xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Още за метода Bow Drill…

| 19 Comments

Методът Bow Drill

Една от първите публикации на бушкрафт/сървайвъл тематика в този блог беше за паленето на огън чрез триене, по метода Bow Drill. Много време мина от тогава, и макар статията да беше доста пълна и точна, в процеса на обучението си аз научих нови хитринки, и натрупах опит, който ме накара да помисля за второ, подобрено издание на тази статия. Тя няма да замени досегашните ми публикации на тази тема. Просто ще хвърли светлина върху някои важни моменти.

Какво основно можем да кажем за метода Bow Drill?

Първо, това е най-популярният метод за палене на огън чрез триене на дърво. Извоювал си е тази полулярност, заради успешното му приложение във влажни условия. Използван е много от коренните жители на централната арктическа част на Канада. Идеален е за условията на оцеляване, като изключим факта, че за неговото изпълнение от критична важност е наличието на достатъчно здрава и дълга връв, която невинаги е под ръка.

Този метод изостря усещането, и подобрява разбирането ви за огъня като процес, и ви възнаграждава със силното чувство за завършеност и удовлетворение.

Макар по този начин да е възможно да запалите огън дори във влажни условия, все пак влагата при него е основният проблем. В сухо време вероятността за успех е много по-голяма. Много е вероятно да получите въглен, ако не е валяло от поне два дни, времето е топло и слънчево, и се опитвате да го направите в най-топлата част на деня – следобед. Заради ниската влажност на въздуха през зимата, bow drill работи много добре, освен ако не е имало интензивни есенни валежи.
При всички методи на палене на огън с триене важи едно основно правило: губите си времето и силите, ако сте се заловили с неподходящият вид дърво. Затова:

Кои са най-подходящите видове дърво за метода bow drill:

Всяко сухо, сравнително меко, и несмолисто дърво е подходящо за целта. Смолистата дървесина не е подходяща. Получените стърготини имат по-висока точка на самозапалване. Познава се по скърцащият звук, който издава вретеното при триене. Слабо смолистата дървесина може и да не скърца, но получените стърготини имат формата на малки рулца, което също показва, че е неподходяща.

Важно е състоянието на дървото: зеленото и сурово дърво е прекалено влажно, за да се запали, а гнилото лесно се разпада при натиск. Най-подходящи са мъртви дървета, които още не са почнали да гният. Счупените, но НЕпаднали на земята клони са най-добри. Добре е да ги събирате от височина, по-висока от вашият ръст, защото така са далеч от приземната влага.

Ако дървото се чупи чисто и с ясен пукот – това означава, че в него няма влага. Ако кората му е вече опадала, то вероятността да е достатъчно сухо е още по-голяма. Освен да е мъртво и сухо, дървото трябва и да е относително меко. Как да определим дали даденото дърво е достатъчно меко? Лесно – натиснете с нокът повърхността му: ако остане лек белег, без то да се троши и рони, значи е идеално.

Най-подходящи видове са: черен бъз, явор, върба, топола, леска, дъб, трепетлика, бреза, череша, шипка, клен и др. Аз лично съм постигал практически 100% успех със следните комбинации дърво (вретено-основа): черна топола-черна топола, явор-черна топола, явор-черен бъз, явор-ясен, черен бъз-черен-бъз, черен бъз-черна топола, черен бъз-черна топола. Сигурен съм, че ще имам успех и с много други видове дърво, но просто още не съм пробвал. Повече за подходящите видове дърво, както и за работещите комбинации, можете да прочетете в тази публикация.

Устройство на апарата

Методът Bow Drill - Целият комплект

Както вече знаете, апаратът, нужен за метода bow drill, се състои от 6 части: вретено, основа, лък, връв, подложка за ръката, и евентуално подложка за събиране на стърготините. Да разгледаме всяка от тях поотделно:

Вретеното

Най-важната му характеристика – трябва да е възможно най-право! Кривите, дори съвсем малко, вретена вибрират, трудни са за управление, и често изскачат от ямката си. Обикновено леко извитите вретена могат да бъдат изправени след одялкване с ножа.

Методът Bow Drill - Дължина на вретенотоКакви са размерите на вретеното? В много книги можете да видите споменати 1,5 – 2 – 2,5 см за диаметър, и 20-30 см дължина. Размерите принципно не са критично важни, и не сте длъжни да ги спазвате. Можете да постигнете успех както с вретено, дебело едва сантиметър, и дълго няколко сантиметра, така и с такова, дебело няколко сантиметра, и дълго около метър. Има обаче оптимум, с който резултатите са ви малко по-гарантирани. Най-общият принцип е, че по-тънките вретена се завъртат повече пъти при всеки ход на лъка, достигат необходимата температура по-бързо, но и издълбават основата по-бързо – често дори преди да се е получило въгленче.

Методът Bow Drill - Върхът, който ще прави въгленчетоЧислата са трудни и излишни за запомняне. Затова аз подхождам малко по-практично: знам, че върха на вретеното, който ще прави въглена, трябва да е съвсем малко по-дебел от показалеца ми (което при мен е около 1,7 см), а дължината му поне една моя педя (около 23 см). Обикновено първоначално започвам с размери малко по-големи от цитираните. Например 2,5-3 см диаметър, и 30-тина сантиметра дължина. Не е нужно да се търси права клонка с такива размери. Често разцепвам някое парче сухо дърво, след което от най-сухата му част си издялквам необходимото вретено. Това е още един начин да сте сигурни, че ще попаднете на възможно най-сухият материал. Прекалено дългото вретено е трудно за управление, а с прекалено късото няма да ви е лесно да наблюдавате какво се случва в основата, заради ръката, която държи лъка.

Методът Bow Drill - Ъгловато сечениеПо-големият диаметър на вретеното осигурява по-добро сцепление с връвта, и я износва по-бавно. Ето защо оставям централната част на вретеното малко по-дебела, а само върховете изтънявам до необходимите диаметри. Така то „върви“ по-лесно. Освен това не го правя с идеално гладка повърхност и идеално кръгло в сечение, а го правя шесто- или осмоъгълник. Нещо като гайка в сечение. Така сцеплението с връвта е още по-голямо, а приплъзването – малко вероятно.

Методът Bow Drill - Горният заострен връхЧесто в различни материали можете да срещнете описанието, че върховете на вретеното трябва да са обли, или параболоидни. Тази форма трудно се задържа в първоначалната ямка, освен ако последната не е предварително доста издълбана. Пример можете да видите на ето тази моя снимка от преди няколко години. С времето разбрах, че най-добре е върхът, който ще прави въгленчето, да се подостри под тъп ъгъл (нещо от рода на 120-130 градуса). По този начин ще е нужно само една първоначална дупчица, в която да се захване този връх, след което вретеното само ще се вдълбае в основата. Горният връх на вретеното е добре да се заостри под по-остър ъгъл, тъй като трябва да влиза свободно в дупката на подложката за ръката.

Основата

Методът Bow Drill - ОсноватаОсновата е източника на по-голямата част от стърготините (праханта) за въгленчето. Това е дървена летвичка, обикновено от същият вид дърво като вретеното, но това не е задължително. Често в различни инструкции и ръководства се набляга на правилото, че при Bow Drill вретеното трябва да е от по-твърдо дърво, отколкото основата. Това въобще не е задължително! Вече писах една публикация, в която се отделяше специално внимание на този проблем. Единствената смислена причина, по която аз лично смятам се е появило това правило е, че по-твърдото вретено е по-устойчиво на оглаждането и компресирането, което предизвиква връвта на лъка.

Методът Bow Drill - Дебелина на основатаРазмерите на основата също могат да варират, но обикновено са 4-5 см ширина, 1-1,5 см дебелина, и дължина около 30 см. Все пак тя трябва да е достатъчно дълга, за да може да се застъпи удобно с крак, и да е по-широка от диаметъра на вретеното! Само суха основа позволява повишаването на температурата до точката на спонтанно възпламеняване на стърготините! Затова подбирайте внимателно дървото, от което ще я правите!

Методът Bow Drill - Ширина на основатаОбикновено правя следното: отрязвам 30-тина сантиметров участък от сух клон с дебелина около 4-5 см, разцепвам го през средата, след което взимам едната половинка и от нея издялквам дъсчица, като премахвам горната заоблена част. Дъсчицата гледам да е широка около 2 мои пръста, и дебела малко по-малко от един пръст. Страната, от която ще се издълбава жлеба за стърготините, трябва също да се издялка да е перпендикулярна към широката страна.

Лъкът

Лъкът е пръчка, в чиито краища е завързана връв, привеждаща в движение вретеното. Противно на името, и на написаното и илюстрирано в много ръководства, „лъкът“ при този метод на палене на огън, има много малко общо със истинските лъкове. Е, може би с лъковете на някои струнни инструменти донякъде.

Методът Bow Drill - Дължина на лъкаЛъкът при bow drill е права пръчка (колкото по-права, толкова по-добре), чиято дължина може да варира от дължината на цялата ръка, до дължината от лакътя, до върха на пръстите. Оптималните размери са: 1,3-1,5 см дебелина, и около 75 см дължина. Между краищата й хлабаво е завързана връвта. Извитите лъкове тук нямат никакво предимство, дори напротив – те са по-гъвкави, и често са причина за приплъзване на връвта и недостатъчен опън.

Методът Bow Drill - Завръзване на връвтаКогато се хване за двата края, и се извие, лъкът трябва да се огъва съвсем леко, след което да възвръща формата си. Прекалено гъвкавият лък няма да създава добро сцепление, а прекалено твърдият може бързо да износи връвта. Сухото дърво е по-подходящо за лък, тъй като то е по-еластично, и по-леко от суровото.

За по удобното връзване на връвта към лъка, той може да има чаталче на върха си (за широколистни дървета), или дупка (за иглолистни), през която да минава връвта. Дупка може да има и в края, който се държи с ръка, от където с помощта на прост възел да се регулира лесно обтягането на връвта.

Методът Bow Drill - Захващане на връвтаВръвта не е опъната, а е завързана хлабаво, за да може лесно да се усуче в нея вретеното. След това нейното натягане може да се регулира в известни граници с помощта на специален захват на палеца и останалите пръсти на ръката, държаща лъка. Пренатягането на връвта води до тенденцията вретеното да изскача от ямката си.

Методът Bow Drill - Дебелина на лъкаЕто моето решение: търся суха пръчка от здраво, жилаво дърво (например, ясен, бук, дъб и т.н.). Дължината й да е с 10-15 см по-дълга от разстоянието от лакътя, до върха на прътите ми. Гледам да е малко по-дебела от пръста ми, че като й обеля кората да стане долу-горе колкото него. Ако няма чаталче, просто издълбавам улеи за завръзването на връвта. След като я оформя, премахвам известна част от дървото по страната, която смятам за вътрешна, за да се получи нещо като „D“-образно сечение на лъка. Това подобрява еластичността. Показаният тук лък е от ясен.

Връв

Това е ключовият елемент в изпълнението на този метод за палене на огън. Тя трябва едновременно да е здрава, и устойчива на износване. Дължината й трябва да е поне един метър. Идеални са различни памучни и найлонови въжета, които не се разнищват лесно, и имат диаметър около 3 мм. Може да се случи така, че да нямате подходяща за целта, а трудно в природата се намират естествени материали. Фибрите само на няколко диви растения могат да издържат на опъна, необходим за добро сцепление между връвта и вретеното, както и на последващото износване. Все пак, ако се опре до изготвянето й от растителни материали, едни от най-добрите решения са връв, изработена от растителните фибри на копривата, от животинска кожа, или сушени животински черва. Изработването й става по метода на усукването, за който може да пиша в някой от следващите си публикации.

Както стана ясно, най-добре е предварително да си имате под ръка подходящата връв. Ако все пак ви се наложи да импровизирате, а нямате необходимите естествени материали, то може да се опитате с части от екипировката. Идеални са връзки на обувки, на раници, изрязани ленти от кожен колан и др. Можете да отрежете и ленти от облеклото си (напр. подгъвите на фланелките), които чрез усукване на превърнете във въже. Огънят в дивото означава живот, така че ако ви е крайно необходим – няма какво да му мислите!

Аз обикновено ползвам за целта паракорд, или подобно на него синтетично въже с диаметър около 3 мм, което го прави доста устойчиво на износване. Тънките въжета се протриват лесно, а и се загряват по-бързо, което може да доведе и до разтопяването им, ако са синтетични. Допълнителна дебелина и сцепление с вретеното може да се постигне чрез усукването на въжето на два ката, но за целта ще ви трябва двойно по-дълго парче. Паракорда е доста издръжлив. Показаното на снимките парче е използвано успешно за получаване на въгленче вече десетки пъти, от което само поизтъня в един участък. След обръщането на другия край, вероятно ще издържи още няколко десетки опита. Всъщност вече се чудя на тия, които твърдят, че въжето им много бързо се загрявало, износвало и късало още при първият опит. Обяснението ми е едно: или въжето им наистина не става, или вършат нещо нередно. При правилната техника, хубавото въже би трябвало да има минимални белези от експлоатацията. Е, почти сигурно е, че при първият път ще се поразтегне малко, но това се коригира лесно.

Подложка за ръката

Методът Bow Drill - Подложка за ръката от камъкПодложката за ръката също е проста част от комплекта, но е и много важна! Трудна е за намиране в условия на оцеляване. Обикновено се изработва от твърдо дърво, може и да е сурово. Обикновено е дълга от 8 до 12 см. Трябва да пасва удобно в дланта. За изработката й от дърво съм писал подробно в първата ми публикация по темата. Едни от най-добрите подложки се правят от меката, дебела външна кора на черната топола. Само след няколко движения на вретеното, и е нея се образува ямка с гладка повърхност, в която почти отсъства триене.

Методът Bow Drill - Подложката трябва да е удобнаОсвен от дърво, тя може да бъде напаравена и от подходящ по форма камък, рог, или кост. За своята практика аз съм си направил подложка от удобен по форма камък, на който издълбах с дрелка малка дупка. Същата дупка може да бъде направена и без дрелка, в полеви условия, като се направи комплект за bow drill, (при който подложката е по-обикновена, тъй като не се цели толкова голям натиск), и с помощта на вода, пясък, или друг абразивен прах, се пробива същата дупка. Естествено това ще ви отнеме доста повече време! Еленовият рог, както и някои кости на едри бозайници също са идеални решения.

Техника на изпълнение

Основно разделям процеса на получаването на въглен по този метод на три етапа: подготовка на вретеното и основата; почивка и дооформяне; и получаване на въглен. Ето как ги изпълнявам аз:

1. Подготовка на вретеното и основата

  • Методът Bow Drill - Първоначалната ямкаПодострям краищата на вретеното в необходимите форми и правя първоначалните ямки върху основата и подложката (ако нямам готова).
  • Усуквам вретеното в примка на връвта, като гледам то да не се намира между нея и лъка, а да е от външната й страна.
  • Методът Bow Drill - Поставяне на тъпия връх на вретеното в ямкатаПоставям вретеното в ямката и слагам подложката в горния му край, след което натискам с ръка.
  • Под основата поставям изолиращ материал (в случая кожа, но може да бъде дървесна кора, листо, или нещо подобно), защото макар на вид суха, земята винаги съдържа влага, която получените стърготини много бързо поемат. Методът Bow Drill - Кожа за събирането на прахантаОсвен това тя може и бързо да ги охлади, и да им попречи да достигнат температурата на възпламеняване.
  • Заемам удобна позиция (показана на снимката), като настъпвам основата с крака, срещуположен на ръката, държаща лъка. На много места съм попадал на описание, че основата се застъпва със свода на ходилото, и дори леко с петата. Методът Bow Drill - Правилно усукване на вретенотоНа мен лично това положение не ми е удобно, защото поради специфичното положение на китката се получава така, че неусетно в процеса на работа, вретеното се измества от вертикалното си положение, и започва да се върти под ъгъл, издълбавайки стената със жлеба. Това може да доведе до изскачането му, и до провален опит. Ето защо предпочитам да застъпвам основата с предната опорна точка на ходилото – при ставата на големият пръст. Тогава дланта на ръката ми, обгърнала крака, и фиксирана върху вътрешната страна на подбедрицата, ляга естествено точно върху ямката, и вретеното е вертикално.
  • Лагер-сбор - Шуменско плато - 24-26.09.2010 - Bow DrillС равномерни, пълни движения на лъка, и среден по сила натиск, започвам да правя ямката, като гледам тя да е на поне 3-4 мм от ръба на основата, за да не го „прояде“ вретеното, което ще доведе до изскачането му, и проваляне на опита. Също така гледам да е на поне 3-4 см от края на летвичката, за да не я разцепи. Когато започвам със неизползвани досега вретено и основа, в началото те се позаглаждат, и известно време всичко върви много гладко, и почти без триене. По някое време обаче (стига натискът да е достатъчен), изведнъж те сякаш „прилепват“ едно за друго, и триенето става доста осезателно. Вретеното става леко нестабилно, и изисква малко повечко умелост, за да го задържам в правилната позиция при всяко движение напред-назад. Бързо след това се появят и първите стърготини и струйчица дим.
  • Методът Bow Drill - Обгорената ямкаПродължавам да движа лъка и да упражнявам натиск, докато димът стане доста гъст, и се образуват повечко черни фини стърготини. Това означава, че ямката вече е готова. Запазвам тези първи стърготини – те ще са важни за задържането и разпалването на въгленчето в последствие. С това завършва първият етап.

2. Кратка почивка и дооформяне

Методът Bow Drill - Бележим 1/8-ма от кръгаЕтапът на подготовка е малко изморителен, а и ще ви трябват още сили за съществената част – получаването на въгленче. Добре е да се направи малка почивка, за да се успокои пулса и дишането. Тази почивка обаче е активна! Трябва да се изреже жлебът за стърготините.

Методът Bow Drill - Изрязваме жлебаВ обгорената ямка си отбелязвам „V“- образен    учатък (все едно ще отрязвам парче от пица), чиято дъга е около 1/8 от обиколката на окръжността (ъгъл около 45 градуса). Обикновено го изрязвам с нож, но успешно може да се ползва и триончето от Викторинокс-а. Обичам да правя този жлеб малко коничен (с широката част надолу), за да може в него да се събере по-голямо количество стърготини.

Методът Bow Drill - Жлеба е леко кониченОсвен това, оформям малко обгорелият връх на вретеното, като премахвам прекалено излъсканите и глазирани участъци от него (ако има такива). Може и леко да го изтъня, за да концентрирам триенето основно в центъра на ямката, а не по краищата й. Почиствам и самата ямка от евентуално глазиралите се участъци.

3. Получаване на въглен

Това е съществената част! Тук трябва да се хвърлят всичките усилия.

  • Повтарям стъпките от първият етап, и започвам с дълги, постоянни движения на лъка, за да покача температурата в дупката. Целта ми е да накарам дървото да започне да пуши. Ако не натискам достатъчно, няма да успея да го направя. Ако натискам прекалено – ще се изморя бързо.
  • Когато дървото започне да пуши, погледа ми се концентрира върху процепа между вретеното и основата (не жлеба!). Там започват да се трупат стърготини, чието качество трябва да следя. Трябва да бъдат фини и черни – тогава са идеални. Ако са прахообразни и кафеви, значи не натискам достатъчно, или въртя прекалено бавно. Ако са влакнести и кафеви – значи натискам прекалено, и въртя бавно. Ако са черни и подобни на рулца – значи или натискам прекалено и въртя бързо, или дървото е влажно и неподходящо. Ако жлебът се запълни със стърготини, но те не димят, значи не прилагам достатъчно усилие, и трябва да натискам повече, и да въртя по-бързо. С увеличаването на практиката ще се научите да „усещате“ правилният ритъм и натиск, и дори още в самото начало да познавате, дали ще постигнете положителен резултат, или не.
  • Когато получа 1-2 чаени лъжички стърготини, а пушекът стане по-плътен, започвам постепенно да увеличавам скоростта, докато стигна почти до предела си.
  • Съвсем леко отхлабвам натиска, защото сега ми е нужна температура, а не стърготини.
  • Не забравям за дишането! Честа грешка е то да се задържа, заради полагащите се усилия. Това ще ви измори и задъха много бързо!
  • Вниманието ми вече се насочва към купчинката събрали се в жлеба стърготини. Следя за тънка струка сивкав дим, който излиза от нея, а не от дупката във основата. Макар на този етап вече да съм съвсем сигурен в наличието на въгленче, продължавм още известно време да въртя вретеното. „Полагай 100% усилие още при първият опит!“ – това ми е едно от правилата. 😉 Защото при неуспех, ще трябва да започнете отначало, което ще бъде още по-уморително.
  • Обикновено преди края правя 20-тина дълги, пълни и бързи движения с лъка, за да съм абсолютно сигурен, че въгленчето е стабилно.
  • Внимателно спирам, и измъквам вретеното от ямката. Оставям всичко настрана, и се заглеждам в тънката струйка дим, издигаща се от някой от краищата на купчинката стърготини. Тя е знак, че има образувало се въгленче. Ако димът е разпръснат, и идва от купчинката като цяло, то най-вероятно опитът е бил неуспешен, и ще трябва да се започва отначало. Ако до 15 минути опити не успеете да получите въгленче, то явно си губите времето – дървото не е подходящо! При подходящо дърво аз обикновено успявам в рамките на минута, максимум две.
  • Ако съм успял – то от тук-нататък вече е лесно. Получената купчинка стърготини има характеристиките на идеалната прахан. Тя задържа тлеещото въгленче доста дълго време, като при това не му позволява да лумне спонтанно в пламъци, независимо от достъпа на кислород. Ето защо няма за къде да бързам. Внимателно събирам праханта на купчинка, и премахвам основата. Тук вече мога да си почина, и да се отпусна назад, за да успокоя дишането си.

Методът Bow Drill - Имаме Въгленче!

Много хора правят сериозна грешка: когато видят, че се е получило въгленче, захвърлят всичко настрана, и се просват на колене и ръце да раздухват с уста купчинката. След това се чудят, защо всичко е загаснало. Веднага след извършеното физическо усилие дъхът ви е неконтролируем, и е много лесно да раздухате фината прахан. Освен това той е толкова наситен с водни пари от дробовете ви, че вместо да разпали въгленчето, може да има точно обратният ефект. Много по-добре е просто да му повеете с длан, или с нещо подходящо.

Лагер-сбор - Шуменско плато - 24-26.09.2010 - ВъгленчеЛагер-сбор - Шуменско плато - 2-26.09.2010 - Раздухваме...Лагер-сбор - Шуменско плато - 24-26.09.2010 - Първият пламък

Както казах, въгленчето е стабилно, и дори без вашата намеса ще тлее поне 4-5 минути, така че няма за къде да бързате. Подгответе добре разпалките и съчките, и когато сте готови, вземете го, и го сложете в гнездото-прахан, която ще е посредник между него, и истинският пламък. След това внимателно раздухайте, докато видите първите огнени езици.

Готови сте!

Ето едно клипче, в което заснех целият процес на получаването на въгленче по метода Bow Drill:

Както казах, умението да палите огън с триене ви зарежда с чувството на увереност и сигурност, и ви дава огромно удовлетворение! Особено силно е то при първият ви успешен опит. Но дори да придобиете уменията да постигате успех при всеки следващ, винаги ще виждате в това едно малко вълшебство. Ще гледате малкото тлеещо въгленче, и ще усещате как неговото разгаряне повдига духът ви до нови висоти!

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!







19 Comments

  1. Отново хубав и съдържателен материал. 🙂 Стояне, не спирам да ти се възхищавам на ентусиазма и желанието да пишеш и споделяш интересни и полезни неща.

    • … въпреки всичко, нали?! И аз си се чудя понякога! 😉 Не, сега сериозно, когато човек прави това, което му харесва, резултатът винаги е добър! 😉

  2. A супер статия , точно ми се четеше нещо ново и интересно.Да си призная все още не съм пробвал този метод,но имам голямо желание,само трябва да посъбера материал , и да почна сухи тренировки на балкона.

  3. Във връзка с тази чудесна статия гледали ли сте Войната за Огъня?
    Това е един филм от преди 30ина години на французина Жан-Жак Ано, но си СТРУВА ВСЯКА МИНУТА! От тук може да го изтеглите

    http://www.zamunda.net/details.php?id=212741&hit=1

  4. Полезно 🙂

  5. Изключително полезен нагледен урок! Това е възхитително! Стояне,ДА СИ ЖИВ И ЗДРАВ! Благодарение на теб се запалих по всички тези умения,екипи,остриета,храна и вода и всичко останало от бушкрафта. Знае ли човек кога точно ще му потрябват. Поздрави!!!

  6. Браво Стояне – много подробно и изчерпателно обяснение, въпреки че при прочета малко се изплаших – всичко ми изглежда много трудно и с много условности. Ти лично кога стана уверен в използването на този метод, в смисъл колко време или опита ти бяха необходими зада си спокоен за огъня във всяка ситуация ? Помня първата статия за този метод, че не се получи крайният резултат и ти беше много недоволен, но явно си упорит, за което имаш адмирации от всички. И последен въпрос – достигал ли си до краен резултат по този метод – огън в природата, без предварителна подготовка, а всичко да е добито от гората?

    • RELAX, всичко изглежда трудно, само когато се опитваш да го запомниш. Аз самият също се учудих колко неща написах, докато се опитам да обърна внимание на всичко важно. 🙂 Като го направиш няколко пъти правилно, всичко си става понятно. А всъщност аз не съм спокоен и уверен, че мога да го направя във всяка една ситуация. Там е работата, че никога не ти е гарантирано. Точно затова е толкова завладяващо. 🙂

      Всъщност освен всичките технически стъпки, които описах, има и нещо много важно, което забравих да спомена. Това е психическата нагласа. Не знам защо така се получава, но в началото, когато още не можех да получа въгленче, просто някак си бях неуверен в успеха. Иначе правех всичко както трябва, но не се получаваше. По някое време вече добих такава увереност, че съм изучил тънкостите на техниката, че просто си повтарях на ум „Не може да няма въгленче! Трябва да има!“. И успях! След това сякаш нещо се отпуши, и (да чукна на дърво) по-голяма изненада ще е да не успея! 🙂 Това вътрешната увереност е голяма работа!

      А колкото до огън сред природата – да започна от абсолютната нула не съм опитвал още, въпреки, че го имам като идея. Но всичките дървета, които се виждат по клиповете, са си взети от природата – просто съм си ги занесъл вкъщи да се упражнявам :). Правил съм друго (макар рядко)- нося си лъка и камъка с дупката, и само вретеното и основата си правя на място: получава се! Скоро може да очаквате филмирано палене на огън по този начин от абсолютната нула (даже без нож и връв!). Още някое друго нещо да пробвам и…. 😉

  7. Само да допълна, че много от тези тънкости се научават само и единствено с много практика…Ще ми се на живо да видя тази демострация (ОТНОВО) 🙂
    Супер статия!

  8. Стояне, свалям ти шапка за това което правиш !!!!

  9. Реших да изгледам всичките 20 сезона на американският сървайвър (в момента тече 21-ви), стигнал съм до осми (all stars) ….. и чак сега установявам след като видях твоята демонстрация, че никой от присъстващите там не знае реално как се пали огън по описаният начин. Хвърлят неистови усилия първият ден..а всичко е до техниката…и никой не видях да прави въпросният „жлеб“, където да се събират вече стърготините. При всички процеса приключва с търкане…дим…и неиситово духане, като си мислят че нещо ще пламне :)))))))))
    п.с: благодаря и аз за великолепната демонстрация.

  10. чудесна демонстрация

  11. Браво! Съдържателен и добре онагледен материал. Евала!

  12. Ако няма човек подходяща връв за лъка става и връзка от обувка,те са достатъчно здрави !!

    • Да, но е добре да е на два ката поне. И да знаете техниката на въртене, защото лесно можете да останете както без огън, така и без връзки на обувките! 🙂

  13. А бе Тяна мислех си – голяма част от майсторлъка е получаването на подходящи овъглени стърготини – нали така? Няма ли да се облекчи работата по получаването на огън ако намериш старо огнище и вземеш готов въглен от него, с който да запълниш жлеба. Аз едва ли ще събера скоро ентусиазъм да го пробвам, ама ако ти остане време що не направиш един експеримент моля.

    • Това е интересна идея, която не пречи да се пробва, но по-голям процент давам на вероятността да не проработи. 😉 Стърготините получавани при боу дрил (говоря за идеалните такива), са нещо много по-различно от въглена. Те са тъмнокафяви, пухести, леко овъглени. Ако поради неправилна техника се превърнат в истински черен въглен – те не се самозапалват! Въгленът би бил добра последваща разпалка в случая. Но пак казвам – не съм пробвал, не мога да го твърдя със сигурност. Просто е малко вероятно някой вече да не се е сетил и да не е пробвал. 🙂

  14. Здравейте всички! Гледам, че в някои клипове в мрежата и в някои китове за боудрил, които се продават в нета се вижда, че въжето минава през две дупки на вретеното. Някой може ли да ми каже как се прави това?

    • Това някаква нова постановка. Традиционно не минава през никакви дупки. Не съм тествал такова и нямам лични впечатления…

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.