xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Кой е Том Браун?

| коментара 40

Преди време пуснах поредица от три публикации, в които преведох глава от чудесната според мен книга на Том Браун „Полево ръководство за Живот със Земята“. Предполагам и много хора от вас ги харесаха! Ето защо реших, че е добре да направя едно представяне на автора, тъй като той е доста емблематична фигура, уважаван в средите на Оцеляващите и Бушкрафтърите, и автор на едни от най-продаваните книги на тази тематика.

Биография

Том Браун Младши (Tom Brown JR.известен природолюбител, следотърсач, учител и автор на 17 книги. Роден е на 29 януари 1950 година в Южен Томс Ривър (South Tom’s River), Ню Джърси, САЩ. Завършва гимназията в Томс Ривър през 1968 година. Само на 7 години, той вече е взет за обучение от Дебнещият Вълк (Stalking Wolf, Grandfather) – старейшина, шаман и съгледвач от племето на Aпачите.

Ето биографията на Дебнещият Вълк, сглобена от книгите на Том:

Дебнещият Вълк е израстнал свободен в планините на северно Мексико. Роден през 1870-те години, във време на мащабни военни действия и насилие, той е част от групата на Апачите Липани (Lipan Apache), които никога не са се предали. Обучен е в традициите на своя народ и е отличен лечител и съгледвач. Когато бил на двадесет, видение го изпраща далеч от своя народ, и през следващите 63 години той се скита из Северна и Южна Америка, търсейки учители и изучавайки древните умения на много коренни народи. Дебнещият Вълк пропътува надлъж и шир двете Америки, живеейки в самота и като свободен човек. Той никога не е бил наеман на работа, не е карал кола, плащал данъци, и не се е приобщавал към модерното общество.

Когато е на 83, Дебнещият Вълк среща приятеля на внука си Рик – Том. Той разбира, че момчето е човека, с който той ще прекара оставащите години от живота си, учейки го на всичко, което знае. Това момче бил Том Браун, и той става приемник не само на всичко, което Дебнещият Вълк е научил по време на своите странствания, но и есенцията на хилядите години култура на Апачите. Тези знания са същите, които Том преподава във популярното си училище. През следващите десет години той е обучаван в изкуството на проследяването, оцеляването в Дивото, и разбирането на Природата.

Дебнещият вълк умира, когато Том е на 17. По същото време, вследствие на инцидент при конна езда в един Европейски цирк, умира и приятелят му Рик. Браун прекарва още десет години в Дивото, в различни части на САЩ, без всякакви технологично изработени инструменти (в много случаи дори без нож), в желанието си да постигне съвършенство в усвояването на тези умения и знания. Том се завръща в „цивилизацията“, търсейки хора, които се интересуват от всичко, което е научил. Той се чувства изгубен и объркан, докато местен шериф, който го познава, не го наема за проследяването на изчезнал човек. Том го открива, и в хода на търсенето открива и своят път в живота.

В следващите няколко години, Браун печели репутацията си на „Следотърсача“, откриващ изчезнали хора, а понякога и престъпили закона. Том работи с много правоприлагащи органи, както из САЩ, така и зад граница, върху случай включващи отвличания на деца, изгубени ловци и туристи, както и преследване на бегълци. Той описва опита си в книга, озаглавена „Следотърсача“ (The Tracker), издадена през 1978 година. Скоро след това „Reader’s Digest“ издава съкратена версия на историята му, и включва информация за „Училището за следотърсачи“ (Tracker School).

Училището

Днес „Училището за Следотърсачи, Природа, и Оцеляване в Дивото“ на Том Браун (Tom Brown’s Tracking, Nature, and Wilderness Survival School), е най-голямото от своя вид, обучаващо хора от цял свят, които споделят еднакъв интерес към изучаването на простотата на естественият начин на живот. Намира се в Ню Джърси. Повечето от курсовете се провеждат в примитивен лагер, намиращ се в Пайн Барънс (Pine Barrens). Курсове се провеждат и в Калифорния и Флорида.

