xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Да тръгнеш сам…

| 35 Comments

Шуменското плато - 21-22.09.2009

Когато кажа на някого, че обичам да се разхождам сам из горите, и дори да нощувам сам сред тях, почти винаги реакцията е изумен поглед, и серия от въпроси, започваща с нещо от рода на „Ама как така?!!!…“. Ами така… на мен си ми харесва, и има много причини да е така.


Може би съм споменавал по някоя друга от тях в разказите за разходките ми (колко жалко, че напоследък нямам много време за такива 🙁 ), но никога не съм си поставял за цел да обобщя всичко в една публикация. Скоро ми попадна обаче един пасаж на Хоръс Кипхарт, в който той е успял много добре да представи по-голямата част от това, което бих искал да кажа и аз. Понеже го е направил много добре, смятам просто да го преведа. Писан е преди почти 100 години, но по нищо няма да усетите този факт! 😉 Приятно четене:

Изборът на екипировката, и самата подготовка за самотни разходки сред природата са много важни умения, защото това е трудно изкуство и всеки, който го владее, лесно може да го стори и за двама, и повече човека.

Но защо да тръгнем сами? В наши дни за обществото (независимо градско, или селско), простичката идея да се справяш сам сред пустошта с дни, или седмици, е зловеща, и едва ли не откачена. Тя може да накара студени тръпки да преминат по кожата им. Този, който прави това, за другите със сигурност е ексцентрик, вероятно мизантроп (човекомразец), възможно е да е беглец от закона, или най-тривиалното: побъркан човек, който специализираните органи би било добре да поставят под наблюдение. Много изпечени горски хора обаче биха признали, че някои от най-удовлетворяващите, ако не и най-щастливите периоди в живота си, са прекарали далеч от присъствието на други хора.

От чисто практическа гледна точка, съществува компенсация в това да ходиш сам, и дори да лагеруваш сам. Така се извлича максималното и от най-оскъдната екипировка. Опростяват се всички рутинни дейности в лагера. Може например да изглежда некултурно и нехигиенично двама мъже да се хранят от една паница – трябват поне три: една за готвене, и две, в които да се разсипе поотделно. Но за сам човек да яде от собственият си съд за готвене е не само по-чисто, но и по-практично и разумно решение. В този съд ястието остава топло по-дълго време, отколкото пресипано в друга, студена паница, и спестява миенето на допълнителен съд. Това е икономия на усилия – най-прекрасната от всички ефективности!

Проблемът с кухнята се редуцира до крайност: Готвите това, което ви харесва, и нищо друго! Приготвяте толкова, колкото ви е нужно, и нито трохичка повече! Подправяте всичко изключително по свой вкус – невероятно удовлетворение! Можете например да си изпечете царевичен хляб, без да оставите целият тиган в масло. Можете да нарежете месото на кубчета, и да го опечете на дървен шиш над огъня, при това можете да го правите за всяко кубче поотделно, точно преди да го изядете – най-вкусният начин! Кафето ви, охладено с малка струйка студена вода, може да бъде изпито от същото канче, в което е било сварено.

Банок и наденица

И ето идва време за почистване. Няма го вече чудовището „Миене-на-чинии“, което всички мъже така чистосърдечно презират. Грабвате тигана и канчето, изплаквате ги, и ги забърсвате. Бучвате ножа в меката почва, след което го почиствате с някакви свежи листа. Хвърляте шиша в огъня, и ето – почистването е сторено: старателно и спретнато, дори без да се надигате от мястото си!

Същото се отнася и за останалите лагерни дейности – от разпъването на миниатюрната палатка или платнище – до опаковането на багажа за път: всичко е опростено и щадящо време и усилия.

От собствена гледна точка, самотният лагеруващ се наслаждава на абсолютна свобода! По всяко време, навсякъде, той може да прави това, което пожелае! Няма го безпокойството дали другарите му си прекарват добре. Не взима страна в разногласията им. Егоистично?! Да! Но за сметка на това, когато някой е сам, той не отегчава никого, не препира никого, и не се пречка в краката на никого. Той не се кара, нито дава непоискани съвети. Без съмнение той е замислен само над своите си дела – добродетел, спасяваща ни от много грехове!

Придружителят, колкото и леко стъпващ да е той, учетворява риска да бъдат обезпокоени срамежливите горски обитатели. Когато сте сам, можете да седите неподвижно и мълчаливо да наблюдавате, но когато сте двама, рамо до рамо, не е нито учтиво, нито търпимо да изкарате и час, без да изречете и една дума.

Самотен?! Всъщност не! Този, който има очи за Природата, никога не би се чувствал по-самотен сред нея, отколкото когато е съвсем сам. Трябва да се добави само жилка поетична натура към навиците за наблюдение на някого, и тогава повече от всякога е важно той да не бъде обезпокояван от чуждо присъствие: „Въображението разтваря нежни криле.“

Усамотението си има и своята изтънчена страна. Светците в миналото, стремейки се към пречистване от покварата на светското, и достигане по-близо до извора на пророчествата, са се отправяли сами в пустинята, и са оставали там в самота. Така днес самотният авантюрист, колкото и грешен да е бил той сред хората, изпитва възторг, открива изцеление и насърчение в живота сред Дивото.

Little Island Survival - Вече се стъмва

Когато падне здрач, и сенките се слеят в тъмнина, самотният пътешественик се взира замечтано в пламъка на огъня, внасящ покой в бивака му, и се вслушва в тихите, нежни гласове на нощта, които никой не би чул в пълната им хармония, освен този, който седи безшумен и сам.

След това идва времето на „подплатените крака“. Потайни и безшумни са тогава съществата, бродещи в гората. Горският човек, познаващ привичките на зверовете, не им обръща внимание, а мечтае пред трепкащият пламък като същински Парсиец, прекланящ се пред огъня. Причудливи силуети се появяват в тлеещата жар. Елфи танцуват в ореола, където нощта и сиянието преминават едно в друго. Как да напуснеш тоя магически свят?!

Това е! Кратко, и ясно! Естествено, не на всеки е по вкуса и психиката да изкара дори една нощ в храсталаците, далеч от останалите хора, но нищо не му пречи да опита. Току-виж е открил нещо, което му е липсвало от толкова време в забързания модерен живот…

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








35 Comments

  1. баце, тва не моеш да го обясниш на хора, дето хобито им е „да ходят по кафета“

  2. Абсолютно съм съгласен с горното мнение.
    Мен също ме влече да отида сам на палатка, но с мен задължително ще дойде и кучето. От известно време ми се иска да го направя, но нямах ….може би нямах смелост. След тази статия съм убеден, че ще ми се случи в най-скоро време. Даже се чудя сега за събота вечер дали няма да е удачно…..Не съм от редовните коментатори на блога, но след всеки нюслетер го преглеждам и съм възхитен от работата ти…респект

  3. „да ходят по кафетата“ не е хоби а направо си е начин на живот. Много обичам да съм сам сред природата. Така си подреждам мислите, мотивирам се и се чувствам най-добре отпочинал и концентриран да се върна във „войната“.

  4. Страхотна мисъл!Добре представено 🙂

  5. Браво браво и аз така мисля .Дано да има повече теми като тази.

  6. Едно от основните правила, за излети сред природата е да се прави в група, а не самостоятелно. При евентуален инцидент хората с теб винаги ще могат да ти помогнат или поне да викнат помощ, докато ако си сам, трябва да разчиташ само на себе си.

    • Най-важното е да не се надценяваш, и да прецениш на какво си способен! Огромна част от тия разходки могат да се направят съвсем контролирано, без това да се отрази на преживяването.

  7. Не е задължително.
    Ако сте група може спокойно да ви се случи каквото на един, такова и на групата. Айде да не съм фаталист, но един хубав летен вирус като нищо може да повали цяла група, диарията и повръщането да доведат до обезводняване и, тогава сте една тълпа хора отделящи течности и секрети от почти всяка дупка по тялото си – никаква полза от това, че сте повече от един човек.
    Просто се казва „потеглям еди кога си от еди къде си, минавам през тук, тук, и тук, ако до тази дата ме няма или не съм прати вест, пращай да ме търсят“
    Още по-чисто е ако си с GPS да си пращаш координатите веднъж дневно.
    Но и това са екстремизми. В България почти където и да отидеш, и крак да си счупиш си на някой друг час от цивилизацията.
    Да не говорим, че рискът си е част от емоцията.
    Четейки постът си се замислих, че в автомобил на дълъг път шансът да ти е случи нещо и да не могат да те намерят е много по-голям. Излетиш от мост, забиеш се в някой непознат участък и се метнеш в ЕЙ ТАКАВА ЯМА в шосето, щото никой не живее там от години… От гледна точка на безопасност пак трябва да се пътува с поне един спътник. Ама кой го прави…

  8. След това описание, мога само да замълча с уважение!!!

  9. Наистина,много по -яко е да си сам на излет,така имаш време да размислиш по много въпроси,пък и тръпката е по- яка. Или максимум с още един човек.Но пък като си сам разчиташ само на себе си,СУПЕР Е!

  10. Когато си сам си много по-отговорен за това какво правиш, къде стъпваш,изострят се инстинктите.За това трябва да имаш време и да не се стремиш към някакви скоростни постижения.Удоволствието е в изживяването а не в постигането на някакви цифрови показатели (едно е да си хапваш с удоволствие парченце торта и съвсем друго да поглъщаш торта за време)При тези разходки винаги нося тояга с която проверявам къде стъпвам особено във високи треви и паднали листа.Също така от далече чувам и шумни компании с които може и да е по-добре да не се срещам.Много различни животни се виждат и ако поседиш и пазиш тишена.Предпочитам да съм приключил с ядене и огън още докато е светло и винаги опъвам палатката на здрачаване и то на друго място.По същата причина избягвам и да светкам без крайна нужда.

  11. аз до сега не съм тръгвал сам из гората.винаги има някой с мен.но тази статия ме мотивира и може би вече ще ходя по-често сам. 🙂

  12. Друга гледна точка. Защо болшинството от съвременните хора те гледат учудено ако споделиш подобно нещо. Защото тези хора не остават сами със себе си, те се стряскат и се страхуват да са сами, да се в вглъбят в себе си, да се опознаят по добре. Страх ги е от мислите които ги навестяват! За жалост това се случва най вече в БГ. На всичко което им се струва странно, те гледат странно и да те чумосват … „виж го тоя“. Приканвам всеки да прави това което го прави щастлив, бидейки себе си.

  13. от друга страна при мен го има следното че не мога да отида просто така в дивото сам не защото не ми харесва (напротив) ами защото ми е по приятно като има с кой да споделя момента.Но въпреки това да си сам в дивото е нещо неописуемо

  14. Xмх, защо винаги става така? Значи не е само при мен.

    Когато съм сам в природата и ме срещнат случайни хора, задължително първата им реакция и почуда, силна предпазливост и дори проява на страх!!! Дори не отговарят на нормалното „Добър ден!“, а гледат много бързо да се отдалечат.

    Разговарял съм в последствие с такива случайно срещнати туристи, които те определят като смахнат, мръднал или какво ли още не, и според тях не е нормално това да срещнеш сам човек по чукарите и да не се притесниш от него. Незнам, може би идеологията на това, за което върви темата е различна и много трудно може да се обясни на човек, на който никога не му се е случвало да тръгне и да бъде сам в гората…

  15. И мен ме гледаха странно като разказвах, как съм ходил в някоя планина сам. Ама имало вълци, мечки, овчарски кучета, „не знаеш кой ще срещнеш“ и т.н. 🙂 И затова просто спрях да обяснявам. Който е ходил сам знае, който не – да ходи по кафета 😀

  16. Мравешкото общество към което много бързо се придвижихме за последните 2 десетилетия прави от индивидите „никой“. Някои от тях го усещат, но не знаят как да го изразят: липсва им автентичност. Без автентичност, си само подражател, удобен за потоизстискване; възможни са трансформации в криминална, социопатна и дрОгарска посока.
    Също така хората не си дават сметка, че здравето (качеството на бологичния живот) е функция от връзката с природата. И когато допрат до лекар, това обикновено е след хронично отделяне от корените: храната, напитките са ти от магазина, жилището е някакъв желязнокаменен „термитник“, където не познаваш съседите си; работата е в най-рафинираната потосмукачна система изобретявана някога от човека. Как тогава човек да е здрав?
    … Впрочем, не е тайна, но не се тръби по медиите, че изследване на ЮНЕСКО показва, че родените именно през тези последни десетилетия вече няма да доживеят възрастта на родителите си.
    И друго: техниката от набор от средства за облекчаване на живота превърна през последните години хората заложници на нея.

  17. Миналата седмица малкия беше в странство с баба му а жената на работа та аз се чудех какво да правя и най накрая реших че вместо да седя пред компа е по-добре да се хвана и да забягна на язовира на палатка. Сложих раницата малко ядене и се отнесох към комарите. Дорде напаля огъня и то се стъмни па и палатка трябваше да опъвам. Ае как де в оправих се с челника на главата и още не беше изгряла луната та беше бая тъмно. За първи път бях сам някъде и то на палатка ае по колиби съм бил и по мрак ама не съм спал там. Опънах палатката огъня и метнах въдицата то тя беше само за украса ама ако ще да кълве на хляб няма кой да се разправя с рибета за стръв че няма и от къде да хвана. Проведох един два разговора с булката и се запътих към обятията на шалтето. То е ново та го пробвах а спалния чувал стария та ми беше хладно с него и мако ме хвана яд на мен си че не взех новия и да го отбича като говедо на пладне. Към 23,30 се натъкми и затворих очи вече и луната беше изгряла и проблясваше по водната повърхност. От време на време се чуваше и пляскането на рибата и многоо непознати за мен звуци на нощта. Покрай жена ми гледам „Шепот от отвъдното“ та доста ми разпали фантазията понеже новия сезон е малко страшен а а аз ужаси не гледам. Първо някакви звъни се чуваха от двата края на язовира на другия ден видях че са чапли и някакъв детски плач. Язовира е малко под гробищата та в първия момент си мислех това е детски плач от умряли деца после че са младежи идващи да се къпят в язовира, накрая му теглих една майна и се сетих че са лисици просто няма какво друго да е! Така цяла нощ спах събуждах се и после пак заспивах до де сутринта вятъра не се обърна от към полето (юг) и донесе звук на вериги и бучене на мотор. Мислех си че са бракониери и дърпат мрежи но се оказа верижен трактор от тухларната под язовира. Това ми беше и спането от 1 до 4,30ч. След нещо констатирах едно нещо което отдавна вече се убеждавам в него човешкия мозък е една болна тиква с глупости. Видях и чаплите който снощи издаваха странни звуци само лисиците не видях. Опънах спания чувал да съхне напалих огъня пак, закусих и зачаках да изсъхне палатката че да си ходя. Това ми беше първото спане на палатка сам а в последно време и сам ходя по тъмно в гората с кучето и челник на главата така си лекувам страховете.
    https://picasaweb.google.com/lh/photo/UuBGh5eE0HHof8QZ8NZAOg?feat=directlink

  18. Миро, нещо линка с албума не се отваря – виж му насторйките да не е скрит нещо. И да спреш да гледаш глупости – Шепот от отвъдното, че гледай какъв е резултата – умрели деца се разхождат към палатката ти 😉
    И как чувала ти е бил мокър на сутринта? Палатката дъжд ли пусна?

  19. Вельо, палаткаат е еднослойна от метро за 30 лв. конденз лови все едно е валило.

  20. нощем в гората или до езерото е нещо магическо луната прави пътека по водата,огънятпука и пръска искри,бутилката все още е полупълна-бсолютна идилия.

  21. – От собствена гледна точка, самотният лагеруващ се наслаждава на абсолютна свобода! По всяко време, навсякъде, той може да прави това, което пожелае!
    – Самотен?! Всъщност не! Този, който има очи за Природата, никога не би се чувствал по-самотен сред нея, отколкото когато е съвсем сам.

    Тези цитати ми харесват и обясняват добре защо човек тръгва сам нанякъде . Сам не означава непременно самотен . Има го разбира се и момента на споделянето с други хора – тогава също може да е хубаво , но само ако всички са „настроени на една вълна“. Най-хубавите места сред природата аз съм откривал именно , когато съм сам ; често пъти съвсем случайно . Свобода – това е думата която описва всичко . Хората живеещи заедно си налагат ограничения , които ги няма в пущинака и тогава човек сам решава какво да прави . Към всичко казано в статията бих добавил още и неща като приключение , изследване , откривателство и т.н. Има и още много неща свързани с това да тръгнеш сам – например екипировка , подготовка , психика , страх и преодоляването му , знания , умения и навици за живот сред природата и др. Всичко това прави едно такова пътуване доста интересно . За човек , който редовно прави това тези неща стават нормални и естествени . Тогава всичко е наред и аз лично се наслаждавам на такива преживявания , включително и с дребните пречки съпътстващи понякога едно пътуване .
    Внивайте в картинката ей , без излишни рискове !

  22. Единствено самотните ловци от примитивните малобройни етноси са нощували(и нощуват) сами в тайгата.Цивилизованите хора се движат на групи във враждебна среда.Това,за което иде реч тук е момчешка фукня в стил „Пък аз ходих нощем на гробищата“.Въпреки това го правим и ще го правим,щото е кеф;)))

    Да не забравяме обаче(някои от нас), че докато се кефим на огъня и горските звуци, жените ни не спят и ни се чудят на акъла…..;)))

  23. da zema i az da probvam :))) pozdravi na vsi4ki

  24. Чавдаре , бих те поканил заедно малко да се пофукаме , ама едва ли ще дойдеш ! Грешиш , има описани много статии,книги и филми за хора от най-различни племена , народи и цивилизации , които практикуват спане „сами в айгата“ , включително и бели хора , и европейци , и българи , и ….. Сега също го правят . Аз съм от тях , а ти от кои си ? С какво се фукаш ? Интересно ще ми е да разбера .

  25. Не се фукам, кефя се…..И правилно не ме каниш,няма да дойда…;)

  26. Тръпката си е бая като тръгнеш сам. Тия самотни приключения в горите си струват ама на 110 %. Има от всичко по малко (ако си глупак и по много). Любопитство, страх, спокойствие, надпревара с времето (ако гониш срок до залез слънце примерно). Най-малкото удовлетворението от себе си е много по-пълно, защото понякога е по-добре сам да правиш нещата, отколкото с някой досадник. От известно време насам имам навика да си записвам като разкази някои интересни случки. И ето последното приключение.>>> http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=287190

  27. Все още не съм пробвал сам, но ще опитам със сигурност. Обаче скоро бяхме със синковеца, който е на 5.5 г. Приключението е описано във форума и няма да се повтарям, но усещането беше много различно от това което съм имал в група с други възрастни. След като заспа малката маймуна си беше все едно че съм сам и даже на моменти беше малко страшно. Бяхме се настанили на единственото удобно място за водопой в район от поне 2 км (щото бяхме със надуваемо кану и не ни се искаше да го изоставяме съвсем), а в тази област има доста диви свине. Малкия беше заспал в чувала и ако беше се случило нещо, нито щях да мога да го събудя, нито да отстъпим в някаква по-защитима позиция. Всичко това ми дойде наум когато почнаха да пукат сухите клони около нас. Имах си аз едно наум и бях приготвил доста дърва за огъня. Следващия път лагера ми ще бъде организиран съвсем различно – със защита и изход за отстъпление. Ама всичко мина добре де. Оказа се кошута а не някой гилиган.

  28. Имах познат казваше се Румен и за своите 21 години беше един от най-добрите специалисти по белоопашатия мишелов в България. И той обичаше да ходи сам. Бог да го прости! Намериха го мъртъв на туристическата пътека на Петрохан на около 1.5 километра от пътя. Спънал се и паднал, ударил си главата в камък. Изводите от аутопсията били, че е бил жив, но в бесъзнание, часове след като се е ударил. Ако са били двама е имал реални шансове да оцелее.
    От дете ходя сред природата сам и познавам удоволствието от това да си насаме с нея, И до днес го правя от време на време, но този случай ме накара да ревизирам някои от възледите си и след време открих, че в това да преживееш мига с близък човек има не по-малко красота и романтика от това да го преживееш сам. С любим или близък човек също можеш и да си помълчиш и да си гледаш в утихващата жарава и да слушате мълчешком звуците на ноща без страх от това, че някой ще се обиди. Напротив – тези моменти сближават много.

  29. Бай Кольо, да паднеш и да се пребиеш може и вкъщи в банята или тоалетната (даже е по-вероятно!). И там ли трябва по двойки и групово да вземем да ходим! 🙂
    Шегувам се! Нещастните случаи са друго нещо, и там ако е трябвало да се случи… Само да чукаме на дърво, и да си правим нещата, които ни носят удоволствие! 😉

  30. Прав си. Разбира се, че човек може да се пребие и в банята. И в тази връзка : Да не заключваш вратата на банята когато се къпеш, не е ли познание за оцеляване? 😉
    Мисълта ми беше да не забравяме, че самотата освен всичко друго в същата степен носи и рискове. Каквото и да вършим да го вършим с акъл. Нека не разглеждаме нещата едностранно и да мислим според желанията си.
    Пак казвам, че и аз имам склонност към самостоятелни акции. Но с постта си искам да обърна внимание на новопрохождащите ентусиасти върху това, че контакта с природата има две страни 🙂

  31. Много хубава статия! Интересуваме единствено пасажа, който си извадил от коя книга е ?

    Благодаря предварително!

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.