Като си говорим за Бушкрафт, няма как да пропуснем една от най-ключовите фигури в тази област – Морс Кочански.
Морс Кочански (Кохански) (Mors Kochanski) е канадски експерт по Бушкрафт и Оцеляване в дивата природа. Има репутацията на ако не най-добрият, то поне един най-добрите инструктори и писатели в тази област, в цял свят. Популяризира терминът „бушкрафт“ (bushcraft) в Северното полукълбо, след като публикува своята книга „Северен Бушкрафт“ (Northern Bushcraft) през 1978 година.
Морс Кочански е известен из цяла Северна Америка със своята задълбочена работа върху обучението на открито, оцеляването и живота сред Дивото. Той е особено познат в средите на ентусиастите от северна централна Алберта (Канада), където той живее и работи през последните 50 години. Неговият ентусиазъм за скитане сред природата, разширените му полеви познания, и желанието му да изучи всичко, което може да се знае за пустошта, го прави един от най-големите авторитети в областта на уменията за живот в Дивото.
Кочански е бивш главен директор на центъра за Природни изкуства и Отдих в Алберта. Бивш Асистент Професор във Факултета по Физическо образование на Университета в Алберта. Автор е на книгата „Северен Бушкрафт“ (Northern Bushcraft), чието по-ново издание се нарича само „Бушкрафт“ (Bushcraft). Други негови трудове са „Горски Изкуства“ (Bush Arts), 4 образователни филми за полеви умения, както и 17 джобни памфлета (брошурки). През декември 1999 година са излъчени 8 филма с инструкции за идентификация на диви растения.
Библиография (вероятно непълна, но това открих):
- „Северен Бушкрафт“ (Northern Bushcraft) – 1988 г.
- „Горски Изкуства“ (Bush Arts) – 1989 г.
- „Бушкрафт“ (Bushcraft) – 1998 г.
- „21 Местни диви ядливи растения“ (Native Wild Edible Plants)
- „Основи на плетенето на мрежи“ (Basic Netting)
- „Основни познания за времето“ (Basic Weather Knowledge)
- „Основи на Оцеляването в дълбокият сняг“ (Basic Wilderness Survival in Deep Snow)
- „Заточване на ножове“ (Knife Sharpening)
- „Работа с карта“ (Map Use)
- „Идеи за Комплекти за оцеляване“ (Survival Kit Ideas)
- „Компасът“ (The Compass)
- „Инуитската снежна къща“ (The Inuit Snow House)
- „Нощното небе“ (The Night Sky)
- „Полево ръководство за двукилограмовият комплект за оцеляване“ (The Two Kilogram Survival Kit Field Manual)
- „Инструменти за Оцеляване, и тренировки по Оцеляване“ (Tools of Survival and Survival Training)
- „Седемте най-използвани в гората възли, и използване на лебедка“ (Top Seven Bush Knots and the Use of the Windlass)
- „Когато срещнете Черна мечка“ (When You Meet a Black Bear)
- „Полева парна баня“ (Wilderness Steam Bath)
- „Основи на Оцеляването в студено, безснежно време“ (Basic Wilderness Survival in Cold Lacking Snow)
Естествено книгата, получила най-голяма слава и популярност, е „Бушкрафт“ (ориг. „Северен Бушкрафт“).
Има две основни традиции в изкуството за живот сред Дивото. Едната от тях е тази на горският човек – човек, опитен в дърводелството, като „инженер“ на пустошта. Той може да направи абсолютно всичко с помощта само на брадва, трион, и нож. Другата традиция е на коренният жител, туземеца – този, който се справя в пустошта само с помощта на малко повече от голите си ръце. Който подържа живота си най-вече като избягва излишна работа, вместо да си я създава. И двете традиции са еднакво валидни, затова е добре да се познават.
Морс Кочански е по-добър в традицията на горският човек, но също е забележително опитен и в древните умения. В книгата „Бушкрафт“, той представя в дълбочина използването на ножа, брадвата и триона. Кочански отделя специално внимание и на ценните качества на северните видове дървета: брези, елша, смърч, лиственица, борове, ела, тополи, трепетлика, върби и др. Горските умения включват и умения за отсичане на дърво, изграждане на различни убежища, запалване на различни типове огън (и загасянето им!), и някои правила за готвене.
Представените древни умения включват отлично представяне на метода за палене на огън чрез триене „bowdrill„, прахановата гъба, изготвяне на въжета и кошове и др. „Бушкрафт“ е пълна с новаторски съвети, много от които не могат да се видят в никоя друга книга.
