Когато написах публикацията за направата на примитивен лък, някои читатели с право ми направиха забележка, че самият лък без добре направена стрела е безполезен. Да, това е така, но нарочно не вмъкнах информация за направата на примитивни стрели („примитивен“ значи „първи“, а не по-лош! 😉 ), защото това би увеличило обема на текста поне два пъти! Обещах обаче, скоро да попълня празнината, и ето – сега ще опиша най-основните стъпки за изработката на примитивни и автентични стрели за лък!

Както казахме, какво е лъкът без стрелата?! Независимо колко добре, и колко красиво е направен, той няма да покаже пълният си потенциал, ако не се отдели също толкова внимание и време за направата на стрелите за него! Макар стрелите, които ще покажа как се правят тук, да се наричат примитивни, то те вероятно имат повече тънкости и стъпки при изработката си, отколкото модерните такива. Избрах си като модел индианските ловни стрели на сиуксите и апачите.

Да преминем към процеса на изработка

Първо, естествено, се започва с избора на дърво, и добиването му. Идеални за направата на стрели са едногодишните издънки на различни видове дървета и храсти, които растат в горския подлес. Такива са дрянът, леската, ясена, явора, шипката и др. Аз лично много харесвам дряновите пръчки. Те са доста прави, жилави, и еластични. Изправят се лесно, защото листата и разклоненията им са разположени срещуположно във възлите, а не последователно (както например при леската), което да ги прави зигзаговидни.

Големи количества дрянови издънки могат да бъдат намерени в сенчестите долове в горите, където почвата е богата на хранителни вещества. Най-добре е да се отсекат през февруари, или март – тогава водното съдържание в тях е най-ниско. Не е проблем обаче да се събират и през останалата част на годината – просто трябва малко по-дълго и внимателно да се сушат. Трябват ви пръчки, които в по-тесният си край са с диаметър минимум около сантиметър с кората. Дължината им трябва да е около 70-80 см.

За да ги изсушите добре и правилно, трябва да ги нарежете с еднаква дължина, и да ги обелите от кората. Аз ги нарязвам на парчета по 80 см. След това внимателно и постепенно ги огъвайте с ръце, докато станат относително прави. Внимавайте да не повредите влакната с прекомерно и силно огъване. Пръчките са достатъчно влажни, за да са пластични, и ще приемат новата форма. Това първоначално изправяне ще ви помогне да ги наредите плътно в сноп, който да увиете здраво с дебела връв, и да ги провесите на топло и сухо място, да съхне. Индианците са сушели пръчите за стрели, като са ги увивали на сноп в кожа, и са ги провесвали високо в типито над огъня. Там обтичащият ги горещ и сух въздух ги е изсушавал добре.

В един сноп се поставят двайсетина пръчки. Докато ги стягате спираловидно с връвта, следете те да се наместват плътно една към друга, и да няма извивки. Това ще им помогне да изсъхнат почти идеално прави, без риск от измятане. В началото можете през няколко дни да пренареждате снопа, като изваждате по-вътрешните пръчки отвън, за да може всички да съхнат равномерно. Пренареждането не е единствената причина да разпуснете снопа, и да го стегнете отново – със съхненето пръчките губят известна част от обема си, и намотките се охлабват. Това може да доведе до измятане.

Насякох моите пръчки през февруари, и ги окачих да съхнат на една от стените в стаята ни, където се пали печка на дърва. Съхнаха около месец, и станаха идеални за работа.

Дължината на една стрела зависи от различни неща: дължината на лъка, с който ще се стреля, дължината на стандартното опъване на дадения човек, и т.н. Най-универсална обаче ми се струва дължината от 70 см. Все още нямам лък, така че реших да направя тази стрела именно толкова дълга.

След като си отрежете пръчката с необходимата дължина, идва ред на изправянето й. За целта аз използвах инструментите за изправяне и калиброване на стрели, за които писах преди няколко публикации. За да можете да придадете нова форма на пръчката, трябва първо да я нагреете, за да стане тя отново пластична. Можете да я нагреете върху жар, газова лапма, или газов котлон. За да не овъглите и повредите дървесината, добре е нагряваното място да се намаже с малко мазнина, или поне вода. Когато проникне между фибрите на дървото, тя го прави по-пластично, и спомага за лесното му огъване.

Изправянето започва от възлите (издутите участъци по пръчката, където се намират листата, или клонките-„а“ на снимката) Трябва да направите така, че участъкът от едната страна на възела, да е успореден с участъка след него. След това идва ред на изправянето на междувъзлията („b“ на снимката), ако и там има извивки. Нагрявате даденият участък до степен да е трудно да се държи с ръка, и внимателно с постъпателни движения го огъвате до желаната форма. Можете да използвате инструментите, но може и на ръка, естествено с дебели ръкавици. Задържате така огънатата пръчка, докато се поохлади (10-15 секунди), и тя ще запази новата си форма.

Най-ми е лесно да изправям пръчките, като започвам от по-тънкият край, и водейки се по него, да изправям всички извивки, докато стигна до по-дебелия. Извивките се забелязват лесно, като вдигнете пръчката на нивото на очите си, и погледнете по дължината й. Ако желаете, можете да си отбелязвате леко с молив местата, които трябва да се изправят.

За да проверите дали сте се справили с изправянето, можете да търкулнете пръчката по равна повърхност – тя трябва да се търкаля без, или с пренебрежимо малко „подскачане“. Ако нямате подходяща повърхност, можете да я търкулнете по предмишниците на изпънатите си напред ръце. Кривите участъци веднага се забелязват.

Ако сте готови с изравянето, идва ред на калиброването и оглаждането на тялото на стрелата. Това става с помощта на двете дървени трупчета, между които се поставя парче шкурка. В походни условия може да се изполва всякакъв вид абразивна скала. Ако искате бързо да премахнете материал – можете да сложите едра шкурка за дърво (например номер 60, 80). Ако искате просто да загладите и полирате тялото – по-дребна (200-240). Стандартните стрели за мишена имат диаметър около 8 мм, а ловните – около 9.5 мм. Направих тялото за тази стрела с диаметър 9.5 мм.

След като тялото на стрелата е готово, ред е на поставянето на върха. За автентични ловни стрели може да се използват кремъчни, костни, и метални върхове. Кремъчните се изработват чрез флинтнапинг, костните – основно чрез триене и стъргане, а металните се изрязват от метална пластина, и се оформят с пила. Те се поставят в жлеб на върха на стрелата, и се пристягат със сухожилие.

С помощта на фина ключарска пиличка изпилих жлеб, в който да пасне кремъчният връх, който изработих чрез флинтнапинг. Кремъчният връх ми изглежда най-автентичен! Използвах малко лепило от борова смола, за да уплътня и заздравя връзката между тялото и върха. Върху така залепеният връх, и тялото малко зад него, по специален начин се навиват мокри влакна естествено сухожилие. Когато те изсъхнат, допълнително ще притегнат всичко.

Когато поставим върха, успоредно на неговата равнина правим и жлеба за тетивата в задният край на стрелата. Най-практично за прицелването е вертикалното положение на върха. За направата на този жлеб също използвах часовникарски пилички, но в природни условия може да се ползва примерно кремъчен нож (ако целим автентичност), или просто кремъчна люспа – справят се много добре с тази задача. Можете да отрежете пръчката така, че в задния си край да завършва с възел, и върху него да издълбаете жлеба – това ще предпази тялото от разцепване. Ако обаче в края няма възел – можете просто да го подсилите, като направите няколко намотки сухожилие.

Идва ред на оперението на стрелата

Обикновено то се прави от пера на едри птици – пуйки, патици, гъски и т.н. Перата от грабливи птици са класика, но не съм сигурен до колко легално може да е използването им. Най-често се използват крилни пера от пуйка. Някои предпочитат опашните, защото те са по-прави, разделят се и се подравняват по-лесно, и прилягат по-добре към тялото на стрелата, но недостатъкът им пък е, че са по-малко издържливи от крилните.

За една стрела са необходими три крилни, или едно и половина опашни пера. Първо се започва с разцепването им. Това става с тънък и много остър нож (с невероятен успех използвам Опинел), като внимателно перото се разрязва на две по вдлъбнатината, вървяща по средата на основата му. Ако перото е крилно, по-тясната половина не се използва, затова взимаме широката. Отрязваме най-дебелата и най-тънката част, като гледаме перото да остане с дължина 20 см. Премахваме власинките от първите 3-4 см, и от последните 2,5 см. Подрязваме малко и дължината на власинките, за да ни е по-удобно за работа.

По така получения шаблон отрязваме и останалите пера. След това взимаме всяко едно то тях, и го притискаме между две идеално пасващи си правоъгълни пластини от различен материал – метал, дърво, пластмаса (аз използвам две линийки, прищипани с щипки за пари/хартия). Защипваме само власинките, а твърдата основа на перото остава да лежи плътно върху ръбовете на пластините.

С много остър нож, или скалпел, премахваме внимателно голяма част от дебелината на основата. Така перото ще прилегне по-добре към тялото на стрелата, и ще се повреди по-трудно при изстрелите. Внимаваме да премахваме излишният материал така, че когато поставим след това перото върху получената повърхност, власинките му да сочат вертикално нагоре, а не да са под ъгъл.

Когато сме готови, разделяме перата в две групи – от ляво, и от дясно крило. Перата, поставени на една стрела, трябва да бъдат от едно и също крило, за да лети тя добре. След като си изберем трите пера, които да сложим на стрелата, подрязваме власинките им на ширина 6-7 мм. Това е оптимумът за този тип индиански стрели, който е добър компромис между скорост, и точност. Можете да направите власинките и по-широки, но колкото по-дълги стават, толкова повече ще забавят скоростта на стрелата.

Има два основни начина за закрепване на перата към тялото на стрелата:
При първият горните краища на перата (където са премахнати власинките), се омотават с парче сухожилие около тялото на стрелата на разстояние около 2,5 см от улея за тетивата, като перата са поставени наобратно – власинките сочат към тялото на стрелата, а другият край на перото сочи назад. След като се омотаят и стегнат добре, перата се прегъват надолу, и долните им краища се омотават отново със сухожилие. Около самите пера спираловидно се омотава тънко влакно сухожилие, което да ги пристегне към основата. Този начин на закрепване не изисква наличието на лепило, и масово се е използвал в голяма част от Централна и Южна Америка. Този начин реших да използвам и аз, целейки по-голяма автентичност.

Вторият начин е като горните краища на перата се омотаят със сухожилие, без да се прегъват, след което перата се опъват надолу, и се омотават и долните им краища. За прикрепването на останалата дължина на перото към стрелата, може да се използва както спираловидното увиване, така и различни видове лепило.

Както казах, използвах първият начин, с една малка моя модификация. Прегънах предварително горните краища на перата (без власинките) около, или малко преди средата им, за да мога след прегъването да ги увия и отгоре – малко по-подсилено ми изглежда така. За да поставя перата през равни разстояния по окръжността на стрелата, използвах шаблон от картон.

Поставянето на перата винаги става така, че едно от тях да е перпендикулярно на улея за тетивата. Това перо се нарича „cock feather“, и обикновено е с различен цвят от другите две (аз съм използвал бяло перо от чапла). При стрелба, то винаги трябва да се поставя така, че да сочи навън от тетивата на лъка. Така при истрел триенето между стрелата и лъка няма да става върху някое от перата, което да доведе до повреждането му.

За увиването на перата използвах естествени сухожилия, които предварително накиснах в хладка вода. След изсъхването си, те допълнително стягат перото към стрелата. Най-добре е да се използват гръбни сухожилия, защото те са по-дълги (40-45 см), но аз имам само от крака (20-25 см), които, макар и по-трудно, пак могат да свършат работа.

Много по-евтино, достъпно, и удобно е използването на изкуствено сухожилие. То се разделя на много фини нишки с неопределена дължина, и след това се лепи с минутно лепило, като накрая изглежда съвсем като естественото, като при това е и водоустойчиво.

След като увих добре горните краища на перата, пристегнах с няколко намотки и долните, проверих дали са успоредни към тялото на стрелата, и с помощта на островърхи клещи опънах стърчащите краища, докато перата се изпънаха, и легнаха плътно върху основата. После продължих с омотаването докато покрия целите краища.

Трябва да внимавате да покриете добре краищата на перото, защото ако някъде стърчи ръбче, то е достатъчно остро и твърдо, за да разреже сериозно ръката на стрелеца при изстрел!

За да подсиля прикрепването на перата към тялото на стрелата, направих спираловидно омотаване около тях с фино влакно сухожилие. Естественото сухожилие няма нужда от възли при поставянето си! Започва се със проста полу-запънка, след което се завършва, като свободният край просто се притисне и залепи върху направените вече намотки. Естествените сухожилия съдържат свое собствено естествено лепило, което след изсъхване ги закрепя здраво едно за друго.

След като оставих сухожилията да изсъхнат, и да се стегнат добре (минимум 24 часа в топла и суха стая), омазах всички намотки с кожен туткал (лепило от кожа). Направих го в 3-4 пласта: мажа – засъхва, пак мажа – и така, докато се покриха с дебел, лъскав и меден на цвят слой.

Изложените дървени части на тялото на стрелата промазах със смес от ленено масло и пчелен восък, за да ги предпазя от атмосферните въздействия. С това стрелата беше завършена! Ето малко снимки от крайнията резултат:

Стрелата е с дължина 72-3 см (заради поставеният връх), и тежи 46 грама – малко тежичка като за стандартна ловна стрела, но пък смятам, че е доста по-здрава от нея! 😉

Като заключение

Написаното в тази публикация не претендира за изчерпателност по темата! Има още много неща, които могат да бъдат казани за стрелите, но ще оставя тези, които сериозно искат да се занимават с това, да ги открият сами в литературата. 😉 Това тук бяха основните неща, които ще ви помогнат да направите достатъчно добра стрела. Със гъвкавост на стрелите (spine), подбора й спрямо силата на лъка, подбора на правилния по тегло връх, и т.н., няма да ви занимавам! 😉

Смятам, че стрелата, чиято изработка бе показана тук, със същият успех може да бъде изработена и в походни условия. Към тази тук, разбира се, е подходено с малко повече внимание, и изработката й отне повече време (2-3 дни, ако включим изработката на върха, времето за съхнене на сухожилията и туткала), и по тази причина вероятно никога няма да излети от тетивата на лък, защото смятам да си я пазя! 😉 В реални условия обаче, няма причина да не може да се направи в рамките на час-два, дори от не много опитен човек! Ако подходите съвсем небрежно пък, може да успеете и за 20-30 минути – всичко зависи от желаният краен резултат! 😉 Като цяло обаче смятам, че умението за направата на примитивни стрели е важно за един истински бушкрафтър! 😉

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!