Оплитането на тетивата е много важна част от направата на хубавият лък. Тя трябва да е достатъчно здрава, за да устои на големите натоварвания, да не е разтеглива, и да е достатъчно лека, за да не намалява скоростта на изстрелваната стрела. Умението да си направите сами добра тетива е много важно, ако се увличате по това древно и красиво оръжие – лъкът! Един от най-разпространените и добри начини за тази цел е фламандската плетка (flemish twist).

НЕОБХОДИМИ МАТЕРИАЛИ

Какво ни е нужно, за да се справим със задачата? Не е толкова много. На следващата снимка виждате всички необходими инструменти и материали: дъска-матрица (1); влакно (2); пчелен восък (3); остър нож (4); стяга (незадължителна) (5);

Дъската-матрица

Първото нещо, което трябва да направим е самата дъска-матрица. Принципно тя не е задължителна – много хора се справят добре и без нея, но би била от голяма полза, особено ако сте начинаещ (като мен 😉 ). С нейна помощ отделните нишки се оразмеряват много точно.

За да я направите, ще ви трябва парче дървена летва (поне 75 см дължина), няколко дребни гвоздейчета, чук, и измервателна линийка/рулетка. Ето самият шаблон:

Черните точки представят гвоздейчетата. В лявата половина виждате два реда гвоздейчета, забити през половин инч (използвам инчове, защото това е широко разпространена измервателна единица в литературата за изработка на лъкове, и е по-добре да не внасяме допълнителни възможности за объркване). Те ще ви помогнат лесно да преброявате отделните нишки в снопа.

Следва редицата от гвоздейчета, забити през един инч. Означени са с цифрите 48,50,52,54, и т.н. Могат да стигнат до 80 и повече. Тези стойности (в инчове) показват НЕ дължината на получената тетива, а дължината на лъка, премерена от нок до нок (жлебовете за тетивата). Когато ще правите тетива за даден лък, измервате дължината му от нок до нок, и при опъването на отделните нишки използвате гвоздейчето със съответната най-близка стойност.

Нишката

В днешно време в направата на модерни лъкове се използват различни изкуствени материали със специално проектирани качества (напр. Дакрон). Ако обаче се интересувате от направата на примитивни лъкове от естествени материали, то най-добрите материи, към които трябва да се обърнете, са лененото влакно, естествените сухожилия, суровата кожа, влакната от коприва и т.н. Те са доказали качествата си в миналото.

В този случай аз използвам ленен конец с високо качество на вече несъществуващият производител „Barbour“. Влакното е номер 25 и е усукано от 3 нишки. При тестове е показало, че се къса средно при сила от 16.8 паунда (7.62 кг). Използването на два различни цвята е удобство при оплитането на тетивата.

Восъкът

Пчелният восък е естественият материал, който се използва за импрегнирането на тетивата, за да се предпази от атмосферните въздействия. В случая аз използвам паста от пчелен восък и ленено масло в отношение 1:1. Готовата тетива може да се промаже и само с пчелен восък, като се прекара през блокче от него, и след това леко се загрее, за да пропие (може и като я търкате бързо през пръстите си, докато температурата й се повиши).

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДЪСКАТА-МАТРИЦА

Завържете края на влакното за първото гвоздейче, и започнете да го намотавате така, както е показано на снимките – през срещуположното му, до най-десният гвоздей, после към редицата с означенията на дължината (избирайки гвоздейчето със съответната стойност), отново към другия най-деснен гвоздей, и обратно към редичката с номерациите на нишките, само че тук вече завивате при следващото по номер гвоздейче, и т.н.

Това, колко здрава ще е получената тетива, зависи от броя на нишките, от които е направена. За да го изчислите, трябва да знаете две неща: силата на самият лък (обикновено в паунди), и силата, при която се къса отделната нишка (пак в паунди).

Да дадем малък пример: Имате лък със сила 40 паунда (~18 кг). Разполагате с ленен конец, със здравина 16 (7.26 кг) паунда. Тетивата трябва да бъде със здравина 40*4=160 паунда (72.57 кг). С просто изчисление се вижда, че тетивата ви трябва да бъде направена от 10 нишки от въпросният конец.

Най-често тетивата се оплита от два снопа нишки, така че в случая те ще са от по пет нишки всеки. Ако лъкът ви е 50 паундов – два снопа от по 6 нишки.

След като знаете броят нишки във всеки сноп, продължавате да намотавате нишката върху дъската-матрица, докато достигнете гвоздейчето с номер 6 (ако ви трябват 5 нишки). На снимката правя сноп от 6 нишки, затова съм стигнал до номер 7.

Тук вече е време да разрежете конеца, за да получите 5 отделни нишки със необходимата дължина. Срязването се извършва по средата между двата успоредни реда гвоздеи, с помощта на остро ножче. Преди да го сторите обаче, хванете здраво между пръстите си двата снопа, за да не се разместят при рязането.

При разрязването се получава така, че краищата на различните нишки не свършват едновременно, а постепенно, което е важно при последващото оплитане на ухото (примката). Вече сте направили единият сноп. Трябва да направите и вторият. Използвате същата техника, но за удобство можете да смените цвета на конеца. Като краен резултат получавате два еднакви по дължина снопа от по 5 нишки, със стъпаловидно свършващи краища, и с различен цвят.

Понеже не се сетих да направя клип, докато използвам дъската, прецених, че ще мога да обясня достатъчно добре и по снимките. От коментарите разбирам, че обясненията ми са внесли известни неясноти и объркване у читателите. Но то винаги е така: когато ти е съвсем ясно и просто всичко, е трудно да се поставиш на мястото на незапознатия, и да прецениш кое точно би го объркало, и кое би го заинтересовало. 🙂 За да не правя нови схеми и клипове, направо ще използвам един от YouTube. Дано той изясни техниката. Пак повтарям: Показана е направата на единият сноп нишки, който се явява половината от броя на нишките на готовата тетива! Прави се и втори по същият начин, след което двата се оплитат!

ИМПРЕГНИРАНЕ

След това е ред на промазването (импрегнирането) на влакното с восък. Освен, че, както казахме, това предпазва самите влакна от атмосферните въздействия, то помага и на работата ни, защото така отделните влакна се слепват заедно в сноп, който е по-лесно да бъде усукан в последствие. Най-лесно промазването става, като използвате блокче, или кутийка, пълна с восък (или смес восък и ленено масло като в случая), през които да прекарвате готовият сноп.

ОПЛИТАНЕ НА ТЕТИВАТА

Доближете двата края на отделните снопове един до друг, и отмерете около 10 см от краищата им. Стискайки в ръка (или със стяга) това място, започнете да оплитате от тях двуснопова връв, като ги усуквате по начина, за който писах в една предходна публикация.

Когато дължината на оплетеният участък е достатъчна, за да може да се направи примка, в която да влезе върха на лъка (както и известно разстояние надолу по рамото), прегънете го, както е показано на следващата снимка, напаснете двата му края, и групирайте нишките по цвят.

След това продължете усукването на сноповете чрез същата техника, докато краищата на отделните нишки постепенно се скрият. Ето защо те трябваше да са с различни, стъпаловидни дължини – изтъняването се получи плавно, и незабележимо, като при това се избягва образуването на слаба точка във тетивата.

Продължавате със оплитането на тетивата, докато достигнете края на сноповете. Тук имате два избора: да завържете прост възел,и да използвате „дърварска примка“, или да оплетете още една примка, като първата. Дърварската примка е подвижна и може да се регулира, но пък се износва по-лесно. Тетива, завършваща с две примки, е по-износоустойчива (при върховете), но пък трябва да е с много точна дължина за конкретният лък. Изборът е ваш!

СЪРВИНГ

За да подсилите местата на повишено триене, като например примката, и участъка, където се поставя жлеба на стрелата, и който се удря в ръката ви при стрелба, се използва т.нар. „сървинг“. Това е усукването на тетивата с тънък, износоустойчив конец. В случая аз използвах синтетичен конец от ПЕК (спомням си, че продавачката спомена нещо „синтетична коприна“). Добре е сървингът да се прави на опъната тетива.

Тетивата ви е готова! Би било добре да я промажете отново по цялата дължина с пчелен восък. Ако желаете, можете и да я окачите някъде, и да я разпънете с помощта на някаква тежест, но това не е задължително.