Още когато пуснах публикацията за Пемикана, много от читателите (а и аз самия) ми зададоха въпроса: „А откъде да ги намерим тия дехидратирани продукти: телешко месо, черен дроб, домати, зеленчуци, картофи и т.н?! Те тук май не се продават?“ Е, може и да се продават, но аз лично не съм ги виждал. Скоро обаче се разрових из Нета, и открих, че мога да се сдобия с прилични домашно направени такива продукти. Отговорът беше: домашен дехидрататор за храни, от подръчни материали!
За какво е целият този шум! Ами вероятно всеки турист, или гравитиращ към „сървайвъл“, „бушкрафт“ средите, обичащ да се скита из пущинака пеш и със минимално тегло екипировка по себе си, се е чудил как да редуцира този обем и маса максимално. Храната за неколкодневен престой в Дивото, ако е в стандартният си вид, е доста обемна и тежка. Голяма част от този обем и тежест се пада на съдържащата се в нея вода. За щастие има начини да намалим този „ненужен товар“ драстично, което да доведе до някои облаги: да ни се освободи тегло и обем, и да вземем повече от нужната ни екипировка, или да вземем повече (по отношение на енергийната стойност) храна, което пък от своя страна означава по-дълъг и независим престой сред Природата. Да не говорим, че след премахването на водата, срокът на годност на храните се увеличава десетки пъти!
Ето тук може да ни помогнат уредите „дехидрататори“. Можете да си купите комерсиален, но защо пък да не направите с подръчни материали и почти без пари и собствен такъв, който да върши практически същата работа? Е, аз избрах второто! 😉 Ако искате и вие да се пробвате, и следвате моите инструкции, то ще са ви необходими следните неща:
Необходими материали
- Кутия – Кутията е корпусът на дехидрататора. Можете да я направите по-масивна (примерно от дърво), но без проблеми може да използвате и кашон от твърд картон (както аз в случая – от монитор).
- Алуминиево фолио
- Няколко метра кабел с щепсел и керамична или метална стойка за лампа
- 100 ватова (поне) ел. крушка с волфрамова жичка
- Бамбукови шишове
- PVC мрежа
- Лепило, или двойно залепващо се тиксо.
- Керамична или фаянсова плочка.
- Макетен нож, или друг режещ инструмент по избор.
Да пристъпим към сглобаването на цялото нещо:
Инструкции за изработка
Кутията, която сте избрали – кашон, или направена от дърво, трябва да се облепи изцяло отвътре с алуминиево фолио. То ще добави допълнителна изолация, а и ще отразява допълнително лъчението навътре. Облепването става лесно, ако имате подходящо лепило, или двойно залепващо се тиксо.
След като сте готови с облепването е време да сложим лампата. Аз намерих стойка за нощна лампа, която просто монтирах странично по средата на кутията, изполвайки парче шпертплат. Иначе ви препоръчвам керамичните фасонки и стойки, защото те се нагряват по-трудно, и са добре изолирани. Гледайте да избегнете евентуалният досег на алуминиевото фолио с електрически ток, независимо от кабела, или от фасунгата. Използвайте за целта различни изолатори.
Електрическата лампа, както казахме, трябва да е поне 100 вата, и да е с нажежаема (волфрамова) жичка. Предполагам се досещате, защо енергоспестяващите луминесцентни не стават. Ако я монтирате също така странично, както аз съм направил с моята, то под нея е добре да сложите парче керамична плочка, отново увита във фолио. Така ще се избегне прекалено силното нагряване на дъното на кутията.
Идва ред на рафтчетата. Аз избрах да са две, и да са в горната половина на кашона. Окачването им направих, като прокарах през ъглите на кашона по един бамбуков шиш.
