Студените и мрачни зимни уикенди не предразполагат към кой-знае какви сериозни и продължителни занимания на открито, но пък е кощунство да се пропилее един свободен следобед, макар да бил той и кратък. Реших да оползотворя част от него, като си изработя два инструмента, които ще са ми много полезни занапред, при изработката на стрели за лъкове – стрелоизправител, и инструмент за оглаждане и калиброване на телата (шафтовете).

Първо да кажа няколко думи за самите инструменти:

Стрелоизправителя, както и подсказва името му, е инструмент за изправяне на стрели. Ако правите стрелите си по традиционен начин (от млади издънки на различни дървета и храсти), то ще сте наясно, че няма идеално прави такива. Стрелите пък от своя страна, трябва да бъдат максимално прави, за да разчитате на точност при стрелбата. Ето тук идва ролята на стрелоизправителя. След като пръчката, от която ще правите стрела, е изсъхнала и готова за работа, с негова помощ вие можете да я направите практически идеално права (е, при малко повечко практика, разбира се! 😉 ). Обикновено той представлява пластина или летвичка от различен материал, в която има една, или няколко дупки с различен диаметър.

Стрелоизправители са се ползвали от хиляди години. За това свидетелстват различни дървени, костни, и каменни находки, както и записките на различни изследователи на коренни народи. На следващата фигура можете да видите различни варианти на индиански изправители на стрели (a, b, c, и d):

След като тялото на стрелата се изправи, то трябва да бъде огладено много добре, и да бъде с равна дебелина по цялата си дължина. За това се използва вторият инструмент – за оглаждане и калиброване. Най-често това представлява разцепено наполовина парче абразивен материал (пясъчник), в който има два улея, където да се постави тялото на стрелата (на предходната фигура – е). Чрез притискането му между двата улея, и движението му напред-назад в образувалото се отверстие, стрелата придобива гладка повърхност, и еднаква дебелина по цялата си дължина.

Ето как аз се справих със задачата:

Използвах непотребни парчета от букова летва и дръжка за парапет. Освен, че дървото е твърдо и здраво, имаше и някаква допълнителна импрегнация.

Първо стрелоизправителя. Реших да си направя собствен дизайн, който да комбинира в едно изправител за стандартни стрели, за по-големи (атлатъл), както и оразмерители за различните по диаметър стрели (за стрелба по мишена, и ловни). Начертах си шаблона върху дъската, и с помощта на трион и пила за дърво го изрязах от нея.

С кръгла пила издълбах страничният жлеб за изправяне на стандартни стрели, а с дрелка и след това отново с кръгла пила, направих отворът за по-големите стрели, и дупките на оразмерителите. Те съответно са за ловни стрели (~ 10 mm), стрели за мишена (8 mm), и най-малкото, което не е стандартно (около 7 мм) – за стрели за детски лъкове. Направих отворите с диаметър около 1 мм по-голям от нужния, защото при нагряване (което се прави при обработката) дървото малко се раздува. Така когато тялото на стрелата започне да се движи свободно в желаният отвор, значи съм достигнал правилният диаметър.

С плоска пила направих дупката за големите стрели четвъртита (щом на времето и така са ги правили, значи има някакъв смисъл! 😉 ). Всички ръбове огладих, за да не се забиват в тялото на стрелата, когато тя се изправя. Финишът беше със шкурка 180, и импрегниране със зехтин. Ето крайният резултат:

Инструментът за оглаждане и калиброване направих от парчето за парапет, което отрязах с дължина малко по-голяма от ширината на дланта ми. Трябва да е достатъчно дълго, за да държи тялото на стрелата достатъчно право при оглаждането, и не прекалено, защото ще е трудно то да се движи лесно в отверстието.

Разрязах с трион заоблената част, и върху всяка половина издълбах с помощта на кръгла пила улей, като внимавах двата да си пасват точно, когато двете парчета се съберат отново. Така се образува отверстие, чието сечение е около 8-10 мм. Всъщност не е толкова важно колко точно ще е дълбочината на самите улеи, стига те да държат здраво стрелата помежду си, и тя да не „хлопа“ свободно между тях. Не е задължително (даже е по-добре ако не може!), двете части да се допират една до друга, когато между тях има поставено тяло на стрела.

Използване на инструментите

За техниката на употреба на инструментите вероятно ще поговоря по-подробно, когато стигна до публикацията за направата на стрели. Тук мога да спомена само най-основно каква е тя за всеки от тях.

Стрелоизправителят се ползва като малък лост, с чиято помощ се прилага сила върху предварително нагретия крив участък от тялото на стрелата, за да бъде той огънат в противоположната посока, и изправен. На следващите снимки се вижда как се използва страничният улей, централната дупка, и оразмерителите за диаметъра на стрелите.

При инструмента за оглаждане, както вече казахме, тялото на стрелата се притиска между двата улея. Понеже в случая инструмента е направен от дърво, а не от абразивен материал или скала, то се налага поставянето на шкурка между двете повърхности. След това с движения напред и назад тялото на стрелата се оглажда, и диаметърът му става еднакъв по цялата дължина (като за целта се използват и оразмерителите за диаметъра на стрелите!).

Ето и крайният резултат от употребата на тези два инструмента:

След около час работа, тялото на стрелата е идеално право, без възли, с еднакъв диаметър по цялата си дъжлина, и гладко като лакиран молив! 😉

Надявам се идеите ми да са ви били полезни!