След първият ми атлатъл, логично беше ред и на първата ми стрела (дротик) за атлатъл!;) Макар на пръв поглед тя да изглежда една проста дълга пръчка с пера в единият си край, в хода на работата научих, че и това не е толкова лесна задача. Ще се опитам накратко да представя най-важните неща, които трябва да знаете, ако сте се заловили да правите стрела за атлатъл!

Първо да започнем с избора на материал: В литературата най-често ще намерите примери за изработката на дротици от чуждоземски растения, като едри видове тръстика и папур, храсти, бамбук, и т.н. Тези растителни видове имат няколко важни за целта качества: предоставят дълги, прави, неразклонени, и жилави стъбла, които са относително много здрави за теглото си.

За съжаление тези растения не се срещат у нас, а нашенските техни родственици са прекалено слаби за целта. Смятам обаче, че могат да се намерят заместители, които да се представят достатъчно добре. Такива са например дрянът, леската, черният бъз, ясенът, върбата, и вероятно още няколко, които в момента не се сещам. При определени условия (кастрене, млади издънки в сенчести гори), те също могат да дадат дълги прави стъбла, които да се превърнат в стрели за атлатъл.

Дрянът е малко тежичък, но пък е много гъвкав и жилав. Леската също е еластична, и е по-лека. Вероятно много подходящи ще са издънките на черния бъз, но за жалост още не съм попаднал на подходящи. Те са с мека и почти куха сърцевина, и сравнително твърда, жилава дървесина, което ги прави относително най-леки и гъвкави, при един и същ диаметър. Върбата също е лека, но пък е малко по-трошлива, когато пресъхне. Засега разполагам с издънки от дрян и леска, и с това и работя.

Не винаги ще успеете да намерите цяла права издънка, която да е с подходящият диаметър и дължина, за да се превърне в хубав дротик. Никоя от тях не е идеална. Случва се, на пръв поглед права издънка, да има лошо изкривяване около средата си. Колкото по-високи стават издънките, толкова повече започват да се разклоняват, и толкова по-дебели са разклоненията им, което не е добре за обработката и здравината на крайната стрела. Освен това, при по-високи издънки, разликата в диаметъра на горния, и долния край е значителна, а е трудно и времеотнемащо да се премахне равномерно излишният материал.

За да се избегнат всички тези неприятни проблеми, решението е едно: свързания на по-къси, предварително изправени и калибровани пръчки. Използват се основно два типа свързване – скосено (scarf joint), и „гнездо“ (socket joint).

Скосеното свързване е доста надеждно, и може да се направи на всяко едно място по дължината на стрелата, без да се усети някакъв страничен ефект или недостатък в качествата и свойствата й. Представлява кос разрез под малък, и еднакъв ъгъл, на върховете на две пръчки, след което двете повърхности на скоса се напасват една към друга, като резултатът е удължаване на тялото на стрелата, без видими изкривявания и слаби точки. За да се задържат двете части в тази си позиция, и да се заздрави самото свързване, има два варианта: или то да се вмъкне в тръбичка с подходящ диаметър, или двата края да се залепят един за друг, след което да се увият със здрави влакна (сухожилия, ленени влакна, влакна от коприва и т.н.).

Как го правя аз: Трудно ми е да отрежа пръчките под малък ъгъл, защото нямам необходимите инструменти и станоци, но се справям по друг начин: отбелязвам желаната дължина на скоса, след което с помощта на пила изпилвам по диагонала излишната дървесина. Тъй като дължината на скоса е еднаква, то и ъгълът логично е еднакъв, което осигурява идеално пасване, без извивки.

За залепването използвам кожен туткал, който нанасям в няколко слоя, за да може да пропие добре в дървото, и да остане достатъчно за залепването: мажа – оставям да засъхне, и така 3-4 пъти. При последното нанасяне на топлия туткал, напасвам внимателно двете парчета (предварително съм си направил белези), притискам ги, и ги омотавам здраво с парче канап.

Съхненето продължава минимум 24 часа. След това махам канапа, изпилвам ръбовете и излишното лепило, и върху свързването увивам и стагам изкуствено сухожилие. Върху него нанасям тънък слой лепило за пластмасови модели (става и „минутка“). Естествено, че това може да се направи и с естествени сухожилия и туткал (и ще е много по-автентично), но уви, нямам такива количества, а и крайният резултат е долу-горе един и същ на вид.

Този тип свързване се е използвал и в праисторията, и за това свидетелстват намерените артефакти. Предците ни вероятно са го правили, като са хващали здраво двете пръчки една до друга, и са ги триели в абразивна скала, докато се получи необходимият скос, след което са ги залепвали със лепило от смола или други материали, и са увивали върху тях сухожилия, кожа, или други влакна.

Свързването тип „гнездо“ (фиг.1), се използва обикновено в предният край на стрелата, когато се цели сравнително малко увеличаване на нейната дължина. (20-30 см). Макар, че може да се направи неподвижно, то обикновено двете части са свободни, и могат да се разделят. „Гнездото“ представлява конично отверстие в основното тяло на стрелата, в което се напъхва плътно подходящо оформеният край на по-късото парче. Отверстието се издълбава със подходящо заострен накрайник (фиг.1-b) от кост , кремък, или метал.

Краят на тялото, където се намира коничното отверстие, се подсилва с намотки от здрави влакна (фиг.1-а), за да не може да се разцепи при удар на стрелата в нещо твърдо. Всъщност краят на стрелата така или иначе ще се разцепи леко при подобно попадение, но еластичните влакна ще предотвратят по-нататъшното сцепване на тялото. За да бъде контролирано обаче това малко сцепване, а не да стане на произволни места и брой, можем да направим съвсем леки зацепвания (фиг.1-с) с помощта на нож, срещуположно на двата ръба на отверстието (може и на кръст).

Този метод на свързване е използван за хитроумното приспособление, наречено „предстрела“ (foreshaft) (фиг.1-d). Това е късо парче (15-30 см) от обилновено по-твърдо дърво, което е с малко по-голям диаметър от този на основното тяло на стрелата. Използва се в ролята на накрайник/връх. Можело е да бъде просто заострено , или с прикрепен каменен, или костен връх (фиг.1-е). Комплект от различни по вид и тегло „предстрели“, може да се използва с едно и също тяло, като накрайниците се сменят според нуждата.

Подобно свързване (гнездо) може да се използва и за участъка с прикрепените пера в края на стрелата (фиг.3-а). Тъй като поставянето на върха  , и на оперението по принцип е трудоемко и времеотнемащо, праисторическите ловци не са искали да губят време в направата на нова стрела на мястото на всяка счупена по време на лов, а просто си подбирали нова пръчка за основно тяло (фиг.3-с), на което поставяли предстрелата (фиг.3-b), и готовото оперение, и продължавали напред. Освен това предстрелата, на която имало прикрепен кремъчен или обсидианов връх, лесно се превръщала в удобен нож за дрането, и разфасоването на плячката.

След като се запознахме с избора на материал, и начина на свързване на отделните парчета в една цяла стрела, може да преминем към изработката и настройката й.

Първо ориентировъчните данни за най-често използваните стрели за атлатъл: Те варират на дължина от 140, до 280 см. Теглото им е между 90 и 180 грама, но най-леките може да са около 30-40 гр., а най-тежките – 250-260 гр. Диаметърът им е между 9 и 16 мм, като той не е еднакъв по цялата дължина, а разликата между по-тънкия заден край, и по-дебелият връх, може да е около 2-3 мм. Силата, необходима за огъването на стрелата в дъга варира от 5 до 10 паунда, като най-често е около 6-7 паунда. Тя лесно може да се измери, като се постави вертикално стрелата, в жлеба за шпората се постави куката на ръчно кантарче, и се опъне надолу, докато стрелата придобие добра извивка. Тази сила има пряко отношение към една много важна характеристика на стрелата за атлатъл – твърдостта, за която ще поговорим след малко.

Не съм попадал на подходяща издънка, която да е идеално права, и с подходящ диаметър, при дължина 180-200 см (която смятам за оптимална за една стрела за атлатъл). Или ще има лоша извивка, или разклонение, или възел, или долният край ще е доста по-дебел от горния. Ето защо сметнах, че е най-добре да си правя стрелите от две по-къси парчета, които са по-лесни за изправяне и калиброване, след което да ги съединя чрез скосено свързване.

Свързването би било най-добре да се направи в първата една трета от стрелата (измерено откъм върха), така че ако при съединяването се застъпват по 10-15 см от двете парчета, то от едно с дължина 130-135 см, и едно с дължина 70-75см, би трябвало да се получи стрела с дължина 180-185 см. Парчета с такива дължини е къде по-лесно да бъдат намерени и обработени.

След съединяването на двете парчета, чрез нагряване и огъване изправям евентуалните незабележими досега извивки, за да може стрелата, поне на око, да изглежда права. Това лесно може да се провери, като я поставим на гладка твърда повърхност, и я претърколим. Трябва да не „подскача“, или подскачането да е пренебрежително малко. Върхът и жлебът трябва да се въртят около една ос. Когато тялото на стрелата е готово, започва по-тънката част – манипулирането на твърдостта й, или кратко наречено – настройване.

Твърдостта (spine) на стрелата за атлатъл, както казах по-горе, е много важна нейна характеристика! Тя се определя от нейната гъвкавост, и силата, необходима за огъването й в определена дъга. Колкото по-гъвкава е една стрела, и колкото по-малка е силата, която я огъва в дъга – толкова по малка е и нейната твърдост, и обратното. Много е важно да се намери точната гъвкавост за вашият начин на хвърляне. Правилото е, че при силни, мощни хвърляния, стрелата трябва да „по-твърда“, и обратното: при по-леки и внимателни хвърляния – „по-мека“. Колко паундова е стрелата, е само ориентировъчна информация. Истинската твърдост на дадената стрела, подходяща за даденият атлатъл и стрелец, може да се определи само чрез опити в полеви условия.

Най-лесният начин това да се направи, е като готовото тяло на стрелата се изстрелва със стандартна сила, преди да му се поставят перата за стабилизатори, но когато вече има връх. Ако след изстрелването, задният край на стрелата по време на полета „увисва“ надолу (фиг.2-с), то стрелата е прекалено твърда. Ако краят се издига нагоре (фиг.2-а), значи е прекалено мека. Правилно настроената стрела лети по права линия (фиг.2-b), дори без да има пера за стабилизатори. За това й помага факта, че центъра на тежестта й се намира на първите 2/5-ти от дължината й, измерено от върха. Стрелите, които имат еднакъв диаметър по цялата си дъжлина не могат да летят добре без стабилизатори, заради централно разположения си център на тежестта (ако нямат по-тежък връх!).

Има няколко начина за коригиране на неправилната твърдост на стрелата. Ако тя е прекалено мека, трябва да се скъси откъм задният край, докато започна да лети по права линия. За жалост това е единственият вариант да се коригира „мека“ стрела, освен ако върхът й не е по-тежък, и се премахне, или замени с по-лек. Ако стрелата е по-твърда обаче, то вариантите са повече: удължаване на тялото (скосено, или „гнездо“), намаляване на диаметъра й, или поставянето на по-тежък връх. Много лесни са за коригиране на твърдостта според моментните нужди стрелите, които имат „предстрела“. По-дългите и тежки предстрели ще намаляват твърдостта (увеличавайки гъвкавостта), а по-късите – ще я увеличават.

Тук идва въпросът: Нужна ли е чак толкова фина настройка на стрелата? Не – тя не е от чак толкова критична важност! Една добре настроена стрела ще лети добре при силно, до средно силно хвърляне, но почти винаги краят й ще се отклонява надолу, когато е хвърлена леко. За да има добра траектория, стрелата трябва да има гъвкавост, достатъчна да компенсира силата на хвърлянето, която от своя страна не е приложена в права линия, съвпадаща с посоката и плоскостта на самата стрела. Ето защо е приемлив сравнително голям диапазон на твърдост.

След като сме се справили с настройката на стрелата, идва ред на оперението, и довършителните работи. За оперението е добре да се използват широките опашни и крилни пера на едри птици – пуйки, гъски, и др. Дължината им трябва да е около 15-20 см, и се подготвят по начина, по който е показано на снимката. След това с помощта на изкуствено, или естествено сухожилие (или друго подходящо влакно), първо се увиват и стягат прегънатите горни краища, след което перата се опъват надолу, и се стагат и увиват долните.

Предварително местата на трите пера се определят чрез шаблон, на който има окръжност, разделена на 3 равни части, за да може и перата да се разположат симетрично. Ако не искате да използвате лепило за залепване на перата за тялото на стрелата, можета да ги увиете спирално с тънко влакно изкуствено сухожилие, или друго подходящо за целта. Всички обмотавания с изкуствено сухожилие, се лепят с минутно лепило за пластмаса, защото е промазано. Естествените сухожилия и влакна може да се лепят с туткал.

Жлебът за шпората върху задният по-тънък край се прави коничен, и близо до него се правят подсилващи намотки от здраво влакно, за да не се разцепи при някое по-мощно хвърляне. С това стрелата е готова, и може да се импрегнира с някакво масло, за да се предпази дървото. Аз използвах зехтин.

Първата ми стрела изработих от дрян, а в момента имам една на етап „залепване“, която е 1/3-та ясен, и 2/3-ти леска. Дряновата стана малко по-твърда, и за компенсирам това, й поставих малко по-тежък метален връх от желязна тръбичка. Той ще е и като предпазител за върха, тъй като реших да не слагам „предстрела“.

Крайният резултат се вижда на заглавната снимка – дрянова стрела с дължина 180 см. Диаметърът й при жлеба е 1 см, а при върха – 1,3 см. Гъвкавостта на самото тяло, измерена с ръчно кантарче, е 10 паунда, но заради по-тежкият връх, предполагам, че реалната е по-малка – 7-8 паунда. Теглото на стрелата е 190 грама.

При тези данни смятам, че се получи една сравнително тежка и твърда стрела, която се оказа не съвсем подходяща за сравнително малкия атлатъл, който си направих скоро. Не, че и с него не успях да я запратя на 70-тина метра, но определено ще си я оставя за някой от следващите ми по-мощни атлатли. Мога да я настроя и за този, но не ми се иска. Друга причина за този резултат е и това, че повечето от нещата, написани в тази публикация, научих в хода на изработката и тестването на стрелата. Изработката на следващите ми стрели ще е доста по-контролирана и прецизна! Вече знам на кои неща да обръщам внимание още от самото начало! 😉

Това е! Уж целях краткост, а то пак се проточи. 😉 Всъщност могат да се напишат още обяснения и тънкости, но не искам да ви отегчавам! Ако някой от вас се реши да си прави собствени стрели за атлатъл, смятам, че написаното тук ще му предостави един добър старт!