За направата на самите рафтчета използвах две парчета PVC мрежа (като тая, дето се ползва при шпакловането на стени). Обрамчих я и я подсилих с няколко бамбукови шиша. Идеята на мрежестият рафт е, че през него може безпрепятствено да минава топлият въздух. Но пък не е проблем и да поставите напречно няколко летвички, върху които да поставяте алуминиеви или други тарелки, в които се намират продуктите. Всъщност за продуктите си е най-добре да ползвате алуминиеви тарелки, защото досега им с пластмаса е нежелателен.
С това нашият домашен дехидрататор от подръчни материали е готов!
Да обясним сега малко за принципа на действие. Поставяте предварително подготвените за целта продукти в дехидрататора. Обикновено това включва нарязване на ситно, отцеждане на излишната вода, дори бланширане и предварително загряване на някои месни продукти примерно. Когато ги затворите в кутията, електрическата крушка нагрява и изсушава въздуха, което помага за извличането и на останалата влага от продуктите.
Идеалната температура за дехидратиране е около 55 градуса. Когато затворя плътно капака на моят дехидрататор, температурата се покачва до малко над 70 градуса. С лекото отваряне, или затваряне на капаците, можете да регулирате температурата, която се достига вътре в кутията. Капаците обаче не трябва да се отварят прекалено, за да не влиза през тях по-студен и влажен въздух. От там трябва само да излиза затопленият в кутията въздух.
За да се образува някакъв въздушен поток вътре в кутията, добре е да пробиете няколко малки отвора ниско долу по нея. От там ще постъпва нов въздух, а старият, които е извлякъл влагата от продуктите, ще излиза през процепа на капаците. Отварянето и затварянето на тези дупки също може да е вид регулация на температурата вътре в кутията.
Само трябва да избягвате да поставяте дехидрататора много ниско и в много влажни помещения, за да не постъпва през тези отвори прекалено влажен въздух. Първоначално мислех да вътре в кутията вентилатор от компютърно захранване или процесор, за да добавя допълнително въздушно течение, но някъде в Интернет попаднах на информацията, че това добавяло не особено приятен „дъх“ на дехидратираните продукти. Все пак, ако някой иска, може да опита.
ВНИМАНИЕ!!! Никога не оставяйте дехидрататора включен без надзор и в близост до запалими предмети и вещества! Макар да е малко вероятно, то все пак той може да се подпали по време на работа, и да предизвика пожар!
С две думи, за какво смятам да го ползвам: приготвяне на леки и висококалорични храни за дълъг престой сред Пущинака. Практически всяка храна може да бъде дехидратирана, просто за определените типове си има разни тънкости. Аз примерно смятам да суша плодове (сливи, череши, трънки, кайсии, ябълки и т.н.), зеленчуци (домати, картофи), месо (телешко), може би риба, и може би подправки.
Те ще са ми полезни при приготвянето на смеси за пемикан, банок и други готови, или бързо приготвящи се храни „за из път“. С плодовете предполагам особени проблеми няма да имам, но за останалите работи ще трябва да издиря точните рецепти, че особено с месото, ако не е направено както трябва, може да си докараш голям проблем. Очаквайте резултатите от тях в някои бъдещи публикации. Междувременно приемам и рецепти на пробвали! 😉
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви! |
[wp:svejo-net]
18.06.2010 at 14:24
Добра статия, надявам се линкът да ти е от полза.
http://receptibg.com/advise.php?aId=12
04.03.2016 at 21:00
Миро, голям боклук си, тоя линк е маскиран като рецепта, а препраща към лъжлив сайт за SMS игра при която всеки SMS струва 4.80м лв., много долен боклук.
18.06.2010 at 16:40
Каква е разликата с обикновеното сушене лятото на слънце ?
18.06.2010 at 17:15
Най-малкото не го плюят (т.е. снасят в него яйца) мухите…
18.06.2010 at 17:33
С такъв дехидрататор, може да се суши и дървесина или да се изпичат различни неща изработени с епоксидна смола…
19.06.2010 at 8:38
Брав, Стояне, това, което ме радва в твоя сайт е че не спираш да работиш, изпробваш, предлагаш нови неща:) Keep going!:)
19.06.2010 at 12:09
@Миро: Благодаря за линка! Полезен е наистина!
@anjsan: Разликата е в константната оптимална температура и това, че не можеш да имаш примерно 18 часа непрекъснато по сила и топлина слънчево греене, особено в облачен ден или през нощта. 🙂 За мухите и другите патогени от въздуха на открито е друга тема. Не, че на слънце не става, но този е по-практичен.
@случайна: Благодаря! Старая се! 😉
19.06.2010 at 20:59
На мен ми хрумна и друга идея. За целта вместо да си правим нов дехидратор то той го има във всеки дом 😉 То това е старата добра електрическа фурна. Та идеята ми се състои в следното. С помощта на регулатор на мощност контролираме загряването реотана на фурната като за целта даваме на макс термостата че да не вземе да цъка и да изключва по този начин с постоянна подавана мощност подобно на електрическата лампа поддържаме почти константна температура в нея и отваряме или претваряме капака че да има конвекция на въздуха. Най добре е печката да е най-обикновена без разни електронни регулатори и нам други глезотии. Жалко че сега новата вкъщи е с електронен диспей иначе веднага щях да го тествам това. Между другото ми е направило впечатление че и микровълновата фурна също много добре дехидратира продуктите и става за минути. Например ако някой е пробвал да притопли хляб в микровълнова и после го остави навънка то той изсъхва неимуверно по-бързо просто защото фурната го дехидратира и голяма част от водата се изпарява. Въпроса със зеленчуците и другите продукти основния проблем според мене е в регулирането на мощността на микровълновата така че да се получи изсушаване а не изпичането на продуктите.
20.06.2010 at 12:38
А сега сметни колко ток харчи една съвременна фурна (микровълнова) и колко – една крушка (като в дехидрататора на Стоян…) 🙂 Доста скъпо удоволствие ще ти излезе с фурната…
21.06.2010 at 10:27
Чудесно! Гледал съм как в лаборатория се изсушават препарати във вакуумна камера (понижаваха налягането с вакуумна помпа), но там имаше и поставен някакъв абсорбатор, който спокойно може да се замени с изсушен чрез нагряване в тава или тиган син камък (той придобива много светъл и „прашясъл“ вид). За да се избегне неволен контакт с хранителните продукти може да се сложи в няколко пластова тензухена торбичка и с нея да се покрие дъното на уреда. Нагряването съм го правил на открито с ел. котлон, така че е пробвано и работи! Нищо не пречи синия камък да се ползва многократно.
23.06.2010 at 16:30
Георги Николов казва:
20.06.2010 в 12:38
А сега сметни колко ток харчи една съвременна фурна (микровълнова) и колко – една крушка (като в дехидрататора на Стоян…) 🙂 Доста скъпо удоволствие ще ти излезе с фурната…
Никой не е казал че електрическата фурна ще работи на пълна мощност, ако беше така тя щеше да пече а не да суши. Идеята ми е да се работи с нейния реотан и да се ползва готовия корпус на фурната. Ако фурната ти е 2kW, то реално ще работи с 100-200 вата може и повече и освен това ми изглежда по надежден вариант от кашона откъм пожароустойчивост. Затова не забравяйте какво е написал Стоян с червените букви 😉 Като сложиш крушката в кашона е същата работа вместо да слагаш реотан в случая. Идеята е да се отделя малко количество топлина кактое е с дехидратора на Стоян. Така като процеса трае няколко часа. А също така микровълновата се слага на минимална възможна мощност. Тя е към 800вата но при положение че работи на принципа вкл.- изкл. то средната мощност ще е по-малка за дадено време. Освен това процеса се ускорява в пъти поради особеностите на микровълновите вълни. Даже в Амазон попаднах на такава книга именно за сушене на плодове и продукти с микровълнова фурна. Този метод обаче не се знае колко е сполучлив има противоречиви мнения, според мен може да служи за първоначално изтегляне на дадена част от водата от продуктите и после бам в сушилника. Дават го че върши много добра работа за сушене на подправки и билки.
