За ежедневните дейности в бушкрафта (а и не само), се нуждаете от остър нож. Острият нож ви спестява усилия и нерви при работа, а и колкото нелогично да звучи, може да ограничи значително нежелателните порязвания. Това е защото острият нож се контролира по-добре от затъпения, и за работата с него се изисква прилагането на по-малко сила. Ето защо всеки, който е избрал бушкрафта за свое хоби, или дори начин на живот, трябва да умее правилно да заточва ножовете си. Как това да се направи бързо, лесно, и най-вече евтино – ще се опитам да опиша в тази публикация!

Много любители и ценители на ножовете почти фанатично подхождат към въпроса със заточването. Притежават цял арсенал от инструменти и суперфини качествени маркови точилни камъни, с които могат да постигнат екстремна острота на заточваното острие. Така превръщат заточването в изкуство, което има и своето също толкова екстремно финансово изражение. В това няма нищо лошо, но за мен лично, и за моите нужди, смятам, че е неоправдано използването на инструменти и камъни, многократно превишаващи по цена самите ми ножове! Смятам, че бръснеща острота (по-голяма не е и нужна!), и почти същото по качество заточване, мога да постигна и по доста по-евтин начин.

Приемлив заместител на точилните камъни са абразивни повърхности като шкурките (водни и сухи) от карборунд и алуминиев оксид (корунд), лента за лентови шлайфове, или материя, пропита с шлайф-паста, фиксирани върху твърди подложки с помощта на лепило, или скоч. Тези приспособления ще ви помогнат да усвоите лесно и евтино основите на заточването, избягвайки възможността да повредите скъпо струващи точилни камъни, в резултат на своето неумение. Можете дори да откриете, че не ви трябва нищо повече от това!

Можете да използвате цял лист от абразивният материал. Целите листове са полезни, когато искате да заточите голямо, дълго острие, докато подложка с размери 5 на 15 сантиметра е по-удобна за носене в багажа. Тънката абразивна повърхност на шкурката за заточване може да бъде лесно остъргана, ако прилагате прекалено много натиск. Вместо това използвайте по-леки и по-чести движения. С употребата, подложките с фини повърхности стават още по-ценни! Износената, фина повърхност доближава качествата на полиращ материал, който се използва във финалната фаза на заточването.

Ето какво е моето лично решение: за много затъпени остриета, или когато искам да променя геометрията на скоса, използвам двулицево точило от карборунд (силикон-карбид), с едрина на частиците 80. Струва по-малко от 2 лева, и може да се намери във почти всяка железария. За по-финото заточване използвам шкурки (сухи и водни) от  карборунд  (силикон-карбид) с различна едрина на частиците: 240, 500, 800, 1500, 2000.

За да мога да  използвам шкурките удобно и сигурно, съм си изработил хитроумно приспособление. То представлява две трупчета от твърдо дърво, съединени с видии, като между тях има цепнатини, в които влизат две малки камички. По-малкото трупче, което приемам за горно, е с размери 14 на 6 сантиметра. Върху него съм залепил парче от подложка за мишка. Това му придава идеално гладка повърхност. Това е трупчето, върху което с помощта на камичките, разпъвам парчето шкурка с желана едрина.

От долната стана на по-голямото трупче съм залепил парче кожа с размери пак 14 на 6 сантиметра, и дебелина 3-4 мм. Промазал съм го стабилно с фина шлайф паста. Използва се във финалната фаза на заточването. Освен това, тук съм залепил и четири гумени крачета (от някакъв суич мисля, че бяха), които много стабилно фиксират приспособлението върху гладки повърхности.

Как да преценим, че острието е затъпено, и се нуждае от заточване?

Когато ножа осезателно започне да реже по-трудно, той вече е доста затъпен. Има няколко начина, по които можете да разберете дали режещият ръб е в добро състояние. Най-лесният от тях е с помощта на отражението на светлината:

Хващате ножа хоризонтално в ръката си, като режещият ръб сочи право нагоре, и се завъртате към източник на светлина (слънцето, ел. крушка). С леки движения във вертикална плоскост се опитвате да видите отражение на светлината по ръба на ножа. Ако ръбът е затъпен, то той, макар и невидимо с невъоръжено око, е достатъчно заоблен или плосък, за да отрази светлината, и ще блести с различна сила по цялата си дължина. Там, където затъпяването е най-силно, острието ще блести най-ярко. Правилно заточеният нож, със добър режещ ръб, независимо на коя фаза от заточването, не трябва да отразява светлина. Гледайки върху него, ще ви се струва, че ръбът просто го няма!

Друг бърз тест е да поставите под лек ъгъл острието върху нокътя си. Ако то се плъзга по него, значи е затъпено. Добре заточеният нож сякаш „лепне“ върху повърхността на нокътя ви.

При увеличение, затъпеното острие се вижда като плоска, или заоблена повърхност, вместо остър ръб. Заточването премахва метал от двете страни на острието, и установява нов режещ ръб. Използвайки шкурка, това се постига чрез изстъргването на ненужния метал на пет етапа: грубо заточване, средно, фино, полиране, и стропинг (полиране върху кожа).

Грубите абразиви премахват метала бързо, но оставят грапава повърхност на скоса, и подобен на трион режещ ръб, образуван от кръстосващата се фина серетация на двете повърхности на острието. Този трионовиден ръб изглежда така, сякаш „хапе“ материала, и реже перфектно, но трябва да бъде много често почистван, за да запази това свое качество, когато се използва за дране на животни или рязане на месо, защото фините фибри се захващат в тези зъбци, и ги запълват. Такова острие се затъпява много бързо, когато с него се реже дърво, тъй като зъбците почти моментално се начупват. Използването на груби абразиви за заточване по-продължително време води до ненужно износване на острието.

Минавам през етапа с груб абразив, само ако ножът е наистина сериозно затъпен, или искам да променя геометрията на заточването. За целта, както казах, използвам точилен камък с едрина на частиците 80. Приключвам веднага, щом се установи нов режещ ръб. За това много ми помага боядисването на скоса с маркер, по който съдя за равномерното отнемане на материал. Всъщност боядисването на скоса да се прави винаги, когато искате да сте сигурни, че вършите нещата както трябва.

Понякога между заточването с този абразив, и следващият етап на средният, използвам шкурка с едрина 240.

Веднага след като грубата шкурка установи режещ ръб, идва ред на средната. Тя замества грубата серетация със нова – по-фина. На свой ред след нея, повърхността на фината шкурка прави серетацията още по-фина. Трионовидният режещ ръб вече е достатъчно фин, за да бъде оформен като гладък, без зъби. Това става с помощта на гладката, твърда повърхност на различни полиращи материали, и много фини шкурки. Полираният метал трябва да блести като огледало.

За етапа на средният абразив, използвам водна шкурка с едрина 500. За финото заточване – шкурка с едрина 800, или 1000.

Полирането, в много по-голяма степен от предходните етапи, образува фина пластинка от метала (мустак, конец), която е много усточива на премахване с помощта на гладка абразивна повърхност. Тя се образува, когато стоманата на режещият ръб достигне дебелина, която я прави толкова гъвкава, че просто се извива в посока, противоположна на абразивната повърхност, докато не стане достатъчно дълга, за да се откъсне сама.

„Мустакът“ е трудно забележим с невъоръжено око, и по тази причина често е игнориран. След първите няколко сразвания с такова острие, той се откъсва, взимайки със себе си и част от добрият режещ ръб, или го оставя в нарушено състояние, което води до по-бързото му затъпяване. „Мустакът“ е по-къс и фин, когато се образува при движение с острието напред по абразивната повърхност („b“ на фигурата по-долу), отколкото когато то се „влачи“ назад по нея („а“ на фигурата). По-дебелият мустак отнема по-голяма част от добрият режещ ръб, когато се отчупи. Ето защо, когато мустакът се премахне правилно при стропинга, острието запазва остротата си по-дълго!

За етапа на полиране използвам шкурки с едрина 1500, и 2000.

Стропингът се извъшва със фина, абразивна, и еластична повърхност, която премахва „мустака“, тъй като тя се „издава“ над ръба на острието ( „с“ на предходната фигура). Острието трябва да бъде „влачено“ по тази повърхност, в противен случай тя ще бъде повредена. Ръката ви може да послужи за стропинг, но така става много бавно. Стар кожен колан може да се превърне в перфектна повърхност за стропинг. Бързо действащи стропинг повърхности може да се постигнат, като парче кожа, или плат на няколко ката, се пропият с някакъв вид мазнина (може дори олио), и се посипят с шлайф-паста, домашен полиращ препарат, или абразивна пудра.

За стропинг използвам парчето кожа, което съм залепил на долната повърхност на приспособлението ми за заточване. То е промазано със фина шлайф-паста, и след него острието блести като огледало.

Как се извършва самото заточване?

Ъгълът, под който се държи острието, когато се движи върху абразивната повърхност, е определящ за това, колко добре то ще реже, и колко дълго ще запази остротата си. За бушкрафт нож с общо предназначение, този ъгъл е между 10, и 15 градуса. По-прецизно този ъгъл може да бъде определен по отношение на дебелината на един дайм (dime; канадска монета), която е около 1.4 мм. Измерванията се правят по средата на гърба на острието, за остриета с различна ширина. За острие с ширина един сантиметър, се използва един дайм, един и половина – два дайма, два сантиметра – три дайма, два и половина сантиметра – четири дайма; три сантиметра – пет дайма, и за три и половина сантиметра – шест дайма.

Тестът със даймовете трябва да гарантира, че ножовете, чиито скос отговаря на посочените по-горе данни, е достатъчно просто да се бъдат поставени върху абразивната повърхност, като повърхността на скоса да лежи плътно върху нея, за да се постигне правилният ъгъл на заточване, който е около 20 градуса (удвоеният ъгъл, под който се държи острието спрямо абразивната повърхност). Този тип острие се заточва лесно и правилно. Когато цялата повърхност на скоса блесне като огледало, ръбът трябва да е остър.

Такъв профил е „V“-образният (скандинавски). По тази причина и аз лично го харесвам и предпочитам пред останалите. При него просто поставям пръстите си върху горната повърхност на скоса, притискам леко, и ножът прилепва към абразивната повърхност под правилният ъгъл. После просто трябва да извършвам правилно движенията.

Поддържайте един и същ ъгъл, когато извършвате заточващите движения! Когато острието е извито, движенията също трябва да бъдат по дъга, в противен случай ръбът няма да влезе в контакт с абразивната повърхност по цялата си дължина. Когато достигнете до извитата част на острието, трябва леко да повдигнете дръжката, за да може и върхът да се заточи правилно. При завършване на движението, целият нож трябва да се повдигне достатъчно, за да се избегне надраскването на повърхността му от края на точилото. Прецизното подържане на острието под правилният ъгъл е дори по-важно, отколкото скоростта на движенията. С натрупването на опит, ще можете да увеличите и нея.

След като режещият ръб е вече формиран от грубата абразивна повърхност, броят движения, направени върху средната, умножени по три, са приблизителният минимум, необходим за фината повърхност. Ако средната повърхност е изисквала 30 движения, за фината ще са необходими 100. Полирането ще изисква 300, а стропинга – 900 движения! Когато достигнете това състояние, можете да го запазите по-дълго време, като повтаряте стропинга регулярно, когато използвате ножа.

Тест за минималната необходима острота на ножа за работа с дърво, е чистото срязване на тънка хартия.

За дране, рязане на месо, и хирургически операции, тестът е безболезненото обръсване на навлажненото окосмяване на предмишницата ви, с едно движение.

Често, за да следя състоянието на острието при заточване, използвам един миниатюрен нумизматичен микроскоп със собствено осветление, с който оглеждам внимателно ръба. Ето самият микроскоп, както и снимка на грубо заточено, и завършено със стропинг острие:

За да не бъде всичко само на думи, съм приготвил едно клипче, в което съм заснел заточването на един от ножовете ми – Мора Класик 2/0:

В походни условия ножът може да бъде заточен и с помощта на пясък, или гладки естествени скали. Пробата и грешката ще ви научат да определяте кои повърхности и материали вършат най-добра работа за най-грубият етап на заточката. За по-фино заточване можете да използвате пясък смесен със някаква мазнина, и нанесен върху твърда подложка. Пясъкът трябва да бъде фино стрит на пепел, за да се постигне най-фино заточване.

За да не ми се налага подобно екстремно заточване на ножа в полеви условия, обикновено в раницата ми стои диамантено-керамичното точило DC3 на Fallkinven, а може и едно джобно „V“-образно на Lanski. И двете вършат чудесна работа! 🙂

Това е като цяло! Знам, че вероятно ще бъда залят от допълнения, забележки за неточности, и мнения на хора, които са доста по-напред от мен в изкуството на заточването на ножове! 🙂 Всъщност в това няма нищо лошо – даже напротив! С тази публикация целях да дам информация на тия, които не искат да се задълбават чак толкова много в материята (като мен). В нея показах начина, по който аз процедирам, и който смятам, че е работещ! 😉

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!