xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Прахан от Същинска праханова гъба

| 87 Comments

Чакмак, кремък и запалена прахан

Как да си направим един от най-добрите и  най-популярни видове прахан, която до не много отдавна е била част от ежедневието на нашите дядовци и пра-дядовци – праханта от Същинска праханова гъба? Това не е толкова сложно. Има няколко рецепти, и няколко прости стъпки, които трябва да изпълните, за да се сдобиете с тази отлично хващаща и разпалваща искрата материя.

Как да познаем Същинската праханова гъба?

Естествено, за да започнете всичко, първо се нуждаете от правилният вид гъба. Това е Същинската праханова гъба (Fomes fomentarius).  За да се научите да я разпознавате правилно, и за да знаете къде да я търсите, трябва да се запознаем по-отблизо с нейните характеристики и местообитание.

Същинската праханова гъба е паразитен вид, чиито плодни тела можете да срещнете по различни диви и културни широколистни видове дървета. Най-често това са стари букови, тополови и трепетликови дървета. Никога няма да я срещнете растяща върху иглолистно дърво (бор, смърч, ела и др.). Тя се развива обикновено върху умиращи, отслабнали, или наранени дървета, но задължително все още живи.

Същинска праханова гъбаГолеми праханови гъби, намерени в НикополПрахан от Същинска праханова гъба - Външен вид на гъбата

Отличителни белези

Плодното тяло има форма на копито. Не случайно в други страни е известна като гъба-копито (hoof fungus).  Размерите й са различни. Гъбата може да доживее до 20 годишна възраст, и да стигне до диаметър около половин метър и височина 20-30 см. Теглото й може да достигне десетина килограма.

Горната повърхност на гъбата е  покрита с много твърда гладка, ненапукваща се кора. При младите екземпляри тя е светлосива на цвят, а при по-възрастните  – тъмнопепеляво-сива, до черно-сива, в основата завършваща със сиво-бял до червено-кафяв заоблен и тесен ръб. Повърхността на кората е разделена от тесни плитки бразди, които оформят концентрични, различно широки пръстеновидни зони. Всяка от тези зона съответства на ежегодното нарастване на гъбата.

От долната си страна плодните тела на гъбата са плоски, светлосиви на цвят при младите, до кафяви при по-старите екземпляри. По нея са разположени нагъсто белезникави точици.

Когато разрежете напряко същинската праханова гъба, ще забележите, че тя се състои от два ясно разграничаващи се слоя. Единият е от гъсти, тънки и твърди тръбици (хименофорни тръбици), които от своя страна също са разположени на слоеве – хименофорни слоеве („с“ на снимката). Те образуват спорите.

Прахан от Същинска праханова гъба - Напречен разрез

Другият слой е вегетативен (безплоден), и се нарича „строма“ („b“ на снимката). Той е изграден от рехаво-влакнеста, подобна на кече, или цигарен филтър „тъкан“, която е тютюнево-кафява до златиста на цвят. Над нея вече е кората („а“ на снимката). Именно стромата е слоят, от който се получава най-добрата прахан. Той е най-важният, и макар хименофорният слой също да гори добре, той не ви е нужен, ако разполагате с достатъчно от този влакнест слой.

Прахан от Същинска праханова гъба - Слоеве

Като забележка искам да добавя, че много често можете да сбъркате Същинската праханова гъба, с Лъжливата праханова гъба (Phellinus igniarius). Нейните плодни тела са подобни по форма и размери. Тя е близък неин сродник и паразитира по същите видове дървета (понякога може да се видят и двата вида на едно и също дърво!). Аз често съм намирал лъжлива праханова гъба, докато търся истинската. Всъщност по-често намирам именно лъжливата. Тя, за съжаление обаче, няма толкова добри качества за направата на прахан, както същинската. Прекалено е дървениста, а въпросният рехаво-влакнест слой или е много тънък, или е прекалено твърд и подобен на дървесина, за да се направи нещо от него.

За щастие, двете гъби могат много лесно да се различат, стига да знаете за какво точно да гледате. Кората на лъжливата праханова гъба е много напукана, и често е тъмна на цвят. Долната страна не е плоска, а силно изпъкнала, което прави гъбата да изглежда по-скоро като обърнато копито – противоположно на формата на същинската праханова гъба. Ръбът е много широк, по-светъл и заоблен.

Рецепти за приготвяне

Така… Да предположим, че вече разполагате със същинска праханова гъба. Принципно тя може да се превърне в прахан и само след простото й изсушаване. В това се убедих, когато изсуших на слънце парчета праханова гъба, и след това ги тествах с чакмака. Макар гъбата в началото да беше абсолютно сурова, то само след 24 часа на слънце, фините резенчета от стромата й изсъхнаха достатъчно, за да се запалят практически от първата искра. Това означава, че прахан от такава гъба може да се получи за кратки срокове дори в походни условия.

Ако искате обаче праханта да е направена както трябва, и да „лови“ безотказно дори най-малката искра, и след това да затлее с ярко и горещо въгленче, то ще трябва да я обработите по специален начин. Съществуват много и различни народни рецепти за традиционно приготвяне на прахан от праханова гъба. Някои са по-прости и бързи, други – малко по-усложнени и продължителни. Общото при всичките е, че материалът се подлага на въздействието на лугов разтвор, както и нитрати. Това се постига чрез кисненето на гъбата във животинска урина, вода с разтворена в нея светлосива пепел от огнището, вода от пране на вълна, разтвори на калиева селитра и т.н.

Във форума към блога ми имаше тема за приготвянето на прахан от праханова гъба. Бяха описани различни традиционни рецепти. Ще цитирам някои от по-пълните.

Първите две рецепти са описани от Shady:

1.  След като сте се сдобили с посочената гъба, тя се нарязва на филии (широки около 1см). Филийте се слагат във говежда урина(за предпочитане да се събере сутрин от животното, понеже сутришната урина съдържа повече нитрати, които всъщност се пропиват в гъбата и в крайна сметка създават въглена от получената искра). Преди филийте да се сложат в урината е хубаво тя да бъдя загрята до кипване за да се изпарят останалите примеси (да ври около 10мин.,за предпочина е този процес да се извърша на открито понеже миризмата е доста неприятна и трайна).

След като приключите с преварянето, слагате нарязаните филий на дъното на подходящ съд, затискате ги с тежест (камък или плочка), и ги заливате с урината. Така затиснати, филийте трябва да престоят най-малко 4 седмици, като поне един път в седмицата загрявате урината почти до точката на кипване и обратно я изливате при нарязаната гъба.

След като измине процеса на напояване, гъбите се изваждат и сушат на слънце (може да се изсушат и във фурна, но след това минава доста време докато се проветри и не е препоръчително готвенето в нея, най-добре вече неизползваема фурна). Вече изсушените филий се нарязват на още по-малки късчета.

2. Същият резултат може да се постигне като накисне гъбата във разтвор на амониева силитра и калиев перманганат (разтвора трябва да е по концентриран). Процеса на киснене и изработване е същия както по горе описаният с тази разлика , че този разтвор не се загрява и не мирише толкова , само трябва от време на време да се разбърква. Много от вас сигурно ще предпочетата втория метод, но аз лично смятам че първият дава по-добри резултати ( това го разбрах от опити с кремъка и чакмака), а и е хубаво да се върнеш малко назад във времето и да разбереш как нашите предци са добивали огън.

Рецептата на hiron02, която всъщност е може би една от най-разпространените, съдейки по това, че тя е най-често цитираната дори от чуждестранни източници:

3. Гъбата се вари във вода, в която преди това са варили дървесна пепел. Тя съдържа луга.  След това се суши на слънце, начуква се с чук, за да стане мека, и е готова за използване.

Ето и рецептата на Здравко Комитов, която всъщност много наподобява на първата, но има малки различия:

4.  Прахановата гъба се изсушава много добре ( в случая във фурна на обикновена печка), след това се накисва за 2 седмици в овча урина, добре се измива направо под чешмата и се оставя хубаво да изсъхне.Начукването и накъсването на парчета са били последните операции.  За варене не се каза абсолютно нищо.

Една малко по-съвременна рецепта от Дойно:

5. Гъбата се вари, след което се измива няколко пъти със вода, докато спре да отделя оцветена вода. Смесват се 1:1 спирт за горене и дестилирана вода (или дъждовна). Към тях се прибавя около лъжица и половина калиева селитра (калиев нитрат, KNO3) на литър. Изсушената гъба се накисва в този разтвор, след което се оставя да изсъхне добре на слънце. После се начуква с чук, за да омекне, и е готова за употреба.

Много хора споменаваха кисненето на гъбата във водата, в която е прана овча вълна (сера), но никой не се сети за пълната рецепта, така че за съжаление не мога да я опиша.

Това са   основните рецепти, които могат да ви свършат работа. Сега ще опиша и начина, по който аз направих своята прахан. В случая реших да направя прахан по две различни рецепти. Едната – проста и традиционна, изразяваща се в кисненето на гъбата във вода, в която е разтворена пепел от огнището. Втората – по-съвременна: киснене в разтвор на калиева селитра. Реших да постъпя така, защото вече имах изпратени от Shady няколко парченца прахан, направена по старата рецепта с животинска урина, така че можех да направя изводи от наблюдението на резултатите от 3 доста различаващи се рецепти.

Ето и самият процес:

1. Нарязах гъбата на филии с дебелина между 1 и 2 см.

2. Отделих с нож хименофорният слой, тъй като той не ми бе нужен.

3. Останалата строма, заедно с кората изсуших на слънце.

Същинска праханова гъба - Сушене на стромата

4. Сварих така изсушените парчета във вода, след което ги мих, докато спряха да пускат кафява вода.

5. Отново ги изсуших на слънце. Това го направих с цел разтворът на луга или калиева селитра да пропие по-добре и дълбоко в тях. Ако бях ги сложил в него така, както са мокри, вече съдържащата се в тях вода вероятно би попречила до някаква степен на това.

6. Където успях, обелих внимателно кората, за да получа чисти парчета строма.

Прахан от Същинска праханова гъба - Сухите парчета строма, преди да се накиснат

7.  В две пластмасови бутилки от газирани напитки, на които предварително изрязах гърлата, направих около литър и нещо от два различни разтвора: единият на няколко шепи светлосива дървесна пепел от огнището, а другият на лъжица и половина калиева селитра.

8. Накиснах и в двете шишета парчета от гъбата, колкото да ги закрие течността. Поставих като капаци обърнатите наобратно вече отрязани гърла, за да не са открити, и водата да се изпарява бързо.

9. Накиснатите парчета стояха в разтворите 2 седмици.

10. След това ги извадих, и ги изсуших на проветриво, сенчесто място, докато станаха изключително сухи (за това помогна и горещото време).

11. Начуках изсъхналите парчета с дървен чук, докато станаха меки и пухкави като дунапрен. Така вече праханта е готова за използване.

Прахан от Същинска праханова гъба - Краен резултат

А сега впечатление от резултатите от трите различни рецепти:

По всяка от тях получавате чудесна, хващаща искрата ако не от първия, то поне от първите няколко удара с чакмака прахан. Може би една идея по-трудно се пали тази, кисната в луга от дървесна пепел, но и тя е достатъчно добра, а като се има предвид, и че е най-лесна за изпълнение, може би би била избора на много то вас, които нито им се занимава с миришещи субстанции, нито могат да намерят от някъде калиев нитрат (който макар и азотен тор, се намира трудно, защото е главна съставка на много взривни смеси, като например черният барут).

Ето едно клипче за нагледност:

Праханта, приготвена по другите две рецепти, както казах, сякаш хваща искрата малко по-лесно. Освен това полученото въгленче ми се струва някак по-горещо, а и гори с някакъв особен съскащ при раздухване звук. Праханта, приготвена по традиционната рецепта с урина, ми направи впечатление, че лови искрата и гори добре, дори когато е леко влажна! Това не се сетих да го пробвам със тая, приготвена със селитрата. За съжаление, процесът на изработване на традиционната е меко казано „смръдлив“, както между впрочем и крайният резултат 😉 . Така че ако имате непоносимост към подобни „аграрни“ миризми, по-добре е да не пробвате! 🙂

Това е! Може да опитате! 😉

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!







87 Comments

  1. Споменаваше се, че гъбата се вари във водата с пепел (като самата пепел е варена преди това). Това дали би променило с нещо качествата в сравнение с обикновеното накисване?
    И ако се вари – колко време?

    • Ами лично моето мнение е, че може и без варене във водата с пепелта. Дали ще свариш пепелта предварително във водата, или просто ще я накиснеш – няма никакво значение. В случая се разчита на разтварянето на калиевия карбонат (поташ – „pot“ и „ash“), който има алкална реакция и осапунва мазнините. Той е основната съставка на получената луга. Та той си се разтваря без значение на температурата. Може би варенето в такава вода е с цел съкращаване на време: гъбата се сварява във вече готовата луга за да се премахнат на дъбилните вещества, след което се спестява последващото сушене и отново накисване в разтвора. След като аз я сварих, трябваше да я изсуша, за да махна чистата вода от нея, за да може да се пропие по-добре разтвора. Ако се свари направо в разтвора, тия стъпки се спестяват. Това си мисля, че е идеята. Но аз време си имах доста, а и исках да направя праханта по две различни рецепти. 😉

      С две думи – мисля, че варенето на гъбата е задължителна процедура, без значение във обикновена вода, или във вече готовия разтвор.

  2. Браво друже. Сега е интересен моментът на съхранение. Според някой твърдения трябва да се съхранява в кожена пунгия направена от кисий на коч. Извинявам се за образността. Нямали потни жлези което подсказва че трудно влиза влага от вън. За водата от вълна пишат, че се вари в първата вода, този която садържа всички боклуци упикани фандъци, мазнотии и т.н.

  3. Ако случайно сбъркате с гъбата, не уцелите правилната. Не съжалявайте, над вечер преди да си легнете, я хвърлете в/у жарта. Тлее много добре, разнася се много приятна миризма на гъби и се спи чудестно даже и в затворено помещение.

    • Ех, за съжаление баща ми вече се отказа да гледа кози, а последните мъжки ярета ги заклахме отдавна, иначе лесно щях да се сдобия с въпросната „кесия“. 😆
      Иначе аз смятам праханта, заедно с чакмака и кремъка, да си ги държа във показаната метална кутийка, за която скоро се надявам да успея да ушия хубава, промазана кожена кесийка. 🙂

  4. Хехе , браво Стояне чудесна статия , и много се радвам че съм помогнал с каквото мога 🙂 . Аз обаче те изпреварих с кожената кесийка с чакмака и праханта вътре 😉 .

  5. На клипчето гледах забелязах че много се силиш при удрянето с чакмака . Начина по който дядо ми ме учеше беше да се плазне по кремака а не да го удряш просто да се лизне по ръба и не се рони кремака .

    • Зрителна измама! 😉 Въобще не се силя, и въобще не се рони кремъка. Точно приплъзващо движение е. Но трябва и съвсем лекичък удар, за да започне отлюспването на по-стабилна стружка. С чакмаци си играя още от 10-тина годишен, когато намерих на село чакмака на пра-дядо ми, заедно с кожената кесийка и кремъците вътре. Вече щеше да е на възраст минимум век. Жалко, че се е загубил някъде из къщи, и въпреки успокоенията на майка ми, смятам че е безвъзвратно… 🙁

  6. Добре ще е тук или в някоя друга тема да се спомене нещо и за желязото – стомана , качества , изработка и т.н. , че само с прахан не става паленето.

    • Темата беше за праханта, затова не съм изпадал в странични подробности. Те са подходящи за публикация със заглавието „Палене на огън със стомана и кремък“, която вероятно някой ден така или иначе ще напиша. 😉

  7. Статията е много интересна, но не намерих никъде в какво съотношение трябва да са амониевата селитра и калиевият карбонат за съвременната – химическата смес.

  8. Гледах на скоро предаването по дискавари за отцеляване.Там показаха и друго предназначение на тази габа.Използваха я за да запазят огъня при придвижване ако нямаш с какво да запалиш нов.Общто зето принципа е зима 1 габа и запалва сарцевината и получава се ваглен които се покрива с мъх.После го слагаш раницата и
    така се сахранява.Като горе долу на 1 час вадиш габата и раздухваш ваглена така може да санраниш въглена доста време и когато ти потрява оган да не се мачиш.
    Дано да сам бил полезен на доста хора.

  9. хм…..интересно….стари хватки и чалъми-винаги е полезно човек да ги знае…поздрави!

  10. аз съм нов любител на сайта кой вид прахан е най-добър за ползване

  11. Преди дни попаднах на гъба, за която реших, че е праханова. След справка с този сайт разбрах, че е лъжлива праханова гъба. Но вече я бях прибрал и изсушил и реших все пак да пробвам.
    Но понеже е неправилния вид, не си дадох зор да спазвам рецептите точно. Изсуших нарязаната на ивици строма и я накиснах в разтвор на калиев нитрат. Не съм я варил или нещо друго. След повторно изсъхване и размачкване „праханът“ се получи горе-долу както го описвате – мека и еластична кечеподобна материя, но с по-тъмен цвят от показания на снимките.
    Не разполагам с кремък и чакмак, затова пробвах с искрите от запалка. След 2-3 драсвания хвана искра. Но явно съм сложил прекалено много калиев нитрат, защото се разпали бързо дори без раздухване, със съскане, пукане и малки искри. Обаче се образува траен въглен, така че резултатът ме задоволява.
    А после реших да пробвам и нещо друго. В същия разтвор накиснах откъснато парче тънък памучен плат. След изсъхването му го нагънах на стегнато „вързопче“, с власинките на разкъсания ръб навън. Хвана искрата също толкова бързо, колкото и прахана, със същото горене, но изпуска дим с остър мирис. Образува много горещ въглен, но изтлява по-бързо от този на прахана.

    П.П. Не знам дали не съм търсил достатъчно добре в сайта, но не намерих инфо какво всъщност е кремъка. Имам най-обща идея. Как да се сдобия с такъв и от каква предварителна обработка има нужда. Чакмакът е подходящо оформено парче стомана/твърдо желязо, нали?

    • Кремъкът е силикатна скала, изградена основно от силициев диоксид. Спътник е на варовиковите скали, в които се образува. Не изисква никаква обработка, освен начупването му на парчета с остри ръбове, по-малки от 90 градуса.

  12. Dejmos, да споделя малко личен опит – и аз както тебе предпочетох „химичният“ метод /няма да описвам мотивите/. Държах резените праханова гъба в разтвора от калиев перманганат и амониева селитра в продължение на 48 часа. /Стоян препоръча две седмици!/ Моят разтвор на вторият ден стана с цвета на боза и аз предположих, че нищо повече няма да се случи с импрегнацията на гъбата. Извадих парчетата и ги изсуших на слънце. Бяха почернели отвън /повърхностно/, явно от „обгарянето“ от перманганата. Аз предположих, че поцеса е приключил и нищо повече няма да се случи. Затова ги махнах. Добиха характеристиката описана от С.Стоянов – гъвкави и подобни на гума. При „разчепкване“ стават рехави и порести. Това ме задоволи, но при това действие забелязах, че в дълбочина „месото“ на гъбата си беше със същият естествен цвят. Явно не беше поела химическите съставки от сместта напълно.

  13. Със амониевата селитра и перманганата явно се разчита на някаква реакция. Не съм сигурен дали и как би протекла в дълбочина на материала. А разтвора на калиев нитрат си е просто разтвор. И при условие, че моите парчета гъба бяха нарязани на тънко и изсъхнали, разтворът би трябвало да е проникнал равномерно.
    П.П. Би трябвало, ама не е точно така. Спрях да пиша и тествах част от вътрешността на най-дебелото експериментално парче. Беше със сечение около 2х1 сантиметра, 3-4 сам дължина. Пак се запали и разгоря, но искаше раздухване, а съскането и искрите се появиха едва когато въгленът наближи периферията. Но все пак хвана искра и направи въглен. Останалата част от гъбата ще обработя както е показано тук – с изваряването, продължителното киснене, намачкването с чук (а не с дръжката на джобно ножче върху подложката на мишката)…

    Обаче праханът… ??

    • Само да отбележа, че съм ползвал САМО калиев нитрат! При това в не много наситен разтвор. Супена лъжица на литър. Предпочетох дългото киснене именно заради по-пълното проникване на разтвора в гъбата. По тая причина и я изсуших много добре преди това. Ако в дълбочина е влажна, още повече ако е мокра, това ще затрудни (според мен) доброто проникване на разтвора.

  14. Dejmos, относно чакмака – според мен това е металната част от „устройството“. От някъде ми беше попаднал чакмак с формата и от вида показван от С.Стоянов. Аз реших, че проблемът ми е решен. Имах кремък, чакмак и саморъчно направена прахан от дървесна гъба. Започнаха пробите и ……….. нищо! Първо – чакмака при удрянето му в кремъка много трудно и рядко правеше искра. След много дълги и мъчителни опити реших да пробвам „добиването“ на искра с използването на стандартна пила за метал, вместо чакмака. Ефекта беше поразителен. Много и интензивни искри, но неудобен инструмент /пилата/ за носене в природата. Реших, че нещо с чакмака ми не е наред и след няколко консултации ми препоръчаха да го закаля допълнително. В домашни условия го нагрявах на газовия котлон, след това в студено двигателно масло и …….. нищо! Никаква разлика. Тогава – вече много обезнадежден споделих с моят тъст, който живее на село, и го помолих да ми намери нещо „автентично“. Не след дълго той ми донесе едно малко кожено портмоненце, което носеха нашите баби в чантите си, в което беше всичко. Имаше едно тънко парченце кремък, малък чакмак, който можеше да се събере в кибритена кутийка /изобщо не ми вдъхваше доверие/ и няколко малки парченца прахан от дървесна гъба с мирис на животинска урина….. Аз подценявайки вида и размера на чакмака подходих с голямо недоверие и дори с насмешка помислих, че това е „ала-бала“. Учудването ми беше невъобразимо, когато направих първите опити. Резултата беше поразителен – с малкият чакмак се получваха много интензивни и постоянни искри. Успях да запаля моята прахан, но след много опити. Явно не беше качествена. Въгленчето не беше много активно и трябваше да го раздухвам постоянно. Тогава, почти на шега реших да изпробвам с намерените в портмоненцето няколко малки парченца от праханова гъба с мирис на животинска урина. Те бяха стоели в портмоненцето в една влажна маза повече от 30 години…. Резултата беше поразителен – хващаха искрата след второ-трето удряне на чакмака и горенето беше интензивно – за 8-10 секунди въгленчето стигаше до пръстите ми и дори веднъж се изгорих. И това е след 30 години „покой“ във влажна среда-мазата на село. След това на бързо събрах суха трева от райграса в градината, оформих я в „гнездо” и успях да получа жив огън. Чувството е невъобразимо!

    ИЗВОДИ: 1. Метала от който е изработен чакмака трябва да е качествен и твърд, като не е от значение големината и колко е стар.
    2. В домашни условия чакмака трудно може да се обработи /закали/ качствено за достигане до небходимите характеристики.
    3. Праханта трябва да е обработена по класическите начини или да се спазват сроковете за обработка по „химическият“ метод.
    4. Никога не се отказвайте!
    Dejmos, дано да съм бил полезен. При първа възможност ще кача и снимки.

  15. Благодаря. Предполагах го това за твърдостта на метала в чакмака, но друго си е някой да го потвърди.
    Обаче все още не знам как да се сдобия с кремък. Май ще си стоя с магнезиевата пръчка, не съм чак толкова голям традиционалист. Пък и с нея прахан не ми е чак толкова необходим.

  16. Аз имам малка ковашка работилница и съм единствения човек в селото който може да изработи оригинален чакмак,за целта съм събрал една кофа стари пили от пункта за отпадъци.Освен чакмаците кото съм направил за приятели в селото имам изпратени два броя в Швейцария и един в Англия.Ако някой иска да му направя нека се обади.

    • Можеш ли да линкнеш малко снимки да ги видим (особено ако са няколко модела!). Може и да пишеш колко би струвала изработката на един. 😉

  17. и аз искам че моя ми го взеха преди една седмица
    ако се заемаш сериозно да говорим делово 🙂

  18. За съжаление компютрите не са ми силната страна.Нашенския чакмак е с два извити рога, в България е най-разпространен именно този вид.Аз се порових доста из нета и видях че има и други видове с различни извивки някои от които доста красиви.Дай някакъв адрес и ще ти пратя колкото броя искаш ще си платиш само пощенските разходи,имам и сварена прахан,кремъците обаче са кът,в Казанлъшко никъде няма находище на кремък .Радвам се че има хора които се интересуват от това което умея.

  19. Покойния вече бай Гинчо,който ме учеше на занаят имаше един любим лаф,казваше следното“Меракът мойто момче е по-лош и от дрисъкът,дрисъкът за три дни минава ,меракът държи цял живот“.Дайте ми адреси и най-късно до нова година ще ви ги пратя.Ако трябва ще си дам и скайпа или телефона.

    • Стефане, аз не бих отказал още някой чакмак да си имам под ръка! 😉 Може ли обаче да си харесам някое моделче, и ако можеш, да го направиш? Иначе мога да ти обещая кремъци, колкото да снабдиш цялото село! 😉 Очаквай тия дни писмо на е-мейл адреса, с който си пуснал коментара (дето започва с undertaker*****). Надявам се е валиден! 😉

  20. Този мейл адрес е на моя синковец и да ти кажа честно с тия мейли хич не мога да се оправям.Този модел чакмак се води“келтски“,на мен не ми харесва много но щом на теб ти е на сърце така да е.Кажи колко броя искаш.

    • Добре! Няма да бъда нахален – направи ми един като този, и един от модела, който на теб най-много ти е „на сърце“! 😉 После ще се разберем как да процедираме! 😉 Поздрави!

  21. Хора, ще ме убиете с тези чакмаци. Във всеки ловен магазин има ферород и магнезиеви запалки. Що не си направите и менци с кобилица.

    Между другото, днес видях в градската градина в Шумен една истинска праханка /поне такава ми изглежда/. На един ствол /на явно вече мъртво дърво/. Стволът е обвит целия в бръшлян, а праханката е доста високо и затова не можах да я отчупя.

    Стояне, ако проявяваш интерес към праханката, ще ти я покажа.

  22. romanbul, чакмакът и праханта са за ценители! 😉 Иначе за праханката – за следващите няколко години съм се запасил с прахан, защото това лято попаднах на 2 огромни праханови гъби, и си направих цяла торба. 🙂

  23. Най-лесният начин да се нямерят готови кремъци
    е свързан с нашия бит..по точно с прибирането на
    и обработката на пшеница,когато е липсвала всякаква
    механизация..Накратко…казва се „Диканя“-поне в нашия регион
    наименованието му е такова.Представлява широка дъска
    с набити успоредно на влакната и кремъци …служи за вършитба
    на прибраните вече класове с пшеница…Напоследък ги ползват и
    за декорация на механи и др..така че …и те са на изчезване..но
    Винаги може да се попита в някое село с по възрастни хора и
    стари къщи…Обикновенно в една такава Диканя кремъците са стотици
    така че няколко парчета не биха се отразили на вида и…още повече
    че отдавна никой не ги ползва по предназначение…
    Надявам се да съм бил полезен…

  24. стефане каде ти пише мейла че и на мен не са ми силната страна тея машинки
    втора година чета тоя блог а вчера сефте писах 🙂

  25. иначе наистина трябват алтернативи наи-пресния пример тая сутрин…
    малката някаде затрила запалката и съм палил камината с феророда 🙂
    (с жената сме непушачи и нямаме количество запалки)

  26. скайп stefan_chakov

  27. Ето, както писах по-горе, това е първият ми комплект – чакмак, кремъци и прахан, който така и неможа да заработи, въпреки че изглежда „оригинален“:
    http://media.snimka.bg/7769/021793648-big.jpg

    След това се сдобих /чрез тъста ми/ с едно малко портмоненце, в което беше всичко. Малко чакмаче с прахан стояла 30 години във влажна селска маза и тънкото кремъче вършеха чудеса…
    http://media.snimka.bg/7769/021793649-big.jpg

    А това е сравнението между големият „неработещ“ чакмак /като си личи, че е направен от пила/ и малкото мъниче, което прави искри като ферод запалка.
    http://media.snimka.bg/7769/021793650-big.jpg

    • RELAX, или чакмака от пила нещо не е закален като хората, или просто трябва да му се изтърка оксидираната повърхност. Пробвай с някоя едра шкурка или пила да му лъснеш „работната повърхност“, докато стане чист блестящ метал. Тогава може да проработи. 😉

  28. Чакмаците задължително се правят от качествена стомана най-добре от пила,ако не е закален както трябва искра няма да пусне ако ще и пръстите се да счупиш от удряне,задължително работната повърхност се зачиства на шмиргел като се внимава да не посинее защото стоманата омеква.

  29. Стояне пробвах и със шкурка и на шмиргела, но искра не пуска. След това правих някакви отчаяни опити на газовият котлон да го нагрявам и да каля, но и това не стана. Явно температурата на нагряване трябва да е много по-висока. Накрая ми донесоха това малкото чакмаче и спрях да се занимавам с аматьорските си термични обработки…

    Стефане, като видях какво показа Стоян в линка и аз се меракландисах за един чакмак от келтските модели. Каквото струва, естествено си плащам. Не бях виждал такъв никога и много ми хареса /пък и ако работи…/ Ще ти пиша на скайп да се уточним, ако е удобно.

  30. За да се изкове чакмак от келтските трябва квадратен материал а аз нямам такъв,пробвах да направя един за Стоян но нещо не можах да го направя както трябва,та се наложи да правя други.Плюс това този вид не е удобен за държане,нашенския е много по-удобен и ефективен.За да се закали стоманата температурата трябва да е над 600 градуса,на газовия котлон няма как да стане.Като изпратя утре на Стоян чакмаците той ще ги види ,ако може ще ги снима и ще ги качи във форума.Ако ти харесат ще направя и на теб материал има.

  31. О.К. С нетърпение очаквам оценката и снимките от Xenos

  32. Стефане браво! Чудесна работа. Стоян днес публикува снимки на чакмаците изработени от теб и им даде много висока оценка. Дори сподели, че „правят“ много повече искра от този, с който той демонстрираше паленето на прахан в клипчето. На мене много интересен ми се стори този, който има форма на „половин ритон“. Стоян каза, че е най-удобният. За „келтския“ разбрах и ще се съобразя с твоето мнение.
    Та как стои въпроса, ще мога ли да поръчам да ми направиш един такъв „ритон“ и ако може да е по-малък по размер ?

    • RELAX, за този „половин ритон“ казах, че просто май най-ми харесва, а не че е най-удобният. 😉 На мен лично всичките ми са удобни! 🙂 Всъщност тази разновидност би изглеждала още по-добре, ако имаше още една такава завивка, но от другия край. Или пък единствената й завивка стигаше чак до другия край. Всъщност за да не се чудят хората за какво говорим, ето СНИМКАТА.

  33. Няма никакъв проблем,ще ти изкова един.Най-удобни и практични обаче си остават нашенските чакмаци,те са и най-разпространени.Аз ги изковах по-големи защото и ръцете са ми по-големи и хич не ми е приятно да си беля кокалчетата по кремъка.Нека се уговорим по скайпа.

  34. ОК, ще ти пиша!

  35. стефане благодарности днес пристигна и моя много добра изработка, моя беше с друга форма не съм виждал до сега такъв ама и този е много хубав, по-голям е ама така става и за бокс :p ако си от казанлъшкия крън там стават хубави събори(поне ставаха) незнам какво стана с розите но ако дойда или се видим другаде имаш бири от мен. сега трябва да си намеря кремък че мойте заминаха с чакмака а и тука не се срещат много, а тея от диканите са малко малки ама…

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.