Паленето на огън с искри е един от най-древните методи, познати на човека. Всички сме виждали картинка, на която древен човек удря два камъка, от които изскачат искри. С времето този метод се е усъвършенствал, и е довел до появата на специални инструменти и прахан, които са повишили значително ефективността му. За всичко това ще стане дума в следващата публикация.
До много скоро в нашата история, кремъкът и огнивото са били обикновени, и широко разпространени инструменти за палене на огън. Днес производителите на „екипировка за оцеляване“ продават синтетични огнива (ферород и магнезиеви запалки), с чиято помощ можете да „засипете“ праханта с дъжд от горещи искри, и да я възпламените. Произвеждането на искри по естествен начин, с естествени материали обаче, е много по-трудно. Тяхното количество е много по-малко, а температурата им по-ниска, което изисква много по-грижливо подбрана и приготвена прахан, както и по-прецизна техника.
Паленето на огън с искри има и своите предимства: Вятърът например, е сериозен проблем, когато палите огън с клечки кибрит. Кремъкът и огнивото, от своя страна, използват вятъра като предимство – той разпалва още повече тлеещата прахан. Другото предимство е, че като изключим праханта, останалите компоненти са водоустойчиви, и ще проработят дори след неопределен по време престой под вода. Паленето на огън с искри обаче, не е толкова сигурен начин за получаването на истински пламък при всякакви условия, какъвто е кибрита. Но когато са ви останали само десетина кибритени клечки, може би бихте предпочели да ги запазите като резерв, и да използвате кремъка и огнивото.
Методите за палене на огън с искри изискват наличието на три основни компонента:
- огниво – материалът, който дава искри
- парче твърда скала с остри ръбове – кремък, кварц и др. (за краткост ще използваме думата „кремък“)
- прахан – материалът, който след като „улови“ искрата, започва да тлее, и играе ролята на посредник между искрата, и истинският пламък
Кремъкът
Всяка скала, която е по-твърда от въглеродната стомана, може да свърши работа. Обикновено камъкът трябва да бъде разчупен, за да се открият остри ръбове с ъгъл по-малък от 90 градуса, върху които да се правят ударите с огнивото. Когато стоманата се плъзне с лек удар по този ръб, от нея се отделя миниатюрна стружка метал, която се нагрява толкова силно, че се възпламенява. Кремъкът сам по себе си е прекалено чуплив, за да произведе сам добра искра. (повече за твърдите скали).
Огнивото
Пиритът е естественият минерал, който може да бъде използван като огниво, дори и без наличието на кремък. По време на златната треска пиритът често карал златотърсачите да го бъркат със златото, защото се намирал по същите места в реките като него, и го наподобявал на външен вид. Ето защо той си спечелил името „златото на глупаците“.
Но местните жители знаели, че когато вятърът донесе студ, и когато дърветата започнат да се разцепват под натиска на замръзналите си сокове, „златото на глупаците“ можело да бъде наистина безценен дар от Природата. Две парчета пирит могат да се удрят едно в друго, за да произведат искра. Трудно е обаче да се направи искра с чисто желязо, или неръждаема стомана.
Стоманеното огниво ( по народному „чакмак“) е много по-ефективен „доставчик“ на искри. То трябва да бъде направено от закалена въглеродна стомана, за да произвежда добри искри. Макар много други метали да могат да правят искра, рядко тя е толкова концентрирана, интензивна, и гореща, като тази на горящото парченце въглеродна стомана.
Тези специално изготвени инструменти били стандартният метод, осигуряващ огън на белите първопроходци. Те бързо били усвоени и от коренното население на новите земи. Европейските огнива (чакмаци) основно били „U“-образни, и се държали неподвижно над праханта (обикновено поставена в метална кутийка), докато по тях се удряло с парче кремък, правейки дъжд от оранжево-червени искри. Този начин условно можем да наречем „европейски стил“.
Местните, както и по-северните народи, предпочитали да държат неподвижно кремъка, и да нанасят удари с огнивото по ръба му. Това насочвало потока искри нагоре към праханта, която се държала с пръст върху самият кремък – да го наречем „северен стил“. При този начин кремъкът, огнивото, и праханта обикновено се носели в малки кесийки от обработена кожа, висящи на врата, където били далеч от влагата.
Не всеки може да има под ръка един от тези прекрасни инструменти, но можете да импровизирате, като използвате парче пила, или гърбът на ножа ви. Не всички ножове обаче стават за тази задача – тези от неръждаема стомана не са подходящи. Няма да се получи и с карбоновите, ако са слабо закалени.
Праханта
При методите за палене на огън с искри, най-важният аспект се явява праханта. Тя трябва да се изключително суха, и внимателно подготвена.
В северните гори се използват основно два типа прахан:
1. Естествена прахан: В апогея си, огнивата са се използвали заедно със специална прахан, направена от пухестата строма на същинската праханова, или лъжливата праханова гъба, която е обработена със селитра. Тя обаче не е достъпна в пущинака, и трябва да я замените с луга от пепелта от огнището. Ето подробно как става това.
Като естествена прахан може да се използват и пухестите части на различни растения (напр. папур), разпрашени сухи растителни влакна, или разпрашено гниещо (но не влажно!) дърво. С изключение на някои пухове, тези субстанции ще тлеят, вместо да се запалят с пламък. Процедирайте с тях така, както с въгленчето, получено при палене на огън с триене на дърво.
2. Изкуствена прахан: Веднъж запалили огън с естествена прахан, вие можете да си направите доста по-надеждна „изкуствена“ такава. Прави се, като се овъглят някакви растителни влакна (като например памук, лен, и юта). Какъв е точно процеса на изготвяне съм написал в една по-стара публикация. Тук обаче малко се получава парадокса на яйцето и кокошката – за да си направите този вид прахан, се нуждаете от огън!
Ако нямате подходящ контейнер за овъгляването, можете да нарежете материята на ивици, да ги оставите да пламнат добре, и бързо да ги задушите, като ги заровите с пясък, или ги настъпете с обувката си. Резултатът ще е малко по-ниско качествена прахан от овъглен плат, но тя пак ще може да хваща искрата от огнивото.
Техника на изпълнение
Изисква се практика, за да започнете да правите добра искра. Ако използвате северният стил (който е и разпространен в България), направете гъвкаво дъговидно движение на китката, за да извършите лек, плъзгащ се удар с огнивото по ръба на кремъка. Вижте колко близо можете да замахнете до него, без да го пропуснете. Ако сте избрали европейският стил – дръжте неподвижно огнивото в едната ръка над праханта, и ударете под ъгъл с кремъка по него.
М. Кочански
При европейският стил обикновено праханта е поставена в метална кутийка, и при произвеждането на искрите често се запалват едновременно няколко парчета от нея. Това е добра стратегия, ако например искате да подпалите растителен пух, или сухо гнило дърво. Ако искате обаче да запалите само едно парченце прахан – използвайте северният стил. (повече за праханта тук)
Ако използвате вместо огниво ножът си, има два начина да го направите:
Първият е, като използвате гърбът на ножа. Това е най-ефективният начин. Трябва да се внимава острието да се държи здраво между пръстите в момента на удара, за да не ви пореже. Техниката отговаря на северният стил на използване на огнивото. Може да го направите и по европейския, като подпрете ножа прав над праханта, и удряте по гърба му с кремъка.
Вторият начин е да използвате върхът на ножа, с който да нанесете дъговиден удар по парче подходяща скала, държейки ножа за дръжката. Това е по-безопасният начин, но искрите са по-слаби, траекторията им по-непредвидима, а върхът се износва доста бързо.
Ако имате сгъваем нож от карбонова стомана, също можете да го използвате вместо огниво. Ако го правите по северният стил, то няма нужда да отваряте ножа, а просто го хванете здраво за дръжката, и удряйте с гърба му по кремъка. Ако ще използвате европейския стил, можете леко да отворите острието (с върха надолу), за да не си ударите пръстите с кремъка, и да нанасяте ударите по гърба му.
Вместо нож, можете да използвате и главата на брадвичката ви, ако е от карбонова стомана. Тук се използва европейският стил, защото би ви било трудно да нанасяте точни удари по кремъка с нещо толкова тежко и обемисто.
За да превърнете тлеещата прахан в открит пламък, направете топка от сух материал – трева, вътрешна кора на дървета, и др. подобни разпалки. Оформете я като гнездо, поставете в центъра му тлеещото парченце прахан, и го раздухайте внимателно, докато пламне. В тази връзка, в комплекта си нося и канап от юта, коноп, или лен. Като разнищя и разроша парче от него, се получава доста добра начална разпалка, с която (след раздухване) мога да постигна лесно открит пламък.
Синтетични огнива
Както споменах в началото, в наши дни производителите на армейска екипировка, и тези на „екипировка за оцеляване“, пуснаха на пазара „синтетични“ огнива, които да са заместители на старите такива. Това са пръчки от специални сплави на няколко вида метали (желязо, церий, лантан, неодим, празеодим и магнезий), накратко наречени ферород (ferrocerium rod, ferrorod), които при остъргване с по-твърд предмет правят дъжд от искри с много висока температура (~3000°C), които са
способни да запалят и по-трудни видове прахан, с които кремъкът и стоманата не биха се справили. Когато към подобна ферород запалка се прибави и блокче магнезий, се получава т.нар магнезиева запалка, която си има и един вид подсигурена водоустойчива прахан (магнезиевите стружки).
Тези модерни инструменти са наистина страшно ефективни и практични, но вече излизат от графата „примитивни методи и умения“. Но това е само подробност. Лично аз бих ви посъветвал винаги да имате едно такова в джоба си – за всеки случай! 😉 С тяхна помощ може и да започнете да се упражнявате в паленето на огън със искри, и когато натрупате опит, да се качите едно стъпало по-нагоре – паленето с огниво и кремък.
Ето и едно кратко клипче с основните техники при паленето на огън с искри (ако движенията ви се струват леко нескопосани, това е защото е трудно между теб и ръцете ти да има трипод с фотоапарат, който да внимаваш да не събориш, и в същото време да следиш всичко да влиза в кадър! 😉 ):
Това са най-важните неща, които е добре да знаете за паленето на огън с искри. Успех! 😉
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви! |
15.06.2011 at 16:15
Както винаги, чудесна статия. Отново научихме някои нови неща – европейски стил, северен стил, искра, ъъъъъ огън 😀 😀
15.06.2011 at 17:19
Рядко си позволявам да коментирам в блога, но наистина – великолепна статия, прекрасно онагледена със снимки и видео. Поздравления !
15.06.2011 at 17:36
Поздравления! Аз лично, след като на Осогово половин час се мъчих с една лупа и после още половин час с ферородна запалка оцених какво значи да имаш хубаво подготвени материали за запалване.Така написано, ми се изясниха много неща. Хубавата теория трябва да бъде последвана от хуабва практика и аз мисля да си направим пак конкурс за палене на огън на следващата среща. Да видим кой си е научил урока:)
15.06.2011 at 18:08
Нещо ми подсказва че на следващата среща ще трябва да предвидим и пожарогасители…
15.06.2011 at 20:17
Извънредно интересно и полезно. Благодаря!
15.06.2011 at 23:58
Отдавна чакана и може би една от най-интересните теми и публикации в последно време, в блога. Въпреки че в написаното са посочени основни методи, има още много детайли, които подробно са разгледани във форума. Страхотна публикация!
Поздрави за труда и уменията на автора!
П.П. Има много маркирани препратки, които трябва внимателно да се разгледат и да се съобразят препоръките от тях, зада има успешен резултат при този приитивен, но ефективен метод за палене на огън!
16.06.2011 at 10:21
Благодаря на всички!
Жоро, поради что така трудно си позволяваш да коментираш в блога?! То и аз го забелязвам от известно време насам… 😉
Случайна, упражненията в палене на огън не трябва да стават от среща на среща! За мен лично това е, едва ли не, най-важното нещо, което трябва да усвоят хора като нас (и не само!). Огънят е живот! Няма да се впускам във обяснение на всички предимства, които ни дава той. Просто трябва да го можеш, и то със всякакви средства, при всякакви условия, и да направиш и невъзможното, за да го запалиш. Ето защо аз се опитвам да разуча и усвоя различните методи за добиването на огън, след което и да представя синтезирана информация. 🙂 В тоя ред на мисли, може би на всяка сбирка трябва да има, не точно състезание, ами по-скоро упражнение в палене на огън, като се използват материали, събрани в самата местност, и като се дава приоритет на по-трудните методи за запалването на огън. Със кибрит и запалка всеки може… май… 😉
16.06.2011 at 11:25
Поздравления Стояне!Отново ни изненадваш счудесна статия и то много добре онагледена.Мислех си ,че за да се получи тлеене е необходимо доста чукане а то се оказаа много по-бързо.Наясно съм ,че това си го постигнал с доста упражнения щом си успял да събереш и малка колекция от чакмаци.На мен за сега ми е проблем само кремъка дано успея да открия някоя стара диканя за да си извадя няколко.
16.06.2011 at 11:33
@hiron02: Изпрати ми точен пощенски адрес през формата за контакт, и като ми попаднат подходящи парченца, ще ти пратя!
16.06.2011 at 14:50
Предварително ти благодаря Стояне,макар ,че на мене ми обещаха едни познати но ако нищо не направят ще ти се обадя.
16.06.2011 at 17:10
Страхотно.Тези примитивни методи са супер ,но не разчитайте само на тях.Най-добре е да си носиш една обикновена запалка ,а те да са като резервен вариант .
16.06.2011 at 22:27
0x0x, за хора с моите интереси, призива би трябвало да звучи „Най-добре използвайте примитивните методи, но си носете и една обикновена запалка, като резервен вариант!“ 😉
Жоро, вярно, че напоследък нагазих дълбоко в примитивните технологии. Може би е време да поразведрим малко и за останалите с някоя по-„сървайвъл-туристическа“ тема. 🙂 Ще помислим!
16.06.2011 at 22:18
Стояне, ами много е просто – по повечето теми, които развиваш напоследък, съм абсолютно некомпетентен 🙂 Няма как да коментирам нещо, което поне веднъж не съм пробвал наживо, иначе ще си е само теоретично философстване 🙂 Затова се концентрирам главно в четене.
16.06.2011 at 22:58
Добра статийка, само дето това с кремъка и ножа е голяма глупост… никога не бих си окипазил ножа по този начин. Преди 1 месец си взех за 2 левчета едно парче въглеродна стомана от кварталната железария и си ми върши идеална работа.
16.06.2011 at 23:15
Гега, ти не ми казвай кое е глупост, ами кажи видя ли го да работи! А така… Като имаш само ножа си, и си намерил кремък и прахан, може би ще отидеш до железарията на някой друг ден път от теб, че да си купиш парченцето за 2 лева?! Айде да пишем само ако наистина има какво да кажем!
Вельо, дори да изчезне съвременния свят, стомана да искаш! 😉 Освен това, както съм писал, древните са ползвали и пирит. Всъщност и самите кремъци и кварцити могат да пускат искри и без метал, ама е доста по-трудно. Чакмак или ферородна запалка – въпрос на вътрешно убеждение и личен избор! Основният принцип си остава един и същ – палене на огън с искри! 😉
16.06.2011 at 22:59
Много добра статия. Но честно казано, на мен чакмака не ми харесва. Дали ще мъкна чакмак или ферородна запалка, бих предпочел второто. А в хипотетична ситуация, като например, че съвременния свят изчезне и се озовем само сред природата – нито ще имаме ферородна запалка, нито стомана за чакмак 🙂
От тая гледна точка, аз лично мисля да започна да се упражнявам в паленето на огИн само с естествени материали. Като мисля да започна от боу дрила, ама пусто време, все не остава. Вярно, че и в боу-дрила трябва връв за лъка, но все е някакво начало – после има и други метОди, в които не трябва нищо освен дърво 🙂
17.06.2011 at 1:11
Поздравления за изпипаната статия. Бих искал да добавя, че и от самата ферород запалка също могат да се получат стружки, които да улеснят запалването.
17.06.2011 at 7:58
Ако изчезне съвременният свят, то поне няколко века ще можем да намираме в руините на железарски и всякакви магазини и складове /пък и на други места/ различни иннструменти и материали. Така че няма да се върнем съвсем на момента в каменната ера. Но тъй като ресурсите все пак ще са доста ограничени /и намаляващи/ и ще има бой за тях, не е лошо да знаем и един-два примитивни метода за палене на огън. И не само за огън. Най-важните неща, както и Стоян е писал може би не веднъж са: подслон, вода, храна, огън. Така че, ако знаем как да си осигуряваме без предварителна подготовка и екипировка тези неща в пустошта, шансовете ни се качват неимоверно.
17.06.2011 at 10:20
Аз лично съм много доволен от клипчето, защото колкото и да четох по въпроса, все не ми беше ясно кое в кое се удря, накъде отива искрата, самата искра колко е силна… А така всичко си дойде на мястото 🙂 За овъглените парцалчета, като средство за хващане на искра знам от ученик още(тате ми е наливал акъл), ама на срещата ги видях в действие как наистина от една искричка захващат!
17.06.2011 at 16:29
Здравейте!
Преди година може би или повече, случайно попаднах на Вашия блог именно търсейки информация в интернет за чакмаци, кремъци и тн.. и от тогава го следя редовно. Досега
не бях писал, но мисля че именно на тази страхотна публикация е редно да се включа и аз! Поздрави за Прекрасния и полезен Блог!!!
На едно място в статията си споделяте , че носите в своя „комплект за палене“ канап от юта, моля кажете от къде се снабдявате с него! Аз лично опитах първо да добия пламък поставяйки въгленчето в калчища – опитите не бяха особено успешни поради качеството и не съвсем естествените материали, от които бяха направени (поне според мен) различните калчища, на които попаднах по железарийте ….
Отказах се да пробвам с тях..
Случайно попаднах в Кауфланд (градинарския щанд) на един канап, за 2лв. топчето -доста голямо, от който успях да постигна желания ефект. Немога да разбера обаче , от какъв материал е направен, защото надписите на етикета му са на китайски.
Проблема с него е друг :), когато навия известно количество от него и го сложа в „комплекта“ ми за палене излъчва много силна и неприятна миризма на машинно масло и по-този начин разваля (за мен) удоволствието от използването на естествените материали вътре (кремък, праханова гъба обработена с луга) и тн…
В сайта, от който се снабдявам с кремъци от хамериканско, също така предлагат и канап от юта (jute twine), но не е особено рентабилно, ако човек има намерение да тренира по-често разпалването му, така че ако го има от къде лесно да се намира в БГ би било много добре. Това което използвате (към автора) излъчвали някаква синтетична миризма?
Благодаря Ви, и още веднъж поздрави за хубавата и обобщителна статия!
17.06.2011 at 19:05
@Сава Попсавов – навремето на село ползвахме ютени чували, за да прибираме картофа от нивата. Ако имаш роднини на село – поразпитай, може и да те огрее с някое чувалче 🙂
17.06.2011 at 19:25
Колегата отгоре, благодаря Ви за експресния отговор, но въпросът ми е не какво е имало навремето на село, а от къде сега да се снабдя с въпросното влакно, намирам иронията ви за неуместна, ако имате конкретна информация, моля да я споделите 😉
17.06.2011 at 20:59
Здравей, Сава Попсавов!
Мисля, че колегата Георги не беше ироничен в коментара си. Наистина има такива чували, и биха свършили работа, ако си намериш. Аз лично съм си купувал ютен канап (виждал съм и дебели въжета), от разни магазини за строителни материали. В железариите също трябва да имат. От там съм си купувал и ленени влакна, но както казваш – голяма смрад! На масло бих се прежалил, ама моите повече ми намирисват на…. конска пикня! 😀
18.06.2011 at 2:25
Ей, много докачлив народ в наши дни 🙂 Конкретна и актуална информация за местонахождението на ютени чували нямам. Ако някой ми се изпречи на пътя – незабавно ще ви докладвам. А дотогава последвайте съвета ми – в повечето селски къщи сигурно се намира поне по един такъв чувал, захвърлен някъде по плевните. Така че ако имате роднини на село – попитайте ги. Същото важи и за конопените въжета.
18.06.2011 at 21:44
Относно миризмата – наистина е такава, но оприличаването й на масло или някакъв друг петролен продукт е само от това, кото имаме останало в съзнанието си.
Иначе конопените кълчища си миришат така, защото такава е миризмата на естественият коноп. Така че, ако се палят добре могат да се ползват без никакви притеснения за здравето.
19.06.2011 at 2:18
Пробвах да чукам по камъка с нож. Ударух си пръстите и ги нараних. За сметка на това подпалих килима и майка ми ми отпра няколко шамара. Вие как се справяте да не си удряте пръстите?
19.06.2011 at 12:39
Много просто – внимаваме! 😉
Извън шегата – то на клипчето и снимките се вижда, как се държи.
20.06.2011 at 12:23
@Георги Петров
какъв килим имате, та да си намеря и аз едно парче такъв, да го ползвам за прахан 🙂
20.06.2011 at 12:35
Мда… 🙂 Всъщност аз ако имах килим, който се подпалва от искра от чакмак, въобще не бих си и помислил да го сложа вкъщи! 😉
20.06.2011 at 19:03
Гога, мани пръстите, гледай да не запалиш къщата! Пръстите ще болят, па ще минат.
Малий, нямам търпение да дойдат пунгиите. Голямо чаткане ще падне.
20.06.2011 at 23:19
Пунгията ме кефи определено! Трябва да се разтършувам на село за дядовата пунгия с чакмака и кремъците.. той не признаваше цигарите с филтър и кибритя. 🙂
22.06.2011 at 12:06
@Георги Николов Наистина може би бях малко остър в реакцията – коментара си, за което съжалявам, не съм свикнал още с тона на блога! 🙂 Наистина нямам много допирни точки със „село“ за съжаление и затова мисля да търся ютата от други източници, засега съм се спрял на една фирма за производство на въжета от естествени материали, която намерих в чичо гугъл – имат и фирмено магазинче на пазара „Георги Кирков“ в София, от там мисля да се снабдя и ще споделя впечатленията си.
Поздрави!
22.06.2011 at 12:27
@Стоян Стоянов Благодаря за отговора. Интересно защо, но аз досега не съм намирал по железарийте ютен канап, но не съм и обикалял много в интерес на истината. Сега съм взел едно парче зебло от магазина за художници на „Шипка“, при което липсва неприятната миризма, но освен че е по-трудно за разплитане, защото е изтъкано от много тънки влакна – нещо и неуспявам да го възпламеня. С феророда и магнезиевата запалка няма проблеми, но с въгленчето от праханова гъба нестава – влакното
постепенно изгаря без да даде същински пламък ….. Търсенето продължава …… 🙂
23.06.2011 at 12:57
Тука прочетох 10 пъти,че стоманата на ножа/брадвата Трябва да е карбонова та да хвърля искри 😀 Ти кво разбираш под карбонова? Във всяка ножарска стомана има карбон!!! Ако имаш предвид ръждаема и неръждаема – то във модерните неръждавейки има 3 пъти повече карбон,от колкото в 97% от ръждълниците и хвърлят искри да се е*е мамата 😉 лично пробвано!
23.06.2011 at 12:59
А аз да те запитам, какво според теб разбират хората под „carbon steel“ и „stainless steel“?! Предлагам да се придържаме към правилото, и да не се опитваме да блеснем с „модерни“ изключения!
23.06.2011 at 14:15
стояне, във форума благодарих на галин, но разбира се и ти ще го однесеш:) благодаря за огромното парче прахан! страшно лови иснра и няма гасене! между другото, пробвах и с овъглени дънки. по-некачествен прахан от гъбата са, но също стават.
23.06.2011 at 14:22
Е, моля ти се! Голямо… 😉 И по-голямо щеше да е, но дадох на Галин почти всичката си прахан, да я разпредели между желаещите. Оставих си няколко парчета само (за зор-заман), че не знам кога ще отида пак до Никопол да намеря от ония големите гъби. Тогава ще има още много за раздаване! 😉
23.06.2011 at 18:51
@Kargo – колега, словосъчетанието „желязо-въглеродна диаграма“ говори ли ви нещо ?
28.06.2011 at 11:19
колеги, едно наблюдение! чакмака дава страшна искра, даже и с по заоблени и тъпи ъгли на кремъка. с ножовете обаче-ядец! първо, много трудно изкарвам искра, второ, искрата е по-слаба, трето, много по-зависим съм от ъглите на кремъка. извод – требе си чакмак!!!
28.06.2011 at 12:14
Бачо, то ако с ножа беше същото, хората нямаше специални чакмаци да правят! 😉 Между другото, преди гърба на ножа да започне да дава прилична искра, трябва хубаво да се „поразработи“ – не трябва да има оксидации, огледални полировки и т.н. Моите мори примерно трябваше да им загладя с пила гърбовете, и малко да „почукам“ с тях по кремъка, че да почнат да хвърлят искри. В полеви условия това може да стане и с малко по-дълго чукане по кремъка. 🙂 Също така има някаква златна среда на закалката на чакмака. Надолу, и нагоре от нея (много мек, или много твърд нож), ще дават еднакви незадоволителни резултати.
28.06.2011 at 14:08
Аз ще подкрепя Kargo. Стояне, Wind, не сте прави да се нахвърляте така върху него. Заради тъпи англицизми в нашия жаргонен език масово навлязоха термини като „карбонки“, „сребрянки“ и т.н. Термичната обработка на стоманите се нарича „Опичане на джелезото“, но истината е, че никой не пече нищо. Когато в стоманата се добавят примеси и на други химически елементи, тя се нарича още „легирана“.
Забележката „да блеснем със знания“ е леко груба. А железо-въглеродната диаграма в случая няма нищо общо с това деление на вида на стоманите. Тя е диаграма на състоянието желязо-въглеродна сплав.
28.06.2011 at 14:18
Всъщност зосо, аз мисля, че в публикацията (сега не ми се чете пак да броя) съм казал „карбонова“ само веднъж. Основно използвах „въглеродна стомана“. Сега знам, че ще ми кажеш, че всички стомани са въглеродни, но ако не издребняваме, ще се съгласим, че така наричаме ръждавейките, които в случая са подходящи за направата на искри. Забележката не е достатъчно груба, защото издребнявайки до названия, и давайки примери с някакви „модерни“ изключения, човека се опитва да ме изкара невежа, а съдържанието на статията – неточно. Съжалявам, но така ще е и за напред!
28.06.2011 at 22:51
М/у другото първият ми „Хултафорс“-карбонов – подарък от колега от форума /Zdrаvkokomitov/ беше оригинлно – с груб гръб от ръждаема стомана/ Carbon steel/, но не съм го пробвал за „добиване“ на искри! Може би тези дни ще го пробвам и ще споделя за резултата!
28.06.2011 at 23:34
@zoso – съжалявам, но колегата Kargo не може да очаква, и най-вероятно няма да получи по-различно отношение от това което получи. Не и когато тръгва с „бутоните напред“. Да се изсереш на чужд блог се иска малко акъл и образование, да поддържаш свой собствен – маааалко повече. Прочее, тая тема май сме я дъвкали вече. Респект 🙂
01.07.2011 at 18:29
Въглерда няма значение, освен за определяне твърдостта на стоманата.
„Искрата“ всъщност е парче желязо, което оксидира бързо поради високата температура.
С други думи, искрата е бързо ръждясващо желязо. Меките стомани не стават, защото по-трудно се чупят – при удар просто се деформират. При удар на твърда стомана малко парче от нея се чупи и поради високата температура получена при удара се „пали“. Всъщност това не е точно горене а си е просто оксидация. Колкото до неръждаемите стомани – такова понятие няма, те са просто по-малко ръждясващи. При положение, че стоманата е с добавки за да не ръждясва, много по-трудно може да се „подпали“ искрата. При неръждаемите стомани това, което се вижда като искра е загрято до висока температура парче метал, което обяснява защо „гаснат“ толкова бързо – няма оксидация, която да подържа температурата. При допир с предмет тези искри бързо изстиват и не са подходящи за палене.
Надявам се да не „подпаля“ спора отново…
01.07.2011 at 21:03
Аз не искам да подхващам спора, но не мога да премълча няколко неточности 🙂 :
Искрата не е „бързо ръждясващо желязо“ – ръждясването е окисление на желязото в присъствие на вода. Състои се от хидратиран дижелезен триоксид (Fe2O3.nH2O), и железен оксид-хидроксид ((FeO(OH), Fe(OH)3)).
Стружката всъщност наистина се запалва, защото какво е горенето – буйно протичаща реакция на съединяването на дадено вещество с кислород или пероксиди (окисление), при което се отделя топлина и светлина.
Оксидация обикновено се използва за един друг процес, при който металите се покриват с „коричка“ от оксиди, предпазваща ги от последващи реакции между тях, и други вещества.