Ножът е най-малкия и преносим от всички режещи и сечащи инструменти. Лек и ненабиващ се на очи, той е винаги под ръка за извършването на стотици ежедневни задачи, свързани с живота в Дивото.

Морс Кочански

Преди доста време публикувах един материал за „ножът за оцеляване“. Там се обръщаше внимание на характеристиките на единственият нож, от който се изисква да справи с възможно най-голяма част от проблемите и задачите, с които ще ви сблъска една ситуация на оцеляване. Когато става въпрос за Бушкрафт обаче, нещата са малко по-различни (може би наистина малко). Например за ежедневните задачи на един бушкрафтър няма да се изискват чак толкова дълги, или пък дебели остриета. Ножовете може да са по-малки, по-тънки, но пък все така надеждни. Реших да обобщя тия характеристики с следващата публикация. Също така сметнах за полезно да спомена и основните техники за правилното и безопасно използване на ножа.

Характеристики на основният нож за Бушкрафт

Основният нож за Бушкрафт не е задължително да е много голям. Ако подходим по-персонално, то дължината на острието е добре да е колкото ширината на дланта ви, заедно с палеца. Това обаче не е закон, и остриета с дължина 1/2 или 2 пъти колкото ширината на дланта, също могат да се използват.

Ето едни ориентировъчни размери, и свързаната с тях практичност:

• 5 см дължина на острието – добро е за фини работи, но е прекалено малко за по-сериозни дейности, като например. разцепване на дърво и сечене на клони и дървета с дебелина около, и по-голяма от тази на китката ви, чрез батонинг.
• 10-15 см дължина на острието – добро е както за фини работи, така и за някои по сериозни (батонинг). Най-практичният размер.
• 20 см и повече – добро за тежка работа, но прекалено голямо за фините дейности

Ножът трябва да е full tang или hidden tang, което ще рече, че частта от острието, което влиза в дръжката, трябва да достига, ако не чак до самият й край, то поне на повече от 2/3-ти от нейната дължина.

Добре е острието да е от качествена карбонова стомана. Тя се отличава с лесно заточване и добро задържане на остър режещ ръб (ряз). Трябва да е достатъчно мека, за да се заточва с най-прости заточващи пособия (дори в полеви условия), като при това да задържа бръснещата си острота дълго време. При неръждавейките това е малко по-трудно. За такъв тип острие обаче, ще трябва да полагате малко по-големи грижи, заради склонността му да ръждясва във влажни условия, или ако не е почистено добре след използването му за определени задачи.

Едно друго предимство на тази стомана е, че можете да използвате ножа за палене на огън в екстремна ситуация, като го използвате в ролята на чакмак при паленето на огън с кремък. Карбоновата стомана в такъв случай дава добри искри, което не може да се каже за неръждаемата и ламинираната.

Един тест за надеждност на ножа за Бушкрафт (по М. Кочански): Добрият нож трябва да остане цял, ако забиете острието на дълбочина 4 см в дърво, перпендикулярно на влакната му, и под прав ъгъл спрямо ствола, след което да се изправите с цялата си тежест, стъпили върху дръжката!

Е, сигурно малко хора биха се навили да извършат този тест, защото си пазят ножовете, но е добре да го имате като информация. 🙂

Почти всички характеристики на основен нож за Бушкрафт притежават ножовете от серията Classic на Mora. Тяхната стомана отговаря на тези изисквания, евтина е, а дори и неръждаемите модели не отстъпват много по качество пред карбоновите. Както знаете, притежавам два такива ножа, затова ще използвам тях за онагледяване на написаното.

Дебелината на острието е добре да бъде между 2,5 и 3 мм, а широчината му (фиг.3-b) – 2-2,5 см. Така то ще леко, но същевременно достатъчно здраво и гъвкаво, за да устои на очакваните натоварвания.

Върхът на ножа (фиг.1-а) е добре да е близо до централната му ос (фиг.1-c), но такива с равен гръб също са приемливи. Приемливият ъгъл на върха (фиг.1-j) е между 35 и 45 градуса. Така той ще е достатъчно остър, за да се забива лесно и дълбоко във дървото.

Извивката на режещият ръб на острието (фиг.1-f) трябва да е плавна по цялата му дължина. Така заточването става най-лесно.

Гърбът на ножа и гърбът на дръжката (фиг.1-d)трябва да лежат в една линия. Той (гърбът на ножа – фиг.1-b) не трябва да е изтънен, или заострен, защото се ползва като платформа за натиск на пръстите, или за батонинг. Ножовете със заточен гръб (двуостри) нямат практически никакви предимства от гледна точка на Бушкрафта и живота сред Дивото. Дори напротив.

Дръжката (фиг.1-h, фиг.2) трябва да е от здрав, непромокаем материал, който да може да се оформи според желанието на притежателя. Тя трябва да дълга колкото, или малко повече от ширината на дланта, и да е с овално сечение, защото така се постига най-голям контрол над посоката на разрязването. Прекалено тънката, или прекалено дебела дръжка, както и тези с ъгловати сечения, правят пришки и изморяват ръката.

Ножът за Бушкрафт трябва да е без гард (предпазител за пръстите – фиг.1-е). Той пречи при изпълнението на много операции, не позволява ножа да бъде поставен в дълбока надеждна кания, както и други неудобства. Много хора се страхуват да ползват ножовете без гард, защото си мислят, че е лесно да се порежат при евентуално изплъзване на ръката върху острието. Само че при нормалното използване на ножа, ръката никога не се движи в тази посока. Това може да стане единствено при мушкащи движения. Въпреки това, дори тогава хватът е достатъчно здрав, и шансът да се порежете по този начин клони към нула. Може да се допусне наличието на малък гард само от долната страна на дръжката (към пръстите), но той трябва да е малък, и да пасва между пръстите (фиг.1-g), когато острието се обхване с тях при изпълнението на някои фини дейности.

Техники и Безопасност при използването на ножа

В останалата част на публикацията ще покажа малко в текст и картинки едни от най-основните техники, приложения и безопасност при ползването на ножа, от гледна точка на Бушкрафта и живота в Дивото.

Отсичане на дебели дървета и клони. Обикновено хората си мислят, че за да отсечеш дебело сурово дръвче, или клон (примерно колкото дебелината на китката ви), непременно се нуждаете от брадвичка, сатър, или примерно мачете. Истината е, че това може да бъде направено бързо и лесно дори с нормален 10-11 сантиметров нож!

Техниката е следната: дръвчето, или клона се огъват с едната ръка, докато дървесните фибри се опънат максимално, преди да започнат да се чупят. След това ножът се поставя в областта на най-голямата извивка(фиг.4а), като ъгълът, под който ще се реже дървесината, е между 30 и 45 градуса (фиг.4b-a).

С натиск и движение на дръжката нагоре и надолу (фиг.4b-b), започва разрязване на дървесината. Това става много лесно, защото влакната й са опънати до крайност. Към края дори трябва да внимавате, и да намалите силата на натиска с другата ръка, защото дървото може да се разцепи, а тогава отрязването му ще стане дори по-трудно. Просто охлабете натиска, и дори може да върнете дървото малко нагоре, за да избегнете сцепването. Всичко се постига с практика. Резултатът е чисто отрязани повърхности, които сякаш са направени с голям режеш инструмент (фиг.4c).

Така лесно се отрязват дървета и клони до дебелината на китката ви. По-дебелите също могат да бъдат прерязани по този начин, но предварително трябва да се разклатят и поетапно да се огъват ту в едната посока, ту в другата, докато „омекнат“. С тази техника обаче е трудно да се режат сухи и замръзнали дървета.

Върха на отрязаното дръвче може да бъде премахнат по същият начин, само че за целта трябва да застъпите върха с крака, след това да извиете към вас с ръка стеблото, и отново да прережете в областта на най-голямата извивка.

Батонинг. Въпреки, че не е особено долюбвана в средите на заклетите ножари, за обикновеният бушкрафтър това е напълно приемлива и работеща техника за разсичане на по-дебели дървета и клони. Дори знам, че ще бъда „анатемосан“, и затрупан с обяснения от тях, но предпочитам ножът ми да върши работа, а не да стои във витрината за пред приятели. 🙂

Ножът е режещ и разсичащ инструмент, също като брадвата и мачетето. На него просто не му достига маса, затова обикновено не се използва за такива дейности. Но ние можем да му добавим маса, в лицето на едно по-тежко парче дърво, в ролята на бухалка. Ножът от качествена стомана трябва да издържи на такива натоварвания без проблем. Все пак е добре, ако острието е достатъчно дебело, че да не се огъва лесно и да се счупи. При сгъваемите ножове (фолдърите) тази техника не е особено за предпочитане, защото при някои може да повреди заключващият механизъм.

Техниката е проста: поставяте острието на мястото, където искате да разсечете дадено дърво, и започвате да удряте по гърба му с „бухалката“ (фиг.5). По-тънките дръвчета и клонки могат да се прережат дори само с няколко удара. При по-дебелите може да ви се наложи да променяте ъгъла на острието, за да направите V образен улей, който да ви помогне да продължите по-надълбоко.

Тази техника е особено полезна при разцепването на дърво за различни нужди – изработване на някакъв предмет от дърво, направата на разпалки, улеи, жлебове и т.н.

Когато ви се налага да дялате някоя пръчка с движение към ръката, която я държи (например при издълбаване на жлеб, както е показано на фиг.6), уверете се, че ръката е на достатъчно разстояние (b) от мястото, в което използвате ножа. Движението (а) към придържащата ръка трябва да е внимателно и с не голям натиск, защото е възможно изплъзване на острието, и попадането му върху пръстите на ръката срещу него.

Ако трябва да прережете някоя по-дебела пръчка, особено ако тя е суха, без да използвате батонинг, то можете да го направите с постепенни нарези концентрично около мястото, в което искате да я разрежете (фиг.7). Правите врязвания под ъгъл в дървесината, след което отнемате материала, и започвате отново, като по този начин достигате все по-дълбоко и по-дълбоко, докато накрая просто можете да пречупите или срежете равно остатъка.

Един практичен и безопасен способ за обелване или дялкане на дърво е показаният на фиг.8. Пръчката в единият край е опряна в гърдите, или корема ви, а другият се придържа с ръка.  Острието на ножа сочи към гърдите, и движението се извършва във същата посока. Обърнете внимание на положението на палеца. Тази техника е безопасна, защото дори да се изплъзне ножа, то в гърдите ви първо ще се удари китката или предмишницата ви, което предотвратява нараняването. Движението следва т.нар. „безопасна траектория„.

„Безопасната траектория“ е правило, което трябва винаги да спазвате, когато боравите с нож. Това ще ви спести доста проблеми, някои от които може да се окажат и доста сериозни. Правилото е просто: каквото и движение да извършвате с ножа, трябва да предвидите траекторията, по която той ще се придвижи, ако преградата, която в момента му пречи, внезапно изчезне. Ако на пътя на тази траектория се намира част от тялото ви, то тя не се смята за безопасна. Дори обаче дадена траектория да е опасна, то можете да извършвате техниката така, че да добавите безопасност с помощта на тялото ви, или някой предмет. В случая от фиг.8 например траекторията е принципно опасна, но механиката на човешкото тяло, и положението на китката и лакътя я обезопасяват достатъчно.

Друг пример за следване на „безопасната траектория“ е техниката, показана на фиг.9. Това е прерязването на пръчка на две, като  единият й край е подпрян в гърдите, или корема, а другия се държи със ръка. Лакътя е вдигнат високо, а натискът с ножа е в такава посока, че на неговата траектория не попада никаква част на тялото.

Ако искате фино да обелите кората, изтъните, или подострите краят на някоя пръчка, то може да ви се наложи да използвате дялкане срещу палеца ви. Това става, като хванете ножа със острие, сочещо към вас, поставите палеца си върху краят на пръчката, който ще обработвате, и използвайки натиска му, извършвате движение към него. Това е техника, често използвана в кухнята, но когато става въпрос за практикуване на бушкрафт умения и работа с дърво, едно изплъзване или сцепване на дървото може да ви донесе сериозно порязване.

Опасно е поставянето на палеца срещу ножа (фиг.10а), където евентуалното изплъзване на ножа, или прерязване на дървото, ще отведе острието върху пръста, а ако това стане при по-сериозен натиск – и порязването ще е сериозно. Правилно е да поставите палеца под (при по-тънки пръчки), или на долният ръб (при по-дебели) на пръчката (фиг.10б). Тогава изплъзналото се острие ще се размине със палеца и траекторията ще е безопасна.

Сравнително тънки пръчки могат да се прережат чисто и равно, като се направи кръговиден дълбок нарез около оста им. Това става, като хванете ножа така, че острието да сочи нагоре, поставите пръчката върху него близо до гарда (или поне там, където започва дръжката), натиснете с палец отгоре, и започнете да въртите с другата си ръка пръчката в посока към вас. След няколко пълни оборота можете да пречупите пръчката на две.

Тук честите и опасни грешки са представени на фиг.11а: поставяне на палеца точно върху острието, и въртене в посока на върха на острието (b), вместо правилното към пръста (а). При първото, неочакваното разрязване на по-тънка пръчка може да срещне палеца с острието, а въртенето в посока към върха, може да накара пръчката да се „претърколи“ по острието на ножа, да се измъкне изпод палеца ви, и отново да се порежете.

Третата грешка, която добавям от личният си опит, е извършването на движения и с ръката, която държи ножа. Правилно е тя да стои неподвижна, а само да се върти пръчката с другата ръка. Преди време, една нощ на един язовир, бързах да си опъна платнището, подобно на палатка на голия бряг. Използвах тази техника, за да си оразмеря насечените върбови клонки. В бързината въобще не се загледах какви ги върша, и съм започнал да правя и нарязващи движения с ръката, държаща ножа. Спря ме парещо усещане. Понеже ножът беше доста остър, бях успял доста добре да си разрежа върха на палеца. После трябваше да вадя аптечки, да почиствам и да превързвам… Така че от бързане, загубих още повече време. Да не говорим, че и палецът ми стана неизползваем. 🙂

Правилното изпълнение е показано на фиг.11b. Въртенето е в посока към палеца, а той самият е изместен леко встрани, за да не попадне върху острието при евентуално прерязване на пръчката, или грешно движение.

При изрязване на напречен улей, или жлеб във разцепена пръчка или летвичка, трябва да внимавате острието да не попадне върху палеца (фиг.13)

Ако правите конична вдлъбнатина в дърво (например при техниката за палене на огън Bow Drill), не е добре да използвате като подложка ръката (фиг.14а), или кракът си. Върхът на ножа може както да се изплъзне, така и да пробие неочаквано цепеницата. По тази причина имам белег около дясното коляно. Още като ученик си бях правил арбалет, и за спусъка трябваше да направя отверстие в една летва. Бях я подпрял на коляното си и така си се улисах в дълбането, че в един момент ножа проби дъската, заедно с още поне сантиметър от месото. 🙂

Правилният начин е, като използвате като подложка друго парче дърво (фиг.14б).

При много от ежедневните задачи в гъсталака може да ви се наложи да пробивате, или разцепвате дърво. За това помага острият връх на ножа, но ако ще пробивате със силата на ръката си, а не с удари върху края на дръжката, то трябва да знаете няколко полезни съвета (фиг.15). Първо: ножът се забива перпендикулярно към дървото, и върху края на дръжката се натиска с основата на дланта (а). Второ: пръстите на обгръщат дръжката (b), а са свободно около ножа. В противен случай, ако краят на дръжката се изплъзне от дланта ви, то острието (с), ще ви пореже сериозно.

Когато разцепвате краят на пръчка например (фиг.16), внимавайте показалецът ви да не се окаже „заклинен“ между пръчката, и движещото се под ъгъл надолу острие. Така също можете да се порежете.

Ако искате да разцепите дървена цепеница на още по-тънки летвички, то можете внимателно да я разцепите по начина, показан на следващите снимки. Тук трябва да обаче да си осигурите безопасността на траекторията, защото разцепването се извършва към пръстите на придържащата ръка, и евентуално неочаквано разцепване при по-голям натиск, може да доведе до нараняване.

Фиг.17а показва неправилното изпълнение, където няма никакво обезопасяване на траекторията. На фиг.17b се вижда, как палеца и показалеца са отпуснати надолу, за да могат да спрат движението на ръката с ножа, ако евентуално дървото се разцепи неочаквано бързо.

Никога не режете в посока към вътрешната страна на бедрото си! Показаното на фиг.18 движение не е никак безопасно. В тази част на бедрото преминават големи артерии, прерязването на които може да ви донесе смърт в рамките на 4-5 минути, като след първите 2 вече ще сте в безсъзнание!

Забравих да покажа правилният захват при изпълняването на повечето дейности, с които е свързана употребата на ножа в бушкрафта. Повечето хора при работа държат ножа така, както е показано на фиг.19а. Това е неправилен и неефективен захват.

Правилният е показаният на  фиг.19б. Дръжката на ножа се обхваща плътно с дланта и пръстите. Палецът „заключва“ хвата, а не стои върху гърба на ножа.

При обелването на кората, или дялкането на пръчка, честа грешка е започването на движението много близо до ръката, която държи пръчката (фиг.20а). При повтарящи се бързи подобни движения е много лесно ножът да попадне върху палеца, и да причини нараняване. За да избегнете това, започвайте дялането достатъчно далеч от придържащата ръка (фиг.20b). Тук също е важно движенията на ножа да са по „безопасна траектория“.

Когато искате да направите дупка в някоя пръчка, то техниката е следната:
Първо изтънявате двустранно пръчката, защото може да е прекалено дебела, за да направите отверстие с ножа (фиг.21а).
След това премахвате „перата“, които преди това са ви служили като ориентир за равномерното изтъняване на пръчката (фиг.21b).

С върха на ножа пробивате дървото във формата на квадрат (фиг.21c). Квадратните отверстия в дърво са по-устойчиви от кръглите, поради специфичните свойства на дървесината.
Премахвате дървесината от дупката, и получавате красиво квадратно отверстие (фиг.21d).

Правенето на жлебове в дърво е полезно умение от гледна точка на Бушкрафта. По този начин се правят върховете на стрели, каменни ножове, совалки за различни влакна и върви и т.н. Техниката е следната: На края на пръчката правите 4 нареза: два странични (а) (до където искате да стига жлеба), и два перпендикулярни на тях (b). С ножа леко зацепвате с повдигащо движение дървото от перпендикулярните нарези (фиг.22b).

След това продължавате разцепването чрез натиск с ръка, докато то достигне до другите нарези (фиг.22с). После със пречупване в другата посока премахвате края на пръчката, и получавате готов жлеб (фиг.22d).

Една много практична техника за рязане, дялкане и подостряне на дърво е показаната на фиг.23а. При нея ножът се хваща така, че острието сочи към гърба на дланта (b), а палецът е поставен странично върху него (a). При тази техника за движението се използва силата на гръбните мускули, които знаем са едни от най-силните в човешкото тяло. Правилната позиция е показана на фиг.23b. Ръцете са на нивото на гърдите или корема, ножът е поставен под ъгъл спрямо дървото, а движението се извършва от мишниците. Силата е забележителна и често разрезът става от веднъж и е чист и гладък (фиг.23с).

Още няколко думи за „дялкането“ на пръчка със стандартен захват. Често допускана грешка е показана на фиг.24а: ръката, държаща пръчката, стои неподвижна, а движението се извършва чрез сгъване и разгъване в лакътя на ръката, държаща ножа. Това е неефективно и изморително движение, защото се използва основно силата на един мускул – трицепса, а той не е чак толкова силен.

Правилната и ефективна техника е тази, при която ръката, държаща ножа, е изпъната в лакътя (а), а движението идва от придърпване на пръчката с помощта на ръката(b), която я държи (фиг.24b). Така се използва пак силата на раменните и гръбните мускули, които са по-силни, и се уморяват по-трудно.

Ако пък искате да го направите още по-лесно, то използвайте техниката от фиг.25. Тук ножът е практически фиксиран от подбедрицата, а движението отново идва от придърпващата ръка, която държи пръчката.

Няколко думи и за сгъваемите ножове (фолдърите). Ако извършвате мушкащо движение с тях, то внимавайте пръстите ви да не обхващат дръжката откъм леглото на острието (фиг.26а). То може неочаквано да се затвори, и да ви нарани. Не се доверявайте и на заключващи механизми. Най-добре е да хващате дръжката така, че леглото на острието да е свободно (фиг.26b).

Често използвана е и техниката на „бутащото“ рязане (фиг.27). При нея се използва силата на палеца, за да се вреже острието в дървесината. Силата на това движение е по-голяма, отколкото очаквате, но обикновено се ползва за по-фини работи. С помощта на това движение примерно аз оформих дървената дръжка на мокотаугана ми, както и често правя улеи и „кукички“ в  края на някоя пръчка.

Ако искате да си направите въже или лента от кожа, то най-добре е да използвате техниката, показана на фиг.28. Ножът се забива в плоско дърво, а на разстояние от него, колкото ширината на желаната лента, се забива „ограничител“ (а). След това кръгло парче кожа (b) започва да се разрязва спираловидно, докато се получи дълга равномерна ивица кожа. За това се изисква наистина качествен и бръснещо остър нож.

Има още много полезни техники за използване на ножа, които всеки бушкрафтър трябва да знае. Кои са по-общи, кои по-специфични – те ни помагат да се справяме по-бързо и по-добре с възникналите проблеми. Не мога да обхвана всички в тази публикация, затова описах най-използваните. Колкото и добре да ги научите обаче, винаги съществува риск от нараняване (понякога дори сериозно) с ножа, затова спазвайте правилото: „Имате ли нож – трябва да имате (макар и минимален) превързочен комплект!“. Приятно бушкрафтърстване! 😉

[wp:svejo-net]