xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Атлатъл

| коментара 22

Атлатъл

През еоните на праисторията, примитивните хора по цял свят са изобретявали стотици уникални оръжия, за убиване на плячка. Измежду всички измислени технологии, атлатълът и неговата стрела са първата истинска оръжейна система, съставена от основните части – проектил, и изстрелващ механизъм. Атлатълът, или копие-хвъргачът, е изобретен в Европа преди повече от 30 000 години пр.н.е., а в Северна Америка – преди около 12 000 години пр.н.е. За сравнение – лъкът и стрелата са се появили преди само около 5-6 000 години пр.н.е.

Какво е атлатъла?

Атлатъла (atlatl) е древен инструмент, използван като оръжие за лов. С негова помощ могат да бъдат изстрелвани леки, тънки копия, условно наречени стрели. Думата „атлатъл“ (atlatl) за първи път се споменава от Нутал (Nuttal) през 1891-ва година, и идва от превода на две ацтекски думи, едната от които значи „хвърлям“, а другат „във водата“.

Атлатлите са изобретени най-малко преди 20 000 години, вероятно в няколко различни места по света, и от различни култури. Свидетелства за тяхното използване са открити на всички континенти, освен в Антарктика. Тяхното единствено предназначение е да изхвърлят заострени проектили по-далеч, и с по-голяма сила, отколкото с ръка. Те са предшествениците на лъка и стрелата, и макар визуално да са различни, и двата са прости устройства, използващи една единствена точка на контакт, за да изстрелят тънка, гъвкава пръчка. Точката на контакт при лъка е тетивата, а при атлатъла – шипа (шпората).

Никой със сигурност не може да каже, колко продуктивно е използван атлатъла в праисторията, но археолозите са открили доказателства, че той е използван за лов на големи бозайници, като мамутите, мастодонтите, и гигантския бизон. Ако ловуваш такива животни, със сигурност ще искаш оръжие, което да е смъртоносно на големи разстояния, и да е с голяма сила на удара. Някой смятат, че прекомерният лов е основно отговорен за масовото изчезване на Северно Американската и Евразийската мега фауна.

Ако атлатъла се явява едно забележително ловно оръжие на нашите предшественици, то неговата роля в оцеляването на човешкият вид не трябва да бъде подценявана!

Когато слушате описанията за годините на последният ледников период, не е толкова трудно да си представите обширни диви места, изпълнени с опасности, където групички от ловци, облечени в кожи, преминават по леденият мост, образувал се между континентите. Въпреки, че и в новите места имало области, където живеели яростни хищници, конкуриращи се с човека за природните ресурси, имало и такива, където хищниците не били толкова разпространени, а климатът не бил много по-различен от днешния. Там изобилствали представители на местната мегафауна – огромни животни, които все още не се страхували от човека, и били лесна плячка, ако имаш находчивост, и подходящо оръжие.

Много е просто да теоретизираме колко трудни (или дори колко лесни) са били някои аспекти на живот в праисторията, но съдейки по оръдията, оставени от нашите предшественици, със сигурност обаче можем да твърдим, че хората са били подготвени за предизвикателствата. Макар основната част каменни и костни инструменти да са останали, то огромната останала част е безвъзвратно загубена, в следствие на естественият разпад на материалите. Много ентусиасти изучават, възпроизвеждат, и използват тези инструменти, за да могат по-лесно да разберат културата на хората, които са ги използвали.

Атлатълът е един от тези инструменти. Съвременното изучаване и употреба на атлатлите и стрелите им, са предоставили огромно количество информация, която може да запълни някои от белите петна в историята на праисторическите времена.

Какво е устройството, най-честия размер, и техниката на използване на атлатъла и стрелите му?

Атлатлите (наричани още вумера, хвърлящи дъски, копиехвъргачи и т.н.) са най-общо казано, нищо повече от тънко парче дърво, завършващо с кука, улей, или издатина, служещи за изхвърляне на леко копие, или голяма стрела. Формата, размера, и материалът, от който са направени, са най-различни, но целта и употребата им са едни и същи.

Атлатъла най-често се състои от пръчка, или летвичка, която има дръжка в единият край, и шип (шпора) във другия. Шипът е с връх, който пасва във вдлъбнатина на края на дълга, дебела стрела (или по-скоро леко копие). Стрелата се поставя паралелно на летвичката, държейки се с върховете на пръстите, в областта на дръжката. След това тя бива изстреляна чрез мах на ръката, и движение на китката, много подобен на този при сервиса в тениса. Прецизно изработеният атлатъл може да хвърли стрелата на разстояние между 110 и 140 метра, с точност около 25-35 метра.

Най-често на дължина атлатлите варират от 38 до 75 см, макар историческите данни да сочат, че понякога са се използвали както по-къси, така и по-дълги. Има почти толкова много различни по дизайн атлатли, колкото и хвърлячите, които ги ползват. Различават се и по различните си части: твърди и гъвкави пръчки; дървени, костни дръжки или примки; различни захвати на стрелата; улеи; издатини, и различни типове шипове (шпори).

Лагер-сбор - Шуменско плато - 24-26.09.2010 - Атлатъл

Стрелите, подобно на атлатлите, могат да бъдат направени от най-различни материали, и могат да се различават доста една от друга по форма, големина, и дължина. Формата на каменния, костен, или дървен връх, зависи основно от това за какво ще бъде използвана стрелата. Стрелите за риболов не са направени по начина, по който стрелите за лов на едър дивеч.

Стрелите могат да бъдат къси, или дълги толкова, колкото се изисква, но най-често са дълги от 150 до 250 см. Такива дължини са исторически документирани, и вършат добра работа в днешни дни. Стрелите, с които се цели точност, обикновено са по-дълги, и по тежки от тези, които са направени за хвърляне на големи дистанции. Макар всичко много да зависи от височината и силата на хвърляча, най-препоръчителните стрели за възрастни са с дължини между 180 и 230 см. Добър ръководен принцип е правилото, че не ви трябва стрела, която е по-къса от вашият ръст… И ако това значи тя да надвиши 180 см – направете го!

Технология и механика на атлатъла

80 процента от технологията на атлатъла се пада на самата стрела. Тя е като дълга, хлабава пружина, която след като е ускорена от атлатъла, се свива, и натрупва енергия. Тази енергия след това тя използва, за да се отблъсне от него, и да се изстреля плавно и ефективно.

Масата на каменният връх е важна част от механиката, тъй като благодарение на нея, нарастващото ускорение предизвиква по-бързото движение на задният край на стрелата, спрямо предния, като в резултат на това тя се огъва, подобно на пружина. Той дори е по-важен за механиката на цялата система, отколкото за разкъсването на кожата, и проникването в плътта на жертвата.

Останалите 20 процента от технологията на системата, се падат на самият атлатъл, използван за изстрелването на стрелата. Първите атлатли са били просто груби платформи. С времето те претърпяват технологична революция, също както огнестрелното оръжие еволюира от мускета, до автомата. Първото голямо подобрение в технологията е „геометрията на изстрелване“. Археолозите са намерили пиктограми и артефакти на изхвърлящи платформи с различна дължина – дълги, за големи разстояния, и къси – за кратки. Промяната на дължината на изхвърлящата платформа променя точката на траекторията, в която стрелата се отделя от атлатъла.

Среща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Показно с атлатъл

Стрелата, преди да бъде изстреляна, лежи почти плоско върху изхвърлящата платформа, но се издига нагоре, след като тя започне да описва дъга. Жлебът (вдлъбнатината) на задният край на стрелата, продължава да се държи на шипа, докато се явява като допирателна на дъгата на движение (перпендикулярна на платформата). Дългата платформа по-рано прави стрелата „допирателна“ на дъгата на движение, отколкото по-късата, така че стрелата се изстрелва високо нагоре, за да достигне по-далечна цел. Късите изстрелващи платформи позволяват по-продължителен контакт между тях и стрелата, което позволява на ловеца да ги изстреля насочени по-надолу, и да уцелва близки мишени.

По-късно в еволюцията на атлатъла било открито, че гъвкавите платформи, за разлика от твърдите, могат да събират и освобождават енергията подобно на това при стрелите. Това предизвикало разработването на тежестите на атлатъла. Предназначението им винаги е било повод за полемики сред археолозите. Някои смятат, че са контра-тежести,които го стабилизират, или дори че са „магически талисман“. Други обаче математически са се опитали да докажат, че не са нито едното, нито другото.

Тежестите имат същият ефект, като масата на върха на стрелата. Те устояват на ускорението, принуждавайки гъвкавият атлатъл да събере равна, и противоположна на събраната в стрелата сила. Тази технология е впечатляваща дори за днешните ни стандарти.

Ако гъвкавостта на атлатъла, и на стрелата, функционират в съгласие една с друга, то резултатът е подобен на този при гмуркач, скачащ от трамплин. Краката му са леко свити, подобно на стрелата, и събират енергия, която се използва за оттласкването му от трамплина. Трамплина от своя страна, подобно на гъвкавия атлатъл, се извива в противоположна посока, и събира енергия, която се използва за оттласкването на гмуркача. Когато двете сили се приложат по едно и също време, отскока на гмуркача е забележително по-висок, плавен, и много по-мощен, отколкото ако той беше скочил от твърда, нееластична греда. Тежестта на атлатъла освен това служи и като таймер, с чиято помощ може фино да се нагласи взаимодействието между гъвкавостта на двете части – атлатъла и стрелата.

Някои дори смятат, че някои типове противотежести са с такъв дизайн, че служат като заглушител, смекчаващ звука, който издава атлатъла при замахването.

Атлатълът в наши дни

Днес има вече растящ интерес към атлатлите, които се използват за спорт, и лов. Има дори Световна Атлатл Асоциация, която организира национални, и международни състезания.

Атлатлите и стрелите им дори в наши дни все още се използват от някои общества на ловци/събирачи. Рибарите в Мексико и Южна Америка, ловците в Австралийската пустош, и членовете на Инуитските племена в някои студени области на Арктика продължават да ги правят и използват с различни цели, включващи културно наследство и лов.

Дори от историческо ловно оръжие, днес атлатъла се е превърнал в занимание за отмора, и състезателен спорт.

Все повече ловци, търсещи опит в примитивният лов, се обръщат към атлатъла. На някои места в Америка текът усилени дебати това оръжие да се признае за легитимна възможност за упражняване на лов. Макар да е факт, че атлатлите са били използвани от хилядолетия за добиване на най-различна плячка, най-голямата пречка това да стане в момента е факта, че много малко хора са чували за тях.

Като финал на тази публикация искам за онагледяване на всичко, да ви представя едно кратко филмче, с участието на един от най-големите експерти по атлатъл – Атлатъл Боб (Atlatl Bob):

Хвърляне на атлатъл можете да видите и в клипчето от срещата на читателите на форума и блога, състояла се на хижа Кръстец: ЛИНК.

Повече за изработката, и тънкостите при използване на атлатъл – вероятно в някоя бъдеща публикация! 😉

По материали от www.atlatls-n-more.com и Atlatl Bob.

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!







22 коментара

  1. Pingback: Първият ми атлатъл | xenos::bushcraft

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: