В тази заключителна част ще преведа думите на Том Браун за това, как трябва да подхождаме към знаците, които ни дава природния пейзаж, както и интересни съвети за техниката на камуфлажа с естествени материали.

Разчитане на пейзажа

Един от най-мощните инструменти на Усещането за Природата се крие в задаването на един простичък въпрос: „Какво ми говори този пейзаж?“. Този въпрос, последван от достатъчно изследване и съзерцателност, ще ви даде отговор на почти всичко, което искате да знаете за природата.

Друго нещо, което правя, когато пристигна в непозната местност, е да се запозная с релефа на земята. Във въображението си аз политам нагоре и се опитвам да я видя през очите на орел. След това си казвам: „Намирам се в Пайн Барънс. Стоя на склон в подножието на ниската планина. Тук има няколко стари борови дървета, но повечето са „тийнейджъри“, а някои са дори малки. Смесени с боровете са няколко вида дребен дъб, който, приближавайки се към блатото, постепенно отстъпва място на боровинките, шипките, кедъра и сладката дъвка.“

След това ставам малко по-подробен. Виждам, че някои части от местността са по-голи и опожарени преди може би пет-шест години. Мога да кажа, че в тези райони жълъдите ще покълват добре. Положението става дори по-добро, когато достигам блатото. Боровете се разреждат, така че знам, че ще видя сърни, катерици, зайци, мишки, също както и лисици, койоти, сови и ястреби. Това ми дава усещане за историята на местността, и за живота, който крие в себе си.

По същият начин мога да придобия и усещане за ефектите, които хората са нанесли върху местността. Виждам път и се питам: „Какъв тип машини са били използвани, за да се направи този път? Колко отдавна се е случило това? Защо е бил направен? Какво значи това, че пътят свършва със задънен край? А какво можем да кажем за следите? Откъде са дошли? Накъде отиват? Защо са оставени точно по този характерен начин?“ С добро оглеждане и малко осмисляне, мога да заключа, че следите са оставени от булдозер. От размера на храстите и дърветата точно край пътя мога да кажа, че той е от преди пет, или шест години. Щом свършва в кедровото блато, от където са били изнесени много дървета, мога да кажа със сигурност, че е бил път за извозване на дървени трупи. Дълбоките бразди са противопожарни ровове, а пътеките са оставени от дървосекачите и лагеруващите, които са оставили и няколко допълнителни знаци.

След като придобия общ поглед над местността и нейната история, ставам малко по-конкретен. Сега мога да погледна едно единствено дърво, и да се запитам: „Какво ми казва това дърво?“ Всяка клонка носи съобщение. Има причина за всяка извивка, или обезцветяване на листата. Виждам клонка, която е счупена, и разбирам, че това е станало докато е била още жива, защото на края й се е събрала смола. Запитвам се какъв ли инструмент е използван, и формата на пречупването ми показва, че това е направено със остро острие, като например мачете, и че са били нужни два замаха, за да бъде отсечена.

Сега оглеждам листата, и виждам, че някои са започнали да променят цвета си, докато други не. Откривам, че листата, изложени на директната слънчева светлина, са още зелени, докато тези, които са в сянка, са започнали да променят цвета си. От листата на едно единствено дърво, аз мога да науча нещо, което е универсално за цялата Природа.

Мога да науча и много специални неща, които са наистина очарователни. В една есен, когато бях още момче, бях озадачен от един клон на борово дърво. Неговата кора беше доста „износена“ и изгладена на едно точно определено място. За мен беше истинска загадка, какво и кой би могъл да причини това. Започнах да наблюдавам клона по различно време на деня, за да видя дали нещо ще го посети. „Може ли да е катерица?“– се питах. Не, там нямаше следи от храна, която все още да не е доизядена, и нямаше приемлива причина катерицата да се връща отново и отново на точно това място толкова много пъти, че да издере и оглади толкова много кората.

Продължавах да ходя до мястото и да наблюдавам, но нищо не се появи. След това се замислих: „Може ли да е птица?“. Да, можех да видя следите от нокти, и те не приличаха на тези, оставени от който и да било бозайник. Но в есенният пейзаж аз не можех да открия нито една причина, поради която птица да каца, отлита на далеч, и отново да се връща на точно това определено място. Трябваше да дочакам до пролетта, за да получа отговор на въпроса си. Но аз не се отказах!

Когато зимата отмина, и снегът се стопи, близо до бора се появи изворче, което образува малка блатиста местност около него. Когато се запълни с вода, тя се превърна в развъдник на комари и други насекоми. За различни по продължителност периоди от пролетта и лятото, клонката с излъскана кора беше любимото място за кацане на два различни вида насекомоядни птици – мухоловката и източната кралска птица. И двете кацаха отново и отново на това място, след като бяха хванали във въздуха някое малко насекомо.

Отне ми седем месеца, за да науча отговора на моят въпрос. Но най-накрая го открих, защото той ме изгаряше отвътре. Моят вътрешен копнеж ме отведе не само до отговорът на специфичния въпрос, който си бях задал в началото, но ми даде и отговори на множество въпроси, които дори не съм си представял, че ще си задам по пътя към истината. Никога не знаете къде може да ви отведе един единствен въпрос. Всъщност не са толкова важни въпросите, колкото приключението при търсенето на отговорите. Ако продължавате да се питате и търсите, можете да поемете по пътя към приключения, които дори не сте си представяли! Това е едно постоянно обучение, и едно нестихващо удоволствие на всяка крачка.

Да станеш Невидим

Всяко нещо в Природата инстинктивно знае как да се слива, и да потича с общият поток. Животните и насекомите носят защитна окраска, която им помага да „изчезват“ сред нападалата шума и клони. Дърветата и тревите знаят как да пропускат вятъра през своите клони и листа. Дори скалите и камъните се оставят да бъдат моделирани от вятъра и водата, за да се нагодят към мястото си в обкръжаващата ги среда. Всички природни обекти се движат и растат заедно със сезоните, и във връзка един с друг по начин, който не предизвиква дисхармония. Точно от тези природни обекти нашите предшественици са се учили как да се нагаждат, сливат и текат заедно с ритъма на гората.

На физическо ниво, изкуството на движението и камуфлажа е доста просто. За тия, които се интересуват, съм описал основите на тези изкуства в книгата ми „Полево ръководство за Наблюдение на Природата и Проследяване“. Всъщност малко неща може да се кажат още за тях, защото веднъж заживели в ситуация на оцеляване, земята ще започне да ви учи на всяко нещо, което трябва да знаете. Тук обаче, бих искал да обобщя нещата, и да добавя няколко допълнителни детайла, особено свързани с камуфлажа и душевните аспекти на „нагаждането“ и „сливането“.

Най-важното – трябва да се движите много бавно и тихо, вдигайки стъпалата си високо, и поставяйки ги обратно така, че да усещате земята под тях. По този начин вие ще започнете „да виждате“ със краката си, знаейки инстинктивно как да изгебнете камък, или клонка, която може да се счупи, като през това време не изпускате от поглед хоризонта, виждайки максимална част от пейзажа. Докато се движите, бъдете изключително възприемчив за всичко, което се случва около вас. Достигайте до всичко със всичките си сетива, събрани заедно. Колкото повече това се вкоренява във вас, толкова по-свързан с природата ще се чувствате.

Когато се движите сред гората, вие ще започнете да чувствате със цялото си тяло какво се случва около вас. Един ден може да успеете да се промъквате сред дърветата със завързани очи, и да преодолявате и заобикаляте препятствията така, сякаш предварително сте ги видели. Тук няма нищо магично или свръхестествено. Това е просто възраждане на древните инстинкти. Това е едно повторно свързване със земята и духът-който-преминава-през-всичко.

Изкуството на физическият камуфлаж се разделя на няколко части:

Първа идва обработката на големите „миришещи“ участъци от тялото (челото, брадичката, подмишниците и гърдите) с ествествени миризми от растения, които да прикрият човешката миризма. Едни от най-добрите за случая са ментата, хвойновите и кедровите плодове, въпреки, че всяко растение, което се среща в местността, ще свърши работа. Ще помогне също и дъвченето на някое етерично-маслено растение, което да премахне „лошият дъх“.

След това е ред на „засенчването“, което основно се изразява в покриване на тялото с тънък слой земя, кал, или пепел, което да потъмни естественият му цвят. Покрива се почти цялото тяло, особено високите точки, които отразяват светлината. После се правят петна и ивици, като за целта се използва по-тъмен материал (кал или въглен). По този начин се разчупват естествените очертания на тялото. Добре е те да се направят на високите точки на челото, носа, брадичката, под очите и други подобни части на тялото, така че да изглеждате като „губещ се в сенките“.

Най-накрая трябва да станете „мъхести“. За целта трябва да легнете в шумата и пръстта и да се овъргаляте хубаво, при което по вас да полепнат борови иглички, листа, мъх и клечки. На този етап можете да разрошите косата си, и да я украсите с няколко листа, или парчета мъх. Но не прекалявайте! Тук малкото е по-добре от изпадането в крайности.

Трябва да се „слеете“ с местността. Винаги използвайте материали, взети близо до мястото, което смятате да „обитавате“. Никога от отдалечени места. Ако използвате полско растение, за да прикриете миризмата си в планината, или дъбови листа, за да „изчезнете“ в блатото, то няма да успеете да заблудите никого. Използвайте материалите, които вече са там.

Не се изисква голямо количество листа и пръст, за да накарате тялото си да „изчезне“. Веднъж през есента десет от моите възпитаници „изчезнаха“, всички на една ръка разстояние от пътеката, където нямаше нищо повече от тънка покривка опадали листа, клонки и пясък. Трябваше да посочвам с ръка един по един всеки, за да може снимачният екип, който филмираше целият процес, да може да го заснеме. Дори аз самият пропуснах един от тях! Тайната им беше не в това, че се бяха заровили в шумата, а че бяха станали част от пейзажа. А за да го направят, те наистина трябваше да влязат в ролята на тази част. Трябваше да поработят на д своят „вътрешен камуфлаж“.

Без значение дали проследявате, дебнете, или просто лежите и чакате, докато се чувствате отделен от пейзажа, вие няма да можете да се слеете с него. Вътрешното ви чувство за отделяне и различност, ще ви кара да правите нещо, което да ви прави „видим“. От друга страна, ако имате усещането за принадлежност, за приобщаване към средата, то лесно „ще се потопите в потока“ на местността, и автоматично ще започнете да правите това, което е нужно, за да „изчезнете“. С други думи казано: камуфлажът изисква не само умения, но и открито сърце. Този, който умее да „изчезва“ не се поставя над обкръжаващата го среда. На някакво ниво той комуникира със почвата, растенията и скалите. Той ги пита как да стане част от естественият десен. На този, който пита в духа на смирението и откровеността, са давани най-големите награди.

Когато се установите на дадено място, отпуснете се напълно, и поемете дълбоко дъх. Изпуснете го обратно така, сякаш някой току-що е извадил „тапата“ отвътре. Докато се отпускате, позволете на вътрешното ви Аз да се слее с мястото. Ако сте се облегнали на пън – станете пън. Ако сте обвити с някакви клонки, чувствайте ръцете и краката си като истински клони.

В естественият свят съществува комуникация отвъд думите! Ако сте развълнуван, разтревожен, или излъчвате вибрации, които не са в синхрон с обкръжението ви, животните ще ги усетят, и ще избягват това място. Така, че не променяйте и не възпрепятствайте по никакъв начин потокът на живота. Слейте се с него, и ще откриете изкушения и изненади, които никога не сте и очаквали!

Заключителни думи

Дълбочината на Усещането и връзката, която ще изградите с Природата, зависят изцяло от вас! Няма граница за нивата, които ще достигнете. Без значение на какво ниво сте в момента – винаги може да достигнете по-дълбоко. Но дълбоките нива не се постигат без усилие. Много от възпитаниците ми искат магическо хапче, което автоматично да ги пренесе в някаква форма на природна Нирвана, без да се налага да положат каквото и да било усилие. Други мислят, че усещат цялата мъдрост на Вселената, събрана в страниците на една книга. Само че нещата не стават по този начин. Няма вълшебно хапче. Магията се създава вътре във вас, посредством силата на вашата воля. А същността на тази магия е огън. Тя е изгарящото желание да достигнеш по-дълбоко, да почувстваш и преживееш повече.

Повечето хора, когато видят сърна, пробягваща през пътеката, ще я наблюдават докато изчезне, след което ще продължат по пътя си. Когато се учех да наблюдавам природата, аз гледах и слушах много след като сърната изчезнеше. Можех да стоя час, два часа – толкова дълго, колкото беше нужно – докато забележех едно ухо, един крак, или едно кратковременно движение, което да ми покажеше къде се намира сърната. След това продължавах да наблюдавам животното, докато то отново изчезнеше, и повтарях отново целият процес. По време на тази „игра“ сърната постепенно можеше да ме заведе дълбоко в гората, но също така, по пътя, можеше да ми разкрие още много от своите тайни. Истинската същност на сърната ставаше много по-видима за мен, докато в един момент аз започнех да виждам не само през очите си, но и с помощта на вътрешното си зрение.

На едно по-основно ниво, Усещането за Природата е умение. То е познаването на имената на растенията и животните, познаването на навиците им, умение да разчитате знаците на пейзажа, и така нататък, и така нататък. Но на едно по-висше ниво, това е умението да се отвориш за света, и да общуваш със сърцето си. Когато веднъж усетите вкусът на това, няма нищо, което да ви накара да спрете, или да се върнете назад. Слабото, мъждукащо въгленче на желанието, което грее дълбоко във вас, може да се превърне във пламък, а този пламък да се превърне в горещ огън. Накрая, този огън може да се превърне в ревящ огнен ад, който дори най-силните ветрове и бури да не могат да угасят!

« Втора Част