xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Среща на Басарбово – 22-24 октомври 2010

| коментара 18

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - На припек

Само месец след първият лагер-сбор, и ето я следващата среща – на скалите до Басарбово (Русенско), 22-24 октомври 2010 г.

В събота сутринта от Шумен с колата ме взе Жоро (ge0rge). С него бяха Владо и двама братя (ямбол братята ;)). След дълго пътуване, и известно кръжене около крайната точка (за изясняване на разликата между ляво и дясно 😉 ), около 10 и половина вече бяхме до въпросната хижа „Алпинист“ близо до Басарбово. Там ни посрещна формалният ни домакин – Жужа, и заедно се качихме върху скалите, където заедно с Мишо бяха изкарали изминалата мразовита нощ, от която им бяха останали спомените за бързо свършилите дърва, светещата като фар Луна, и скрежът върху палатката и платнището.

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Горе на скалитеСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Огнището на скалитеСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Блато

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010Среща на Басарбово - 22-24.10.2010Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Чай

Горе на скалите направихме кратка почивка за закуска и любуване на гледката. Варихме супи, макарони, чай и т.н. Мишо ни показа дървените лъжици, които са започнали да майсторят вчера. Впуснахме се и малко в дооправянето им. 🙂

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Дялане на ЛъжициСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Моят подслонСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Подслонът на Мишо

Горе на скалите мястото е малко, а и неудобно, затова решихме да организираме бивака долу в ниското, до реката. Там има хубави равни полянки с големи тополи над тях. Тъй като се очакваше нощта да е пак мразовита, да има роса, или скреж, и слабо въздушно течение, решихме подслонът да не е общ, както на миналият лагер, а всеки да си направи индивидуален. Така се предполагаше, че всеки ще е по на завет, и съответно ще му е по-топло.

Жоро беше изпринтирал по един лист с примерни устройства на подслони от едно платнище, и всеки можеше да си избере какъв да си направи. В крайна сметка имахме три различни конструкции – моя, на Мишо, и на Жоро. 🙂 Може би основното занимание на тази среща беше катеренето. Времето беше идеално, и затова всички бързо се ориентираха към скалите. Добре, че си имахме двама по-опитни – Владо (който е инструктор между другото) и Жужа. Те бяха нашите „водачи“ 🙂

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Владо на скалитеСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Владо на скалитеСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Владо на скалите

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010Среща на Басарбово - 22-24.10.2010Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Шкембе

Мен лично катеренето никога не ме е влечало кой-знае колко. Виж като малки си бяхме като козички, и се покатервахме на де що има за катерене – дървета, скали, самотни стълбове… Тогава съм преодолявал значителни височини без никаква осигуровка, което и сега си се чудя с какъв акъл сме го правили. Та в името на доброто старо време аз бях първият от аматьорите, които решиха да се пробват също в катеренето. Да бях изчакал малко, май по-добре щеше да е 🙂 Жужа ми даде едни еспадрили, дето дори на бос крак ми бяха поне с номер по-малки, и смачкваха пръстите ми като на японска гейша от династията… бе кво се правя, че ги знам японските династии 😆 Според Жужа това било желаният ефект, но аз не съм много сигурен! 🙂

Та под наставленията на Владо и Жужа, които гласяха „Ей тук, в началото, е по-трудно, после нагоре е по-лесно“, аз взех да драпам по скалата. И въпреки, че нямам влашка жилка, направих точно като тая народност на края на Дунава – отказах се на средата, уж от където почвало по-лесното. 🙂 Не, не ме е дострашало! Можех да се кача до горе, но си представих, че ще трябва и да го слизам това, а уви, с въжето не бях свикнал. Поогледах се малко, еспадрилите посвиха още малко пръстите ми, и това реши всичко – хайде надолу! 🙂

Надолу се слизало, като се оттласнеш от скалата, отпуснеш тяло и ръце назад, и се опираш само на изпънатите си крака. Да, виждал съм го, и на всички ви е позната до болка характерната стойка. Но никой не ви е казвал колко трудно е да извършиш това движение за пръв път, на значителна височина над земята. Умът ви е наясно, че всичко е безопасно, но въпреки това изпраща сигнали на ръцете и краката ви да не пускат скалата. Много интересно чувство. 🙂 Трудно е да пребориш изградилият се в теб рефлекс, когато усетиш приплъзване или падане, да се долепиш и сграбчиш скалата под теб, за да се спасиш.

Всъщност като се замисля, при катеренето с осигуровка ти се налага да изградиш противоположни на естествените рефлекси – като тръгнеш да падаш, не трябва да се вкопчваш или долепяш до скалата, а дори да отскочиш от нея. Дано не ти се задейства точно тоя рефлекс, точно когато си без осигуровка. 🙂 Та така аз позорно се отказах на половината, а всички след мен се качиха до горе. При това се справиха къде-къде по-добре! Чак ми се прищя да се жертвам пак, и да обуя тесните еспадрили, за да се отсрамя, но все пак се въздържах. 🙂

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Жужа осигуряваСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Жужа осигуряваСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Подслонът на Жоро

С подвита опашка се върнах обратно в лагера, който за малко бяхме изоставили без надзор. Там тъкмо беше пристигнал efond. А, да… и Миро беше пристигнал малко преди това, така че станахме общо 9 човека. Започнах да подготвям огнището. Изкопах го с лопатата, и го оградих с камъни. Направих едно интересно и практично регулируемо окачване за котлето, и тръгнах по поляната да посъбера малко суха трева и разпалки. Уви, в такова усойно място, на брега на реката в есенно време това е доста трудна задача. Дори на пръв поглед сухата трева се оказва мокра, когато се опиташ да я запалиш по примитивен метод. Пробвах се с прахан от гъба, но в крайна сметка за да не се бавим излишно, опряхме до ферород запалка и малко памук.

С дървата също имахме известен проблем. Мястото принципно е често посещавано от жителите на околните селища, така че сухите дърва бяха обрани доста отдавна. Имаше няколко сухи върби и тополи наоколо, но това е много лош избор на дърва за открит огън. Не топлят много, и пушат повечко. Както и да е, стъкмихме огъня, а Жужа се зае с приготвянето на зеленчукова супа в котлето на бабата на efond.

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - ЛагерътСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - РекатаСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Окачване на котлето

Не забелязах какво точно има във въпросната супа, но нещата, които мярнах, бяха лук, грах, моркови, коприва, и… забравих. Може някой да ме подсети! 😉 Разбърквахме я с дървения черпак, който беше дълбал Мишо. Добър беше крайният резултат. Всички го опитахме!

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Окачване на котлетоСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Зеленчукова супаСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Зеленчукова супа

После започна по-сериозното готвене – шишове, варен ориз, питки на жар, и пилешка лучена яхния с червено вино бяха само част от „специалитетите“. 😉

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Готвенето продължаваСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Готвенето продължаваСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Питки на жар

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Около огъняСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Около огъняСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Около огъня

Разговорите около огъня продължиха до късно. Луната отново светеше като фар, и без проблем можеше да огледаш всичко наоколо. Температурите започнаха да падат бързо, и когато наближиха някъде около 2 градуса, решихме да си лягаме – кой под платнищата, кой в палатките… Събуждах се няколко пъти през нощта: единият – защото си бях забравил вълнените чорапи, и пръстите ми бяха премръзнали, другият – за а разпъдя някакви кучета, които тършуваха из лагера, и третият – за да видя, че температурата е само 1,4 градуса над нулата. 🙂

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Лунна светлинаСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Лунна светлинаСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Лунна светлина

Сутринта беше ясна и слънчева. При нас дори не падна роса. Може би заради дърветата? Всичко беше в красиви есенни цветове. Прибрахме лагера, и мераклиите отново се покатериха малко по скалите.

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Утринни лъчиСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - РекатаСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Скалите

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - РекатаСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Есенен бряг

Ето още няколко снимки от ge0rge.

Някъде около 2 часа следобед  (Миро и Мишо малко по-рано) си тръгнахме обратно към вкъщи. Един приятно изкаран есенен уикенд!

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








18 коментара

  1. Страхотно сте си изкрли! С всеки следващ път групта се увеличава и може би се сплотяват повече членовете /феновете/ на блога. Обсъждахте ли следващото место за среща, въпреки че вече доста захладня и сигурно ще е на пролет?

  2. браво на вас.. това доказва вътрешното ми убеждение, че при всякакви такива инициативи първия път е най трудно – докато се престрашат няколко човека с организацията.. после и групата и купона стават все по големи 🙂

  3. стояне, и други неща имаше на този сбор – сланинка, течна храна :), но няма да описвам повече. който иска да разбере как е – да дойде на следващия.
    благодаря ти за подробните инструкции за палене на огън по онзи метод – „с пръчките и въженцето“ :).

    • @bubacho: Е, то всичко не може да се опише! Винаги нещо се пропуска. 😉 За „пръчките и въженцето“ – надявам се следващият път ти да показваш! 😉

      @unior: Добре си дошъл! Трябват ни още ентусиасти! 😉

  4. Браво , чак ви завиждам за ентосиазма които проявате Браво,
    надявам се по нататък и аз да мога да се включа 🙂

  5. Стояне може ли да ми кажеш къде, горе долу се намира тази х. Чавдар?

  6. Браво дружина! От дълго време следя блога и сайта, много полезна информация. Това че започнаха и сбирки, само ме радва още повече! По нататък, мисля да се включа..ще взема да следя и форума 😉

  7. Уа вие май само сте яли и пили а?

  8. @Мирослав: Е къв е проблема?

  9. @Мирослав: При повторно прочитане на по-горния материал ще забележиШ следните дейности: постройка на лагер, набавяне на дърва в район без много дърва, катерене, точно три различни вида подслони, приготвяне на Х вида храни!
    Ти що не дойде да нанкаш на нула градуса?
    Аз като спя на хладно, губя енергия и консумирам повече храна и следните опции – ракиджос, коняк, водка, виски 😀

  10. Жоро, не му се вързвай, който беше, или поне познава хората, които бяха, знае, че не са от типа – „скара-бира“. Яденето и приготвянето на храна, особено когато е студено е нормална част от нещата. Но определено не то беше в центъра на събитията.

    На мен лично, като жена, ми е писнало от мъже без топки, които могат да получат своя миг слава, само като се опитат да подценят нещата, направени от други.

  11. дайте да не се връзваме на разни закачки /волни или неволни/. ние си знаем как си изкарахме. всъшност – заслоните бяха 4, макар и на миро да не беше точно заслон. но истината е, че и той спа под платнище. наистина има няколко снимки на котлето със супа, но и супата си беше уникална /както и черпака:)/.

  12. Стояне, Буново е под Стара планина, което не е баш в югозапада….;))

    • Да си призная, не знаех досега къде е Буново, и хижа Чавдар. Погледнах в Гугъл Земя, и той ме засили към някакво Буново до Кюстендил. Сега вече видях къде е 😉 Ама да ти кажа, пак попада в югозападният квадрант. 😉

  13. мястото е добро…..а какъв е плана?

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.