xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Брадвата за Бушкрафт – Основни характеристики и изисквания

| коментара 27

Брадвата е най-важният от основните инструменти в пущинака. Като изключим огъня, нищо друго не е толкова определящо за комфортното пребиваване там, както добре подбраната брадва, и умението да бъде използвана правилно!

Морс Кочански

Вече на няколко пъти във форума, както и на срещите, става дума за брадвата като неотменен инструмент в бушкрафта. Изказвани са много, и най-различни мнения, но в тази публикация ще се опитам да ви запозная с мнението по този въпрос на, може би „гуруто“ на бушкрафта в северните ширини (а там знаем, има много гори!) – Морс Кочански:

Има най-различни типове глави (металната част) за брадви, с различно тегло и в комбинация с различни по дължина дръжки. Главите, и дръжките, могат да бъдат модифицирани, докато се получи инструмент, задоволяващ нуждите и изискванията на всеки отделен човек. Външният вид на една брадва не винаги е мерило за качеството и ефективността на работа с нея, тъй като нерядко, иначе толкова „готини“ на вид брадви, не могат да секат толкова добре, колкото други много „грозни“ такива.

Колкото по-голяма е една брадва, толкова по-безопасна е за работа, и с толкова по-малко усилия се използва. Инерцията на тежкото острие е предимство при работа в студено време, и при продължителна сеч. Въпреки това обаче, тежките брадви не са популярни при разходките из буша, защото са неудобни за носене. Размерът и теглото на брадвата за бушкрафт трябва да бъде компромис между ефективността и качеството на работата, за която ще се използва, и удобството й за носене.

Ако брадвата е неудобна при замахване, значи главата й е по-тежка, отколкото трябва. И обратното – ако главата й е прекалено малка и лека, то е много по-изморително да се работи с нея, тъй като й липсва инерция. Ултра-леките брадви са подходящи за по-опитните. Недостатъчното им тегло изисква по-силен замах. За новака е нужен само миг, за да счупи леката брадва, използвана с години от някой експерт.

Основната брадва за бушкрафт, от която се очаква да се справя добре с по-голямата част от дейностите в пущинака, е добре да има дължина колкото ръката ви (фиг. 3). Хващайки острието в дланта, краят на дръжката (приклада), трябва да попада плътно в подмишничната ямка. Теглото й трябва да е около 1.5 килограма. Малката походна брадвичка е добре да бъде с дължина колкото лакътя ви, и да тежи около 500-600 грама.

Дизайн на брадвата

Според геометрията на острието, има няколко типа брадви (фиг. 4). Когато то е с леки „бузи“, се нарича лек конвекс, и е добро за брадва с общо предназначение. Когато конвексът е по-ясно изразен, брадвата е по-подходяща за цепене на дърва. Ако скосът на острието не е изпъкнал (конвекс), а напротив – вдлъбнат, тогава брадвата е подходяща за дялкане на дърво. Клиновидният скос (плосък скос) също е приемлив, но има по-голяма склонност да се заклещва в цепнатината. Предимството му е обаче, че рядко (или дори е невъзможно) да рикошира от повърхността на дървото, при удари под по-малък ъгъл.

Острието с лек конвекс, вместо плосък или вдлъбнат скос, се освобождава по-лесно от цепнатината, изхвърля треските по-добре, и е по-здраво при сечене на замръзнало дърво. Ако конвексът обаче е прекалено голям, острието няма да се забива достатъчно дълбоко, и в резултат ще се губи енергия.

Ако острието е прекалено тънко, то има склонност да се заклещва в цепнатината, и се изисква порядъчно силен удар по дръжката, за да се освободи, което пък води до постепенното й охлабване. Променете геометрията на острието, докато то стане достатъчно конвексирано, за да се измъква лесно при максимално проникване в дървото.

Задният ръб на брадвата трябва да е достатъчно тънък, за да се поставя лесно в цепнатината на дърво, което желаете да разцепите. Острие с дължина 12 см трябва да изпъква по-малко от сантиметър напред от линията, свързваща бода и задният ръб (фиг.7). Режещ ръб, дълъг повече от 15 см, е „тромав“ при работа.

Най-слабото място на една брадва е отворът („ухото“) за дръжката. Ако той е прекалено малък, частта от дръжката, която влиза в острието, ще бъде прекалено тънка, за да има необходимата здравина. Ако е прекалено късо, дръжката ще се охлабва лесно, защото няма достатъчно голяма контактна повърхност между нея, и метала. За здравото заклинване на дръжката в ухото се използват два клина – дървен, и метален, лежащи плътно един до друг в една равнина. Дървеният клин трябва да навлиза навътре в дръжката на дълбочина около 2/3-ти от дължината на ухото.

Най-добро е голямото „ухо“, с достатъчно дебел пласт метал около него, който да не позволява смачкването, стесняването, пропукването, или разкъсването му при употреба. Металът около ухото трябва да се остави малко по-мек и ковък, за разлика от острието, за да устоява на пропуквания. Ето защо е лесно да повредите ухото на брадвата, когато удряте по петата, с петата на друга брадва, или с чук. Ако смятате да използвате грубо брадвата си, дори в ролята на чук, то по-добре е да избягвате тънките и тесни уши. По-безопасно е да удряте по петата на брадвата с дървена бухалка или дебел клон.

Острието на брадвата трябва да е твърдо закалено, но не прекалено, защото ще е трудно да бъде заточвано с обикновена пила, или точилен камък. Ако бъде прекалено меко, то ще се затъпява по-лесно, и ще се износи по-бързо. Твърдо закалената брадва е податлива на отлюспване и начупване, когато се използва при по-ниски температури.

Добрата дръжка трябва да се усеща комфортно в ръката, като не е нито прекалено тънка, нито прекалено дебела. Тя трябва да е достатъчно тънка, за да не вибрира при силни удари, но не и прекалено, за да не се огъва лесно. Ако дръжката е прекалено овална в сечение, тя не е особено удобна за държане, и е трудно да се разбере накъде сочи режещият ръб. Ако е прекалено плоска, ще е доста изморително за ръката да се работи с нея, защото ще се огъва лесно при ваденето й от дървото.

Посоката на годишните кръгове в дървесината, от която е направена дръжката, трябва да е в същата равнина, в която лежи и острието. Приемливо е леко диагоналното им направление, но перпендикулярното е абсолютно нежелателно – така вероятността дръжката да се сцепи при удар е много голяма (фиг. 5).

Сечението на брадвата с права дръжка трябва да е по-плоско, за да се предотврати извъртането й в момента на удара. Добре издутият и оформен „приклад“ сигнализира на ръката, когато се достигне краят на дръжката. В него може да има отвор, в който да се прокара връв, с чиято помощ брадвата да се привърже към ръката, за да не бъде изтървана и загубена, ако се правят дупки в леда, или се работи над водни площи.

Когато погледнете по дължината на режещият ръб, той трябва да „разделя“ приклада на две равни части (фиг. 6). Лекото отклонение в дясно може да увеличи ефективността при някои хора.

Ако прикладът и острието на брадвата се опрат едновременно върху равна повърхност, режещият ръб трябва да опира в нея на една трета от разстоянието от задният ръб, до средата на острието (фиг. 8 ). По този начин тежестта на главата стои изцяло зад режещият ръб, и няма да се губи енергия в следствие на отклоняването при удара.

Балансът на една брадва се контролира от „гърбицата“ й, която представлява изпъкналост на дръжката назад, в разстояние на 15-20 см от главата й. Ако брадвата се постави да лежи хоризонтално върху дланта, поставена в областта на гърбицата, а краят на дръжката й се придържа в същата равнина от другата ръка, главата на брадвата трябва да лежи плоско в същата равнина, като дланта, или съвсем леко да се отклонява надолу, или нагоре (фиг. 9). Ако отклонението в коя да е от двете посоки е прекалено, то балансът е нарушен, и работата с тази брадва ще е по-изморителна.

Колкото по-дълга е главата на брадвата, и колкото по-лека е петата й – толкова по-голяма трябва да бъде гърбицата, за да възстанови баланса.

Това бяха основните характеристики и изисквания към брадвата за бушкрафт, според Морс Кочански. Надявам се информацията да ви е полезна при избора на най-добрата, и най-подходящата за вас брадва, която да се превърне във ваш полезен спътник в разходките из пущинака!

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

27 коментара

  1. Човече,вземи да спреш да пишеш въобще за остриета – ножове,брадви,кукрита,сърпове,тесли,косачки,моторни триони и т.н. и т.н.
    Не ти е силата в тези дисциплини 😀 И тук както и в другите ти статии за остриета има дооста недоразумения,които замътяват мозъците на начинаещите.

    • Така… първо искам да се извиня на Ивайло, че го разстроих с простосмъртното си мнение по въпроса за брадвите. Опс, ама момент – то май не беше мое! Мда, ама кой да чете внимателно. Ако беше изцяло мой труд, сигурно щях да си премълча, и да приема, че съм в грешка, но…

      Ама всъщност на кого да се доверя: на мнението на световно известен експерт, учител на доста от останалите световно известни експерти, смятан за номер едно в бушкрафта в северните ширини, реално работещ и натрупал солиден опит в реална обстановка, какъвто е Морс Кочански, или на Ивайло, който чете и пише в един форум в България?! Чакай да помисля… хм… а, да… сетих се! Мне, чакай пак да помисля – мдааа… не съм сбъркал!

      Не, сега сериозно – човече, вземи да спреш да казваш кой какво да пише, и кой какво не! По-вероятно е да спреш да четеш, отколкото аз да спра да пиша! Извинявам се, за резкия тон, но нещо имам непоносимост към изказвания тип „последна инстанция“, особено ако са в повелителен, обобщаващ, и укорителен тон! Докато на мястото на автор в този блог пише моето име – ще се пише това, което искам!

      За недоразуменията – хм, не знам къде ги видя, и защо мислиш, че пък твоите убеждения не са недоразумение?! Вероятно опита ти с брадви е по-сериозен от този на Кочански?! Признавам, че някои термини може да са с неточен превод, защото аз наистина не ги знам как се наричат на български, та затова ги преведох възможно най-разбираемо, но пък чак мътещи мозъка недоразумения не виждам! То това е видимо и за не особено запознатите с материята.

      Но пък какво ли зная аз… аз съм простосмъртен, интересуващ се от работещи решения, и приемащ мнението само на реално работещи хора!

    • Добре казано.

  2. Е как пък все се намира някой да коментира бе.
    Стоян не си го смуче от пръстите тва нещо нали знаеш.

  3. Е ха ти пък друже, Ivayluuuu, я кажи ти бре юначе, де тий силътъ на теб! У неаргументирънътъ критикъ, сигурну. Я вземи пример от човека, че е седнал нещо полезно да напише. Пък как все се намира един като теб, дет нещо не го е почесало там, дет го сърби.

  4. Евала за статията – много добре обяснено и с достатъчно схеми и описния.

    Реплика към Ivaylo: – колега, защо не обърна внимание, че автора на статията е писал в самият й край -„…Това бяха основните характеристики и изисквания към брадвата за бушкрафт, според Морс Кочански…“

    Ясно е, че се описва само един даден вид брадви – сканди тип или тип -„руски топор“. Но тук есенцията е, че се дава отговор от неоспорим специалист, подкрепен от собственият си опит, като Морс Кочански и това – къде са им силните и слабите страни при изработката и приложението на металното острие, ухото и геометрията на дръжката. Препоръки за текстурата на дървесината и нейното разположение спрямо острието, ергономия на дръжката и ред други полезни съвети!

    Сигурен съм, че това е една от първите статии на тема „брадви“, и ще има още много подобни, и не е цивилизовано да се отрича всичко по този начин. Достатъчно материал по темата „брадви“ има и на този адрес: http://forum.xenos-bushcraft.com/viewtopic.php?id=114, но тук е предадена спецификата, според признат експерт в бушкрафта.

    Още веднъж – браво за полезният ъгъл на представяне на информацията от страна на автора !

  5. Много полезна информация.Тъкмо се канех да си купувам брадва и ти много ми помогна в избора.
    Поздрави!

  6. Терминът „ковекс“ според мен трябва да се замени с „изпъкнал“ клин , което е противоположно на вдлъбнат и е правилно като се използва за острие , пък и така се превежда от английски .

  7. „Конвекс“ вече се е превърнало в термин – поне в определени среди. Нали не искаш за казваме „драсни-пални клечица“? 😉

  8. Ivaylo според мен Стоян доста добре се справя при положение,че не е спец. по тези работи.Да за неточносттите донякъде съм съгласен,но не ниждам как могат да объркат един начинаещ.Аз когато прохождах в тази насока остриета и т.н. съм изчел доста по-глупаво написани статии и доста по-неразбрани и ги разбрах перфектно,а сравнение с тях статията на Стоян е много научаваща и полезна за прохождащите в това прекрасно хоби.Изчел съм доста материал на тази тема и доста некадърно написани статии и това не е една от тях.Би объркала някой по-глуповат човек (никой не искам да обидя),който явно неможе да разбере въобще за какво иде реч!

  9. Аз пък си мисля, че статията е написана точно за напълно начинаещи. Има толкова наивни описания, че чак предизвикват умиление. Не го казвам да засегна Стоян. Все пак това е мнение на Кочански, а той е писал за малко по-друг тип аудитория. Но пък не виждам някакво лично мнение на Стоян или на некой друг специалист относно познатите на всички брадви с Г образно острие и права дръжка.

    • Ами то мястото на мненията на специалистите съм го отредил да е в коментарите! Някои от тях са даже толкова посветени във Великото Тайнство на Брадвата, че успяват в един ред да ни посочат всички неточности, глупости, и недоразумения, както и да ни убедят в неправотата ни!

      П.П. А моето лично мнение е, че е по-важно да умееш да работиш с брадвата, отколкото да знаеш всички Велики дреболии за нея!

      П.П.П. Също така мое лично мнение е, че в тази статия са посочени наистина едни от най-важните характеристики на брадвата, които директно рефлектират върху производителността и ефективността на работата с нея! Лично за мен повече не е нужно! Всичко останало, с което биха ме затрупали специалистите, за мен лично влиза в графата „дреболия“. Съжалявам, ако ще засегна някого!

  10. За българските брадви повечето неща писани тук са неприложими , защото нито формата на острието е като описаните брадви , нито сапа , даже и заточването донякъде . Все пак Кочански не е българин . Аз също предпочитам българска брадвичка , но това си е мой избор , а статията е интересна и полезна . Ако нещо е просто обяснено то не е непременно наивно , напротив – обяснено е добре , а за спецовете си има специална литература .

  11. Настоявам да тутакси да бъдат посочени всички грешни, залуждаващи и наивни моменти в статията. Не искам да бъда заблуден и захранван с наивни описания на материята. Ивайло Живко и Смотания Вълк намекнаха колко са опитни, без да кажат нищо конкретно.
    На мен статията много ми хареса, но ще има ли продължение с основни техники на приложение и техника на безопасност.

    П.П. Колкото до българската брадва – пазара така е залят с топорчести брадви и брадвички, че скоро ще ги гледаме само по музеите нашенските.

  12. Упс, правописна грешка да се чете Самотният вълк

  13. Pingback: Заточване на брадви | xenos::bushcraft

  14. Тъй като Стоян ползва (предполагам) главно англоезични източници, то логично е да в статиите му да шестват и характерните за тях инструменти и технологии.
    А къде са нашите, питам аз? Къде са древните (и не само) знания за оцеляване на българите? Но това всъщност е отклонение от темата…

  15. Къде са древните начини за оцеляване на българите? Айде някой да ги посочи и ще го наградим пред строя (с потупване по рамото, разбира се; може и снимка до знамето).

  16. Оня ден жената ме завлече в Практикер, да купува някакви саксии. С цел убиване на времето се зазяпах в щанда с брадвите. Направи ми впечатление че на етикетите на брадвите Фискарс има специална иконка, показваща дали брадвата е за цепене или за сечене. Хитро.

  17. platanus казва:

    14.01.2012 в 0:58

    Тъй като Стоян ползва (предполагам) главно англоезични източници, то логично е да в статиите му да шестват и характерните за тях инструменти и технологии.
    А къде са нашите, питам аз? Къде са древните (и не само) знания за оцеляване на българите? Но това всъщност е отклонение от темата…
    –––––––––––––––––––––––––
    Къде са, тука са ! Все още! И са по-добри от всичко що е на запад и на север от нас! Но не сме учили маркетинг за тия 1300 години!

  18. Ако дръжката на брадвата е дървена, тя трябва ли да се намаже или напръска с нещо за импрегнация?

    • Да, добре е да се импрегнира. Става както със някои естествени масла (ленено например), така и със различни безири, лакове и т.н. Това ще предпазва дървото от разсъхване, напукване и т.н.

  19. Благодаря.

  20. Аз съм ЗА голям сатър вместо малка брадва. Лесно се вместява в раница, а в кания, на която горната част обхваща по-широка част от колана се носи удобно и на кръста. Тежестта е най-важна за силата на удара; скоса на острието също е важен. Дължината на дръжката не е толкова важна. Един сатър, тежък поне 1,5 кг може да бъде ефективен почти като голяма брадва.
    Също съм ЗА този инструмент да е направен от мека стомана, за разлика от ножовете, понеже острието на инструмента от твърдата стомана се начупва и назъбва при среща с песъчинки, докато меката стомана само се огъва или набива. Аз често ходя за борина и преди да сека първо обелвам кората, понеже с падането на дъжда стъблата на дърветата биват напръсквани с кал на близо метър височина.

  21. До интересна книга за брадви&употреба може да се стигне, като се зададе в търсачката:
    woodsmanship mason pdf

    Друга книга за сваляне по темата от легендарен производител на различни езици:
    http://www.gransforsbruk.com/de/axte-kenntnis/literatur/das-buch-der-axte/

  22. Взех си една малка туристическа брадвичка 600г., на Спарта с гумен протектор на острието.Хубава е не е като бг брадвите , а е с форма на топор като тази горе.Между другото някой ми бе подарил киркобрадва .Мнение за тях

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: