Дойде ред и на следващата дългоочаквана среща на членовете на форума, и почитатели на блога. Този път тя бе на хижа Кръстец – до гара Кръстец, близо до Трявна. Ето много кратко резюме на събитията и впечатленията. 🙂
Срещата официално беше насрочена за 22 и 23 януари, но на мястото имаше хора и един ден преди, и един ден след тези дати. Аз лично бях там от 10 часа на 22-ри, до към 17:30 на 23-ти. Може би централното местоположение на дестинацията позволи на голям брой хора да пристигнат, и като си ги броя на ум ги изкарвам около 21 възрастни и 5 деца – доста повече от предходната среща, където бяхме 9.
Ще се опитам да ги изброя, като предварително се извинявам, ако пропусна някого! Също така съжалявам, че много трудно помня имена, и някои от присъстващите няма да успея да ги назова: Жоро (george), Веско (PARA BUSH), Андрей (anjsan), Благо, аз, Мишо (bubachco), Жоро (windwarrior), Ваня, Жу (slu4ajna) със сина си, Вики (Dakota) и Стоян със двамата си сина, Миро (Miro) със съпругата си и двете деца, Галин (RELAX), Дипчиков, Владко (Okdalf), Здравко Комитов, Стефан (Green) и двама негови приятели, Миро Червенков (mchervenkov).
Както казах, пристигнах на срещата малко след 10 часа, заедно със Галин и Веско, Андрей, и Миро със съпругата и децата му. Малката столова на хижата вече беше препълнена с хора, и напомняше на жужащ кошер! 🙂 След бързото настаняване по стаите, запознанствата с тези, с които се виждаме за пръв път, и хапване на крак, започнаха и първите мероприятия: стрелба с лък и атлатъл. Предоставиха ги любезно Вики и Стоян – майстори от Трявна.
За съжаление, току що беше започнало да вали мокър сняг, и времето застудяваше, което не беше много добре за лъковете (а и за самите стрелци 😉 ), така че успяхме да пуснем само по някоя друга стрела. Е, не беше и малко, предвид това, че почти през цялата останала част от деня нямах чувствителност в последната фаланга на средният си пръст! 🙂
Атлатлите бяха реплика на автентични образци, и бяха изработени от немски майстор (да ме поправи някой, ако не съм разбрал правилно). Беше ми изключително любопитно и приятно да ги разгледам отблизо, и да хвърля по някоя стрела с тях. През цялото време, в което разглеждахме, и стреляхме с лъковете и атлатлите, слушахме подробните обяснения и напътствия от Стоян, от които аз (а предполагам и останалите) са останали много доволни.
Вътре в хижата се беше оформил детски кът, в който кипяха различни творчески дейности, между които се открояваше рисуването по интересна техника с лепене на различни естествени материали (камъчета, житни класове, ориз, изсушени растителни части и т.н.) върху блоков лист, и оцветяването им. Със съдействието на Владко, за децата беше осигурено и голямо количество балони! 🙂
Големите се занимаваха със своите интереси – ножовете, екипировката, каниите, техниките при направата на различни неща и т.н., и т.н. Ножовете този път бяха в огромни количества! Сигурно и по ножарските сбирки не се носят толкова! 🙂 На снимките се вижда само част от всичките.
След късният обяд, на който се виха баници, пекоха се различни мръвки, маза се тарама хайвер, сгрявахме се с ракийка, и продължавахме да бистрим бушкрафтърските проблеми, Стоян (адаша от Трявна), реши да ни демонстрира техниката на изработване на бърз лък (направен за кратко време), с подръчни материали и инструменти, така, както го правят майсторите от Paleoplanet.
Стоян има дар слово, и се справя отлично с изнасянето на лекция по дадения проблем. В това вярвам всички се убедиха, след като го слушаха, докато не спираше да работи. На мен лично това ми е малко трудно – хем да внимавам да върша всичко правилно, хем да обяснявам подробно през това време. Като се прибави и това, че около него постоянно имаше движение и разговори – задачата си беше доста трудна. Даже ни поскастри по едно време, но пак евала, че ни изтрая! 🙂
Лъкът беше готов и изпечен в рамките на час-два, и дори успяхме да направим няколко пробни изстрела с него, преди да се стъмни съвсем.
Обратно в хижата, да повторим видяното (нали така се учи най-добре!) се заехме аз и Миро Червенков. На хижарите явно им настръхнаха косите, като видяха в какво се превърна пода на столовата – сякаш стадо бобри с обострен зъбен сърбеж се бяха развилняли наоколо! 🙂 Всъщност те това и повтаряха през цялото време: „То все е бивало, ама такива неща в тая хижа не са се случвали! Ще ни оставите ли нещо за спомен?!“. Освен това предполагам в речника им за доста време напред ще останат представките „буш-„ и „пара-„! 😆
Иначе по същото време всички се готвеха за вечеря, и се навъртаха около огнищата и примусите. 🙂
Вечерята започна късно, и продължи до още по-късно. Отново разговори за ножове, лъкове, екипировка, случки и т.н. и т.н. Аз се извинявам, че се оттеглих рано (около 1 след полунощ), но цигареният дим и умората от ранното ставане ме пребориха, и не успях да присъствам на останалите ключови моменти: надпяването, родопските песни в акомпанимент на тъпан, борбите в снега, и нещо за „трима бели германци“! 😆
Някъде около обед на следващият ден по-голямата част от присъстващите си тръгнаха, защото трябваше да ловят влакове. Малката група останали (аз, Галин, Жужа със сина си, Дипчиков, Андрей, и Владко), решихме да направим едно походче до двата манастира в околностите на хижата, и до връх Голям Кръстец. На предният ден доста от останалите също бяха направили по някое подобно, че и по-дълги преходчета.
Разходката беше много приятна и освежаваща, защото температурите навън бяха започнали да падат, а и снежецът вече беше осезателно натрупал. Към 16 часа се прибрахме в хижата, и около 17:20 слязохме да чакаме влака. Владко и Дипчиков останаха за още една нощувка.
Ето едно кратко клипче с моменти от срещата:
Това е линк към албума с всички снимки, които съм направил с моя апарат.
А ето и няколко уеб-албума на останалите фотографи: Галин (RELAX), Миро Червенков (mchervenkov), Жужа (slu4ajna).
Още толкова неща могат да се напишат за срещата. Трудно е в една публикация да се пресъздаде и усети духът на събитието. Най-добре са го усетили само присъстващите! Благодаря на всички тях! За останалите – очакваме да се присъедините някой ден! 😉
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви! |
27.01.2011 at 13:09
„….и нещо за „трима бели германци“! …“ -хахаахахах!!Не просто нещо…Беше вдъхновяващото пророчество!
27.01.2011 at 13:16
Някой да дойде да ме събере, защото се пукнах от яд :))) Браво , всяка следваща сбирка става все по организирана и ползотворна.
27.01.2011 at 13:44
Единственото важно нещо, което пропусна Стоян е, че се заключи на едно място по едно време на разходката 😀
27.01.2011 at 13:50
Мда… 🙂 Че и Мората не можа да ми помогне! А и единственото нещо, което можех да намеря там за храна, не беше много переспективна опция! 😉
27.01.2011 at 14:51
Стояне, браво за супер подредената информация от тези хаотични дни:) И евала за колажа на Жорката:)
27.01.2011 at 16:18
Аз след всяка среща се повтарям, но за Кръстец мога да кажа, че МНОГО изтърваха НЕдошлите! Много, колкото предните 2 срещи, взети заедно! Край! Къв нож си взех, скоро ще го снимам, още не смея 🙂
27.01.2011 at 23:27
За първи път присъствам на среща – сбор на форума /in live/, но наистина добре си изкарахме. Мизерията в хижата почти не я забелязахме. Хубави, интелигентни хора, без глезльовци и лигавщини. Всеки показваше и обясняваше това което знае и е полезно за останалите. Супер позитивно настроени хора! И въпреки двата дена заедно – времето пак не стигна да си поприказваме за повече неща, които ни вълнуват. Може би, защото беше толкова хубаво – всичко мина като миг! За Wind не остана време да обяснява за ориентиране с компас, въпреки че покзвахме челници, чакмаци, кремъци, запалки, ножове , брадви, спиртници и всякъкви други буш-хитринки! Вечерта се посмяхме, попяхме – купона беше на шест! И може би най-добрата оценка беше от Тошко – баш „буш“ хижаря – „….. – такава група не сме имали! ….“
28.01.2011 at 7:32
Тошката докато ни научи,че не сме Багатури,голям смях падна!:)))
28.01.2011 at 8:29
И след това не беше по-малък! 😉
28.01.2011 at 21:24
чета форума редовно ,но не видях инфо за срещата.обявете следващата по …. явно 4е и аз съм човек. поздрави на всички
28.01.2011 at 23:33
Браво на групата,чудесно сте си изкарали!Надявам се някой ден и аз да дойда!Стояне ей това твое изказване за ножовете:
Сигурно и по ножарските сбирки не се носят толкова!
ще го опровергая когато пожелаеш със снимков и видео материал :)!Поздрави!
28.01.2011 at 23:36
Ама ти определено не си видял цялото количество! 😉 Това дето се вижда на една от моите снимки сигурно е най-много една трета от всичките ножове. 🙂 Може и да се лъжа де, но така ми се стори. Това е около половината ножове, които Стоян носеше, а всеки от нас си носеше поне по 3-4 в себе си. 🙂
28.01.2011 at 23:36
iivetsa – много можем да поспорим. Като вземем предвид че Стоян (на Дакота) беше взел 2-3 КАШОНА с ножове 🙂
28.01.2011 at 23:46
Момчета ,вие наистина си нямате идея колко ножове носим по нашите сбирки :)!Само на една сбирка,на която бяхме 5 големи и 2 деца,имаше над 50-60 ножа,какво да говорим за сбирките на които се събираме повече хора :)!Имаме хора,които идват с по няколко куфара с ножове!Айде да не спорим,ще постна снимки ако искате!
28.01.2011 at 23:50
Абе то и трябва да имате повече от нас – нали уж това е основната линия там! 😉 То ще е срам иначе, ама аз лично за пръв път виждам толкова ножове на едно място, и затова ми е невероятно, че могат да се понесат и повече! 🙂
29.01.2011 at 0:11
Ами смятай на сбирка с 30 човека,всеки носи минимум десетина ножа :)!Има хора,които носят по 30-40 ножа!Пуснал съм малко снимки във форума,да видите горе долу за какво става въпрос!На тези снимки също не са снимани всички налични ножове в момента :)!Иначе не носим повече от един два ножа,но на сбирките се събира много желязо!Нали това е основната идея в крайна сметка!
29.01.2011 at 0:37
iivetsa – лошо няма, то нали това си ви е основната краста 🙂 То па оставаше и ние да ви бием по ножки 🙂
29.01.2011 at 8:42
аз си представям събора на ножарите като стоян на дакота (всеки)
щото кума има един куфар ножове а даже не е толкова запален 🙂
29.01.2011 at 19:59
@ iatak Във форума на видно място пише „Предстоящи срещи и лагер-сборове…“
30.01.2011 at 20:16
Ихиии!….Супер!…Особено изработването на лъка-впечатляващо!…
02.02.2011 at 2:25
Изразявам благодарноста си към Green който ми съобщи за тази среща,както и на Стоян и всички взели дейно участие с организацията и.Беше ми супер приятно и никак ама никак не ми се тръгваше още на същият ден.Надявам се съвсем скоро да се съберем пак…а лятото да знаете сме в казанлък 😉
П.С.забравих да се представя Аз съм Васил на Стефко (Green) приятел…(снимката горе“тримата скаути“ там сме Ицо,Стефко и аз 😉
До скоро…
Pingback: Примитивен „бърз“ лък | xenos::bushcraft