23.06.2010 at 21:29
Аз се намесвам, без да имам абсолютна сигурност за това което чъм чул, а то е че микровълновите печки увреждат храната която се приготвя в тях. Освен това йонизират положително въздуха, което е особенно вредно. Това второто съм го учил в студентските години по електролечение/клон на физиотерапията и го знам със сигурност. Та точно затова ходим в планината – е и за много други неща де, но за да дишаме бодатия на отрицателни йони горски въздух. Особенно добре йонизират отрицателно въздуха иглолистните растения. Та щом една такава наука, като електролечението го описва без да се съмнява в него, мисля че и ние можем да не се съмняваме. Не му трябва на човек първо да съсипва храната си, а после да я яде. Всъщност би трябвало да се готви колкото може по-малко с микровълнова печка, най-добре на открито или да се проветрява за да не се диша положително йонизирания въздух.
Стояне, тая статия е много ваажна, понеже един такъв дехидрататор наистина има много приложения. Ако човек се постарае да се снабди с необходимите зеленчуци и плодове, че и гъби и треви, може да има наистина качествена храна за себе си, семейството и приателите. Наистина дълго съм си мислел как да си направя дехидрататор и все въртях из главата си разни варианти с тези малките духалки от по 20ина лева поставена в някаква кутия – нали си имат и терморегулатор, но ето че ти ме изпревари и предлагаш добро решение. Наистина съм особенно радостен да прочета точно такава статия тук. От природата има мого какво да се получи, но не винаги може да се съхрани успешно. Този начин е евтин и максимално прост, освен това е със запоазване на качеството на продуктите. Е, благодаря ти!
23.06.2010 at 21:49
Мисля, че се казва не „фасонка“, а „фасунга“ и идва от немски.
Струва ми се, че температурата от над 70 градуса ще съсипе повечето полезни вещества в храните. Знам, че много от витамините се разрушават над 45-48 градуса. Ензимите които също се съдържат в естествените, нерафинирани продукти са със същата температурна годност – загрейте ги над 50 градуса и ще се денатурират. Ензимите обаче са особенно важни, защото с тяхна помощ съдържащте се в същите продукти хранителни вещества – мазнини, въглехидрати и белтъци, могат лесно да бъдат усвоени от тялото. Те са като ножичка, която върви към пакета, който се опитвате да отворите и много улеснява разопаковането му. Природата така е направила плодове, зеленчуци и много много други, че да улесни и изяждането им – това става до голяма степен чрез живите ензими съдържащи се в тях, които пр 70 градуса биха се изпекли. Освен това понеже те така или иначе все са необходими за усвояването на хранителните вещества в един продукт, ако ги няма в продукта чувешкия организъм сам трябва да си ги синтезира – губейки енергия за това, или ако ги има вече синтезирани да ги изразходи. Това е всъщност до голяма степен вредата от яденето на рафинирани продукти или такива претърпели прдължителна термична обработка, че е енергоемко самото им усвояване. Затова предлагам всеки домашен дехидрататор да бъде снабден с термометър и някакъв вид термореле, което да изключва при 45 градуса. Сега остава да се измисли как да се направи това най-евтино и бързо.
24.06.2010 at 13:35
Да Драго, прав си, фасунга е правилното! 😉 Бях сигурен, че нещо не е както трябва в тая дума, ама така и не си направих труда да потърся как се пише. 🙂 Сега ще ги поправя, благодаря!
Колкото до температурата – мисля, че белтъците (каквито по природа са и ензимите) се денатурираха някъде около 60 градуса. Вярно има и по-ниско, но пък търсих за оптималната температура за сушене в дехидрататори, и ми показа границите 53-55 градуса. Е, отварям малко повечко капаците отгоре, и под 50 ще падне даже. 😉
23.06.2010 at 22:48
Драго ето нещо добро като съотношение цена/качество http://constructor.bg/shop/product_info.php?products_id=10724 Може из нета като даден кит за сглобяване да се намери и по евтино решение но за това го дават че се поддържа почти постоянна температура.
24.06.2010 at 16:14
Ами знам, че меда – ензимите в него, не трябва да се загрява над 44 градуса, когато човек иска да го втечни (от захаросан) иначе те започват да се разрушават. Фосфатазата в млякото се разрушава след 60 градуса, затоваува ми се висока тази температура. Нали ти самия беше написал „Пастьоризацията на млякото се извършва при температура от 63 до 65 градуса и в много райони на света водата се дезинфекцира при същите температури“
Според мен е по-добре да сме под тази температува, макар това да не е варене на прокуктите и тяхната температура вероятно да остава с няколко градуса под температурата на въздуха.
Имам една лесно изпълнима и мисля практична идея. Намират се съвсем лесно електрически ключове с потенциометър с които може да се регулира светенето на крушката. Има такива стенни ключове които се продават навсякаде, а предполагам че има и затворени в кутийка, които лесно могат да се сложат на мястото на прекъсвача на кабела на лампата. Ако се вземе най-обикновен живачен или спиртен термометър – има ги за по няколко лева в химическите магазини, и се сложи вътре в кутията, ще може лесно с потенциометъра да се доведе температурата до 55-50, или дори 45 градуса – колкото предпочита човек. Така отпада необходимоста от какврото и да било термореле. Варианта ми се струва добър и смятам също да го опитам в най-скоро време.
А за тези вентилатори от захранване или от процесор – не разбрах как така се отразяват на продуктите? Може такъв вентилатор да се закрепи на тавана на кутията и да изтегля въздуха, вместо да е някаде ниско долу и да го вкарва в нея.
24.06.2010 at 16:20
Ами всъщност вентилатора има смисъл да се ползва само за създаване на възходяща струя топъл въздух вътре в кутията, която да обдухва продуктите, и сушенето да става по-бързо. Почти бях решил да го слагам (намерих си вентилатор и захранване), когато гледах едно клипче в тубата, където един пробвал каза, че когато имало вентилатор, продуктите придобивали странен вкус. Тогава се разколебах. Иначе за изсмукване на въздуха смятам, че няма кой-знае колко да е в плюс. Мисля, че конвекцията ще се справя достатъчно добре. 🙂
24.06.2010 at 17:36
Мисля, че твоята идея да открехваш отвора на кутията не е лоша. Само че трябва да се направи някакво плъзгащо се капаче за да може да се фиксира необходимата големина на отвора. А ако има вентилатор ще може навсякаде температурата да е еднаква, защото той ще разбърква въздуха. Иначе при такава сравнително ниска температура в кутията и при покой на въздуха, може да има забележителна разлика, особенно ако кутията е по-широка или висока.
Ти вентилатор за постоянно ли мислеше да сложиш да работи?
24.06.2010 at 18:09
Ами аз нарочно оставих двете по-малки „крила“ на капака, защото ако те се вдигнат вертикално, и се свържат с някоя връв, ще задържат стабилно по-дългите, и ще могат да си се нагласят на каквито си искаш отвори.
Вентилатора принципно смятах да работи постоянно, но захранването му щеше да е отделно от това на крушката, така че можеше да се включва и изключва независимо от нея.
24.06.2010 at 18:21
Стояне, а успя ли вече да тестваш дехидратора ? Крайно съм заинтересуван от резултатите, особенно при сушенето на месо…
26.06.2010 at 19:46
Браво Стояне, между другото ми се струва че ще можеш да ползваш дехидратора и за слънчева фурна 😉
Имам няколко логични размисли:
Относно температурата – свързана е с мощността на нагревателя, така че вместо да слагаш тример може просто да пробваш с ралзични мощности крушки – освен 100Вт има и 75, 60, 40 🙂 По-мощни крушки съм виждал в големите магазини от рода на Бриколаж, Практикер и т.н. Все с някоя крушка ще се уцели температурата при леко открехнати капаци.
Относно вентилаторчето: според мен не е добра идея, защото движещата се въздушна струя изсушава много по-бързо повърхностния слой, който при много продукти образува непроницаема ципа, която възпрепятства по-нататъшното изсушаване в дълбочина, от което получавате непълно изсушаване, евентуална развала и т.н. При плодове може да няма проблеми, но при месо… Другия проблем на вентилатора е че засилва движението на въздуха не само вътре в сушилнята, но и при засмукването, и ако седи на пода, ще засмуква прах, косми и каквото летливо има в близост до отворите.
И не на последно място, дебита на вентилатора е от особено значение. Ако е по-голям, въздуха който постъпва в сушилнята няма да има време да се загрее до необходимата температура, за да извлече влага от продуктите, като при това положение те само ще се обдухват.
Относно фурните 🙂 Минималната температура на термостатите мисля че беше 50 или 70 градуса, само че не може да сте сигурни колко е точен термостата. Те са точни при средни и високи температури, защото при такива се готви в печките. Проблем е че нагревателя е твърде мощен, бързо ще загрее обема, но няма да е равномерно. Друг проблем е че всички съвремени печки са с добра изолация на вратата, та ако искате влагата да излиза от някъде, през 10-тина – 15 минути ще трябва да я отваряте, за да изфирясва. При дърти печки тип „Раховец“ този проблем го няма, но пък там няма терморегулация, само степени на реотаните…
И една мисъл към традициите – питайте бабите си как са сушили навремето неща – вързани на конец, провесени над печката. Червените чушки се сушат провесени под стряхата. Процеса е десетки пъти по-бавен, но има какво да се ползва и за в сушилнята 🙂
29.06.2010 at 0:49
В по-старите хладилници, в които рафтовете са метални или пластмасови скари( а не цели стъклени плоскости), чудесно се суши всичко. С нисък разход на енергия, без термично разрушаване на полезните вещества. Иначе хората от стотици години сушат разни неща(например отрязани от прасето), като ги закачат да висят под срехата. Но за целта трябва да се чака зимата. Пък сега нали всички бързат…
30.06.2010 at 15:58
Колко време е нужно за изсушаване на зеленчуци примерно?
30.06.2010 at 16:08
Ето ориентировъчна ТАБЛИЦА със времената за сушене на различните зеленчуци.
01.07.2010 at 8:57
Здравейте!
Уреди за сушене се продават и не са много скъпи. Питайте в Метро. Цената им е около 60-70 лева.
В BG-Mamma форумите се срещат доста рецепти как да си сушим плодове. Аз се зачетох в няколко рецепти за сушени домати. До колкото разбрах, повечето използват обикновена фурна нагрята до около 100 градуса.
Вчера си взех сушени банани – в доста скъпия магазин от който пазарувам, килограма е 12 лева.
Дехидратирани нещо различно ли е от сушени? Защото ако не е, аз съм виждал всевъзможни сушени плодове и зеленчуци. Продава се и сушено месо, но цената му е много висока. Сушени картофи? – картофено пюре…
01.07.2010 at 9:12
Ако давах по 60-70 лв за всяко нещо, което мога да си направя сам… 😉
Да, дехидратирани е същото като сушени. В превод – премахване на водата. Може и в София да има всевъзможни сушени плодове и зеленчуци, ама не навсякъде е така. Трябва да имат алтернатива хората. А и самият аз предпочитам зеленчуците и плодовете, които ще суша, да съм ги видял как израстват в градината ми, да съм ги набрал в гората, или да съм ги купил на пазара от някоя баба от село, пред това да ги купя от голямата верига, където не знам къде и с каква химия са ги отгледали преди това. 😉
01.07.2010 at 9:35
Първо, поздравления за интересния блог! Предния пост трябваше с това да започна 🙂
Да, наистина има всевъзможни сушени плодове и зеленчуци, включително всякакви екзотични (щом ги има в кварталния супермаркет…), но съм съгласен с теб, че е най-добре сам да си ги откъснеш и ти завиждам за което… За уреда – вярно е, че си написал да се внимава, но ми се струва доста опасно да се постави крушка в кашон, макар и облепен с фолио. Мисля, че да се приготвят във фурна ще е доста по-изгодно, защото – във фурната има няколко рафта; на моята скалата и започва от 50 градуса; фурната е добре изолирана и е направена точно за това – да пече и грее, а не да свети. Повечето съвременни фурни могат да пекат с конвекция. Според мен, сушенето на фурна ще е икономически по-изгодно и по-ефективно заради вентилатора.
Смятам днес-утре да пробвам с домати и ще споделя опит :-), но ми е страшно интересно как може да се суши месо – предварителна обработка и всичко останало – подправки, съхранение.
01.07.2010 at 10:03
djagi, не съм сигурен, че сушенето във фурна ще е по икономически изгодно, а и кой знае колко по-ефективно. Най-малкото първо много от нас трябва да си купят модерна фурна. 😉 Но да, не отричам, че много хора използват фурни, за да дехидратират продукти.
Иначе за безопасността – да, предупредил съм, но ако всичко е изпълнено както съм показал, смятам, че е достатъчно безопасен. Опита ми показа, че дехидрататора може да работи 10-тина часа, подържайки температура около 55 градуса, без дори да се нагреят външните му стени. Мда, той наистина подържа от 50 до 75-80 градуса (в зависимост от отвора на капаците), и определено не само свети. 🙂 Светлината е просто несъществен и страничен ефект. 🙂
01.07.2010 at 10:45
Ще бъде интересно да се обсъдят различните рецепти за приготвяне на дехидратирани продукти и опит, но може би в друга тема, или в тази, ако разрешиш. От час съм се зачел в различните рецепти за приготвяне на пастърма – не е за хора със слаби сърца:-)
01.07.2010 at 10:58
Смятам рецептите да са в други теми… Като пробвам – ще пиша 🙂
Pingback: Дехидратирани банани | xenos::life
29.01.2011 at 0:54
А дали не е възможно да се измисли дехидрататор и на слънчева светлина същата кутия от фолио но да суши на слънце 🙂
29.01.2011 at 15:49
Разбира се, че може, и дори много хора го правят. В Интернет има много ръководства за слънчеви дехидрататори.
30.01.2011 at 21:40
На мен вече ми хрумна как да си направя 🙂
Общо взето устройството може да е същото като твоето с една малка разлика. Едната стена от кашона ще е изрязана и на отвора ще има метална пластина боядисана в черно.
Като се сложи на слънце с пластината към него най вероятно градуса вътре може да стане и по висок от при 100 ватовата лампа.
Понеже видях тук че има препоръчителни градуси те как трябва да варират защото тук чета за 55 градуса а в друг форум видях 70 градуса за сушене на фурна.
А месото дали се суши на същите градуси ако искам да си правя гранулирано месо.
11.03.2011 at 16:33
би трябвало да се обърнете в обратна посока на градусите.към минус.нарича се лиофизация на продуктите-изсушаване чрез студен въздушен поток.при това се запазват всички полезни съставки на храните.стават силно хигроскопични и при добавяне на вода си възстановяват консистенцията.
08.06.2012 at 16:37
досега на храните с пластмаса е по- добре отколкото метал. Някои витамини реагират с метал. Микровълновата разваля храната. Някъде прочетох, че за био-сертификация максимума е 40 градуса. Фурна с терморегулатор може да стане. Трябва да се пробва и няма да хаби повече ток от крушката. Но не можеш да си ползваш фурната докато сушиш.
12.10.2012 at 10:00
За изсушаване на материали, които не издържат на високи температури и налягане се използва ексикатор – съд със скаричка, като отдолу има силно хигроскопичен материал, който да „засмуче“ влагата. Най-често се използва силика гел. Сигурно сте го виждали в пакетчета във флаконите за лекарства, разбира се ще ни трябва доста по-голямо количество. Като се навлажни се изпича на 200 градуса и пак става хигроскопичен 🙂