Студените и мрачни зимни уикенди не предразполагат към кой-знае какви сериозни и продължителни занимания на открито, но пък е кощунство да се пропилее един свободен следобед, макар да бил той и кратък. Реших да оползотворя част от него, като си изработя два инструмента, които ще са ми много полезни занапред, при изработката на стрели за лъкове – стрелоизправител, и инструмент за оглаждане и калиброване на телата (шафтовете).
Първо да кажа няколко думи за самите инструменти:
Стрелоизправителя, както и подсказва името му, е инструмент за изправяне на стрели. Ако правите стрелите си по традиционен начин (от млади издънки на различни дървета и храсти), то ще сте наясно, че няма идеално прави такива. Стрелите пък от своя страна, трябва да бъдат максимално прави, за да разчитате на точност при стрелбата. Ето тук идва ролята на стрелоизправителя. След като пръчката, от която ще правите стрела, е изсъхнала и готова за работа, с негова помощ вие можете да я направите практически идеално права (е, при малко повечко практика, разбира се! 😉 ). Обикновено той представлява пластина или летвичка от различен материал, в която има една, или няколко дупки с различен диаметър.
Стрелоизправители са се ползвали от хиляди години. За това свидетелстват различни дървени, костни, и каменни находки, както и записките на различни изследователи на коренни народи. На следващата фигура можете да видите различни варианти на индиански изправители на стрели (a, b, c, и d):
След като тялото на стрелата се изправи, то трябва да бъде огладено много добре, и да бъде с равна дебелина по цялата си дължина. За това се използва вторият инструмент – за оглаждане и калиброване. Най-често това представлява разцепено наполовина парче абразивен материал (пясъчник), в който има два улея, където да се постави тялото на стрелата (на предходната фигура – е). Чрез притискането му между двата улея, и движението му напред-назад в образувалото се отверстие, стрелата придобива гладка повърхност, и еднаква дебелина по цялата си дължина.
Ето как аз се справих със задачата:
Използвах непотребни парчета от букова летва и дръжка за парапет. Освен, че дървото е твърдо и здраво, имаше и някаква допълнителна импрегнация.
Първо стрелоизправителя. Реших да си направя собствен дизайн, който да комбинира в едно изправител за стандартни стрели, за по-големи (атлатъл), както и оразмерители за различните по диаметър стрели (за стрелба по мишена, и ловни). Начертах си шаблона върху дъската, и с помощта на трион и пила за дърво го изрязах от нея.
С кръгла пила издълбах страничният жлеб за изправяне на стандартни стрели, а с дрелка и след това отново с кръгла пила, направих отворът за по-големите стрели, и дупките на оразмерителите. Те съответно са за ловни стрели (~ 10 mm), стрели за мишена (8 mm), и най-малкото, което не е стандартно (около 7 мм) – за стрели за детски лъкове. Направих отворите с диаметър около 1 мм по-голям от нужния, защото при нагряване (което се прави при обработката) дървото малко се раздува. Така когато тялото на стрелата започне да се движи свободно в желаният отвор, значи съм достигнал правилният диаметър.
С плоска пила направих дупката за големите стрели четвъртита (щом на времето и така са ги правили, значи има някакъв смисъл! 😉 ). Всички ръбове огладих, за да не се забиват в тялото на стрелата, когато тя се изправя. Финишът беше със шкурка 180, и импрегниране със зехтин. Ето крайният резултат:
Инструментът за оглаждане и калиброване направих от парчето за парапет, което отрязах с дължина малко по-голяма от ширината на дланта ми. Трябва да е достатъчно дълго, за да държи тялото на стрелата достатъчно право при оглаждането, и не прекалено, защото ще е трудно то да се движи лесно в отверстието.
Разрязах с трион заоблената част, и върху всяка половина издълбах с помощта на кръгла пила улей, като внимавах двата да си пасват точно, когато двете парчета се съберат отново. Така се образува отверстие, чието сечение е около 8-10 мм. Всъщност не е толкова важно колко точно ще е дълбочината на самите улеи, стига те да държат здраво стрелата помежду си, и тя да не „хлопа“ свободно между тях. Не е задължително (даже е по-добре ако не може!), двете части да се допират една до друга, когато между тях има поставено тяло на стрела.
Използване на инструментите
За техниката на употреба на инструментите вероятно ще поговоря по-подробно, когато стигна до публикацията за направата на стрели. Тук мога да спомена само най-основно каква е тя за всеки от тях.
Стрелоизправителят се ползва като малък лост, с чиято помощ се прилага сила върху предварително нагретия крив участък от тялото на стрелата, за да бъде той огънат в противоположната посока, и изправен. На следващите снимки се вижда как се използва страничният улей, централната дупка, и оразмерителите за диаметъра на стрелите.
При инструмента за оглаждане, както вече казахме, тялото на стрелата се притиска между двата улея. Понеже в случая инструмента е направен от дърво, а не от абразивен материал или скала, то се налага поставянето на шкурка между двете повърхности. След това с движения напред и назад тялото на стрелата се оглажда, и диаметърът му става еднакъв по цялата дължина (като за целта се използват и оразмерителите за диаметъра на стрелите!).
Ето и крайният резултат от употребата на тези два инструмента:
След около час работа, тялото на стрелата е идеално право, без възли, с еднакъв диаметър по цялата си дъжлина, и гладко като лакиран молив! 😉
Надявам се идеите ми да са ви били полезни!
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви! |
22.02.2011 at 12:48
Много хубава и нагледна статия .Интересува ме от какво дърво изработваш стрелите.
22.02.2011 at 12:59
Ще отговоря на въпроса, но предварително се надявам отговорът да не предизвика дискусия в тази посока, която би била полезна (и бих искал), ако се завърже в коментарите под някоя моя бъдеща публикация за стрелите. 😉
Та – използвам дрян и леска. Показаното на последната снимка тяло (шафт) е от леска.
22.02.2011 at 17:49
Отново чудесна статия! Харесва ми това, че всичко си майсториш сам след прочитане на книгите и в крайна сметка добива вид и върши работа. Браво!
И конкретно за изправянето на заготовките за стрели – след нагряването на кривия участък и изкривяване в желаната посока, това движение фиксира ли се по някакъв начин за да остане в такова положение и следва ли рязко охлаждане за финал на корекцията?
22.02.2011 at 21:35
Браво. единствено уреда за оглаждане съм го виждал с панти от едната страна за да се фиксира по-лесно без да ти се разместват двете половини но щом не си сложил явно и така става 🙂
22.02.2011 at 21:37
ми стояне следващото е уред за тетива 🙂
(sorry че не е по темата)
22.02.2011 at 21:37
Аз не бих използвал леска , защото сърцевината е мека.Дряна е перфектен , както и ясена.
22.02.2011 at 22:27
@bobber: Да, и аз съм го виждал с панти. Чудих се, ама не ми се видя „бушкрафтърско“. 😉 Ще развивам мускулите на китката… нали ще стрелям! 😉
Не, сега сериозно: като сложиш шкурката по средата, огъваш краищата надолу, и ги притискаш здраво към долното трупче. Така движението на пръчката няма как да размества двете парчета. Горното просто ти служи като форма, и за регулация на натиска. Е… и за равномерното шкурене помага де, то това си е ясно. 🙂 Всъщност в началото е най-трудно да докараш плавно движение. Трудно се движи, когато пръчката е все още груба, но и на това се свиква.
@Georgi: Както казах, няма тук да обсъждам пригодността на различните дървесини.
22.02.2011 at 22:42
@RELAX: Пръчката се огъва в нужната форма, и се задържа известно време, докато леко се охлади. След пълното изстиване, тя запазва новата си форма.
23.02.2011 at 12:51
ми зимаш викса пробиваш две дупки и с канапче си прайш бушкрафтърска панта 😀
23.02.2011 at 12:59
Ще помислим над тази идея! 😉
24.02.2011 at 9:40
Първо поздравления за статията , и за целия ти труд !
Не знам как успяваш ,но всичко с което се захванеш ти се получава, като по учебник евала!
Преди години си направих подобна машинка за изправяне на пръчките за стрели пробвах я веднъж, но така и до ден днешен си седи на пирона на стената- по ми е гот да си ги изправям с голи ръце или на коляно.
А за калиброването и заглаждането (не знам до колко е „бушкрафтърско“ ,но става бързо и лесно ) ползвам настолна бормашина – първо минавам с подходяща флашка може и втора по-малка , зависи от дебелината на пръчката и накрая с шкурка , както си е на бормашината . А в гората си ги заглаждам на ръка просто в свитата длан поставяш шкурка и жулиш напред-назад .
24.02.2011 at 10:06
Благодаря, Слави! (чак сега като видях аватарчето, вързах кой slaf4o си всъщност! 😉 )
Аз често малко шеговито споделям пред приятели, че вероятно в някой от предишните си животи съм бил някакъв вид майстор-занаятчия. 🙂 Щото (не искам да се хваля!), ама наистина, често дори от първият път, ми се получават повечето неща. 🙂
Иначе ако погледнем по-сериозно, моето лично обяснение е, че това се дължи на задълбоченото предварително проучване, „нареждането“ на всичко в главата ми, и желанието и концентрацията по време на работа. Последните две май са най-важни за успеха. Не може да правиш нещата „през пръсти“, „да отбиеш номера“, или да бързаш към крайният резултат, и да очакваш да се получи нещо добро.
За бормашината – ами аз лично нямам голям инструментариум вкъщи. Отскоро съм се заел да събирам такъв. Набелязал съм си и помещение, което ще превърна в работилничка, защото всичките ми „бушкрафт“ вещи и инструменти засега са по кашони и стаи, и като почна да работя, повече време минава в подготовка и намиране на място за работа (за което обикновено после ме очаква едно голямо овикване, и връчване на метлата и парцала 😉 ). Ще видим тия ми идеи как ще се вмъкнат в бюджета, който е основно за довършване и обзавеждане на новото ми жилище, но имам договорка с жената парите, които изкарам покрай блога (реклами, дарения и т.н.) да мога да си ги ползвам „по това перо“. 🙂 Живот и здраве… някой ден… 🙂
Поздрави!
24.02.2011 at 18:20
м/у другото тва за плашките и аз съм го чувал ама знам че по някакъв начин се заточва ръба така че да не прави резба еми гладка пръчка
но не съм виждал и не мога да дам подробно инфо
25.02.2011 at 13:59
много хубава статия изобщо целият ти сайт е страхотен и ми е много полезен 😉 🙂
25.02.2011 at 17:21
Не знам как може да се заточи флашката , но при мен си се получава като я прекараш два три пъти нагоре надолу и тя резбата си се заглажда ,е остават си малки каналчета , но после с шкурката се оправя всичко.
Аз ползвам някъкви цолови не знам точно какви са , търсих ги преди малко за по-точно инфо , но не ги открих . Но няма значение и метрични ще станат .
Първия път пускаш флашката да води после вече ти си я водиш и тя си кърти резбата и заглажда .
25.02.2011 at 17:27
@bobber: Опъна ли типито ?
25.02.2011 at 17:44
те плашките са на номера първи номер прави най-плитък канал и може би наистина няма да е трудно да се изшкури после споменах за това заточване ако някой знае да каже че ми е интересно
типито си седи в сака и не съм го опъвал още не съм вярвал че ще имам проблем с коловете 🙁 нямам търпение да го вида…
25.02.2011 at 18:31
bobber, не си се похвалил, че си направил типито! Или чакаш да ни изненадаш със снимки от разпъването му?! 😉
25.02.2011 at 19:36
ми аз мислех че съм казал 🙂 готово е събира се в военен сак от радиостанции 40-40-60см тежи около 20кг диаметър 4,5м височина 3,80м
аз само да набавя дърветата и ще го снимам
даже си мислих в бъдеще на някой събор да го донеса да го видите лично 😛
26.02.2011 at 19:57
А така! Сега само посмей да не го донесеш! 😉 Между другото, може да се налага да носиш и колците, че знае ли се къде ще е! 😉
01.03.2011 at 22:39
Няма проблем да се калибрира с плашката. Резба се получава, когато следвате постъпателното движение към което ви принуждава винта. Ако се съпротивлявате на това постъпателно движение си се получава просто цилиндър с определен диаметър. Правил съм по този метод дибли, когато нямаше на пазара. Само че на струг. Не съм чувал за различни номера плашки от по-малките диаметри.
02.03.2011 at 10:29
„старите“ са с по три номера за „новите“ знам че са по два
но чесно казано не мога да се сетя в механото с какви сме работили по практика(тога съм ползвал последно 🙂 ) но няма и значение важното е че могат да се ползват за това нещо.Аз дибли съм купувал за болтове за арбалет и ставаха идеално
11.03.2011 at 0:03
знаете ли как се правят пръ4ки за дибли?
11.03.2011 at 8:28
А някой знае ли тоя въпрос какво общо има със конкретната тема, и блога като цяло? Или викаш, да върви спама?!
11.03.2011 at 12:43
ами това дет се мъ4иш кат грешен дявол да го правиш с дървени труп4ета хората са го направили и го ползват за производството на дървени дибли…ама ти ще откриеш и топлата вода…покрай спама евемтуално 🙂
11.03.2011 at 12:49
Аз не искам да откривам топлата вода! Топла вода има вкъщи! Сериозно ли разбираш идеята на целия този блог?
07.04.2011 at 23:28
Хубава статия, браво, ама нищо не видях за върховете и стабилизаторите на стрелата. Мисля, че и това е доста важно! Поздрави!!
07.04.2011 at 23:34
Това е в друга статия в блога! Поразрови се! 😉
21.06.2011 at 12:46
„панти“ за устройството си може да направиш от едно парче твърда кожа, с което да свържеш двете части и да я заковеш за тях
21.06.2011 at 14:06
Може да го пробвам! 😉
09.11.2012 at 9:48
Кудос Стояне!
Всичките статии които сте публикувани са изпипани, добре описани и прегледно публикувани. Разбирам симъла на блога: описание на Вашите търсения как с традиционни техники да се правят трационни стоки от бита.
В последното се крие малко противоречие с което и аз се опитвам да свикна и да оценя как да протължа напред: ние не живеем в миналото а в настоящето има достатъчно технологии за улесляване на живота ни.
Обяснение: Ако целта на блога е да опише традиционният начин за направа на стрели, тогава трябва да се ползват само традиционни методи и материали, нещо като реконструкци, .т.е. да се ползва абразивен камък вместо шкурка и т.н. Ако целта на блога е как с подръчни стедства да си направя стрели, тогава техниката на дойно или подобно е по-подходяща.
Интересно ми е например индианците които са цитирани, дали на ловни или бойни походи са носили със себеси инструментите за направа на стрели, или са ги държали по домовете си? Те предпологам са най-добрият пример са оцеляващи с подръчни средства, защото поне тези които са живеели във Вигвами са нямали напълно оборъдвани дърводелски цехове, както някои други племена.
Аз лично предпочитам да ползвам всички модерни помощни средства.
С уважение: Михаил
09.11.2012 at 10:23
Да, идеята е да се справиш с възможно най-малко промишлено произведени предмети. Те те правят малко по-зависим. В конкретната публикация единствения промишлен продукт явно е шкурката. Тя лесно може да се замени с нещо пак подръчно направено, като например парцал поръсен с пепел от хвощ да речем, или нещо друго абразивно. Може и наистина да се използва подходящ абразивен камък – пясъчник например, но подходящ такъв аз не съм намерил още, което разбира се не трябва да ме спира.
Смятам, че индианците са носели в себе си въпросните стрелоизправители, както и камъните за оглаждане. Те са част от полевия им инструментариум, който носят в торбите си.
И да – всеки е свободен да ползва това, което му харесва, и което му е удобно. 😉
25.09.2013 at 12:25
Здравей, просто исках да споделя за всички които смятат да започват да си правят тези инструменти мога да дам съвет как аз направих моите.
Комбинирах Инструментът за оглаждане и калиброване със стрелоизправителя като Инструментът за оглаждане и калиброване направих от чамови дъски с дължина 20 см и дебелина около 3-3.5 см, след това заоблих само от едната страна (тази част която хващам с пръстите) а от другата ми остана достатъчно място да направя с бургия 3 броя дупки и прорез за изправяне на стрелите. Върши ми прекрасна работа, относно големината на парчетата дърво според мен всичко е строго индивидуално за всяка ръка. 🙂
Успех на всички.
Поздрави Филип. 🙂