xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Примитивен „бърз“ лък

| коментара 66

Среща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Пробна стрелба

Една от основните активности на срещата ни на хижа Кръстец, беше изработването на примитивен лък за възможно най-кратко време, и използвайки възможно най-малко на брой инструменти. Тъй като това заинтригува доста хора, смятам да посветя една по-подробна публикация на този процес на изработка на работещ лък, който дори по модерному можем да наречем „лък за оцеляване“.

С какво е важно това умение! С какво би било полезно на увличащият се по бушкрафт ентусиаст?

Първо – лъкът е едно от най-успешните първобитни оръжия, което е запазило това си място доста дълго време, дори в новата ни история. Същевременно, въпреки съществуването и на майсторски изработки, то е със сравнително просто устройство, и работещи негови варианти могат да бъдат изработени без особени усилия от всеки, който що-годе владее движението на ръцете си! 😉

Второ – лъкът, и неговата способност да поразява жертвата от разстояние, увеличава шанса ви „да сложите нещо на масата“, ако случайно ви се наложи да оцелявате в екстремни условия. Тогава няма да разполагате нито с много време, нито с най-подходящите за изработката му инструменти. Майсторски изработените и служещи с години лъкове, обикновено се изработват от специално и продължително сушени дървесини, и са много прецизно издялани и настроени с помощта на цял набор инструменти и приспособления. В Дивото тези неща няма да са ви под ръка. Най-вероятно ще разполагате просто с една брадвичка, и нож, в най-лошият случай – парче остър кремък. И с това вие трябва да успеете да се справите със задачата!

Всъщност, ако се замислим, това е най-истинският бушкрафт лък! Точно така са го правили предшествениците ни – в полеви условия, само с няколко инструмента, и огънят в огнището. Може би и те са си позволявали някои удобства, и са разтягали във времето изработката на по-добрите си екземпляри, но когато ги е притиснела нуждата, са се справяли в рамките на часове, най-много ден.

Много хора смятат, че така са се изработвали и една част от индианските лъкове по време на поход, или война. Примитивните лъкове не са вечни. Колкото и добре да са направени, след известно време те се счупват. За воина това не можело да означава, че е вън от битката. Той е трябвало да си направи нов лък, при това възможно най-бързо в походни условия. Това обикновено означавало използването на сурово дърво, брадвичка, нож, и някой абразивен камък.

Да ни покаже нагледно този процес се зае адашът Стоян от Трявна. Той е майстор в правенето на лъкове (не само примитивни), и вече има опит в тази област. А и доста добре се справя със словесното изложение на теорията! 😉 Както той го нарече „това е изработката на бърз примитивен лък, по начина, по който го правят хората от ПалеоПланет (форум за примитивни технологии)“. Аз само ще си позволя на места да допълвам информацията, и да включа моменти, които не бяха част от представеното на срещата.

Първо започваме с избора на дърво. За целта е подходящ всеки вид сравнително твърдо, и жилаво дърво, което можете да откриете в гората: бук, дъб, ясен, бряст, дрян, леска и т.н. Търсите право, неразклонено стъбло (или клон), което да няма много чепове, възли и усуквания по дължината си. Добре е да е дебело например колкото китката ви, но като минимум можем да кажем, че в средната си част (между двата края)то трябва да е поне 2 см в диаметър. Дължината му може да варира между 120 и 180 см, като 150-160 смятам, че е най-практичната дължина за такъв тип лък.

Среща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Изработка на примитивен лъкСлед като сме избрали дървото, започваме внимателно да го оглеждаме. Както каза Стоян: „Представи си лъка в това парче дърво. Ако не можеш да го видиш – тогава го захвърли, и си намери друго!“. Търсим страната, която има най-малко чепове. Там ще е гърбът на нашия лък (страната, която сочи навън от стрелеца).

Изработка на примитивен лъкПреди това обаче, намираме средата на парчето дърво (половината на разстоянието между двата му края) и си я отбелязваме. Поставяме ръката си върху нея, и отбелязваме дължината на дръжката, като предвиждаме и малко разстояние за поставяне на стрелата (фиг. 1-а).

Като намерим правилната страна за гърба на лъка, върху диаметрално противоположната й си правим знак, като сваляме две дълги ленти от кората. Тук ще е „коремчето“ на лъка – тази страна, която сочи към стрелеца.

От тук-нататък започва малко по-грубата работа – премахването на излишната дървесина от двете рамена на лъка. Започваме грубо с брадвичката. Оставяме дръжката, и изтъняваме всяко рамо така, че да преминем сърцевината (фиг.1-b).  Продължаваме изтъняването на рамената, докато станат с дебелина около 2-2,5 см. Много внимаваме да са в една плоскост. Разминаването с повече от 10 градуса не е добре, и ако това стане, лъкът трябва да бъде изправен с термична обработка.

Среща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Изработка на примитивен лъкСреща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Изработка на примитивен лъкИзработка на примитивен лък

Когато приключим с изтъняването, преценяваме коя е надлъжната ос на лъка. Спрямо тази ос така изтъняваме рамената, че до дръжката да са широки, а към краищата да се стесняват, докато достигнат ширина около 1-1,5 см (фиг.1-с). Работим от двете страни на лъка, гърбът не се пипа!

Премахваме и излишната част от дръжката. Освен странично, изтъняваме рамената и в дебелина, като премахваме материал от коремчето на лъка (фиг.1-d). До дръжката те може да са с дебелина 2-2,5 см, а към върха да достигнат около 1 см. Следим линиите да са възможно най-прави, и изтъняването да е плавно.

Много внимаваме с чеповете в дървесината! Ако са близо до централната ос – няма проблем. Просто трябва да не ги изравнявате, а да си ги оставите такива изпъкнали върху гърба на лъка. Тези, които се падат обаче близо до страничните му линии, трябва или да се избягват, или внимателно да се проследи „потока“ на растителните влакна, и те да не се пресичат. Не прерязвайте чепове! В противен случай ще се образува слаба точка, която може да е причина за счупването на лъка.

Вече имаме грубо изработен лък. Можем да изпробваме как се огъва при опъване. Правилно балансираният лък трябва да има симетрично огъващи се рамена, които да образуват обща дъга, наподобяваща по форма Луната, малко след новолуние (фиг.2). Е, това е бързият ви примитивен лък, и чак такова съвършенство не ви е нужно, но все пак се стремете да наподобите тази форма. Как става това:

Среща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Изработка на примитивен лъкПоставяме дръжката на лъка на коляното си, и хващаме с пръсти двата края на лъка. Опъваме към себе си. Лъкът се извива, и трябва на око да преценим формата му. На някои места вероятно той ще се огъва повече, отколкото е нужно, а на други – напротив, ще стои по-твърд и прав. Процесът на отстраняване на тези недостатъци, и придаването на идеална дъговидна форма на лъка се нарича „тилъринг“. Най-грубо можем да го наричаме „настройване“, защото наименованието на термина идва от едно приспособление, което няма име в българския език, а и не ни е работа да го търсим! 😉

Там, където лъкът се огъва трудно, или се образуват по-прави участъци, трябва внимателно да се отнеме материал от  коремчето на лъка (фиг.2). В походни условия това най-лесно става с фино дялкане или стъргане с остър нож. Местата, в които лъкът се огъва прекалено, обикновено се намират между два участъка, които не са изтънени достатъчно. Ето защо внимателно трябва да отнемем материал малко преди, и малко след въпросният огъващ се участък.

Всъщност трябва много да внимаваме точно с тези участъци на силно огъване. Ако ги натоварим прекалено, като силно огънем все още недовършеният лък, то дървесината на тези места, ако не се счупи, то ще се компресира силно откъм коремчето, а влакната й ще се накъсат откъм гърба. Това ще доведе до появата на слаби точки в рамото на лъка, които в бъдеще може да се превърнат в причина за счупването му. За тилъринга може да се говори много, но не това е целта на тази публикация. Това е нашият бърз лък „за оцеляване“. Може да не бъдем чак толкова педантични.

Когато сме почти готови, можем да изрежем улеите за тетивата. Те се правят внимателно на разстояние около 1-1,5 см от върховете на рамената. Не правете улей върху гърба на лъка! Това ще го отслаби. Направете само две странични вдлъбнатини с колкото се може по-гладки очертания (фиг.3-а). За долният връх, където тетивата е вързана с постоянен възел, улеят може да е и едностранен (фиг.3-b). Най-добре е да ги изстържете с нещо, което има абразивен ръб, но става и с нож.

Тук идва момента за направата на тетивата. В екстремни условия ще сте истински късметлии, ако имате под ръка подходящо парче връв. В тетива може да се превърне примерно оплетената сърцевина на паракорд (или подобно му въже), или пък някой найлонов канап, или рибарско влакно. От естествените материали може да се споменат вървите, изплетени от влакната на копривата, кожени ремъци, или сухожилия.

На Кръстец използвахме три ката пресукано изкуствено сухожилие. То е достатъчно здраво, за да издържи на това натоварване. По принцип ви трябва нещо, което да е минимум два пъти (най-добре три) по-здраво, отколкото тягата на лъка. Пример: ако лъкът е с тяга около 20 кг, ви трябва връв, която да издържи от 40, до 60 кг опън. Тетивата се прави с около 20-тина сантиметра по-дълга от самият лък, за да има достатъчно за завръзването й в единият му край (долният). В горният й край просто се прави примка, за да може лесно лъкът да бъде отпускан, когато не се използва.

Поставяме тетивата, натягаме лъка толкова, че в пролуката между дръжката и тетивата, да се побира свитият ни юмрук, заедно с изправеният нагоре палец. Това се прави, за да не може тетивата да удря силно китката ни при всеки изстрел.

Така, както е с тетивата, лъкът може да бъде настроен (тилъринг) още по-удобно. Сядаме на земята, поставяме изпънатите си крака на дръжката на лъка откъм коремчето, и с две ръце опъваме тетивата. Следим отново за неправилни огъвания. Ако има такива – коригираме чрез остъргване на материал от коремчето. То трябва да стане идеално плоско и гладко. Гърбът не се пипа!

Продължаваме тилъринга, докато лъкът започне да се огъва симетрично при опъване на тетивата на разстояние от дръжката, равно на около половината от дължината на самият лък. Това е и дължината на подходящата за него стрела. Това е максималният опън, на който трябва да подлагате лъка си – в противен случай той може да се счупи. Ако при това максимално опъване ви се струва, че лъкът не е достатъчно силен, можете да премахнете по няколко сантиметра от върховете на рамената, да направите нови улеи за тетивата, да направите отново лек тилъринг, и да опитате пак. Процедурата може да се повтаря до тогава, докато силата ви удовлетвори.

Лъкът е вече почти готов! Ако обаче работите със сурово дърво, то влагата в него прави дървесината по-малко еластична, и повече пластична. Това означава, че лъкът ще се огъва с по-малко усилия, ще стреля по-слабо, и ще възстановява първоначалната си форма по-трудно. Ако го оставите така суров, той дори ще се деформира.

Ето защо трябва да изсушим дървесината. Това става най-лесно чрез „изпичане на лъка“. Това е сравнително бързото му и контролирано изсушаване върху гореща жар. Бавно и постоянно движим лъка на известно разстояние от жаравата, докато го нагреем равномерно до състояние, в което е труден за държане в гола ръка. Внимаваме да не прегорим повърхността. Ще усетим, как постепенно лъкът става все по-лек, и по-твърд при огъване. Доверяваме се на усета си, за да преценим кога да спрем. Силата на изсушеният лък се покачва с около 5 кг.

Среща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Изпичане на лъка

Ако дървесината е добре изсъхнала, можем дори да полираме повърхността му с някой абразивен камък, или с ножа си. При изпичането останалата върху гърба на лъка кора ще се напука, и ще изпада. Трябва да изстържем остатъците от нея.

Лъкът е завършен! Оставяме го да изстине, и ако искаме да удължим малко живота му – можем да го смажем добре с някаква мазнина. Този лък няма да е толкова добър, колкото майсторски изработените. Няма да е толкова силен, няма да е толкова здрав, и вероятно ще има кратък живот. На вас обаче не ви трябва нищо повече. 40 паундов лък (тяга около 18-19 кг) е лесно да бъде изработен по този начин, и е достатъчно силен, за да убие едно от най-големите животни в северните гори – лосът! Трябва ли ви нещо повече, когато става дума за оцеляване в екстремни условия?!

Видео материал към всичко написано, можете да видите в този клип от срещата ни на хижа Кръстец.

Сега можете да вземете новият си лък и стрели (за тях някой друг път!), и да отидете да се поупражнявате. Какво биха казали, ако ви видят, собствениците на струващи 2000-3000 лв, топлинно виждащи, радарно контролирани, лазерно насочвани, хидравлични, компютърно управлявани стрелящи машини?! Това не ви интересува! Те няма да ви разберат, но нека не ви пука от това! Това е вашият „груб“, но работещ лък, над който не трябва да „треперите“ толкова много!

Написаното в тази статия не претендира за изчерпателност по темата за направата на лък! Изработката на лъкове е истинско изкуство, което не всеки може да усвои в тънкост. Знам, че в коментарите вероятно ще се включат хора, които ще започнат да обясняват как точно става това, и вероятно да съпоставят този примитивен лък с „истинските“. Няма нужда от това! Самият аз смятам да започна след време поредица от публикации, насочени точно към направата на по-съвършени, дълготрайни и прецизно изработени (но все така прости) лъкове. Просто ми трябва още малко време за натрупване на информация, опит, и снимков материал. Нека тази публикация е нещо като увертюра към всичко това! 😉

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








66 коментара

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: