След първият ми атлатъл, логично беше ред и на първата ми стрела (дротик) за атлатъл!;) Макар на пръв поглед тя да изглежда една проста дълга пръчка с пера в единият си край, в хода на работата научих, че и това не е толкова лесна задача. Ще се опитам накратко да представя най-важните неща, които трябва да знаете, ако сте се заловили да правите стрела за атлатъл!

Първо да започнем с избора на материал: В литературата най-често ще намерите примери за изработката на дротици от чуждоземски растения, като едри видове тръстика и папур, храсти, бамбук, и т.н. Тези растителни видове имат няколко важни за целта качества: предоставят дълги, прави, неразклонени, и жилави стъбла, които са относително много здрави за теглото си.

За съжаление тези растения не се срещат у нас, а нашенските техни родственици са прекалено слаби за целта. Смятам обаче, че могат да се намерят заместители, които да се представят достатъчно добре. Такива са например дрянът, леската, черният бъз, ясенът, върбата, и вероятно още няколко, които в момента не се сещам. При определени условия (кастрене, млади издънки в сенчести гори), те също могат да дадат дълги прави стъбла, които да се превърнат в стрели за атлатъл.

Дрянът е малко тежичък, но пък е много гъвкав и жилав. Леската също е еластична, и е по-лека. Вероятно много подходящи ще са издънките на черния бъз, но за жалост още не съм попаднал на подходящи. Те са с мека и почти куха сърцевина, и сравнително твърда, жилава дървесина, което ги прави относително най-леки и гъвкави, при един и същ диаметър. Върбата също е лека, но пък е малко по-трошлива, когато пресъхне. Засега разполагам с издънки от дрян и леска, и с това и работя.

Не винаги ще успеете да намерите цяла права издънка, която да е с подходящият диаметър и дължина, за да се превърне в хубав дротик. Никоя от тях не е идеална. Случва се, на пръв поглед права издънка, да има лошо изкривяване около средата си. Колкото по-високи стават издънките, толкова повече започват да се разклоняват, и толкова по-дебели са разклоненията им, което не е добре за обработката и здравината на крайната стрела. Освен това, при по-високи издънки, разликата в диаметъра на горния, и долния край е значителна, а е трудно и времеотнемащо да се премахне равномерно излишният материал.

За да се избегнат всички тези неприятни проблеми, решението е едно: свързания на по-къси, предварително изправени и калибровани пръчки. Използват се основно два типа свързване – скосено (scarf joint), и „гнездо“ (socket joint).

Скосеното свързване е доста надеждно, и може да се направи на всяко едно място по дължината на стрелата, без да се усети някакъв страничен ефект или недостатък в качествата и свойствата й. Представлява кос разрез под малък, и еднакъв ъгъл, на върховете на две пръчки, след което двете повърхности на скоса се напасват една към друга, като резултатът е удължаване на тялото на стрелата, без видими изкривявания и слаби точки. За да се задържат двете части в тази си позиция, и да се заздрави самото свързване, има два варианта: или то да се вмъкне в тръбичка с подходящ диаметър, или двата края да се залепят един за друг, след което да се увият със здрави влакна (сухожилия, ленени влакна, влакна от коприва и т.н.).

Как го правя аз: Трудно ми е да отрежа пръчките под малък ъгъл, защото нямам необходимите инструменти и станоци, но се справям по друг начин: отбелязвам желаната дължина на скоса, след което с помощта на пила изпилвам по диагонала излишната дървесина. Тъй като дължината на скоса е еднаква, то и ъгълът логично е еднакъв, което осигурява идеално пасване, без извивки.

За залепването използвам кожен туткал, който нанасям в няколко слоя, за да може да пропие добре в дърв