Реших да тествам изготвеният от мен домашен дехидрататор за храна, който описах в скорошна публикация. В момента избора на храни за сушене не е кой-знае колко голям, затова избрах да пробвам с банани.
Подготовката за сушенето не е кой-знае каква:
- Обелвате бананите и ги нарязвате на шайби с дебелина 5-6 мм.
- Някои рецепти препоръчват кисненето за известно време на така нарязаните банани в марината от цитрусов сок (лимон, ананас и др.) и малко мед. Това било против почерняване и запазване на вкуса на крайният резултат. Аз просто ги намазах с малко мед (но съвсем малко, да не пречи на сушенето), защото нямах толкова време да се занимавам. 🙂 Предполагам това малко ще подобри трайността им.
- Подреждате ги равномерно по повърхността, върху която ще ги сушите, и ги слагате във дехидрататора.
Сушенето протича между 6 и 10 часа при температура 53-55 градуса. Аз ги държах 10 часа при тази температура. Резултатът виждате на снимките. Казват, че цвета трябвало да бъде карамелен, а самите парченца да станели леко дъвчащи. Цветът не знам дали го докарах, но виж за лепкавост по зъбите успях 🙂
Количеството, с което пробвах, бяха два банана. Претеглих ги (с високочувствителна везна), след като ги нарязах , и тежаха 130 грама. Виж обема не се сетих да измеря, но след сушенето ми останаха една шепа „колелца“, които тежаха малко по-малко от 30 грама. Изводът е – около 4 пъти намаляване на теглото, и поне толкова на обема! При, предполагам, никаква загуба на хранителните качества.
Не, че бананите са кой-знае какво, но пък два банана в 30 грама (даже има рима!) си е добре! 🙂 На вкус не може да се каже, че са същите, но като ги накиснеш в малко вода, стават доста близки до началното състояние. Ще видим дали ще намерят място в раницата ми при някои разходки. 😉
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви! |
05.07.2010 at 12:02
Сушени банани ми звучи по-българско, макар, че дехидратирани банани е, може би, по-бушкрафтерско.
05.07.2010 at 12:50
Дехидратирани, защото уреда се нарича дехидрататор. … а и съм си малко химик, както знаеш.
Но в текста използвам и „сушене“.
05.07.2010 at 14:07
Относно хранителните качества – няма как да не се губят съставки при такава обработка. Най-малко витамин C се разрушава частично от топлината, както и ензимите.
05.07.2010 at 14:23
Витамин С се губи частично при всяка една обработка. При температура на въздуха 55 градуса в дехидрататора, реалната температура на храната (заради охлаждането при изпарение на водата) е по-малка от 50. Не мога да се сетя за точната температура на разрушаване на витамин С, но мисля беше по-висока. Същото и за ензимите, поне по-голямата им част.
05.07.2010 at 14:44
При 50 градуса витамин С не се разрушава,и да има някаква загуба на витамини при такова сушене тя е минималана.
05.07.2010 at 14:58
Това се е получило добре! сигурно и без да се киснат ще могат да се раздъвкват и да залъгват гладът, стига да има вода за преглъщане :). Давай с някакво месо, че ми е интересен там резултата!
пс. оценявам(е) инициативността ти. аз бих си направил подобен дехидрататор, ама чак след като някой като тебе го направи и тества и се види дали ще върши работа :).
05.07.2010 at 18:32
Честно казано доста съм заинтересуван от темата. Обаче малко ме е страх да пробвам щото ако не се получи и месото или плодовете се окаже, че са равалени, ще стане страшно в планината, поне 3 ролки допълнително тоалетна хартия ще трябва да взема.
05.07.2010 at 20:03
е то е като всяко нещо.. няма да ги изсушиш и на доверие да ги вземеш в планината.. ще направиш една две партиди, ще ги пробваш как са докато си близо до тоалетната и така.. все едно като си купиш обувки, да ги обуеш за пръв път точно преди да тръгнеш из балкана – може и да има изненади.. аз затова и казвам, че стоян много добре прави за нас, като изпробва първо тези неща..
05.07.2010 at 20:50
Аз пак искам да те поздравя за това, че не спираш да се занимаваш с такива неща, да експериментираш и да се учиш, като споделяш опит. В тоя сайт ме грабна позитивността и практичността ти.
05.07.2010 at 21:16
Голям страх от „дехидратирането“ на месо гледам из коментарите.Та вие суджуци не сте ли яли?Или пастърма? Почти същото е,с разликата в проветрението.Нормално при тях е от 10кг. кайма, да станат около 6кг. суджуци.Важното в случая е източника на месото.Говеждото,овчето и козето месо съхнат най-бързо,защото не са мазни,за разлика от свинското,което при такава обработка е нормално да „граняса“.И може би знаете другият проблем(а в случая-желан резултат)-с „пресъхването“ на тези продукти-ще ви трябва трионче за рязането им:) (не случайно в разни романи за дивия запад се споменава за говеждо на прах).
06.07.2010 at 0:23
Дехидрататор на български е сушилня, но вярно някак непрофесионално звучи. Сега за бананите…освен за експеримен едва ли има смисъл да се сушат за в планината. Лъжица захар би ги заместила. Интересно ще е да експериментираш с лук, моркови и гъби. Все неща от които стават вкусни манджи с ориз, например. Докато суровите гъби не са трайни, лука и морковите тежат много. Бях чел някъде, че килограм лук изсушен тежи десет пъти по-малко. Аз ще суша скоро, но ще използвам слънцето. За съжаление нямам везна и няма да мога да меря с колко олекват продуктите след като минат през природната сушилня.
06.07.2010 at 0:40
Както казах и в темата за самият дехидрататор – за мен наистина ще интересно да видя резултатите с месо. Плодовете като източник на бързи въглехидрати са лесно заменими – захар, сникърси, шоколад и пр. Протеините, които се съдържат в месото обаче не са толкова лесни за замяна с готови, леснодостъпни, леки и евтини продукти (освен ако не сте фенове на протеиновите вафли и прочие химия). Също така – през лятото плодовете са сравнително лесно набавими из пущинака – диви ягоди, боровинки, къпини и пр. Месото от друга страна е малко проблематично… Затова – ще продължавам да следя темата с огромен интерес !
06.07.2010 at 9:34
Еххх… всичките МЕСО-МЕСО… :)) Овълчихме се ей! 😉 И с месо ще има! Аз основно заради това направих дехидрататора. Само да си харесам лесна и изпробвана рецепта…
Хобо, то ясно, че еди-кое си, може да се замести с еди-кое си. Напоследък в храните точно това правят, и затова вече четем етикетите много внимателно! Бананите наистина ги направих за експеримент, но пък смятам, че резултата не е чак толкова лош. Целенасочено да ги правя за поход – едва ли, но пък ако ги имам, що да не си взема някоя друга шепа? 😉
П.П. Мисля, че и в България тия уреди са се наложили като „дехидрататор“, а не като „сушилня“.
06.07.2010 at 12:56
В България всичко чуждно е модерно и се налага лесно. Нашето да гу духа. На някой по-горе не му звучало научно. Друго е да е написано от професор доктор с. н. с. С.С Стоянов в десетки неразбираеми, и лесно заменяеми чуждици и звучи „научно“. (Това всичко е ирония, ако някой не е загрял).
Предполагам сте опитвали сушени банани от зърнените закуски. Би трябвало да имат същия вкус и хранителни качества.
06.07.2010 at 13:02
Стояне, ако ми позволиш един съвет, може да пробваш следната рецепта: свински сърца, нарязваш ги на филийки и ги сваряваш на пара (аз го правя в една от онези старите руски тенджери под налягане, тя има една решетчита, която се слага вътре, под нея се налива вода, храната се поставя върху нея и се херметизира). Сетне, като станат готови, вадиш и ги слагаш в голяма купа, в която предварително си приготвил смес от сол, червен пипер и чубрица. Похлупваш купата, друсаш и въртиш енергично, да се облепи навсякъде. Така приготвеното – в дехидрататора. Внимавай със сушенето обаче, защото в края е твърде възможно да се наложи да ги режеш с флекс. Не мога да гарантирам обаче откъм трайност какъв ще е резултатът, но от опит знам, че така приготвена, тази храна спокойно издържа седмица на стайна температура, предполагам, че дехидрататорът ще подсили резултата. Освен това свинските сърца са евтини и дори да стане издънка, няма да се кахъриш за някоя мръвка по 10-15 лв килото.
ПС: Сега се сещам, че с цел по-висока трайност, може би ще е добре в началото, като ги режеш, да отстраниш кръвоносните съдове, да остане само мускулът.
06.07.2010 at 14:11
Хаотичен, ние така правим свинските сърца всяка зима. 🙂 Сушим ги после нанизани под стрехата. Трайността им е поне няколко месеца на открито, но гледаме да ги привършим още през първия, защото после стават твърди като каиш. 😉
Ев, казаното „по-нагоре от някой“ за „научността“ също беше с цел иронизирането ми, но ти явно не си в течение, затова… 😉
06.07.2010 at 14:29
Я, сериозно ли 🙂 Аз до тази рецепта стигнах емпирично, като търсех начин за колкото мога по-мързеливо приготвяне, пък тя се оказа неочаквано успешна. Кажи, ако пробваш в дехидрататора!
07.07.2010 at 16:18
хаотичен, страхотна рецепта, само преди да ги сложиш в сушилнята вземаш 5 литра мерло от някъде и ги почваш 🙂
08.07.2010 at 1:33
Браво за темата, ще я следя с интерес.
Бананите ми се струват лесна работа за приготвяне, но това за маринатата е хитро… Ябълки, сливи, кайсии – все вкусни и високоенергийни предложения за планината.
Май и на мен ми е интересно най-вече месото 🙂 Най-вече заради по-голямата трудност при приготвяне и риск от разваляне. Пълно е с рецепти за пастърма, но точно за месо, което да се приготви в сушилня, май не попаднах. Всичките са от две седмици и повече сушене на проветриво място, при това студено, до колкото разбирам. Трябва ми някакъв по-мързелив и траен начин за приготвяне. Ако сте попадали на сушеното бизонско (или май беше биволско?…) което продават, нещо такова ми е идеята за сушено месо, което няма нищо общо с пастърмата. Другото което страхотно ме беше впечатлило, беше нещо което съм опитвал преди повече от 20 години – баща ми беше донесъл от Китай сушени кравешки вимета в едно малко пликче… Това нещо беше невероятно вкусно, много жилаво, пикантно… Със сигурност, трайността на този деликатес беше огромна, просто си личеше по външния вид…
31.07.2010 at 14:00
Здавеите на всички. После ще се включа в подробности, а сега по темата. Леко доработих темата за сърчицата, щото съм мързелив. Та след като предварително добре искиснати в няколко води, сърчица се сварят, нарежат и изсчистят от жили и кръвоностни съдове. Засипах мощно със сол и оджурках. Това седя три, четири дни в хладилника. Следва измиване и изкисване около 1/2 час, пудриш в случая имах само готова подправка за пиле, пак казвам мързелив съм си. Забравих да драстн, че след като ги испличках имаше подсушаване в домакинска хартия, преди пудренето. Нижеш на конец и на терасата. Така днес става една седмица, ефекта е умопомрачителан. Ако не се натровя утре пак ще ви драстна. Това изделие беше прилежно завито в кисия от вестник, за чистота и хигиена. Наздраве.
31.07.2010 at 17:22
Стояне нищо не писа за вкусовите качества на бананите , то за мръвката ясно какъв ще и е вкуса и също така колко време издъжаха преди да се развалят
01.08.2010 at 3:11
Живко чети по-обстойно – „..На вкус не може да се каже, че са същите, но като ги накиснеш в малко вода, стават доста близки до началното състояние…“ – края на публикацията 😉
10.08.2010 at 9:43
Здравеите на всички. Жив съм. Прости имах проблеми с нета. Стояне друже, аз си мисля че всички плодове и зеленчуци стават за твоя метод на сушене, дехидратация.Някога когато катерех активно и се завирах на най невероятни места. Много се интиресувах от храната, качество, енергина стоиност и най вече тегло. Осново беше „кравешката манджа“ както го неричаме все още с моята свръска. Тогава се намераше почти само овесени ядки и тук там пшеничени кълнове. Добавяш всякакви сушени плодове/ ябълки, круши, сливи, стафиди, смокини, фурми\. После много ядки за предпочитане сурови. Забъркано на сухо и насипано в шишета от минерално вода единствените пластмасови по това време.Та това е кравешката манджа сега със звучното име мюзли.Защо го пиша това, бабата на свръската ми, да ежива и здрава жената е от търновско. Сушаха много плодове, чушки и домати. Техни бабешки рецепти на суша под сайванта. Сега я карам да ми суши плодове, ама тук в наше гоямо село Варна не става. Тогава се чуваше за лиофилизираните храни мисля че такъв е термина определението. Мисля, че за месото ще е доста трудно и рисковано. Но винеги може да се експериментира. Все ще помагаме с каквото можем.
10.08.2010 at 10:00
Е, няма да е чак толкова трудно месото, мисля… просто трябва да се спазят няколко правила. Все пак почти всички (поне в мойто село 😉 ) си сушим месо всяка година – суджуци, филета, сърца… Щом те стават… 😉
15.04.2012 at 20:18
На вкус няма как да са същите, но все е нещо. Статията обаче е много полезна и ще публикуваме линк към нея!
02.11.2012 at 20:27
Е,ти може да си свикнал на спарени банани, но аз лично ги предпочитам сладки и в нормален за бананите вид .Фурми се продават -вкусни са калорични и няма да ви отнеме много време за да си ги набавите.