xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Прахан – Характеристики, видове, подготвяне и използване

| коментара 14

Прахан

Както вече знаем, един от основните аспекти на Бушкрафта е умението за палене и подържане на огън. Особено голямо внимание се обръща и на уменията това да се прави по примитивни методи – с триене, с кремък и чакмак и др. Популярни напоследък в тези среди са и „синтетичните огнива“ – ferrorod и магнезиевите запалки. Да се запали огън по тези начини обаче, не е толкова лесно, както е с „мързеливите“ кибрити, газови и бензинови запалки. Проблемът се състои във факта, че при примитивните методи за палене на огън, практически е изключение да се достигне директно до същински пламък (не, че е невъзможно), както е това с кибрита и запалките. Обикновено първоначално се получава само въгленче (което от своя страна пък може да е от „уловена“ искра), което трябва внимателно да се раздуха и разгори в същински пламък. За тази цел имате нужда от прахан!

Какво е прахан?

Праханта е решаващият посредник между въгленчето (получено по независимо кой от примитивните методи за палене на огън), и същинският пламък. Тя се прави от материали, които могат да „хванат“ искрата моментално, или от такива, които след поставяне на полученото въгленче, и последващо раздухване, успяват да го превърнат в истински пламък. В много отношения  праханта е най-важната част от всеки огън. Широките познания за това, какво може да се използва в ролята на прахан, и как точно да бъде използвано, е едно основно и определящо за успешното разпалване на огън умение.

Какво може да се ползва като прахан?

В ролята на прахан може да се използва всеки подходящ сух и влакнест материал, или растителен пух. За какви характеристики на материала трябва да наблюдавате, търсейки добрата прахан? Най-важното – тя трябва да е суха! Влажната прахан може да засили чувството ви за безсилие и неспособност, и като цяло – невъзможност за запалване на огън!

Праханта също трябва да бъде тънка, лека, и „пухкава“ (мъхеста). Ако нещо има тези характеристики, то вероятно ще затлее, или лумне в пламъци, дори щом го докосне и първата искра! Е, има и изключения: например сухите листа от дърветата са изненадващо лоша прахан. Повечето мъртви листа се нуждаят от значително количество топлина, за да се запалят, което ги прави лош избор за запалване на огън, без помощта на кибрит или запалка.

Може да разделим условно праханта в три категории:

Категория 1 е най-леката, най-пухкава, най-тънка, и най-фина прахан, която можете да намерите. Това може да е снопче суха пухеста трева, фини лентички брезова кора, сух мъх, памук, овъглен плат, или размачкано и стрито лико от някое дърво. Тези материали са най-добрите във „хващането“ на искра, или въгленче. След това те могат да бъдат раздухани, докато се появи истинският пламък.

Категория 2 е прахан, която е малко по-плътна, и малко по-едра от Категория 1. Включва клечки дърво със дебелината на клечка за зъби, борови иглички, късове брезова, или друга дървесна кора, суха трева. Тя трябва да поеме пламъка, получен от най-фината прахан, да го задържи по-дълго време, и да го разпали още повече. Обикновено се започва направо от тази категория, когато палите огъня си с помощта на кибрит или запалка.

Категория 3 – една крачка по-нагоре. Това са клечки дърво с дебелина колкото молив. Задържат и още повече разпалват пламъка, получен с праханта от Категория 2. Макар да ви изглежда, че вече сте запалили огън, на този етап вие имате само пламък, който лесно може да бъде изгубен, ако не внимавате. Всъщност Категория 3 е по-правилно да се нарича „Разпалки“.

Примери за добра прахан

Памук

Безспорно отлична прахан. Би трябвало да имате винаги под ръка в аптечката, или комплекта си за оцеляване. Пали се и от малки искри. Не е проблем да го запалите дори с кремък, или празна газова, или бензинова запалка, която има все още камъче. Ако се омаже с вазелин, гори доста дълго. Тук може да се отнесе и пухът от памучните дрехи, който може да бъде наскубан, или настърган с помощта на нож.

Пух от Папур

Зрелите плодни глави на папура предоставят чудесен материал за прахан. Хваща искрата като барут. Жалко е само, че изгарят и почти също толкова бързо. Добре е да имате под ръка и снопче от по-дебела прахан Категория 2. Пробвал съм да паля няколко пъти пух от папур с помощта на ferrorod запалка. Пламва много лесно, но както казах – гори бързо.

Птичи гнезда

Ако намерите изоставено птиче гнездо, то можете да го използвате успешно като прахан. Гнездата на по-малките видове птици обикновено са изплетени от много фина трева и растителен пух, както и съдържат пух от самите птици. Ако скоро не е валяло, и гнездото е достатъчно сухо, то можете да го запалите дори с едно драсване на ferrorod запалката ви. Гнездата също могат да ви спестят изготвянето на „гнездо“ от прахан (tinder bundle) което се използва за раздухване и разпалване на въгленчето, получено при други примитивни методи за палене на огън.

Птичи пух

Понякога може да се намери в гнезда на птици, или от мъртви такива. Веднъж запалих огън с помощта на ferrorod запалката ми, като използвах пух от убита от ястреб птица. Хваща лесно искрата и пламва, но има склонността след това да се овъглява в топче, и да гасне, или гори трудно. Затова е добре да имате подготвени фини разпалки, като например суха трева.

Мъртва суха папрат

Различните видове папрат са, широко разпространени в гористите местности. Отлична прахан! Бързо съхнеща, особено на лек бриз. Събира се, като се откъсват листчетата от сухите стебла. Може да се използва за направата на „гнезда“ за раздухване на въгленчето.

Брезова кораБрезова кора

Едва ли ще ви е трудно да познаете това дърво. Има го навсякъде в нашите гори. Кората гори дълго и горещо, дори когато е влажна, защото съдържа много масла и катрани. Често кората се бели естествено на различни по широчина ленти. Лесна за запалване с ferrorod запалка. Може да се нареже на спирални лентички. Повече за този тип прахан вече съм писал в тази публикация.

Черешова кора

Черешата се среща и в дива форма в широколистните гори. Кората й има свойства, подобни на брезовата. Може също като нея да се навие на тънко руло, което да се нареже с помощта на нож, на фини спираловидни лентички, които да хванат искрата по-лесно.

Дъбова кора (вътрешна)

Сухата, разтрита и разчепкана вътрешна кора на дъба е добра прахан от Категория 2. От нея могат да се направят снопчета, или „гнезда“, които да послужат за раздухването и разпалването на въгленчето, уловено с по-фината прахан.

Прахан - Стърготини от борова сърцевинаБорова сърцевина

Една от най-добрите прахани е и смолистата сърцевина на иглолистните дървета (най-често борове). Тя е толкова пропита със смола и терпентин, че понякога се запалва още от първата искра, след което гори бурно и дълго. Търсете стари прогнили дънери от борове, вземете смолистата сърцевина и я настържете на фини стружки, и тя е готова за ползване. Подходящи са и боровите чепове, които остават след отмирането на по-долните клони. Те също са силно пропити със смола.

Прахан - Пух от Повет (Clematis vitalba)Повет (Clematis vitalba)

Увивно растение, което също е често срещано. Семената имат мъхести „опашчици“, които лесно се запалват и дават, макар и краткотраен, силен пламък. Кората от изсъхналите стъбла лесно може да бъде обелена и „разчепкана“, което я превръща в чудесна прахан.

Прахан - Разрез на Същинска праханова гъбаСъщинска Праханова гъба

Расте по наранени или умиращи широколистни дървета. Мекият, кадифен вътрешен слой може да се използва за направата на прахан. Добра за палене на огън с помощта на кремък и чакмак. Принципно тя се приготвя по специални рецепти, които включват варенето, или кисненето й в луга от дървесна пепел, в урина, или други субстанции (смятам скоро да отделя цяла публикация за тези рецепти и начини на приготвяне), но по мое наблюдение съм установил, че достатъчно добра прахан от нея може да направи дори от напълно сурова гъба, на която кадифеният слой е нарязан на много тънки ивици, които после се сушат за ден на слънце, или между слоевете на дрехите (ако са памучни примерно).

Гнило дърво

Сухите, гниещи останки от стъблата на дърветата, които са се превърнали почти в прах, могат да уловят искра, особено ако са леко овъглени. Повечето дървесни видове могат да бъдат източник на този вид прахан. Обикновено това са кухите, мъртви, или умиращи дървета. Единственият й недостатък е, че не гори добре, когато е влажна.

Кора от кедър

Богата на влакна и фибри, тя е отлична прахан за палене на огън с помощта на лупа. Размачкана и „разчепкана“ става подходяща за палене на огън с триене. От нея се правят и отлични „гнезда“ за раздухване на въгленчета.

Върбовка (Epilobium sp.)

Цветните глави, събрани в плътна, подобна на памук или вълна маса, са добра прахан за палене на огън с кремък и чакмак. Може да се използва и като вътрешна част на „гнездото“, в което се раздухва полученото въгленче. Става по-добра, когато леко се овъгли.

Овъглен плат

Плат от 100% памук, овъглен по вече описаният от мен начин, хваща искрата от чакмак и кремък почти мигновено.

Пушица (Eriophorum sp.)

Тревисто растение с пухести цветове. Среща се в блатисти местности през късната пролет и ранното лято.  Сухите му съцветия образуват пухести топчета, които приличат много на памук. Не случайно в другите страни е известно като „cotton grass“ (памучна трева). Добра прахан за запалване на огън с искри.

Суха трева

Най-простата от всички видове прахан, сухата трева може лесно да бъде размачкана и разчепкана във формата на добра прахан за палене на огън чрез триене. За да получите от сухата трева прахан Категория 1, то можете да вземете снопче от нея, и да я триете силно между дланите си върху парче плат. Повтаряйте процедурата няколко пъти, докато върху плата се събере фина пухеста маса от растителни влакна. Тя би трябвало успешно да хване всяка искра и да затлее.

Фини стърготини от дърво

Получават се от финото стъргане, или рязане с трион на сухо дърво. Може да ги направите, като режете сухо дърво с помощта на триончето от джобното си ножче, или по-големият сгъваем трион.

Борови шишарки и иглички (сухи)

Използват се сухите, кожести борови шишарки, както и сухите борови иглички. Добра прахан от Категория 2. Могат да бъдат нарязани или стрити, за да се запалват по-лесно. Може да се добавят и в материала, от който се прави „гнездото“ за раздухване на въгленчето.

Стари сухи листа от Джел (Ilex aquifolium)

Представлява вечнозелен храст или малко дърво, нетипично за нашата флора. Включен е в Червената книга на България в категорията редки видове. Среща се в Странджа, Средните Родопи, Средна гора, Беласица. В парковете се огтлеждат декоративните му форми. Това е същото онова растение, от което се правят китки и се плетат венци по Коледа.

Пух и сухи цветни глави от Паламида и Магарешки бодил

Тези растения са широко разпространени. Когато семената им узреят, пухестите им цветни глави предоставят чудесна прахан за палене на огън с искри. Могат да се добавят като пълнеж в „гнездата“ за раздухване на въгленчето.

Сухи цветове от Смрадлика

Сухите цветове на смрадликата са много добра прахан от Категория 1. Тази прахан не се среща описана в книгите, но аз съм я тествал при своите разходки, и мога да кажа, че се пали много лесно със искри, като при това лумва със силен пламък.

Сухи класове на трева или тръстика

През есента сухите класове на някои полски треви, както и на тръстиката са подходящи за палене на огън с помощта на ferrorod запалка. Палят се сравнително лесно, и горят силно. От тях може да се направят и добри „гнезда“ за раздухване.

Подготвяне на праханта

Сушене с помощта на тялото

Ако сте намерили добра прахан, но тя е леко влажна, може да успеете да я изсушите, като я триете върху суха, абсорбираща влагата материя. Това може например да е крачола на панталона ви, или друга част от облеклото, ако тя е от памук. Поставена в джобовете на такива дрехи, праханта също може да се изсуши и от телесната топлина.

„Разчепкване“

Най-добрата прахан за палене на огън чрез триене, трябва да е много фина и пухеста. Много видове прахан трябва да бъдат предварително обработени, за да достигнат това състояние. То може да бъде постигнато чрез разкъсване и триене на материала между двете ви ръце, или върху грапава скална повърхност.

Настъргване

Някои материали се превръщат в добра прахан, след като бъдат предварително фино настъргани. Такива са например някои кори на дървета, както и дървесината. Смолистата сърцевина на боровете може да бъде настъргана на фини стружки с помощта на нож (като на една от снимките по-горе), за да се превърне в лесно хващаща искрата прахан. Настъргването обикновено се извършва, като острието на ножа е поставено перпендикулярно на повърхността на материала, и се извършват движения напред-назад.

Правене на спирални лентички
Прахан - Спиралки от брезова кора
Някои дървесни кори (като например брезовата и черешовата), могат да бъдат нарязани на фини спираловидни лентички. Вземете парче такава кора, навийте я на стегнато руло, след което го нарежете фино с помощта на ножа си, за да получите множество фини спираловидни лентички

Оформяне на „гнездо“

Най-добрият начин да бъде разпалено малкото въгленче, уловено с помощта на праханта от Категория 1, е като се направи специално снопче, или „гнездо“ (tinder bundle), в което то да бъде внимателно раздухано. Обикновено то се прави, като от прахан Категория 2 (сухо лико, суха трева, сухи листа от някои растения и т.н.) се направи плътно кълбо, което след това се оформи в нещо като гнездо. Във вдлъбнатината на това „гнездо“ се поставя известно количество прахан от Категория 1.

Полученото въгленче се поставя в това „легло“ от фина прахан, след което внимателно се обгръща с „гнездото“, като му се остави малък отвор, за да може да се раздухва с уста. След известно време и внимателно раздухване, „гнездото“ лумва в пламъци. Когато това стане, то трябва бързо да се постави във вече подготвените разпалки за огъня. Ролята на „гнездото“ освен това е и да задържа плътно по-големите количества невлакнеста прахан, която би се разпиляла в противен случай, и да ви позволи да я запалите и раздухате по-лесно.

Ако приемате присърце заниманията с Бушкрафт, ако искате да бъдете по-умели, и малко по-независими при паленето на огън по примитивни начини, то определено трябва да се постараете да научите, и да практикувате намирането, подготвянето и използването на всякакви видове прахан, които дивата природа може да ви предложи. Не се ограничавайте само до написаното в тази публикация. Това тук са само основни и ориентировъчни примери и съвети. Много важна е импровизацията и практиката.

И един последен съвет, ако сте решили да разчитате на примитивните методи за палене на огън (а и не само) : Бъдете достатъчно мъдри и съобразителни, и пълнете джобовете си с добра прахан при всяка изникнала възможност!

–––––-

P.S. Смятам изложеното в тази публикация да е основата за една всеобща „задачка за домашно“, която да предложа на редовните читатели на блога ми. Тя би била полезна за събирането и обобщаването на ценна за България информация, относно използването на различни материали в ролята на прахан. Ще я съчиня тия дни, и се надявам много хора да я приемат присърце! 😉

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!


[wp:svejo-net]

14 коментара

  1. Pingback: Задачка към Читателя: Прахан | xenos::life

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: