по-големи и по-големи разстояния от вас. Можете да усетите все по-неуловими нюанси на значението им. Важно е първоначално да се запознаете много добре с основната, проникваща във всичко мелодия, която господства над всяко едно място, по всяко едно време. След като веднъж я опознаете, лесно можете да различите кога „камък е хвърлен в езерцето“, или кога един от инструментите в симфонията, „изстреля“ фалшива нота, която предизвиква объркване и дисонанс.

Все пак запомнете, че да научите „концентричните кръгове“ не е като да седите вкъщи, слушайки симфония със стерео-слушалки на ушите. За да усетите истински симфонията, трябва да бъдете там! Не само да слушате музиката, но и да наблюдавате движенията на инструментите, да усещате електричеството във въздуха, дори да подушите уханията на концертната зала. Дивото е като същата тази симфония. Тя е една многоизмерна картина от концентрични кръгове. Някои са предизвикани от животни, някои от растения, някои от вятъра и температурата, някои от смяната на сезоните, и някои от хода на времето и геологичните събития. Колкото повече кръгове можете да прочетете – толкова по-лесно можете да наредите пъзела, който да ви покаже истинската картина на нещата.

Първото нещо, което правя, когато достигна до непозната местност, е да седна на земята, и да измия цялото напрежение от тялото и съзнанието си. На първо време помага добрата медитация, но след това всичко става въпрос на навик. След десет-петнадесет минути концентричните кръгове на смущенията, които аз вървейки съм предизвикал, изчезват и започва симфонията. След двадесет минути концентрирани усилия, аз знам много добре коя е основната мелодия. Всичко, което усетя след това, ще бъде съпоставяно с тази основна линия.

За най-важна аз приемам цялостната картина. Не се концентрирам над над звуците и знаците, за сметка на миризмите и допира. Не се концентрирам върху конкретни птици или животни, защото така обхвата е твърде тесен. Опитвам се да си представя земята, въздуха и водата около мен като една единна сфера на влияние, и се стремя се да следя цялостната картина, без да бъда разсейван от частите й.

Когато правите за пръв път това упражнение, най-вероятно ще можете да прочетете само няколко „кръга“, така да се каже. Но евентуално ще започнете да ставате все по-чувствителен, и ще можете да прочитате все по-далечни, и по-далечни, докато най-накрая усетите, че сте разтърсен от усещания вътре в тялото си, които дори нямат име. Ще започнете да отваряте шестото си чувство – вътрешното усещане, което идва като предчувствие, или трепет на сърцето. Евентуално вие ще започнете да вярвате на тези импулси толкова дълбоко, колкото и на останалите пет физически сетива.

Когато усетите смущение, което не можете да определите – отидете и вижте какво е! Така се учи всичко. Вие трябва да поемете инициативата. Спомням си, че по време на един курс, който водех, всяка вечер една жълтоклюна кукувица и два различни вида дървесни жаби започваха да свирят и квакат от дърветата. Моите възпитаници ме питаха отново, и отново: „Том, какъв е този звук?“. Ако ми даваха по долар за всеки път, в който чувах това, най-вероятно щях да притежавам Пайн Барънс. Но що за безсмислен въпрос?! По-скоро бих предпочел да умра, отколкото да задам подобен на Дебнещият вълк. Нищо ценно не идва лесно! Не можете да придобиете Усещането за Природата, като седите в креслото си. Трябва да го спечелите със усилия и всеотдайност.

Следва продължение…

« Първа част