„Бушкрафт“ е несъмнено отличен текст, но има умения, които не са засегнати в нея. Такива са например комплектите за оцеляване, трениране на уменията, снежни къщи, парни бани, плетене на мрежи, работа с карта и компас, навигация, направа на снегоходки, облекло и др. Морс издава още шестнадесет памфлета (брошури) в джобен формат, всяка от по 32 страници, които имат за цел да допълват този основен текст. Ето кратко представяне на всеки от тях:
„Основи на Оцеляването в дълбокият сняг“ (Basic Wilderness Survival in Deep Snow, 1999, revised 2006)
Тук основно се разглежда спецификата на облеклото, направата на имровизирани снегоходки, изготвянето на снежни убежища, запознаване с някои специфични заболявания, предизвикани от студа.
„Северното нощно небе“ (The Northern Night Sky, 2000, revised 2004)
Тази книга ще ви се стори много интересна за дългите и ясни звездни нощи. В нея има разнообразна информация за звездите, съзвездията и другите небесни тела.
„Полева парна баня“ (Wilderness Steam Bath, 1999)
Упътване за изготвянето на парна баня, която се е използвала от Северноамериканските индианци от равнините. Ако се направи както трябва, тя добавя голямо удоволствие към всякакъв вид активност на открито.
„Инуитската снежна къща“ (The Inuit Snow House, 2000)
Този памфлет разширено допълва представените в „Бушкрафт“ снежни убежища. Снежната къща отговаря на повечето от условията за идеален подслон. Тя е добре изолирана, лесно отопляема, звуко и ветронепроницаема, и е възможно най-суха, предвид дадените обстоятелства. В този текст е представен подробно процесът на изготвяне на иглу. Вероятно това е едно от най-добрите налични упътвания за изготвянето на този тип снежно убежище.
„Полево ръководство за двукилограмовият комплект за оцеляване“ (The Two Kilogram Survival Kit Field Manual, 2000, revised 2004)
Двукилограмовият комплект за оцеляване включва 12 предмета (от контейнер за готвене, до найлоновата биви торба). Голяма част от брошурата акцентира на концепцията за „Супер убежището“, засегната и в „Инструменти за Оцеляване, и тренировки по Оцеляване“. Останалата част е запълнена с информация за паленето на огън върху снежна повърхност, изготвянето на ски-обувки, и изработката на импровизирани рамки за триони и раници.
„Идеи за Комплекти за оцеляване“ (Survival Kit Ideas, 2000 ,revised 2004)
Тази брошура е по-скоро отворена дискусия за комплекта за оцеляване като цяло, а не в подробности. Тя дискутира пригодността на комплекта за дадената среда, и различните предмети, които са, или не са подходящи за носене в него. Една от идеите е, че ефективността на комплекта не трябва да се жертва, за сметка на компактността. Друга е, че е по-добре да се носи комплект за оцеляване, който да е пригоден за дадените обстоятелства, отколкото някакъв с общо предназначение. Книжката много добре „отваря очите“ за идеята на комплектите за оцеляване.
„Основи на плетенето на мрежи“ (Basic Netting, 2000)
Морс е свършил похвална работа в тази брошура. Плетенето на мрежи е тясно свързано с тъкането, плетенето и сплитането. Тук могат да се видят практически приложения на мрежите (освен тяхното плетене и поправяне): рибарски мрежи, мрежи за лов на сухоземни животни, мрежести торби, хамаци и др.
„Седемте най-използвани в гората възли, и използване на лебедка“ (Top Seven Bush Knots and the Use of the Windlass, 1999 reprinted 2006)
Морс прави една добра селекция на най-полезните от гледна точка на бушкрафта възли. Всъщност представените възли са повече от седем, но някои от тях Морс смята за разновидност на основите седем. Работата с въже, възли и върви, е много важно умение за живота и оцеляването в Дивото.
„Инструменти за Оцеляване, и тренировки по Оцеляване“ (Tools of Survival and Survival Training, 1998, revised 2006)
Тази брошура обръща внимание на облеклото, огъня, ножа, медицинският пакет, картата и компасът, спалният чувал и постелка, съдът за готвене, убежището, сигнализацията, брадвата, триона, лопатата, въжетата и импровизираната раница. Добра книжка за носене в джоба, защото голяма част от съдържанието не е представено в „Бушкрафт“.
„Заточване на ножове“ (Knife Sharpening, 1999 revised 2007)
В книжката са разгледани в детайли съветите и инструкциите за заточването на ножове.
„Работа с карта“ (Map Use, 1999 revised 2007)
В текста се обръща внимание на основните релефни форми, координатните мрежи, разбирането на различните контури и символи. Тази информация не е застъпена в „Бушкрафт“
„Компасът“ (The Compass, 1999 revised 2007)
Обръща внимание на типовете компаси, работата с тях, и навигацията. Информацията не е застъпена в „Бушкрафт“.
„Основи на Оцеляването в студено, безснежно време“ (Basic Wilderness Survival in Cold Lacking Snow, 1999, revised 2006)
Тази брошурка обръща внимание основно на убежищата и типовете огън, които да ви позволят да оцелеете в студа. Тези аспекти са разгледани в „Бушкрафт“, но тук са обобщени до най-основните. Добавени са и допълнителни теми като: сигнални огледала и огньове, направа на тенекиена свирка, сигнали „земя-въздух“, хидратация, маркиране на пътеки, основи на изработката на въжета.
„Когато срещнете черна мечка“ (When You Meet a Black Bear, 1999)
Тази книжка обхваща много от аспектите на срещите с мечки, и дава ценни съвети за: правилното съхранение на храната, съвети за правилно готвене и кухненски процедури, наблюдаване на обкръжаващата среда за следи и знаци за присъствието на мечки, запазване на спокойствие, претъркаляне и предпазване на шията, отстъпление, вдигане на шум и др. Обръща известно внимание и на дефанзивните техники и пособия, като например лютивият спрей, ударът по носа на мечката с тежка сопа, пушката-помпа и други възпиращи техники. Това е може би един от най-добрите текстове за местообитанията на мечките, тяхната храна, и предусещането на евентуална среща с тях.
„Основни познания за времето“ (Basic Weather Knowledge, 2000, revised 2004)
Тук се дискутират различните модели и феномени на времето, които са характерни за централна и северна Канада. Включени са ценни народни наблюдения и поговорки, които са валидни за предсказването на времето. Предполагам, информацията в тази книжка ще е валидна поне в голямата си част и за нашата страна.
„21 местни диви ядливи растения“ (21 Native Wild Edible Plants, 1999, revised 2007)
В тази брошура Кочански дискутира върху препитанието от Земята, използването на диви ядливи растения, правилната им идентификация, и привикването към консумацията с диви растения.
Много от съветите и опита на Морс Кочански са представяни от десетки известни и не толкова известни експерти, така че вероятно ще са ви познати. Влияние на Морс Кочански може да се усети във филмите и книгите на едни от най-известните популяризатори на бушкрафта в света. Такива като Рей Миърс, Лес Страуд (който му е бил и ученик) и много други. Не случайно, когато говорят за Кочански, те използват признателното „учителю“. Ето защо сегашният бушкрафт, особено в северните ширини, дължи толкова много на Морс. Това е причината и занапред да продължавам да споменавам името му, както и да представям много от неговите съвети и похвати в блога си.
22.07.2010 at 15:46
Честно казано, не съм срещал по-детайлни обяснения на нещата от тези, които М. Кочански дава.
http://www.oldjimbo.com/Outdoors-Magazine/Mors-Kochanski-Bushcraft-and-his.pdf
22.07.2010 at 17:46
ой е особено познат в средите на ентусиастите от северна централна Алберта (САЩ)
Имам само една забележка. Алберта е провинция в Канада, не е щат в САЩ. Нека бъдем прецизни в географските понятия
22.07.2010 at 17:55
Самотният вълк, грешка при бързото писане :)) И други ми я посочиха вече, тъкмо щях да я поправям. Аз съм географ по принцип, да напомня. 😆
Освен това ме подсетиха и за допълнителна информация за Морс, така че другата седмица ще направя малка редакция с допълнения на статията.
23.07.2010 at 11:49
Искам вече нещо интересно, стига вече с тез стари хора дето са бродили из горите 🙂 Сигурно има какво да научим и от тях, ама… тва става лесно като пуснеш една библиография… На мен ми е интересно ти какво ще направиш.
25.07.2010 at 15:46
Борка, добре е да знаеш от кой „стар човек, бродил по горите“ да взимаш пример и знания. 😉 Тогава нещата стават и по-бързо, и по-правилно. 😉
Аз ще видим какво ще направя! Дано да е скоро… 😉
23.07.2010 at 13:32
Има ли ги някъде качени книгите на Морс Кочански в електронен вид за свободно теглене ?
23.07.2010 at 18:48
За съжаление,книгите му ги няма качени в електронен формат.Но Bushcraft,която безспорно е най-добрата му книга, може да бъде поръчана на изгодна цена, при това с безплатна доставка от този сайт:
http://www.bookdepository.co.uk/book/9781551051222/Bushcraft
25.07.2010 at 16:34
Аз взех „Бушкрафта “ от ибей горе-долу за същата цена – имаше и 1,5 паунда за шипинг.
25.07.2010 at 16:51
Що се отнася до книгите му в електронен формат – мм-м-м… 😛
Май едни руснаци ми бяха пратели нещо сканирано от тях… 😉
25.07.2010 at 18:50
Охо, и обича „Мора“, както виждам! Благодаря за статията, Стояне – поради някаква причина винаги съм изпитвал към Морс Кочански най-голяма симпатия сред съзвездието съвременни бушкрафтери. Някакси ми изглежда точно като хванат от гората – изцяло в добър смисъл, разбира се.
25.07.2010 at 22:40
Black Wolf, можеш ли да качиш някъде,сканирания материал който имаш и да дадеш линк?
26.07.2010 at 9:51
Момчета, повече от убеден съм, че и у нас в България има техники за оцеляване сред природата. Старите българи, които са се занимавали с животновъдство (най-вече овчарите) са прекарвали достатъчно време в балкана и са знаели доста неща за природата. Аз самия съм свидетел, как един почти 80 годишен дядо спретна навес тип заслон за не повече от 40 мин. с помоща на обикновен нож, като предвиди промяна във времето с точност от 10-15 мин. Може би ще е добре ако се поразровим и потърсим нещо по тази тема.
26.07.2010 at 20:09
Toni, със сигурност и в България има техники за оцеляване. Те са същите, които са известни и обичайни за по-голямата част от Европа. Може би има и уникални, за които аз в момента не се сещам. Ако някой може да изнамери отнякъде – със радост ще ги публикувам. 😉
88, по-добре да не пускаме такива линкове, че току-виж отнякъде някой пострадал заради авторски права. В смисъл някой от нас. Ако някой друг я беше качил някъде си, а ние само да споменем линка – това вече е друго. 😉
26.07.2010 at 13:09
Още една книга за колекцията. Благодаря, Стояне.
28.07.2010 at 13:13
Днес направих и обещаното допълнение към публикацията. 😉
28.07.2010 at 16:05
А всъщност фамилията на тоз гуспудин се произнася „Кохански“
28.07.2010 at 17:19
Според транскрипцията би трябвало да е „Кочански“. Досега не съм чувал някой да го произнася, затова така го написах. Така го превеждат и братушките. Покажи ми източника, от който си намерил правилното произношение, и ще се съглася, ако е така.
28.07.2010 at 17:37
Източник №1 всъщност са братушките. Отвори translate.google.com и го настрой да превежда от Английски на Руски. Въведи Kochanski и ще видиш резултата :).
Източник №2 са братята хамириканци от ютюб: времето на тайм-бара е около 0:25-0:32
http://www.youtube.com/watch?v=mkZazcfq5mk
Заслушай се в произношението.
28.07.2010 at 18:11
Може би си прав! 😉 Всъщност кара ме да мисля това само вторият източник, защото руснаците превеждат в google translate „Kochanski“ като „Коханский“, заради някакъв полски математик. Сега като се замисля обаче, май е по-добре да не променям името на Кохански, защото явно ще съм единственият, който ще го е направил на кирилица. Търсих в гугъл, и не намерих „Морс Кохански“. А и предполагам се сещаш как Гугъл ще индексира „Кохански“ – „Kohanski“. Нищо общо с оригинала. Знам, че си наясно какво е СЕО. 😉 Може да сложа в скоби „Кохански“ в публикацията, все пак. 😉 А и нали искате български названия на нещата – е, на български Кохански ще се казва Кочански! 🙂 Както Рей Миърс на руски е Рей Мирс. 😉
Всъщност много се радвам, че съм те накарал да се заинтересуваш от Морс Кочански. Като голямо свое постижение го отчитам това. 😉 Това клипче и аз не бях го гледал. Надявам се този интерес обаче, да не е бил само за да ми намериш неточности. 😉
28.07.2010 at 22:37
Принципно личните имена не подлежат на фонетичните, транскрипционни и синтактически правила. Но това е само принципно. 🙂 На практика, ще трябва да се съглася безуслоно с твоя довод : „Търсих в гугъл, и не намерих „Морс Кохански“. “ Все пак нито ти, нито аз сме по-ерудирани от гугъл (за добро или лошо)! 🙂 Пък и не само този пример може да е в твоя подкрепа: Ето столицата на Унгария в цял свят я знаят като Будапеща, но всъщност, унгарците я наричат „Беч“! Албанците са „шиптъри“ (орли пр. от албански), а Джорджия не е само щат в САЩ, но и държавата Грузия! И много други…
Дали ще сложиш „Кохански“ в скоби, вече е изключително твой прерогатрив и аз няма (и нямам право) да имам никакви претенции.
