За ежедневните дейности в бушкрафта (а и не само), се нуждаете от остър нож. Острият нож ви спестява усилия и нерви при работа, а и колкото нелогично да звучи, може да ограничи значително нежелателните порязвания. Това е защото острият нож се контролира по-добре от затъпения, и за работата с него се изисква прилагането на по-малко сила. Ето защо всеки, който е избрал бушкрафта за свое хоби, или дори начин на живот, трябва да умее правилно да заточва ножовете си. Как това да се направи бързо, лесно, и най-вече евтино – ще се опитам да опиша в тази публикация!
Много любители и ценители на ножовете почти фанатично подхождат към въпроса със заточването. Притежават цял арсенал от инструменти и суперфини качествени маркови точилни камъни, с които могат да постигнат екстремна острота на заточваното острие. Така превръщат заточването в изкуство, което има и своето също толкова екстремно финансово изражение. В това няма нищо лошо, но за мен лично, и за моите нужди, смятам, че е неоправдано използването на инструменти и камъни, многократно превишаващи по цена самите ми ножове! Смятам, че бръснеща острота (по-голяма не е и нужна!), и почти същото по качество заточване, мога да постигна и по доста по-евтин начин.
Приемлив заместител на точилните камъни са абразивни повърхности като шкурките (водни и сухи) от карборунд и алуминиев оксид (корунд), лента за лентови шлайфове, или материя, пропита с шлайф-паста, фиксирани върху твърди подложки с помощта на лепило, или скоч. Тези приспособления ще ви помогнат да усвоите лесно и евтино основите на заточването, избягвайки възможността да повредите скъпо струващи точилни камъни, в резултат на своето неумение. Можете дори да откриете, че не ви трябва нищо повече от това!
Можете да използвате цял лист от абразивният материал. Целите листове са полезни, когато искате да заточите голямо, дълго острие, докато подложка с размери 5 на 15 сантиметра е по-удобна за носене в багажа. Тънката абразивна повърхност на шкурката за заточване може да бъде лесно остъргана, ако прилагате прекалено много натиск. Вместо това използвайте по-леки и по-чести движения. С употребата, подложките с фини повърхности стават още по-ценни! Износената, фина повърхност доближава качествата на полиращ материал, който се използва във финалната фаза на заточването.
Ето какво е моето лично решение: за много затъпени остриета, или когато искам да променя геометрията на скоса, използвам двулицево точило от карборунд (силикон-карбид), с едрина на частиците 80. Струва по-малко от 2 лева, и може да се намери във почти всяка железария. За по-финото заточване използвам шкурки (сухи и водни) от карборунд (силикон-карбид) с различна едрина на частиците: 240, 500, 800, 1500, 2000.
За да мога да използвам шкурките удобно и сигурно, съм си изработил хитроумно приспособление. То представлява две трупчета от твърдо дърво, съединени с видии, като между тях има цепнатини, в които влизат две малки камички. По-малкото трупче, което приемам за горно, е с размери 14 на 6 сантиметра. Върху него съм залепил парче от подложка за мишка. Това му придава идеално гладка повърхност. Това е трупчето, върху което с помощта на камичките, разпъвам парчето шкурка с желана едрина.
От долната стана на по-голямото трупче съм залепил парче кожа с размери пак 14 на 6 сантиметра, и дебелина 3-4 мм. Промазал съм го стабилно с фина шлайф паста. Използва се във финалната фаза на заточването. Освен това, тук съм залепил и четири гумени крачета (от някакъв суич мисля, че бяха), които много стабилно фиксират приспособлението върху гладки повърхности.
Как да преценим, че острието е затъпено, и се нуждае от заточване?
Когато ножа осезателно започне да реже по-трудно, той вече е доста затъпен. Има няколко начина, по които можете да разберете дали режещият ръб е в добро състояние. Най-лесният от тях е с помощта на отражението на светлината:
Хващате ножа хоризонтално в ръката си, като режещият ръб сочи право нагоре, и се завъртате към източник на светлина (слънцето, ел. крушка). С леки движения във вертикална плоскост се опитвате да видите отражение на светлината по ръба на ножа. Ако ръбът е затъпен, то той, макар и невидимо с невъоръжено око, е достатъчно заоблен или плосък, за да отрази светлината, и ще блести с различна сила по цялата си дължина. Там, където затъпяването е най-силно, острието ще блести най-ярко. Правилно заточеният нож, със добър режещ ръб, независимо на коя фаза от заточването, не трябва да отразява светлина. Гледайки върху него, ще ви се струва, че ръбът просто го няма!
Друг бърз тест е да поставите под лек ъгъл острието върху нокътя си. Ако то се плъзга по него, значи е затъпено. Добре заточеният нож сякаш „лепне“ върху повърхността на нокътя ви.
При увеличение, затъпеното острие се вижда като плоска, или заоблена повърхност, вместо остър ръб. Заточването премахва метал от двете страни на острието, и установява нов режещ ръб. Използвайки шкурка, това се постига чрез изстъргването на ненужния метал на пет етапа: грубо заточване, средно, фино, полиране, и стропинг (полиране върху кожа).
Грубите абразиви премахват метала бързо, но оставят грапава повърхност на скоса, и подобен на трион режещ ръб, образуван от кръстосващата се фина серетация на двете повърхности на острието. Този трионовиден ръб изглежда така, сякаш „хапе“ материала, и реже перфектно, но трябва да бъде много често почистван, за да запази това свое качество, когато се използва за дране на животни или рязане на месо, защото фините фибри се захващат в тези зъбци, и ги запълват. Такова острие се затъпява много бързо, когато с него се реже дърво, тъй като зъбците почти моментално се начупват. Използването на груби абразиви за заточване по-продължително време води до ненужно износване на острието.
Минавам през етапа с груб абразив, само ако ножът е наистина сериозно затъпен, или искам да променя геометрията на заточването. За целта, както казах, използвам точилен камък с едрина на частиците 80. Приключвам веднага, щом се установи нов режещ ръб. За това много ми помага боядисването на скоса с маркер, по който съдя за равномерното отнемане на материал. Всъщност боядисването на скоса да се прави винаги, когато искате да сте сигурни, че вършите нещата както трябва.
Веднага след като грубата шкурка установи режещ ръб, идва ред на средната. Тя замества грубата серетация със нова – по-фина. На свой ред след нея, повърхността на фината шкурка прави серетацията още по-фина. Трионовидният режещ ръб вече е достатъчно фин, за да бъде оформен като гладък, без зъби. Това става с помощта на гладката, твърда повърхност на различни полиращи материали, и много фини шкурки. Полираният метал трябва да блести като огледало.
Полирането, в много по-голяма степен от предходните етапи, образува фина пластинка от метала (мустак, конец), която е много усточива на премахване с помощта на гладка абразивна повърхност. Тя се образува, когато стоманата на режещият ръб достигне дебелина, която я прави толкова гъвкава, че просто се извива в посока, противоположна на абразивната повърхност, докато не стане достатъчно дълга, за да се откъсне сама.
„Мустакът“ е трудно забележим с невъоръжено око, и по тази причина често е игнориран. След първите няколко сразвания с такова острие, той се откъсва, взимайки със себе си и част от добрият режещ ръб, или го оставя в нарушено състояние, което води до по-бързото му затъпяване. „Мустакът“ е по-къс и фин, когато се образува при движение с острието напред по абразивната повърхност („b“ на фигурата по-долу), отколкото когато то се „влачи“ назад по нея („а“ на фигурата). По-дебелият мустак отнема по-голяма част от добрият режещ ръб, когато се отчупи. Ето защо, когато мустакът се премахне правилно при стропинга, острието запазва остротата си по-дълго!
Стропингът се извъшва със фина, абразивна, и еластична повърхност, която премахва „мустака“, тъй като тя се „издава“ над ръба на острието ( „с“ на предходната фигура). Острието трябва да бъде „влачено“ по тази повърхност, в противен случай тя ще бъде повредена. Ръката ви може да послужи за стропинг, но така става много бавно. Стар кожен колан може да се превърне в перфектна повърхност за стропинг. Бързо действащи стропинг повърхности може да се постигнат, като парче кожа, или плат на няколко ката, се пропият с някакъв вид мазнина (може дори олио), и се посипят с шлайф-паста, домашен полиращ препарат, или абразивна пудра.
Как се извършва самото заточване?
Ъгълът, под който се държи острието, когато се движи върху абразивната повърхност, е определящ за това, колко добре то ще реже, и колко дълго ще запази остротата си. За бушкрафт нож с общо предназначение, този ъгъл е между 10, и 15 градуса. По-прецизно този ъгъл може да бъде определен по отношение на дебелината на един дайм (dime; канадска монета), която е около 1.4 мм. Измерванията се правят по средата на гърба на острието, за остриета с различна ширина. За острие с ширина един сантиметър, се използва един дайм, един и половина – два дайма, два сантиметра – три дайма, два и половина сантиметра – четири дайма; три сантиметра – пет дайма, и за три и половина сантиметра – шест дайма.
Тестът със даймовете трябва да гарантира, че ножовете, чиито скос отговаря на посочените по-горе данни, е достатъчно просто да се бъдат поставени върху абразивната повърхност, като повърхността на скоса да лежи плътно върху нея, за да се постигне правилният ъгъл на заточване, който е около 20 градуса (удвоеният ъгъл, под който се държи острието спрямо абразивната повърхност). Този тип острие се заточва лесно и правилно. Когато цялата повърхност на скоса блесне като огледало, ръбът трябва да е остър.
Поддържайте един и същ ъгъл, когато извършвате заточващите движения! Когато острието е извито, движенията също трябва да бъдат по дъга, в противен случай ръбът няма да влезе в контакт с абразивната повърхност по цялата си дължина. Когато достигнете до извитата част на острието, трябва леко да повдигнете дръжката, за да може и върхът да се заточи правилно. При завършване на движението, целият нож трябва да се повдигне достатъчно, за да се избегне надраскването на повърхността му от края на точилото. Прецизното подържане на острието под правилният ъгъл е дори по-важно, отколкото скоростта на движенията. С натрупването на опит, ще можете да увеличите и нея.
След като режещият ръб е вече формиран от грубата абразивна повърхност, броят движения, направени върху средната, умножени по три, са приблизителният минимум, необходим за фината повърхност. Ако средната повърхност е изисквала 30 движения, за фината ще са необходими 100. Полирането ще изисква 300, а стропинга – 900 движения! Когато достигнете това състояние, можете да го запазите по-дълго време, като повтаряте стропинга регулярно, когато използвате ножа.
Често, за да следя състоянието на острието при заточване, използвам един миниатюрен нумизматичен микроскоп със собствено осветление, с който оглеждам внимателно ръба. Ето самият микроскоп, както и снимка на грубо заточено, и завършено със стропинг острие:
За да не бъде всичко само на думи, съм приготвил едно клипче, в което съм заснел заточването на един от ножовете ми – Мора Класик 2/0:
В походни условия ножът може да бъде заточен и с помощта на пясък, или гладки естествени скали. Пробата и грешката ще ви научат да определяте кои повърхности и материали вършат най-добра работа за най-грубият етап на заточката. За по-фино заточване можете да използвате пясък смесен със някаква мазнина, и нанесен върху твърда подложка. Пясъкът трябва да бъде фино стрит на пепел, за да се постигне най-фино заточване.
За да не ми се налага подобно екстремно заточване на ножа в полеви условия, обикновено в раницата ми стои диамантено-керамичното точило DC3 на Fallkinven, а може и едно джобно „V“-образно на Lanski. И двете вършат чудесна работа! 🙂
Това е като цяло! Знам, че вероятно ще бъда залят от допълнения, забележки за неточности, и мнения на хора, които са доста по-напред от мен в изкуството на заточването на ножове! 🙂 Всъщност в това няма нищо лошо – даже напротив! С тази публикация целях да дам информация на тия, които не искат да се задълбават чак толкова много в материята (като мен). В нея показах начина, по който аз процедирам, и който смятам, че е работещ! 😉
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви! |
30.01.2011 at 18:07
pti,Мора 2000 я предлагат и в оранжев цвят,който се води ,,Never Lost Edition“.Нека не разочароваме хората и вместо веднага да коментираме нещо за което не сме сигурни да замълчим или да проучим нещата и чак тогава да отговаряме 😉
30.01.2011 at 19:58
survivaboy Търси пак в практикер или в магазините за авточасти, но Grinding paste, а не restorer.
30.01.2011 at 20:31
ахам,ясно 😉 БЛАГОДАРЯ 😉
30.01.2011 at 23:37
Много хубава и добре илюстриран материал, да беше ми попаднал преди няколко години!!! Изчаках да се понатрупат мнения преди и аз да се включа. В тази насока опита ми е кратък. Винаги съм разполагал с много и различни брусчета, но шкурката позволява да си направиш работна повърхност с големина колкото искаш, за мен това е едно основно предимство. Другото е богатия избор едрини.
Искам да обърна внимание на една на пръв поглед очевадна подробност: основата, върху която се слага шкурката трябва да е перфектно гладка, без да се спази това резултата ще е винаги кофти! Аз лепя шкурките върху трупчета с лепило или в краен случай с двустранно тиксо. Без да съм маниак или перфекционист резултатите са добри, а аз не слугувам на ножовете си, те ми служат. Междинните етапи контролирам с часовникарска лупа (нали съм си недоскиф) Ако косъма който се получава не е равномерно дебел или на парчета, не сме си свършили работата при това на кой да е етап! Не е лош избор в такъв момент да се удари колана до падането му и после да повторим етапа до образуването на нов, който вече ни удовлетворява.
Дано съм бил полезен!
30.01.2011 at 23:40
Целта на лепенето на шкурката е тя да е абсолютно гладко изпъната. Събира ли се и помен от вълничка пред ножа не чакайте нищо хубаво!
31.01.2011 at 16:04
Mora 2000 не е само със сиво-зелена дръжка.
Името на серията е NeverLost (пише се слято).
Ето ти примерени линкове:
http://stayaliveshop.com/item.php?id=154
http://www.dnoutdoor.com/Mora_2000_NeverLost_Edition/p255082_520746.aspx
Ето ти и линк директно към сайта на производителя:
http://www.moraofsweden.se/index.php?id=338
Вероятно си търсил „Never Lost“ и затова търсачките не са ти дали търсените резултати.
31.01.2011 at 16:08
там даже и never lost едишъна имаше 😉 .ето и линк,да видиш,че се намира с ,,search“ http://www.neverlost.se/newpartnership.htm за мен няма смисъл да споря,така,чеее…
31.01.2011 at 16:25
survivaboy,
Вярно, че някои други фирми имат „Never Lost“. Оранжеви, за да си ги намериш, ако ги игубиш в тревата. Да, ама ако тревата е много висока, или го изгуиш в есенната шума? Пък да не говорим за това как потъват във водота. „Never Lost“ – глупости. Който си губи ножа, не трябва да го има. Аз го осигурявам двойно – на колана на хълбока и на каишка през врата. Това да си го видял или прочел някъде? Подарявам ви го.
31.01.2011 at 16:40
знам ги тези техники.ама моя зя най-сгурно.завързан както Стоян го върже своя Викторинокс,така и аз моятя Мора и айдеее в дълбокото джобче на гащите.пък и канията е дълбока и няма начин да изпадне от там.е,все пак няма да се кетря по дърветата като маймуна,че да си губя ножа 🙂 и все пак-радвам се,че се разбрахме 🙂 😉
31.01.2011 at 16:42
zoso,
Ето това ме убеди:
http://www.moraofsweden.se/index.php?id=338
Това си е Mora 2000, но пък, все пак, не е именувана така.
31.01.2011 at 16:47
Те ги губят с все канията. Иначе защо ще я боядисат в оранжево, а не само дръжката.
31.01.2011 at 16:51
еми за това хитрите хора им правят кожени и сигурни кании.аз само да намеря кожа и на моята ще направя 🙂
31.01.2011 at 20:11
И аз навсякъде съм чел, че заточването с шмиргели и шкурки е по-малотрайно от това с камъни. Но как да го пробваш?
Стояне,
Истинският тест за острота на ножа не е „бръснене и рязане на хартия“, а е подобен на този за дамаската стомана – да срежеш летящ във въздуха косъм. Но на кого му трябва чак това?
pti, няма значение на какво е наточен един нож за трайността на заточването. За него окозват влияние съвсем други фактори. На първо място качествата на стоманата и на второ употребата на ножа.
Това с косъма е обикновена легенда. Няма нож, колкото и да е качествен, който да среже косъм във въздуха. Според едно средновековно предание по време н третия кръстоносен поход под стените на Акра султан Салх-ад-дин, известен като Саладин и крал Ричард І Лъвското сърце си направили турнир, на който се двамата си премерили качествата на мечовете. Ричард с един замах съсякъл 10 копия, докато Саладин подхвърлил във въздуха шалчето си от фина коприна и подложил отдолу острието на меча си и при шалчето се срязало на две като паднало върху острието. Но това си е просто средновековна легенда.
01.02.2011 at 0:34
Green казва:
19.01.2011 в 17:47
“ това нумизматично микроскопче от къде и за колко пари си го взел “
Ето линк където се продава такoва микроскопче :
http://auction.bg/item.php?id=488083
01.02.2011 at 18:20
Пичове, на моя нож имам два скоса, един широк и един съвсем микроскопичен, почти на самия ръб. Как да процедирам при заточването в този случай?
02.02.2011 at 0:18
еми махаш го 🙂 махаш един конец от острието и си готов.само гледай да не окъкаш нещата 😉
03.02.2011 at 20:00
Има ли някакви особености при заточване на остриета от обикновена стомана и „неръждавейка“? Може ли същият метод, който демонстрира Стоян да бъде приложен и върху неръждаеми остриета?
03.02.2011 at 20:29
Рабира се, че може! Шкурката, и движенията, не могат да „усетят“ минималните примеси в стоманата, които правят едната неръждаема, а другата си остава ръждавейка! 😉
10.03.2011 at 9:35
„Ако средната повърхност е изисквала 30 движения, за фината ще са необходими 100. Полирането ще изисква 300, а стропинга – 900 движения!“
Колега ти шегуваш ли се ?!? Какви са тези 900 движения на стропинг каиш?!?!?! Сто процента замазваш ножа при това доста! Мората е мекичка,а аз най-твърдите ножове,които шкурката няма и да ги надраска им правя по 15 движения на страна! Опитай по 3 движения най-много… За косъма не се притеснявай,защото като точиш на шкурки по описания от теб начин,косъм по острието не остава! При точене на шкурки дори няма смисъл от стропинг според мен! Стропинга се прави,за да обере косъма а не за друго! То цялата геометрия се променя на режещия ръб,поради меката подложка под шкурката си става конвексиран режещия ръб,за това ти се струва,че държи повече ряз,иначе ако търкаш по 2-3 пъти на каиша,реза ще е много по-агресивен.Eдин от начините да разбереш замазал ли си острието е да плъзнеш режещия ръб по епидермиса на кожата на палеца,и ножа трябва да се забива в кожата дълбоко,а ако е замазан – ще се плъзга по кожата без никакви последствия за нея!
10.03.2011 at 10:04
Колега, работата е там, че въобще не се шегувам! 😉 Освен от литературата, съм достигнал до посочените цифри и от практиката си. Под шкурката няма мека подложка. Нищо, че е от мишка, тя е обърната с твърдата си страна, само за да се постигне идеална равнина. Достатъчно твърда е, за да не конвексира острието. Няма как да замажа острието на стропинга, при положение, че след него реже повече, отколкото след последната шкурка. 😉
10.03.2011 at 9:40
Просто няма смисъл да търкаш толкова много и на шкурките дори – за по-меките ножове повете от 20 движения на страна е излишно,освен ако режещия ръб не е пострадал сериозно.
За сведение ще ти дам един пример – нож от RWL-34 стомана закалена на 63 единици по роквел,като изгуби бръснещата острота я търкам по 15 пъти на страна по финна керамика,после 10 движения на страна стропинг – всичко това 3 минути отнема и почва да цепи косъм на две 😉 А на мората ще и трябва 3 пъти по-малко усилия,за да постигне същия резултат! Опитай с по-малко повторения
10.03.2011 at 19:25
Според мен си губиш времето излишно… аз и 5 минути и 3 часа да отделям за заточване на един нож ефекта е по-добър в полза на 5-те минути освен ако ножа не е мнооого затъпен. Аз ти гарантирам,че режещия ръб ти е конвексиран пък ти каквото искаш си въобразявай,просто е неизбежно дори и от твърдата страна на пада за мишката не е достатъчно твърдо,натисни с пръст и виж,че поддава за разлика от твърд камък.На каиша ако го правиш с паста ГОИ (каквато е най-добре да се изплозва за меки ножове) повече от 5-6 минавания на страна няма смисъл само замазваш ножа.Сега като погледнах снимката от микроскопа съм сигурен,че е замазан.Не ти трябва замазан нож,дори скалпелите на хирурзите противно на очакваното са заточени нарочно по-грубо,за да режат по-добре кожата.
10.03.2011 at 20:25
Хубаво! Това е твоят начин, и благодаря за това, че го споделяш. Аз моят вече съм го описал, и смятам и за напред да си го практикувам! 😉
10.03.2011 at 23:52
има ли мека подложка (пад в слу4ая)-резултата е конвекс…прав е Ivaylo
11.03.2011 at 8:32
Абе тая подложка въобще не е мека! Поне не от страната, която съм обърнал. Има пластмасово покритие, на което трябва много сериозно да натискаш, за да потъне! Аз никога не натискам зверски ножа, когато го точа! На кожата дори едва ли не ползвам тежестта на ножа! Може би вие правите друго, и затова очаквате други резултати!
17.03.2011 at 23:51
Стояне,абе ти след стропинга миеш ли кожата или я оставяш ей така?щото аз си намерих абразивна паста…някаква италиянска за 7 лв ама върши работа.
18.03.2011 at 8:47
Не, не се мие!
23.03.2011 at 16:38
Моите ножлета ги точа по същия начин с тази разлика , че съм си изрязал едно парче стъкло (за по гладко и твърдо) с размери около 6 на 20 см. и шкурките си ги лепя върху него .
Направил съм си и едно приспособление с което ъгъла на подаване е винаги един и същ , има две положения 10 и 20 градуса според ножчето.
Поздравления за статията , пак ти се е получило 😉
24.03.2011 at 8:43
Ей, това за стъклото е добра идея! Аз колко се чудих каква равна повърхност да сложа. Мислех за плексиглас, но като не намерих, си залепих тая подложка от мишка. Май пак ще се поразтърся! Благодаря! 😉
24.03.2011 at 17:44
slaf4O, дай малко разяснения за това приспособление за ъглите. А може и някоя снимка, защото повечето пъти това е проблема на всеки, който заточва ръчно и търси приблизително еднакъв градус.
25.03.2011 at 7:48
Ще дам ,но другата седмица , че сега много бач 🙁
25.03.2011 at 17:47
RELAX, ако ще търсиш ъгъла да е „приблизително“ – можеш и на ръка. Ако ще търсиш ъгъла да е „по-точен“, можеш да погледнеш клипчето на едно русначе:
http://www.youtube.com/watch?v=EP9tII6Tp7s
А ако ще търсиш ъгъла да е „строго еднакъв“, виж устройствата на edge-pro.
http://www.youtube.com/watch?v=CY6DJ0PQxyA
Устройството никак не е сложно за конструиране.
27.03.2011 at 22:03
Zoso, благодаря ти! Много ценен материал, особено от второто клипче. Аз точно за такова нещо говоря, но за пръв път го виждам. За леснота на изработка-не мисля, че е чак толкова лесно. Но принципа ми хареса.Ако някъде се предлага такъв уред, но на сносни цени – това ще е моят уред!
М/у другото, освен в книжлето на Victorinox, където пише, че препоръчителният градус на заточване е 15-20, на друго место не съм срещал такива препоръчителни градуси! Или всичко зависи от конкретното острие?
28.03.2011 at 9:17
За конструкцията от типа edge-pro много хора си точат зъбите за нещо подобно, но на сносни цени :). Иначе ако имаш менгеме с подвижни рамена със сигурност ще успееш да сглобиш нещо подобно. 🙂
За градусите – водещото е за каква работа ще използваш острието. По-груба или по-фина. Но не на последно място си зависи и от стоматана. Специално виксовете са малко мекички и искат малко по-голям ъгъл. Поне до такива изводи съм стигнал, експериментирайки с моя.
29.03.2011 at 12:23
Специално за RELAX – ето малко снимки на моето устройство за заточване :
http://img220.imageshack.us/slideshow/webplayer.php?id=img4982p.jpg
И едно малко клипче за повече яснота относно работния режим на джаджата:
http://www.youtube.com/watch?v=EzlREcUOaJE
Не е доизкусурено много, няма търговски вид ,но на мен ми върши работа 😉 на мястото на шперплата с шкурките може да се сложи двулицев камък него го ползвам за грубото.
Всъщност джажата е строена по размерите на камъка , но е по дълга.
Шперплата е водоустойчив и не е проблем да се работи на мокро 🙂
30.03.2011 at 0:24
Slaf4O, благодаря за разясненията! До колкото виждам и разбрах този уред има възможност за „проследяване /само/ на два ъгъла /градуси/ на заточване – от лявата и от дясната страна на заход. Наистина е добро предложение.
Р.Р. Също много добро впечатление ми направи предложението на Zoso, особено от клипчето – с варианта „edge-pro“. Решил съм – ще си поръчам да ми изработят такъв уред. Там, до колкото видях, има доста варианти на промяна на градусите – според местоположението на влагане в отворите на вертикалната основа.
02.04.2011 at 21:30
релакс лански имат такова точило можеш да си поръчаш него
15.04.2011 at 21:40
човече ! няма такъв такъв Блог ! просто няма.
чета такива неща сигурно от 5 години …. е такъв блог няма на никакъв език, или поне аз още не съм открил.
15.05.2011 at 14:23
Мерси за съветите. Аз нарязах една летва на няколко парчета и залепих с лепило няколко размера водни шкурки двустранно и стана перфектно. Евентуано можеше малко да позашкуря дървото за по-гладко, ама следващия път. Толкова остри ножове през живота си не съм имал сякаш 🙂
15.05.2011 at 15:56
Много интересен клип и коментари към него! По-вече от 2 години чета публикациите тук. Първото, което прочетох беше за джобен „примус“ от бирени кутии. Много бира изпих от тогава, сега само ножове и шкурки са ми в главата 🙂
16.05.2011 at 22:17
Bobber, ако не те затруднявам дай някакъв линк към конкретно този модел на точила на Лански, ако има и цени, ще е много ценно. Наистина тази техника представлява голям интерес за мене, пък предполагам и за повече от потребителите на блога!