Още един откраднат ден за разходка! Предходният (28.08.2010) беше прекалено горещ, с температурни рекорди във много градове в страната – явен признак за рязка промяна на времето. Е, този наистина беше малко по-хладен и облачен.

Имах и малка задачка, която беше от основните причини да се залутам в шубраците на Платото: търсене на подходящи за бивакуване на повечко хора полянки. Но не от тези масово посещаваните. Там не ми се и стъпва. Бях виждал няколко подходящи при различни мои разходки, сега реших да ги видя в какво състояние са.

Дъждовната пролет и лято тази година са си казали думата. Мисля, че никога не съм виждал платото толкова обрасло с треви, нови издънки и храсталаци. Дори след дългите жеги и суша в последните седмици, в гъсталаците извън пътеките се усещаше чувствително влагата. Активизирали са се и чешми и рекички, които напоследък бяха почти пресъхнали.

Е, поне къпините и другите горски плодове са повечко, и по-едри. Явно сърните вече не са толкова гладни, заради изобилната храна. 🙂

Поляните, за съжаление, са малко обрасли с висока трева, но тя вече е започнала да съхне, така че може лесно да се утъпче или премахне.

В доловете и въртопите е мрачно, влажно, хладно… и се навъртат комари.

Много се радвам на рекичките в гората. Това е нещото, което много ми липсва на Платото.

И вечерта си я биваше. Ясна, с отлична видимост и контрастни облаци.

Ето и едно малко по-дългичко клипче, което снимах, докато обикалям по, и извън пътеките. Много влизам в кадър, ама исках да видя мога ли да усвоя техниката на самоснимане на Лес Страуд. 😉

Край! 😉