xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Концентрирани походни храни: Пиноли

| коментара 43

Започвам малка поредица от най-известните и практични концентрирани походни храни, доказали своите качества през времето. Тук няма да става дума за модерните MRE, които армията напоследък използва, както и други модерни продукти, намиращи се напоследък на пазара. Това ще са най-простите, естествени, и лесни за приготвяне концентрирани храни, които всеки може да си направи сам вкъщи. Първа е пиноли.

Много ранни хроникьори хвалят това изсушено, едро смляно царевично брашно, като най-питателната храна, която познават. В Нова Англия (New England), то е известно под името „нокейк“ (nocake), изопачено от индианската дума nookik. Уилиям Ууд (William Wood), който през 1634 г. публикува първото топографско описание на колонията в Масачузетс, споменава нокейка с думите:

Това е индианска царевица, изсушена в гореща пепел. Пепелта е пресята от нея, след което царевицата е начукана и натрошена до брашно, което се съхранява в дълга кожена торба, привързана към гърба, подобно на раница, от която те си взимат по три пълни супени лъжици на ден.“

Роджър Уилиямс (Roger Williams), основателят на Род Айлънд, казва, че една пълна лъжица от това брашно, смесена с вода, го превръща във „много добра храна“. Роджър не потвърждава обаче, че така се получава достатъчно количество храна за едно хранене, нито уточнява големината на лъжицата си.

Във Вирджиния тази храна е известна под друго индианско име – рокахомини (rockahominy). За нея полковник Бърд (Byrd) от Уестовър казва следното:

Рокахомини не е нищо повече от индианска царевица, изсушена без да се обгори, и стрита на брашно. Огънят (топлината) кара влагата да напусне семената, оставяйки чисто хранително съдържание. Тъй като полученият продукт е много сух, то е и много лек за носене, и е по-дълготраен при влажни условия. По този начин 2.5-3 кг от това животворно брашно са достатъчни на човек за много месеци, при условие, че го ползва пестеливо, и винаги го замества с месо, или друга храна, когато има достъп до такава. Както съм казвал, човек не трябва да се претоварва с провизии по-тежки от 4-5 кг, дори да е тръгнал за половин година в гората. Тази храна, и пушката му, ще го подържат в добра форма през цялото време, без ни най-малка опасност да пропусне дори едно единствено хранене.“

Моравският мисионер Хекуелдър (Heckewelder), в своята „История, обичаи, и привички на индианските нации“ (History, Manners, and Customs of the Indian Nations), описва как Лени Ленапи (Lenni Lenape), или Делауерите (Delawares), приготвят и използват тази запасна храна:

„Тяхната Psindamokan, или Tasmanane, както я наричат, е най-питателната и трайна храна, направена от индианска царевица. За целта се използва вида със синкави, сладки зърна, който те предпочитат за тази цел. Препичат я в гореща, чиста пепел, докато зърната се разпукат, след което ги пресяват и почистват от пепелта, и ги натрошават в хаванче във вид на брашно. Ако искат да я направят още по-добра я смесват с малко кленова захар.

Когато решат да я използват, те взимат в уста една лъжица от нея, навеждат се над реката или потока, и поемат вода, с която да я размесят. Ако, разбира се, имат купичка, или друг малък съд под ръка, те поставят брашното в него, и го смесват с вода в пропорция една супена лъжица брашно на 450-500 ml вода. Когато са в лагера си, те поставят малко количество от брашното в някое котле с вода, и го оставят да заври, като така получават гъста яхния.

С тази храна пътешественика, или воина, може да тръгне на дълго пътешествие или експедиция, и тъй като съвсем малко от нея е достатъчно за един ден, то няма да му се налага да носи тежък товар от провизии. Хората, които не са запознати с този начин на хранене обаче, трябва много да внимават да не поемат прекалено голямо количество наведнъж, и да не си позволяват да бъдат подлъгани и изкушени от приятния й вкус – повече от една, или две супени лъжици най-много, по всяко едно време, или в едно хранене, може да бъдат опасни, защото тази храна има свойството да се раздува в стомаха и червата, също както когато бъде варена на огъня.“

Някои от най-добрите американски ловци и войни са се доверявали на тази храна, когато са тръгвали на своите дълги ловни пътешествия, или по време на ускорени маршове, много по-изтощителни и дълги, отколкото може да бъдат понесени от един обикновен войник. Така са направили Люис и Кларк (Lewis and Clark) по време на своята забележителна експедиция из непознатият Запад. Днешните пътешественици, които планират експедициите и събират екипировката си в големите градове, и смятат, че ще трябва да ръководят малка армия от носачи и оръжиеносци през диви местности, ще направят добре, ако прочетат записките за това пътешествие, ако искат да разберат какво значи истинско първопроходство.

Разбираемо е все пак, че изсушеното и смляно царевично брашно е било използвано основно, или единствено като авариен запас, когато не е можело да се добие месо, или друга храна. Обикновено ловците по това време, (независимо бели, или червени), когато се намирали далеч от поселищата или търговските постове, са преживявали основно на „месна диета“, разнообразявана от ядки, корени, диви салати, и ягоди. Така е правел Boone през по-голямата част от първата си експедиция до Кентъки, така са правели и траперите от далечният запад по времето на Джим Бриджър и Кит Карсън (Jim Bridger and Kit Carson).

Смлените, изсушени царевични зърна са се използвали (и още се използват) от местните пътешественици в Латинска Америка, а понякога и от закоравелите планинари, „нашите съвременни предци“, в Апалачите. В някои части на Юга и Запада, препечената и смляна царевица се нарича „въглено брашно“ (coal flour). Индианците от Луизиана са му дали името „гофио“ (gofio). В Мексико е известно като пиноли (pinole).

Преди години T. С. Ван Дайк, авторът на „The Still Hunter“, и много други прекрасни творби върху спортовете на открито, публикува много практична статия за аварийните запаси от храни, която вече трудно може да бъде открита. От нея е следващия цитат:

La comida del desierto – пустинната храна, или пиноли, както най-често я наричат, може да срита задника на всяка друга американска кондензирана храна. Това е единствената форма, под която можете да носите балансирано тегло и обем от хранителни вещества, с чиято помощ да преживеете, ако се налага, цели седмици, и дори месеци, без каквито и да било стомашни или чревни проблеми.

Нейният принцип е съвсем прост: Ако закусите само с каша от царевично брашно, и тръгнете на тежък преход, ще се почувствате гладен само след час-два, докато в същото време коремът ви ще е подут до болка. Но ако вместо да раздувате толкова много храната, като я варите на огъня, просто я смесите със студена вода, и я изпиете, ще поемете тройно по-голямо количество (говорим като качество, бел.прев.), за десет пъти по-кратко време. Няма да почувствате разликата по колана си, но ще я почувствате доста силно в краката си, особено ако носите тежка раница на гръб. Получава се нещо подобно на ефекта на сушените ябълки, но много по-добро. Няма я опасността от „пръсване“: храната се раздува толкова, колкото се изисква, при това не толкова внезапно. Вместо простата царевична каша, вие направихте закуската не само подходяща за пиене, но и определено по-добра.

Можете да направите тази храна лесно, като препечете до съвсем леко кафяво зърната, и ги смелите до такава едрина, че сместа с вода да става за пиене, без да наподобява консистенцията на пюре, както се получава при брашното. Добрата пшеница не е по-лоша от царевицата, дори може да е и по-добра, тъй като сместа става много добра. Обикновеният натрошен овес, запечен до кафеникаво във фурната, и прекаран през мелничка за кафе или подправки, е също толкова добър и лесен за приготвяне, като другите. Десет процента брашно от царевица за пукане, добавена към него, ще подобри толкова вкуса му, че децата ви ще го откраднат и избягат с него, ако не го скриете добре! Можете също така да добавите малко натурален шоколад за вкус, който от своя страна се комбинира много добре с царевицата за пукане. Трудно смилаемо?! На баба ви хвърчилото! Запомнете, че в това има „много пълнеж за цената си“, и карайте по-леко с него, докато не намерите своята „доза“.

Сега за приложението: Мексиканският пустинен скитник завързва малка торбичка с пиноли за седлото си, и тръгва на няколкодневен път. Това е една от най-лесните храни, в най-удобната за носене форма, устойчива на праха и пясъка, недостъпна за мухи и буболечки, както и за каквото и да било друго. Когато пътника намери вода, той размива няколко унции (1 унция = 28.35 гр., бел.прев.) в купичка (не съм ги измервал, но около четири (~114 гр.) изглежда достатъчно за среден на ръст човек), изпива ги за пет секунди, и е нахранен за следващите пет или шест часа. Ако има сушено месо, той може да го дъвче, докато бавно пътува, но ако няма – пак би успял да премине и през най-дългото пътешествие, и би го приключил силен и здрав, стига да има само достатъчно пиноли.“ – Shooting and Fishing, Vol.XX, p.248

Две препълнени лъжици пиноли могат да направят нормална „супа“, и ако нямате нищо друго, можете да я правите по няколко пъти на ден. С шепа стафиди, или парче сладък шоколад или кленова захар, можете да получите едно пълноценно хранене.

Но какви са реалните хранителни качества на това индианско изобретение? Според Бюлетина на Министерството на Земеделието на САЩ за хранителните стойности на царевицата и царевичните продукти (Washington, 1907), нещата изглеждат така:

* Останалите проценти са вода.

Смляната препечена царевица дължи своята енергийна сила не само на своята относително висока хранителна стойност, която се вижда от таблицата, но и в голяма степен на факта, че когато се изпие с вода, вместо да се сготви, тя се раздува в стомаха и дава комфортното чувство на ситост. И то не е измамно, както се получава при някои други храни с ниска енергийна стойност!

И като за финал, една рецепта и от мен, която лесно можете да изпълните вкъщи:

Продукти:

  • 1 ч.ч царевично брашно (ако може от царевица за пукане)
  • 2 с.лъжици кафява захар
  • 1 ч.лъжичка канела

Поставяте царевичното брашно в широк съд (напр. тиган) на печката, и го препичате на умерена температура, докато стане кафеникаво. През цялото време разбърквате добре, за да не прегори. След това го пресипвате в друг съд, и го оставяте да изстине. Добавяте захарта и канелата, и разбърквате добре. Идеи за начините на употреба можете да откриете по-нагоре в текста.

По Х. Кипхарт

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

43 коментара

  1. бобовите растения съдържат голямо количество белтъчини – чудя се дали могат да се използвт по подобен начин

    • Бобовите растения имат малко по-кофти действие върху храносмилателният тракт, когато се използват като основна храна (визирам боба и граха). Има опити за концентрирани храни на база грах, които при по-честа употреба водят до стомашни проблеми. И за това ще стане дума. 🙂

  2. За опукването на семената: посочено е, че се прави върху гореща пепел. Може би , за да попие отделената течност? Ако да , то в такъв случай дали би сработил варианта: съд върху жаравата или огъня , на дъното на съда 1 см пепел и върху пепелта царевицата?

    Също, може би съм пропуснал, но до кога се опичат семената върху пепелта?

    Поздрави!

    • Според мен целта на пепелта е да не се получи локално прегаряне, както ако сложиш семената във жар, или върху гореща повърхност. Течността си се отделя така или иначе.

      Според някои семената се препичат, докато се пукнат (по този начин и водата ги напуска), а според други може да се направи първо едро смляно брашно, което да се препече до кафеникав цвят.

  3. Дълго време се чудех какво е спасителният запас – примерно на Ути –
    ПАСТЕТ ОТ ЯДКИ
    Нужните продукти:
    1 ч. чаша слънчогледови ядки
    ½ ч. ч. сурово кашу
    ½ ч. ч. ядки макадамия
    ½ ч. ч. сурови бадеми
    ½ ч. ч. сурови лешници
    2 ч. ч. вода
    2 с. л. соев сос
    2 с. л. сок от лайм

    Но това , което чета при Вас ме убеждава в правотата – поколения сА израстнали с Качамак – Мамалига – вкл и аз – и знам как царевичното брашНо засища и увеличава обема си –
    Но толкова лесна и удачна рецепта не бях срещал…

    БЛАГАДАРЯ !!!!

  4. Може и в печката да се изпълни упражнението, не е необходимо да се приготвя пепел и прочие…

  5. пробвайте семената от чия.индианците в Америка изминават огромни разстояния само с една кратунка от тези семена и малко вода

  6. с огромен интерес ще следя поредицата с походните храни 🙂

  7. това ми звучи като пра дядото на космическите храни 🙂

  8. Утре заминавам да търся царевица 🙂

  9. Да наистина, това за чията напоследък доста го чувам, само още не съм си намерил семената за да видя за какво иде реч. Но определено тази рецепта с царевицата на следващия поход ще я тествам 🙂

  10. по-добре първо пробвай у дома, та да си нацелиш дозата за едно ядене 😀

  11. така като го смятам, 3 лъжици такова се равняват на 2 филии хляб

  12. Хм, би ли ни показал изчисленията? Не вярвам да има толкова много хора, които да са се заблудили.

  13. е, изчисления – гледам колко брашно се слага в хляба

    • Ама то в хляба и водното съдържание е важно, и обема, и хранителните стойности на дадения обем. Сигурен съм, че няма да е толкова просто едно изчисление, и пак повтарям – не вярвам толкова хора да не могат да открият разликата. 😉

  14. Стояне, едно питане. Откъде намираш царевично брашно от млечна царевица (за пуканки) ? По софийските магазини откривам само нормално царевично брашно или смес за качамак, а доколкото виждам от статията те имат близо 5 пъти по-ниска хранителна стойност.

    П.С. И да – с ОГРОМЕН интерес ще следя поредицата за походните храни !!!

  15. ми виж сега, енергийната стойност не може да е по-висока от 4 килокалории на грам (един грам въглехидрати или протеини е толкова) – ако брашното е 100% въглехидрати без целулоза и т.н. (сухия ориз е 78%). в брашното няма мазнини (9 кал/г), целулозата не можем да я разграждаме, така че две лъжици да са общо 50 гр. царевично брашно – 200 калории, колкото една вафла. разликата явно е в чувството за ситост, което дава счуканата царевица.

    • @Георги Николов: Ами царевично брашно се продава, но аз имам и царевица за пуканки, която ако се прекара през мелачката, ще стане пак. Мисля, че съм виждал да се продава и насипно царевица за пукане, но не съм сигурен дали не излиза дебело.

      @Longanlon: Всъщност си прав логично погледнато! Тая царевица по таблицата излиза по-калорична с около 700 калории на паунд (не е малко!), но основното предимство наистина идва от факта, че можеш да поемеш по-голямо количество калории наведнъж (обема е по-малък), които ще се раздуят в стомаха, и ще осигурят и чувството за ситост. Примерно вижда се, че ако погълнеш един паунд от обикновената царевична каша, ще напълниш стомаха си, но ще приемеш доста по-малко количество калории.

  16. днес си намерих царевично брашно – като му сметна енергийната стойност за 450 гр., както е в таблицата излиза почти като стойността дадена там – 1655 кал е в таблицата, а по опаковката излиза 1625 кал.
    Тия дни ще взема да направя тоя бъркоч като от края на статията и ще тествам 🙂

    • Вельо, като го препечеш това брашно, за да му премахнеш още от водата, ще стане още по-калорично на 450 гр. 😉

      Ботро, интересна рецепта! Жена ми прави подобни неща, трябва да й я покажа. 😉

      П.П. Сега се сетих, че по времето на бабите и дядовците ни (а и много преди това явно), се е използвало нещо, подобно на пинолито, само че направено от пшенично брашно. Баба ми му викаше „пукано брашно“ и го правеше, като запичаше до златисто обикновено пшенично брашно, и му добавяше малко захар, след като изстине. Тя казваше, че са си го правели повече като „нещо сладичко“ за децата, отколкото като храна. Носели са си го във книжни фунийки. Лапваш една лъжица, и смучеш. Било много интересно обаче някой да те разсмее в същото време. 🙂 Понеже често ни го разказваше на мен и брат ми, бяхме я накарали да ни направи – да, наистина беше доста приятно за ядене. 🙂

  17. На пазара може да се намери домашна царевичка за пуканки – от оная шарената с малки кочани. Понякога обаче не е вкусна. Добре е да се опита предварително, за да не хвърляме накрая всичко. По магазините може да се намерят и други видове брашна – ръжено, грахам. Но това май е повече за банока. Искам да ви покажа една рецепта, която не съм правил. Страх ме е, че злоупотребата и пристрастяването към продукта ще е 100% ! :-Р
    _http://nojivilichka.wordpress.com/2008/05/30/oveseni-blokcheta-2/_

  18. От готово царечно брашно става ли направо да се смеси с вода и да са изпие или извари ?

  19. Да споделя днес какво стана. Прибрах се в обедната почивка до нас и направих пиноли по рецептата от края на статията – мисля, че го направих както трябва. Напълних 1 чаена чаша със хладка вода и добавих една препълнена супена лъжица пиноли. Разбърках го усърдно, като очаквах да се разтвори сместа във водата, но не стана – всичко се утаи на дъното. Викам си все тая – изпих водата и изгребах съдържанието от дъното. Като вкус – не е гадно, но не е и нещо прекрасно. Това, което беше на дъното беше все едно ям пясък с дъх на канела.
    Това се случи към 12:30 на обяд, вече бях доста гладен. В следващите 15-20 минути леко ми притъпи глада, но нищо повече. Отидох на работа и към 3:30 следобяда вече не издържах от глад 🙂 Нито имах някакъв обем в стомаха, нито енергия. Отидох и си взех 2 праскови от 1 сергия до работата, че щях да се побъркам.
    Та пита се в задачата – къде сбърках? Може би да пробвам с 2 лъжици пиноли? Утре мисля, да го пробвам същото упражнение, но ще стопля малко вода и ще оставя пинолите малко да поврат. Ще пиша пак какво е станало 🙂

    • Брашното да не е прекалено едро? Щом се е утаило… Или да не е било препечено достатъчно?! А може би не става от конкретното, което си купил (някаква странна обработка, хибрид и т.н.)?

      В интерес на истината, още не съм пробвал. Трябва да взема истинска царевица, да я смеля, и да я направя както описват. Тогава да видим как ще е.

  20. за печенето – със сигурност е изпечено добре. На цвят се получи малко по-тъмно кафяво от най-горната снимка в статията. А и на вкус си има вкус като опечено. Като консистенция – може би да е съвсем малко по-едро от пшениченото брашно дето се продава, но наистина минимална разлика – като брашно си е. А относно примеси – на пакета нищо не пише – пише само, че от царевица, мляна на камък по стара технология. Или нещо от сорта 🙂
    Утре мисля да пробвам с топла вода да го разтворя, да видя дали ще имам повече успех. А утре вечерта, ако не ме мързи, ще пробвам и да направя една питка като кюфте с това, което е останало и да го запека да видя какво ще излезе. Ще пиша пак с резултатите 🙂

  21. Между другото, теоретично погледнато, една лъжица пиноли, и една чаша вода, като обем ще направят вероятно не много повече от една чаша. 😉 Може пък да трябва и водата да е повече!

    А да не би пък да е било прекалено много препичането, и да си унищожил някои качества на материала, като абсорбирането на вода?! Що не пробваш да направиш пуканки, които да смелиш на брашно с някоя мелачка, и да направиш рецептата?!

  22. Ами в момента нямам нищо подходящо, с което да ги смеля толкова финно пуканките. Иначе наистина може да съм прегорил брашното, но все пак си мисля, че го направих добре 🙂 Ще пробвам тия дни и с повече, и с по-малко вода от сегашното брашно, пък да видим.

  23. Абе паржоли има брашно ше ядем, майтап си прая , а тая каша някой пробвал ли я е ?

  24. между другото, според мен трябва да се има предвид, че съвременния човек е разглезен спрямо храната и е свикнал да яде редовно и по много повече отколкото му е необходимо – затова две лъжици брашно с половин литър вода едва ли биха го задоволили задълго. за разлика от индианец примерно или пътешественик из джунглите, свикнали да оцеляват с минималното възможно.

  25. Боже каква съм куха лейка ! Сетих се от къде да си набавя царевица за пуканки 🙂

    В къщи има 3-4 пакета пуканки за микровълнова, а царевицата вътре си е цяла, на зърна. Само трябва да измисля как да я смеля до брашно.

  26. Според таблицата енергийната стойност на препечени царевични зърна е 1855 за 450 грама. Една супена лъжица е около 20 грама. Лесно е да се пресметне, че енергийната стойност на една супена лъжица е около 100 калории. Ами няма как да се наяде човек с толкова. Струва ми се, че тайната е в сушенето в гореща пепел. Така царевицата се изсушава и водата в нея се изпарява. Печенето не води до същия резултат. Просто се получава печена царевица. Някога баба ми на село ни печеше царевица. Не е кой знае колко хранителна. Става за залъгалка. Да се наяде човек с препечено царевично брашно си му трябва половин кило.

    • Аз също съм склонен да подкрепя мнението на Longanlon за хранителните ни навици, и разликата им от тези на тогавашните хора. Примерно мен винаги ми е чудно с колко храна тръгвам на по-дълги пребивавания, като съм си изчислил едва ли не да е минимума ми за деня, и каква част от нея връщам, при това без да съм се чувствал въобще гладен! Може би и те са се задоволявали с по-малко. Реално и ние с нашите обилни три хранения (много хора си ги позволяват), прахосваме голяма част от енергията, и раздуваме стомасите си, които е все по-трудно да бъдат заситени.

      Но да завърша отклонението, и да кажа, че наистина една лъжица не може да е кой-знае колко хранителна. Явно трябва да нацелим точната обработка, за да се постигне максималното раздуване, когато поеме вода. Основен момент тук явно е наистина чувството за ситост, което се постига само от пълния стомах. Примерите с 1-2 лъжици според мен са точно с идея да не се чувстваш гладен. Един от примерите T. С. Ван Дайк казва, че за по-нормално нахранване са се използвали около 4 унции (малко над 100 грама) от брашното. Това вече наистина би свършило работа. И ако се прави по 2-3 пъти на ден, това са 200-300 грама (1000-1500 калории), които е доста добре – 2-3 кг за 10 дневен поход, при това без да се брои всичко друго, което може да бъде намерено по пътя! Мисля, че има потенциал!

  27. Като ви чета , така ми се прияде ,че си изпуках един пакет пуканки lв микровълновата и смелих в кафемелачката две шепи. Стана супер супичка с водичка изпих го , но след втората ракия се сетих ,че във фурната има една тава с пилешки пържоли, топени сиренца поръсени с кашкавал и запечени…. вече съм на края на втората пържола . А има още около 300 грама ракия :)) Може би трябва повечко пуканки или по-малко ракия ,не знам ще пробвам утре пак ?!

  28. Е те за колко време се раздуват ?

  29. Аз ракиите не съм ги пил на екс !

  30. На времето баба ми лека и пръст правеше чубричка от неизпукалите зърна (ние им викаме -циганчета) беше много вкусно със солчица на филийката , почти като циганска баница , но сега вече няма кой да се занимава в магазина има всичко готово . Съвсем изпушихме с тоя динамичен начин на живот.

  31. стояне, забравил си да пишеш по колко ракия са носили индианците на поход че да им стигне пинолито хахахха

  32. аз само да кажа, че в топла вода се разтваря без проблем сместта. Което означава, че и със студена ще стане, ама ще трябва доста бъркане.
    Обаче измерих 1 супена лъжица от пинолите колко тежи – 17 грама… или иначе казано – 60 калории, което дава отговор на въпроса, защо не се наядох с 1 лъжица пиноли 🙂
    по мои сметки – 450 грама пиноли са приблизително 1600 калории – горе-долу толкова май бяха нужни за нормално функциониране на организма. И, ако трябва да ям само пиноли, ще ми трябват грубо по 0.5 кг на ден /30 супени лъжици/. За 4 дни престой сред природата – 2 кила пиноли….

  33. Вельо, то това не е за наяждане, а да има с какво да прекараш дивеча, дето си опекъл:) И, да не забравяме ракията. Там са калориите:)

  34. Жу, ракията като походна храна заслужава отделна статия 🙂

  35. Два килограма са точно 50 пакета сушена китайска юфка, с която ще си сит над 10 дни.Работата е там, че при физически натоварвания организма(поне в началото) по трудно усвоява храна и набавя енергия от собствените си резерви.Тоест, първите дни на прехода(ако ходите пеша с багаж) е нужна по малко храна.Поздравления и благодарности за статията, ще го пробвам…;)

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: