Бушкрафтърите смятат боровата смола за супер-лепилото на гората, и имат основателна причина за това! Тази натурална епоксидна смола може да залепи, или херметизира, толямо разнообразие от предмети, като започнем от върховете и перата на стрелите – до канутата от брезова кора, и покривите на подслоните. Технологията може да е стара, но приложенията – не! Ако имате нужда от лепило в Дивото, смолата от иглолистните дървета е отправната ви точка!
И аз реших да си направя такова лепило, защото ще имам нужда от него при някои от бъдещите си проекти! 😉 В тази публикация ще опиша по-важните моменти в процеса на приготвяне.
Първо да започнем със съставките:
Има много рецепти за приготвяне на лепило от борова смола, които включват най-разнообразни съставки. Най-основно обаче списъкът може да се сведе до три компонента:
- смола от иглолистно дърво (бор, ела, смърч)
- въглен от огнището
- сухи, разпрашени растителни фибри
Това е и рецептата, която избрах аз. Изглежда ми най-лесна за изпълнение дори в походни условия, и вероятно е най-близка до тази, която са използвали предците ни. Да кажем по няколко думи и за всяка съставка:
Смола
Смола може да се събира от различни видове иглолистни дървета: бор, ела, смърч и др. Аз избрах тази на белият бор, който е доста широко разпространен из нашите гори. Обикновено тя се натрупва естествено: например при счупване на клон по време на буря или гръмотевица, или повреди, нанесени от животни. Може да се събира и изтичащата от счупените възли по дървото. Прозрачната течна смола, изсъхналите, подобни на янтар бучки, и люспестите бели струйки, изсушени от времето, са все подходящи за направата на лепило.
Смолата от различните видове дървета може да имат различна консистенция, и различни качества, така че трябва да се експериментира над правилните съставки и количествата им в рецептата. Докато се разхождате сред природата, може да събирате парченца вече засъхнала смола. Така тя се транспортира най-лесно, без да се залепва и цапа навсякъде. През лятото в една борова горичка по платото се извършваше планирана сеч. Там беше много вероятно да намеря смола в по-големи количества. Има и други начини, за събиране на борова смола, но няма да ги коментирам тук, защото нанасят известни (макар и малки и поправими) щети на дърветата.
Въглен
Въгленът е продукт на непълното изгаряне на дървесината. Лесно можете да си доставите от загаснали лагерни огнища. За добавка към лепилото е подходяща и сивата дървесна пепел, но тук ще коментираме използването на въглена.
Сухи растителни влакна
Лепилата често „работят“ по-добре, когато се добави „свързващ агент“. Свързващият агент (или пълнежа) е нещо, за което смолата да се „захване“, и помага за по-нататъшното заздравяване на лепилото. Растителните фибри са идеални в случая, но трябва да бъдат фино стрити, за да се получи добро лепило. Вместо да хабите време и енергия в намирането, и стриването на растителни материали, можете да използвате екскрементите на някои тревопасни животни. Те вече са направили нужното преди вас! Подходящи са тези от зайци и сърни. За да могат по-добре да усвоят храната, те я стриват много фино.
Екскрементите на тревопасните не са онези „нездравословни“ неща, призведени от месоядните и всеядните животни. Ако ги разгледате отблизо, ще забележите, че те са просто сбит растителен материал, останал след процеса на храносмилане. Факт е, че коренните американски жители са използвали заешки екскременти като „сгъстител“ за супи и яхнии!
Според мен много подходящи са екскрементите на дивите зайци. Те са толкова сухи и пълни с фибри, че са просто идеални. За съжаление се сетих малко късно, и не си събрах по поляните, когато ходих за смолата. За щастие вкъщи баща ми гледа зайци. 🙂 Е, не са същите, но добре изсушени пак стават!
Други съставки, които можете да срещнете в различни източници са: – дървесна пепел, сяра, железни стърготини, коса или козина, пчелен восък, животинска мазнина, или лой. От тях може би трябва да се обърне повече внимание на пчелният восък и мазнините. Те правят полученото лепило малко по-гъвкаво, и по-нечупливо. Аз имах пчелен восък, но не прибавих. Исках лепилото ми да е малко по-автентично! 😉
Подготовка на съставките
Първо трябва да подготвим смолата. Събраната от боровете смола обикновено е замърсена с парченца кора, иглички, насекоми и други предмети. Има различни начини те да бъдат отделени. Примерно можете да поставите събраната смола в метална цедка върху някой съд, и с помощта на пистолет за горещ въздух, или просто по-мощен сешоар, да я разтопите. Така тя ще изкапе в съда, а в цедката ще останат примесите. Друг начин е да я поставите в метална кутия (от консерва), която има дупчици по дъното. Тази кутия се поставя във друг метален съд, който е сложен над източник на топлина (огън, котлон). Когато смолата се разтопи, бавничко издигате нагоре кутията, докато тя се процеди през отворите по дъното, а в нея останат само боклуците.
Понеже нямах подходяща цедка, а и не ми се занимаваше със по-сложни конструкции, измислих свой метод: Завих смолата в парче тюл (от старо перде). Заедно с нея във вързопчето поставих и няколко тежки метални гайки. Потопих пакета в консервна кутия, пълна с вода. Така той потъна на дъното. Поставих кутията на газовия котлон, и го запалих. Когато водата кипна, смолата се разтопи, и се процеди през тюла, оставяйки в него само нечистотиите. Не знам дали това е най-подходящият начин, особено при малки количества смола, но за мен беше работещо решение.
Смолата е по-лека от водата, и водоустойчива, затова след като се разтопи, тя изплува отгоре. Добре е да я оставите малко да се повари, защото по този начин от нея се отделят всички ония вещества, които я правят лепкава. След този процес тя ще спре да лепне по ръцете ви, и при застиване ще прилича на стъкловидна пластмаса. Можете да я съберете от повърхността с помощта на дървени клечки, по начина, по който се правят парафинови свещи – потапяте, охлаждате, пак потапяте, и така, докато свърши.
ВАЖНО! Смолата е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЛЕСНО ЗАПАЛИМА! Тя гори с буен пламък, и ако я разтопявате на открит огън, трябва да внимавате да не хване пламъците. Отделящите се при вренето й пари също са силно запалими, и могат да избухнат бързо в двуметров пламък! Добре е огънят, на който я разтопявате, да бъде оставен да тлее само на въглени. Така опасността намалява.
В много други описания отсъства варенето на смолата във вода, а тя направо се разтопява и „ври“ известно време в метален съд. При този процес тя ще започне да пуши но това не трябва да ви притеснява – така отново се отделят ненужните вещества. Може да си мислите, че прекаленото врене на смолата върху огъня не е за предпочитане, но всъщност дори е обратното – така тя става по-здрава и жилава. При този процес не се наблюдава промяна в обема й.
Въгленът и растителните фибри трябва да бъдат фино стрити в хаванче. Колкото по-фино са стрити – толкова по-добро лепило ще се получи!
Смесване на съставките.
Най-простата рецепта за направа на това лепило е, да се смесят равни обемни части смола, и стрит въглен. Аз избрах друго съотношение: 3 части смола : 2 части въглен : 1 част растителни влакна.
Първо в метален съд се разтопява смолата, докато почне да ври. След това постепенно се добавя сместа от въглен и растителни фибри, и се разбърква добре, докато се получи черна, плътна, подобна на катран субстанция. Тя е доста лепкава, бързо се втвърдява след отдръпване от огъня, но и лесно се размеква отново, след като бъде нагрята. Освен това почти спира да ври, когато бъде силно загрята.
Когато сместа бъде готова, ще ви трябват няколко подострени клечки от твърдо дърво. Върху техните краища ще оформите конични парченца лепило, подходящи за съхранение и по-нататъшна употреба. Топвате края на клечката в сместа, разбърквате леко, и вадите. Върху нея се наслоява известно количество лепило, което бързо се втвърдява. За да му запазите по-бързо формата, може да го топнете в студена вода. Повтаряте процедурата, докато се натрупа желаното количество лепило, което докато е още топло и пластично, оформяте във вид на конус. Тази му форма е удобна за лесното му приложение.
Начин на приложение
Когато имате нужда, трябва просто да загреете острият край на клечката, и да насочите капещата смес към желаната повърхност. Можете дори да запалите връхчето, подобно на свещ, и то ще разтопява бавно, подобно на восък, лепилото. Наложете го върху повърхностите, които желаете да залепите. За по-добри резултати, можете да ги загреете леко, точно преди да поставите лепилото, за да не се втвърди то прекалено бързо.
Както казах, лепилото от борова смола може да има широко разнообразие от приложения, като например: поставяне на върхове на стрели; поставяне на дръжки на каменни, кости и др, ножове и инструменти; направа на контейнери за течности, временни поправки на екипировката, и т.н., и т.н. Добре е да пъхнете едно-две парченца в раницата си. Все пак обаче, то се явява по-скоро „пълнител“ и „уплътнител“, отколкото истинско лепило. Не може изцяло да се разчита на него, за здравото залепване на две повърхности. Те трябва допълнително да бъдат надеждно прикрепени една за друга, или подсилени с допълнителни материали и върви.
Та това е! Когато ви затрябва спешно лепило сред Дивото, вече знаете какво да правите! 😉 И не обръщайте внимание толкова на металните съдове за приготвянето му – един нагрят камък с подходяща форма би свършил чудесна работа!
[wp:svejo-net]
30.11.2010 at 12:33
И понеже докато събирате смолата няма начин да не се изцапат ръцете, от стари майстори дърводелци съм чувал, че най-лесно се премахва от кожата с… олио!
30.11.2010 at 12:40
С олио не съм пробвал, но виж със спирт също се маха много успешно! 😉
30.11.2010 at 13:41
Много интересна статия. И полезна. ОТ доста време се чудя как да си направя лепило. Имам два големи бора в двора, смолата не е проблем. Имам и няколко чувала трина от бук. Но не знам тя върши ли работа като ситни растителни влакна
30.11.2010 at 13:52
Ами не съм много сигурен какво точно представлява тази „трина“, но ако наистина са фини растителни фибри – няма причина да не стане!
30.11.2010 at 14:30
Трината е отпадък от рязането на дърва. Дребните частици, които падат от триона
30.11.2010 at 14:32
Мммм… мисля, че не! 🙁 Това трябва да е наистина фино. Като прахообразно.
30.11.2010 at 14:33
То зависи от вида и степента на изсъхналост на дървесината. Примерно добре изсъхнала акация дава трина почти на прах
30.11.2010 at 16:42
Зависи също от вида на режещия инструмент и от скоростта на рязането…все пак си мисля и аз, че „трина“-та едва ли ще е подходяща…
30.11.2010 at 18:42
Е жалко 🙁
30.11.2010 at 22:36
От кога ми трябваше такава информация , браво Стояне , добър материал. Поздрави!
30.11.2010 at 22:37
🙂 Страхотна статия!
Много ми харесва всичко 🙂
🙂 Като каза други проекти 🙂 Кога да чакам тоз проект дето ще ми е най-интересен? 🙂
30.11.2010 at 22:49
Благодаря за комплиментите! 😉
За кой проект от всичките става дума, Борка?! 😛
30.11.2010 at 22:50
Мазнини които могат да се ползват – начукани ядки от орехи в стар чорап или парче порест плат. Може и от бадем или друга мазна ядка. Този тип мазнини е по-чист от животинските и с по-нисък вискозитет, ще разрежда по-добре смолата.
Смола с такива мазнини може да има и импрегниращи свойства… Даже само мазнината може да служи за защита на дървена повърхност от влага примерно. Това се ползва при дървените музикални инструменти (поддържа нивото на влажност на инструмента без да го пресушава или да позволява влага да навлезе и да причини набъбване и деформации на дървото). Хубавото на мазнините от ядки е, че нямат дъх и не гранясват.
Лошото е, че са нужни доста ядки за да се отдели нужното количество мазнини 🙂
Чудя се дали с пчелен мед няма да стане също… Той не се разваля и отблъсква бактериите…
30.11.2010 at 23:40
Чудесна статия и много полезна информация. Браво на xenos! Относно растителните фибри мога да предложа прах от стари дърва за огрев. В гаража бях забравил един чувал с нарязани и нацепени дърва – бук и габър, които носех в колата, когато ходехме на пикник. След 1.5 година когато реших да ги проверя, с изненада открих, че на дъното на чувала се беше образувал слой от много фин дървесен прах, защото по това време и дървоядите са си хапвали. Стана ми жал да го изхвърля и си помислих, че може да ми свърши работа за нещо от бушкрафта. Прибрах го в бурканче от лютеница и сега ми е в мазата. Така, че имам една от субстанциите за лепилото. Ако някой иска мога да му услужа.
И един въпрос към xenos – каква е приблизителната температура на топене /размекване/ на това лепило? Имам предвид при интензивно слйнчево нагряване това лепило не би ли се размекнало и да почне да се топи или да лепне?
01.12.2010 at 9:06
Веднъж направено, лепилото е доста устойчиво на температури, които климата може да предложи. То прилича на пластмаса, която даже леко „звънка“ при удар. Разтопява се чак след нагряване на пламък. Не виждам как би се разтопило в раницата, джоба ви, и други подобни места. Виж не знам какво ще стане ако се забрави на предното стъкло на колата, която е оставена на слънце в горещ юлски ден, но мисля, че и там би остискало 🙂 Е, вероятно би се деформирало, ама чак да изцапа… не знам… Тепърва ще се изпробват възможностите му! Но със сигурност е устойчиво, иначе не биха го ползвали предците ни! 😉
01.12.2010 at 20:51
Бравос. Аз лично предпочитам смолата от смърч – струва ми се, че се събира по-лесно, но това си е лично мнение. До сега не съм правил лепило, събирам я за други неща, но ще трябва да пробвам.
И един съвет – когато сваляте смолата от дървото може би е добре да не използвате нож или поне ножът да не е много остър. След една „събирателска експедиция“ така си бях нарязал пръстите, че после няколко седмици не можех да работя с инструменти.
П.П. Неизвестни олигофрени правят дупки в кората на боровете в Борисовата градина, за да събират смолата. Такива заслужават овъргалване в лепило от смола, посипване с пера и развеждане из улиците на София 🙂
27.12.2010 at 23:43
полезно умение, благодаря……да не забравяме обаче и тубичката канаколит когато излизаме …..
27.08.2011 at 13:46
Продавам смола от смърч разполагам почти с един тон, обаче не мога да намеря купувач бихте ли могли да ми помогнете. Благодаряви предварително.
имейл : yaldy_91@abv.bg
05.10.2012 at 22:31
Здравейте, реших да пробвам да направя лепило от борова смола и стигнах дотук: стопих смолата, пречистих я през метална цедка, омешах я с пресята дървесна пепел, но когато реших да я фиксирам с клечка, все се разлива. Когато се стегне и пак я топна, пак омеква и се разлива. Сега мисля да я разтопя и да я разлея в нещо като формички за лед и да им бодна по една клечка докато изстине, ама не знам после дали ще мога да ги извадя от формата. Дайте някаква идея как да не залепне и да се отдели после или някакъв друг начин за оформяне на конуси.
Благодаря и поздрави за сайта.
05.10.2012 at 22:40
Като топнеш клечката, гледай да не взимаш много голямо количество от горещата смес. Въртиш и едновременно охлаждаш, за да се запази конусовидната форма. Повтаряш действията, докато конуса стане с големината, която харесваш. За бързо оформяне и охлаждане на масата, използвам мокри пръсти, както и краткотрайно охлаждане на пръчката с лепилото в студена вода.
05.10.2012 at 23:50
Благодаря, ще пробвам със студена вода
Pingback: Как да си направим домашно лепило | Обратно към природата
10.11.2013 at 21:46
става ли със смола от череша, защото съм виждал огромни топки смола по череши?
11.11.2013 at 10:40
Смолата от череша е водоразтворима. Ще се получи лепило, но при досег с вода то ще се разтваря.
04.09.2014 at 20:05
borka naistina mnogo hubava informaciq ama kude moje da si kupq gotova smola trqbvat mi 100 grama za edna recepta
21.03.2016 at 16:35
Какво представляват сухите растителни влакна?
22.03.2016 at 13:29
Фино разпрашен растителен материал (фибри).
30.03.2016 at 15:50
Благодаря
30.03.2016 at 15:56
Хора не мога да ги намеря тези екскрементите на зайците,колко ги търсих….