xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Да тръгнеш сам…

| 35 Comments

Шуменското плато - 21-22.09.2009

Когато кажа на някого, че обичам да се разхождам сам из горите, и дори да нощувам сам сред тях, почти винаги реакцията е изумен поглед, и серия от въпроси, започваща с нещо от рода на „Ама как така?!!!…“. Ами така… на мен си ми харесва, и има много причини да е така.


Може би съм споменавал по някоя друга от тях в разказите за разходките ми (колко жалко, че напоследък нямам много време за такива 🙁 ), но никога не съм си поставял за цел да обобщя всичко в една публикация. Скоро ми попадна обаче един пасаж на Хоръс Кипхарт, в който той е успял много добре да представи по-голямата част от това, което бих искал да кажа и аз. Понеже го е направил много добре, смятам просто да го преведа. Писан е преди почти 100 години, но по нищо няма да усетите този факт! 😉 Приятно четене:

Изборът на екипировката, и самата подготовка за самотни разходки сред природата са много важни умения, защото това е трудно изкуство и всеки, който го владее, лесно може да го стори и за двама, и повече човека.

Но защо да тръгнем сами? В наши дни за обществото (независимо градско, или селско), простичката идея да се справяш сам сред пустошта с дни, или седмици, е зловеща, и едва ли не откачена. Тя може да накара студени тръпки да преминат по кожата им. Този, който прави това, за другите със сигурност е ексцентрик, вероятно мизантроп (човекомразец), възможно е да е беглец от закона, или най-тривиалното: побъркан човек, който специализираните органи би било добре да поставят под наблюдение. Много изпечени горски хора обаче биха признали, че някои от най-удовлетворяващите, ако не и най-щастливите периоди в живота си, са прекарали далеч от присъствието на други хора.

От чисто практическа гледна точка, съществува компенсация в това да ходиш сам, и дори да лагеруваш сам. Така се извлича максималното и от най-оскъдната екипировка. Опростяват се всички рутинни дейности в лагера. Може например да изглежда некултурно и нехигиенично двама мъже да се хранят от една паница – трябват поне три: една за готвене, и две, в които да се разсипе поотделно. Но за сам човек да яде от собственият си съд за готвене е не само по-чисто, но и по-практично и разумно решение. В този съд ястието остава топло по-дълго време, отколкото пресипано в друга, студена паница, и спестява миенето на допълнителен съд. Това е икономия на усилия – най-прекрасната от всички ефективности!

Проблемът с кухнята се редуцира до крайност: Готвите това, което ви харесва, и нищо друго! Приготвяте толкова, колкото ви е нужно, и нито трохичка повече! Подправяте всичко изключително по свой вкус – невероятно удовлетворение! Можете например да си изпечете царевичен хляб, без да оставите целият тиган в масло. Можете да нарежете месото на кубчета, и да го опечете на дървен шиш над огъня, при това можете да го правите за всяко кубче поотделно, точно преди да го изядете – най-вкусният начин! Кафето ви, охладено с малка струйка студена вода, може да бъде изпито от същото канче, в което е било сварено.

Банок и наденица

И ето идва време за почистване. Няма го вече чудовището „Миене-на-чинии“, което всички мъже така чистосърдечно презират. Грабвате тигана и канчето, изплаквате ги, и ги забърсвате. Бучвате ножа в меката почва, след което го почиствате с някакви свежи листа. Хвърляте шиша в огъня, и ето – почистването е сторено: старателно и спретнато, дори без да се надигате от мястото си!

Същото се отнася и за останалите лагерни дейности – от разпъването на миниатюрната палатка или платнище – до опаковането на багажа за път: всичко е опростено и щадящо време и усилия.

От собствена гледна точка, самотният лагеруващ се наслаждава на абсолютна свобода! По всяко време, навсякъде, той може да прави това, което пожелае! Няма го безпокойството дали другарите му си прекарват добре. Не взима страна в разногласията им. Егоистично?! Да! Но за сметка на това, когато някой е сам, той не отегчава никого, не препира никого, и не се пречка в краката на никого. Той не се кара, нито дава непоискани съвети. Без съмнение той е замислен само над своите си дела – добродетел, спасяваща ни от много грехове!

Придружителят, колкото и леко стъпващ да е той, учетворява риска да бъдат обезпокоени срамежливите горски обитатели. Когато сте сам, можете да седите неподвижно и мълчаливо да наблюдавате, но когато сте двама, рамо до рамо, не е нито учтиво, нито търпимо да изкарате и час, без да изречете и една дума.

Самотен?! Всъщност не! Този, който има очи за Природата, никога не би се чувствал по-самотен сред нея, отколкото когато е съвсем сам. Трябва да се добави само жилка поетична натура към навиците за наблюдение на някого, и тогава повече от всякога е важно той да не бъде обезпокояван от чуждо присъствие: „Въображението разтваря нежни криле.“

Усамотението си има и своята изтънчена страна. Светците в миналото, стремейки се към пречистване от покварата на светското, и достигане по-близо до извора на пророчествата, са се отправяли сами в пустинята, и са оставали там в самота. Така днес самотният авантюрист, колкото и грешен да е бил той сред хората, изпитва възторг, открива изцеление и насърчение в живота сред Дивото.

Little Island Survival - Вече се стъмва

Когато падне здрач, и сенките се слеят в тъмнина, самотният пътешественик се взира замечтано в пламъка на огъня, внасящ покой в бивака му, и се вслушва в тихите, нежни гласове на нощта, които никой не би чул в пълната им хармония, освен този, който седи безшумен и сам.

След това идва времето на „подплатените крака“. Потайни и безшумни са тогава съществата, бродещи в гората. Горският човек, познаващ привичките на зверовете, не им обръща внимание, а мечтае пред трепкащият пламък като същински Парсиец, прекланящ се пред огъня. Причудливи силуети се появяват в тлеещата жар. Елфи танцуват в ореола, където нощта и сиянието преминават едно в друго. Как да напуснеш тоя магически свят?!

Това е! Кратко, и ясно! Естествено, не на всеки е по вкуса и психиката да изкара дори една нощ в храсталаците, далеч от останалите хора, но нищо не му пречи да опита. Току-виж е открил нещо, което му е липсвало от толкова време в забързания модерен живот…

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








35 Comments

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: