xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Flintknapping: Изходни материали

| коментара 16

Парчета кремък

В предходната публикация в темата за Флитнапинга, отбелязохме кои са основните характеристики и необходими качества на материалът, подходящ за изработката на каменни сечива, както и основните техники за работа с него. В тази публикация смятам да разгледаме по-подробно изходните материали (суровините) за изработка на каменни сечива, както и да нахвърляме някои идеи, откъде можем да се снабдим с тях.

„За праисторическите хора кремъкът, обидиана, и ясписа, са представлявали най-голяма ценност. Без тази твърда, чупеща се конкоидално скала, те са щели да бъдат безащитни пред враговете си, и почти безсилни в надпреварата. С произведенията, направени от тези камъни, те са можели да вършат безброй неща, които модерният човек днес е свикнал да върши с помощта на желязото, и стоманата.“ – B.B. Redding

Един от първите, и основни проблеми, които начинаещият флинтнапър се сблъсква, е намирането на подходящ материал за работа. В някои региони такива находища просто липсват, а на праисторическите хора им се е налагало да внасят суровини понякога от стотици, и хиляди километри. Дори в нашата малка България, находищата на кремък не са разпространени повсеместно. Обсидиан се намира много трудно. За щастие, нашето индустриално общество предлага големи количества, при това дори отпадъчен материал, който е с отлични качества за тези цели – стъклото!

Качество на камъка

Както отбелязахме в предходната публикация, материалите, подходящи за изработката на каменни сечива по метода на „отлюспването“, трябва да се чупят по конкоидална фрактура. Освен това, трябва да са еластични, но чупливи. Да имат хомогенна и кристална структура (аморфни, и критпокристалинни), и възможно най-малко пукнатини, включения, и други жилки. Кристалната структура е един от най-важните фактори за това, колко лесно ще се работи с даденият материал.

Най-хомогенните материали, с аморфна структура, като стъклото и обсидиана, се чупят лесно, с изключително остри ръбове и гладки повърности. Криптокристалинните материали, като кремъка, са по-твърди (могат да надраскат стъкло), много по-трудни за счупване, и не образуват чак толкова остри ръбове. Повърностите на отчупване са гладки, до леко грапави, но почти винаги криптокристалинната структура е невидима за невъоръжено око. Най-твърдите, и най-малко аморфни материали, като базалта и кварцита, са трудни за работа, и повърхностите им на счупване обикновено са грапави, със зърниста, подобна на захар текстура. Можете да забележите и с невъоръжено око, че тези скали са изградени от миниатюрни кристали.

Ерет Калахан представя една скала, на която можем да видим касификацията на материалите, подходящи за флинтнапинг, по отношение на тяхната твърдост, лекота на обработка, както и ефективните методи за работа с тях. Тя не е реална скала, защото различните точки не са дефинирани чрез реални измервания, а по груб субективен способ. Повечето материали се движат в широк диапазон по скалата, и самите степени са малко относителни.

Скални материали

Скалите, подходящи за флинтнапинг, са изградени основно от кварц. Кварцът е силициев диоксид (SiO2), а силицият е химичен елемент – неметал, който е един от най-разпространените в природата. Силициевият диоксид се среща под две основни форми, които са важни от гледна точка на флинтнапинга – кварц, и опал.

Кварцът е основно чист силициев диоксид, и образува кристали с формата на хексагонални призми с пирамидални върхове. Когато е чист, той е стъкловиден и прозрачен (планински кристал), но може и да е оцветен, ако в него има следи от други елементи. Кварцът е изключително твърд – 7.0 по скалата на Moh (диамант – 10, стоманена пила – 6.5, стъкло – 5.5).

Опалът е аморфна форма на кварца, съдържаща колоидно в себе си около 10% вода. Това е една от най-разтворимите форми на кварца, и обикновено тя е тази, която изгражда структурите на някои живи организми, като растенията, гъбите, и диатомеите.

Между различните минерали, използвани от напърите, най-важен е кварцът. Някои материали, като например кремъкът, са изградени основно от чист кварц под формата на микроскопични игловидни кристали, които задържат в порите си вода, съставляваща няколко процента от теглото им. В другите материали, като риолита и базалта, кварцовите кристали са смесени с кристали на други минерали, а самият им размер е значително по-голям.

Нека определим, и опишем най-често срещаните естествени, и изуствени материали, подходящи за флинтнапинг:

Стъкло, и други изкуствени материали

Стъклото основно е направено от кварцов пясък, и може да се приеме за изкуствена силикатна скала. Заради чистотата си, и сравнително бързото охлаждане по време на направата му, то е аморфно (без кристална структура). Чупи се изключително лесно. Много от начинаещите флитнапъри започват заниманията си именно със стъкло. То е отличен материал за усвояване на основите.

Класика е използването на дъната от различни бутилки, за изработката на върхове за стрели. Повечето стъкла за бутилки и прозорци, са добри само за дребни неща, и обикновено с техниката на „отлюспване чрез натиск“ (preasure flaking). Може да ви попаднат обаче и дебели парчета, които могат да бъдат обработвани чрез „отлюспване с удар“ (percussion flaking): телевизионни кинескопи, големи бутилки, стъклени тухли, дебели листове стъкло, и стъклени пепелници. В почти всеки квартал има стъкларска фирма, от която можете да намерите парчета стъкло с различна дебелина.

Недостатъкът на стъклото са гладките, плоски стени, които понякога е трудно да бъдат премахнати, и оставят дразнещи, развалящи вида на изделието лъскави участъци, и плоски централни линии. От друга страна, стъклото се оказва най-евтината, най-лесно достъпна суровина за начинаещият напър. То се чупи лесно и правилно, което също е от полза.

Друг изкуствен материал, който можете да намерите, е порцеланът. Някои тоалетни чинии, мивки и друга посуда за бани и тоалетни, са изработени от порцелан. Електрическите изолатори и кухненски сервизи също са подходящи (внимавайте с жена ви! 😉 ). Порцеланът е много по-труден за работа от стъклото. Той е малко зърнест, и доста по-твърд, така че изисква прилагането на по-голяма сила, за да се отлюспи. При него трудно се получават дълги люспи. Това от друга стана пък го поставя малко по-близо по качества до естествените материали. По-добре се обработва с техниката „мек чук“ (soft hammer), отколкото с „отлюспване чрез натиск“ (preasure flaking).

Обсидиан

Обсидианът е естествено стъкло, образувано при вулканични дейности. Химически е свързан с риолита и гранита, и често съдържа големи количества от несиликатни минерали (като калиев фелдшпат). Бързото охлаждане на разтопената скала е предотвратило образуването на големи кристали, което отличава обсидиана от неговите „съродници“ по химичен състав. Обикновено цветът му е тъмен, често черен, но се среща и червен, кафяв, зелен, сив, сребрист, и прозрачен обсидиан.

Текстурата варира от идеално хомогенна и стъкловидна, до по-кристална, със зърнести, подобно на захар, повърхности. Обсидиана се открива като масивни пластове, или като включения в риолитни скали. Високо ценен сред древните, които са търгували с него, и са го пренасяли на огромни разстояния.

Много от модерните напъри предпочитат обсидиана пред останалите материали, заради отличният контрол при обработката му. Лекотата, скоято обсидианът се отлюспва, го прави добър материал както за начинаещите, така и за майсторите-виртуози. Но именно заради тази негова чупливост, и лесно отлюспване, той може и лесно да бъде счупен по време на обработката, а също има и склонността да разпръсква фини парченца натрошен материал наоколо, когато се работи чрез удари. Обсидиановите люспи имат изключително остри ръбове, което означава по-лесни, и по чести порязвания, а понякога и доста сериозни рани, ако не се внимава.

У нас обсидиан, макар и трудно, може да се намери в Източните Родопи, и по Югоизточното Черноморие.

Базалт и Риолит

Базалтът и риолитът също са вулканични (магмени) скали. Риолитът включва до 50% кварц, но при базалтът той е много малко, и в по-голямата си част е изграден от плагиоклазен фелдшпат и желязо-магнезиеви минерали. Колкото по-бавно е изстивала разтопената скала, толкова минерали са образували кристали в нея. Поради тази причина, качеството на отлюспването варира в големи граници: започвайки от почти хомогенен строеж, през грубо зърнест, до пълна невъзможност за отлюспване.

Някои базалти често са порести, или със жилки. Има обаче и базалти и риолити, които са подобни на грубият обсидиан, а някои риолити много приличат на кремък. И двата вида скали обаче, си остават доста твърди, и не са добър материал за начинаещите, както и за направата на фини инструменти.

В България базалти, като неголеми тела, се откриват между Свищов и Сухиндол, около Габрово, Трявна, Чирпан и др. Риолитите са широко разпространени у нас. Заемат големи площи в Източните, и Централни Родопи.

Кремък

Много от нас вероятно са виждали кремък, и дори много негови разновидности по цвят, текстура, и качества. Аз лично съм виждал черен, кафяв, жълтеникав, сив, и почти бял кремък. От специализираната литература научих, че напърите обособяват още една група материал, много близък до кремъка. Не открих неговото българско наименование, защото явно у нас кремъкът пдосто си е „кремък“. Английското наименование на тази обособена група е chert.

Голямо парче кремъкПримитивен кремъчен "юмручен клин"

Както казах, това са доста подобни материали, и дори различни хора дават различни определения за тях, често точно противоположни. Някои казват, че chert е по-светло оцветен, докато кремъкът е тъмен, но други твърдят точно обратното. Трети казват „кремък“ само на най-финият и качествен материал, а останалото е chert, но това, че структурата на скалата, дори в едно-единствено парче скала, може много да се различава в отделните му части, обезсмисля този довод. Най-разпространеното определение гласи, че кремъкът е материал, образувл се в залежите от креда, а chert – в залежите от варовик, или други материали. Но тези определения не би трябвало много да ви безпокоят – химически, и структурно, chert и кремъкът са абсолютно идентични. Ето защо аз смятам от тук-нататък, да ги споменавам само като „кремък“.

Кремъкът обикновено може да бъде открит като конкреции, или пластове, оформени като вторични залежи в скали, които са изградени основно от калциев карбонат (CaCO3). Такива са варовиците и кредите. Повечето конкреции имат груба, често варовикова повърхност, наречена „кортекс“. Нещо като коричката на хляба! Размерът на самите конкреции варира от микроскопичен, до стотици килограми.

Най-финият кремък има гладка, почти стъкловидна повърхност на счупване, но си остава доста по-твърд от стъклото и обсидиана. Качеството варира от този фин криптокристалинен материал, до крайно груб, с видими кристали. Ако процеса на преобразуване не е завършил, грубият кремък може да се „прелива“ без ясна граница във окръжаващата го варовикова скала.

Много счупени парчета кремък имат „патина“ – това е изветряла, окислена повърхност с различен цвят, в резултат на атмосферните въздействия. Времето, особено екстремните горещини и студове, могат да напукат, или счупят изложените на тях парчета, с което ги правят негодни за работа. В някои региони можете да добивате кремък от първични залежи в мини за варовик и креда. По-вероятно е обаче да се снабдите с него от вторични залежи, тъй като обикновено от тях е много по-лесно да бъде добит.

Тъй като кремъчните конкреции са доста по-твърди от заобикалящата ги скала, те често се освобождават от нея в следствие на ерозията, и се натрупват в седиментни отложения, като например речен чакъл, или дори изложени на повърхността. Речните каньони, и изкуствено прокопаните в скалите и хълмовете канали и пътища, са добро място за намиране, и събиране на материал. Ако живеете в регион със варовикови скали, разучете дали наблизо има кариера за варовик, която изхвърля кремъка като отпаден продукт.

В България кремъчни находища има в Плевенско, Шуменско, Врачанско и др.

Други криптокристалинни силикати

Освен кремъка, други криптокристалинни силикати са ясписа, халцедона, ахата, и оникса. Геолозите, археолозите, и търсачите на камъни, често имат объркващи, и противоречиви определения за тези скали.

Халцедона изглежда аморфен, но всъщност е изграден от микроскопични кристали кварц, също като кремъка. Изглежда той се отличава от него само по това, че междукристалните пори са по-малки, съответно количеството включена вода в тях също е по-малко, и че неговите кристали „растат“ в снопчета от радиално стърчащи фибри, а не образуват зрънца. Халцедона често се отлага в пукнатините на други скали (магмени, геоди). Често в него има концентрични пръстени.

Яспис е определението за всеки червен, червеникав, жълт, или оранжев криптикристалинен силикат. Колко червен трябва да стане кремъка, преди да го наречете яспис – това често е субективно решение.

Всички тези скали обикновено не се срещат на големи парчета, и често са прекалено нееднородни, или прекалено изпълнени с жилки, за да са подходящи за отлюспване. Въпреки това те нерядко са използвани за това, а някои предлагат и доста атрактивни цветове и шарки.

В България ясписи има в Средногорието и Източните Родопи. Халцедон – Източни Родопи.

Кварцит, и продобни метаморфни скали

Най-просто казано, метаморфни скали са тия, които са претърпяли промяна в строежа си, вследствие на висока температура и налягане. Обикновено в началото са били седиментни скали, образувани чрез отлагане във водни басейни. Кварцитът е „започнал животът си“ като пясъчник, но отделните кварцови песъчинки са се споили помежду си, в следствие на температурата и налягането, и вместо при удар да се чупи между тях (което пречи на конкоидалната фрактура), той се чупи през самите песъчинки. Макар да се намира под формата на скални пластове, в миналото кварцитът се е използвал предимно под формата на големи обли парчета скала, намирани в речните корита.

Повечето кварцити са много твърди, и обикновено сечивата, направени от тях, са много груби на вид, дори изработени от ръцете на умели майстори. Има обаче и фини кварцити, които някога са били широко използвани за целта.

Огладените кварцитни камъни са много добри каменни чукове. Тъй като са здрави и твърди, те са отлични за обработката на кремък, и други твърди материали. Аргилитът, силикатните шисти, силикатните глини, силикатният варовик, и новакулитът също имат някакви качества за отлюспване, но са рядко използвани.

Топлинна обработка на материалите

Много от криптокристалинните силикати могат да бъдат подобрени чрез топлинна обработка. Някои скали, ако бъдат бавно загряти до висока температура, променят своята структура, и цвят. Когато бъдат топлинно третирани, те обикновено стават по-малко зърнисти, и по-гладки при счупване, както и по-чупливи, което ги прави по-лесни за отлюспване.

Какво точно се случва при този процес – не е съвсем ясно. Някои подозират, че силициевите кристали и фибри се топят и спояват, образувайки микроскопични люспи, правещи материала по-хомогенен. Други смятат, че така се образуват микроскопични пукнатини, които отслабват материала, и правят счупването му по-лесно, и по-гладко. Много напъри потвърждават, че топлинно обработените материали се отлюспват по-лесно, и с по-гладки повърхности, по-остри ръбове, и по-малко окончания тип „стъпало“ и „шарнир“. Много кремъци със средно качество могат по този начин да се превърнат в първокачествен материал за фина работа.

Един от недостатъците на термичното третиране на материала е, че ако се използва за каменни сечива с реална употреба, то ги прави по-чупливи, и по-лесно износващи се.

Всичко необходимо за успешно топлинно третиране на подходящата скала, е наличието на достатъчно висока температура, и бавното загряване, и охлаждане на третирания материал. Древните майстори са успявали да направят това, като са заравяли плитко в земята парчетата скала, и са запалвали отгоре им буен огън. Топлинната обработка е добре да се прилага върху полу-готови сечива, а не върху изходните парчета камък.

Легло от чист пясък би ви помогнало да разпределите температурата бавно, и равномерно. Парчетата материал трябва да бъдат заровени плитко: от 2-3, до не повече от 10 см, освен ако не искате да запалите наистина голям огън! Добър, горещ лагерен огън би свършил работа. Разпалвайте го бавно, и го подържайте да гори добре поне няколко часа. След това оставете въглените да изтлеят, и почвата, или пясъкът да изстине толкова, че да можете да я разравяте с голи ръце.

Ако температурата се е покачвала прекалено бързо, или горещите парчета скала изведнъж са били изложени на студеният въздух, те ще се напукат, или по тях ще се образуват фрактури, подобни на капак за тенджера. Тези фрактури често бележат наличието на дълбоки пукнатини, и обикновено означават, че материалът е съсипан.

Ако нямате възможност да запалите открит огън, можете да обработите топлинно материала дори в барбекюто на дървени въглища. Подходящи са и газовите и електрически фурни. Много кремъци могат да бъдат топлинно третирани при температури между 230 и 260 градуса. Заровете ги в тавичка с пясък, и ги загрявайте във фурната, като започнете от най-ниската температура, и покачвате с 50 градуса на всеки час. Оставете ги да стоят от 2 до 5 часа на температура 250-300 градуса, след което я изключете,и ги оставете да се охладят.

Обсидианът, базалтът, риолитът, и подобните им, не могат да бъдат топлинно третирани. За начинаещият напър, разполагащ със средно качество материал, топлинната обработка би била от съществена полза.

Събиране на материал: Етични и практически съображения

Като човек, който обича природата, и не харесва следите от вмешателство в нея, няма да ви дам информация за конкретни находища на подходящи за флинтнапинг скали, макар да знам такива. Съветвам ви и вие да не го правите явно! Макар понастоящем флинтнапинга да е практически непознато хоби, и занаят в България, то не можем със сигурност да кажем какво ще е след 5-10, или повече години. Предполагам не би ви било приятно, ако по любимите ви родни места се появят нови любители, които разравят, събират, и отнасят със себе си различни количества ценен материал.

Зад граница е модерна комерсиалната търговия с камъни за флинтнапинг, но тук едва ли скоро това ще стане. Дори обаче да беше така, то като за начинаещ, вие ще се нуждаете от големи количества материал, върху който да се упражнявате, и трупате опит. Закупуването му едва ли би ви било изгодно. Ето какво бих ви посъветвал: започнете с разучаване на това, което може да се намери във вашият край. Проверете в библиотеките, Интернет, геоложките институти, или университетите, където се изучава тази наука. Дори при вас да няма подходящи за работа скали, то поне ще научите кои са най-близките ви находища на скали, в които може да се намерят кремъчни включения.

След това можете да се разходите до там, и да огледате камъните за подходящ материал. Дори мястото да не е скалисто, можете да огледате за речни корита, или просеки за шосета и канали, които „изкарват“ земните пастове наяве. Там материалът може да бъде лесно забелязан, няма проблем да се събира, и е с високо качество, защото не е повреден от дългото излагане на атмосферните въздействия.

Понякога жилите от кремък, или друга подходяща скала, са част от природен феномен, или забележителност – не ги закачайте, защото може да са защитени от закона! Но дори да не са – бъдете отговорни, и не повреждайте природните чудеса, дори и най-малките! Геоложките процеси няма да могат да ги възобновят достатъчно бързо.

Друг проблем е частната собственост. Ако искате да съберете материал от частна земя, там влизат няколко допълнителни закони и правила, и трябва задължително да поискате разрешение от собственика!

Никога не повреждайте археологически находища и разкопки! Те са нашият шанс да научим нещо за живота на предците си!

Много хора колекционират различни артефакти, между които и каменни сечива. Някои от тях го правят с научна цел, но все пак е добре това да става само ако те са били изложени на повърхността на земята, или са били намерени в райони, където се извършва оран, или строителни дейности. Добре е също да се осведомяват местните археологически дружества и музеи.

Хората, които се интересуват от артефактите, само за да могат да се „изфукат“ пред познатите си, и които биха унищожили археологически паметници, за да се сдобият с тях, или да платят на този, който го прави, са крадци, които ограбват нашето общо наследство!

Същото се отнася и за „замърсяването“ на археологически находища с отпадъци от собствената ви работа със скалите. Люспата кремък, направена вчера, не може да бъде отличена по нищо от тази, направена преди хилядолетия. Не обърквайте археолозите!

Скалите не се образуват достатъчно бързо, а броят на флинтнапърите вероятно ще се увеличава. Така някои от находищата на качествен кремък, които днес изглеждат недокоснати, след години може да са сериозно експлоатирани, и почти изчерпани. Не взимайте повече материал, отколкото се нуждаете, и не го прахосвайте! Като начинаещ, вие ще съсипете големи количества скала, докато се учите – това е неизбежно! Но опитайте се да го използвате пълноценно! Можете да се упражнявате върху парчета, от които не може да се направи хубав завършен продукт. Например при изработката на голямо острие за брадва, или нож, не изхвърляйте малките люспи – от тях можете да изработите върхове на стрели, ръчни дрелки и т.н.

Ако имате място, можете да складирате изхвърлените отломки кремък на купчина, от която при нужда да взимате подходящото парче. направете я на място, където не се ходи бос, и няма достъп до деца!

Едно друго етично съображение, свързано с изработката на каменни сечива е „подписването“ на творбите ви. В много случаи добре направената реплика на каменно сечиво практически не може да се различи от оригинално такова. Ето защо когато правите каменни оръдия е добре да ги подписвате, особено ако смятате да ги подарите, или продадете на някого. Така ако те в бъдеще попаднат случайно в ръцете на някой неподозиращ колекционер, или археолог, може грешно да бъдат определени като артефакт, със всичките неприятни последици, възникващи от това. Вече има много такива случаи.

Най-лесният начин за подписване е, да използвате трайно мастило, което да покриете с тънък слой прозрачен лак за протекция. По-добрият начин е да използвате инструмент за фино гравиране, каквито се продават в някои магазини за специализирана техника.

По Джон Уитъкър, и материали от Интернет

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

16 коментара

  1. Ако „неподписано“ сечиво заблуди археолог или колекционер… толкова по-зле за него. Значи толкова разбира. Който се е захванал с това, трябва да може да определи новонаправено сечиво от древно! 😉

    За обсидиана ще пишеш ли?

    • Black Wolf, не е точно така! Ако оставим това, че думите са на човек, който е (мисля) професор в тая област, една добре направена реплика на каменен връх, който е изработен и по примитивен начин (с дърво, камък и кост), не виждам причина да се разпознае дори от познавач. Някои дори имитират следи от използване, както и полиране, което правят с търкане по кожа. Ако древно сечиво, е стояло на повърхността, и е имало късмета да не се разпадне от екстремни температури, то да – ще се разпознае по патината. Но заровено и стояло в почвата, или при други подобни сравнително константни условия, не виждам как ще го различиш. Всъщност и аз така в началото бях скептичен, ама като се замислих – това е кварц! Той няма как да се промени видимо. Все едно да се промени диаманта! 😉

    • За обсидиана ще пишеш ли?

      Какво точно да пиша за обсидиана?

  2. да бе и аз си мисля че би трябвало да се различават

  3. една добре направена реплика на каменен връх, който е изработен и по примитивен начин (с дърво, камък и кост), не виждам причина да се разпознае дори от познавач.

    Стояне, особено пък, ако има дърво или кост веднага може да бъде датирана. В съответна лаборатория, разбира се, по метода на въглеродния анализ. А за неорганичните материали си има други методи за датиране. Не става толкова лесно да се обърка ново със старо, особено от специалист в областта

  4. Самотния вълк, като казах „изработена по примитивен начин (с дърво, камък и кост)“ имах предвид че това са били използваните инструменти. Не, че ще има дъвена, каменна или костна дръжка и т.н.

    За неорганичните – да… има, но е много по-труден, и съгласи се, не винаги се прилага, а само ако е нещо наистина важно. Не вярвам всеки музей, или археолог, да може да си го позволи. Значи да речем така: имаме един кремъчен връх, престоял заровен на някое място, заедно с други парчета кремък, независимо дали от неговата изработка, или от друга, но от същото находище. Та вземам аз тия парчета, и от тях правя реплика на острието. Имитирам му и следи от износване. Ха ми кажи сега ти без специални методи (но мисля, че и с тях голям късмет ще е) как точно ще определиш кое от кога е? Дори да си археолог! 😉

    Пак повтарям: думите не са мои, а на човек професор в тая област, чиито книги са бестселър, и се посочват в топ 5 вероятно за добри четива на тая тема. Нали не мислите, че той не се е нагледал на каменни сечива?!

    Но всъщност това ли е най-важното в случая?! Заслужава ли си да се запъваме на това?! 😉

  5. The chart for hardness is the same as one I know from Errett Callahan. Is it a direct translation?

  6. Здравей,Стояне!Честит празник!Да си жив и здрав и още дълго да четем хубавите ти статии!Тази е една от тези,които най-много ме вълнуват.И преди съм писал за проблеми с намиране на качесвен кремък у нас.Много си прав по въпроса за етиката,затова те разбирам ,като си отклонявал въпросите ми в друга тема.Аз знам едно находище,използвано още преди хилядолетия-горд съм,че е открито до мойто село(Черния Вълк пусна линк за него в говорилнята) и сега ходих да му се радвам ,но не посмях да взема материал оттам,въпреки,че меракът …

    • Благодаря, Бухала! 😉 Виж сега, въпроса с историческите находища стои така: находищата на кремък рядко са една изолирана буца, плясната на някой хълм. Седиментните скали, в които се образуват също рядко са ограничени в малка площ. Обикновено това са обширни пластове. Историческо находище се формира там, където древните са намерили най-лесният начин за добиване на качествен кремък. Но от същия почти сигурно има и на други места в района. С две думи – поогледай хълмовете наоколо! В промишлени количества няма да намериш, но като за теб ще има! И няма да се налага да разбутваш исторически обект… 😉

  7. Абе имам вече нещо наум за една местност,близо до селото….ама напролет.Засега продължавам с джама.Той пък се оказа хич не лесен за обработка-много лесно се чупи:-(Имам един почти готов връх на стрела от бирена бутилка.Ако стане приличен,ще го снимам и ще го кача във форума.Поздрави!

  8. Браво!
    гн. Стоянов
    Отлични статии.

  9. Ps.Аматьор съм в обработката на различни по твърдост и вид скали, най – вече ахат(халцедон – от Шуменското плато)
    Моля ако имате информация от къде бих могъл да си закупя инструменти или някаква малка машина за продупчване на фини отвори и полиране на камък( ахат ) да споделите.
    Благодаря предварително.

  10. Малка финна машинка за пробиване и полиране, заедно със стойка ,свредла и такъми съм виждал в големи магазини от типа на Практикер , Бриколаж и др. Скъпи са – над 100 лв. , но има евтин заместител – въртящо се жило с дръжка и малък патронник от едната страна , а от другата се слага в патронника на дрелка. Още можете да си купите китайски или по-качествени диамантени или закалени малки свредла и фрезички с различна форма. В специализираните магазини за инструменти също предлагат такива неща .

    • Ще ме извинявате anjsan Ама добрата машина за работа с този тип материали трябва да се врътка поне с 12000-25000 оборота…бижутер съм… 😉

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: