Преди време пуснах поредица от три публикации, в които преведох глава от чудесната според мен книга на Том Браун „Полево ръководство за Живот със Земята“. Предполагам и много хора от вас ги харесаха! Ето защо реших, че е добре да направя едно представяне на автора, тъй като той е доста емблематична фигура, уважаван в средите на Оцеляващите и Бушкрафтърите, и автор на едни от най-продаваните книги на тази тематика.

Биография

Том Браун Младши (Tom Brown JR.)е известен природолюбител, следотърсач, учител и автор на 17 книги. Роден е на 29 януари 1950 година в Южен Томс Ривър (South Tom’s River), Ню Джърси, САЩ. Завършва гимназията в Томс Ривър през 1968 година. Само на 7 години, той вече е взет за обучение от Дебнещият Вълк (Stalking Wolf, Grandfather) – старейшина, шаман и съгледвач от племето на Aпачите.

Ето биографията на Дебнещият Вълк, сглобена от книгите на Том:

Дебнещият Вълк е израстнал свободен в планините на северно Мексико. Роден през 1870-те години, във време на мащабни военни действия и насилие, той е част от групата на Апачите Липани (Lipan Apache), които никога не са се предали. Обучен е в традициите на своя народ и е отличен лечител и съгледвач. Когато бил на двадесет, видение го изпраща далеч от своя народ, и през следващите 63 години той се скита из Северна и Южна Америка, търсейки учители и изучавайки древните умения на много коренни народи. Дебнещият Вълк пропътува надлъж и шир двете Америки, живеейки в самота и като свободен човек. Той никога не е бил наеман на работа, не е карал кола, плащал данъци, и не се е приобщавал към модерното общество.

Когато е на 83, Дебнещият Вълк среща приятеля на внука си Рик – Том. Той разбира, че момчето е човека, с който той ще прекара оставащите години от живота си, учейки го на всичко, което знае. Това момче бил Том Браун, и той става приемник не само на всичко, което Дебнещият Вълк е научил по време на своите странствания, но и есенцията на хилядите години култура на Апачите. Тези знания са същите, които Том преподава във популярното си училище. През следващите десет години той е обучаван в изкуството на проследяването, оцеляването в Дивото, и разбирането на Природата.

Дебнещият вълк умира, когато Том е на 17. По същото време, вследствие на инцидент при конна езда в един Европейски цирк, умира и приятелят му Рик. Браун прекарва още десет години в Дивото, в различни части на САЩ, без всякакви технологично изработени инструменти (в много случаи дори без нож), в желанието си да постигне съвършенство в усвояването на тези умения и знания. Том се завръща в „цивилизацията“, търсейки хора, които се интересуват от всичко, което е научил. Той се чувства изгубен и объркан, докато местен шериф, който го познава, не го наема за проследяването на изчезнал човек. Том го открива, и в хода на търсенето открива и своят път в живота.

В следващите няколко години, Браун печели репутацията си на „Следотърсача“, откриващ изчезнали хора, а понякога и престъпили закона. Том работи с много правоприлагащи органи, както из САЩ, така и зад граница, върху случай включващи отвличания на деца, изгубени ловци и туристи, както и преследване на бегълци. Той описва опита си в книга, озаглавена „Следотърсача“ (The Tracker), издадена през 1978 година. Скоро след това „Reader’s Digest“ издава съкратена версия на историята му, и включва информация за „Училището за следотърсачи“ (Tracker School).

Училището

Днес „Училището за Следотърсачи, Природа, и Оцеляване в Дивото“ на Том Браун (Tom Brown’s Tracking, Nature, and Wilderness Survival School), е най-голямото от своя вид, обучаващо хора от цял свят, които споделят еднакъв интерес към изучаването на простотата на естественият начин на живот. Намира се в Ню Джърси. Повечето от курсовете се провеждат в примитивен лагер, намиращ се в Пайн Барънс (Pine Barrens). Курсове се провеждат и в Калифорния и Флорида.

Училището предлага много и различни седмични курсове, покриващи всички аспекти на живота близо до Природата. Някои курсове покриват физическите умения за оцеляване в Дивата природа. Те постепенно довеждат изучаващия до точката, в която той, или тя, може да навлезе в гората, и да живее там комфортно, без помощта на инструменти и провизии от „цивилизацията“. Други групи от курсове изучават философските и духовните аспекти на живота близо до Природата. Там се изучават и изпълняват традиционни церемонии на коренните американски индианци, като например „колибата за потене“ (sweat lodge) и „лечебната лула“ (medicine pipe). В тези курсове изучаващият се научава да използва, и да се доверява на своето „вътрешно виждане“ и шесто чувство. Всички курсове на Том се посещават както от мъже, така и от жени, от всички точки на Щатите.

Всички курсанти, постъпили в училището, започват със „Стандартния“ курс на обучение, който е основа за изграждането на напреднали умения в бъдеще. Стандартният курс включва основни инструкции за дърворезба; изготвяне на примитивни убежища; безопасно добиване и третиране на водата; различни умения и техники за палене на огън, като например Bow Drill, Mouth Drill и Hand Drill; направа на въжета от естествени материали; изготвяне на капани; обработка на кремък; камуфлаж; дебнене и преследване; обработка на кожи; готвене; изучаване на растенията; усещане и разбиране на Природата, следотърсачество и т.н.

Въпреки, че се предлагат различни насочености на курсовете, всички те общо изучават разбирането и усещането за природата, и философската страна на живота близо до Майката Земя. Ето един цитат от брошурата на училището на Том:

„Аз вярвам, че за да станеш „едно“ със Земята, не е достатъчно само да имаш добри умения за оцеляване, а и много по „изгладена“ философия и ниво на умения. Ето защо всеки от моите курсове изучава равнопоставено трите основни категории на оцеляването: проследяване, усещане и разбиране на Природата, и древните философски разбирания за Земята.“

Книги

Том Браун е автор на 17 книги. Седем от тях са полеви наръчници за живот сред Природата. Останалите са базирани на живота и приключенията на Том, като ученик на Дебнещият Вълк, преследвач на престъпници, и търсач на духовни истини. Следващият цитат от книгата „Пътуването“ (The Journey) ни казва много за Том:

„Човечеството трябва да постигне баланс с Природата и да заживее в хармония, където търсенето на Духа е по-важно от Боговете на Плътта. Ако не се променим, и ако не се променим бързо, както на физическо, така и на духовно ниво, скоро всички ще трябва да посрещнем Последната Зима.“

Първата му аудио книга „Дядо“ (Grandfather), излиза през Септември 2007 година.

Ето и книгите на Том Браун, основно разделени в две категории:

Философия на Земята

1. 1. „Следотърсачът“ (The Tracker)
   2. „Видението“ (The Vision)
   3. „Пътуването“ (The Journey)
   4. „Дядо“ (Grandfather)
   5. „Пробуждане на Духовете“ (Awakening Spirits)
   6. „Търсенето“ (The Quest)
   7. „Пътят на Съгледвача“ (The Way of the Scout)
   8. „Науката и Изкуството на Следотърсачеството“ (The Science and Art of Tracking)
   9. „Търсенето“ (The Search)
   10. „Досиетата на Следотърсача“ (Case Files of the Tracker)

Полеви ръководства

1. 1. „Полево ръководство за Наблюдение на Природата и Следотърсачество“ (Tom Brown’s Field Guide to Nature Observation and Tracking)
   2. „Полево ръководство за живот със Земята“ (Tom Brown’s Field Guide to Living with the Earth)
   3. „Полево ръководство за Оцеляване в Градовете и Предградията“ (Tom Brown’s Field Guide to City and Suburban Survival)
   4. „Полево ръководство за Дивите Ядливи и Лечебни растения“ (Tom Brown’s Field Guide to Wild Edible and Medicinal Plants)
   5. „Полево ръководство за Оцеляване в Дивото“ (Tom Brown’s Field Guide to Wilderness Survival)
   6. „Полево ръководство за Забравената Природа“ (Tom Brown’s Field Guide to the Forgotten Wilderness)
   7. „Ръководство за Природата и Оцеляването за Деца“ (Tom Brown’s Guide to Nature and Survival for Children)

Филм

Браун е технически консултант на филма „Преследваният“ (The Hunted), с участието на Томи Лий Джоунс и Беницио дел Торо.

Спорове

Биографията и уменията на Браун често са били обект на спорове. Основните доводи за тях са били недостатъчното предоставяне на адекватни факти и доказателства за неговият учител и истории. Представителите на Организацията на Коренните Американци против Анти-културнотото присвояване „Измамници от Новата Ера и Пластмасови Шамани“ (Native American anti-cultural appropriation organization „New Age Frauds and Plastic Shamans“) нееднокартно са осъждали Браун като лъжец, въпреки, че и самата организация е обект на сериозни противоречия и спорове.

Браун твърди, че може, например, да прецени дали даден човек страда от студа, само по неговите стъпки. Или по следите на животно да каже, дали стомахът му е пълен, и дали има нужда да уринира. Неговата книга „Науката и Изкуството на Следотърсачеството“ обяснява тия техники, но посочва съвсем бегли детайли, много от които е трудно да се забележат.

Има много малко независима документация в печата, отнасяща се за Рик (приятелят от детството на Том, който умира млад), за Дебнещият Вълк, или за приключенията на Браун далеч от цивилизацията.

Братът на Том Браун – Доктор Джим Браун, Декан на Науката, Инженерството, Здравните науки и Постиженията на човечеството, както и бивш Президент и Председател на управителният съвет на Асоциацията за Обществено здраве на Ню Джърси, потвърждава биографията на Том Браун, но не предоставя никакви доказателства, извън рамките на разказаното от самия Том. Джим Браун пише следното в биографията си:

„Том, приятелят му Рик, и неговият дядо Дебнещият Вълк (коренен американец и експерт по Дивата природа), оказаха огромно влияние върху мен, и ми помогнаха да развия своята любов към Природата. Използвах много от тези преживявания, за да обогатя преподавателската си практика по Биология и Микробиология. Невероятните възможности на Том Да изучава и наблюдава Природата ми посочваха едва забележими детайли, и свързвайки ги с анатомията на растение или животно, физиологични или екологични връзки, силно повлияха моят стил на преподаване, особено в лабораторията, а реалните преживявания подхранваха обучението ми в класната стая.“

Дойде ред и на моят коментар за Том Браун:

Не знам дали въпросните спорове са основателни, или не. Прочел съм три от книгите на Браун: „Tom Brown’s Field Guide to Living with the Earth“, „Tom Brown’s Field Guide to Wilderness Survival“ и „Tom Brown’s Field Guide to Nature Observation and Tracking“, и още две очакват своя ред. Подобни знания, умения и отношение към Дивата природа нито се натрупват изведнъж, нито без помощта на някой, който да ти даде поне началните насоки, нито без отдаденост и практика. Не можеш да пишеш така за неща, които не разбираш, и които не си приел за своя идеология. Склонен съм да вярвам, че ако наистина обучението на Том е започнало много рано (на 7 години), то определено е трябвало да има някой, който да го насърчава и да му подсказва някои неща.

Като цяло начинът по който пише Браун, отношението към Природата, и подхода му към Живота в Дивото, много ми допадат. В показваните от него умения и техники за оцеляване ми харесва това, че той винаги подхожда от гледна точка на човека, попаднал в пустошта без никакви промишлено изготвени инструменти. Всичко се изработва с природни материали – убежища, инструменти, оръдия, посуда, въжета, капани, огън и т.н. Малко по-различно е от популярните ръководства, в които използваш платнището си, ножа, магнезиевата запалка, манерката си и куп други вещи от „цивилизацията“. Не, че написаното в тях не е практично и важно, но усвояването на такива примитивни умения ти гарантират справяне и във ситуации, в които може да нямаш късмета да имаш всичко необходимо във себе си, както и една по-голяма близост и разбиране на Природата.

Книгите му ще ви помогнат да се отърсите от онова чувство на враждебност и тревожност, когато сте сред Дивото, което популярните ръководства за оцеляване на армейските части, както и някои телевизионни сериали подсъзнателно насаждат. Ще ви помогнат да погледнете на Природата по нов начин.

Харесва ми, че Том Браун разглежда човека като част от природната среда, а не като страничен наблюдател и посетител. Харесва ми, че показва връзката с нея, и нуждата от уважение. Още много неща ми харесват. Надявам се, че ще се харесат и на Вас!

[wp:svejo-net]