Училището предлага много и различни седмични курсове, покриващи всички аспекти на живота близо до Природата. Някои курсове покриват физическите умения за оцеляване в Дивата природа. Те постепенно довеждат изучаващия до точката, в която той, или тя, може да навлезе в гората, и да живее там комфортно, без помощта на инструменти и провизии от „цивилизацията“. Други групи от курсове изучават философските и духовните аспекти на живота близо до Природата. Там се изучават и изпълняват традиционни церемонии на коренните американски индианци, като например „колибата за потене“ (sweat lodge) и „лечебната лула“ (medicine pipe). В тези курсове изучаващият се научава да използва, и да се доверява на своето „вътрешно виждане“ и шесто чувство. Всички курсове на Том се посещават както от мъже, така и от жени, от всички точки на Щатите.

Всички курсанти, постъпили в училището, започват със „Стандартния“ курс на обучение, който е основа за изграждането на напреднали умения в бъдеще. Стандартният курс включва основни инструкции за дърворезба; изготвяне на примитивни убежища; безопасно добиване и третиране на водата; различни умения и техники за палене на огън, като например Bow Drill, Mouth Drill и Hand Drill; направа на въжета от естествени материали; изготвяне на капани; обработка на кремък; камуфлаж; дебнене и преследване; обработка на кожи; готвене; изучаване на растенията; усещане и разбиране на Природата, следотърсачество и т.н.

Въпреки, че се предлагат различни насочености на курсовете, всички те общо изучават разбирането и усещането за природата, и философската страна на живота близо до Майката Земя. Ето един цитат от брошурата на училището на Том:

„Аз вярвам, че за да станеш „едно“ със Земята, не е достатъчно само да имаш добри умения за оцеляване, а и много по „изгладена“ философия и ниво на умения. Ето защо всеки от моите курсове изучава равнопоставено трите основни категории на оцеляването: проследяване, усещане и разбиране на Природата, и древните философски разбирания за Земята.“

Книги

Том Браун е автор на 17 книги. Седем от тях са полеви наръчници за живот сред Природата. Останалите са базирани на живота и приключенията на Том, като ученик на Дебнещият Вълк, преследвач на престъпници, и търсач на духовни истини. Следващият цитат от книгата „Пътуването“ (The Journey) ни казва много за Том:

„Човечеството трябва да постигне баланс с Природата и да заживее в хармония, където търсенето на Духа е по-важно от Боговете на Плътта. Ако не се променим, и ако не се променим бързо, както на физическо, така и на духовно ниво, скоро всички ще трябва да посрещнем Последната Зима.“

Първата му аудио книга „Дядо“ (Grandfather), излиза през Септември 2007 година.

Ето и книгите на Том Браун, основно разделени в две категории:

Философия на Земята

    1. „Следотърсачът“ (The Tracker)
    2. „Видението“ (The Vision)
    3. „Пътуването“ (The Journey)
    4. „Дядо“ (Grandfather)
    5. „Пробуждане на Духовете“ (Awakening Spirits)
    6. „Търсенето“ (The Quest)
    7. „Пътят на Съгледвача“ (The Way of the Scout)
    8. „Науката и Изкуството на Следотърсачеството“ (The Science and Art of Tracking)
    9. „Търсенето“ (The Search)
    10. „Досиетата на Следотърсача“ (Case Files of the Tracker)

Полеви ръководства

    1. „Полево ръководство за Наблюдение на Природата и Следотърсачество“ (Tom Brown’s Field Guide to Nature Observation and Tracking)
    2. „Полево ръководство за живот със Земята“ (Tom Brown’s Field Guide to Living with the Earth)
    3. „Полево ръководство за Оцеляване в Градовете и Предградията“ (Tom Brown’s Field Guide to City and Suburban Survival)
    4. „Полево ръководство за Дивите Ядливи и Лечебни растения“ (Tom Brown’s Field Guide to Wild Edible and Medicinal Plants)
    5. „Полево ръководство за Оцеляване в Дивото“ (Tom Brown’s Field Guide to Wilderness Survival)
    6. „Полево ръководство за Забравената Природа“ (Tom Brown’s Field Guide to the Forgotten Wilderness)
    7. „Ръководство за Природата и Оцеляването за Деца“ (Tom Brown’s Guide to Nature and Survival for Children)

Филм

Браун е технически консултант на филма „Преследваният“ (The Hunted), с участието на Томи Лий Джоунс и Беницио дел Торо.

Спорове

Биографията и уменията на Браун често са били обект на спорове. Основните доводи за тях са били недостатъчното предоставяне на адекватни факти и доказателства за неговият учител и истории. Представителите на Организацията на Коренните Американци против Анти-културнотото присвояване „Измамници от Новата Ера и Пластмасови Шамани“ (Native American anti-cultural appropriation organization „New Age Frauds and Plastic Shamans“) нееднокартно са осъждали Браун като лъжец, въпреки, че и самата организация е обект на сериозни противоречия и спорове.

Браун твърди, че може, например, да прецени дали даден човек страда от студа, само по неговите стъпки. Или по следите на животно да каже, дали стомахът му е пълен, и дали има нужда да уринира. Неговата книга „Науката и Изкуството на Следотърсачеството“ обяснява тия техники, но посочва съвсем бегли детайли, много от които е трудно да се забележат.

Има много малко независима документация в печата, отнасяща се за Рик (приятелят от детството на Том, който умира млад), за Дебнещият Вълк, или за приключенията на Браун далеч от цивилизацията.

Братът на Том Браун – Доктор Джим Браун, Декан на Науката, Инженерството, Здравните науки и Постиженията на човечеството, както и бивш Президент и Председател на управителният съвет на Асоциацията за Обществено здраве на Ню Джърси, потвърждава биографията на Том Браун, но не предоставя никакви доказателства, извън рамките на разказаното от самия Том. Джим Браун пише следното в биографията си:

„Том, приятелят му Рик, и неговият дядо Дебнещият Вълк (коренен американец и експерт по Дивата природа), оказаха огромно влияние върху мен, и ми помогнаха да развия своята любов към Природата. Използвах много от тези преживявания, за да обогатя преподавателската си практика по Биология и Микробиология. Невероятните възможности на Том Да изучава и наблюдава Природата ми посочваха едва забележими детайли, и свързвайки ги с анатомията на растение или животно, физиологични или екологични връзки, силно повлияха моят стил на преподаване, особено в лабораторията, а реалните преживявания подхранваха обучението ми в класната стая.“

Дойде ред и на моят коментар за Том Браун:

Не знам дали въпросните спорове са основателни, или не. Прочел съм три от книгите на Браун: „Tom Brown’s Field Guide to Living with the Earth“, „Tom Brown’s Field Guide to Wilderness Survival“ и „Tom Brown’s Field Guide to Nature Observation and Tracking“, и още две очакват своя ред. Подобни знания, умения и отношение към Дивата природа нито се натрупват изведнъж, нито без помощта на някой, който да ти даде поне началните насоки, нито без отдаденост и практика. Не можеш да пишеш така за неща, които не разбираш, и които не си приел за своя идеология. Склонен съм да вярвам, че ако наистина обучението на Том е започнало много рано (на 7 години), то определено е трябвало да има някой, който да го насърчава и да му подсказва някои неща.

Като цяло начинът по който пише Браун, отношението към Природата, и подхода му към Живота в Дивото, много ми допадат. В показваните от него умения и техники за оцеляване ми харесва това, че той винаги подхожда от гледна точка на човека, попаднал в пустошта без никакви промишлено изготвени инструменти. Всичко се изработва с природни материали – убежища, инструменти, оръдия, посуда, въжета, капани, огън и т.н. Малко по-различно е от популярните ръководства, в които използваш платнището си, ножа, магнезиевата запалка, манерката си и куп други вещи от „цивилизацията“. Не, че написаното в тях не е практично и важно, но усвояването на такива примитивни умения ти гарантират справяне и във ситуации, в които може да нямаш късмета да имаш всичко необходимо във себе си, както и една по-голяма близост и разбиране на Природата.

Книгите му ще ви помогнат да се отърсите от онова чувство на враждебност и тревожност, когато сте сред Дивото, което популярните ръководства за оцеляване на армейските части, както и някои телевизионни сериали подсъзнателно насаждат. Ще ви помогнат да погледнете на Природата по нов начин.

Харесва ми, че Том Браун разглежда човека като част от природната среда, а не като страничен наблюдател и посетител. Харесва ми, че показва връзката с нея, и нуждата от уважение. Още много неща ми харесват. Надявам се, че ще се харесат и на Вас!

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

[wp:svejo-net]

40 коментара

  1. От къде могат да се намерят книгите на Том Браун

    • Мисля, че поне 2 от тях могат да се намерят и изтеглят от Интернет, но аз моите си ги купих през Ebay и (предполагам за съжаление на много от читателите) са на английски. В България те не са издавани, и имам големи съмнения дали някога ще се издадат. 😉

  2. Може да звучи заяждащо, но при първия прочит тази публикация ми заприлича на онези серии от съпътстващи статии, които винаги се появяват около т.нар. „бестселъри“ на полу-неизвестни в България, американски личности. Особено ми допадна онази част, дето най-якия индианец малко преди да умре решил да предаде уменията си на едно 7-годишно момче. Едно време като малчугани, когато гледахме „Междузвездни войни“ всички бяхме убедени, че учителят Йода всъщност не умира, а се изпарява и Люк приема силата му! Същата история и тука. Пича отива в гората и среща един индианец-джедай, който го учи как се прави лазерен меч от папур, бял равнец и тайни шамански заклинания.
    Стояне, хубава статия си написал и е похвално от твоя страна, че всячески се опитваш да популяризираш в България хора като Рей Миърс, Лес Страуд, Том Браун, Джон Макферсън и др. Поздравления!

    • zoso, съмнението и критичността са положителни черти на будният ум, но аз тук представих биографията и историята на Браун такава, каквато той самия, и други източници представят. Личният ми коментар е най-долу. 😉 Книгите му наистина са бестселъри, а аз лично, предполагам се сещаш, имам най-малката (особено финансова!) изгода да ги представям и популяризирам. Изгодата ще е за този, който съм запознал с тях, и който съм накарал да ги прочете! 😉

  3. „Човечеството трябва да постигне баланс с Природата и да заживее в хармония, където търсенето на Духа е по-важно от Боговете на Плътта. Ако не се променим, и ако не се променим бързо, както на физическо, така и на духовно ниво, скоро всички ще трябва да посрещнем Последната Зима.“

    Тук е казано всичко. Кой разбрал – разбрал! Това е новата Епоха, която настъпва. За едни ще е зима, за други най-накрая пролет.

    Браво за статията.

  4. Стоян Стоянов:

    Изгодата ще е за този, който съм запознал с тях, и който съм накарал да ги прочете!

    За сега със сигурност си успял да ме накараш да прочета поне една. 🙂

  5. Може би трябва да добавим, че Том Браун е създател на особен модел „нож за оцеляване“, за който впрочем има противерочиви оценки. 😉

  6. @zoso
    май и аз съм на твоето мнение

  7. „Може да звучи заяждащо, но при първия прочит тази публикация ми заприлича на онези серии от съпътстващи статии, които винаги се появяват около т.нар. „бестселъри““

    не че ти го рекламираш, просто историята с мастър Йода 🙂

    • Е, той си знае истината. Ние какво мислим едва ли има голямо значение. Ако обаче един ден придобиете умения, отношение, и признатост колкото неговата, предполагам и на вас ще простят подобни „джедайски“ истории (ако наистина са измислени)! 😉

  8. Прочетох преди време трите публикации. Не писах коментари по тях, но ми се сториха прекалено абстракти и философски, без в тях да има нещо конкретно и практично. Размисли върху природата. Четейки сега биографията на Том Браун, съм склонен да повярвам на критиците му.
    „Браун твърди, че може, например, да прецени дали даден човек страда от студа, само по неговите стъпки. Или по следите на животно да каже, дали стомахът му е пълен, и дали има нужда да уринира. “
    Не съм чел книгите му, но ако наистина е правил такива твърдения в тях това поставя под съмнение написаното. Такива следотърсачески „умения“ имат само Винету и Олд Шетърхенд. Явно от Карл Май е почерпил „знанията си“ и Том Браун.
    Е възможно е и да греша, но такива изхвърляния са съмнителни. Признавам, че има много умели следотърсачи, които виждат и разчитат следи, невидими за незнащея, но това е леко прекалено

    • А не е ли „леко прекалено“ да се градят теории върху личността, знанията, и уменията на човек, без да сте се запознали въобще с изложеното в книгите му примерно? За себе си мога да кажа, че прочетох 3 от книгите. Да „вдигне ръка“ всеки тук, който също е прочел някоя.

      Относно следите: прочетох „Ръководство за наблюдение на природата и Следотърсачество“, което е базирано на „Науката и изкуството на Следотърсачеството“. Да ви кажа във всяко нещо има логика и обяснение, само трябва да се научиш да го виждаш. Не, че аз съм се научил (да не ме подметнете сега), но поне видях, че при желание и постоянство, доста неща могат да започнат да се забелязват.

      По нагоре отбелязах, че съмнението и критичността са положителни черти на будният ум. Предубедеността обаче не е!

  9. Не е предубеждение, а мнение на база негови твърдения, което не нелагам за абсолютно правилно и допускам, че може и да греша.
    Но пък имам мъничък опит в следите, съвсем дребен. Познавам и хора с доста по добри умения, които съм виждал на практика, макар че и те са далеч от следотърсачите от дивите племена, ако може така да се изразя.
    За съжаление не съм чел неговите обяснения, поради незнанието ми на английски. Ако някъде ги има преведени, ще коментирам и изложените методи. За сега направих извод само на база едно негово твърдение, а както чета от изложената по горе информация, не съм единствен, който подлага на съмнение уменията на въпросния автор.

  10. Но пък си прав за предубеността. Но виждам и предубеденост в защитата на всяккави „вносни“ експерти по оцеляване, които в крайна сметка просто си продават стоката. А уменията за живот в пущинака се оказва доста търсена стока и е нормално да има и предлагане. Но си мисля, че не е нужно да се приема безрезервно всяко твърдение в подобни ръководства. Това, че описанието звучи убедително за лаици като нас, не е доказателства, че е вярно. Може и да е, но не виждам защо трябва да се приема на доверие и да се отвхърля всяко мнение, което подлага на съмнение дадените учениея на определен автор.
    Като се замислиш, всеки от тук присъстващите, на база събраната в блога ти информация, ако има малко повече въображение, талант и търговски нюх може да напише подобно ръководство и при малко късмет и добра маргетингова стратегия да го наложи на пазара. Това обаче прави ли автора му експерт?

    • Аз отново ще повторя аргумента си: прочели ли сте нещо? Ако не – то тогава всичко остава теории и хипотези.
      Публикацията не целеше „защита“ и „натрапване на „вносен“ експерт, а запознаването на аудиторията с човек, който е признат за един от познавачите в областта на общите ни интереси. Ако има „нашенски“ такива експерти, то покажете ми ги! Аз ще съм им най-големия фен, и само за тях ще говоря. Исках просто да погледнете малко по-широко и надалеч. Мислех, че ще е от полза.

  11. А аз ще повторя, не знам английски и правя извод на база твърднията в тази статия и другите три. Няма лошо в публикацията, никой не го оспорва. Но и експертите могат да са критикуват, нали? Все едно наши или чужди. Има твърдение и аз го подлагам на съмнение, че ми звучи фантастично. Това проблем ли е? Казах, че ако има възможност да прочета неговите обяснения как се прави, ще ги коментирам или ще се съглася с тях. За сега се изказвам само върху изложеното твърдение.
    А предполагам, че другите критици, посочени в статията са изчели основно творчеството му.

    • Ми те критиците това им е работата – да критикуват. Иначе нямаше да бъдат критици 🙂 Аз знам една интересна максима „Който не умее – критикува!“ 🙂 Без да засягам никого!

  12. Но пък мога веднага да изложа противоречия в цитираната биография
    Том Браун – роден 1950г, взет за обучение от Дебнещия вълк, когато е 7 годишен, т. е. 1957г
    Дебнещия вълк – роден 1870, взел да обучава Том Браун, когато е на 83г, т. е. 1953г, когато Том е на три години.
    Кое от двете е вярно

    • Моя грешка при превода: „Born in the 1870s during a time of great warfare and violence“, което поради мое недоглеждане съм превел като „през 1870-та“ вместо „през 1870-те години“ (което ще рече и 1873, и 1874 и т.н.). То е ясно, че по това време не са обръщали внимание на точната година, а на разни събития. Дори дядо ми имаше връстник, който е раждан „по мамулено време“ 🙂

      Ще поправя грешката. Благодаря, че ми я показа!

  13. “ …изкуството на проследяването, оцеляването в Дивото и разбирането на Природата“

    Звучи много добре и лесно , но как се постига , а ? Как се разбира природата? – то всеки я разбира по различен начин , а някои хич не я разбират. Ние шамани ли да търсим ,ала то наоколо живи индианци няма …Какво да правим? Все въпроси и чуденки на които нямам отговор……………

    • anjsan, много ми беше трудно да намеря точният превод на думата „awareness“, която автора беше използвал. Избрах си „разбиране“, а в речника може да се намерят и „съзнаване, съзнание, чувство, усещане“. Виждаш, че всяка една от тях щеше да е двусмислена. А за отговорите на въпросите: аз казах – четете и практикувайте!

  14. Така вече става 🙂
    И на мен ми направи впечатление точната година, но пък кой знае, може и да е записана точно по някакъв начин, като е свързана с някакво значимо събитие, чиято дата се знае.

  15. Айде-е-е, пак се почна… 😉

  16. Аз нямам претенции за превода , а за отношението и осъзнаването . Който и термин да вземем от „разбиране,съзнаване, съзнание, чувство, усещане“ все е трудна работата и буди все повече въпроси и чуденки. Как да си го практикува човек сам без учител това . Дали ще е същото , дали ще се придобият умения и знания като на Том Браун , а ? ….. Напътсвията ги прочетох в статиите ти , ала сякаш само те не стигат. Карай да върви!

    • Написаното във въпросните 3 статии е една много малка част от всичко. Има доста повече, и доста по-обстоятелствени напътствия в останалата част на книгите. Но наистина – карай да върви… важното е да ни е гот! 😉

  17. Запознат съм с някои от книгите на Том Браун,тези които се намират в електронен формат.Честно казано не бих си дал парите за негова книга.За мен този човек е мошеник,пълно менте.Книгите му изобилстват с философски глупости и лъжи.А историята му е по-нагласена и от колумбииски сериал!

    • Въобще не съм се залъгвал, че книгите и идеите му ще се харесат на всеки. Не знам кои точно книги си чел, вероятно философските, които мен не ме вълнуват особено. Нормално е ако имаш вече някакви философски възгледи и разбирания, чуждите да ти изглеждат глупаво. Когато нямаш – тогава е по-лесно. Не ме интересува и особено историята му, просто събрах и представих това, което той, и другите са писали за него.

      Книгите, с които аз съм запознат (и които имам предвид тук) са от поредицата Полеви ръководства, и да си кажа честно, не виждам там да има глупости. Вероятно това е защото явно още не съм много навътре в нещата, и не мога да погледна през очите на експерт. Не знам… да кажеш, че не си струват книги, които влизат в класацията за най-добри на много бушкрафт и сървайвъл експерти, е малко… Трябва да е в качеството на… знам ли…

  18. Класациите за „най-добри“ книги на разни „експерти“ слабо ми влияят.Чел съм(или по скоро подробно съм прегледал)- The Vision: The Dramatic True Story of One Man’s Search for Enlightenment ;Tom Brown’s Field Guide to Living with the Earth ;The Tracker;The Search.Категорично мога да заява,че за мен нито една от тези книги не си струва парите.Том Браун е шарлатанин.За да се продават по-добре е напълнил книгите с „индианска“ философия и мистика,те не притежават никакви достойнства,било литературни,било като предлагана ценна информация.Поне аз не се впечатлих от нищо в тях.Нормално е едни да ги харесват,а други не.На вкус и цвет, товарищей нет…

    • Прав си, вкус брат няма! Аз обаче си оставам на мнението, че ако някой ми казва, че трябва да обичам и уважавам природата, да ми показва други гледни точки (които и да ми харесват), и да представя работещи техники, то няма причина да имам лошо отношение към него.
      Всъщност няма да споря повече. Ти си имаш свое мнение, и аз го уважавам. Нека оставим и другите да изградят своето, защото знаем, че така е най-добре. А и от четене никой не е станал гърбав… 😉

  19. Аз също уважавам мнението ти.Споделих моето,без да имам за цел да го налагам 😉 .

  20. Историите за неговия „дядо“ звучат доста фантастично (хеле пък тези, където става дума за „звездните хора“, има и такива) и оставят доста странно чувство и съмнения.
    Доста в руслото на Ню-ейджа се движи. 😛
    О друга страна, практическите му книги и това, което съм гледал като филмов материал от неговата школа (мерна са нещо по някаква телевизия преди време) са си съвсем нормални. Прим. „Tom Brown’s Field Guide to Living with the Earth“ си е съвсем нормален наръчник.

  21. Да,Black Wolf,съвсем нормален наръчник,който не се отличава с нищо от толкова други(от практическа гледна точка)!Затова автора използва историите за дядото и индианските мъдрости,и ню-ейджа, да привлече последователи и да изглеждат оригинални,иначе съвсем обикновените му наръчници.Мразя ню-ейджа и сектантството във всичките му форми,затова книгите на Том Браун са ми противни!Това е моето мнение,уважавам и другите гледни точки.

    • Абе Black Wolf предполагам под „нормален“ нямаше точно предвид „обикновен, тривиален“, но няма да задълбаваме. То зависи и какви са ти очакванията от даден наръчник като цяло. Аз лично съм на мнение, че те нещата (за бушкрафта и оцеляването) вече са си измислени, и кой знае какви велики хитрости няма да видим в който и да било наръчник. Във всички има почти едни и същи неща. Само дето някои разчитат на хай-тек оборудвания и първоначален набор от екипировка (военните примерно), а други навлизат малко по-дълбоко в примитивните умения (като това на Браун. Макферсън и др.).

      Както казах, прочел съм (не „подробно прехвърлил“) три от наръчниците му от серията „Полеви ръководства“, и смятам, че си заслужава да бъдат прочетени. Не смятам, че могат да бъдат „противни“ и мразени. Примерно в блога съм превел една глава „Field Guide to Living with the Earth“. Не виждам да има противни неща там. Но пък знае ли човек, вкусове всякакви, както отбелязахме… 🙂 Но пък ти се чудя: как може, след като мразиш, и са ти противни тия неща, да прочетеш цели 4 негови книги?!! Или имаш доста свободно време, или си мазохист. 🙂 Шегувам се! 😉 Аз принципно бих спрял още на половината на първата…

      П.П. Поради интересите ми, и насочеността на блога, трябваше май да отбележа, че се интересувам, и говоря основно за поредицата му ръководства, а не от останалите книги, търсещи духовни истини и развиващи философски теории. Така като гледам, май те не се радват на особено много подръжници. 🙂

  22. Не,не съм мазохист :).Както писах не съм ги чел изцяло,а само съм ги прегледал подробно.Има разлика,и то значителна.Да,нещата в бушкрафта са измислени,точно затова, за да се продава дадена книга е необходимо нещо повече.Или автора да инструктор от САС или някоя друга елитна военна част,или пък да е обучен от митичен стар индианец и да раздава наляво и надясно житейски мъдрости,а последователите му да го следват като сектанти,какъвто е случаят с Том Браун.Практическата страна на Field Guide to Living with the Earth не е нищо особено,като цяло книгата ми се струва посредствена,и в нея също има доста от житейските му разсъждения(ню-ейдж),те присъстват във всяка негова книга.

  23. http://ebookee.org/Tom-Brown-The-Tracker_634421.html

    Тук може да свалите книгата му „The Tracker“.
    Вчера започнах да я чета и ми се струва много добра. За съжаление я чета от екрана, а това не е никак добре за очите. Ако можех да си я купя, бих го направил.

  24. Ако някой желае, мога да му пратя вече сваления от мен файл с книгата по скайп.

  25. А тук има тези четири:

    Tom Brown Jr 1980 – The Search – text – Kilroy.pdf
    Tom Brown Jr 1988 – The Vision – text – Kilroy.pdf
    Tom Brown jr. – Friedvolle Krieger der Wildnis.pdf
    Tom Brown Jr-TheTracker – Kilroy.pdf

    http://thepiratebay.org/torrent/5692605/

    Природата и духовното развитие са свързани – може дори да се каже, че са едно и също нещо. В блога „Вълчата Бърлога“ много добре са представени интересни индиански ритуали и начин на живот. Текстовете за мен са още едно потвърждение на факта, че древни знания подобни на индианските са били известни и прилагани по целия свят – а сега се преоткриват.

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: