Бушкрафтърите смятат боровата смола за супер-лепилото на гората, и имат основателна причина за това! Тази натурална епоксидна смола може да залепи, или херметизира, толямо разнообразие от предмети, като започнем от върховете и перата на стрелите – до канутата от брезова кора, и покривите на подслоните. Технологията може да е стара, но приложенията – не! Ако имате нужда от лепило в Дивото, смолата от иглолистните дървета е отправната ви точка!

И аз реших да си направя такова лепило, защото ще имам нужда от него при някои от бъдещите си проекти! 😉 В тази публикация ще опиша по-важните моменти в процеса на приготвяне.

Първо да започнем със съставките:

Има много рецепти за приготвяне на лепило от борова смола, които включват най-разнообразни съставки. Най-основно обаче списъкът може да се сведе до три компонента:

• смола от иглолистно дърво (бор, ела, смърч)
• въглен от огнището
• сухи, разпрашени растителни фибри

Това е и рецептата, която избрах аз. Изглежда ми най-лесна за изпълнение дори в походни условия, и вероятно е най-близка до тази, която са използвали предците ни. Да кажем по няколко думи и за всяка съставка:

Смола

Смола може да се събира от различни видове иглолистни дървета: бор, ела, смърч и др. Аз избрах тази на белият бор, който е доста широко разпространен из нашите гори. Обикновено тя се натрупва естествено: например при счупване на клон по време на буря или гръмотевица, или повреди, нанесени от животни. Може да се събира и изтичащата от счупените възли по дървото. Прозрачната течна смола, изсъхналите, подобни на янтар бучки, и люспестите бели струйки, изсушени от времето, са все подходящи за направата на лепило.

Смолата от различните видове дървета може да имат различна консистенция, и различни качества, така че трябва да се експериментира над правилните съставки и количествата им в рецептата. Докато се разхождате сред природата, може да събирате парченца вече засъхнала смола. Така тя се транспортира най-лесно, без да се залепва и цапа навсякъде. През лятото в една борова горичка по платото се извършваше планирана сеч. Там беше много вероятно да намеря смола в по-големи количества. Има и други начини, за събиране на борова смола, но няма да ги коментирам тук, защото нанасят известни (макар и малки и поправими) щети на дърветата.

Въглен

Въгленът е продукт на непълното изгаряне на дървесината. Лесно можете да си доставите от загаснали лагерни огнища. За добавка към лепилото е подходяща и сивата дървесна пепел, но тук ще коментираме използването на въглена.

Сухи растителни влакна

Лепилата често „работят“ по-добре, когато се добави „свързващ агент“. Свързващият агент (или пълнежа) е нещо, за което смолата да се „захване“, и помага за по-нататъшното заздравяване на лепилото. Растителните фибри са идеални в случая, но трябва да бъдат фино стрити, за да се получи добро лепило. Вместо да хабите време и енергия в намирането, и стриването на растителни материали, можете да използвате екскрементите на някои тревопасни животни. Те вече са направили  нужното преди вас! Подходящи са тези от зайци и сърни. За да могат по-добре да усвоят храната, те я стриват много фино.

Екскрементите на тревопасните не са онези „нездравословни“ неща, призведени от месоядните и всеядните животни. Ако ги разгледате отблизо, ще забележите, че те са просто сбит растителен материал, останал след процеса на храносмилане. Факт е, че коренните американски жители са използвали заешки екскременти като „сгъстител“ за супи и яхнии!

Според мен много подходящи са екскрементите на дивите зайци. Те са толкова сухи и пълни с фибри, че са просто идеални. За съжаление се сетих малко късно, и не си събрах по поляните, когато ходих за смолата. За щастие вкъщи баща ми гледа зайци. 🙂 Е, не са същите, но добре изсушени пак стават!

Други съставки, които можете да срещнете в различни източници са: – дървесна пепел, сяра, железни стърготини, коса или козина, пчелен восък, животинска мазнина, или лой. От тях може би трябва да се обърне повече внимание на пчелният восък и мазнините. Те правят полученото лепило малко по-гъвкаво, и по-нечупливо. Аз имах пчелен восък, но не прибавих. Исках лепилото ми да е малко по-автентично! 😉

Подготовка на съставките

Първо трябва да подготвим смолата. Събраната от боровете смола обикновено е замърсена с парченца кора, иглички, насекоми и други предмети. Има различни начини те да бъдат отделени. Примерно можете да поставите събраната смола в метална цедка върху някой съд, и с помощта на пистолет за горещ въздух, или просто по-мощен сешоар, да я разтопите. Така тя ще изкапе в съда, а в цедката ще останат примесите. Друг начин е да я поставите в метална кутия (от консерва), която има дупчици по дъното. Тази кутия се поставя във друг метален съд, който е сложен над източник на топлина (огън, котлон). Когато смолата се разтопи, бавничко издигате нагоре кутията, докато тя се процеди през отворите по дъното, а в нея останат само боклуците.

Понеже нямах подходяща цедка, а и не ми се занимаваше със по-сложни конструкции, измислих свой метод: Завих смолата в парче тюл (от старо перде). Заедно с нея във вързопчето поставих и няколко тежки метални гайки. Потопих пакета в консервна кутия, пълна с вода. Така той потъна на дъното. Поставих кутията на газовия котлон, и го запалих. Когато водата кипна, смолата се разтопи, и се процеди през тюла, оставяйки в него само нечистотиите. Не знам дали това е най-подходящият начин, особено при малки количества смола, но за мен беше работещо решение.

Смолата е по-лека от водата, и водоустойчива, затова след като се разтопи, тя изплува отгоре. Добре е да я оставите малко да се повари, защото по този начин от нея се отделят всички ония вещества, които я правят лепкава. След този процес тя ще спре да лепне по ръцете ви, и при застиване ще прилича на стъкловидна пластмаса. Можете да я съберете от повърхността с помощта на дървени клечки, по начина, по който се правят парафинови свещи – потапяте, охлаждате, пак потапяте, и така, докато свърши.

ВАЖНО! Смолата е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЛЕСНО ЗАПАЛИМА! Тя гори с буен пламък, и ако я разтопявате на открит огън, трябва да внимавате да не хване пламъците. Отделящите се при вренето й пари също са силно запалими, и могат да избухнат бързо в двуметров пламък! Добре е огънят, на който я разтопявате, да бъде оставен да тлее само на въглени. Така опасността намалява.

В много други описания отсъства варенето на смолата във вода, а тя направо се разтопява и „ври“ известно време в метален съд. При този процес тя ще започне да пуши но това не трябва да ви притеснява – така отново се отделят ненужните вещества. Може да си мислите, че прекаленото врене на смолата върху огъня не е за предпочитане, но всъщност дори е обратното – така тя става по-здрава и жилава. При този процес не се наблюдава промяна в обема й.

Въгленът и растителните фибри трябва да бъдат фино стрити в хаванче. Колкото по-фино са стрити – толкова по-добро лепило ще се получи!

Смесване на съставките.

Най-простата рецепта за направа на това лепило е, да се смесят равни обемни части смола, и стрит въглен. Аз избрах друго съотношение: 3 части смола : 2 части въглен : 1 част растителни влакна.

Първо в метален съд се разтопява смолата, докато почне да ври. След това постепенно се добавя сместа от въглен и растителни фибри, и се разбърква добре, докато се получи черна, плътна, подобна на катран субстанция. Тя е доста лепкава, бързо се втвърдява след отдръпване от огъня, но и лесно се размеква отново, след като бъде нагрята. Освен това почти спира да ври, когато бъде силно загрята.

Когато сместа бъде готова, ще ви трябват няколко подострени клечки от твърдо дърво. Върху техните краища ще оформите конични парченца лепило, подходящи за съхранение и по-нататъшна употреба. Топвате края на клечката в сместа, разбърквате леко, и вадите. Върху нея се наслоява известно количество лепило, което бързо се втвърдява. За да му запазите по-бързо формата, може да го топнете в студена вода. Повтаряте процедурата, докато се натрупа желаното количество лепило, което докато е още топло и пластично, оформяте във вид на конус. Тази му форма е удобна за лесното му приложение.

Начин на приложение

Когато имате нужда, трябва просто да загреете острият край на клечката, и да насочите капещата смес към желаната повърхност. Можете дори да запалите връхчето, подобно на свещ, и то ще разтопява бавно, подобно на восък, лепилото. Наложете го върху повърхностите, които желаете да залепите. За по-добри резултати, можете да ги загреете леко, точно преди да поставите лепилото, за да не се втвърди то прекалено бързо.

Както казах, лепилото от борова смола може да има широко разнообразие от приложения, като например: поставяне на върхове на стрели; поставяне на дръжки на каменни, кости и др, ножове и инструменти; направа на контейнери за течности, временни поправки на екипировката, и т.н., и т.н. Добре е да пъхнете едно-две парченца в раницата си. Все пак обаче, то се явява по-скоро „пълнител“ и „уплътнител“, отколкото истинско лепило. Не може изцяло да се разчита на него, за здравото залепване на две повърхности. Те трябва допълнително да бъдат надеждно прикрепени една за друга, или подсилени с допълнителни материали и върви.

Та това е! Когато ви затрябва спешно лепило сред Дивото, вече знаете какво да правите! 😉 И не обръщайте внимание толкова на металните съдове за приготвянето му – един нагрят камък с подходяща форма би свършил чудесна работа!

[wp:svejo-net]