Между другото днес съвсем случайно попаднах на клипа в youtube и също бях изненадан, когато установих, че го наричат „Кохански“. Мен да питаш – това е маловажна работа. 😉
28.07.2010 at 22:54
Много добра статия, браво Стояне 🙂 А дали ги има някъде филмите за свободно теглене?
28.07.2010 at 22:56
Ами не знам. Виждал съм ги само за свободна продажба. 😆
П.П. Като цяло Морс Кочански не се вре много пред обективите на камерите, затова много хора не подозират, че той е в дъното на много от практикуващите се в момента неща. По тази причина и не е кой-знае колко известен сред широката публика, и явно никой не си е направил труда да изпиратства филмите му. 😉
29.07.2010 at 1:45
Хайде по-сериозно, Кочански или Кохански? На никой няма да му е приятно някой да го прекръсти. Например вмесtо Стоянов, да пишем Хасанов!
29.07.2010 at 8:44
Абе не е точно така, Хобо. На различни езици названията може да звучат различно. Zoso е дал няколко примера, аз само ще добавя, че нашата България в почти цял свят се произнася Бългеуриа (знаете как 😉 ), че дори и Бюльгери. Не е до прекръщаване. Моето мнение е, че е най-добре да си го знаем като Кочански.
29.07.2010 at 9:23
Правилото е, че имената не се превеждат. В този смисъл само Морс може да определи как да му се произнася фамилията. Ако трябва драсни му един мейл, предполагам с радост ще ти изпрати транскрипция на името си, или виж в аудио и видео файловете как му казват другите. Не е правилно да се изопачава името каквито и да са мотивите.
29.07.2010 at 9:38
Хобо, добре те разбирам, но аз изложих моите мотиви, и смятам, че са основателни. Принципно е важно, че съм написал името му правилно на неговата си писменност – Kochanski. Проблемът с произношението идва от там, че всеки език си има свой начин на транскрипция. Затова и България примерно получава такива екзотични звучения на различните езици. Примерно за да направим така, че един англичанин, или французин да признесе правилно думата „България“ то трябва на неговата писменност да я напишем по доста странен начин (ако въобще успеем), и реално написаната дума ще има много малко общо с оригинала. А смятам той е най-важен. Споменах и Гугъл и т.н. Все пак сме в морето на информацията, където трябва много да внимаваш как ще представиш нещо, за да е лесно открито от другите. 🙂
Като цяло навлизаме в един спор, в чиято област предполагам никой от нас не е експерт. А до колко пък той има отношение към написаното в публикацията, е друг въпрос…
29.07.2010 at 14:01
Спора ви се измести в съвсем друга посока. Принципа е, че имената се произнасят, така, както звучат на съответния език, но почти никъде не се спазва. Дори България е една от малкото страни, където се правят такива опити, но дори и ние не винаги го спазваме. Пример на френски е Пари и Марсей, ние казваме Париж и Марсилия. От друга страна самите французи свободно превеждат почти всички имена на съвременен френски. Папа Йоан Павел е Жан Пол. Дори основателя на държавата си наричат както би звучало името му на съвременен френски – Кловис, вместо правилното Хлодовех, както се е произнасял на старофранкски, докато пък германците го наричат Хлодвиг, както е на съвременен немски и това име е добило популярност. В английски енциклопедии масово се пише за византийски имеператори с името Джон, вместо Йоан или Майкъл, вместо Михаил.
Затова смятам, че спора ви е напълно безсмислен
29.07.2010 at 15:01
И аз съм на същото мнение, Самотния вълк! 😉
Pingback: Как да изберем най-добрият нож за Оцеляване? | xenos::life