xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Първият ми атлатъл

| коментара 19

Първият ми атлатъл - Крайният резултат

Изминалите почивни дни ги бях писал „болни“, и щях да си стоя вкъщи. Пропуснах и срещата на форума на хижа Соколна поради тази причина (основно), но пък после неочаквано бързо се оправих! Наложителна беше бърза промяна в „плановете“ – тия дни не трябваше да се прахосват! Трябваше да се захвана с нещо, планувано отдавна. Спрях се на изработката на атлатъл – първият ми сериозен такъв.

Още преди месец си бях намерил един хубав клон от мъждрян (бял ясен), който предварително нацепих, и обелих от кората, за да може да изсъхне бързо и равномерно, без да се изметне и напука. Няколко от по-добрите парчета дори оставих на сухо и топло зад печката на дърва, за да ускоря процеса. Сега, месец по-късно, те бяха идеални за работа.

Първият ми атлатъл - Разцепените заготовкиПървият ми атлатъл - Обелване на кората на заготовките

Среща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Майсторски атлатълРеших да направя реплика (със съвсем малки модификации от моя страна) на един от атлатлите, които Вики и Стоян донесоха на срещата на Кръстец. Хареса ми като модел. Всъщност ми харесаха и двата, но този сметнах, че ще ми е по-лесно да го направя, като се има предвид, че ще ми е за първи път! 😉

Взех едно от парчетата (вижда се някъде в средата на снимката с разцепените и още необелени заготовки), което беше с дължина 43-44 см. Това определи и дължината на този атлатъл – 43 см: не особено дълъг, дори под средният размер.

За премахването на ненужният материал, и оглаждане на заготовката, използвах някаква форма на ръчно ренде, която у нас не знам дали е разпространена, и под какво име, но на английски се нарича „spoke shave“. За по-фино заглаждане използвах и стъргало от механична ножовка – много добре си запазва остротата при странични натоварвания.

Първият ми атлатъл - Премахване на излишният материал и оглажданеПървият ми атлатъл - Премахване на излишният материал и оглаждане

Направих заготовката с дебелина около сантиметър по цялата й дължина. След това върху хартия си начертах формата на атлатъла, изрязах я, наложих върху заготовката, след което я очертах и отново с рендето я изрязах. При налагането на шаблона внимавах надлъжната му ос да е паралелна на хода на влакната в дървото, и възможно най-точно върху централната линия на сърцевината.

Първият ми атлатъл - Налагане на хартиения шаблонПървият ми атлатъл - Очертаване на форматаПървият ми атлатъл - Грубо оформяне на атлатъла

Атлатълът не е с еднаква ширина по цялата си дължина. Той е по-тесен към дръжката, и по-широк към шпората… или поне при модела, който съм решил да изработя. Направих го с ширина 2 см при дръжката, и 2,5 см при върха. Същото се отнася и за дебелината му: изтъних заготовката така, че да започва от 7 мм при дръжката, и да завършва на 9 мм при върха. При тези размери, тялото на атлатъла придоби добра гъвкавост, при прилагане на сила в края му – добро качество за правилната му работа.

Първият ми атлатъл - Профил на атлатълаРазлика има и в двете повърхности на атлатъла. Можем условно да ги наречем пак коремче и гръб, подобно на наименованията им при лъковете. Коремчето е страната, от която е шпората (към стрелата), а гърба е обратната. Та в моя случай коремчето ще е плоско, а гърбът – с „бузи“ (конвекс). Плоската страна огладих с рендето и стъргалото, а извивката на гърба постигнах, като внимателно със стъргало и шкурка премахнах пресечените годишни кръгове на дървесината, докато стигна до първият от тези, които са по цялата ширина на гърба. С две думи: следвах извивката на годишните пръстени, което ми помогна да постигна и конвексният профил на гърба на атлатъла.

Първият ми атлатъл - Крайният резултатСлед като постигнах крайната форма на тялото на атлатъла, с помощта на фина шкурка полирах повърхността му, и огладих острите ръбове. Странично погледнато, реших да не е равна летвичка дърво (не, че не може да бъде!), а да има лека S-образна извивка, като към дръжката тя трябва да е надолу, а към върха – нагоре. За извивката при върха използвах естествената извивка на дървото, а към дръжката я постигнах чрез нагряване на газов котлон, и огъване до необходимата форма. (Забравил съм да снимам извивката, но тя се вижда долу-горе на тази снимка от крайният резултат).

Шпората реших да е от рог. За целта идеално подхождаше един шип от рог на сръндак, който отрязах и изпилих до необходимата цилиндрична форма.

Първият ми атлатъл - Отрязване на шип от рогПървият ми атлатъл - Шпората от рог

След това трябваше да издълбая улея, в който да се залепи шпората, както и улея за края на стрелата. Очертах си ги с молив, след като ги издълбах с новата ми Mora Erik Frost 164 Carbon, след което ги полирах с шкурка.

Първият ми атлатъл - Очертаване на улея за стрелатаПървият ми атлатъл - Издълбаване на улеите за стрелата и шпоратаПървият ми атлатъл - Завършените улеи за шпората и стрелата

Исках атлатъла ми да е възможно най-„традиционен“, и да бъде изработен изцяло от естествени материали – такива, скоито са разполагали и предците ни някога. Ето защо реших да използвам дърво, кожа (за съжаление промишлено обработена, но все пак естествена!), естествени сухожилия, и естествено лепило – кожен туткал (лепило от кожа).

Приготвих малко туткал на водна баня (не допускайте жена ви да посети помещението, ако сте на закрито! 😉 ), и с негова помощ залепих шпората в улея, като предварително направих леки нарези и на двете повърхности, за да може захващането да бъде още по-здраво. Туткалът съхне малко бавно, затова му дадох няколко часа, след което пак можех да работя по атлатъла (макар и по-внимателно).

Първият ми атлатъл - Кожен туткалПървият ми атлатъл - Залепяне на шпоратаПървият ми атлатъл - Залепената шпора

Изрязах и огладих два улея, в които ще попадат показалеца и средният пръст, когато се стреля. Изпилих и четири малки жлеба, които щяха да са от помощ, когато закрепям кожените уши към атлатъла.

Първият ми атлатъл - Улеите за пръститеПървият ми атлатъл - Жлебове за кожените уши

На следващият ден (за да съм сигурен, че туткалът се е втвърдил достатъчно), разтворих на водна баня пчелен восък и ленено масло в отношение 1:2, и при постоянно подгряване на тялото на атлатъла, го промазах хубаво. Тази смес освен, че предпазва добре дървени изделия, придава и приятен „лепнещ“, а не мазен ефект на дървото, и подчертава цвета и шарката му. В моят случай кой знае какъв цвят и шарка не се появиха, понеже мъждряна си е практически изцяло беловина, и годишните кръгове са слабо различими. Въпреки това все пак се появи някаква шарка, и цветът на дървото стана леко златист.

Когато сместа пропи добре, и дървото изстина, взех вълнен парцал, и хубаво го полирах. Като завършваща процедура използвах полирано парче еленов рог, с което натрих цялата повърхност, с цел повърхностният слой леко да се компресира, и да се запечатат порите на дървесината. Това е добре за съхранението й.

За да подсиля закрепването на шпората, реших да я пристегна с две намотки от естествени сухожилия. За целта с фина пиличка издълбах жлебове във самата шпора, и ръбовете на атлатъла. Направих ги така, че тия по ръбовете на атлатъла да изпреварват леко тези върху гърба на шпората, вместо да са в една линия, защото според мен така се увеличава здравината на закрепването, като се има предвид посоката на силите, които ще възникват при изстрелване на стрелата. Намотах стегнато влажните сухожилия, които след като изсъхнаха се втвърдиха и опънаха като струни. Предполагам, че така закрепването стана достатъчно здраво.

Първият ми атлатъл - Жлебове за сухожилията по шпоратаПървият ми атлатъл - Подсилване на шпората със сухожилияПървият ми атлатъл - Кожата за ушите

Изрязах лента от мека кожа, с ширина колкото една фаланга на пръстите ми. Прорязах отвор в средата й, откъдето да премине дръжката на атлатъла, както и прекараните през нея краища на самата кожена лента, които образуват „ушите“ на дръжката. Те служат за по сигурният, здрав, и удобен захват на атлатъла. Опънах краищата покрай дръжката толкова, колкото ушите да стегнат хубаво пръстите ми, намиращи се върху улеите, и ги фиксирах с две стабилни намотки от естествени сухожилия. Намотките от сухожилия трябва да съвпаднат с малките жлебове, които направих предварително, за да фиксират кожата по-здраво.

Първият ми атлатъл - Процеп за атлатълаПървият ми атлатъл - Сгъване на ушитеПървият ми атлатъл - Ушите са на място, и увити със сухожиля

След като сухожилията на шпората и кожените уши изсъхнаха достатъчно (малко повечко от 24 часа в сухо и топло помещение), разтворих отново туткала, и хубаво ги намазах. След като изсъхнаха добре, вече имаха красив медно-златист цвят, и изглеждаха като лакирани.

С това завърши работата ми върху атлатъла, и той вече беше готов! Крайният резултат видяхте в началото на публикацията, а ето и линк към галерията с изображения в по-голям формат.

Надявам се това да ви е харесало, и да ви помогне, или подтикне да направите и свой атлатъл! За мен този определено няма да е единственият! Сега е ред на стрелите! 😉

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

19 коментара

  1. Стояне много хубава статия като намеря подходящо дърво ще пробвам да го направя. 🙂

  2. Перфектно изпълнение. Моите адмирации!!!

  3. На „spoke shave“ у нас му казват „рукан“.Обикновено служи за сваляне на кората и оформяне на греди(например от валки)

    • Не, не е това. Рукан се вижда на снимките със разцепените и обелени заготовки. Spoke shave си е баш ренде, което може да се настройва много фино – буквално сваля цигарена хартия от дървото! Вижда се на снимките с огладената заготовка: това със сините дръжки.

  4. Един страничен въпрос. Каква трябва да е максималната дължина на стрелата спрямо тази на атлатл-а и колко е ефективния обсег?

    • Дължината на стрелата е уравнение с няколко променливи, и е малко сложно да се дадат точни размери. Едно основно правило, по което се водят повечето хора е, че дължината на стрелата трябва да е около и малко над височината на човека, който ще стреля с нея. Друго правило е, че дължината на атлатъла е 1/3 от дължината на стрелата. Абе като цяло напасването на точната стрела за даден атлатъл е малко сложна процедура. 😉

      Ефективният обсег ли? Ами изстрели с дължина 100 метра не са проблем. Мисля, че поради теглото и големината си, стрелата е доста поразяваща и в края на полета си. Иначе дори наполовина да го смалиш – 50 метра са си пак разстояние. А на 15-20 да не говорим! 😉

  5. Браво Стояне, страхотно е станало. Харесва ми ентусиазма и постоянството ти. 😉

    Поздрави

  6. 15m-20m -50m са ти предостатъчни…..то и на ловните пушки е толкова 🙂
    говорим ефективна стрелба не далекобойност

  7. Това устройство синичкото от къде го доби? Много е добро за тилероване на лък…

    • Именно това синичкото устройство е въпросното „spoke shave“, за което изразих предположение, че не е разпространено тук, и няма българско наименование. Купих го от Ибей, специално за целта, която казваш. То обаче става за страшно много други работи, все свързани с работа с дърво, така че за мен си е много ценна придобивка! 😉

  8. Модернизация на това устройство е измислена от един финландец, един от лъкоправците от Палео планет, който идва и в България. Викат му „скрейпър“ и е много фина цикла. Може би даже по-тънък слой сваля. Прилича на външен вид на spoke shave, но дръжките му са малко по-различни и захващането на резеца.
    Видях как моя приятел Ц. го ползва точно за „стържене“ на един лък – наистина много фина стружка сваля.

    • Хм… звучи интересно! А знаеш ли дали и това модернизирано устройство се продава някъде? Иначе моя „скрейпър“ си е обикновено парче подострена до бръснене механична ножовка 🙂

  9. Да, този финландец ги прави и продава, ама цената е възсолена. Май 80 евро. 😉

    • Ухх!!! Бе да взема и аз да правя такива неща май! Лошото е, че няма да има кой да ми ги купува! 😉 Между другото, аз малко се разтърсих из нета, и разбрах, че с абсолютно същия успех могат да се използват и доста по-тривиални и евтини инструменти, наречени „cabinet scraper“. Модифицираният може и да е по-добър, и да се работи с него по-бързо, ама за немайстори като нас, дето я направят 1-2 лъка на година, мисля че това няма особено значение! 😉

  10. Стояне, вместо с туткал, защо не опиташ с лепило хелметекс. Аз на мойте ножове самоделки лепя „дръжките“ към с такова

  11. crusader интересно ми е тея твойте ножове държат ли с тва хелми 🙂
    щото се ползват доста по мъжки лепила
    иначе подкрепям че е по-добре(автентично) с туткал

  12. Е сега. Ние няма да ходиме на лов за съблезъби тигри и мамути! На мене и хелметекса ми върши чудесна работа.

  13. Pingback: Изработка и настройка на стрели за атлатъл | xenos::bushcraft

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.