xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Атлатъл

| коментара 22

Атлатъл

През еоните на праисторията, примитивните хора по цял свят са изобретявали стотици уникални оръжия, за убиване на плячка. Измежду всички измислени технологии, атлатълът и неговата стрела са първата истинска оръжейна система, съставена от основните части – проектил, и изстрелващ механизъм. Атлатълът, или копие-хвъргачът, е изобретен в Европа преди повече от 30 000 години пр.н.е., а в Северна Америка – преди около 12 000 години пр.н.е. За сравнение – лъкът и стрелата са се появили преди само около 5-6 000 години пр.н.е.

Какво е атлатъла?

Атлатъла (atlatl) е древен инструмент, използван като оръжие за лов. С негова помощ могат да бъдат изстрелвани леки, тънки копия, условно наречени стрели. Думата „атлатъл“ (atlatl) за първи път се споменава от Нутал (Nuttal) през 1891-ва година, и идва от превода на две ацтекски думи, едната от които значи „хвърлям“, а другат „във водата“.

Атлатлите са изобретени най-малко преди 20 000 години, вероятно в няколко различни места по света, и от различни култури. Свидетелства за тяхното използване са открити на всички континенти, освен в Антарктика. Тяхното единствено предназначение е да изхвърлят заострени проектили по-далеч, и с по-голяма сила, отколкото с ръка. Те са предшествениците на лъка и стрелата, и макар визуално да са различни, и двата са прости устройства, използващи една единствена точка на контакт, за да изстрелят тънка, гъвкава пръчка. Точката на контакт при лъка е тетивата, а при атлатъла – шипа (шпората).

Никой със сигурност не може да каже, колко продуктивно е използван атлатъла в праисторията, но археолозите са открили доказателства, че той е използван за лов на големи бозайници, като мамутите, мастодонтите, и гигантския бизон. Ако ловуваш такива животни, със сигурност ще искаш оръжие, което да е смъртоносно на големи разстояния, и да е с голяма сила на удара. Някой смятат, че прекомерният лов е основно отговорен за масовото изчезване на Северно Американската и Евразийската мега фауна.

Ако атлатъла се явява едно забележително ловно оръжие на нашите предшественици, то неговата роля в оцеляването на човешкият вид не трябва да бъде подценявана!

Когато слушате описанията за годините на последният ледников период, не е толкова трудно да си представите обширни диви места, изпълнени с опасности, където групички от ловци, облечени в кожи, преминават по леденият мост, образувал се между континентите. Въпреки, че и в новите места имало области, където живеели яростни хищници, конкуриращи се с човека за природните ресурси, имало и такива, където хищниците не били толкова разпространени, а климатът не бил много по-различен от днешния. Там изобилствали представители на местната мегафауна – огромни животни, които все още не се страхували от човека, и били лесна плячка, ако имаш находчивост, и подходящо оръжие.

Много е просто да теоретизираме колко трудни (или дори колко лесни) са били някои аспекти на живот в праисторията, но съдейки по оръдията, оставени от нашите предшественици, със сигурност обаче можем да твърдим, че хората са били подготвени за предизвикателствата. Макар основната част каменни и костни инструменти да са останали, то огромната останала част е безвъзвратно загубена, в следствие на естественият разпад на материалите. Много ентусиасти изучават, възпроизвеждат, и използват тези инструменти, за да могат по-лесно да разберат културата на хората, които са ги използвали.

Атлатълът е един от тези инструменти. Съвременното изучаване и употреба на атлатлите и стрелите им, са предоставили огромно количество информация, която може да запълни някои от белите петна в историята на праисторическите времена.

Какво е устройството, най-честия размер, и техниката на използване на атлатъла и стрелите му?

Атлатлите (наричани още вумера, хвърлящи дъски, копиехвъргачи и т.н.) са най-общо казано, нищо повече от тънко парче дърво, завършващо с кука, улей, или издатина, служещи за изхвърляне на леко копие, или голяма стрела. Формата, размера, и материалът, от който са направени, са най-различни, но целта и употребата им са едни и същи.

Атлатъла най-често се състои от пръчка, или летвичка, която има дръжка в единият край, и шип (шпора) във другия. Шипът е с връх, който пасва във вдлъбнатина на края на дълга, дебела стрела (или по-скоро леко копие). Стрелата се поставя паралелно на летвичката, държейки се с върховете на пръстите, в областта на дръжката. След това тя бива изстреляна чрез мах на ръката, и движение на китката, много подобен на този при сервиса в тениса. Прецизно изработеният атлатъл може да хвърли стрелата на разстояние между 110 и 140 метра, с точност около 25-35 метра.

Най-често на дължина атлатлите варират от 38 до 75 см, макар историческите данни да сочат, че понякога са се използвали както по-къси, така и по-дълги. Има почти толкова много различни по дизайн атлатли, колкото и хвърлячите, които ги ползват. Различават се и по различните си части: твърди и гъвкави пръчки; дървени, костни дръжки или примки; различни захвати на стрелата; улеи; издатини, и различни типове шипове (шпори).

Лагер-сбор - Шуменско плато - 24-26.09.2010 - Атлатъл

Стрелите, подобно на атлатлите, могат да бъдат направени от най-различни материали, и могат да се различават доста една от друга по форма, големина, и дължина. Формата на каменния, костен, или дървен връх, зависи основно от това за какво ще бъде използвана стрелата. Стрелите за риболов не са направени по начина, по който стрелите за лов на едър дивеч.

Стрелите могат да бъдат къси, или дълги толкова, колкото се изисква, но най-често са дълги от 150 до 250 см. Такива дължини са исторически документирани, и вършат добра работа в днешни дни. Стрелите, с които се цели точност, обикновено са по-дълги, и по тежки от тези, които са направени за хвърляне на големи дистанции. Макар всичко много да зависи от височината и силата на хвърляча, най-препоръчителните стрели за възрастни са с дължини между 180 и 230 см. Добър ръководен принцип е правилото, че не ви трябва стрела, която е по-къса от вашият ръст… И ако това значи тя да надвиши 180 см – направете го!

Технология и механика на атлатъла

80 процента от технологията на атлатъла се пада на самата стрела. Тя е като дълга, хлабава пружина, която след като е ускорена от атлатъла, се свива, и натрупва енергия. Тази енергия след това тя използва, за да се отблъсне от него, и да се изстреля плавно и ефективно.

Масата на каменният връх е важна част от механиката, тъй като благодарение на нея, нарастващото ускорение предизвиква по-бързото движение на задният край на стрелата, спрямо предния, като в резултат на това тя се огъва, подобно на пружина. Той дори е по-важен за механиката на цялата система, отколкото за разкъсването на кожата, и проникването в плътта на жертвата.

Останалите 20 процента от технологията на системата, се падат на самият атлатъл, използван за изстрелването на стрелата. Първите атлатли са били просто груби платформи. С времето те претърпяват технологична революция, също както огнестрелното оръжие еволюира от мускета, до автомата. Първото голямо подобрение в технологията е „геометрията на изстрелване“. Археолозите са намерили пиктограми и артефакти на изхвърлящи платформи с различна дължина – дълги, за големи разстояния, и къси – за кратки. Промяната на дължината на изхвърлящата платформа променя точката на траекторията, в която стрелата се отделя от атлатъла.

Среща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Показно с атлатъл

Стрелата, преди да бъде изстреляна, лежи почти плоско върху изхвърлящата платформа, но се издига нагоре, след като тя започне да описва дъга. Жлебът (вдлъбнатината) на задният край на стрелата, продължава да се държи на шипа, докато се явява като допирателна на дъгата на движение (перпендикулярна на платформата). Дългата платформа по-рано прави стрелата „допирателна“ на дъгата на движение, отколкото по-късата, така че стрелата се изстрелва високо нагоре, за да достигне по-далечна цел. Късите изстрелващи платформи позволяват по-продължителен контакт между тях и стрелата, което позволява на ловеца да ги изстреля насочени по-надолу, и да уцелва близки мишени.

По-късно в еволюцията на атлатъла било открито, че гъвкавите платформи, за разлика от твърдите, могат да събират и освобождават енергията подобно на това при стрелите. Това предизвикало разработването на тежестите на атлатъла. Предназначението им винаги е било повод за полемики сред археолозите. Някои смятат, че са контра-тежести,които го стабилизират, или дори че са „магически талисман“. Други обаче математически са се опитали да докажат, че не са нито едното, нито другото.

Тежестите имат същият ефект, като масата на върха на стрелата. Те устояват на ускорението, принуждавайки гъвкавият атлатъл да събере равна, и противоположна на събраната в стрелата сила. Тази технология е впечатляваща дори за днешните ни стандарти.

Ако гъвкавостта на атлатъла, и на стрелата, функционират в съгласие една с друга, то резултатът е подобен на този при гмуркач, скачащ от трамплин. Краката му са леко свити, подобно на стрелата, и събират енергия, която се използва за оттласкването му от трамплина. Трамплина от своя страна, подобно на гъвкавия атлатъл, се извива в противоположна посока, и събира енергия, която се използва за оттласкването на гмуркача. Когато двете сили се приложат по едно и също време, отскока на гмуркача е забележително по-висок, плавен, и много по-мощен, отколкото ако той беше скочил от твърда, нееластична греда. Тежестта на атлатъла освен това служи и като таймер, с чиято помощ може фино да се нагласи взаимодействието между гъвкавостта на двете части – атлатъла и стрелата.

Някои дори смятат, че някои типове противотежести са с такъв дизайн, че служат като заглушител, смекчаващ звука, който издава атлатъла при замахването.

Атлатълът в наши дни

Днес има вече растящ интерес към атлатлите, които се използват за спорт, и лов. Има дори Световна Атлатл Асоциация, която организира национални, и международни състезания.

Атлатлите и стрелите им дори в наши дни все още се използват от някои общества на ловци/събирачи. Рибарите в Мексико и Южна Америка, ловците в Австралийската пустош, и членовете на Инуитските племена в някои студени области на Арктика продължават да ги правят и използват с различни цели, включващи културно наследство и лов.

Дори от историческо ловно оръжие, днес атлатъла се е превърнал в занимание за отмора, и състезателен спорт.

Все повече ловци, търсещи опит в примитивният лов, се обръщат към атлатъла. На някои места в Америка текът усилени дебати това оръжие да се признае за легитимна възможност за упражняване на лов. Макар да е факт, че атлатлите са били използвани от хилядолетия за добиване на най-различна плячка, най-голямата пречка това да стане в момента е факта, че много малко хора са чували за тях.

Като финал на тази публикация искам за онагледяване на всичко, да ви представя едно кратко филмче, с участието на един от най-големите експерти по атлатъл – Атлатъл Боб (Atlatl Bob):

Хвърляне на атлатъл можете да видите и в клипчето от срещата на читателите на форума и блога, състояла се на хижа Кръстец: ЛИНК.

Повече за изработката, и тънкостите при използване на атлатъл – вероятно в някоя бъдеща публикация! 😉

По материали от www.atlatls-n-more.com и Atlatl Bob.

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!







22 коментара

  1. Еййй БРАВО!!! 🙂 Ето още една полезна идея.Сега остава и ти да си направиш един 😉 Аз ще я пробвам тая чудесия,ама лятото,е сега няма как да стане 😀 още веднъж- БРАВО!!! 🙂

  2. много интересна статия , от много малък ме вълнуват копиехвъргачите и дори няколко пъти съм се опитва неуспешно да си направя.Браво за статията

  3. Чудесна, изчерпателна статия, но всичко се определя от тази констатация, и си позволявам да използвам цитата:

    Стоян Стоянов /Xenos/ – „….Все повече ловци, търсещи опит в примитивният лов, се обръщат към атлатъла. На някои места в Америка текът усилени дебати това оръжие да се признае за легитимна възможност за упражняване на лов. Макар да е факт, че атлатлите са били използвани от хилядолетия за добиване на най-различна плячка, най-голямата пречка това да стане в момента е факта, че много малко хора са чували за тях….“ !!!

    Ние вече от срещата сме го виждали, и дори го пробвахме. Супер за популяризирането му!

  4. И преди съм чувал, че атлатъла е за лов , ама чак пък слонове.Ти направо ма прати на седмото небе.Аз докато не видя не вярвам,верно няма мамути,но някой ентусиаст може да пробва на слон.

    • Georgi, казваш „докато не видя, не вярвам“ – ами огледай пак публикацията. Там ще видиш фосилизиран прешлен от гигантски бизон, пробит с връх на стрела на атлатъл. Верно няма с какво да го съпоставиш, но само ориентировъчно ще ти кажа, че гигантският бизон е живял по време на ледниковия период, и е бил с приблизителни размери 250 см височина, и тегло 2 тона. Предполагам си виждал какво животно е американския бизон, който живее днес? Е, за справка: той е висок между 180 и 200 см, и тежи около 1 тон. С две думи – гигантския е около 2 пъти по-голям от сегашния. Да не говорим, че хората по това време не са били кекави като нас, и са хвърляли с доста по-голяма сила и точност. Всъщност то и досега има хора из Африка, които могат да убият слон или жираф с лък… какво остана с атлатъл! 😉

      П.П. Да допълня и още нещо: ако разгледаш цялостният скелет на гигантския бизон (има из нета снимки), ще забележиш, че гръбначният му стълб е доста добре обвит със доста дебел пласт мускули (не мога преценя колко, но е повече от половин метър), които стрелата е успяла да пробие, след което да прониже и костта. За дебелината и здравината на кожата няма да говорим! 😉

  5. Няма нищо чудно в лова на големи животни с копиехвъргач – напротив , той тъкмо за това се е използвал в древността . Дребни и нормални животни може да се убият със стрела или обикновенно копие . Предимството на копиехвъргача е , че с допълнителното рамо се печели скорост и така може да се хвърля на много далечни разстояния . Щом се мята по-бързо и по-силно може да се убиват и едри животни . Общо взето дължината на хвърляне с копиехвъргач на може да се постигне с обикновено копие – това е въпрос на физика и лостови системи , не толкова на човешка сила . Не казвам , че тя няма значение , но не е решаваща .

    • Така си е, anjsan, ама представи си това да го запрати мускулест дивак, дето и самият теб може да хвърли на няколко метра! 😉 Ако ние кекавите днес хвърляме по 120-150 метра с атлатъл, смятай ония какво са правели! 🙂

  6. Моят мижав опит с ипровизиран атл атл /върхът на стрелата беше закален на огън, без пера за стабилизиране/ пробивах шперплат от 15 м, пробвах и само с ръка, без атъла, стрелата отскачаше . А относно съмненията по горе ….чак пък слонове… ами да, то ловът на мамути е бил колективен лов, представи си какво ще се получи да го стрелят 10-на „мускулести дивака“ http://www.youtube.com/watch?v=wwNbwPVFkSc&feature=related

  7. Аааа…кво праиш ти бре човек?! То тва е ееебаасии бруталното 🙁 😡 (puke) Оня неандерталски негро да го беше цепнал по-добре ли? само да се мъчи гадинката,аз така най-мразя! като ще убиваме животно-ами да го убием бързо и да не страда поне.и то душа носи 🙁

    • Брутално, не брутално – това е истинският живот! Без такива сцени в праисторията, ние сега с теб нямаше да си стоим на топло, и да пишем на компютрите! 😉 Ако живееше там, и разчиташе само на себе си – би го направил също! То всъщност и много хора загиват в такива условия, само защото някои неща им се виждат „прекалено брутални“. 🙂

      Всъщност брутален за мен не е този лов, а оня другия, дето едни дебели чичковци с якенца и ръкавички, слагат телескопи на супер-пушки, и убиват каквото си пожелаят от 2 км. А даже нямат нужда от него!

      Пък ако видиш и какви работи се вършат в нашите кланници…

  8. Е вие пък ся почнахте кат грийн пиийс, ми ако не се колят прасета какво ще ядем?В нашите кланници какво ставало.Само да кажа на Стоян С. , сигурно си бил на село и знеш , че една свиня майка не ражда 1 прасе, а грубо до 10 , та прасетата са като плъховете , а и да не говорим , че прасетата се прасят по 3 пъти на година – прави си сам изводите защо ядем прасета.

  9. добре де а за птици и зайци примерно подходящ ли е щото черен вълк беше казал че в полеви условия е по-удачен вариянт да го направиш от лъка
    а пък и в гората не навсякаде можеш да имаш такава свобода на движение
    а и заек от 150м не можеш го уцелиш трябва да си наблизо дали няма да избяга в момента в който замахнеш…
    не говорим за бракониерство а за възможност в момент на крайна нужда 🙂

    • За близки разстояния, по-малък дивеч, и ограничена свобода на движението, се ползват по-къси атлатли. Но иначе да – има си тънкости при лова, и махът наистина е проблем. Обикновено се изчаква когато животното се наведе да пасе, или гледа в друга посока. Другият вариант е да си достатъчно добър, и да го уцелиш в движение! 🙂

  10. и пак не ми се вижда толкова лесен за направия в полеви условия и достатъчно прицизен че да уцелиш птица в полет,заек в скок 🙂

    • Казах „ако си достатъчно добър“! 😉 Иначе не е труден „за направия“… правил съм. При това без много да се старая, и за кратко време. Стрелата ми само беше много къса, затова не ми се получаваше нещо хвърлянето. Иначе… 😉

      П.П. За зайците си има „заешка пръчка“. Те пък са най-лесните за ловуване, и не ти требе никакъв атлатъл да се мъчиш! 😉 Ама за това някой друг път… 😉

  11. а в едно клипче на дейв мисля че беше имаше нещо пак с дълга стрела и с едно канапче с възел 🙂 ама казваше че е само за едър дивеч

    • „Swiss arrow“ 😉 Да, и това съм го пробвал на една от срещите (първата), и ми се чудеха какво искам да направя точно. 😆 И там си има тънкости. И тях може би някой друг път… 😉 (Трябва да си записвам, че много станаха идеите! ;))

  12. а бе лък си е най-добре 🙂 аз си бях направил един от ска ~35кг беше от 25м минава през бутика от кола без връх(щото се чупи) ама след време се чупи и лъка 🙂
    намерили сме един отчупен клон от осейдж ама е в едно поделение и незнам как ще го вземем
    извинявай за off topic-a

  13. Гледах клипа … бе много се мандахерца стрелата бе. Дали може да се уцели нещо по-малко от мамут или гигантски бизон. И в условия на оцеляване няма ли да е по лесно да се направи нещо като прашка или бола да речем?

  14. може би с практиката ставаш по-точен 🙂 а за центробежната прашка тряя бая да си пострелял с нея че да улучиш нещо аз като се учих се радвах като уцеля язовира 🙂

  15. Pingback: Първият ми атлатъл | xenos::bushcraft

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: