Брадвата е най-важният от основните инструменти в пущинака. Като изключим огъня, нищо друго не е толкова определящо за комфортното пребиваване там, както добре подбраната брадва, и умението да бъде използвана правилно!

Морс Кочански

Вече на няколко пъти във форума, както и на срещите, става дума за брадвата като неотменен инструмент в бушкрафта. Изказвани са много, и най-различни мнения, но в тази публикация ще се опитам да ви запозная с мнението по този въпрос на, може би „гуруто“ на бушкрафта в северните ширини (а там знаем, има много гори!) – Морс Кочански:

Има най-различни типове глави (металната част) за брадви, с различно тегло и в комбинация с различни по дължина дръжки. Главите, и дръжките, могат да бъдат модифицирани, докато се получи инструмент, задоволяващ нуждите и изискванията на всеки отделен човек. Външният вид на една брадва не винаги е мерило за качеството и ефективността на работа с нея, тъй като нерядко, иначе толкова „готини“ на вид брадви, не могат да секат толкова добре, колкото други много „грозни“ такива.

Колкото по-голяма е една брадва, толкова по-безопасна е за работа, и с толкова по-малко усилия се използва. Инерцията на тежкото острие е предимство при работа в студено време, и при продължителна сеч. Въпреки това обаче, тежките брадви не са популярни при разходките из буша, защото са неудобни за носене. Размерът и теглото на брадвата за бушкрафт трябва да бъде компромис между ефективността и качеството на работата, за която ще се използва, и удобството й за носене.

Ако брадвата е неудобна при замахване, значи главата й е по-тежка, отколкото трябва. И обратното – ако главата й е прекалено малка и лека, то е много по-изморително да се работи с нея, тъй като й липсва инерция. Ултра-леките брадви са подходящи за по-опитните. Недостатъчното им тегло изисква по-силен замах. За новака е нужен само миг, за да счупи леката брадва, използвана с години от някой експерт.

Основната брадва за бушкрафт, от която се очаква да се справя добре с по-голямата част от дейностите в пущинака, е добре да има дължина колкото ръката ви (фиг. 3). Хващайки острието в дланта, краят на дръжката (приклада), трябва да попада плътно в подмишничната ямка. Теглото й трябва да е около 1.5 килограма. Малката походна брадвичка е добре да бъде с дължина колкото лакътя ви, и да тежи около 500-600 грама.

Дизайн на брадвата

Според геометрията на острието, има няколко типа брадви (фиг. 4). Когато то е с леки „бузи“, се нарича лек конвекс, и е добро за брадва с общо предназначение. Когато конвексът е по-ясно изразен, брадвата е по-подходяща за цепене на дърва. Ако скосът на острието не е изпъкнал (конвекс), а напротив – вдлъбнат, тогава брадвата е подходяща за дялкане на дърво. Клиновидният скос (плосък скос) също е приемлив, но има по-голяма склонност да се заклещва в цепнатината. Предимството му е обаче, че рядко (или дори е невъзможно) да рикошира от повърхността на дървото, при удари под по-малък ъгъл.

Острието с лек конвекс, вместо плосък или вдлъбнат скос, се освобождава по-лесно от цепнатината, изхвърля треските по-добре, и е по-здраво при сечене на замръзнало дърво. Ако конвексът обаче е прекалено голям, острието няма да се забива достатъчно дълбоко, и в резултат ще се губи енергия.

Ако острието е прекалено тънко, то има склонност да се заклещва в цепнатината, и се изисква порядъчно силен удар по дръжката, за да се освободи, което пък води до постепенното й охлабване. Променете геометрията на острието, докато то стане достатъчно конвексирано, за да се измъква лесно при максимално проникване в дървото.

Задният ръб на брадвата трябва да е достатъчно тънък, за да се поставя лесно в цепнатината на дърво, което желаете да разцепите. Острие с дължина 12 см трябва да изпъква по-малко от сантиметър напред от линията, свързваща бода и задният ръб (фиг.7). Режещ ръб, дълъг повече от 15 см, е „тромав“ при работа.

Най-слабото място на една брадва е отворът („ухото“) за дръжката. Ако той е прекалено малък, частта от дръжката, която влиза в острието, ще бъде прекалено тънка, за да има необходимата здравина. Ако е прекалено късо, дръжката ще се охлабва лесно, защото няма достатъчно голяма контактна повърхност между нея, и метала. За здравото заклинване на дръжката в ухото се използват два клина – дървен, и метален, лежащи плътно един до друг в една равнина. Дървеният клин трябва да навлиза навътре в дръжката на дълбочина около 2/3-ти от дължината на ухото.

Най-добро е голямото „ухо“, с достатъчно дебел пласт метал около него, който да не позволява смачкването, стесняването, пропукването, или разкъсването му при употреба. Металът около ухото трябва да се остави малко по-мек и ковък, за разлика от острието, за да устоява на пропуквания. Ето защо е лесно да повредите ухото на брадвата, когато удряте по петата, с петата на друга брадва, или с чук. Ако смятате да използвате грубо брадвата си, дори в ролята на чук, то по-добре е да избягвате тънките и тесни уши. По-безопасно е да удряте по петата на брадвата с дървена бухалка или дебел клон.

Острието на брадвата трябва да е твърдо закалено, но не прекалено, защото ще е трудно да бъде заточвано с обикновена пила, или точилен камък. Ако бъде прекалено меко, то ще се затъпява по-лесно, и ще се износи по-бързо. Твърдо закалената брадва е податлива на отлюспване и начупване, когато се използва при по-ниски температури.

Добрата дръжка трябва да се усеща комфортно в ръката, като не е нито прекалено тънка, нито прекалено дебела. Тя трябва да е достатъчно тънка, за да не вибрира при силни удари, но не и прекалено, за да не се огъва лесно. Ако дръжката е прекалено овална в сечение, тя не е особено удобна за държане, и е трудно да се разбере накъде сочи режещият ръб. Ако е прекалено плоска, ще е доста изморително за ръката да се работи с нея, защото ще се огъва лесно при ваденето й от дървото.

Посоката на годишните кръгове в дървесината, от която е направена дръжката, трябва да е в същата равнина, в която лежи и острието. Приемливо е леко диагоналното им направление, но перпендикулярното е абсолютно нежелателно – така вероятността дръжката да се сцепи при удар е много голяма (фиг. 5).

Сечението на брадвата с права дръжка трябва да е по-плоско, за да се предотврати извъртането й в момента на удара. Добре издутият и оформен „приклад“ сигнализира на ръката, когато се достигне краят на дръжката. В него може да има отвор, в който да се прокара връв, с чиято помощ брадвата да се привърже към ръката, за да не бъде изтървана и загубена, ако се правят дупки в леда, или се работи над водни площи.

Когато погледнете по дължината на режещият ръб, той трябва да „разделя“ приклада на две равни части (фиг. 6). Лекото отклонение в дясно може да увеличи ефективността при някои хора.

Ако прикладът и острието на брадвата се опрат едновременно върху равна повърхност, режещият ръб трябва да опира в нея на една трета от разстоянието от задният ръб, до средата на острието (фиг. 8 ). По този начин тежестта на главата стои изцяло зад режещият ръб, и няма да се губи енергия в следствие на отклоняването при удара.

Балансът на една брадва се контролира от „гърбицата“ й, която представлява изпъкналост на дръжката назад, в разстояние на 15-20 см от главата й. Ако брадвата се постави да лежи хоризонтално върху дланта, поставена в областта на гърбицата, а краят на дръжката й се придържа в същата равнина от другата ръка, главата на брадвата трябва да лежи плоско в същата равнина, като дланта, или съвсем леко да се отклонява надолу, или нагоре (фиг. 9). Ако отклонението в коя да е от двете посоки е прекалено, то балансът е нарушен, и работата с тази брадва ще е по-изморителна.

Колкото по-дълга е главата на брадвата, и колкото по-лека е петата й – толкова по-голяма трябва да бъде гърбицата, за да възстанови баланса.

Това бяха основните характеристики и изисквания към брадвата за бушкрафт, според Морс Кочански. Надявам се информацията да ви е полезна при избора на най-добрата, и най-подходящата за вас брадва, която да се превърне във ваш полезен спътник в разходките из пущинака!